Бъдещето, което не забелязваме

Интересно е, че когато информацията за това се появи в медиите, сред най-често задаваните въпроси от участниците в социалните мрежи беше: „нима някой още ползва пейджъри?”. Впрочем, ако си припомним събитията от 28 юни 1914 в Сараево, където е убит австроунгарският престолонаследник ерцхерцог Франд Фердинанд, ще видим, че и тогава никой не си е представял, че последиците от случилото се ще определят облика на целия ХХ век.

Тоест, струва си да се замислим, дали и операцията на израелските специални служби няма да се окаже повратен момент,  бележещ настъпването на цяла нова епоха. Според някои експерти, базирайки се определени тенденции в човешкото разитие би могло да се твърди дори, че тя е забила посления пирон в ковчега на американската идея за „Храма на хълма”, както и на цялата мирогледна парадигма на Запада, чиито апогей беше именно през миналото столетие.

Отвъд границите на човешкото въображение

Ще започна с един пример, който поне на пръв поглед не е свързан с темата на настоящата статия. През ХVІІІ век на територията на днешна Германия възниква концепцията за "научно" горско стопанство. С цел да се увеличи печалбата от продажбата на дървен материал, тогавашните немски учени стигат до извода, че - в зависимост от почвата - най-голям обем дървен материал от един хектар може да се добие от норвежкия смърч и шотландския бор. В резултат от това започва изсичане на част от смесените гори и засаждането им с един единствен вид дървета. Целта е да се създаде гора, която лесно може да бъде поддържана и от която да се добива стандартен еднотипен дървен материал. Системата функционира отлично почти цял век, но след това възникват сериозни проблеми. Става ясно, че първите засадени дървета се развиват добре благодарение на натрупаните от смесените горски почви ресурси, които новата система не е в състояние да компенсира. На първо място, в гората състояща се от еднотипни дървета много лесно и бързо се появяват огромно количество вредители. А на второ, дърветата се оказват силно уязвими при всяко влошаване на времето. Тоест, опитът за опростяване на горския състав с цел оптимизация на дърводобива и максимизиране на печалбата става причина за радикално съкрашаване на видовото разнообразие на цялата екосистема, което постепенно води до нейния колапс. В същото време, благодарение на видовото разнообразие, смесените гори  постигат необходимия им баланс, неслучайно дивите гори са най-устойчивите екосистеми.

Тоест, в предимствата на една система винаги се крият и нейните недостатъци, както и и обратното, затова разнообранието толкова трудно може да бъде унифицирано и систематизирано, но пък именно сложността и разнообразието са основата за формирането на една самодостатъчни и устойчива система.

Както е известно, основният признак, който отличава човека от останалите живи същества, е негово безгранично въображение. Макар че и при животните се наблюдават някои елементи на абстрактно мислене, проявяващи се в игровите аспекти на тяхното поведение. Самата игра, като вид действие, представлява пълно отражение на абстрактното мислене. На практика, цялата човешка история и цивилизация представляват разгръшане на грандиозни мащабни игри. Именно игри, а не една, единствена игра. От архаичните времена, където липсват каквито и да било държавни институции за принуждаване, възможността за съхраняване на единството на човешката група се основава на общия консенсус между участниците относно правилата за комуникация и взаимодействие и наказанието за тяхното нарушаване. Тези неписани правила представляват пълна абстракция, съобразно която индивидите "играят", т.е. формират социалните институции. По този начин, във всички пространства, усвоени от човечеството, се оформят различни групи със собствени "правила на играта", които влизат в конкуренция помежду си, като в резултат от това някои групи биват унищожени, а други - погълнати от по-силните.

Както показва историята, доминиращи се оказват онези групи, които са в състояние, на първо място, да "заинтересоват" и обединят колкото се може по-голям брой участници, а - на второ място, да могат максимално ефективно да организира и използват придобитото разнообразие. Дори в съвременното противопоставяне между държавите на геополитическата "шахматна дъска" не е възможно утвърждаването на хегемона да стане само на основата на неговия икономически, технически и военен потенциал. От ключово значение в случая е идейната обосновка на собствената доминираща позиция, което означава, че претендентът за това следва да е носител на обща визия и ценности, т.е. на определени правила на играта, както и да предлага някаква компенсация на останалите. Тоест, игровият аспект е характерен за цялото човешко битие - от семейството до международните отношения.

Големия експеримент

Както е известно, периодът ХІV-ХVвек е време на грандиозни промени в Западна Европа. Осъществява се радикална трансформация на западноевропейския мироглед, което поставя основата за по-нататъшната хегемония на западните политически общности на глобалната карта. В основна особеност на западното мислене се превръща механистичната визия за света и вярата във всеобхватността на рационалното мислене, което пък води до невиждани преди онзи момент опити за преустройство на организацията на обществото. Въз основа на модела на постоянно нарастващата централизация на общественото управление, се осъществява социално-културна унификация, при това нерядко с откровено силови методи. Освен това западният мироглед стимулира гигантския научно-технически прогрес, което - на свой ред - оказва неочаквано влияние върху всички аспекти на човешката жизнена активност.

Преломна точка в този процес е индустриалната революция, започнала през втората половина на ХVІІІ век в Англия, която през ХІХ век обхваща и другите европейски държави, САЩ и Япония. Масовият преход от ръчен труд към машинно производство, урбанизация и индустриализация и, като следствие от това, появата на феномена на "фордизма" (т.е. стандартизацията, автоматизацията и конвейеризацията на производството), водят до изкючително бързо нарастване на производителността на труда, в резултат от неговата интензификация. Тази трансформация на икономическия модел се отразява върху всички нива на обществената организация и отношенията в обществото.

Всички знаят за срамния феномен с използването в миналото на детски труд в заводите и фабриките, но малцина са наясно, че въпреки всички икономически промени, възрастното население не е било особено склонно да работи във фабриките. Сред най-важните причини за това е, че тогавашният възрастен човек не е свикнал с еднотипния и монотонен труд. Селяните самостоятелно са организирали работния си ден, а през зимата са можели да се занимават с всякакви занаяти в къщи, осигурявайки си допълнителен доход. За децата, които са свикнали с изпълняването на най-простите задачи съобразно указанията и под контрола на възрастните, работата в манифактурите, а след това и във фабриките, е изглеждала по-приемлива. Така, първо започва да се използва трудът на сираците, с чието образование се ангажират различни протестантски групи в Англия, а в Нидерландия биват създадени първите сиропиталища в Европа. В хода на обучението си, децата свикват и възприемат модела на дисциплинирания труд в производството. Постепенно методите на фабричната стандартизация и унификация биват приспособени към образованието, отличен пример за което е училишната система в Прусия. Пруската държава, която разполага както с ограничено население, така и с ограничени природни ресурси, първо обединява в едно икономиката, армията и образованието, създавайки по този начин своеобразен еталон за съвременна модерна държава.

Следва да отбележа обаче, че висшето образование в Прусия радикално се различава от това в училищата. След разгрома на пруската армия от Наполен, през 1810 в Берлин е създаден нов университет, при чието откриване пруският крал Фридрих Вилхелм ІІІ заявява, че "държавата следва да компенсира с духовна сила това, което е загубила физически". Пруските университети си поставят за цел формирането на "самодостатъчно личност", чието положение в обществото следва да се определя не от произхода и, а от нейния талант, способности и труд. Тоест, пруското общество, което е изключително дисциплинирано на ниво широки народни маси, постига необходимия му баланс, премахвайки пречките за израстване пред интелигенцията и създавайки високообразован елит. В резултат, през 1871 Прусия разгромява Франция, коята по онова време се управлява от племенника на Наполеон Бонапарт - император Наполеон ІІІ, а във Версайския дворец в Париж бива провъзгласено обединяването на всички германски земи в единна държава (т.нар. Втори Райх).

Коефициентът на доходност на Джон Хикс

В икономическата теория е позната функцията/коефициентът на компенсираното търсене, формулиран от британския икономист Джон Хикс през 1934. Според него, икономическият доход ще продължи да се трупа само, ако бъде запазено качеството на средствата за производство. Тоест, ако те деградират, следващият производствен цикъл ще бъде по-малко ефективен. Именно това се случва и с "научно култивираните" гори от примера, който дадох в началото на статията, като в резултат от изначално непредвидените фактори се изчерпва ресурсната основа на горските земи и, вследствие на това, започва упадък на горското стопанство.

Днес идейно-мирогледната криза на западното общество е повече от очевидна: досегашните "правила на играта" вече не се приемат от останалия свят, където нараства съпротивата срещу западната хегемония. В същото време обаче, нито един от възходящите играчи на геополитическата карта все още не може да предложи нова визия, която да го превърне в реален хегемен, сред последиците от което е възраждането на т.нар. Realpolitik и упадъкът на международните институции. Редица мислители и учени дори говорят за осезаемо забавяне на научно-техническия прогрес. В тази връзка те правят сравнение между реализацията на идеите на писателите-фантасти от началото на ХХ век, които се осъществяват практика до 1960-те години, и реализацията на вижданията на фантастите от втората половина на ХХ век, повечето от които изглеждат непостижими и днес. Разбира се, някои изцяло отхвърлят това твърдение, а онези, които го приемат, се опитват да го обяснят с поразителното усложняване на самите технологии и ограничеността на човешките възможности. В същото време обаче, критиците на сегашното състояние на нещата привеждат един интересен аргумент, изтъквайки, че съвременната култура и животът на "западния човек" придобиват откровено бутафорен характер.

Обикновено периодът от време след 1960-те и 1970-те години се обозначава като постмодерн. Характерни за нагласите на хората през този период са иронията, критиката срещу обществената йерархия, деконструкцията на грандиозните наративи, култът към потреблението и, особено, преобладаването на външната визия над съдържанието. Постмодернът се смята за остра реакция на противопоставяне срещу тоталния характер на модерна, който доминира над индивида и води до двете световни войни през първата половина на ХХ век. Истината обаче е, че доминирането на култа към потреблението и акцента върху визуалната съставляваща са присъщи на всички общества в периода на тяхната стагнация и началото на упадъка им. Ще припомня, че т.нар. "златен период" на Рим през ІІ век се оказва просто "позлатен", а непосредствено след него империята е засегната от тежка криза през целия ІІІ век. Периодът на "разцвета на Средновековието", през ХІІ-ХІІІ век, с неговата елегантна куртоазна култура, всъщност прикрива задълбочаването на мирогледната криза, довело в крайна сметка до преломната епоха на Възраждането, а след това и до религиозните войни в началото на Новото време. Сегашната ситуация не се различава кой знае колко от тогавашните.

Опитите за радикална модернизация по моделите на западноевропейските държави често се провалят или не постигат желаните успехи. Редките успешни изключения пък биват реализирани с откровено тоталитарни методи, адаптирани към местната култура. Вече е съвършенно очевидно, че успехите на западноевропейските държави и САЩ и тяхната глобална хегемония през последните няколко века имат дълбоки социално-културни основания. Модернисткото мислене с неговата механистична визия за света и вярата му във всеобхватността на човешката рационалност, формира и надгражда социалните институции, чиито корени в някои региони могат да бъдат открити още през античния период. Тоест, успехът на западните общества се оказва подобен на временно постигнатите високи доходи от "научно създадените " гори и, както изглежда, периодът на западната хегемония вече е в миналото. Последният век на социално-културна унификация, тясна специализация на труда, стандартизация на образованието и (като черешка на тортата) развитието на инструментите на пропагандата, на практика, изчерпаха социално-културните ресурси на западните общества - т.е. виждаме коефициентът на Хикс в действие. Съветският съюз, който представляваше своеобразен връх на стремежите за рационален ред и унифициране на всичко и всички, просъществува малко повече от 70 години и рухна. В условията на кризата на мисленето и на смислите на Запад, съвременните технологии за формиране на общественото мнение, в комбинация с изкуствения интелект, интернет и възможността обикновеният пейджър да се превърне във взривно устройство, взети заедно, пораждат експлозивен ефект, който може да превърне в прах и пепел всички "големи шахматни дъски" на Бжежински, Кисинджър и останалите "велики политолози и геополитици".

Смъртта на старите митове

Едно от понятията, характеризиращи човешкото абстрактно мислене, е митосъзнанието. Самото понятие "мит", което днес често възприемаме като синоним за "измислица", е част от древногръцкото наследство на западната цивилизация, докато при останалите култури, митът традиционно се смята за обективна картина на света. Той представлява комплексна абстрактно-символична система от идеи, смисли и наративи, а митодизайнът (т.е. създаването на митове) е съставна част от съвременните технологии за формиране на общественото мнение. Днес в информационното пространство е налице постоянно противопоставяне между различни митове. Сред показателите за силата на един мит е способността му да дава усещане за сигурност, т.е. за индивида изглежда по-безопасно да живее според създадената от този мит парадигма/идея/картина на света, отколкото според онези на другите митове.

През 2000-те холивудската филмова индустрия успя много добре да покаже реакцията на американското общество на трагичните събития от 11 септември 2001. Осъществените тогава терористични нападения поставиха под въпрос самото усещане за сигурност на американците, тъй като мащабите на случилото се бяха в остър дисонанс с неоспоримата мощ на САЩ след краха на Съветския съюз през 1990-те години. Последвалите неуспехи и проблеми на Съединените щати само увеличиха тревогите на американското общество. Всъщност, сегашната ситуация се отличава от времената на студената война и характерната за тях ядрена заплаха по това, че тогава съществуваха ясни "правила на играта". Противникът беше ясно очертан териториално, притежавааше ясна йерархия и управление и имаше разбираеми стремежи и искания, които можеха да станат обект на преговори, а спазването на постигнатото в резултат от тях споразумение беше гарантирано. Истината е, че СССР беше продукт на западния мироглед, т.е. част - макар и специфична - от европейската цивилизация. Днешният свят обаче е многополюсен, т.е. появиха се сили, което са едновременно и навсякъде, и никъде, освен това са напълно непредсказуеми, а достъпността на технологиите разшири невероятно техните възможности.

Развитието на технологиите за формиране на общественото мнение, доведе до това, че днес всеки, който владее методите на митодизайна, е в състояние да създава влиятелни и ярки митове. А благодарение на интернет-пространството, може да разпространи собствения си мит във всяка точка на планетата. Човешкото митосъзнание функционира на основата на архетипните структури, на които се базира и цялата човешка цивилизация. Тези базови образи и наративи могат да бъдат открити в цялото информационно пространство - от устното народно творчество до киното, рекламата и религиите. Затова е невъзможно да бъдат фиксирани и прогнозирани намеренията и последиците от разпространението на един или друг мит. В днешната ситуация на очевидна мирогледна криза, западните общества би трябвало да се опасяват не толкова от чуждестранните радикални елементи, колкото от появата на идейно-радикални групи вътре в самото общество, които могат да се формират и под въздействието на външния враг. Още днес се вижда, че западният индивид твърде лесно се поддава на манипулативно влияние, т.е. мобилният му телефон, в който постоянно се е вторачил, вече се е превърнал в бездна, която се е вторачила в него.

След проведената в края на септември 2024 операция на израелските специални служби срещу Хизбула, вече е само въпрос на време, кога използваните от тях технологии ще станат общодостъпни. Впрочем, те очевидно са били достъпни и преди, а вероятно дори са били използвани, но това още беше станало публично достояние. Информацията и знанията отдавна се смятат за ключов стратегически актив, но днес вече окончателно са се превърнали и в основно оръжие. Ниската цена на технологиите прави възможно нанасянето на болезнени удари във всяка точка на земното кълбо, чиято цел ще ще бъде най-вече психологическото въздействие върху масите. Комбинирането на технологииите за информационно влияние с възможностите за нанасяне на удар, например чрез взривяването на телевизора, микровълновата печка или мобилния телефон, разрушава самата основа на мита, че държавата може да гарантира сигурността на своите граждани. На противника вече дори не се налага да напуска пещерата, където се укрива, достатъчно е да разполага със смартфон и интернет, тъй като всичко останало ще направи вместо него самата жертва. Само си представете, какво ще се случи с компанията, чиито технологичен продукт се използва едновременно и за осъществяване на икономически саботаж на собствената и страна.

Истината е, че Западът (част от който е и България) се намира в дълбока мирогледна криза, а изградената от него система на международните отношения прогресивно се руши. Технологиите, които преди допълваха и разширяваха човешките възможности, вече са размили границите не само между държавите, но и между реалността и илюзията. Съществуващите парадигми на мислене на човечеството не са в състояние да усвоят новите технологии, което води до непредсказуеми социални последици. Преди настъпването на епохата на Модерна, човекът е съществувал в един хаотичен, непознат и опасен свят. Прогресът способства за разширяване на познанието му за света, но днес "духът" вече е излязъл от бутилката и границите на прогнозируемото стремително се свиват. Дали наистина вече сме навлезли в качествено нова епоха? Бъдещето ще покаже. Очевидно е обаче, че разспространяването на хаос се превръща в най-евтиното и ефективно оръжие, което в условията на противопоставяне на всички против всички представлява глобална заплаха. Ограниченото от определени "ценностни" рамки и тясногрупово мислене се превръща в своеобразно самоубийство. Сегашният преломен период поставя пред света предизвикателството да бъдат създадени нови цивилизационни проекти, разчитащи на цялото богатство и разнообразие на човечеството (вместо да налагат ценностния модел на само една, при това малка, част от него). Само това би ни дало възможност да пренасочим собствения си творчески потенциал от вътрешните конфликти към търсенето на нова парадигма, способна да възроди постъпателното развитие на човечеството, като цяло.

* Национален консервативен форум