Новата ядрена доктрина на Москва и възможната реакция на САЩ

Съдейки по действията на руснаците, промените в ядрената им политика са част от план за ответни ескалационни стъпки, които очевидно са били подготвени още когато САЩ дадоха да се разбере, че са склонни да разрешат на Киев да използва техните ракети за атаки в дълбочина на руската територия.

Според мнозина анализатори, всичко това поставя началото на опасна спирала на ескалация, която би могла да приключи с конвенционален, а след това и с ядрен конфликт между Русия и Запада. В този смисъл, краткосрочната цел на приемането на новата руска ядрена доктрина е да се демонстрира пред възможния бъдещ противник същността на руските сигнали, което би му позволило да ги интерпретира по правилния начин. В същото време, редица нови моменти, които присъстват в този документ, могат да имат дългосрочни последици за стратегиите на сдържане на всички световни сили.

И така, каква е принципната разлика между новата доктрина и предишната и версия, как тя може да повлияе върху глобалната стратегическа сигурност и каква би могла да е реакцията на САЩ?

Новите проблеми

Всъшност, промените в доктрината са обусловени от техническата революция във военната сфера през последните десетилетия. В резултат от нея, на практика, изчезна границата между това, което преди се смяташе за обикновено военно-техническо или военно сътрудничество, и прякото участие във война. Същността на тази революция е, че днес информационно-технологическите аспекти на съвременната война оказват определящо влияние върху хода на военните действия.

Превъзходството в сферите на техническото разузнаване и системите за управление и обработка на информацията може да осигури решаващо предимство на бойното поле, както и да трансформира възможностите на онези системи на въоръжение, които преди това са се смятали за остарели. Предаването от страна на някоя велика държава на един или друг неин партньор на разузнавателна информация в реално време, предоставянето на инфраструктура за космическа връзка, програмно осигуряване за управление и обработка на данни (имайки предвид, че всички гези средства се нуждаят от постоянна техническа поддържка), дава възможност за пълен контрол и насочване на активността на въпросния „младши партньор“.

Преди да навлезем в цифровате епоха, получателят дори на най-сложното въоръжение можеше да го използва по свое усмотрении, без да уведомява никого за това, поне докато е в състояние да гарантира техническото му обслужване. Оказването на помощ с разузнавателна данни в реално време беше почти невъзможно, тъй като съюзникът можеше да получава само спътникови снимки на аналогов носител, които – по правило – се използваха единствено на стратегическото ниво на управление.

Сега обаче, западните партньори на Украйна могат само с едно натискане на копчето да „ослепят“ нейната армия и да парализират украинската система за управление на войските: както е известно, всички далечни удари, включително нанасяните от дронове, сглобени в Украйна, се планират съвместно и нито един от тях не се нанася без американско одобрение.

По този начин, всеки външен играч, който оказва значителна помощ на някоя воюваща държава, свързана с използването на съвременни системи за спътниково и радиелектронно разузнаване, обработка на информацията и управление, се превръща в пълноценен участник във войната. Следователно, нанасянето на ответни удари по неговите военни части и територия се оказва напълно оправдано, поне според руската страна.

При това техническите промени са съчетани с политически. Продължаващото доскоро постъпателно развитие на американския модел на глобализация доведе до идването на власт в редица държави (включително в България) на своеобразни „граждани на света“, стремящи се да станат част от глобалния елит и откъснати от националните интереси на собствените си страни. Под ръководството на глобалисткия елит, чиито капитали обикновено са в чужбина, подобни държави са способни на огромни човешки и икономически жертви, както и да допуснат значителни териториални загуби, изпълнявайки указанията на външните си „покровители“. При това, стабилността на този тип политически режими не бива да се подценява, благодарение на изградения със западна (и най-вече американска) подкрепа мощен пропаганден апарат, както и на санкционираното от САЩ използване на различни видове репресии.

Грузия по времето на президента Саакашвили, както и днешна Украйна, са класически примери за съвременни американски проксита, следващи този модел. Истината е, че последният доста се различава от американските алианси по време на студената война, когато младшите партньори на Вашингтон разполагаха с почти пълна свобода във вътрешнополитически план и се опитваха да следват егоистичните си национални интереси.

Въз основа на всичко това, руските експерти, както и ръководството в Кремъл, очевидно смятат, че Русия има право да нанася удари срещу американски разузнавателни и комуникационни спътници, разузнавателни самолети и дронове, осигуряващи информационното обезпечаване на украинската армия. А единственият въпрос пред тях в тази връзка е, доколко целесъобразна би била подобна стъпка за постигане на целите на руската инвазия в Украйна.

Както е известно, руското Външно министерство и преди е изтъквало, в частност, че западните спътници, ангажирани с обезпечаването на военните действия, могат да се смятат за легитимни цели на евентуален руски удар. Сега новата руска ядрена доктрина разширява тази логика и в сферата на ядреното сдържане. Според нея, евентуална агресия срещу Русия и/или нейни съюзници от страна на неядрена държава, осъществявана с подкрепата на ядрена сила, се разглежда като съвместно нападение. Останалите промени касаят възможните сценарии за използване от страна на Запада на друти – подобни на Украйна – „прокси държави“ срещу Русия. Един от тях е получаването на достоверна информация за масирано изстрелване на средства за въздушно нападение от всички възможни видове (от дронове до ракети), които са пресекли руската граница.

Факт е, че САЩ са в състояние много бързо да снабдят своето „прокси“ с мощен потенциал за нанасяне на удари в дълбочина на Русия с помощта на безпилотни апарати или ракети и дори ако ответния удар на руснаците напълно унищожи въпросното „прокси“, те ще понесат значителни загуби, докато САЩ само ще спечелят. От което следва, че Съединените щати също следва да се разглеждат като обект на ответния руски удар, наред с използваното от тях „прокси“.

Предвид изключително широкото разпространение в света на ударни дронове с голям обсег, както и на политиката на САЩ за предоставяне на крилати ракети със среден и малък обсег на американските съюзници, в перспектива, това условие създава нова рамка на бъдещите локални конфликти.

И тъй като Франция и Великобритания вече почти не разполагат с възможности да произвеждат оръжия с голям обсег, без мащабното използване на американски технологии, всеки масиран удар по чувствителни обекти във вътрешността на Русия, нанесен със западно оръжие и/или с използването на голям обем западни данни, ще доведе до ответен удар срещу САЩ.

Предвид факта, че срещу руската територия вече бяха нанесени удари с американски и европейски оръжия с голам обсег, Русия вероятно няма да има друг избор, освен да предаде на едни или няколко други държави (превръщайки ги в свои „проксита“) оръжия или технологии, позволяващи им да нанасят удари по територията на Северна Америка и Западна Европа на принципа „западняците трябва да си платят“. Доколко обаче подобна практика ще се превърне в нещо обичайно в бъдеще е един от ключовите проблеми, свързани със следвоенното устройство на света. При всички случаи, ако войната в Украйна не бъде прекратена достатъчно бързо, въпросът за нанасянето на удари срещу американски и европейски цели вероятно ще възникни в резултат от евентуално по-нататъшно разширяване на практиката за нанасяне на американски/западноевропейски  удари с чужди ръце в дълбочина на територията на Русия.

Друга промяна в доктрината, свързана с реагирането на заплахата от възможни конфликти през следващите години, е конкретизацията на условията за използване на ядрено оръжие в случай на „неядрена агресия“ срещу Русия. Ако преди, условието за преминаване към използване на ядрено оръжие от руска страна се дефинираше твърде неясно, като „агресия с използването на конвенционална оръжие, когато е застрашена самото съществуване на държавата“, сега става дума за възникване на „критична заплаха за суверенитета и/или териториалната цялост“ на Русия и Беларус.

Както показа опитът от украинското настъпление в руската Курска област, САЩ могат да използватг своите „проксита“ за осъществяване на операции на десетки киломегри навътре в руската територия. Очевидно, в перспектива и съобразно новата доктрина, всяка подобна операция би следвало да се разглежда от руснаците като нападение на САЩ срещу страната им.

Впрочем, истината е, че в бъдеще проблемът с „държавите проксита“, които за кратко време могат да бъдат превърнати в сериозна военна сила и вкарани под външен натиск във война, само ще нараства. За това ще способстват развитието на военните технологии (и, в частност, развитието на военните възможности, свързани с използването на изкуствен интелект, автономни платформи и системи въоръжения и т.н.) в комбинация с усъвършенстване на методите за манипулиране на обществото.

При това този проблем съвсем не стои единствено пред Русия. В перспектива неизбежно ще бъде поставен въпросът за необходимостта от формулиране на критерии за нивото на въпросната „подкрепа“ за една неядрена държава от някоя ядрена сила, при което действията на младшия партьор се превръщат в съвместна агресия, осъществявана и от двете. В тази връзка, вероятно ще се търси комбинация от политически, икономически и военно-технически условия, при които „младшият партньор“ не може повече да се разглежда като автономен участник в международните отношения. Според новата руска доктрина, в този случай, отговорността за евентуални сериозни атака от негова страна срещу територията на Русия или Беларус, следва да се носи от държавата-покровител.

Очевидно тези критерии следва да бъдат прозрачни и логично обосновани, а тяхното формулиране и деклариране ще трябва да бъдат сторени своевременно. Възможно е подобна практика да получи определено разпространение в бъдещия нестабилен свят, като начин за защита на територията на великите сили от нападението на някоя „прокси държава“, стеснявайки потенциала за използване на такъв тип „помощни играчи“.

Принципните различия между новата и старата руска ядрена доктрина

Според някои експерти, двусмислеността в рамките на ядреното сдържане е необходима, за да не се позволи на противника да разбере, кои са фактическите червени линии на другата страна, което пък би го възпряло от предприемане на необмислени стъпки, способни да доведат до ядрена война. САЩ например, изцяло споделят този подход, като съзнателно избягват да детайлизират условията за използване на ядрено оръжие, оставяйки си правото да решават, кои обстоятелства биха могли да се квалифицират като „изключителни“, т.е. налагащи използването на ядрено оръжие, съобразно формиращата се в по-широк план ситуация.

Впрочем, Русия също не се отказва от двусмислеността по въпроса за ядреното сдържане. В новата и доктрина например, се говори за „масирано изстрелване на ракети и други стредства за въздушно-космиченско нападение“. Като руското ръководство си запазва правото да решава самостоятелно и в зависимост от конкретните обстоятелства, какво да сметне за „масирано“ и атаката срешу кои руски обекти задължително ше изисква ответен ядрен удар.

В същото време обаче, фактът че по-нататък в доктрината се детайлизира  визията на Кремъл за основните военни опасности и условията за използване на ядрено оръжие, е знак към потенциалния протвник, че Москва няма да използва такова оръжие, освен в отговор на споменатите форми на агресия срещу себе си, както и за увереността и, че е в състояние да нанасе неприемлива вреда на агресора, при всякакво развитие на събитията. Съгласно теорията за ядреното сдържане, наличието на подобна увереност следва да предотврати онези стъпки на противника, които той би предприел, ако погрешно сметне, че Москва се готви да използва ядрено оръжие.

В доктрината се дава следната характеристика на същността на ядреното сдържане: всяка агресия срещу Руската Федерация и/или съюзниците и, от страна на която и да било неядрена държава, осъществена с участието или подкрепата на ядрена сила, ще се разглежда като съвместно нападение. Това очевидно цели да изтъкне недопустимостта от използването на войски на отделна страна членка на НАТО във военни действия срещу Русия или Беларус, представяно като нейна собствена инициатива, несъгласувана с Брюксел. Тоест, по този начин Москва съкращава вариантите за ескалация на доядрено равнище.

Сред условията за използването на ядрено оръжие  са:

• Осъществяване на агресия срещу Русия и/или Беларус с използване на конвенционално оръжие, представляваща критична заплаха за техния суверенитет и/или териториална цялост.
• Получаване на информация за мащабно вдигане във въздуха на стратегическа и тактическа авиация на противника, крилати ракети, дронове, свръхзвукови и други легателни апарати, пресичащи руската граница.
• Използване на оръжие за масово поразяване срещу територията на Русия и/или нейните съюзници, както и срещу руски военни части, разположени извън границите и (това касае и руските военни кораби в Световния океан).

Към списъка с основните военни опасности пред Русия, в новата доктрина са добавени противоспътниковите средства в космоса, както и действия на потенциален противник, насочени към изолацията на част от територията на страната, включително блокиране на достъпа до жизненоважни транспортни комуникации. Според руските експерти, това е директно предупреждение относно недопустимостта на евентуални опити за изолирането на руския ексклав Калининград и, при всички случаи, означава намаляване на вариантите за ескалация на неядрено равнище. Сред новите военни опасности са и действията на потенциалния противник, целящи разрушаване на екологично опасни обекти на руска територия, като в случая става дума за евентуални атаки срещу АЕЦ, ВЕЦ и други подобни обекти, чието разрушаване би довело до масови жертви сред цивилното население, а също планирането и осъществяването на големи военни учения в близост до Руската Федерация, което също следва да се разглежда като ограничаване на вариантите за неядрена ескалация.

Основната отличителна особеност на новата доктрина е свързана с формализацията на „заплахата за суверенитета и териториалната цялост“, а не на съдържащата се в предишната дефиниция „заплаха за самото съществуване на държавата“, която може да доведе до използване на ядрено оръжие. Тя съдържа и по-подробно изложение на съюзническите ангажименти на Москва към съюзниците и, включващо руски ядрен чадър над Беларус, при което обаче изрично се изтъква, че Русия запазва изцяло контрола над ядреното си оръжие, разположено извън територията и. Показателно, че новата доктрина премахва „ядрения имунитет“ на неядрените държави, които биха могли да атакуват Русия с подкрепата на ядрени сили, както и този на неядрените държави, членуващи  в „ядрени алианси“ (какъвто е НАТО, чиито „неядрен“ член е и България), следвайки принципа, че „нападението от страна на един член, се възприема като нападение от всички“.

Ако старата доктрина от 2020 разглежда използването на ядрено оръжие в ситуацията на хипотетичон конфликт, тази от 2024 е съобразена с факта, че Русия води пълномащабна война и се намира в крайно враждебно обкръжение. Именно тези нови условия налагат разширяването на описанието на обектите на руското ядрено сдържане, както и списъкът на „основните военни опасности“ пред страната.

В тази връзка е особено показателен, съдържашият се в новата доктрина сценарий за използване на ядрено оръжие, според който условие за това може да стане споменатото по-горе „получаване на достоверна информация“ за масирано излитане на средства за военно-космическо нападение (самолети на стратегическата и тактическа авиация, крилати ракети, дронове, свръхзвукови и други  летателни апарати и пресичането на руската граница от тях). Тук е мястото да припомня, че в края на миналата 2024 и началото на 2025 развитието на военния сблъсък между Русия и подкрепяната от Запада Украйна на няколко пъти плътно се доближи до описания по-горе праг.

Появата на новата доктрина показва, че Москва разширява обхвата на заплахите, които могат да бъдат парирани с помощта на средствата за ядрено сдържане. От ключово значение е, че значителна част от нея е посветена на анализ на военните заплахи, които сами по себе си не са повод за използване на ядрено оръжие, но „които, в зависимост от промяната на военно-политическата и стратегическа ситуация, могат да прераснат в екзистенциални заплахи“. Част от тези опасности са елемент от сегащната обстановка около Русия, а друга част представляват вероятности, които в днешните условия вече не звучат като фантастика. Възможно е, целта на подробното изброяване на въпросните заплахи да е сигнал към западните държави, относно онези опасни (според руската страна) явления и тенденции, които могат да провокират ядрена война. Сред ключовите елементи, които новата доктрина наследява от предишната, е тезата, че използването на ядрено оръжие е крайна и принудителна мярка, като Русия прави всичко възможно за намаляване на ядрената заплаха и недопускане на такова изостряне на междудържавните отношения, което да провокира ядрени конфликти. Повтарянето на този елемент е важно, защото потвърждава, че Москва споделя визията на другите ядрени държави за ядреното оръжие като „оръжието на Страшния съд“. Което несъмнено представлява стабилизиращ фактор в отношенията на ядрено сдържане между Русия и нейните ядрени съперници, особено на фона на разгарящите са напоследък както в тази страна, така и на Запад, дискусии, обосноваващи използването на ядреното оръжие или на бойното поле или с превантивна цел.

Както вече споменах в началото, новата редакция на „Основите на държавната политика на Руската Федерация в сферата на ядреното сдържане“ е отговор на руското военно-политическо ръководство на предизвикателството, свързано с косвената война, която Западът води срещу Русия в Украйна. Предишната редакция на доктрината от 2020 се основаваше на по-различни представи относно характера и съдържанието на войните, в които Русия би могла да участва. Войната в Европа, в частност, се представяше като малковероятна, освен това се смяташе, че значителният руски арсенал за ядрено сдържане на практика изключва евентуална агресия срещу нея от страна на държавите членки на НАТО.

Оказа се обаче, че спасителният страх от ядреното оръжие, който навремето позволи предотвратяването на трета световна война между САЩ и СССР, до голяма степен е изчезнал през периода след краха на комунизма. Нещо повече, по време на украинската криза САЩ и Западът, като цяло, възприеха изключително рисковано поведение, каквото не си позволяваха по отношение на Съветския съюз. Ще припомня, че през 1960-1980-те години на западните лидери и стратези въобще не им минаваше през ума да заявят, че си поставят за цел стратегическото поражение на СССР, тъй като това би се възприело като истинска лудост.

Ето защо, след началото на войната в Украйна Русия се нуждаеще от допълнително укрепване на сдържането на Запада с цел усилване на ефекта на сплашване на противника и разсейване на илюзиите му, че би могъл да действа безнаказано срещу нея. Новата ядрена доктрина на Москва преследва именно тази цел. Подкрепена от използването на мощния ракетен комплекс „Орешник“ на бойното поле, тя представлява далеч по-сериозно предупреждение към руските противници, отколкото тези, които Русия им отправяше преди.

Възможната реакция на САЩ

Появата на новата руска ядрена доктрина вече даде повод на Вашингтон да обвини Кремъл, че залага на ядрената заплаха. В същото време, САЩ са наясно, че с приемането и пространството за повишаване на залозите в контекста на украинската криза става по-ограничено. Което, разбира се, не означава, че Вашингтон и Брюксел ще се откажат от ескалацията, като такава. Малко е вероятно обаче, да предприемат стъпките, които се споменават в новата редакция на „Основите на държавната политика на Руската Федерация в сферата на ядреното сдържане“.

Макар че САЩ се опитват всячески да омаловажат значението на руската ядрена доктрина, можем да очакваме, че новата администрация на Тръмп още през 2025 ще изготви обновен Преглед на ядрената политика, в който тя със сигурност ще бъде цитирана многократно. В същото време, не бива да смятаме, че това ще накара американците да ревизират собствените си планове за военно строителство и да се откажат от едни или други, насочени срещу Русия, решения. В тази връзка ще е доста интересно да видим, как точно ще действа администрацията на Тръмп, предвид специфичната и визия относно приоритетните направления на развитието на американската военна машина, включително в ядрената сфера. Възможно е например, да станем свидетели на някакви опити (включително под формата на едностранни стъпки и заявления) за уточняване както на руските, така и на американските подходи по въпроса.

Засега Вашингтон предпочита да създава впечатление, че в новата руска ядрена доктрина всъщност не се съдържа нищо ново. За това, впрочем, говорят и ироничните коментари на редица западни експерти. Всички обаче са наясно, че рисковете нарастват и публикуването на модернизираната доктрина на Москва вероятно ще охлади много глави на запад, особено след ефектното представяне на комплекса „Орешник“.

Макар че САЩ, в общи линии, реагираха сдържано на появата на модернизираната руска ядрена доктрина, перспективата за подобряване на американско-руските отношения не трябва да се преекспонира, но и не бива да се пренебрегва. Ще видим как ще действа новата администрация на Тръмп в тази посока. Ясно е обаче, че при всички случаи САЩ ще продължат сегашната си политика, целяща едновременното сдържане на Русия и Китай, както впрочем и на Иран и Северна Корея. Ролята на ядрения фактор в американската политика за национална сигурност постепенно нараства. Вашингтон със сигурност ще продължи да модернизира стратегическите си ядрени сили и своя ядрен оръжеен комплекс. От друга страна обаче, обновената руска ядрена доктрина вероятно ще изиграе важна роля като инструмент както за укрепване на сдържането, така и за намаляване на ядрените рискове.

Очевидно и САЩ, и Русия се нуждаят от възобновяване на диалога помежду им, целящ като минимум изясняване на това, как двете държави възприемат сегашния стратегически ландшафт, новите политически, стратегически и технологични фактори, влияещи върху стратегическата стабилност, а – като максимум - укрепването на стратегическата стабилност в широкия смисъл на това понятие. В тази връзка ще припомня, че предишната американска администрация на Байдън предлагаше възобновяване на двустранния диалог относно контрола над стратегическите въоръжения. Ясно е обаче, че в условията на сегашния прокси конфликт между Русия и Запада, постоянното опипване от страна на двамата противници на „границите на позволеното“ и пълзящата ескалация под нивото на ядрения праг, подобно обсъждане на въпроси на стратегическата стабилност в тясната трактовка на понятието е неприемливо за Москва, което многократно беше заявявано и от руското Външно министерство.

Продължителният, разрушителен и кръвопролитен характер на войната в Украйна е свързан не само с руските действия там, но и с тези на Запада, който на практика започна прокси конфликт с Русия на украинска територия. Според руските стратези, Москва следва да неутрализира военната заплаха, каквато представляват за нея сегашните управляващи в Киев, при изгодни за себе си условия. При това, тя ще трябва да не допусне САЩ и НАТО да влязат в директен мащабен конфликт с Русия, който най-вероятно ще приключи с глобална катастрофа. И появата на новата руска ядрена доктрина е малка, но важна стъпка по този път.

Разликата между руската и американската ядрена политика

За разлика от Русия, в САЩ темата за ядреното оръжие се разглежда в рамките на т.нар. „Преглед на ядрената политика“ – специфичен документ, в който се съдържа всичко, касаещо този вид въоръжение и условията за използването му, изброяват се заплахите и т.н. Под една или друга форма, основните точки в прегледа са достъпни за обществото, но пълната му версия е засекретена и достъп до нея имат само висшите американски чиновници, включително членовете на Конгреса.

Освен Прегледа, САЩ разполагат с още два сходни документа, които също се обновяват периодично: „Стратегия за национална отбрана“ и „Стратегия за национална сигурност“. Освен това, конкретни промени в американската ядрена политика могат да се осъществяват чрез специални директиви и други документи, които влизат в сила, без оглед на съдържащото се в Прегледа.

По правило, всеки американски президент публикува нова ядрена доктрина. Така, по време на първия си мандат, Тръмп възложи изготвянето на поредния „Преглед на ядрената политика“, публикуван през 2018. В увода му отново се изтъква, че САЩ споделят необходимостта от пълно унищоване на ядрените оръжие в света, но в същото време се подчертава, че рисковете и заплахите за страната в тази сфера нарастват: „Що се отнася до глобалните заплахи, включително все по-очевидните ядрени заплахи от страна на потенциалните ни противници, ситуацията осезаемо се влошава“.

В това издание на доктрината, като основни противници на САЩ се посочват Русия и Китай, които уж биха могли да осъществят „първи удар“, затова като първостепенна стратегическа задача се посочва „принуждаването на Русия да се откаже от подобни илюзии“.

С цел „нивелиране“ на заплахите от руска страна се предлага да се търсят дипломатически решения, споменават се евентуални санкции срещу руския ВПК и се изтъква необходимостта от създаването на нови въоръжения. Сред ключювите изисквания в първата ядрена доктрина на Тръмп бе, че САЩ се върнаха към възможността да нанасят превантивни ядрени удари, от която на практика се бяха отказали след края на студената война. Освен това, се допускаше използването на ядрено оръжие в случай на ядрено нападение срещу САЩ и/или техните съюзници, както и в случай на „стратегическо нападение с неядрено оръжие и осъществяване на мащабна агресия с използване на конвенционални въоръжения“.

В същото време, в Прегледа от 2018 се признава, че ядреното оръжие притежава твърде разрушителна сила за да бъде използвано в нискоинтензивни конфликти, затова се предлага американският ядрен арсенал да бъде подсилен с маломощни ядрени боеприпаси. При това, доктрината допуска използването на подобни боеприпаси против Русия, ако последната използва тактическо ядрено оръжие. Става дума, по-конкретно, за маломощна ядрена бойна глава за ракетите с морско базиране Trident D5, както за производството на нови свръхточни ядрени бомби В61-12. Освен това, доктрината предвижда модернизация на ядрената триада и координация на ядрената политика на САЩ с Великобритания и Франция.

Ядрената доктрина на Байдън

Следващия „Преглед на ядрената политика“ беше публикуван през 2022 от администрацията на Байдън. В него се потвърждава курсът към модернизация на всички стратегически и тактически ядрени сили, средствата за доставката им и т.н. С течение на времето следва да бъдат напълно заменени всички компоненти на американската ядрена триада (с влизането в експлоатация на новата междуконтинентална балистична ракета Sentinel, ядрените ракетоносци Columbia, модернизирания тежък бомбардировач В-52Н и новия бомбардировач В-21).

Нов момент в доктрината е и използването на ядрено оръжие при възникване на „екстремни обстоятелства“, макар че същността на тази формулировка остава неясна, както и възможността за ескалация на военен конфликт с използване на конвенционални оръжие в ядрена война.

Що се отнася до противниците на САЩ, те остават същите: Китай и Русия (именно в този ред), както и второстепенните – в лицето на Иран и Северна Корея, чиито ядрени възможности „следва да бъдат сдържани“.

В основата на обновената доктрина е стремежът на САЩ да модернизират ядреният си потенциал, да повишат бойната му готовност и да го разположат на предна линия.
През юни 2024 се появиха съобщения, че администрацията на Байдън възнамерява отново да обнови американската ядрена доктрина, като според Белия дом в нея ще се акцентира върху необходимостта от разширяване на ядрения арсенал на САЩ и „едновременното сдържане на Русия, Китай и Северна Корея“. В същото време обаче, не се предвижда американският ядрен арсенал да достигне ниво, съответстващо на съвкупния ядрен потенциал на трите изброени по-горе държави.

Приликите и различията между американската и руската ядрени доктрини

Беглият анализ на еволюцията на ядрената доктрина на САЩ показва, че тя до голяма степен има повърхностен характер, поне що се отнася до общодостъпната и част. Всъшност, въпреки присъстващите в доктрината многобройни уверения за необходимостта от съкращаване на ядрените въоръжения в света, същността и е, че Съединените щати следва да разполагат с още повече ядрени оръжия.

Освен това, в американските „Прегледи“ от доста време насам присъстват едни и същи противници, както и анализи на съвременното състояние на техните ядрени сили и изброяване на мерките за реакция срещу свързаните с тях заплахи. Впрочем, в руската доктрина също присъства списък на държавите, военните алианси и видовете заплахи, срещу които руснаците биха могли да реагират, нанасяйки ядрен удар. Но, докато американската доктрина не дава яснота, при какви конкретни условия САЩ биха могли да прибегнат до ядрено оръжие, последните промени в руския и аналог – напротив – конкретизират основанията за използването му.

Истината е, че критиките от страна на официални американски представители относно промените в ядрената доктрина на Русия напомнят известната максима, че онова, което е позволено на боговете, не е позволено на простосмъртните. Така например, САЩ отдавна са си присвоили правото да нанасят ядрен удар в случай на агресия с конвенционално оръжие срещу тях, но аналогичният подход на Русия предизвиква възмущение във Вашингтон.

В двете доктрини има редица сходни моменти, например, че решението за нанасяне на ядрен удар се взема от държавния глава. Наистина, това периодично бива подлагано на критики в САЩ, но досега там не е предложена никаква адекватгна алтернатива.

Също както и в руската доктрина, в тази на САЩ се говори за необходимостта от осигуряване на „ядрен чадър“ за американските съюзници, сред които традиционно се споменават всички членове на НАТО, както и такива извън алианса като Австралия, Япония, Южна Корея и т.н. В новата руска ядрена доктрина пък, такъв „чадър“ се гарантира на Беларус.

Факт е, че от 1990-те години насам САЩ постоянно втвърдяват ядрената си политика и не бива да се съмняваме, че и бъдещата ядрена доктрина, която ще предложи Тръмп по време на втория си президентска мандат, ще се вписва в тази тенденция.

Паралелно с това се осъществява активната милитаризация на граничещите с Русия американски партньори и съюзници, а т.нар. „колективен Запад“ на практика действа като страна в украинския конфликт. Тоест, нормално е, че повишаването на залозите от страна на Вашингтон провокира ответни мерки от страна на Москва, а новите моменти в руската ядрена доктрина са сред най-ярките примери за това.

В същото време САЩ отказват на Русия правото да реагира на заплахите срещу себе си. В тази връзка ще припомня, че според вече бившия американски държавен секретар Антъни Блинкен, осъществените през миналата 2024 промени в руската ядрена доктрина са „безотговорна“ и „несвоевременна“ стъпка. В Москва обаче, очевидно я смятат за „съвсем навременна“.

Заключение

Всъшност, необходимостта от известна корекция на руската ядрена доктрина беше назряла отдавна. В същото време, новата доктрина не съдържа някакви революционни промени, а новите момента в нея имат по-скоро еволюционен характер и отразяват трансформацията на международната ситуация, политико-военните, военно-стратегическите и военно-техническите фактори. На първо място, става дума да продължаващия прокси-конфликт между Русия и „колективния Запад“, начело със САЩ. На фона на проблемите, с които украинската армия се сблъсква на бойното поле през третата година на войната с руснаците, Западът (и най-вече ЕС) и особено управляващите в Киев демонстрират готовност за по-нататъшна ескалация на конфликта. Именно това обяснява и понижаването на „ядрения праг“ в новата доктрина на Москва, макар че съответните формулиравки в нея звучат сравнително сдържано.

Като цяло, новата версия на „Основите на държавната политика на Руската Федерация в сферата на ядреното сдържане“ цели повишаване на ефективността на ядреното сдържане и е съобразена със спецификата на промените, настъпили сред приемането на предишната версия на този документ през 2020, и изпълнява важната функция да информира потенциалните противници, както впрочем и съюзницити и партньорите на Русия за това, което би могло да последва при определено развитие на събитията.

Само по себе си, понижаването на „ядрения праг“ едва ли би могло да има положително влияние за когото и да било, но в условията на сегашната, изключително остра конфронтация между Русия и т.нар. „колективен Запад“, разпадането на системата за контрол на въоръженията и качествения скок в развитието на арсеналите на ядрените държави, новата руска ядрена доктрина би могла да изиграе и определена стабилизираща роля. Ядреното оръжие се завърна в качеството на централен фактор в международните военно-политически отношения, освен това стана ясно, че това не е само теоретична тема, а съвсем практическа и еволюционираща сфера, която може да се окаже полезна, да не говорим, че е пореден повод за обсъждане на доктриналните положения в тази област, особено между петте официални ядрени държави.

С приемането на новата си ядрена доктрина, Москва действително изпраща много ясен сигнал към останалите големи играчи. От една страна, това изчиства проблема за стратегическата сигурност от съществуващата в тази сфера известна неопределеност. От друга обаче, става ясно, че на „ескалационната стълба“ почти не са останали свободни стъпала, което изисква и от Москва, и от Запада да действат изключително предпазливо. Много показателен в тази връзка е фактът, че в новата руска ядрена доктрина вече не присъства необходимостта от „спазване на международните ангажименти в сферата на контрола на въоръженията“, като един от принципите на ядреното сдържане.

Спокойно бихме могли да определим този документ като „ядрена доктрина от епохата на руско-украинската война“, защото той отразява далеч по-широкия спектър от опасности и заплахи, характерен за периода на въоръжена конфронтация в Европа, и дефинира ролята на ядреното оръжие за парирането на тези предизвикателства. В този смисъл, въздействието на новата руска ядрена доктрина върху състоянието на стратегическата стабилност в нейното регионално и глобално измерения, едва ли може да бъде оценено правилно, ако се абстрахираме от развитието на ситуацията в Украйна. Втази връзка пробното използване на новата руска ракетна система „Орешник“ в бойни условия през ноември 2024 даде определена яснота относно възможното използване на ядрено оръжие против неядрени държави, чиято агресия се опира на подкрепата на играчи, разполагащи с такова оръжие. И тъй като ситуацията се променя динамично, ролята на доктрината ще претърпи определена еволюция. Ще припомня например, че преди споменатото по-горе изпитание, мнозина западни експерти демонстрираха откровено критично отношение към текста на новата руска доктрина, докато след него рязко нараснаха призивите да се гледа сериозно на изпращаните от Москва сигнали, включително съдържащите се в нейната ядрена доктрина.

Впрочем, дори и ако се абстрахираме от сегашната ситуация, налице е един очевиден аспект на доктрината, който ще окаже позитивно влияние върху стратегическата стабилност, и това е нейнята прозрачност. Вместо да се изкушат да я направят достатъчно неопределена за да провокира руските противници към всевъзможни спекулации относно нейната същност, създавайки по този начин отлична почва да погрешни оценки на възможностите, намеренията и плановете на Русия в ядрената сфера, Москва предпочете да заложи на прозрачността. Което е сериозен аргумент в подкрепа на онази част от новата доктрина, в която се изтъква стремежът на Кремъл за намаляване на ядрените рискове. При всички случаи, публикуването на доктрината създава известни предпоставки за възобновяване на официалния ядрен диалог на двустранна и многостранна основа.

Истината е, че обновената ядрена доктрина на Русия цели да пречупи стратегията на ескалация, която следват нейните противници в Украйна от 2022 насам. Ако Москва не успее сега да ограничи западното участие във войната, непосредственият сблъсък между НАТО и Русия става неизбежен, а той може да доведе до глобална катастрофа. Затова, ако нещата продължат да ескалират, следващото стъпало в тази ескалация ще бъде нанасянето на удари (влючително ядрени) по стратегически обекти на държавите, чието въоръжение се използва срещу Русия.

Все още има надежда, че новата версия на руската ядрена доктрина ще допринесе за недопускането на по-нататъшна ескалация на косвения конфликт между Москва и Запада, както и за отрезвяването на онези, които вземат решенията в западните държави. В същото време, нейният доста сдържан характер дава възможности за разговори с новата администрация на Тръмп, ако тя действително е склонна да води прагматичен и конструктивен диалог за сегашната ситуация, отчитайки националите интереси и сигурността на Русия. Не по-малко важно е посланието, което новата руска ядрена доктрина носи за партньорите на Кремъл. Така например, предоставянето на пълноценен „ядрен чадър“ за Беларус ще способства за укрепване на сигурността на т.нар. Съюзна държава по западното стратегическо направление.

При всички случаи не бива да се забравя, че доктрината е само един, при това доста специфичен инструмент за ядрено сдържане, който със сигурност ше бъде подсилен и с други инструменти, включително конкретни мерки и действия, имащи знаков характер. Именно такива бяха изпитанията на неядрения вариант на свръхзвуковата ракета „Орешник“ и свързаното с тях заявление на Путин от края на ноември 2024.

*Българско геополитическо дружество