От позициите на пространствения императив, динамиката на процесите, развиващи се в "границите" на Черноморския регион, който традиционно се смята за интегрална част от т.нар. "Голяма Евразия", предопределя контурите на конституирането на съвременната геополитическа архитектура в това пространство. На практика, процесът на това конституиране, до голяма степен, ни дава представа за качеството на самоопределянето на региона в рамките на общоевропейското пространство, както и за геополитическата му принадлежност към общата система на геопространствените масиви.
Въпросът за военно-политическото присъствие на НАТО и САЩ в Черноморския регион, както и енергийно-ресурсната съставляваща на процесите, чието основно съдържание се свежда до преформатирането на основните направления на транспортните комуникации в него, много точно отразяват същността на случващото се в региона. От гледна точка на транзита на енергоносители, става дума за геополитическата значимост на региона, предвид неговия енергиен потенциал и тенденцията за развитието му по линията на добива и транзита на енергоносители и съществуващите и възможни траектории на интеграцията на региона (включително по линия на т.нар. "тръбопроводни алианси") и, като следствие от това, появата на нови полюси на притегляне и противопоставяне между играчите по отношение на новите експортни тръбопроводи. В този смисъл, от външнополитическия курс на черноморските държави ще зависи и геополитическото бъдеще на региона.
Геополитическият потенциал на региона
Геополитическият потенциал на Черноморския регион, разположен на пресечната точка между Европа и Азия, до голяма степен се определя от факта, че през него минават важни трансконтинентални комуникационни коридори. При това, съперничеството между черноморските държави се основава на перспективните оценки на запасите от петрол и природен газ на Каспийския регион. Тук е мястото да отбележа, че държавите от Черноморския регион оценяват забележимото нарастване на добивите на каспийски газ като сериозен и вдъхващ надежди фактор за гарантиране на собствената им енергийна сигурност. По данни от 2010, добивът на природен газ в Азербайджан е достигнал 27 млрд. куб. м, като през 2020 той може да нарасне двойно.
Обвързването на Черноморския регион с Каспийския до голяма степен подчертава значението на геополитическото пространство, през и чрез което Русия получава възможност да усилва влиянието си в Близкия Изток, който САЩ разглеждат като зона на реализация на своите жизнени интереси. В този контекст е важно да отбележим позицията на Барак Обама, който ясно даде да се разбере (по време на речта си в Университета на Маями, през февруари 2012), че "удовлетворяването на потребностите на САЩ от енергоносители до голяма степен зависи от събитията в света, като безредиците в Близкия Изток, например" (1).
Следва да се подчертае, че Европейският съюз също разглежда Черно море и региона, като цяло, като своеобразен "мост", свързващ Европа и богатия на енергоносители Каспийски регион. За ЕС Черноморската зона е важна и, защото гарантира на Съюза контрола върху ключовите транспортни маршрути и тръбопроводи (2).
На този фон става още по-ясно икономическото значение на региона, в качеството му на транспортен плацдарм, което се определя от наличието на алтернативни маршрути за транзита на енергоносители и на транспортни коридори, свързващи Европа и Азия. Така погледнато, черноморските държави изпълняват ролята на своеобразен енергиен "мост" за доставката на каспийските енергоносители в Европа. Според мен, именно тясната обвързаност между Каспийския и Черноморския региони се превръща в основа на новите международни отношения, които все още са в етап на формиране, запазвайки възможността двата региона да се превърнат в отделно геополитическо пространство.
Друг немаловажен момент, подчертаващ енергийната значимост на региона е, че Черно море притежава значителни запаси от водород, сяра и петрол. Правилното им използване може да се окаже реална възможност за преодоляване на енергийните кризи, с които се сблъскват или биха могли да се сблъскат черноморските държави.
Въпросът за геополитическата конфигурация на силите в Черноморския регион до голяма степен е свързан с тенденцията различни външни сили да влияят върху процесите, които се развиват в неговите граници и отвъд тях, както и с изграждането на нови експортни тръбопроводи, заобикалящи Русия и целящи да сведат до минимум нейното място и роля в региона. Това не е случайно, тъй като, според данните за отделните отрасли, Русия продължава да е световен лидер по проучени запаси от природен газ. В този контекст са налице всички основания да се говори за конфигурация на силите, заинтересовани да присъстват в т.нар. "Междуморие" (т.е. в Черноморско-Каспийския регион). Което пък разкрива големия потенциал на това пространство в неговата евразийска проекция. Става дума най-вече за влиянието на външни сили, т.е. сили, които не представляват конституциониращ елемент на разглежданото пространство: САЩ, които са силно заинтересовани от укрепване на позициите си в региона, а също ЕС и НАТО.
От тази гледна точка, анализирайки ситуацията в региона в края на 90-те години на ХХ век, известният американски политолог Айра Строс не без основание посочва, че "присъствието на западните сили в тази зона ще продължи още дълго, както впрочем и опитите им да разширят мащабите на своето влияние" (3).
В така очертаващото се разположение на силите, за САЩ е от принципно значение да не допуснат превръщането на Европейския съюз в конкурентен геополитически играч. Въпреки че ЕС консумира 16% от световните енергоносители, а собствените му енергийни запаси или са на изчерпване, или са твърде ограничени, Вашингтон продължава да има сериозни опасения в това отношение. Така, ако доскоро САЩ гледаха на ЕС като на икономически конкурент, днес отношението им към него вече не се изчерпва с това чисто икономическо измерение. Лансирането на инициативата за т.нар. "Източно партньорство" в режим на реално време доведе до това, че на ЕС вече се гледа като на ефективен геополитически стратег, постепенно реализиращ въшнополитическия си курс към укрепване на своите позиции в региона. При това този регион придобива все по-важно значение за европейската геополитическа система, тъй като, благодарение на географското си положение, той гарантира пряк достъп до стратегическите енергийни ресурси, от които са заинтересовани европейските държави.
Тоест, в рамките на усилията на ЕС за диверсификация на своите енергийни доставки, ролята на Черноморския регион, като транзитна зона на тези доставки, само ще нараства. В този контекст си струва да отбележа доста балансирания външнополитически курс на Брюксел по отношение на региона. Така, доскоро некоординираните инициативи на Съюза, бяха заменени от дългосрочна стратегия. В тази връзка не е никак случайно, че ЕС прие през януари 2011 т.нар. Черноморска стратегия, в която Черно море се обявява за "частично европейско вътрешно море, което, в географски план, е предимно европейско" (4).
Според мен, разглеждайки ЕС като конкурент, САЩ използват енергейната уязвимост на региона и на Съюза, като цяло, за да създадат ефективен механизъм, с чиято помощ впоследствие да могат да оказват натиск върху тях. Освен това, Съединените щати открай време се опасяват от укрепване позициите на Русия в света, в качеството и на един от основните доставчици на енергоносители в Европа, и всячески се опитват да му противодействат.
В тази връзка, Вашингтон ще настоява, преди всичко, за премахване на сегашната система на двустранните газови споразумения между отделните европейски държави и Москва. Според САЩ, Европа следва да се придържа към общи позиции спрямо Русия по този въпрос. Това обаче много трудно може да стане на практика, тъй като в условията на продължаващата икономическа криза, европейските държави ще се стремят на всяка цена да се споразумеят с руснаците за да си гарантират толкова необходимия за техните икономики природен газ на цени малко под пазарните. Следващата важна стъпка на САЩ, с цел да бъде гарантирано сдържането на геополитическия им конкурент в региона, беше опитът да лобират проектите за добив на шистов газ, което впоследствие би им дало възможност да се опитат да отслабят позициите на Русия като основен доставчик на енергоносители в "Междуморието". Тук е мястото да напомня, че в момента руснаците доставят на европейския пазар около 150 млрд. куб. м газ годишно.
За особено показателно в тази връзка може да се приеме посещението на американския държавен секретар Хилари Клинтън в София, през февруари 2012, по време на която тя съвсем неслучайно акцентира върху зависимостта на България от руските енергоносители, съветвайки я да замени руския природен газ с добива на собствен шистов газ (5). Междинен резултат от този натиск станаха проблемите, възникнали непосредствено след посещението на Клинтън, в реализацията на съвместните българско-руски проекти, при това в очевидна вреда на българската икономика. И макар че впоследствие много европейски държави официално обявиха, че се отказват от проучванията на находищата на шистов газ, тенденцията да се оказва влияние отвън върху позицията на силите в региона, продължава да си остава актуална и съществена.
Тук е мястото да напомня, че по данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ), запасите от шистов газ в Европа се оценяват на 16 трлн. куб. м. В тази връзка обаче е уместно да се запитаме, на какво се базират тези данни, след като самите предварителни прогнози не могат да дадат дори приблизителни показатели, което се дължи на спецификата на добива на този вид газ. На практика, добивът на шистов газ е свързан с много неизвестни, например какво количество газ може да се добие на изхода на кладенеца и колко дълго може да продължи самият добив? Добре известно е също, че шистовите кладенци в САЩ, пробити през 2003, вече губят ефективността си. Освен това, за добива на шистов газ са необходими обширни незаселени или рядко население територии, каквито в Европа на практика няма. Към това следва да добавим неяснотата относно степента на риска при добива на такъв газ, както и, че досега не са разработени безопасни технологии за извличането му.
На практика, в момента добивът на шистов газ е икономически неоправдан. Фактът, че той се осъществява предимно в северните райони на САЩ за пореден път потвърждава тезата на редица експерти, че това се дължи на дефицита на находища на обикновен природен газ в тази част на страната.
Присъствието на САЩ и НАТО в Черноморския регион
Анализът на американското присъствие в Черноморския регион показва загрижеността на Вашингтон не само за енергийната сигурност и възможността през него да се осъществява транзит на енергоносители, но и по друг много съществен проблем на американската външна политика, а именно - запазване статута на САЩ като влиятелен играч във всички ключови точки на планетата, включително и в района на Черно море.
Истината е, че чрез присъствието си в региона САЩ се опитват да си гарантират достъп до енергийните ресурси. Именно това обуславя засилващия се американски интерес към шелфа на Черно море, а в тази връзка и към разширяване на икономическото сътрудничество с черноморските държави. С други думи, Вашингтон се стреми да получи контрол върху находищата на петрол и газ. Сред стъпките в тази посока е появата, в украинския черноморски шелф, на американската компания ExxonMobil. Става дума за разработката на т.нар. Скитски петролно-газов участък, чиито запаси се оценяват на 200-250 млрд. куб. м природен газ. Общите инвестиции за разработката му вероятно ще достигнат 10-12 млрд. долара. Според прогнозите, обемът на очаквания газов добив ще достигне 3-5 млрд. куб. м годишно.
Истинският смисъл на американското присъствие в региона става по-ясен, ако то се разглежда в контекста на ситуацията в т.нар. "Голям Близък Изток". От тази гледна точка, "Големият Черноморски регион" играе ролята на своеобразна свързваща ос между Европа и "Големия Близък Изток". От което пък следва, че ако Западът съумее да установи пълен контрол над Черноморския регон, той много сериозно би укрепил и южната граница на НАТО.
Ролята на самата НАТО в региона също е значителна. Преди две години и половина въоръженията конфликт между Грузия и Русия нагледно потвърди усилването на конфронтацията в Черноморския регион. Според мен, стремежът на Алианса да се утвърди в тази част на геополитическото пространство само задълбочава конфронтацията в региона, усилвайки по този начин и регионалното напрежение и превръщайки на практика Черно море в "блоково море".
Ако продължим да разглеждаме нещата в тази плоскост, няма как да не обърнем внимание на активната ангажираност на НАТО в регионалната енергийна проблематика, израз на което е стремежът на пакта да присъства в Каспийския басейн и региона на Южен Кавказ, включително като гарант за сигурността на основните експортни тръбопроводи, реализиращи се в момента. Сред тях е и планираната Трансанадолска газопроводна система (TANAP), предвиждаща транзита на природен газ за Европа през територията на Турция. Тук е мястото да напомня, че вече функциониращите тръбопроводи, като Баку-Джейхан и Баку-Супса, които имат транснационален статут, също са във фокуса на внимание на НАТО, уж за да бъде гарантирана безопасната им експлоатация.
В тази връзка ми се струва невярно твърдението на някои анализатори, че „ не е задължително появата на нов силен играч в регионалната политика автоматично да доведе до нарастване на конфликтния потенциал в региона” (6).
Тоест, геополитическата реалност в региона е такава, че след като той се оказва във фокуса на очертаните по-горе промени, които от известно време насам придобиха перманентен характер, това поставя под въпрос основите на т.нар. „тиха дипломация”, за чието осъществяване е необходимо, като минимум, липсата на видимо напрежение. Съществуващата схема на силовата триада САЩ-ЕС-НАТО ангажира „Междуморието” в ясно очертаващо се силово противопоставяне и натиск от страна на Запада, внасяйки сериозни корекции във взаимоотношенията между черноморските държави. Геополитическото съдържание на тези парадигмални постановки придава ново измерение на значимостта на Черноморския регион по отношение на енергийната сигурност.
Тук е мястото да отбележа, че на фона на съществуващата реалност, закономерният характер на формиралата се система от взаимоотношения се заключава в това, че енергийните потоци, пресичащи региона, вървят по направлението Изток-Запад, докато в обратното направление се движат най-вече финансови потоци. На този фон фактическата обвързаност и зависимост на т.нар. Запад от енергийните доставки, идващи от Изток, се очертава много ясно. Значението на региона, от гледната точка на енергийните доставки, се определя от ролята му на транспортен плацдарм, т.е. от наличието на алтернативни енергоносители и маршрути за доставката им, както и на транспортните коридори, свързващи Европа и Азия. В тази връзка разширяващите се пазари на държавите, разположени в региона, все повече привличат вниманието и на Европейския съюз.
Енергийната схватка в Черноморския регион
Днес регионът се намира във фокуса на разширяващата се география на маршрутите за доставка на енергоносители, изграждат се нови експортни тръбопроводи. С други думи, в него се формира нова тръбопроводна архитектура, която при това е обект на усилваща се конкуренция. Това е свързано с факта, че напоследък борбата между черноморските държави за контрол над маршрутите за доставка на енергоносители на външните енергийни пазари придоби нови измерения. Сам по себе си, регионът представлява доста хетерогенна структура, тъй като включва държави-износителки, държави-вносителки, както и транзитни държави. Следователно, и моделът на изграждащите се отношения неизбежно ще има мултивекторен характер. На практика, формиращата се география на маршрутите на тръбопроводите отразява именно геополитическото „тръбопроводно съперничество” в региона в началото на ХХІ век (7).
Пак в този контекст трябва да добавим и, че практически всички черноморски държави стартираха разработката на петролногазовите находища в собственият си шелф, като особено амбициозни са проектите, реализирани от Румъния и Турция. Показателно в този смисъл е и, че Анкара в твърде кратки срокове успя да догони останалите черноморски страни в усвояването на своя шелф. На свой ред, София активно работи за привличането на чуждестранни компании в добива на енергоносители в българския черноморски шелф. При това, в сравнение с другите черноморски държави, запасите на българите от енергоресурси са най-малки. Дори Грузия, която изпитва много сериозни икономически трудности, отделя голямо внимание на енергийните ресурси, разположени в зоната на черноморския и шелф. Впрочем, интерес от разработването на шелфовите находища демонстрира и Русия, която разполага с достатъчно собствени запаси от енергоносители.
Готовността на редица черноморски държави да участват в различни енергийни проекти, включително и конкуриращи се помежду си, представлява нов елемент в техния политически курс. В този контекст следва да отбележим стремежа на Турция да участва едновременно в два конкуриращи се помежду си енергийни проекта – „Южен поток” и „Набуко”. Последният предвижда доставки на природен газ от Каспийския басейн в Европа, заобикаляйки Русия. Този, ползващ се с широката политическа подкрепа на САЩ, проект доскоро беше в центъра на вниманието на европейската общественост, която разчиташе, че Старият континент ще започне да получава значително количество природен газ по маршрута Азербайджан-Грузия-Турция-България-Румъния-Унгария-Австрия. Всичко това обаче вече е минало, а новото име на проекта Nabucco West загатва за значително съкращаване на пропускателната способност и дължината на бъдещия тръбопровод, ако той въобще бъде изграден, разбира се.
Връщайки се на въпроса за новата тръбопроводна архитектура, формираща се в региона на Черно море, ще отбележа, че става дума за алтернативни източници и маршрути за доставка на енергоносители, включително такива, чиито шансове за практическа реализация са минимални. На практика, този стремеж за моделиране на собствена система за доставки до голяма степен дава отговор и на въпроса за формирането, от черноморските държави, на нови полюси на привличане и отблъскване в региона.
В този контекст следва да отбележим инициираният от Румъния проект AGRI (Azerbaijan–Georgia–Romania Interconnector) за доставка на втечнен природен газ от Каспийския регион, заобикаляйки Русия. Ще напомня също, че в Грузия например, този проект се разглежда като алтернатива на Nabucco West. Планира се природният газ да се транспортира от Азербайджан до черноморското крайбрежие на Грузия. Там той ще се втечнява и след това ще се превозва с танкери през Черно море към румънското пристанище Констанца. После отново ще се трансформира в газообразно състояние и ще продължи по тръбопроводната мрежа от Румъния към Унгария и оттам към Западна Европа.
Виждаме, че на практика стремежите на черноморските държави да изграждат нови експортни тръбопроводи, укрепвайки по този начин позициите си в региона, се оказват нереални. В този контекст е важно да засегнем и въпроса за моделирането, от черноморските държави, на собствени интеграционни алианси, акцентирайки върху техните енергийни елементи. В рамките на ГУАМ (Грузия, Украйна, Азербайджан, Молдова) например, виждаме, че стремежът на държавите-участнички да реализират свой собствен тръбопроводен сценарий (т.е. маршрут за транзита на енергоносители), в който политическите амбиции надделяват над икономическата целесъобразност, не винаги води до успех. Нагледен пример за това е съдбата на енергийния проект „Бял поток” (White Stream). Както е известно, основната му идея беше диверсификацията на доставките на природен газ за Европа и Украйна, така че да бъде намалена енергийната им зависимост от Москва, но той и днес си остава само виртуален.
Така или иначе, но днешната тръбопроводна конфигурация в Черноморския регион, в качеството и на обективна тенденция, засяга не само отделни локални проблеми, а и концептуални въпроси, касаещи неговото бъдеще. „Черноморският фактор” в политиката на регионалните държави, както и на външните играчи и алианси (НАТО) съдейства за формирането на напрегнато геополитическо обкръжение, което априорно повишава значението на региона.
В този контекст реализацията на енергийни проект „Южен поток” до голяма степен помага да осъзнаем причините за емоциите и нервността, която демонстрират редица външни играчи. Геополитическият контекст на този тръбопровод, заедно с вече функциониращият „Северен поток”, формира единна трансевропейска мрежа от доставчици, транзитни държави и потребители. Ще напомня, че на 15 ноември 2012 в София беше взето окончателното инвестиционно решение за реализацията на проекта, чиито официален старт бе в началото на декември.
Така, без преувеличение, можем да заключим, че въпросът за гарантирането на енергийната сигурност на Черноморския регион, развиващ се в руслото на конкуренцията и противопоставянето, до голяма степен разкрива и същността на преструктурирането на самото черноморско пространство.
Бележки:
1. Yuri Sosinsky-Semikhat. USA to leave Saudi Arabia behind in terms of crude production. http: english.pravda.ru/business/companies/06-11-2012/122708-usa_saudi_arabia_oil-0.2. ЕС прокламира "стратегия" за извоюване на лидерски позиции в Черноморски регион, виж Военное обозрение. http.topwar.ru/5419-es-oglasil-strategiyu-po-zavoevaniyu-liderstva-v-chernomorskom-regione.html.3. Ira Straus. Unipolaritiy. The concentric structure of the new world order and the position of Russia. In: Космополис. Альманах 1997, p. 154./4. European Parliament resolution of 20 January 2011 on an EU Strategy for the Black Sea. http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef= //EP//TEXT+TA+P7-TA-2011-0025+0+DOC+XML+V0//EN//.5. Clinton targets Bulgaria’s dependence on Russia. In: The Times, Monday, February 6, 2012. http://www.timesofmalta.com/articles/view/20120206/world/Clinton-targets-Bulgaria-s-dependence-on-Russia.405529//.6. Мамонов В.М. Система внешнеполитических приоритетов современного Китая. В: Современная мировая политика: Прикладной анализ / Отв. ред. А.Д. Богатуров. 2-е изд., испр. и доп. М.: Аспект-Пресс, 2010, с. 417./7. Тарлинский Вадим. Трубопроводы – инструмент геополитики? М.: МИК, 2009, с. 352./Литература:
1. "Газпром" договорился с последней страной по "Южному потоку". http://lenta.ru/news/2012/11/15/bulgaria///.2. Clinton targets Bulgaria’s dependence on Russia. In: The Times, Monday, February 6, 2012. http://www.timesofmalta.com/articles/view/20120206/world/Clinton-targets-Bulgaria-s-dependence-on-Russia.405529//.3. European Parliament resolution of 20 January 2011 on an EU Strategy for the Black Sea. http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P7-TA-2011-0025+0+DOC+XML+V0//EN//.4. Ira Straus. Unipolaritiy. The concentric structure of the new world order and the position of Russia. In: Космополис. Альманах 1997./5. Yuri Sosinsky-Semikhat. USA to leave Saudi Arabia behind in terms of crude production. http://english.pravda.ru/business/companies/06-11-2012/122708-usa_saudi_arabia_oil-0///.6. Гаджиев К.С. Геополитические горизонты России: контуры нового миропорядка. 2-е изд. испр. и доп. М.: Экономика, 2011. 479 с.7. ЕС прокламира "стратегия" за извоюване на лидерски позиции в Черноморски регион, виж Военное обозрение. http:topwar.ru/5419-es-oglasil-strategiyu-po-zavoevaniyu-liderstva-v-chernomorskom-regione.html.8. Мамонов В.М. Система внешнеполитических приоритетов современного Китая. В: Современная мировая политика: Прикладной анализ / Отв. ред. А.Д. Богатуров. 2-е изд., испр. и доп. М.: Аспект-Пресс, 2010, с. 415 – 437.9. Тарлинский Вадим. Трубопроводы – инструмент геополитики? М.: МИК, 2009. 384 с.
* Научен сътрудник в Института по история на държавата и правото към Молдовската академия на науките, секретар на Молдовската асоциация за международно право
{backbutton}
