Преброяването в Албания през 2023 и обособяването на местната българска общност

Преди това, в рамките на Османската империя, голяма част от българите по албанските земи са официално признати като част от българския народ и имат свои църкви и училища. Новосъздадената албанска държава никога не им е отнемала тези права, но тъй като нейните територии, населявани с българско население, попадат за известен период от време под окупацията на Сърбия и Гърция, българските културно-просветни институции са унищожени.

Едва към 1925 границите на Албания са окончателно установени и периферията на нейната територия включва четири района с компактно българско население: Кукъска Гора, Полето, Голо Бърдо и Мала Преспа. Освен това единични български селища са Върбник, Дреново, Бобощица. Българи живеят и в село Лин.

Обществено политическото развитие на българската общност

В обществено-политическото развитие на българската общност ясно се разграничават четири периода.

Първият период е до началото на Втората световна война. За него е характерно, че макар албанските власти да не отричат наличието на българи на тяхна територия, никога не се стига до предоставянето на специфични малцинствени културно-просветни права за тях. През 1932, по време на Втората балканска конференция, е подписан българо-албански заключителен протокол, в който се признава съществуването на българско малцинство в Албания. Поради натиска най-вече на Югославия, а отчасти и на Гърция, този протокол не е внесен за ратифициране в албанския парламент и на практика не влиза в сила.

Вторият период е по време на Втората световна война, когато Албания е окупирана от Италия. През 1941 италианците разширяват балканските си владения като включват в своята окупационна зона и по-голямата част от Косово и Западна Македония. Характерно за този период е, че българите продължават да са лишени от културно-просветни права, но когато през октомври 1942 се провежда преброяване на населението, се оказва, че броят на официално деклариралите се като българи е 72 745 души.

Третият период е свързан с тоталитарното управление на Албанската партия на труда, започнало в края на 1944 и продължило до началото на 1990-те години. За него е характерно, че още в края на 1944 в някои албански райони и най-вече в Мала Преспа югославски емисари започват да налагат македонизма сред лицата с български произход. Преломният момент е през 1948, когато настъпва разривът между Титова Югославия и Коминформбюро. Тогава албанският комунистически лидер Енвер Ходжа гони югославските емисари и иска от България да му бъдат изпратени учители по български език за българското малцинство. Властите в София обаче не се отзовават, поради което Албания продължава политиката на македонизация, но без да е съчетана с антибългаризъм, като в Мала Преспа и село. Върбник е въведен специфичен региолект, основаващ се на местните български говори и изписван по правилата на българския правопис.

Четвъртият период започва от началото на демократизирането на Албания и достига до наши дни. За него е характерно възобновяването на опитите и в крайна сметка признаване на българското национално малцинство през 2017, протичащо на фона на сблъсъка на съхранената историческа българска идентичност както с македонизма, така и с политиката на тиха, ненасилствена албанизация.

Инициативата за признаване на българската общност е подета още в началото на 90-те годни на ХХ век от нейни местни представители. Регистрирани са три землячески организации, които започват да проучват българския произход на населението. Установени са контакти с българските власти, в резултат на което през 1993, по време на първото официално посещение в Албания на българския президент Желю Желев, при разговорите му с неговия колега Сали Бериша, за първи път от 1944 насам е повдигнат въпросът за българите в Албания и е потърсена формула за официализиране на статута им.

През май 2000, при официалното посещение в Албания на президента Петър Стоянов, се утвърждава практиката при срещи на ниво държавни глави, от българска страна винаги да се поставя темата за албанските граждани от български произход. Този принцип неотклонно се спазва и от следващите български президенти Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Румен Радев.

При дипломатическата подготовка за изработване и представяне на българската позиция по въпроса за българите в Албания изключително важна е координиращата роля на Министерство на външните работи и това направление става с приоритетно значение в неговата дейност. Този принцип се възприема и от законодателните и изпълнителните органи на държавната власт в България. Така например на срещата между председателя на българския парламент Огнян Герджиков с неговия албански колега Сервет Палумби, е повдигнат и въпросът за българите в Албания. Впоследствие, при всички официални контакти на парламентарни представители, тази тема е поставяна за обсъждане. По време на срещата между българския премиер Симеон Сакскобургготски с албанския му колега Фатос Нано темата за българите в Албания е един от акцентите в разговора. Подобно е поведението и при неговите наследници Сергей Станишев и Бойко Борисов. Външните министри Надежда Михайлова, Соломон Паси, Ивайло Калфин, Николай Младенов, Кристиян Вигенин и Екатерина Захариева неизменно третират темата в официални контакти с албанските си колеги.

В рамките на тези двустранни срещи, албанските ръководители не само че не възразяват, но и потвърждават наличието на албански граждани с българско самосъзнание. По време на посещението си в България през ноември 1993 албанският премиер Александър Мекси прави изявление, че албанската държава няма проблеми с албанските граждани от български произход и ще направи всичко възможно те да се чувстват добре. През 1994, по време на официалното си посещение в България, албанският президент Сали Бериша заявява на пресконференция, че не може да каже точна цифра, но „българите в Албания са няколко хиляди“. През юли 2004 говорителят на албанския парламент Скъндер Дука заявява, че „не може да става дума за дискриминация на българското малцинство в Албания, тъй като страната е подписала всички конвенции и споразумения в този контекст”. При посещението на българския премиер Бойко Борисов в Тирана през октомври 2012 премиерът на Албания Сали Бериша заявява: „Придържам се към принципа, че всеки един гражданин на тази страна, в която живеем, е напълно свободен да се декларира по етнически принцип какъвто иска и както се усеща. Смятам, че това е стандарт, към който трябва да се придържаме всички ние“.

През този период е изключително важен фактът, че активните контакти между албанските и българските управляващи фактори не зависят от вътрешнополитическата ориентация на отделните национални правителства. Дясноориентираният албански кабинет сътрудничи активно с правителствата на Любен Беров и Жан Виденов, които са в център-ляво в политическото пространство, а по-късно дясното правителство на Иван Костов е в добри отношения със социалистическите кабинети в Албания, ръководени от Фатос Нано, Пандели Майко и Илир Мета. Този факт илюстрира прагматизма в подхода на двете държави и отдалечеността от всякаква идеологизация в двустранните отношения.

Международните измерения на темата

В международен план темата за българите в Албания се поставя за първи път през 2004 от Милена Милотинова, член на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Там тя заявява, че в Албания има българи, които живеят в Голо Бърдо, Мала Преспа и други райони, които винаги са били албански граждани, и че тези, които се идентифицират като българи, трябва да имат възможност да ползват всичките права, които им се гарантират от документите на Съвета на Европа. Съобщено е, че те говорят архаичен български език и биха искали да запазят своята култура и, евентуално, да имат предавания на техния роден език в албанските медии. Милотинова е поздравена от няколко албански депутати за изказването си.

През 2007 България става член на ЕС. Някои от българските евродепутати, като Андрей Ковачев, Ангел Джамбазки и други, стават инициатори за обсъждане и приемане на резолюция на Европейския парламент, призоваваща Албания да признае българите на своя територия за национално малцинство, с което фактически ни осигуряват международна подкрепа. По този начин активната българска регионална и европейска политика създава благоприятна обстановка за признаването на българите в Албания като национално малцинство. На 3 февруари 2017 Кнут Флекенщайн, докладчик за Албания, включва в своя текст специален раздел, в който се препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството на Албания и гарантирани на практика. Тази препоръка е взета предвид и на 15 февруари 2017 в Резолюция на Европейския парламент, посветена на Доклад относно Албания за 2016, в т. 24 се „отбелязва, че са необходими допълнителни усилия, за да се защитят правата на всички малцинства в Албания чрез прилагане в пълна степен на съответното законодателство; препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика“.

През май 2017 т.нар. Home Office – правителственият департамент на Великобритания, отговарящ за имиграцията и сигурността – публикува своя доклад „Албания: етнически малцинствени групи“. В него, освен македонско малцинство, се констатира и наличието на българско. В доклада се проследяват дебатите в Европейския парламент около българското малцинство, живеещо в трите района на Албания – Гора, Голо Бърдо и Мала Преспа, и по този повод се казва, че „документът на Европейския парламент, призоваващ Албания да признае българско малцинство и да утвърди в законодателството си правата му, предизвика остра реакция в македонските медии. Те обвиняват България, че следва програма, която има за цел да отрече съществуването на македонската нация. Държавната информационна агенция МИА (Македонска информационна агенция, б.а.) отбелязва, че те (българите, б.а.) искат – и успяха – да изложат тезата, че македонското малцинство на посочените три места всъщност е българско“. В същия доклад се прави преглед и на ситуацията в Кукъска Гора, като се отбелязва, че районът „се състои от девет села, чиито жители говорят славянски език, подобен на македонския и българския“. За нейното население се констатира, че е известно сред албанците „с няколко екзоними като булгареци (българи), торбеши (носещи торби) и горани“.

Поставянето в международен план на въпроса за българите в Албания пренася дебатите и на албанска територия. Приетата през 1998 нова Конституция на Албания предвижда равенство между гражданите на страната, независимо от тяхната етническа или религиозна принадлежност. Според чл. 20 от Конституцията „човешките права и свободи на представителите на националните малцинства са гарантирани“. Алинея 2 на същия член гарантира правото им на свободно изразяване (самоопределение) на тяхната културна, религиозна и езикова принадлежност, както и правото им да изучават своя майчин език и да се обединяват в организации за защита на техните интереси и идентичност.

Новите правни рамки поставят албанското правителство в известно затруднение. През същата година тогавашният външен министър на Албания Паскал Мило заявява по въпроса за оспорваното малцинство, че „след Втората световна война ние знаем това малцинство като македонско. По-скоро не бих искал да уточнявам защо е избран този път, комунистическият режим взе това решение и сега ни е трудно да променим това“. Именно поради тази пасивност, едва през 2017 в Тирана започва обсъждането на законопроект за защита на националните малцинства. Една част от авторите му предвиждат в групата на официално признатите национални малцинства да бъде включено и българското. Това предложение обаче среща съпротива от някои албански, гръцки и най-вече от македонистки формации.

В отговор на опитите за отричане на българската идентичност в Албания, през 2017 организациите на местните българи се организират бързо и за по-малко от седмица събират над 3_000 подписа с настояване да се официализира статутът на българското малцинство, редом с този на всички останали етнически малцинства в страната. Подписката е внесена в албанския парламент, а копие от нея е представено и в Европейския парламент. Допълнително са събрани още 1_500 подписа, които да бъдат приложени в случай, че властите в Тирана не признаят българското малцинство. От събраните 4_500 подписа, 850 са на лица от района на Мала Преспа, около 1_000 са от района на Кукъска Гора, а останалите 2_650 подписа са на българи от Голо Бърдо.

Албанският парламент отчита активната позиция на местната българска общност и на 13 октомври 2017 със 102 гласа „за“, 10 „против“ и 1 „въздържал се“ приема Закон за защита на малцинствата. В него за първи път в историята на съвременна Албания българската общност, заедно с тази на лицата, регистрирани като македонци, получава официално статут на национално малцинство.

През ноември 2017 българският вицепрезидент Илиана Йотова посещава Тирана и се среща с президента на Албания Илир Мета, с председателя на парламента Грамоз Ручи, както и с министър-председателя Еди Рама. След проведените разговори тя съобщава, че „от всички представители на албанските институции е получила уверения, че приетият наскоро Закон за защита на националните малцинства ще се спазва и няма да бъде само формален“.

Териториалното разграничаване на българското малцинство

След признаването на българското национално малцинство възниква обективно затруднение при неговото териториално разграничаване от останалите етнически общности в Албания. Проблемът е, че преди и непосредствено след 2017 не е провеждано преброяване на населението с възможност да бъде декларирана и статистически отразена българската идентичност. Същата година, в статията си „Двуезични зони на територията на Република Албания“, албанският изследовател Мигена Бала разглежда възникналата ситуация с официално признатите на нейна територия национални малцинства и взима отношение към съществуващия в онзи момент казус с българското малцинство, което отскоро е признато, но поради липса на преброяване не се знае какъв е неговият брой и териториално разпределение. Бала смята, че през периода след 1944 част от българите са били считани за македонци.

През 2018, в статията си „Традицията, красотите и езикът на Голо Бърдо“, Клотилда Сарачини обявява, че населението там смята майчиния си език за български. Интерес представлява и публикуваната през 2019 научнопопулярна статия на Александър Дима „Има ли съществени черти в етнокултурното богатство на „малките малцинства“ в Албания – Голо Бърдо?“. В нея, за първи път в Албания, за масовия читател се изнасят факти от миналото на този район и се заявява, че името му има старобългарски произход.

Съвсем друго е обаче отношението към процеса на признаване на българско национално малцинство в Албания в средствата за масова информация в днешна Северна Македония и в подкрепяните от нея издания в Албания. В тях напълно се отрича съществуването в миналото и днес на българско население. Така например, още през 2010, в македонската редакция на Дойче Веле се съобщава, че „македонците твърдят, че в Албания не е имало и няма българи“. Това твърдение се повтаря многократно през последвалия период. Например през 2023, в информационния сайт „Плус инфо“, се заявява, че „няма българи в Албания, а само македонци“. Сайтът „Република“ съобщава, че „Македонците в Албания са на едно мнение: българи в Албания няма“. Подобна позиция се застъпва и от Далибор Станкович в някогашния официоз „Нова Македония“: „В Албания няма българи, това е исторически факт, от който няма бягане“. В сайта „360 градуса“ пък се твърди, че дори и тези лица, които се декларират като българи, всъщност са македонци: „от зор и мъка се правят на българи, иначе са македонци“.

През разглеждания период частично непоследователният подход на българските власти при удостоверяването на българския произход на българите в Албания също демотивира част от носителите на българска идентичност да я декларират публично, което нанася щети върху регионалните измерения на българския национален интерес. Понятието „български произход“ е залегнало в Конституцията на Република България. Нейният чл. 6, ал. 2 постановява, че „всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние“. В чл. 25. (2) е регламентирано, че „лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред“.

Дълго време при установяването на българския произход държавната администрация изхожда от разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 2 и 3 от приетия през 2000-та Закон за българите, живеещи извън Република България, според които „българин, живеещ извън Република България… е лице, което има поне един възходящ[1] от български произход“, без да се уточнява до кое поколение трябва да бъде въпросния възходящ. Пак според същия закон, „български произход се доказва с документ, издаден от български или чужд държавен орган“ или от „Българската православна църква. Български произход може да се доказва и по общия исков ред“.

Спазвайки буквата на закона, българската държавна администрация изисква от българите в Албания при тяхното кандидатстване за придобиване на българско гражданство да представят документ, който да удостоверява, че техен възходящ е бил регистриран като българин. Макар и трудно, част от българите православни християни успяват да намерят такива документи, издавани преди 1913 от Българската екзархия, макар че поради настъпили промени в имената, много трудно се доказва кръвната връзка с такива възходящи. Още по-сложен е казуса с българите мюсюлмани, каквито са живеещите в Кукъска Гора и по-голямата част в Голо Бърдо. До 1912 Османската империя не е допускала регистрирането на етнически различия в документите на мюсюлманското си население, поради което днешните албански българи мюсюлмани нямат възможност да представят такъв документ. Това е основната причина за многобройните откази на молбите на албански българи да придобият българско гражданство.

Проблемът частично е решен след издирването в архива на МВнРИ в София на справка от 1935 до някогашната Главна дирекция на обновата, изброяваща всички райони и селища в Албания с компактно българско население. Малко по-късно в албанския държавен архив е открита справка на секретната служба при министерство на вътрешните работи на Кралство Албания от май 1935, в която са посочени за селищата, броят на къщите и лицата, говорещи български език. В двата документа се съдържат данни както за българите християни, така и за българите мюсюлмани, което значително облекчава процеса на удостоверяване на българския произход.

Независимо от тази важна крачка, по-правилно би било във всички статистически данни за периода от 1944 до 2023 да се разглежда категорията лица от български произход, тъй като дотогава не е имало преброяване, което да посочи колко от тях притежават и декларират българска идентичност и какво е географското разположение на тези лица. На 28 юни 2024 албанският държавен институт по статистика Инстат публикува първите официални основни резултати от проведеното през предишната година преброяване на населението. От тези данни е видно, че като българи в Албания са се определили 7_057 души, от които 3_691 мъже и 3_366 жени. В същото време броят на лицата, декларирали се като македонци, е 2_281 души. Териториалното разпределение на тези лица е отразено в таблица 1.

Таблица 1

Брой на деклариралите се като българи и македонци по префектури (области) в Албания според преброяването на населението през 2023

Източник: Instat: Censi i popullsi sëd hebanes avenë Shqipëri 2023.Qarqe/Bashki Berati (2024); Censii popullsi  sëdhebanes avenë Shqipëri 2023. Qarqe/Bashki Dibra (2024); Censii popull sisëd hebanes avenë Shqipëri 2023. Qarqe/Bashki Durrësi (2024); Censiipopull sisëd hebanes avenë Shqipëri 2023. Qarqe/Bashki Elbasani (2024); Censii popull sisëdh ebanesavenë Shqipëri 2023. Qarqe/Bashki Korça (2024); Censii popullsisë dhe banesavenë Shqipëri 2023. Qarqe/Bashki Kukësi (2024); Censii popullsi sëdhe banes avenë Shqipëri 2023. Qarqe/Bashki Tirana (2024);

Данните в таблица 1 отразяват териториалното разпределение на част от лицата с български произход на ниво префектури (области). Тук трябва да се има предвид, че посочените 2_174 българи и 5 македонци в префектура Кукъс живеят основно в района на Кукъска Гора, който обаче не представлява самостоятелна административна единица – община, и в областния център град Кукъс. Въпреки че част от гражданите на Албания не се асоциират с нито една религия, в случая става въпрос за население, което традиционно се възприема от околните като мюсюлманско.

Важен е фактът, че при преброяването в префектура Кукъс са регистрирани само 13 бошняци. Към момента не може да се установи, дали това са действителни преселници от Босна или техни потомци, или пък са местни горани, които са възприели бошняшката идентичност, която активно се пропагандира в съседния район Призренска Гора в Косово. Малкият брой на деклариралите се като бошняци в Кукъска Гора означава, че разработваната през последните няколко години в съседно Косово теория за бошняшкия произход на гораните не намира почва сред местното населението, което е още един аргумент в полза на това, че тя е нова, изкуствено създадена и все още няма дълбоки корени.

Регистрираните 1_736 българи и 217 македонци в префектура Дебър са жители на селищата в района на Голо Бърдо, който административно е разпокъсан в две съседни албански общини. И в този случай става въпрос за население, което традиционно се възприема от околните като мюсюлманско. Броят на българите християни в района е минимален. Това, което трябва да се има предвид в случаите с Кукъска Гора и Голо Бърдо е, че местното българско население възприема албанския етнорелигиозен модел, при който религиозната принадлежност не влияе върху декларираната идентичност. Това е основната причина именно в райони, където населението е изцяло или преобладаващо мюсюлманско, да е регистрирана най-висока изява на българска идентичност: в Кукъска Гора - над 90%, а в Голо Бърдо - около 65-70% от населението.

Регистрираните 511 българи и 1_531 македонци в префектура Корча живеят главно в района на Мала Преспа, село Върбник и областния център град Корча. Делът на деклариралите българска идентичност е около 20% от населението на община Пустец.

Според преброяването през 2011 броят на жителите на община Пустец е 3_290 души, а през 2023 той е намалял на 1_843 души или с 44%. От наличната информация може да се направи изводът, че намаляване на населението през изминалия десетгодишен период се наблюдава и в Кукъска Гора и Голо Бърдо, поради което може да се приеме, че от всички декларирани през 2023 българи, 4_421 живеят основно в трите района Кукъска Гора, Голо Бърдо и Мала Преспа, а 2_636 са мигрирали към големите градове на Албания. Като се има предвид, че според различни оценки броят на лицата в Албания с български произход е между 40_000 и 50_000, може да се приеме, че възпроизводството на българската общност, формирана от лица с декларирана българска идентичност, се осъществява главно в селищата, които традиционно са обитавани от нея, докато сред мигриралите лица и техните потомци тази идентичност бързо се трансформира в друга.

Реакцията на Скопие

Оповестяването на официалните данни от преброяването на населението в Албания, проведено през 2023, предизвика истинска буря в съседна Северна Македония. Северномакедонският посланик в Тирана е извикан за инструкции в Скопие, като на тази „среща трябва да се изясни какво се е случило преди преброяването, какво са предприели македонските институции, какви насоки е дало министерството, но и как да се процедира по-нататък“. В същата информация се казва, че „македонците в Албания не признават преброяването. Казват, че македонското малцинство било подложено на натиск от български сдружения“. Според премиера на Северна Македония Християн Мицкоски, българската пропаганда в Албания просто заема „освободеното от правителството на СДСМ и ДСИ пространство… Тази асимилаторска политика на източния ни съсед (България, б.а.) не е само по отношение на македонците“.

В самата Албания Васил Стерьовски, лидер на подкрепяната от властите в Скопие партия „Македонски алианс за европейска интеграция“, заявява относно резултатите от преброяването: „Тези бройки са манипулирани и не са реални. Ние, като партия в Албания, веднага след обявяването на резултатите от преброяването първи ги отхвърлихме и обявихме, че бройките за македонското малцинство са манипулирани. Имаме много факти за това. По време на преброяването ние публично реагирахме на натиска върху македонското малцинство от България да се обяви за българско“. Същият заявява във вестник „Нова Македония“, че „в 11-те преброявания, правени в Албания през изминалите 100 години, нито един жител не се е обявил за българин. Съществуването на българско малцинство в Албания не е документирано в нито един от мониторинговите доклади на международни организации, занимаващи се със спазването на правата на малцинствата, като „Съвета на Европа“.

Подобни послания са предпоставка за бъдещи усложнения и със сигурност може да се прогнозира, че българското национално малцинство в Албания ще бъде подложено на масирана кампания от страна на Северна Македония. Още повече, че повечето контакти на българи от Албания с България се осъществяват чрез транзитно преминаване през тази държава. В тази сложна обстановка трябва да се има предвид, че с оглед на описаните демографски процеси в Албания рязко се стесняват възможностите за възпроизводството на общностите на лицата от български произход и най-вече на лицата със съхранена българска идентичност, които териториално граничат със Северна Македония. С оглед на тези тенденции трябва да се търсят механизми за консолидация на българските общности в съвременните условия.

Бележки:

Източници:

Периодични издания:

Държавен вестник, бр. 56, 13 юли 1991; бр. 136, 18 ноември 1998; бр.153, 23 декември 1998; бр.30 от 11 април 2000; бр. 21 от 12 март 2021;

Македония. София, бр. 92, 21 – 28 август 1992.

Резолюция информационного бюро о положении в Комунистической партии в Югославии. Под знаменем Ленина. Свердловск, 4 июля 1948.

Изследвания и литература:

Арш, Г. Л., Ю. В. Иванова, О. А Колпакова, Н. Д. Смирнова. Краткая история Албании с древнейших времен до наших дней. Москва, 1992,  511 с.

Бобев, Б. По въпроса за българското национално малцинство в Албания след края на Първата световна война. Векове, 1985, № 4, с. 40 – 45.

Георгиев, Г. Българо-албански политически отношения (1908 – 1915). София, 2019, 468 с.

Елдъров, Св. Българите в Албания 1913 – 1939. Изследване и документи. София, 2000, 361 с.

Панчев, А. Етнически състав на населението в Западна Македония през Втората световна война по албански официални статистики. Македонски преглед, 2018, кн. 4, с. 139 – 148.

Петков, Б. Албано-българският протокол и неговото значение. Отец Паисий, 1932, № 1 – 2, с. 7.

Ташев, С. Българските общности в Западните Балкани. т. 1. Албания. 2020, 252 с.

Balla, M. Bilingual Areas within the Territory of the Republic of Albania. In: European Journal of Education. Volume 1, Issue 2. Rottenburg, May-August 2018, p. 94 – 96.

European Parliament. 2016 Report on Albania. European Parliament resolution of 15 February 2017 on the 2016 Commission Report on Albania (2016/2312(INI)), 10 p.

European Parliament. Report on the 2016 Commission Report on Albania (2016/2312(INI)), 3.02.2017, 13 p.

Home Office. Country Policy and Information Note. Albania: Ethnic minority groups. London, May 2017, 33 p.

Instat. Censi i popullsisë dhe banesave në Shqipëri 2023. Qarqe/Bashki Dibra. Tiranë, 2024, 124 p.

Instat. Censi i popullsisë dhe banesave në Shqipëri 2023. Qarqe/Bashki Elbasani. Tiranë, 2024, 126 p.

Instat. Censi i popullsisë dhe banesave në Shqipëri 2023. Qarqe/Bashki Korça. Tiranë, 2024, 124 p.

Instat. Censi i popullsisë dhe banesave në Shqipëri 2023. Qarqe/Bashki Kukësi. Tiranë, 2024, 124 p.

*Институт за изследване на населението и човека – БАН

[1] Понятието „възходящ/и“ е залегнало в българското законодателство и се отнася към родството на дадено лице по права линия с негови предци като майка, баща, баба, дядо, прабаба и т.н., които по отношение на въпросното лице са негови възходящи. Същото лице е низходящо по отношение на предците си.