25
Чет, Юли
27 Нови статии

Защо БРИКС вече не може да бъде „сдържан”

брой 6 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Според редица западни анализатори, БРИКС е твърде разнородна група – още повече след разширяването и до т.н. „БРИКС 11”. Те твърдят, че това е „просто смесица от държави, в която липсва каквато и да е кохезия или обща нишка.

БРИКС никога няма да може да се противопостави на глобалната мощ на САЩ, нито на огромната финансова тежест на доларовата сфера”.[1]

Други смятат, че че блокът е неустойчив и предполагат, че ще се провали поради съществуващите вътрешни разделения като индийско-китайските, саудитско-иранските, или Русия срещу целия Запад.

Трети пък поставят под съмнение намеренията на БРИКС, опитвайки се убедят световната общественост, че групата не е алтернатива на изградения от САЩ и Запада  институционален и финансов ред, а просто се стреми да заеме мястото им или пък предстовлява своеобразен „план Б” на глобалната финансова олигархия, преместила капиталите си на Изток...

 

Какво свързва държавите от БРИКС

 

И все пак има нещо, което свързва БРИКС, спойка, която вече е твърде здрава, за да бъдат „сдържани” страните от групата.

Всички членове на БРИКС са част от зони за свободна търговия в своите региони и в повечето случаи са доминиращ търговски партньор. От тази гледна точка БРИКС-11 има влияние върху 84 държави и колективен БВП (ППС), който е два пъти по-голям от този на „колективния Запад”.

Аржентина, както и Бразилия, е пълноправен член на Споразумението за свободна търговия Меркосур в Южна Америка, в което са Парагвай и Уругвай, както и  асоциираните членове – Боливия, Чили, Колумбия, Еквадор, Гвиана, Перу и Суринам. Населението на в зоната на Меркосур е 284 милиона души, а общият БВП (ППС) е 5,195 трилиона   долара. БВП на глава от населението (ППС) е 18 987 долара, което го поставя на шесто място по големина на икономиката в света. Блокът заема високо място в индекса на човешкото развитие. Меркосур има споразумения за свободна търговия с ЕС и Евразийски икономически съюз (ЕАИС), Израел, Египет, Япония.[2]

Египет е вторият по големина (след Саудитска Арабия) член на Голямото арабско споразумение за свободна търговия (GAFTA), което включва също Алжир, Бахрейн, Ирак, Йордания, Катар, Кувейт, Ливан, Либия, Мароко, Оман, Палестина, Судан, Сирия, Тунис, ОАЕ и Йемен. Населението на GAFTA е около 440 милиона души, а общият БВП (ППС) е около 7,9 трилиона долара. БВП на глава от населението (ППС) варира в широки граници между отделните страни членки, но средно възлиза на 17 270 долара.[3]

Етиопия, – едно от изненадващите попълнения в БРИКС, е втората по население страна в Африка и шестата по големина икономика, при това една от най-бързо развиващите се в света. През последните 15 години страната бележи силен икономически ръст от средно около 10% годишно.

Етиопия е член на Общия пазар на Източна и Южна Африка (COMESA), с население около 640 милиона души и общ БВП (по ППС) около 918 милиарда щатски долара. Средният БВП на глава от населението (ППС) е различен за отделните членове (Бурунди, ДР Конго, Джибути, Египет, Кралство Есватини, Кения, Либия, Мадагаскар, Малави, Мавриций, Руанда, Сейшелски острови, Сомалия, Судан, Тунис, Уганда, Замбия и Зимбабве), но средно възлиза на 5 173 щатски долара.[4]

Страната членува и в Африканското континентално споразумение за свободна търговия (AfCFTA), обединяващо всички африкански държави (с изключение на Еритрея). Официално стартирана през 2021, AfCFTA се фокусира върху привеждането в действие на споразумението, първоначално чрез осем държави, концентрирани върху търговията с 96 продукта. Когато бъде напълно реализирано, споразумението AfCFTA ще създаде най-голямата зона за свободна търговия в света, дом на 1,7 милиарда души.[5]

През януари 2022 бе създадена и Панафриканската система за разплащания и сетълмент (PAPSS) – фокусирана върху разплащанията за компаниите в Африка в местни валути.

Според UNCTAD, с изобилието си от ресурси и нарастващ потребителски пазар Африка може да се превърне във важна производствена дестинация за технологично интензивни индустрии и ключова връзка в глобалните вериги за доставки.[6]

Добрите отношения на Адис Абеба с основните членове на БРИКС[7], голямото население, историята, високият темп на растеж, общият ръст на БВП и благоприятните перспективи за развитие превръщат Етиопия в предизвикателство, но и затвърждават позицията на БРИКС в Североизточна Африка. Това, заедно със задълбочаването на сътрудничеството между Рияд и Техеран[8], има допълнителни последици за Близкия изток и за бъдещото разширяване на иранската железопътна мрежа, свързана с постсъветското пространство чрез жп линията  Рашт-Астара, в посока към Африка. Маршрутът е жизненоважна част от мрежата за свързаност на Международния транспортен коридор Север-Юг (INSTC), която придобива все по-голямо значение след затварянето на границата на Русия с ЕС и блокирането на железопътните маршрути от Китай за Европа през руската територия. Освен това, новите комуникационни възможности ще доведат до засилване на интеграционните процеси, конкретно между Иран, Азербайджан и Русия. Това неизбежно ще се отрази на политическото взаимодействие между тези страни, като ще реши сериозни общи икономически, транспортни и логистични проблеми. В същото време, железопътната линия с дължина 162 км по крайбрежието на Каспийско море, значително повишава ролята на Русия и Иран в Южен Кавказ, създава известен противовес на влиянието на Турция там и, като цяло, укрепва транзитната позиция на Иран не само в Близкия изток.

Иран е важен регионален пазар и икономика с население от 85 милиона души и БВП (ППС) от 1,692 трилиона щатски долара. Страната има споразумение за свободна търговия с ЕАИС и е член на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), като разширява регионалните си връзки.  

Иран е ключов център в рамките на коридора Север-Юг (INSTС), иницииран през септември 2000-та и разширен впоследствие с приемането на 13 основни членове: Азербайджан, Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан, Оман, Русия, Таджикистан, Турция, Украйна, както и България, като наблюдател. Коридорът свързва Индия с Каспийско море, Русия и Северна Европа, през Иран. Заобикаляйки Суецкия канал, той е с 40% по-къс и с 30 % по-евтин от традиционните маршрути по отношение на разстоянието и времето.

Западният маршрут на INSTC минава през Русия, Южен Кавказ и Иран. Средната ос достига до Индия през Санкт Петербург – Астрахан – Каспийско море – северните и южните пристанища на Иран (Амирабад, Анзали, Чабахар и Астара). Източната ос минава през Русия – Казахстан – Туркменистан и Узбекистан – Иран. Тоест, всички разклонения на INSTC преминават през Иран. През юни 2022 търговията по маршрута INSTC започна с доставка от Русия за Индия през Иран.

Дългата крайбрежна ивица, геостратегическото положение, както и лесният достъп до морето и до други държави, превръщат Иран в една от транзитните търговските магистрали, като през страната вече преминават няколко международни коридора. С INSTC Техеран се позиционира като свързващо звено между ECO (Организацията за икономическо сътрудничество, включваща десет държави от Западна и Южна Азия, Кавказ и Централна Азия), АСЕАН, ЕАИС, Съветът за сътрудничество в Персийския залив (GCC), Индия, Централна и Западна Азия, Северна и Източна Европа.

Чрез активирането на всички звена от веригата на мултимодалната мрежа (7200 км) Иран може да работи със страните членки за разширяване на транспортните връзки и увеличаване на достъпа на всички тях до световните пазари. Предвид украинската криза и липсата на сигурност в части от Черно море, използването на иранския маршрут ще бъде важно и за европейските страни. Москва дава да се разбере, че изборът й за разширяване на сътрудничеството с южната част на Евразия, чрез транспортните артерии на Каспийско море и Иран, има дългосрочен характер. Взаимодействието Москва-Техеран може да надхвърли рамките на транспортния проект и да придобие значението на трансрегионален интеграционен проект, наречен „Меридиан Евразия“. Той идва да послужи като основа за съвместното създаване на трети полюс на влияние между Русия и Индия в настоящата двуполюсна междинна фаза на глобалния системен преход към многополюсност. Това, на свой ред, ще улесни постигането на общата им цел за създаване на триполюсен ред преди неизбежната еволюция към комплексна многополярност ("мултиплексност[9]").

Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) са членове на блока за свободна търговия GAFTA, заедно с Египет, както и на GCC, който включва още Бахрейн, Кувейт, Оман и Катар. Съветът за сътрудничество в Персийския залив има Всеобхватно споразумение за икономическо партньорство (CEPA) с Индия, Израел и Сингапур, и води преговори с Австралия, Чили, Китай и Обединеното кралство.

Населението на GCC е 56,4 милиона души, БВП (ППС) е 3,2 трилиона щатски долара, а БВП на глава от населението (ППС) е 61 506 долара.

Новото сближаване на Саудитска Арабия с Иран, в крайна сметка, ще доведе до развитието на транспортната мрежа на INSTC в Северна и Източна Африка, тъй като продължава да добавя свързващи маршрути. Москва обсъжда с Кайро създаването на специална икономическа зона в близост до Суецкия канал. Саудитска Арабия изгражда мащабна железопътна мрежа, свързваща северната и южната част на страната. Покрай саудитското и емиратското крайбрежие се планира изграждането на редица нови пристанища. Междувременно, в средата на юли 2022, Индия и ОАЕ подписаха споразумение[10] за уреждане на търговията в рупии вместо в долари, което подкрепи усилията на Делхи да намали разходите по транзакциите, като премахне конвертирането на долари. Двустранната търговия между Индия и ОАЕ през миналата година е била в размер на 84,5 млрд. долара. Първите транзакции между двете държави по новото споразумение, включително с петрол и злато, вече започнаха.

И така, по пазарни обменни курсове през 2021 на БРИКС се падат 26,1% от световния БВП и 53,1 % от световното население, в сравнение с 43,5 % и 9,8 % за Г-7. БВП обаче е подвеждащ. В производството на промишлени стоки, енергия, суровини и храни, приносът им е съответно 36,6 %, 28,3 % и 53,1 % от световното производство (в сравнение с 35,5 %, 28,1 % и 14,1 % при Г-7).

Този принос към производството на реални стоки, които са жизненоважни за оцеляването на хората, значително надхвърля дела на БРИКС в БВП (без да се коригират разликите в покупателната способност, които значително увеличават дяловете им), докато тези на Г-7 са много по-малки от дела им в БВП. През 2022 общата икономическа продукция на петте членки на БРИКС, измерена по паритет на покупателната способност (ППС), за първи път надхвърли тази на ръководената от САЩ Г-7.[11]

В рамките на БРИКС-11 се очертава следната картина: Бразилия – член на Меркосур с общ БВП (ППС) от 5,19 трилиона долара; Русия – член на ОНД и ЕАИС. Тези блокове включват също Армения, Азербайджан, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан – с общ БВП (ППС) 5,5 трилиона долара; Индия – член на Южноазиатската асоциация за регионално сътрудничество  (SAARC) и Инициативата на Бенгалския залив за многосекторно техническо и икономическо сътрудничество (BIMSTEC). Тези организации колективно включват Индия, наред с Афганистан, Бангладеш, Бутан, Малдивите, Мианмар, Непал, Пакистан, Шри Ланка и Тайланд. Техният общ БВП (ППС) е 16,63 трилиона долара;

Китай е член на Регионалното всеобхватно икономическо партньорство  (RCEP), заедно с десетте държави от АСЕАН плюс Австралия, Япония, Южна Корея и Нова Зеландия. RCEP има колективен БВП (ППС) от 49,5 трилиона долара.

Южна Африка е член на Южноафриканския митнически съюз  (SACU), който включва също Ботсвана, Лесото, Намибия и Свазиленд – с БВП (ППС) от около 950 милиарда долара.

Разширението до единадесет членове, увеличава общия географски обхват на BRICS до 84 държави чрез съответните им допълнителни споразумения за свободна търговия с други страни, с общ БВП (по ППС) над 92 трилиона долара, от които делът на групата на Китай от RCEP е приблизително 50%.

Ако извадим БВП на Австралия, Нова Зеландия, Япония, Сингапур и Южна Корея от RCEP, става дума за обща колективна, политически неутрална динамика на БВП (ППС) от около 83,5 трилиона долара, върху която страните от БРИКС имат значително търговско влияние.

За сравнение, БВП (ППС) на Европейския съюз е 24,05 трилиона долара, а на САЩ – 21,478 трилиона, което означава, че реалното влияние на БРИКС върху световната търговия, по паритет на покупателната способност, в сравнение това на „колективния Запад” вече е почти двойно по-голямо - 83,5 трилиона долара срещу 45,53 трилиона – в резултат от новото разширяване.

Ето защо, както подчертава Крис Девоншир-Елис: „планирането на бъдещите търговски потоци трябва да се основава на тези – колективни/съвкупни данни, а не на твърде опростените, – само за БРИКС”.[12]

Но това, което наистина се откроява в разширяването на БРИКС, е преобладаващият брой държави членки от региона на Персийския залив. Саудитска Арабия, ОАЕ и Иран ще се присъединят официално към БРИКС на 1 януари 2024.

 

Заплахата за петродолара

 

Понастоящем БРИКС държи 37% от световния БВП (ППС), както и 40% от световния добив на нефт и около 1/3 от световния добив на газ. Включването на най-големите производители на петрол, е пряко предизвикателство за американската петродоларова система.

Четирима от десетта най-големи производители на газ на планетата[13] вече са фактически членове на БРИКС, с 32% от световния добив – заедно със седем от десетте най-големи производители на петрол в света: Саудитска Арабия – втори по големина производител; Русия – трети по големина производител,  Китай – пети, ОАЕ – седми, Бразилия – осми, Иран – девети.[14]  

Ключовата дискусия на срещата на върха в Йоханесбург (22–24 август, 2023), която ще продължи и по време на следващите две срещи на върха на БРИКС през 2024 и 2025 под председателството, съответно, на Русия и Бразилия, беше дедоларизацията, алтернативната (на SWIFT) разплащателна система и "разчетна единица за търговия, която няма да замени националните ни валути"[15], но ще е „средство за разплащане между централните банки, за да се контролират дисбалансите в търговията и инвестициите в платежните им баланси” (Владимир Путин).

Както обяснява проф. Майкъл Хъдсън, това не предполага наднационална валута на БРИКС, подкрепена със злато, а по-скоро Новата банка за развитие на БРИКС (NDB) ще емитира свой собствен вид „хартиено злато”, което ще се използва само между самите държави членки за уреждане на собствените им дисбаланси; Евентуалната „валута на БРИКС” ще бъде „само тясна валута, която само правителствата могат да харчат едно за друго и която се създава на компютър. Това не е нещо, което можете да държите в джоба си, за да харчите”.[16]

Сергей Глазев (министър на макроикономиката в Евразийската икономическа комисия), неведнъж критикува Новата банка за развитие (NDB), чийто устав е свързан с американския долар и това е причината, поради която банката е полупарализирана, опасявайки се от вторични санкции от страна на САЩ. Последното извежда на преден план съмненията, с който започнах този текст: т..е. за връзката между БРИКС и МВФ (като „един вид ембрион на БРИКС-МВФ" по думите на Майкъл Кумхоф, старши съветник на Bank of England) и защо БРИКС няма да успее да се превърне в конкурент на резервните валути и да започне веднага пълноценна дедоларизация.

Твърди се, че само Китай може да претендира за създаването на резервна валута, тъй като мащабът, дълбочината на диверсификацията и нивото на развитие на китайската икономика са достатъчни, за да се конкурират със САЩ и еврозоната. Проблемът обаче е, че резервен статут не може да възникне в условията на ограничения върху капиталовите потоци, което води до ограничения конвертируем юан, откъдето и класическата констатация: „няма конкуренти на долара и еврото на международния капиталов пазар и скоро няма да се появят такива...”.

Истината обаче е, че Пекин не цели да превърне юана в световна резервна валута. Нито пък БРИКС и БРИКС+, които са против това. Китайският фокус е върху увеличаването на търговията с юани и паричните и сетълмент операции, с последващо увеличаване на трансграничното финансиране (както при заемите в юани) и привличане на международен капитал във финансови инструменти, деноминирани в юани.    

Визията на Майкъл Хъдсън обаче е много по-сложна от интернационализацията на юана и касае сърцевината на проблема: според него, МВФ и Световната банка „тласкат разпределението на ресурсите от местно производство на храни към производство на експортни култури и от заместване на вноса към зависимост от вноса – всичко това е увенчано с приватизационни разпродажби на основна инфраструктура на чужденци, за да се наложат монополни цени, и изтичане на капитали, вместо да се предоставят основни услуги на субсидирани цени, с цел икономиките на Глобалният Юг да станат по-конкурентоспособни, както САЩ и Европа правят със собствените си икономики".

Съвсем скоро обаче, страните от Глобалния Юг ще разберат, че: „ако искаме да използваме икономическите си излишъци за развитие на собствената инфраструктура и за собствените държавни разходи за основни нужди, не можем да предадем икономическите си излишъци на западните притежатели на доларов дълг”.
Нещо ще се промени. Сега те обмислят как да укрепят взаимопомощта помежду си, за да се справят със Запада – политическото измерение, което изобщо не се обсъжда на Запад. Става дума за квантов скок, т.е. за едно по същество напълно ново структуриране. И точно в това Западът не вярва.  

Разликата между това, което правят БРИКС, и онова, което правят МВФ и държавите от САЩ и НАТО е, че техните инвестиции всъщност ще помогнат на страните да се развиват и да бъдат независими. „Самата цел на международното финансиране за БРИКС е диаметрално противоположна на зависимостта, която е цел на международното финансиране в американски и неолиберален стил.”[17]

В тази връзка беше знаменателно, че точно на 22 август 2023 (първият ден от срещата на върха на БРИКС) NDB осъществи първата си продажба на облигации, деноминирани в южноафрикански ранд, тъй като нововъзникващите пазари търсят по-голям достъп до финансиране в местна валута.

Седмица преди това банката емитира както петгодишни облигации на стойност 1 млрд. ранда (53,1 млн. долара), така и тригодишни облигации на стойност 500 млн. ранда, като Ройтерс съобщи, че аукционът е привлякъл  оферти  за 2,67 млрд. ранда.

Дилма Русеф, бившият президент на Бразилия, която сега председателства NDB, заяви, че  банката за развитие очаква да отпусне до 10 милиарда долара тази година на страните членки – с около 30% от средствата, отпуснати в местни валути. Повишеният фокус върху кредитирането в местна валута идва в момент, когато страните от БРИКС проучват начини да намалят зависимостта си от американския долар и доминираната от САЩ финансова система.[18]

Според Хъдсън, за да се защитят от западния натиск, БРИКС-11 и потенциалните нови страни членки, вероятно обединени с ШОС, ще използват своето развитие, за да финансират собствената си икономическа независимост с различна икономическа система – каквато се опитаха да им попречат да създадат.   

Разбира се, Съединените щати няма да рухнат в резултат от това. Но няма и да демонстрират икономически растеж. Тоест, под въпрос се оказва международната икономическа стратегия за обогатяване на икономиката на САЩ и Запада чрез финансова и търговска експлоатация на други страни, както и идеята на неоконсерваторите за контрол над света чрез военната сила.

Истината е, че проблемите на Америка са най-вече вътрешни. Системата на вътрешния дълг, режийните разходи по дълга, данъчната система... Така че не БРИКС ще сринат САЩ, както мнозина вероятно очакват. Това ще сторят Байдън и неолибералите. Защото, врагът на Америка е вътре в самата нея.

 

Бележки:

 

*Институт по философия и социология на БАН


 

 

 

[1] Why a Brics currency is a flawed idea. Financial Times: https://www.ft.com/content/02d6ab99-ea36-41c4-9ad3-9658bb1894a7

[2] Mercosur https://en.wikipedia.org/wiki/Mercosur

[3] Arab Economic Review https://www.uac-org.org/en/publications/bulletin/arab-economic-review 

[4] Common Market for Eastern and Southern Africa: https://www.comesa.int/wp-content/uploads/2023/07/Special-Report-Monetary-tightening-cycle-Implication-to-the-economies-of-the-COMESA-Region-final-002.pdf

[5] AfCFTA: A New Era for Global Business and Investment in Africa, 2023: https://www3.weforum.org/docs/WEF_Friends_of_the_Africa_Continental_Free_Trade_Area_2023.pdf

[6] UNCTAD’s Economic Development in Africa Report 2023 https://unctad.org/publication/economic-development-africa-report-2023

[7] Ethiopia’s Membership Of BRICS: Consequences and Prospects https://www.silkroadbriefing.com/news/2023/09/06/ethiopias-membership-of-brics-consequences-and-prospects /

[8] Saudi hosts Iran FM, counterparts discuss bilateral ties https://english.almayadeen.net/news/politics/saudi-hosts-iran-fm-counterparts-discuss-bilateral-ties

[9] Towards Increasingly Complex Multipolarity: Scenario for the Future https://russiancouncil.ru/en/analytics-and-comments/columns/global-governance-and-world-politics/towards-increasingly-complex-multipolarity-scenario-for-the-future/

[10] India, UAE ditch dollar for bilateral trade https://new.thecradle.co/articles/india-uae-ditch-dollar-for-bilateral-trade

[11] Dunford, М.  What plus entails?  China Daily Global,  08.07. 2023 https://www.chinadaily.com.cn/a/202308/07/WS64d02bcea31035260b81a92e.html

[12] The Expanded BRICS – 84 Countries with a Collective GDP of US$83.5 Trillion https://www.silkroadbriefing.com/news/2023/08/28/the-expanded-brics-84-countries-with-a-collective-gdp-of-us83-5-trillion/ 

[13] Which Countries Produce the Most Natural Gas? https://www.visualcapitalist.com/which-countries-produce-the-most-natural-gas/ 

[14] Top 10 Oil-producing Countries (Updated 2023) https://investingnews.com/daily/resource-investing/energy-investing/oil-and-gas-investing/top-oil-producing-countries/ 

[15] Discurso del Presidente de la República, Luiz Inácio Lula da Silva, en ocasión del Foro Empresarial BRICS https://www.gov.br/planalto/es/seguir-al-gobierno/discursos-y-pronunciamientos/discurso-del-presidente-de-la-republica-luiz-inacio-lula-da-silva-en-ocasion-del-foro-empresarial-brics

[16] Pepe Escobar and Michael Hudson: BRICS plus six, Ukraine, multipolar world economy https://globalsouth.co/2023/08/29/pepe-escobar-and-michael-hudson-brics-plus-six-ukraine-multipolar-world-economy/ 

[17] Пак там

[18] Clynch, Н. BRICS bank sells rand-denominated bonds for first time. African Business, https://african.business/2023/08/trade-investment/brics-bank-sells-rand-denominated-bonds-for-first-time

Поръчай онлайн бр.3 2024