Според агенция Bloomberg, позоваваща се свои вътрешни източници, Берлин тихомълком проучва слабите места на китайската икономика. Фокусът се поставя върху технологиите, доставчиците и ключовите производствени вериги, които Европа би могла да използва като лост за натиск, ако търговският конфликт с китайците ескалира.
В продължение на много години развитието на търговията с Китай оставаше основен приоритет. Но днес германските власти все повече разглеждат икономическите връзки с тази страна като въпрос на националната и икономическа сигурност.
В Берлин се основават на предпоставката, че стратегическата зависимост винаги е взаимна. Тоест, ако Пекин е в състояние да използва зависимостта на най-големите си търговски партньори за своя собствена изгода – както направи по време на миналогодишния спор за Nexperia и ограниченията за износ на критични минерали, Европа също разполага със собствени инструменти за натиск.
Става дума най-вече за високотехнологичните разработки и уникалното индустриално оборудване, което китайските компании все още не са в състояние да заменят напълно със собствени аналози.
Във фокуса на вниманието на немските анализатори и стратези е полупроводниковата индустрия. Германските компании Trumpf, Carl Zeiss, Siltronic, Aixtron и SUSS MicroTec играят жизненоважна роля в световната верига за производство на микрочипове, доставяйки оборудване, материали и технологии, необходими за съвременното производство на полупроводници.
Освен това Берлин преценява, дали поддръжката и сервизното обслужване на оборудване, което вече работи в Китай, биха могли да му осигурят допълнителен инструмент за натиск. В много случаи германските производители предоставят поддръжка, доставят компоненти и актуализират софтуер, без които работата на подоби системи става значително по-трудна с течение на времето.
Химията, медицинските технологии и другите отрасли
Разбира се, анализът не се ограничава само до полупроводниковата индустрия. Германските експерти проучват и уязвимостта на Китай в сектори като производството на химикали, медицински технологии и други високоспециализирани производствени вериги, където европейските компании продължават да имат силни позиции.
Както е изветно, подходът на Берлин към Китай се промени значително след идването на канцлера Фридрих Мерц. Неговият кабинет зае по-категорична позиция по отношение на икономическата сигурност. Германия обаче твърди, че не става въпрос за подготовка за открита конфронтация, а за създаване на възпиращ фактор. Управляващите искат както страната, така и целият Европейски съюз да разполагат с реални инструменти за влияние, в случай че Пекин отново се опита да използва икономическия лост за политически цели.
Германските лидери признават, че твърде дълго са гледали на глобализацията единствено като на двигател на икономическия растеж, подценявайки нейното геополитическо значение. Сега Берлин се опитва да навакса загубеното време. Според властите, икономическата устойчивост зависи не само от надеждността на собствените вериги за доставки, но и от разкриването и евентуалното използване на слабите места на най-големите търговски партньори и най-вече на Китай. В тази връзка, някои експерти прогнозират, че откритата търговска война с китайците вече е само въпрос на време, като Германия очевидно се готви да играе ключова рола в нея.
*Българско геополитическо дружество
