Геополитически речник на света, Ив Лакост (съставител), 736 стр. ИК “Труд”, София, 2005
През 1989, след падането на желязната завеса, крахът на комунистическите режими в Източна Европа нагледно демонстрира метаморфозата на идеологията и триумфалното завръщане на политическата сцена на вечните геополитически фактори. Изглежда хората никога няма да престанат да преоткриват очевидните факти. На пръв поглед изглежда, че в наши дни всички би трябвало да се придържат към принципите на светския рационализъм, да се грижат за правилното използване на все по-оскъдните природни ресурси и да се освободят от бремето на омразата и склонността към насилие, характерни за “пещерния човек”. Всъщност, нещата се развиват доста по-различно: колкото повече прогресът в транспорта и комуникациите съкращава разстоянията между хората, толкова повече нараства стремежът на човека да демонстрира индивидуалните си черти, толкова по-активно той възражда своите племенни общности и толкова по-енергично се завръща към собственото си архаично минало. И дали тъкмо геополитиката не ни дава ключа за разбирането на този, непрестанно възпроизвеждащ се хаос”?
Според може би най-известният съвременен френски геополитик – професорът от Сорбоната Ив Лакост (вж. бр.2/05), геополитиката не е просто ново обозначаване на териториалните спорове, продължаващи вече много векове. Широкото разпросранение на този термин означава, че от известно време насам активно действат множество нови фактори, способстващи за изострянето на съперничеството между различните власти за контрола върху една или друга територия. Днес въпросното съперничество се развива в малко по-различни форми, отколкото в миналото и това, в частност, е свързано с нарастнала роля на обществото. Специфичните геополитически явления обаче не се пораждат от всяко съперничество между структурите на властта по въпросите за контрола върху територията, а (и това е един нов фактор) само с онези негови форми, които биват широко отразявани в средствата за масова информация и провокират оживени обществени дискусии, разбира се, при положение, че в конкретната страна има свобода на словото. Тоест, става дума за принципно нов феномен, оказващ съществено влияние върху международните отношения и осъществяването на властовите функции на държавата в много страни по света.
От тази тледна точка, обемистият Геополитически речник (чиито редактор е Ив Лакост), който издателство “Труд” направи достъпен и за българския читател, не само дава възможност за нов и специфичен поглед върху географското положение и историята на отделните страни и региони на планетата, но и за формулирането на онзи специфичен геополитически синтез, без който вече е невъзможно контролирането дори и на собственото пространство.
В Речника на професор Лакост, наред с прецизното изложение на фактите, можем да открием и няколко важни внушения. Първото от тях е, че историята се прави от хората – всяко пространство се формира и преобразува от човека. И за да се разбере защо дадено пространство преставлява ценност за определена група от хора, трябва да знаем всичко, което е ставало преди между тези хора и в това пространство: набезите, разпространението на една или друга религия, влиянието на империите, националното строителство… Историята, според Лакост, има огромно значение, защото именно тя е източник на геополитическите предстви, които (в процеса на своето кристализиране) обвързват една територия с нейното минало. Така например, много от конфликтите между различни групи от хора са породени от това, че всяка от тях смята, че именно тя първа е заселила конкретната територия (евреите и арабите в Палестина, чернокожите и белите в Южна Африка или сърбите и албанците в Косово).
Особено място в геополитическата концепция на Лакост заема проблемът за границите (юридически и политически). Според него, тъй като лините, разделящи държавните суверенитети, са установени с кръвта на нациите и носят печата на амбициите на властите, всяка граница има “изкуствен” характер, т.е. отразява съотношението между конкретните сили в конкретния момент. Няма вечни граници, всяка граница се установява, променя или уточнява, според прищевките на Историята.
В същото време, наред с официалните държави граници, съществуват и по-размитите и неясни, но пък далеч по-стабилните граници между отделните религии, цивилизации, традиции, зони на търговия. Така, според някои геополитици, границата разделяла в периода 1949-1990 Източна и Западна Германия (т.е. ГДР и ГФР) е съвпадала с една от най-древните европейски граници, отделяща владенията на Ремска империя от териториите на варварите, а през втората половина на ХІХ и дори в началото на ХХ век пак там е минавала разделителната линия между “Европа на парния двигател” и “Европа на конската тяга”.
Като всяка друга геополитическа школа, и тази на професор Лакост има свой специфичен идеологически аспект, т.е. собствен мироглед и представи. Според принадлежащите към нея, хората и социалните групи, към които те принадлежат (регионите, националните държави…), се определят, на първо място, от тяхната обвързаност с една или друга територия. Следователно, ако войните се водят за завоюването на територии, то мирът предполага, че общностите, населяващи планетата, по принцип, са удовлетворени от онези територии, които контролират в момента.
Тази “териториална” логика на кръга около Ив Лакост (която доминира и в Геополитическия речник на света) определя и подхода му към другите сфери на човешката дейност. Така например, идеологията се разглежда като инструмент, оправдаващ териториалните спорове. От тази гледна точка, идеологията на “етническото прочистване”, чиято цел е постигането на точно съответствие между народите и териториите, потвърждава насочеността на подхода, използван от проф.Лакост, към изучаване на отношенията между хората и пространството. По същия начин, при систематизирането на икономическите данни, в Речника се дава предпочитание на локализацията, присвояването и контрола над ресурсите, с които се обяснява и политическото съперничество.
В тази връзка възниква въпросът, дали всевъзможните потоци в съвременния свят – на идеи, информация, стоки и капитали – са предмет на манипулации от страна на политиците, или пък тези потоци подчиняват на някакви собствени, вътрешно присъщи им закони?
По природа, човек е изключително противоречиво същество. Както подчертават геополитиците, подчинявайки се на своя собственически инстинкт, хората се отъждествяват с териториите и водят непрекъсната борба за правото да определят границите на тези територии. В същото време обаче, хората постоянно се намират в движение, превръщайки се в част от най-различни потоци (от идеологически потоци до товаро-потоци). При това тези потоци, създадени от самите хора, твърде често излизат изпод контрола на своите създатели.
Коя тендения е доминираща в зората на ХХІ век? Дали стария териториален инстинкт, наследен от многовековната земеделска традиция, както смятат геополитиците от школата на проф. Лакост? Или пък възникването на нови отношения между човека и земятя, характерно за които е, че човекът постепенно се освобождава от властта на земята, макар и да си остава свързан с нея? Номадският или уседналият начин на живот ще победи в крайна сметка? Каква ще бъде ролята на националната държава – дали тя ще си остане “висша цел на Историята” и най съвършената териториално-политическа конструкция, или пък ще се превърне в обикновена пространстване единица - една от многото по-малки (като региона или града) или по-големи (континентите или целия свят) териториални образувания? И до какво равновесие може да довече комбинацията между териториалното деление на планетата и ръста на глобалните световни потоци?
Разбира се, Геополитическият речник на света на професор Лакост не дава отговора на тези фундаментални въпроси. Огромната информация, която се съдаржа в него обаче, наред с нейната интерпретация и внушенията на съставителите му, със сигурност ще ни помогнат да се ориентираме по-добре в това, което се случва днес около нас, както и да прогнозираме със сравнително висока степен на вероятност онова, което ни очаква утре.
{rt}
