Поглед върху близкоизточния геополитически възел

Въз основа на докторската си дисертация, свои публикации в научните списания „Геополитика & геостратегия” и „Международни отношения”, както и доклади пред международни и национални научни форуми, той е предложил в монографията си оригинален поглед върху заплитането на най-сложния геополитически възел в света – Близкоизточния, опитите на Великите сили и на международната общност за неговото разрешаване, актуалното състояние на военния конфликт в този размирен регион на света и проекциите на изострилия се геополитически сблъсък в Близкия изток върху вътрешната и международната сигурност на Република България.  

Близкоизточното изследователско поле

На близкоизточното изследователско поле са се проваляли не малко анализатори, тъй като интерпретирането на тази проблематика е предизвикателство и за най-опитните учени. А и са малко българските изследователи, които проявяват траен и задълбочен интерес към драматичното развитие на събитията в Близкия изток, сред които най-големите приноси принадлежат на чл.-кор. проф. Владимир Чуков покойния дипломат от кариерата Киряк Цонев и геополитическия анализатор Боян Чуков.

Изключителната научна значимост и политическа актуалност на темата едва ли може да събуди съмнения, особено след новото възпламеняване на региона от 7 октомври 2023 – един конфликт, който продължава и понастоящем да е в центъра на вниманието на света.

Монографичното изследване е основано на солидна изворова основа: общо 395 специализирани научни публикации, анализи и коментари на български, руски и, предимно, на английски език, нормативни актове, както и някои документи от Дипломатическия архив на българското Министерство на външните работи.

Изследването на д-р Каменов по същество има интердисциплинарен характер, тъй като е резултат от съчетаване на елементи на методологическия инструментариум на науките за сигурността и отбраната, на историята, на международните отношения и на геополитиката.

Монографията с общ обем от 496 страници е организирана подходящо в изложение от четири глави по начин, който дава възможност за логично надграждане и обогатяване на анализа, както и за последователно разгръщане на авторовата аргументация. В първата глава са разкрити генезисът и развоят на конфликтите в Близкия изток от Древността до края на Студената война. Втората глава коментира динамиката на конфликтите след приключване на Студената война. В третата глава вниманието е концентрирано върху ролята на международната общност в близкоизточните конфликти с акцент върху геополитическата стратегия на световния хегемон – САЩ, през последните години в рамките на новата му концепция за ,,Широкия Близък изток”. Изложението получава логичен завършек с четвъртата глава, посветена на рефлексиите на конфликтите в Близкия изток върху националната сигурност на Република България.

Добре аргументирана е тезата на автора, че ,,геополитиката на ключовите фактори в международните отношения не се е променяла от столетия” (с. 14) и, че причините за възникването на военни и граждански конфликти в Близкия изток през последните десетилетия се крият в ,,икономическите, енергийните и политическите интереси на геополитическите играчи” (с. 14). Приведеният в изложението солиден доказателствен материал дава основания на автора да констатира, че Великите сили „де факто превръщат региона на Близкия изток във взривоопасна зона, в която възникват въоръжени конфликти, от една страна, между евреи и араби, и – от друга страна - етноконфесионални войни между различните етноси в отделните държави, които са следствие от отпечатъка на колониализма на европейските сили в тяхната конкуренция за надмощие в региона и тяхното изместване от САЩ” (с. 462).

В по-ново време, с пълно право констатира авторът, политиката на САЩ и Европа е основа за зараждане на „антизападна реторика и омраза в крайни форми към западния свят, радикализация на част от арабските общества и действия на полето на тероризма не само в арабски и мюсюлмански държави, но и на европейския континент. Извършените терористични актове в различни точки на света, - продължава мисълта си той, - са реакция на неодобрение на политиките на западната цивилизация спрямо тях и поддръжката на местни авторитарни и корумпирани прозападни правителства, обслужващи чужди интереси” (с. 462 – 463).

Поредното разпалване на близкоизточния конфликт

Специално отбелязване заслужава основния извод от анализа на д-р Каменов на поредното разпалване на близкоизточния конфликт от 7 октомври 2023: „За САЩ възпламеняването на въоръжен конфликт между евреи и палестинци в контролирана форма е от важно значение, защото по този начин се отклонява вниманието от руско-украинския въоръжен сблъсък, където украинската армия губи позиции на бойното поле, въпреки оказаната военна и финансова помощ за Украйна. Разгледана в този контекст, прокси-войната между САЩ и Русия на украински терен има негативно отражение върху авторитета на САЩ и НАТО, които признават, че военните действия не се развиват в полза за Владимир Зеленски, въпреки оказаната му всестранна помощ. А агресивното представяне на израелско-палестинския конфликт в медийното информационно пространство и социалните мрежи, включително и в българските медии, по начина, по който беше представен руско-украинския конфликт, само подсказва, какви са били интересите на администрацията на Байдън от възникването на нов конфликт” (с. 236).

Колегата Каменов е демонстрирал обективна интерпретация на случващото се през последните години в Близкия изток – тенденцията към загуба на политическо влияние на САЩ в региона, особено с причинения от Русия провал в Сирия и установяването на сътрудничество между Русия, Иран и Турция в общия им стремеж за омиротворяване на Сирия. Още по-голямо значение авторът придава на постигнатото през март 2023 споразумение за възстановяване и нормализиране на дипломатическите отношения между Саудитска Арабия и Иран с посредничеството на Китай. „Погледнато в геополитически план, - констатира авторът, - безспорно Китай се превръща в ключов фактор в Близкия изток. Няма да е пресилено, ако кажем, че САЩ вече нямат доминиращата роля на хегемон в региона. Аргумент в тази посока са влошените дипломатически отношения на САЩ със страни като Иран, Саудитска Арабия, Турция и Сирия, като първите три страни са ключови регионални играчи, което неминуемо отразява влиянието на Вашингтон в Близкоизточния регион в негативен аспект. Същевременно, за Пекин е важна политическата стабилност в региона, заради гарантиране на доставките на газ и петрол от Иран и Саудитска Арабия, които са най-големите износители на енергийни ресурси за Китай” (с. 293).

Близкият изток в (гео)политиката на България

Убедително покритие е получила и работната хипотеза на д-р Каменов, че задълбоченият анализ на съвременното състояние на конфликтите в Близкия изток може да подпомогне разработването на политики на Република България за минимализиране на идващите оттам заплахи и рискове за националната ни сигурност.

Чест прави на колегата Каменов доблестта му да констатира, че ,,след смяната на обществено-политическия строй от тоталитарен към демократичен политически режим на управление и геополитическата преориентация на България, София губи всички изградени политически и икономически позиции от Близкия изток и Северна Африка, заемайки проамериканска и произраелска позиции от неправилен прочит и задълбочен анализ на Близкоизточния мирен процес по палестинския въпрос” (с. 464). Ситуацията се влошава, както изтъква авторът, с приемането на страната в НАТО и ЕС поради „негативното въздействие върху България и нейните национални интереси от следването на директивите на САЩ и ЕС по Близкоизточните въпроси, което е показателно за липса на самостоятелна външна политика, повлияна от загуби на пазари сред арабските държави” (с. 465).

Като своеобразно обощение на своята експертиза, в края на монографичното си изследване д-р Каменов представя разработен от него проект на концептуални политики за минимализиране на влиянието на конфликтите в Близкия изток върху националната сигурност на Република България.

Основните научни приноси в монографичния труд на д-р Красимир Каменов могат да бъдат идентифицирани по следния начин. От високата камбанария на световната експертна литература изследването внася определено обогатяване на знанията по някои аспекти и моменти от зараждането, развоя и особено актуалното състояние на Близкоизточния конфликт, най-вече онези, които по-пряко засягат интересите на т.нар. ,,колективен Запад”. От гледна точка на българската експертна продукция, научните приноси са по-значими, тъй като авторът е успял да направи по-уплътнени, по-достоверни и по-полезни оценки и изводи, представляващи интерес за общото разбиране за същността на близкоизточния геополитически възел и вложения там залог за националната сигурност на Република България. По-задълбочено са  интерпретирани т.нар. ,,Арабска пролет” не само като спонтанен изблик на гражданско недоволство, но и като американско политическо инженерство в рамките на конципцията за ,,цветни революции”, активно подкрепени от Европейския съюз, както и рефлексиите на ,,Арабската пролет” върху сигурността на Европа, включително върху националната сигурност на България. Следвайки строгата експертна логика, авторът е очертал много правдиво актуалната геополитическа ситуация в Близкия изток: наблюдаваме „ерозията на хегемонията на САЩ, която се засилва със загуби на позиции не само в Близкия изток, но и в други части на света от противопоставянето между САЩ – Русия и САЩ – Китай и оспорването на световната хегемония от Москва и Пекин, които създават алтернативна концепция за нов световен ред, основан на „многополюсния свят”” (с. 463).

Като научно-приложен принос на автора следва да бъде отнесен предложеният разработен проект за концептуални политики за минимализиране на влиянието на конфликтите в Близкия изток върху националната сигурност на Република България в 25 пункта (с. 450-457), мотивирани от разбирането за два основни елемента, застрашаващи националната сигурност на страната – тероризма и миграцията. Наред с това, монографията може да бъде ползвана като ценен ресурс при обучението на бакалаври, магистри и докторанти по професионално направление 9.1. Национална сигурност. Изследването на д-р Красимир Каменов ще допринесе съществено за удовлетворяване на интереса на българската културна общественост към ,,вечния” Близкоизточен проблем и по-доброто ориентиране на държавните институции и гражданското общество в него.

* Преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии - София