Оценката за прогреса на Украйна в провеждането на демократичните реформи и определянето на точна дата за подписване на споразумение за асоцииране с ЕС бяха свързвани както от европейските, така и от украинските политици с резултатите от проведените през есента на 2012 парламентарни избори. От една страна, президентът Виктор Янукович декларираше желание да проведе избирателната кампания честно и прозрачно, за да „убеди окончателно Европейския съюз в привързаността на Украйна към европейските ценности”[1]. От друга страна, европейските политици се надяваха да получат повод за скорошно подписване на споразумението за асоцииране на Украйна, без да влошат имиджа си пред своите избиратели.
Редица събития, случили се в Украйна непосредствено преди изборите – политически мотивираните съдебни процеси срещу лидерите на опозицията Юлия Тимошенко и Юрий Луценко[2], ограничаването на свободата на медиите, нападенията срещу правозащитници и лидери на гражданското общество, според Брюксел, явно противоречаха на обявения от Украйна евроинтеграционен курс. Самите парламентарни избори не измениха статуквото в отношенията между Украйна и ЕС – подписването на споразумението за асоцииране бе отложено за неопределено време, а либерализацията на визовия режим отпадна от дневния ред на преговорите между Киев и Брюксел.
Формално, причината за замразеното подписване на споразумението за асоцииране е влошаването на състоянието на демокрацията в Украйна. В Резолюцията на Европейския парламент за ситуацията в Украйна от 13 декември 2012 се отбелязва, че избирателната кампания в бившата съветска република не е съответствала на международните стандарти, а вотът като цяло не е потвърдил европейските стремежи на Украйна[3]. В отговор на тази критика на Запада, президентът Янукович отбеляза, че „паузата в отношенията с ЕС ще е от полза и за двете страни”[4].
Сегашното състояние на отношенията между Украйна и ЕС може да се характеризира с термина еквилибриум, т.е. ситуация на баланс между опонентите и техните действия, били те статични или динамични. Както отбелязва Нобеловият лауреат Томас Шелинг в своята книга „Стратегия на конфликта”, във взаимоотношенията между агентите (държави, международни организации) могат да съществуват няколко състояние на еквилибриум. Равновесието ще бъде устойчиво ако е налице оптимум поне по един вектор от общите интереси на страните. Настоящият еквилибриум в отношенията между Украйна и ЕС е устойчив, но не е най-добрият възможен, защото в него главните интереси на агентите/страните не са удоволетворени[5].
В настоящата статия ще се опитам да сравня ползите, които Украйна би могла да получи от присъединяването към Митническия съюз на Русия, Казахстан и Беларус (сценарий 1), с тези, произтичащи от потенциалното присъединяване на страната към единното икономическо пространство на ЕС (сценарий 2). Анализът на тези потенциални преимущества е съпоставен с резултатите от проучванията на общественото мнение в Украйна по въпросите на евроинтеграцията.
Споразумението за асоцииране с ЕС – стратегически геополитически или краткосрочен икономически избор на украинския елит?
По принцип, споразумението за асоцииране с ЕС се сключва между Съюза и страна, която не е негов член, като целта е да се създаде рамка за сътрудничество между двете. Договорът за асоцииране на Украйна към ЕС предвижда създаването на зона за свободна търговия и опростяване на визовия режим. И ако по-лесното получаване на визи изглежда привлекателно за всички украински граждани, то, според експертите, предимствата от създаването на зона за свободна търговия са дискусионни.
Никога преди 2013 на Киев не се е налагало да прави бърз и решителен избор между тези два интеграционни проекта. От една страна ЕС очаква подписването на вече парафираното споразумение за асоцииране, а от друга – Русия поставя влизането на Украйна в Митническия съюз като условие за намаляване цената на купувания от Киев руски газ. Присъединяването към една от зоните за свободна търговия (с ЕС или Митническия съюз) изключва членството в другата. В същото време, икономическите ползи за Украйна от по-голяма интеграция с Евросъюза никак не са очевидни.
През ноември 2012 в Киев бе представен доклад на Института за икономика и прогнозиране на Украинската академия на науките относно перспективите за евразийската интеграция на Украйна[6]. Изследването не съдържа конкретни и ясни изводи, тъй като авторите са се старали да избегнат обвиненията както на поддръжниците на европейската интеграция, така и на опонентите им, залагащи на евразийския вектор. Но, базирайки се на материалите от това изследване, самостоятелно могат да се направят следните изводи:
- Дългосрочното икономическо развитие на Украйна, иновациите и диверсификацията на икономиката зависят само от политическата воля на украинския елит и от предприемаческата инициативност. Нито влизането в Митническия съюз, нито присъединяването към зона за свободна търговия с ЕС, сами по себе си, не създават стимули за икономическото развитие на Украйна.
- Ефектът от реализацията на двата варианта за икономическа интеграция (ЕС или Митническия съюз) изглежда практически еднакъв. В краткосрочен план интеграцията в което и да е по-голямо икономическо пространство ще доведе до незначително влошаване на макроикономическите показатели. Според разчетите, създаването на зона за свободна търговия с ЕС ще предизвика икономически спад в Украйна. Особено на първия етап, ръстът на вноса от ЕС ще бъде два пъти по-голям от растежа на украинския износ към Евросъюза. Това ще доведе до девалвация на гривната и макроикономическа дестабилизация. Влизането на Украйна в европейска зона за свободна търговия означава влошаване на условията за търговията и с другите постсъветски републики. В резултат на намаления износ в държавите от ОНД Украйна може да загуби до 1,5% от своя базов БВП[7].
- Ползите, които Украйна може да получи от влизането в Митническия съюз, също не са очевидни. Ако бъде предприета, тази стъпка едва ли ще окаже съществено влияние върху обема на външната търговия, темповете на растеж на украинската икономика, или пък върху нейната структура. Според експертите, влизането на Украйна в Митническия съюз означава съхраняване на статуквото с незначителен положителен ефект за националната икономика. Оценките им показват, че до 2030 ефектът може да достигне 220 млрд. долара, но може и да е далеч по-скромен – 60 млрд. долара. Дали Украйна ще получава допълнителен доход, ще зависи най-вече от политическата воля на ръководството на Митническия съюз, т.е. може да се очаква усилване на зависимостта на Киев от Москва. Единствената страна, която би получила несъмнена полза от присъединяването на Украйна към Митническия съюз, е Русия[8].
Но, ако икономическите ползи от европейската или евразийска търговска интеграция на Украйна не са много ясни, експертите са единодушни относно икономическите загуби, които ще претърпи Русия в случай, че Киев подпише споразумението за асоцииране с ЕС. При такъв сценарий Русия ще загуби 1,5 процентни пункта от ръста на своя БВП поради свиването на износа за Украйна[9].
Подробният доклад на Института за икономика и прогнозиране на Националната академия на науките на Украйна разбива мита за абсолютната привлекателност на европейската и евразийската интеграция за икономиката на страната. Фактически, Украйна няма ясен икономически интерес от нито един от предложените й два интеграционни проекта.
Но ако икономическите ползи на Украйна от присъединяването към едното или другото общо търговско пространство са приблизително еднакви, двата посочени сценария трябва да се оценяват по друг вектор от интереси – цивилизационният.
Икономическата интеграция под формата на присъединяване към единно икономическо пространство е първа крачка към политическа интеграция и в този смисъл Украйна е изправена пред избор между две обединения, които са много различни в идеологически план. Колкото и да е прадоксално, украинската държава изглежда слаба и недоразвита както от позициите на евразийското, така и на европейското разбиране за силна държава. От позицията на руския модел на „управляема демокрация” и „традиционни ценности”, политическата власт в Украйна е недостатъчно централизирана, а медиите и гражданското общество – недостатъчно управляеми от правителството. Недостатъчното уважение към правата на човека, криминализацията на държавата, корупцията, избирателното правосъдие, политически мотивираното насилие срещу опозицията и гражданските организации поставят Украйна в позицията на слаба държава и дефектна демокрация, от гледна точка на европейското разбиране за силна държава.
Европейската интеграция под формата на асоцииране дава на Украйна реален шанс да продължи демократичните реформи. Но дали демокрацията и правата на човека са възприемани като важни ценности от украинското общество? Поддържат ли украинските граждани европейските приоритети във външната политика на страната си? Отговор на тези въпроси може да даде анализът на социлогическите проучвания на най-известния и влиятелен независим украински аналитичен think tank– Центъра „Разумков”.
Колко ценни са свободата и демокрацията?
В социологическо проучване на Центъра „Разумков” от април-май 2012, 30,2% от респондентите твърдят, че важни за тях са и материалното благополучие и свободата, но заради благополучието са готови да се откажат от част от своите права и свободи. Малко повече – 32,5% от респондентите се затрудняват да отговорят на този въпрос, а 37,7% са готови да търпят материални трудности, но да имат лична свобода и граждански права[10].
Макар и непряко, приоритетът, който украинците отдават на материалното благополучие, се потвърждава от друго изследване. То показва, че сред всички групи права на човека украинците смятат за най-важно спазването на социално-икономическите права (53,7% от респондентите в южната част на страната, 39,3% в източната, 39,5% в центъра и 20% в Западна Украйна); приоритет на политическите права дават едва 3,2% от респондентите на юг, 2,9% на изток, 3,9% в центъра и 3,8% на запад; културните и екологични права пък са най-важни за по-малко от 1,1% от населението[11].
Изследванията на Центъра „Разумков” показват, че след двайсет години независимост украинците не оценяват особено високо предимствата на свободата и демокрацията. Патернализмът е дълбоко съхранен в украинското общество и обуславя неговата пасивност. Но чертата, която най-добре характеризира украинското общество като недоразвито, е конформизмът. Да бъдеш свободен е тежко, защото свободата и демокрацията дават не само права, но и задължения и отговорности. Социологическите сондажи доказват, че свободата, демокрацията и човешките права все още имат ниска стойност за украинците.
Европейският вектор в украинската външна политика
Връхната точка в подкрепата на идеята за евроинтеграцията сред украинците бе достигната през 2002. Проучване от тази година показва, че европейският вектор във външната политика на страната се е радвал на поддържката на 65,1% от респондентите. През следващите години обаче, делът на поддържниците на европейската интеграция намалява. Най-ниската точка в подкрепата за нея е достигната през 2005 – 40,1%. През 2012 европейският вектор във външната политика е подкрепян от 47,7% от украинците, докато 33,5% са против, а 19,1% са затрудняват да отговорят.
43% от респондентите смятат, че Украйна би спечелила от влизането в ЕС (Киев обаче никога не е получавал покана за членство в ЕС – б. р.), 28,2% – че ще загуби, а 28,8% се затрудняват да отговорят. Над 40% от запитаните смятат, че членството в ЕС би укрепило сигурността на Украйна.
Най-важното направление в сътрудничеството между Брюксел и Киев е борбата с организираната престъпност (така смятат 42,5% от респондентите), сигурността е посочена от 40,9%, трудоустройването и легализацията на украинските трудови мигранти в Европа – от 38,3%, свободната търговия – от 35,5% и безвизовия режим – от 29%.
Впрочем, за европейци се смятат едва 12% от запитаните украинци, по-скоро като европейци, отколкото като някакви други, се самоопределят 21,5%, като неевропейци – 32,2% и като по скоро неевропейци, отколкото европейци – 28,6%[12].
Ясно е, че самото украинското население все още няма определена позиция по отношение на европейските перспективи, а гражданското общество е слабо, пасивно и не може да упражнява влияние върху властта. При формирането на външнополитическите приоритети украинският елит не се ръководи от интересите на обществото, а от своите собствени интереси. Всички поколения от украинския политически (и срасналият се с него икономически) елит са оценявали и оценяват положението си в политиката като нестабилно, а ползите, които получават от достъпа до властта – като временни. За елит, който мисли краткосрочно и оценява перспективите на страната през призмата на своите собствени интереси, външната политика е ненужен разкош.
Заключение
В теорията на игрите, включително и при описанието на стратегическите взаимодействия между две страни (държави, групи от елита, международни организации), широко се използва понятието еквилибриум, под което се разбира състояние на баланс между опонентите или техните действия. Устойчив еквилибриум е състояние, при което незначителни външни въздействия не могат да разрушат установения баланс. В съответствие с теорията на Томас Шелинг, отношенията между страните се характеризират с наличието на няколко еквилибриума (устойчиви равновесни състояния). Отношенията могат да се изменят, да преминават от един еквилибриум към друг. Сегашните отношения между ЕС и Украйна, за които е характерна липсата на явен напредък, както и „замразяването” и „паузата”, безусловно са един от еквилибриумите, макар и не най-добрия от възможните. Украинският политически елит не иска задълбочаване на интеграцията с ЕС съюз при условията на Брюксел, определяйки като вмешателство във вътрешните работи на страната исканията за освобождаване на осъдените опозиционни лидери, прекратяване на политическите репресии и гарантиране върховенството на закона. От друга страна, ръководството на ЕС не разглежда сериозно възможността за нарушаване на сегашния еквилибриум: както политиката на по-силен натиск върху Киев (например чрез забрана за влизане в ЕС за чиновници, причастни към нарушаването на човешките права), така и противоположните инициатива за по-голямо сближаване с Украйна не отговарят на интересите на ЕС и не съответстват на актуалния му потенциал.
Споразумението за асоцииране, което според европейските експерти ще бъде подписано с Киев до края на 2013, е алтернатива на европейската интеграция и в този смисъл със сигурност няма да е събитието, което да наруши статуквото в отношенията между ЕС и Украйна. Очевидно е, че първите сериозни стъпки по пътя към сближението с ЕС следва да бъдат направени от Украйна (ако има желание, разбира се). В условията на силен натиск от страна на Кремъл, властта в Киев много скоро ще трябва да направи избор, който навярно ще е най-важния в досегашната история на независима Украйна.
Анализът показва, че от гледна точка на краткосрочните икономически ползи присъединяването към Митническия съюз или към зона за свободна търговия с ЕС са практически равнозначни като резултат. В същото време, "консервацията" на Украйна в евразийското геополитическо пространство, макар че може и да гарантира стабилността на сегашното правителство в краткосрочен период за сметка на по-евтиния газ и приемствеността във властта, не може да доведе до връщане към авторитаризма. Това е невъзможно в страна, където населението вече двайсет години диша въздуха на свободата. Не може да се предскаже, кога точно евентуален опит за установяване на авторитарно управление би довел до началото на масови протести в Украйна, но със сигурност може да се твърди, че те рано или късно ще се случат.
[1] Виктор Янукович: европейская интеграция – один из приоритетов Украины // Радио Свобода, 1.03.2012[2] Европейският съд за правата на човека удоволетвори първия иск на Юрий Луценко за признаването на неговия арест за незаконен и за наличието на нарушения в съдебния процес, воден срещу него. Така фактически Лученко бе признат за политически затворник.[3] European parliament resolution of 13 December 2012 on the situation in Ukraine: text adopted, available online at http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P7-TA-2012-0507+0+DOC+XML+V0//EN[4] Комментарий МИД Украины в связи с принятием Европейским парламентом 13 декабря резолюции по ситуации в Украине, опубликовано DIPcomment, available online at http://www.dipcomment.com/news.php?Ids=88[5] Томас Шеллинг. Стратегия конфликта, М. – 2007.[6] Ивантер В.В., Геец В.М. Экономические последствия создания ЕЭП и присоединения к нему Украины // Евразийская экономическая интеграция, №1(14), февраль 2012, онлайн; http://www.eabr.org/general/upload/docs/publication/magazine/no1_2012/n1_2012_2.pdf[7] Пак там[8] Пак там[9] Пак там[10] Социологические опросы // Центр Разумкова, достъпни на адрес: http://www.razumkov.org.ua/ukr/socpolls.php[11] Пак там[12] Пак там
* Преподавател в Донецкия държавен университет за управление
{backbutton}
