Феноменът на спорта не се изчерпва само с конкретната физическа активност, но и способства за здравословния начин на живот и ограничаване на болестите, тормозещи съвременните общества.
Освен това той представлява образователен инструмент, който помага за изграждане на лидерски качества и способства за общуването и единението между хората. Накрая, прокарвайки спортните ценности за солидарност и мир, той съдейства за полическия баланс и стабилността в света. Тоест, би могъл да се разглежда като ефективно средство за развитие и международно сътрудничество. Политическите и културни аспекти на спорта са общопризнати и стимулират развитието на международните отношения. Динамичният характер на спорта оказва значително влияние върху взаимоотношенията между държавите. Той играе важна роля не само на национално, но и на международно равнище, способствайки в същото време за по-широкото ангажиране на националните спортни организации в процесите на формулиране политиката на държавата.
Спортът в контекста на международните отношения
Международните отношения се фокусират върху социалните явления в рамките на глобалната система. Тези отношения се регулират от съвкупност от стандарти и правила, определящи и последващите отношения между отделните държави. В рамките на дипломацията съществува т.нар. "спортна дипломация", която представлява специфична сфера на общата политическа и икономическа дипломация. Спортната дипломация и нейният инструментариум имат сериозен принос за развитието на политическата и икономическа дипломация в целия свят. Освен това, спортът представлява пространство за прокарване интересите на конкретната държава в международната спортна (и не само) общност. В хода на системната си и дългогодишна подготовка и професионалния подход към един или друг вид спорт, спортистите постепенно постигат все по-добри резултати. И колкото по-високи са тези резултати, толкова по-силно е желанието на спортиста да се представи добре не само на национално равнише, но и да представлява страната си на различни международни състезания.
Оттук следва, че спортът има международно измерение и най-добрите спортисти, включени в отборите на своите страни, следва да се разглеждат и като своеобразни посланици и пропагандисти на определени (национални) идеи. Спортът съдейства за развитието на приятелски отношения между държавите, както и за задълбочаване на взаимното сътрудничеството и солидарността в икономическата и политическа сфери.
Убедително доказателства за това, че днес държавите все повече залагат на спортната дипломация е големият брой страни, участващи в различни международни спортни федерации и организации. Политическите и културни аспекти на спорта са общопризнати и способстват за развитието на международните отношения. Динамиката в подхода към спорта влияе върху развитието на взаимоотношенията между държавите. По всеобщо мнение, международният спорт се нуждае от подкрепата на политиците, но те не бива да осъществяват идеологическа намеса в тази сфера. От друга страна, политиците следва да са наясно, че спортът е донякъде политизиран по самата си природа и трябва да могат да извличат полза от него. Нагледен пример за използването на спорта в политиката е случаят с италианския политик Силвио Берлускони, създател на политическата партия "Форца Италия" и собственик на футболния клуб "Милан", успешно използвал спорта в предизборните си кампании.
Спортната дипломация
Като една от разновидностите на дипломацията, спортната дипломация е подчинена на публичната дипломация. Спортната дипломация е един от най-цивилизованите, мирни и масови дипломатически инструменти, които държавата може да използва. Общопризнат факт е, че спортът може да се използва за отваряне на "прозорец на възможностите" за публичната дипломация, както и да съдейства на всякакъв вид диалог.
Благодарение на всеобщата любов към спорта, спортната дипломация се използва за преодоляване на езиковите и социокултурни различия и обединяване на хората. По време на студената война спортът се използваше активно като средство за дипломатическа пропаганда. През този период двата блока активно се стремяха да наложат превъзходството си не само във военната и икономическата сфера, но и в областта на спорта.
По време на международните спортни състезация, спортистите, представляващи държавите от двата противостоящи си блока, се намираха в остра конкуренция стремейки се да убедят света, че "ние сме по-добри от тях". Идеологическата битка помежду им периодично хвърляше сянката си и върху спорта. Така, западните държави бойкотираха Олимпийскити игри в Москва през 1980, а тези от Източния блок - Олимпийските игри в Лос Анжелос, през 1984.
Впрочем, още през 1936 Хитлер разглежда Олимпиадата в Берлин като отлична възможност да демонстрира мощта на нацисткия режим пред целия свят, печелейки повечето състезания и доказвайки, че германските спортисти превъзхождат останалите. През 1971 пък, с поканата към националния отбор на САЩ по тенис на маса да участва в състезания в Китай, е направена първата стъпка към възстановяване на отношенията между двете страни, прекъснати през 1949. Както е известно, това събитие е последвано от историческото посещение на американския президент Никсън в Пекин, смятано за повратен пункт в двустранните отношения. Ще припомня също, че двама бивши врагове - Япания и Република Корея, организираха съвместно Световното първенство по футбол през 2002, което имаше голямо символично значение.
Спортната дипломация, която с основание се смята за ключов компонент на т.нар. "мека сила" на държавата, изпълнява в това си качество четири основни фукции. Това са: укрепването на мира, сближаването между отделните нации, създаването на платформа за диалог, формирането на консенсус и доверие, както и използването на инструментариума на спортната дипломация за укрепването и развитието на въпросната "мека сила".
Инструментте на спортната дипломация
Спортната дипломация, представляваща елемент от практиката на публичната дипломация, е отражение на "меката сила" на държавата, а също неин международен инструмент. Сред основните инструменти на спортната дипломация пък следва да посоча международните спортни организации, националният бранд, медиите и технологиите, спортистите, както и лобистките структури.
Спортът може да даде възможност на публичната дипломация да постигне различни политически цели. В повечето случаи действията в сферата на спорта са част от публичната дипломация. Спортът е един от уникалните елементи, позволяващ направляването и манипулирането на масите. Такива големи спортни събития като Световните първенства и Олимпийските игри привличат вниманието на милиарди хора по света. В това отношение спортът несъмнено притежава изключителна (мека) сила. Победите в големите състезания са в състояние за съвсем кратък период от време да повишат драстично имиджа (и, съответно, позициите в глобалната йерархия) на една или друга държава в очите на останалия свят.
Има два основни начина спортът да бъде използван за целите на публичната дипломация. Първият е провеждането на мащабни спортни събития, като Олимпийските игри или Световните първенства по футбол, например. Провеждането на подобни събития с глобална привлекателност е един от начините, чрез които държавите демонстрират себе си, повищавайки своя имидж и сдобивайки се с толкова необходимата в днешно време "мека сила". Вторият начин е страната да повиши имиджа си, изпозвайки за целта своите постижения в особено елитните спортни сектори, като футбола наример, като това важи особено за онези от тях, които не са в състояние да организират самостоятелно каквито и да било спортни мегамероприятия.
Най-ярката проява на спортната дипломация несъмнено са Олипийските игри. Олимпиадите, които традиционно приковават вниманието на целия свят, представляват изключително сериозен рекламен инструмент за страните домакини. Макар че Олимпийските игри и другите големи спортни събития са интегрална част от световния спорт, държавите, които участват в тях (особено, когато печелят медали) обикновено са на водещи позиции и в дипломатическата сфера.
Основният аргумент в полза на Олимпийските игри е, че държавите, които участват в тях, освен че се представят в чисто спортно отношение, дават възможност на света да оцени техните възможности, както и да се убеди в силата на мира. Неслучайно големите спортни състезания традиционно се асоциират с мира и са своеобразен негов символ. Но те привличат много държави и, защото участитието и успехите, постигнати там, са изключително полезни за тяхната публична дипломация. Това (наред с икономическата полза и финансовите приходи, разбира се) обяснява и острата конкуренция при избора на държавите и градовете домакини на поредните Олимпийскки игри, Световни или континентални първенства.
Нещо повече, Олимпийските игри и Световните първенства, събиращи спортисти от цялата планета, които са носители на различни култури, спомагат за ерозията на взаимните им предразсъдъци и, независимо от острата спортна конкуренция, ги карат да се чувстват обединени от духа на спортното майсторство, приятелството и солидарността. Тоест, те опознават културите на другите и, без дори да го осъзнават, осъществяват своеобразен "дипломатически обмен". Неслучайно съществува консеонсус относно това, че Олимпийските игри и Световните първенства са най-подходящите площадки за използването на спорта като елемент на дипломатическото изкуство.
Националният бранд
Националните брандове на една или друга държава са сред ефективните инструменти за изпращане на послания до целевата аудитория посредством публичната дипломация. Репутацията и имиджа на националните брандове влияят и върху репутацията и имиджа на самата страна. С други думи, националният брандинг способства за международното признание, репутацията и имиджа на държавата.
Националните брандове са инструмент на инициативата на недържавните субекти за предаване на съобщения посредством публичната дипломация на една или друга държава. Националните брандове, принадлежащи на конкретната страна, способстват за глобалното и призшание, повишавайки нейната репутация и "качество". Налице е директна емоционална и икономическа взаимозависимост между имиджа на една държава и нейните национални брандове. В резултат от това взаимодействие се формира и възприемането на конкретната държава в рамките на глобалната система, като уважаван, надежден и силен играч. Комбинираното и балансирано използване на "меката сила", включително на нейния спортен елемент, ще съдейства за успешното функциониране на публичната дипломация.
Също както и в сферите на науката, образованието, технологиите и другите сфери, постигането на сериозни успехи в спорта не може да стане случайно. Напротив, именно благодарение на целенасочената спортна политика на държавата и масираното използване на най-новите научни и технологични постижения в тази сфера, както и на държавното стимулиране на спортистите, става възможно постигането на върхови спортни постижения, което пък повишава националния бранд на държавата.
Ролята на технологиите и медиите
Благодарение на все по-масовото използване на модерните средства за комуникации и технологии, светът навлезе в период на все по-разширяващо и ускоряващо се взаимодействие. С развитието на комуникационните технологии, постепенно изчезва пространствено-времевото измерение на комуникацията.
Като инструмент на стратегическата комуникация, публичната дипломация се определя като съвкупност от мероприятия за постигане на "обществено разбиране, информиране и влияние". Освен това, комуникационните инструменти имат стратегическа функция и от гледна точка на публичната дипломация. Интернет, телевизията, радиото, вестниците и списанията играят ключова рола за прокарването на културните и социални ценности на отделните държави в международното пространство.
Средствата за масова информация представляват гигантска сила, способна да транслира действията на държавите и техните институции до съзнанието на обществото. На свой ред, дипломацията, която може да се дефинира и като изкуство за управление на отношенията, с течение на времето придоби нови измерения в стремежа си да открие и наложи общо международно решение на един или друг ключов проблем, убеждавайки другите държави, че то не е в разрез със собствените им идеи и интереси. Макар че ролята на отделните лица и групи за формирането на общественото мнение е изключително важно, няма никакво съмнение, че средствата за масова информация също оказват огромно внимание в това отношение като, благодарение на новите технологични разработки, ускоряват много значително този процес, придавайки му качествено нови измерения. Така например BBC World, което излъчва емисиите си на 44 езика, паралелно с това транслира британската култура на поне 150 милиона свои слушатели.
Няма никакво съмнение, че Интернет и особено социалните мрежи буквално преобразиха международната общност. Постиженията в сферата на технологиите доведоха да появата на нов и изключително важен канал за дипломатическо общуване, променяйки значително традиционната дипломатическа практика. По същество, този нов дипломатически модел често бива концептуализиран като форма на публичната дипломация, а цифровите технологии, като Twitter, Facebook и другите социални платформи в Мрежата, често включват механизми за общуване с чуждестранното обществено мнение (и неговото манипулиране), което може да струва много скъпо на държавите, станали обект на подобни манипулации.
Спортът е в състояние да оказва влияние върху много големи маси от хора в различни страни по света и, тъкмо заради огромния интерес към него, привлича вниманието както на комерсиалнита структури, така и на държавните институции и международните медийни организации. Факт е например, че някои страни се отъждествявата от останалите с определени спортове, в които те традиционно печелят големи успехи.
Така, световното обществено мнение отъждествява баскетбола с NBA, а NBA - със САЩ. Футболът пък заема специална мясно сред останалите видовете спорт, особено в европейските държави. Анлийската Висша лига (Premiership)), испанската Ла Лига (Примера дивисион) или италианската Серия А, са обект на изключителното внимание на световното обществено мнение. Наред с това, следва да отбележа, че някои успешни отбори като Реал Мадрид или Барселона например, "изпреварват" имената на своите страни. Редовно провежданите турнири, като мачовете от Шампионската лига или Купата на УЕФА също са от ключово значение за придвижването на една или друга държава в глобалната йерархия.
От тази гледна точка, онези, които не следят спортните събития или не подкрепят някой отбор, се оказват далеч по-малко полезни за формиране международния имидж на конкретната страна, отколкото феновете. Защото огромният интерес към големите спортни/футболни събития, далеч не касае само футбола, а е свързан и с имиджа на държавите участници и тъкмо това определя интензивния интерес на международните медии към тази тематика. Просто, защото се смята, че формирането на националното единство и националната идентичност може да стане чрез „стратегическото управление на комуникациите” на международната сцена. А пропагандно-рекламната активност в тази посока ще бъде много по-ефективна, ако с нея бъдат ангажирани и големите спортни клубове и организации.
Спортистите като посланици на своите страни
Друг фактор за меката сила, реализираща се в рамките на публичната дипломация, са спортните мероприятия, както и самите спортисти. Много популярни спортисти са се превърнали в модел за подражание за младите хора по света и в определени случаи могат да се разглеждат като представители на публичната дипломация на своите държави. От ключово значение е да разполагаш с възможност да обединиш младите хора или спортистите и спортния персонал (треньори, съдии, спортни мениджъри и т.н.), принадлежащи към различни или сходни култури, за реализацията на определени цели, стимулирайки ги да изразяват себе си пред външния свят с термините на публичната дипломация, общувайки и взаимодействайки си с представители на различни култури.
Не бива да се забравя, че от гледна точка на спортната дипломация, спортистите, треньорите, съдиите и спортните мениджъри от конкретната страна са и важни нейни "посланици", допринасящи за формирането на положителния и международен имидж. Данните сочат, че международните спортни постижения на националните отбори или отделните спортисти играят важна роля за проектиране на културата и ценностите на техните страни и в същото време правят "меката им сила" по-привлекателна за другите държави.
От друга страна, спортистите изпълняват и известни дипломатически функции, като посредници за развитието на взаимното разбирателство посредством реализацията на различни съвместни програми между страните. Прочутият бейзболист Кен Грифи, например, беше един от спортистите, официално ангажирани в американската публична дипломация по времето на президента Буш-младши. Мнозина спортисти пък изпълняват функциите на посланик на ООН (по линия на UNICEF).
През последните двайсетина години в изследванията, посветени на външнополитическите отношения, международните спортни постижения на отделните спортисти и отбори изрично се посочват като ключов елемент на "меката сила" на конкретната държава. Нещо повече, спортът се превърна във важна сфера за формиране на образите и представите за една или друга страна. Нагледен пример за гова е фактът, че след като Турция спечели третото място на Световното първенство по футбол, провело се през 2002 в Япония и Южна Корея, международниятх интерес към тази страна нарасна значително. Тоест, налице са всички основания да се смята, че спортистите и треньорите, представящи страните си на международни състезания или в различни транснационални спортни организации, активно осъществяват и своеобразна "спортна дипломация", изпълнявайки ролята на техни посланици.
Лобистките функции
Както е известно, понятието "лобизъм" произлиза от думата "вестибюл" (lobby), т.е. предверие. Лобирането представлява целенасочено упражняване на влияние върху хората, вземащи решенията в една или друга сфера. Създаваните и използваните от лобистите методи имат съществен принос за международните отношения. Сред най-важните задачи на последните е постигането но положителен международен имидж. А един от най-надеждните и ефективни методи за това е гарантирането на позитивно отношение и подкрепа от хората и институциити, които вземат решенията в конкретната сфера. Тоест, лобирането е насочено непосредствено към лицата, вземащи решенията с цел постигане на желаното от конкретната страна външнополитическо поведение. Ето защо таргетингът на лицата и институциите, от които реално зависи вземането на важните решения е много важно от гледна точка "посланието" да бъде предадено на правилния получател.
От гледна точка на публичната дипломация на конкретната държава, лобистката активност е сред важните източници на "мека сила", като в тази връзка особено полезни се оказват младежките лидери, спортистите, треньорите, спортните мениджъри и спортните медии, т.е. субектите, ангажирани в сферата на младежта и спорта, с цел правилното стратегическо прокарване на собствената култура, нация, език и дори религия.
Лобистката активност в рамките на спорта е свързана най-вече с избора на държавите и градовете, където ще бъдат проведени големите международни спортни мероприятия, от страна на съответните международни спортни организации. Без оглед на факта, че именно международните спортни федерация имат монополното право да вземат решенията, компаниите, които ги спонсорират, разполагат с много сериозни лостове за влияние, с цел олимпиадите или световните първенства да се проведат в места, които са важни за собствения им бизнес. Така например, по време на избора на града-домакин на Олимпийските игри през 1996, мнозина смятаха, че МОК ще предпочете Атина както защото тези игри се зараждат през древността именно в Гърция, така и защото предстоеше честването на стогодишнината от първите съвременни Олимпийски игри, провели се през 1896 в гръцката столица. В резултат от петте кръга на провелите се избори обаче, за домакин на игрите беше избрана Атланта, където се намират централите на редица големи компании-спонсори, като Coca-Cola и Delta Airlines, упражнили сериозно влияние върху членовете на МОК.
През 2009 пък, т.е. в навечерието на Световното първенство по футбол, насрочено за 2010 в Южна Африка, беше взето решение за забрана на използването на местния духов инструмент "вувузел", заради силния шум, който тормози футболистите. На самото първенство обаче, в реултат от силния лобистки натиск върху ФИФА от страна най-вече на южноафриканските власти, както и на редица мощни компании, забраната беше отменена. Тоест, големите и средни държави все повече разчитат на спортната дипломация, а по всеобщо признание пътят към това някой град или страна да станат домакин на голямо международно спортно събитие задължилелно преминава през умело организираната и успешна лобистка активност.
Някои изводи
Днес спортната дипломация, която е сред най-ефективните, умни и дори "магически" инструменти за влияние, се използва все по-активно за прокарване на спортната култура на конкретната държава, защитата на нейните интереси и формирането на положителен имидж на международната сцена. Тоест, в случая става дума за т.нар. "умна силя" (smart power), представляваща оптимална комбинация между "твърдата" и "меката" сила. Вече никой не оспорва ползата от използването на спорта в рамките на международната публична дипломация. Активността, осъществявана в тези рамки, включва подходящото използване на наличния потенциал за постигане на "правилните цели". Големите международни спортни събития, като Олимпийските и Параолимпийските игри, се използват или - най-малкото - се вземат предвид при реализацията на националната външнополитическа стратегия с цел повишаване статута на страната на международната сцена с помощта на спортната дипломация, като част от нейната "мека сила".
За целта в рамките на спортната дипломация непрекъснато се реализират нови проекти, а нациите все повече разчитат на спортната си дипломатическа активност в рамките на международните спортни организации, както и на националните си брандове, медиите и различните технологии, включително на "спортните посланици" и "спортния лобизъм" за да демонстрират и утвърдят превъзходството си във "вселената на спорта", да разпространят своята култура и да подобрят икономическите си позиции.
От тази гледна точка, рационалният подход по отношение на спортната дипломация изисква - следвайки логиката на стратегията на публичната дипломация - да се предоставят допълнителни "дипломатически" пълномощия на спортните мениджъри, доказали се едновременно и като професионалисти, и като патриоти. Освен това, спортистите, треньорите и мениджърите, представящи страните си в чужбина, би трябвало да получат допълнителна специализирана подготовка, която да им позволи да осъществяват наистина ефективна спортна дипломация, изявявайки се като успешни спортни посланици на своите държави.
* Анализатор на специализирания портал Геополитика.ру
