Природосъобразни решения за подобряване на градската среда в контекста на ЕС

На дневен ред стои не само връщането на равновесието в съществуващите екосистеми и предоставяните от тях услуги, а постигането на устойчивост в тяхното функциониране. Решенията за създадените негативни тенденции са свързани с намиране на нови подходи за прецизиране на вече създаденото, в опит за търпимост и търсене на адекватни мерки с цел създаване на нов по-качествен вид инфраструктура, която да комбинира възможностите на наличната сива с тези на синята и зелена инфраструктури. Успешното реализиране на тези инициативи изисква участието на цялото общество. Опитът сочи, че по-слабо развитите и развиващите се страни реализират „зелени“ проекти най-често с публични инвестиции, в рамките на инициативи на международни организации и съюзи като ООН, ЕС и др. С провежданите „зелени“ политики, ЕС цели да насърчи устойчивото развитие на градовете, запазване на биоразнообразието и възстановяване на екосистемите, което е в основата на отпускане на средства от структурните и кохезионен фондове. Част от проектите се обезпечават чрез възлагане на обществени поръчки познати като „зелени“ и устойчиви. Тези инструменти показват положителниа тенденция по отношение на възлагането на услуга, доставка и строителство, но са ограничени в придобиването на устойчиви решения за сложните предизвикателства, породени от външните (климатични промени, урбанизация) и вътрешните (градски топлинни острови) негативни тенденции. С цел преодоляване на тези тенденции, акцентът при провеждането на политиката за обществени поръчки следва да бъде поставен върху възможността за придобиване на природосъобразни решения чрез възлагане. Тази инициатива може да се определи като опит природата да се върне отново в градовете, а с това и голяма част от негативните тенденции и предизвикателства да бъдат смекчени, ако не и решени.

Градовете днес

Днешните градове представляват сложни системи със собствен ритъм на живот. Те са изградени от голям брой преплетени помежду си екосистеми и мрежи, в които всяка промяна в даден компонент дава отражение по веригата. Сходна невронна връзка се сформира и със създадените градски агломерации и останалите селища на локално, регионално и глобално ниво. Поради тази свързаност, голяма част от градовете се сблъскват със сходни проблеми, породени както от местоположението им на сушата или в близост до голям воден обект, така и от качеството на предоставяните в тях екосистемни услуги. Нарушението във функционирането на изградените екосистеми изправя градове пред сериозни предизвикателства, а справянето с тях изисква прилагането на схолистични методи.

Общоприето е схващането, че икономическият прогрес на обществото в миналото се характеризира с намаляване на природния капитал и влошаване на екосистемите, което води до ескалиращи негативни последици и риск за устойчивостта на развитието на съвременното и бъдещи поколения. Това ни дава основание да смятаме, че досегашното развитие е компромис между икономическия растеж и природните ресурси. Според тази логика, голяма част от изградената инфраструктура е проектирана с цел да отговори на конкретна нужда без да се вземе предвид, че биоразнообразието в този ареал е поставено под риск (Matthews & Cruz, 2022:1-2)[1]. Едва с появата на концепцията за устойчиво развитие е даден тласък за основополагащи промени при реализиране на инфраструктурни решения, насърчаващи изпълнението на екологични проекти в държавите от Северна Америка и Европа. В доклада на Световна банка „Интегриране на зелено и сиво. Създаване на инфраструктура от следващо поколение“ от 2019, Браудър и колектив извеждат на преден план предимствата пред изграждането на смесена сива и зелена инфраструктура в градовете, с което да смекчат ефекта от вече реализираните инфраструктурни решения в миналото и да подобрят качеството на живот. Според авторите, новото поколение инфраструктура ще спомогне за климатичната устойчивост и в тази връзка описват, как комбинирането им може да е от полза за обществото и икономиката (Browder, G. et al. 2019:3;6[2]). Инвестициите в тези проекти биха довели до огромни ползи за развитието на градската среда и възстановяване на равновесието в градските екосистеми, където голяма част от проектите ще предлагат имплементиране на природосъобразни решения.

Икономическото развитие се свързва и с тенденциите за концентрация на население в конкретни точки от земната повърхност, които дават възможност за развитие и повишаване на доходите. Така, според последните проучвания, днес над 54% от населението обитава градовете и води градски начин на живот. Градовете се превърнаха в основните двигатели на развитие на обществата, където се сформира и по-голямата част от световния БВП, изчислен на над 70%. Констатациите от проведения през 2020 Десети Световен градски форум (The World Urban Forum X^[3]) сочат, че до 2050 се очаква градското население да се увеличи с 2,5 млрд. души, което е прираст с по 145 души на минута. Този бърз растеж и условията за осъществяването му създават сериозни урбанизационни предизвикателства, свързани с влошено състояние и функциониране на екосистемите, разрастване на градовете отвътре навън, презастрояване, засилване влиянието на топлинни градски острови, замърсяване, увеличаване броя на заболеваемостта при респираторно и психично болните, намален или деградирал природен компонент в градските пейзажи и др. Справедливото развитие на градското общество предполага търсене на теореми, които да гарантират качеството на човешкия живот, социално приобщаване и по-високи доходи за всеки, т.е. основните причини за съсредоточаване на населението в тези точки от света. Постигането му обаче изисква промяна в мисловната нагласа на обществото, включване на все повече участници при правенето и провеждането на политики и търсене на нови инструменти за гарантирането им. В тази насока са създадени различни и донякъде допълващи се концепции за днешните градове (напр. креативни, зелени). Част от тях се разглеждат като „умни”, базирани на повсеместното използване на нови технологии като изкуствен интелект и масиви от данни. Други пък, като „устойчиви градове”, които имат способността да въздействат на бъдещи тенденции в икономически, екологичен, социален, както и в институционален аспект, по начин, гарантиращ по-дългосрочни благоприятни условия и приобщаващ растеж, както и „етични градове”[4], в които политиците търсят да откриет, кое е правилно, справедливо и/или добро да се направи, а не непременно най-целесъобразно. В повечето случаи градовете могат да се отнесат до всяка от концепциите в зависимост от акцента на изследване, които сме поставили. Всяка от тези концепции търси варианти да подобри живота на гражданите и да осигури устойчивост в дългосрочен аспект, което би могло да се постигне с прилагане на повече природосъобразни решения при изготвянето на политиките, стратегиите и плановете за развитие на градовете.

Механизми за прилагане на природосъобразни решения се предлагат както с частно, така и с публично финансиране. През 2019, ЕИБ публикува практическо ръководство „Инвестиране в природата: Финансиране на консервация и основани на природата решения. Практическо ръководство за Европа“, в което се посочва, че природата допринася с повече от 125 трилиона долара годишно за световната икономика. Поради това търсенето на решения за консервиране на природата и реализирането на проекти с природосъобразни решения е огромна възможност за намаляване на оперативните разходи, нови приходи и ангажиране на потребителите да използват все повече публични екологосъобразни блага (EIB, 2019:3[5]). В тази връзка Банката създава специализиран Механизъм за финансиране на природния капитал като алтернативна възможност за финансиране на проекти, която не се дължи изцяло на безвъзмездно отпуснати средства. Той се основава на модел, който генерира собствени приходи или спестява разходи с времето, което прави проекта финансово устойчив във времето. По този механизъм са финансирани проекти на неправителствени организации, малки и средни предприятия и местни власти в Ирландия, Хърватия и Гърция. От друга страна, Европейската комисия създаде програма Хоризонт 2020, с която предостави финансова помощ на страните членки на Съюза и стимулира предлагането и имплеменирането на природосъобразни решения, като същите могат да се реализират и чрез възлагане на обществени поръчки.

Същност на Природосъобразните решения

Сравнително новата концепция за природосъобразните решения (ПСР) се характеризира по-скоро с начина на своето прилагане, а не търси ясна регламентация. През 2019, в изследването си „Основни фактори и бариери пред възприемането и внедряването на базирани на природата решения в градски условия: преглед“ Ершад Сараби и колектив (Ershad, 2019:8[6]) извеждат основните използвани дефиниции за понятието. В изследването се акцентира, че сред най-често използваните са дадените от Международният съюз за опазване на природата (МСОП) от 2009 и Европейската комисия (EК) от 2015. Според МСОП, природосъобразните решения са „действия за защита, устойчиво управление и възстановяване на естествени или модифицирани екосистеми, които се справят ефективно с обществените предизвикателства и адаптивно, като същевременно осигурява човешки ползи за благосъстоянието и биоразнообразието“ (IUCN[7], Cohen-Shacham et al., 2016: 2[8]), докато ЕК ги разглежда като решения „вдъхновени от, подкрепени от или копирани от природата, които имат за цел да помогнат на обществата да се справят с различни екологични, социални и икономически предизвикателства по устойчиви начини“ (EC, 2015:4-5)[9]. Независимо от нюансираното им значение фокусът е върху тяхното прилагане при използване на природата и нейният капитал за справяне с предизвикателства като изменението на климата, продоволствената несигурност, водните ресурси и управлението на риска от бедствия. Основните ползи от прилагането на ПСР са свързани с дейности за смекчаване и адаптиране към климатичните промени, опазване на наличното биоразнообразие, повишаване качеството на здравеопазването на хората и тяхното благополучие, както и свързаните с това икономически ползи. Концепцията намира широко приложение в изследователската програма Хоризонт 2020 на ЕК, целяща да насърчи внедряването им в градските райони и да утвърди Европа като световен лидер в прилагането на решения базирани на околната среда (Pauleit, 2019:29)[10].

Значимостта на употребата на термина ПСР за вече изявените и използвани концепции е обект на различни изследвания. Сред тях е изследването на Паулайт и колектив (Pauleit, 2019:29-49) от 2019 „Базирани на природата решения и изменението на климата – четири нюанса на зеленото“, където са представени концепциите, използвани за вземане на решения за градската среда и изградените връзки и разлики между тях. Посочва се например, че адаптацията на базирани на екосистемите услуги цели да задоволи необходимостта от приспособяване към климатичните промени чрез използване на околната среда, докато подходът за градската зелена инфраструктура служи като инструмент за планиране на градската среда. Отделно, нивото на предлаганите екосистемни услуги дава оценка за ползите за хората от градската среда. Същевременно, идеята за ПСР по-скоро припокрива концепциите и изгражда стабилни връзки с тях необходими за по-нататъшното функциониране на градската среда (Pauleit, 2019:29-49). Прилагането на тези решения се свързва с изграждане както на зелена инфраструктура в градовете, така и с включване развитие на екосистемни услуги в политики, стратегии и действия за развитие на градската среда.

През 2020 ЕК публикува свое съобщение, основано на приетата Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 като призив за връщане на природата в градовете. В съобщението[11] се казва: „с цел да бъде възстановено присъствието на природата в градовете и да се компенсират действията на местните общности“ ЕК „призовава европейските градове с население от най-малко 20 000 жители да разработят до края на 2021 амбициозни планове за екологизиране на градовете“. Основният замисъл е плановете да постигнат системно интегриране на зелената инфраструктура в градското планиране в цяла Европа. За съжаление тази амбиция изостава в своето изпълнение. „Екологизирането“ на градовете е възможно чрез системно прилагане на природосъобразни решения при реализиране на всеки тип проект на градско ниво. Решенията, базирани на околната среда, следва да се разглеждат като важен инструмент за провеждане на политики в градовете, които могат да отговорят на предизвикателствата и негативните тенденции породени от климатичните изменения и нарушените екосистеми в градовете.

Разлика между зелени и устойчиви обществени поръчки и обществени поръчки за придобиване на природосъобразни решения

Населението на ЕС е над 500 милиона души, което оставя тежък екологичен отпечатък и създава сериозни предизвикателства пред устойчивостта. В тази връзка провежданите европейски политики търсят начини да преодолеят негативните тенденции, които са подсилени и от климатичните промени и урбанизационния феномен. Тези политики целят да гарантират устойчивост, икономическо развитие, социално сближаване, иновации и др. Част от мерките, заложени в политиките, се реализират чрез възлагане на обществени поръчки или чрез получаване на грантове. Годишно чрез обществени поръчки се разходват над 14% от БВП[12] на Съюза, като голяма част от разходите са в секторите енергетиката, транспорта, управлението на отпадъците, социалната защита и предоставянето на здравни или образователни услуги. Те представляват инструмент, който стимулира растежа, иновациите, социалното сближаване и др.

В последните години се забелязва тенденция възлагането на обществени поръчки на европейския пазар да служи като инструмент за постигане на устойчивост. Това се потвърждава от все по-често прилаганите „зелени“ критерии в изискванията към икономическите оператори, които целят да доведат до иновации и устойчивост. Насърчи се възлагането на „зелени“ и устойчиви обществени поръчки. Изясняването на разликите между понятията „зелени“ и устойчиви обществени поръчки е необходимо с цел гарантиране правилното им прилагане. В свое съобщение от 2008 Европейската комисия определя „зелените“ обществени поръчки като „… процедура, чрез която публичните органи се стремят да получат продукти, услуги и строителни работи с намалено въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл, вместо продукти, услуги и строителни работи със същата основна функция, които иначе биха били предоставени“ (ЕК, 2008:7[13]). На свой ред, устойчивите обществени поръчки могат да се възприемат като начин за разходване на публични средства за придобиване на стока, услуга или строителство, което да насърчи устойчиво развитие. В изготвен доклад от независими експерти към Европейската комисия през 2020 „Обществени поръчки за придобиване на природосъобразни решения. Преодоляване на бариерите пред възлагането на обществени поръчки за градски природосъобразни решения: казуси и препоръки“ (EC, 2020[14]) „зелените“ обществени поръчки са сведени до процес, чрез който публичните органи се стремят да доставят стоки, услуги и строителство с намалено въздействие върху околната среда през целия жизнен цикъл, докато устойчивите се отнасят до подобен процес, който, наред с екологичните съображения, отчита и социалните въздействия на обществените покупки. Оттук се появява и разграничаването с възлагането на обществени поръчки за придобиване на ПСР, където акцентът е върху доставките на решения, инспирирани и подкрепени от природата, които са рентабилни, осигуряват екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на устойчивост. С други думи, процедурите за придобиване на ПСР са процедури за продукти, услуги и строителство, които могат да бъдат закупени, докато зелените и устойчивите обществени поръчки представляват набор от критерии за въвеждане на екологични и/или социални съображения в документацията по придобиване на конкретни обществени покупки. В доклада на ЕК се посочва още, че сравнително новата концепция за природосъобразни решения и вече изявените два подхода на възлагане могат да доведат до объркване сред възложителите, което налага допълнително обучаване и подпомагане при възлагането им. Така например ПСР са готовия продукт – дървета, зелени покриви и пр., докато другите два подхода стимулират публичното закупуване на екологосъобразни стоки, услуги и строителство, а в случая на устойчивите и такива, които поддържат социални цели (EC, 2020:4).

В статията „Изграждане на устойчиво общество: Строителство, политика за обществени поръчки и „най-добри практики“ в ЕС“ Олсон и колектив (Olsson, 2021:1[15]) изследват връзката между устойчивостта и устойчивото развитие и възлагането на  обществени поръчки като извеждат най-добрите практики на ниво ЕС. Според тях, основните проблеми касаят политическите нагласи, технологичните процеси и развития пазар, а акцентът в избраната от тях методология пада върху политически предписания, като регламенти, препоръки и ръководства за правенето на конкретни практики. Анализът обхваща наличните политики на ЕС, които се отнасят до провеждането на устойчиви обществени поръчки в сектор „Строителство“, където под устойчиви обществени поръчки се възприемат едновременно „зелени“ обществени поръчки, обществени поръчки за придобиване на природосъобразни решения и социално отговорни обществени поръчки (Olsson, 2021:5). Независимо от начина, по който ще бъдат формулирани поръчките ключова остава ролята на природосъобразните решения, които се придобиват чрез тях. ПСР са признати като решения, чрез които може да се осигури широка гама от екосистемни услуги, отнасящи се до регулиране на микроклимата, контрол на отточните води, осигуряване на възможности за почивка, необходими за подобряване здравето и благосъстоянието на гражданите и др. (de Luca, 2021:2[16]).

Предизвикателства пред използването на обществени поръчки за придобиване на природосъобразни решения

Природосъобразните решения все повече ще засилват ролята си при управлението и развитието на градовете. Те са инструмент за справяне със съвременните предизвикателства пред устойчивостта, включително деградация на природния капитал и екосистемни услуги, уязвимост към изменението на климата и природни бедствия, както и съответните проблеми със здравето и благосъстоянието. С имплементирането на тези решения може да се стимулира развитието на икономиката и възможностите за правене на бизнес. Характерен за тези решения е интердисциплинарният им характер, което изисква заетите с тях да преминат допълнителни курсове за придобиване на знания и компетенции за прилагането им. Несъмнено, липсата на достатъчно опит и познаване на инструмента води до затруднения пред прилагането му. Бариерите пред прилагането на подхода и възлагането на обществени поръчки за придобиване на природосъобразни решения са свързани и с несигурността в измерването на ефективността от прилагането им, което налага по-висока степен на ангажираност на държавният апарат, научните среди и неправителствени организации с цел популяризиране на опита и ефектите от вече имплементирани и работещи решения в други държави и градове.

Недостатъчната регламентация и липсата на практика също създават пречки пред прилагането им. Сходен труден старт бе отбелязан и при възлагането на „зелени“ обществени поръчки в България, независимо от разработените помагала, каталози и калкулатор за изчисляване на жизнения цикъл, които да стимулират процеса. Други предизвикателства пред прилагане на подхода за възлагане за придобиване на природосъобразни решения са липсата на ясна регулация, недостатъчни финансови ресурси, завишени критерии за възлагане, ограничен кръг икономически оператори, които могат да изпълнят предмета на процедурата и др. Всяка нова идея е свързана с пораждане на несигурност у хората, които трябва да я прилагат. Аналогичен е и подходът при предпазарното възлагане, който може да се използва като механизъм за намиране на такъв тип решения още на проучвателна фаза преди реалното възлагане на процедурата.

Сред подходите за насърчаване възлагането на процедури за придобиване на природосъобразни решения е създаването на обучителни центрове, които да подготвят кадри от пазара за работа с тази материя. Пример е създаденият от германското Федерално министерство на икономиката и енергетиката Център за компетентност за иновативни обществени поръчки, който предоставя консултации и обучение относно иновативни обществени поръчки. Това е онлайн платформа, където са достъпни многобройни публикации и инструменти за насочване на публичните купувачи при формулирането на възлагането на иновативни обществени поръчки. Друг пример е изградената Европейска мрежа от центрове за компетентност за иновативни поръчка – Procure2Innovate Network[17], в която участват 10 европейски държави (EC, 2020:42[18]).

Като основни предизвикателства пред възлагането на обществени поръчки за получаване на ПСР могат също да се посочат необходимостта от възприемане на подход за ориентирано към предизвикателствата мислене при създаване на тръжните документи, обединяването на договори с цел придобиване на ПСР, включване в мрежи на възложители и икономически оператори, където тези решения се прилагат и има опит, използването на пилотни проекти, насърчаване креативността на доставчиците на услугите/продуктите с цел постигане на щадящи природата решения (EC, 2020:43-44). В доклада на ЕК от 2020 са посочени 9 успешни примери за придобиване на природосъобразни решения, реализирани в периода април 2019 до септември 2020. Сред градовете са Манчестър, Вроцлав, Глазгоу, Торино, Айндховен, Генуа, Тампере, Лондон и Фредериксберг. Примерите се отнасят до закупени вече или планирани природосъобразни решения, които са финансирани от програмата Хоризонт 2020 (с изключение на проекта на Фредериксберг) (EC, 2020:7-40). Към всеки от примерите са указани основните предизвикателства пред изпълнението на поръчките за придобиване на природосъобразни решения, които най-общо се отнасят до поставянето на ясни критерии за възлагане.

С програмата Хоризонт 2020, ЕС финансира проект Urban GreenUP[19], целящ разработване, прилагане и възпроизвеждане на ренатуриращи градски планове в редица европейски и неевропейски партньорски градове. Тези мерки се предприемат, за да се въздейства на ефектите от изменението на климата, с цел подобряване на качеството на въздуха и управлението на водите, както и повишаване на устойчивостта на градове чрез иновативни ПСР. Методологията на проекта включва подпомагане разработването на градски планове за ренатурализация и прилагане на ПСР по ефективен начин. През 2018, като модулна методология, е разработен Каталог на приложимите Природосъобразни решения (CAR, 2018:19)[20]. Той представлява помагало за прилагане на ПСР, където за всяко предложено ПСР са представени неговите технически, икономически, екологични и социални характеристики, които могат да се използват при възлагане на процедури за обществени поръчки и/или при вземане на решения. На основата на събраната информация в Каталога могат да се определят решения, които най-точно да отговорят на характеристиките на града/региона, където ще се прилагат. При изготвянето му са взети предвид и ключови фактори пред развитието на града като изградена форма, бюджет, натрупан опит, предизвикателства, социален, културен облик, политическа нагласа и способност на институциите да проектират, изграждат и поддържат такива решения (CAR, 2018:19). Допълнително, на интернет страницата на проект Urban GreenUP  (https://www.urbangreenup.eu)  е предоставен инструмент[21], който да подпомогне избора на най-подходящо ПСР на основата на възможностите на града и резултатите, които се стреми да постигне. Инструментът е подходящ за подпомагане на експертите при изготвяне на политики за прилагане на ПСР както и за изготвяне на документация за придобиването им чрез възлагане на обществени поръчки. Сходни инструменти могат да повишат нивото на предоставяните услуги в градовете и да върнат доверието на хората в провежданите политики за градско развитие.

Заключение

В днешната динамична и напрегната обстановка утрото е изпълнено с много въпросителни, което налага правещите политики да създават стратегии и конкретни политики с устойчив във времето ефект. Поддържането на баланс между икономическия и техническия прогрес, от една страна, и паузиране на намаляващия резерв от биоразнообразие и природен капитал - от друга страна, е дневният ред, който ще определи бъдещето ни. Прилагане на природосъобразни решения при решаване на проблемите в градските територии наред с иновациите, следствие от технологичния прогрес, са двете сфери, които ще станат ключови за прогреса. Това е и причината ЕК да даде силен тласък на политиките за насърчаване на възлагането на обществени поръчки за придобиване на природосъобразни решения, както и в иновативни обществени поръчки.

Природосъобразните решения са ключов инструмент за постигане на устойчивост в градовете и в процеса по връщането на природата в тях. Въпреки редицата бариери пред възлагането на обществени поръчки за придобиване на природосъобразни решения, този подход следва да се възприеме от правителствата и да се насърчи неговото прилагана с цел получаване на устойчиви решения за градското развитие. Това се подчертава и от промяната в нагласата на все повече лица, вземащи решения, инвеститори и корпорации, финансиращи зелени проекти и природосъобразни решения.

Увеличаването на инвестициите в ПСР е придружено от съпътстващи ползи пред развитието на обществото като подобряване на здравния статус, инвестиции в образователния сектор, повишаване доходите, намаляване на неравенствата. Включването на ПСР при изготвянето на политики и стратегии за градско развитие е ключово, като същото се потвърждава от доклада на ОИСР от 2020 (OECD, 2020[22]), където се акцентира върху ефекта от тяхното прилагане и сферите, в които най-съществено тези решения биха повлияли.

Natural Based Solutions For Improving the Urban Environment in The Context of the EU

Petya DIMITROVA, PhD, Sofia University „St. Kliment Ohridski“

Abstract

The challenges posed by climate change, globalization and the disrupted functioning of urban ecosystems call into question the sustainable development of the cities today. This necessitates a search for opportunities to change the appearance of the cities, as the implementation of these activities is realized with different types of public and sectoral policies. At the European Union level the most important tool for spending public funds is public procurement. Awarding of Public procurement is one of the key tools for achieving progress, social inclusion and sustainability, which the European Commission regulates and promotes. The awarding of "green", sustainable and public contracts for the acquisition of Nature based Solutions is key for the future development of cities and the ecosystem services they provide.

Keywords: Green Public procurement, Sustainable Public Procurement,, Natural based Solutions

Използвана литература:

1. Европейска комисия (2008) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. „Обществени поръчки, насочени към една по-добра околна среда“. COM(2008) 40: 7.
2. Европейска комисия (2020) Съобщение на Комисията до Европейския Парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52020DC0380&from=FR
3. Browder, G. et al. 2019. Integrating Green and Gray: Creating Next Generation Infrastructure. Washington, DC: World Bank and World Resources Institute. https://files.wri.org/s3fs-public/integrating-green-gray-executive-summary.pdf.
4. Cohen-Shacham, E.; Walters, G.; Janzen, C.; Maginnis, S. Nature-Based Solutions to Address Global Societal Challenges; IUCN: Gland, Switzerland, 2016, p. 2
5. de Luca, C.; Naumann, S.; Davis, M.; Tondelli, S. (2021) Nature-Based Solutions and Sustainable Urban Planning in the European Environmental Policy Framework: Analysis of the State of the Art and Recommendations for Future Development. Sustainability 2021, 13, 5021. https://doi.org/10.3390/su13095021
6. Ershad Sarabi, S.; Han, Q.; L. Romme, A.G.; de Vries, B.; Wendling, L. Key Enablers of and Barriers to the Uptake and Implementation of Nature-Based Solutions in Urban Settings: A Review. Resources 2019, 8, 121. – table 1 https://doi.org/10.3390/resources8030121
7. Matthews, J., & Cruz, E. O. D. (2022). Integrating Nature-Based Solutions for Climate Change Adaptation and Disaster Risk Management: A Practitioner's Guide. Asian Development Bank.
8. Olsson, D.; Öjehag-Pettersson, A.; Granberg, M. (2021) Building a Sustainable Society: Construction, Public Procurement Policy and ‘Best Practice’ in the European Union. Sustainability 2021, 13, 7142. https://doi.org/10.3390/su13137142
9. Pauleit, S., Zölch, T., Hansen, R., Randrup, T.B., Konijnendijk van den Bosch, C. (2017). Nature-Based Solutions and Climate Change – Four Shades of Green. In: Kabisch, N., Korn, H., Stadler, J., Bonn, A. (eds) Nature-Based Solutions to Climate Change Adaptation in Urban Areas. Theory and Practice of Urban Sustainability Transitions. Springer, Cham. https://doi.org/10.1007/978-3-319-56091-5_3 p. 29 Kabisch, N., Korn, H., Stadler, J., & Bonn, A. (2017). Nature-based solutions to climate change adaptation in urban areas: Linkages between science, policy and practice. Springer Nature.
10. CAR, SGR, ACC, CFT, UOL, DEM, EGE, IZT, LEI, PMI and SPI (2018) URBAN GreenUP D1.1: NBS Catalogue WP 1 , T 1.1. SCC-02-2016-2017. Innovation Action – GRANT AGREEMENT No. 730426. Date of document May 2018 (M12) https://www.urbangreenup.eu/insights/deliverables/d1-1---nbs-catalogue.kl
11. European Commission, Directorate-General for Research and Innovation, Mačiulytė, E.; Durieux, E. (2020) Public Procurement of Nature-Based Solutions. Addressing Barriers to the Procurement of Urban NBS: Case Studies and Recommendations; EC: Bruxells, Belgium; ISBN 9789276216018, Publications Office of the European Union. https://data.europa.eu/doi/10.2777/561021
12. European Commission. Towards an EU Research and Innovation Policy Agenda for Nature-Based Solutions & Re-Naturing Cities: Final Report of the Horizon 2020 Expert Group on Nature-Based Solutions and Re-Naturing Cities; European Commission: Brussels, Belgium, 2015, p. 4-5
13. European Investment Bank (EIB). 2019. Investing in Nature: Financing Conservation and Nature-Based Solutions. https://www.eib.org/attachments/pj/ncff-invest-nature-report-en.pdf
14. Framework Convention on Climate Change (COP15) Copenhagen, Denmark, 7th – 18th December.https://www.iucn.org/sites/dev/files/import/downloads/iucn_position_paper_unfccc_cop_15_1.pdf
15. International Union for Conservation of Nature (2009). No time to lose – make full use of nature-based solutions in the post-2012 climate change regime. Fifteenth Session of the Conference of the Parties to the United Nations
16. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52008DC0400
17. https://networknature.eu/sites/default/files/docs/ws-2-nature-based-economy/ki0220672ennen.pdf
18. https://ourworld.unu.edu/en/the-ethical-city-an-idea-whose-time-has-come
19. https://procure2innovate.eu/home/
20. https://single-market-economy.ec.europa.eu/single-market/public-procurement_en
21. https://unhabitat.org/wuf10
22. https://www.urbangreenup.eu/about/about.kl
23. https://www.urbangreenup.eu/resources/nbs-selection-tool/nbs-selection-tool.kl

* Доктор по по икономическа и социална география, икономическа география и регионално развитие от СУ „Св. Климент Охридски“, дългогодишен експерт в областта на обществените поръчки.

[1] Matthews, J., & Cruz, E. O. D. (2022). Integrating Nature-Based Solutions for Climate Change Adaptation and Disaster Risk Management: A Practitioner's Guide. Asian Development Bank.

[2] Browder, G. et al. 2019. Integrating Green and Gray: Creating Next Generation Infrastructure. Washington, DC: World Bank and World Resources Institute. https://files.wri.org/s3fs-public/integrating-green-gray-executive-summary.pdf.

[3] https://unhabitat.org/wuf10

[4] https://ourworld.unu.edu/en/the-ethical-city-an-idea-whose-time-has-come

[5] European Investment Bank (EIB). 2019. Investing in Nature: Financing Conservation and Nature-Based Solutions.

Luxembourg. https://www.eib.org/attachments/pj/ncff-invest-nature-report-en.pdf

[6] Ershad Sarabi, S.; Han, Q.; L. Romme, A.G.; de Vries, B.; Wendling, L. Key Enablers of and Barriers to the Uptake and Implementation of Nature-Based Solutions in Urban Settings: A Review. Resources 2019, 8, 121. – table 1 https://doi.org/10.3390/resources8030121

[7] International Union for Conservation of Nature (2009). No time to lose – make full use of nature-based solutions in the post-2012 climate change regime. Fifteenth Session of the Conference of the Parties to the United Nations

Framework Convention on Climate Change (COP15) Copenhagen, Denmark, 7th – 18th December. https://www.

iucn.org/sites/dev/files/import/downloads/iucn_position_paper_unfccc_cop_15_1.pdf

[8] Cohen-Shacham, E.; Walters, G.; Janzen, C.; Maginnis, S. Nature-Based Solutions to Address Global Societal Challenges; IUCN: Gland, Switzerland, 2016, p. 2

[9] European Commission. Towards an EU Research and Innovation Policy Agenda for Nature-Based Solutions & Re-Naturing Cities: Final Report of the Horizon 2020 Expert Group on Nature-Based Solutions and Re-Naturing Cities; European Commission: Brussels, Belgium, 2015, p. 4-5

[10] Pauleit, S., Zölch, T., Hansen, R., Randrup, T.B., Konijnendijk van den Bosch, C. (2017). Nature-Based Solutions and Climate Change – Four Shades of Green. In: Kabisch, N., Korn, H., Stadler, J., Bonn, A. (eds) Nature-Based Solutions to Climate Change Adaptation in Urban Areas. Theory and Practice of Urban Sustainability Transitions. Springer, Cham. https://doi.org/10.1007/978-3-319-56091-5_3 p. 29 Kabisch, N., Korn, H., Stadler, J., & Bonn, A. (2017). Nature-based solutions to climate change adaptation in urban areas: Linkages between science, policy and practice. Springer Nature.

[11]Европейска комисия (2020) СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ. Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот.  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52020DC0380&from=FR

[12] https://single-market-economy.ec.europa.eu/single-market/public-procurement_en

[13] Европейска комисия. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. „Обществени поръчки, насочени към една по-добра околна среда“. COM(2008) 40: 7.

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52008DC0400

[14] European Commission. Mačiulytė, E.; Durieux, E. (2020) Public Procurement of Nature-Based Solutions. Addressing Barriers to the Procurement of Urban NBS: Case Studies and Recommendations; EC: Bruxells, Belgium; ISBN 9789276216018.

https://networknature.eu/sites/default/files/docs/ws-2-nature-based-economy/ki0220672ennen.pdf

[15] Olsson, D.; Öjehag-Pettersson, A.; Granberg, M. (2021) Building a Sustainable Society: Construction, Public Procurement Policy and ‘Best Practice’ in the European Union. Sustainability 2021, 13, 7142. https://doi.org/10.3390/su13137142

[16] de Luca, C.; Naumann, S.; Davis, M.; Tondelli, S. (2021) Nature-Based Solutions and Sustainable Urban Planning in the European Environmental Policy Framework: Analysis of the State of the Art and Recommendations for Future Development. Sustainability 2021, 13, 5021. https://doi.org/10.3390/su13095021

[17] https://procure2innovate.eu/home/

[18] European Commission, Directorate-General for Research and Innovation, Mačiulytė, E., Durieux, E. (2020). Public procurement of nature-based solutions : addressing barriers to the procurement of urban NBS : case studies and recommendations, Publications Office of the European Union. https://data.europa.eu/doi/10.2777/561021

[19] https://www.urbangreenup.eu/about/about.kl

[20] CAR, SGR, ACC, CFT, UOL, DEM, EGE, IZT, LEI, PMI and SPI (2018) URBAN GreenUP D1.1: NBS Catalogue WP 1 , T 1.1. SCC-02-2016-2017. Innovation Action – GRANT AGREEMENT No. 730426. Date of document May 2018 (M12) https://www.urbangreenup.eu/insights/deliverables/d1-1---nbs-catalogue.kl

[21] https://www.urbangreenup.eu/resources/nbs-selection-tool/nbs-selection-tool.kl

[22] Organisation for Economic Co-operation and Development (OECD). 2020. Nature-Based Solutions for Adapting to Water-Related Climate Risks. OECD Environmental Policy. Papers. No. 21. Paris: OECD Publishing. https://doi.org/10.1787/2257873d-en.