Мултивекторната геополитика на Алжир

Последвалото двайсетгодишно компромисно управление на бюрократичния режим на Абделазис Бутефлика (1999-2019), опитващ се да лавира между националните интереси и ориентацията към Франция, доведе страната до дълбока политическа криза, в резултат от която президентският пост беше зает от Абделмаджид Тебун (бивш министър и премиер на страната по времето на Бутефлика). Всичко случващо се оттогава насам се вписва в руслото на две взаимносвързани тенденции: превръщането на Алжир в своеобразен регионален лидер на съпротивата срещу Запада и свързаните с това опити на страната да търси стратегически съюз с Китай и Русия.

Легенда:

Горе: Алжирският газов износ през 2021 (куб.м)

Долу:

Съществуващ тръбопровод

Планиран тръбопровод

Газов хъб

LNG-терминал

Алжирският полюс

Сред разположените на запад от Египет северноафрикански държави Алжир е на първо място по численост на населението (44 млн. души), развитие на петролногазовата инфраструктура и индустриален потенциал. Само за три години президентът Тебун успя не само да стабилизира социалната ситуация в страната (за което помогна и приетата през 2020 нова конституция), но и да укрепи авторитета и сред съседите. През януари 2022 бяха подписани договори, които на практика затвърждават обвързаността на Мали, Мавритания и Тунис с Алжир, в качеството му на регионален "икономически полюс". Между тези страни постепенно се формира общо митническо пространство, освен това те вече координират плановете си за развитие. Успехът на туниския президент Каис Саид, съумял да се справи местната ислямистка партия Ан-Нахда и превърнал се в резултат от проведения от него референдум в своеобразен квазидиктатор, до голяма степен са дължи на проалжирската му ориентация. Това с още по-голяма сила важи за военния режим на временния президент Асими Гойта в Мали, който не би могъл да се справи с нападенията на местните ислямисти, нито пък да се еманципира от бившата си колониална метрополия Франция, без помощта на Алжир и Москва. Базирайки се на подписаните още през 2015 в Алжир споразумения за мир между правителството на Мали и туарегите от района Азауад, президентът Тебун последователно разширява алжирското влияние в своя южен съсед. Впрочем, на запад и на юг от Мали са разположени и други държави, които, по един или друг начин, се оказаха в алжирската сфера на влияние: Гвинея, Кабо Верде, Буркина Фасо и Централноафриканската република (ЦАР). По този начин, Алжир вече може да претендира за статут на регионален силов център и един от 15-20-те "полюса" в рамките на новия мултиполярен световен ред. На пръв поглед, заплахи за него представляват профренските режими в Чад и Нигер, но това не е съвсем вярно. Ще припомня например, че президентът на Нигер присъства на военния парад по случай 60-годишнината от обявяване независимостта на Алжир, заедно с колегите си от Тунис, Република Конго, Етиопия и лидерите на двете водещи палестински партии (Фатах и Хамас).

Наистина сериозни предизвикателства пред така очертания проалжирски блок са продължаващата гражданска война в Либия, на изток, и конфликтът в Западна Сахара, на запад. Последното (засега) сражение между алжирската армия и подкрепяния от нея Фронт Полисарио (обявяващ се за независимост на окупираната от Мароко бивша испанска колония Западна Сахара), от една страна, и мароканските окупационни части - от друга, беше през есента на 2020, а през 2021 Алжир и Мароко на практика скъсаха отношенията помежду си и оттогава насам периодично се заплашват взаимно с военни действия по границата. Както е известно, правителството на т.нар. Сахарска арабска демократична република контролира едва 10% от територията на Западна Сахара с население само 40 хиляди души и изцяло зависи от Алжир.

Основният противник на формиращия се около Алжир силов полюс в зоните на Магреб и Сахел е Мароко (с население 37 млн. дущи). Напоследък тази страна се позиционира като своеобразно френско и най-вече американско "прокси" в региона. Що се отнася до Испания, която също има исторически интереси в тази част на Африка, позицията и постоянно се променя, което на няколко пъти доведе до временно прекратяване на газовите доставки от Алжир с цел Мадрид да бъде принуден да прекрати политиката на тайни договорки с Рабат, целящи легитимирането на мароканската окупация на Западна Сахара. Впрочем, по отношение на Европа, Алжир поне засега възлага най-големи надежди на сътрудничеството с Германия, разчитайки да се възползва от противоречията между Берлин и Париж.

В същото време обаче, в Алжир разчитат и на подкрепата на Китай и, особено, на Русия. Непосредствено след като стана президент на страната през 2019 Абделмеджид Тебун сондира възможността за установяване на стратегическо партньорство с Москва. През юни 2021 двете страни обявиха, че се подготвя подписването на всеобхватен договор, който официално да оформи алжирско-руския алианс, а през есента на същата година алжирски военни участваха, съвместно с руската армия, във военни учения на територията на Северна Осетия. Алжир избягва да критикува руските действия в Украйна, а в началото на август 2022 страната подаде заявление за членнство в БРИКС. През ноември пък, в Алжир се проведе т.нар. "антитерористично” военно учение "Пустинен щит", в което участваха и руски части, при това само на 50 км от границата с Мароко. Впрочем, ако за Алжир партньорството с Русия му позволява да укрепи статута си на регионален хегемон и силов полюс, за руснаците то е необходимо не само като "мост" за разширяване на влиянието им в държавите от Магреб и Сахел, но и за целите на противопоставянето им с Мароко, което участва в санкциите срещу Русия, забрани полетите на нейни самолети в своето въздушно прострянство и разреши на местни доброволци да се сражават на страната на Украйна. Тоест, мароканският фактор няма как да не безпокои Москва, затова формирането на голям проалжирски регионален блок с участието на такива добре настроени към Русия държави, като Мали, Буркина Фасо и Чад, очевидно е в интерес на Кремъл.

Повишеният интерес към Алжир

След началото на войната в Украйна, значението на Алжир силно нарастна, при това не само като един от ключовите доставчици на енергоносители за Европа. Неслучайно в страната последователно се появиха редица водещи чуждестранни дипломати и представители на международни организации. Така, през февруари 2022, Алжир беше посетен от тогавашния италиански външен министър Луиджи Ди Майо, а месец по-късно там пристигна държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен (малко преди това страната посети и заместничката му Уенди Шерман). През април, няколко дни преди втория тур на президентските избори, в Алжир се появи френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан. През май алжирският президент Тебун прие руския първи дипломат Сергей Лавров, а само два дни по-късно в столицата на страната пристигна генералният директор на Военния щаб на НАТО Ханс-Вернер Вирман, който се срещна с началник щаба на алжирската армия генерал Саид Шенгриха.

Както посочват в тази връзка редица алжирски експерти, последователните посещения на външните министри на водещите западни държави отразяват специфичната им позиция относно ролята на Алжир за разрешаването на глобалните и регионални кризи. Действително, балансираната дипломация на страната е от голямо значение за намаляване на търканията и напрежението в арабския регион и Африка.

На фона на проoължаващата енергийна криза в Европа, Алжир се оказа сред държавите, на които ЕС разчита за да компенсира отказа си от руския газ. Както посочи в тази връзка и френският външен министър по време на посещението си в страната, украинската криза имаше много сериозни последици от гледна точка на диверсификацията на доставките на енергоносители в европейските държави, както и на сигурността на продоволствените доставки.

Тоест, както можеше да се очаква, по този въпрос Алжир е подложен на силен натиск от страна на ЕС и повечето срещи между представителите на двете страни бяха именно в този контекст. Както заяви, в частност, италианският външен министър Луиджи Де Майо: "правителството ни подкрепя идеята за увеличаване доставките не енергоносители, и най-вече на газ, от различни международни партньори, включително Алжир, който винаги е бил надежден вносител".

Страната е на седмо място в света по добив на газ и на четвърто място в арабския свят по запаси от този енергоносител (около 160 хиляди куб. фута през 2021), като покрива 11% от потребностите на Европа от природен газ. Както изтъкват самите алжирски власти обаче, страната не е в състояние да замени руския газов внос на европейския пазар по редица икономически и политически причини, тъй като става дума за почти 200 млрд. куб. м. В тази връзка ще припомня, че по време на последното си посещение в Алжир руският външен министър Лавров подчерта, че "що се отнася да въпросите за газовите доставки на световния пазар и ние, и Алжир, и другите участиници във Форума на държавите износителки на природен газ (GECF) се придържаме към съществуващите споразумения". В тази връзка местните аналазитори посочват, че "посещението на Лавров беше опит да се попречи на подписването на споразумения между Алжир и Европа за увеличаване добива на газ и компенсиране свиването на руските газови доставки".

Според британския Financial Times обаче,  Алжир не е в състояние да покрие достатъчно бързо рязко нарасналото търсене на газ в Европа, стремяща се да прекрати енергийната си зависимост от Русия. Както е известно, износът на енергоносители е най-големият източник на валутни прихода за Алжир, чиито валутни резерви значително намаляха след срива на цените на петрола през 2014. Тоест, желанието на ЕС да се освободи от руската газова зависимост би могло да изиграе ключова роля за Алжир, проблемът обаче е, че страната не разполага с достатъчни допълнителни обеми газ, които бързо да може да достави на пазара. Според някои, причината за това са недостатъчните чуждестранни инвестиции в алжирския енергиен сектор, което оказва негативно влияние върху наличието на свободен капацитет, докато други акцентират върху непредсказуемата политика на местните управляващи, която води до чести промени на правилата за работа в сектора. В тази връзка, британският консултант по политически рискове Антъни Скинър посочва, че: "Алжир пропусна възможността да реализира напълно потенциала си. Това се дължи на продължаващото от години недостатъчно финансиране от страна на международните петролни компании, оправдаващи се с трудните финансови условия и общата операционна среда, бюрокрацията и бавното вземане на решенията. В заключителната фаза на издаването на лицензи за добив на петрол и газ в Алжир през 2014 например, бяха дадени разрешения за разработването на само 4 от предлаганите общо 31 находища".

На свой  ред, старшият научен сътрудник от Оксфордския иститут за енергийни изследвания Мостефа Оуки смята, че: "В краткосрочна перспектива Алжир би могъл да осигури само още няколко милиарда куб. м. газ за евройсккия пазар". Според него, „новата "енергийна геополитика" може да способства за възстановяването на международните партньорства в добива на енергоносители в страната, макар че съвместната разработкаа на нови находища е в разрез с плановете на ЕС за пълна декарбонизация. Освен това тазовият износ на Алжир е силно зависим от вътрешното търсене".

В тязи връзка, някои анализатори оценяват като позитивен сигнал създаването на национален енергиен съвет, начело с президента Абделмеджид Тебун, чиято цел е да координира политиката в сферата на добивите на енергоносители. Според Рикардо Фабиани, който ръководи програмата за Северна Африка на Международната кризисна група, това ще помогне на Алжир да формулира дългосрочна стратегия.

По официални данни, през 2021 приходите на страната от износа на петрол и газ са нараснали до 35 млрд. долара, в сравнение с 20 млрд, през 2020. Антъни Скинър смята, че това ще позволи на правителството да отложи плановете за повишаване на данъците и ограничаване на субсидиите и да увеличи помощите при безработица до 90 долара месечно (според Световната банка, през 2020, делът на безработните в страната е достигнал 31,4%). Междувременно, през 2022, италианската петролногазова корпорация Eni подписа договор с Алжир за допълнителна доставка на 9 млрд. куб. м природен газ, което даде основание на тогавашния премиер Марио Драги да изрази надежда, че Европа може да се откаже от вноса на руски газ доста по-рано от предварително набелязаните срокове.

Алжир като възможен посредник между Русия и Запада

Както е известно, в исторически план, Алжир и Москва традиционно поддържат стабилни стратегически отношения. През март 1962 Съветският съюз беше първият, признал независимостта на арабската страна, а тя - на свой ред - беше сред първите, признали Руската Федерация в края на декември 1991.

Почти 70% от оръжейния арсенал на Алжир е с руски произход. Страната е на първо място в Африка и на трето в света (след Китай и Индия) по внос на въоръжение от Русия, като през 2016 на нея се падаха 15% от руския оръжеен износ.

Вносът на въоръжение е от ключово значение за Алжир заради проблемите му в сферата на сигурността, особено по западната граница с Мароко. Въпреки социалната криза, отбранителният бюджет на страната през последните години нарасна, надхвърляйки общите разходи в останалите сектори, включително образованието и здравеопазването.

В тази връзка редица експерти посочват, че Москва е заинтересована алжирският и съюзник да изиграе ролята на посредник между нея и европейските държави по отношение на конфликта в Украйна. Както посочва професорът по политология от Алжирския университет Исмаил Маараф: "редица посещения на официални делегации в Алжир се осъществяват именно в контекста на обсъждането на водещата роля на страната за контактите между руснаците и Запада, и най-вече с Франция". Според него, след като Русия се ангажира във военния конфликт с Украйна, а наложените в тази връзка сурови западни санкции са ограничили значително дипломатическата и активност, тя се опитва да използва съюзниците си като посредници между нея и Запада. Професор Маараф смята, че Алжир би могъл да играе подобна роля заради добрите си отношения и с двете страни и внезапното посещение на Лавров в навечерието на планираната визита на френският президент Макрон следва да се разглежда именно в този контекст. На свой ред, главният редактор на портала "Africa 2050" Али ал-Лафи посочва, че "Русия разчита да привлече Алжир на свой страна, предвид ключовото му значение за региона на Южна Европа. Алжирците засега съумяват да се дистанцират от продължаващия конфликт, но това не пречи на страната да играе посредническа роля за разрешаването на някои, паралелно възникващи, кризи". Според него, посещението на президента Тебун в Турция през май 2022, визитата на Макрон в Алжир през август с.г., както и поканата на Путин към Тебун да посети Москва, демонстрират желанието на арабската страна да изиграе посредническа роля в такива преговори, от каквито руснаците очевидно силно се нуждаят.

Експертът по алжирско-френските отношения от Лионския университет Микдад Исаад, също смята, че страната е склонна да поеме подобна роля: "действително, мнозина прогнозират, че Алжир ще стане посредник между Русия и Запада, тъй като поддържа стабилни отношения със САЩ и Франция, въпреки периодично възникващите колизии".

Разбира се, засега е рано да се говори за подобно развитие, но алжирският режим е наясно, кога следва да маневрира и кога да се ангажира открито с ролята на посредник, всъшност истината е, че управляващите се стремят най-вече да поддържат безопасна дистанция между големите играчи, особено когато последните открито се конфронтират помежду си. Още повече, че - както вече споменах - Алжир има общи енергийни интереси с Европа, както и общи стратегически интереси в сферата на въоръженията с Москва. Впрочем, съществуват и други мнения. Туниският експерт Ахмед Бен Мустафа например, не вярва, че Алжир е способен да стане посредник между Русия и Украйна: "Вярно е, че страната поддържа отлични отношения със Запада, но прекалената и обвързаност с Русия и зависимостта и от нейните въоръжения не и позволяват да бъде обективен посредник. Алжир по-скоро би могъл да стане канал за връзка между Русия и Европа, но не повече от това. Тоест, ролята му ще бъде да запознае руските опоненти с гледната точка на Москва и по този начин да съдейства за прекратяването на конфликта".

Отношенията с бившата метрополия

Както вече споменах, през последните месеци Алжир привлича вниманиета на мнозина големи играчи. Така, страните членки на ЕС демонстрират повишен интерес към него като един от алтернативните на Русия газови доставчици: още през пролетта на 2022 Италия се споразумя за увеличаване на доставките на алжирски газ, а Германия изтъква необходимостта да бъде подновен проектът за изграждане на газопровод от Магреб към Централна Европа (MidСat). Освен това, алжирските власти подписаха съвместен меморандум с Нигерия и Нигер за изграждането на Транссахарски газопровод, което ще повиши транзитната роля на тези държави за създаване на транспортно-логистични коридори ЕС-Африка.

Разбира се, всички тези събития бяха проследени много внимателно от Париж, чиито отношения с бившата френска колония по традиция са доста сложни и противоречиви, при това не само заради лошите спомени от колониалното минало. Съзнавайки нарастващата необходимост страната му да не изостане от многобройните конкуренти, стремящи  се да формират партньорски отношения с Алжир, френският президент Макрон посети тази страна в края на август 2022, като предварително обяви, че ще търси там "помирение и начало на нов етап на сътрудничеството между двете държави". Посещението на водената от президента делегация, в която участваха редица министри и много бизнесмени, се вписва не само в общоевропейския, но и африканския контекст, предвид решението за преформатиране на френската военна операция "Бархан" (2014-2021) и ролята, която може да изиграе Алжир в борбата срещу тероризма в зоната на Сахел.

Противоречията в навечерието на посещението

Всъщност, това беше третото посещение на сегашния френски държавен глава в Алжир за последните пет години. Първото беше през февруари 2017, когато Макрон все още беше кандидат за президент, като именно тогава той направи вдигналото голям шум заявление, че смята колонизацията за "престъпления срещу човечеството". През декември с.г., той се срещна с алжирския президент Абделазис Бутефлика, макар че контdктите между двамата не получиха очакваното продължение заради влошаващото се здраве на последния.

Оттогава насам темата за Алжирската война многократно беше използвана от Макрон за да подчертаае готовността му за продължаване на диалога между двете срани. В частност, президентът възложи на известния френски историк Бенжамен Стора да изготви специален доклад, посветен на "трудните въпроси" в двустранните отношения. Той беше публикуван в началото на 2021 и включваше множество препоръки - от откриването на нови мемориални паметници до по-щателното изучаване на войните и колонизация във френските училища. Опирайки се на доклада на Стора, Париж предприе редица доскоро немислими стъпки, разсекретявайки част от военните архиви и поемайки официално отговорността за убийствата на отделни активисти на алжирското национално-освободително движение.

От друга страна обаче, историята на двустранните отношения показва, че всички опити за помирение, предприемани от предишните френски президенти, лесно могат да бъдат зачеркнати от поредните взаимни обвинения. Първият мандат на Макрон не беше изключение от това правило, като в края му отношенията между Франция и Алжир не бяха никак добри. Алжирските управляващи продължават да настояват, че Франция следва да признае вината си за целия колониален период (1830-1962), а не само за отделни епизоди от него, при това да го направи достатъчно ясно. Макрон обаче така и не направи подобно заявление, което контрастира с позицията му по редица други спорни въпроси. Ще припомня, че той без особено колебание прие да признае отговорността на Франция за допускането на геноцида в Руанда през 1994, или пък за историческия дълг на Париж пред населението на Френска Полинезия във връзка с ядрените изпитания на тихоокеанския полигон.
В същото време, в разрез с широко рекламираните си инициативи за помирение, самият Макрон обвини Алжир че фалшифицира историята, намеквайки, че военно-политическият елит на бившата френска колония паразитира върху "мемориалната рента", съзнателно политизирайки миналото, при положение, че преди идването на колонизаторите въобще не е съществувала алжирска държавност. Тези негови твърдения доведоха до временното отзоваване на алжирския посланик от Париж и затваряне на въздушното пространство на страната, до февруари 2022, за френските транспортни самолети, което допълнително изостри логистичните проблеми на операция "Бархан" и в крайна сметка ускори приключването и в досегашния формат.

Както отбеляза в тази връзка алжирският външен министър Рамтан Ламамра "Макрон изглежда има проблеми с паметта". Дипломатическото напрежение между двете страни продължи до пролеттта на 2022, въпреки опитите на Париж за разрешаване на кризата, и приключи едва със съгласието на алжирските власти да приемат френския външен министър Жан-Ив Льо Дриан през април с.г. По време на посещението си Льо Дриан изтъкна значението на сътрудничеството с Алжир, което пък накара последния да подкрепи индиректно Макрон в решаващия втори тур на президентските избори във Франция. Така, имамът на Голямата джамия в Париж призова френските мюсюлмани да гласуват за досегашния президент, което съдейства той да получи 85% от гласовете на местната мюсюлманска общност. По данни на Националния институт за статистика и икономически изследвания, в момента във Франция живеят 5,5 милиона алжирци, а алжирска общност демонстрира най-висока раждаемост сред имигрантските малцинства - 12,5%. В Алжир пък живеят почти 42 хиляди французи.

Посещението на Льо Дриан постави началото на подобряване на двустранните отношения. Истината е, че Франция и нейната бивша колония имат доста общи интереси. Париж е основният вносител на стоки от Алжир и е на второ място след Китай в списъка на алжирските доставчици. През 2019 обемът на френския износ в Алжир е достигнал 4,92 млрд. евро, а този на вноса на алжирски стоки във Франция - 4,19 млрд. долара. При това 95% от френския внос от Алжир се покрива от петрола и природния газ.

Впрочем, освен историческите спорове, в последно врее между двете държави се очертаха и сериозни текущи проблеми. Така, в един от основните препъни камъни се превърна миграционният въпрос, тъй като от есента на 2021 Франция започна да ограничава издаването на визи на граждани от страните в зоната на Магреб. Причината за това беше, че според Париж, партньорите му от отсрещния бряг на Средиземно море не демонстрират необходимата активност за връщане на нелегалните мигранти, заливащи Франция. Алжирските власти обаче използваха това като допълнителен повод да обвинят Макрон, че се опитва да играе по свирката на крайната десница, и дори поискаха официално обяснение от френския посланик в страната.

На второ място, икономическите контакти между двете държави вече не са чак толкова тесни, тъй като френският дял на алжирската пазар е едва 10,5%. По отношение на стокооборота с Алжир, Франция вече беше изпреварена от Пекин, а по обема на инвестициите в алжирската икономика - от Вашингтон и Рим. Френският капитал запазва осезаемо присъствие най-вече в банковия и автомобилния сектори, докато реализацията на повечето големи инфраструктурни и енергийни проекти се възлага на компании от Италия и Турция. В същото време Париж не може да използва една от най-силните карти на френската дипломация в Близкия Изток - износът на въоръжения, тъй като Алжир традиционно се ориентира към закупуването на съветско/руско оръжие.

На трето място, общата картина се допълва от ерозията на позициите на френския език в Алжир: официалните документи вече почти повсеместно се издават само на арабски, а английският все повече се налага като основен чужд език в училищата и университетите на страната. Броят на франкофоните все още е значитеелен - около 15 млн. души - но това не се дължи толкова на ефективната дейност на френските културно-образователни институции, колкото на нарастването на алжирското население, като цяло. Както показват социологическите проучвания, факторът на културно-езиковата близост с Франция се оценява доста разнопосочно от алжирското общество: докато младото поколение често го възприема като източник на възможности (включително за улесняване на миграцията в Европа), по-възрастните, напротив, виждат в него израз на френското имперско наследство.

Ето защо, последното посещение на Макрон, съвпаднало с честването на 60-годишнината от обявяване независимостта на Алжир и представяно от френската дипломация като "посещение на паметта", което да излекува раните от съвместното минало, всъщност преследваше по-важна цел, а именно рестарт на целия комплекс на френско-алжирските отношения. Впрочем, необходимостта от сближаване с Алжир се диктуваще и от съображения, свързани с регионалния силов баланс, предвид продължаващото охлаждане в диалога между Франция и традиционния и съюзник в Северна Африка - Мароко, и очерталата се преориентация на арабската монархия от Париж към Мадрид.

Съмнителните резултати

Въпреки това, резултатите от посещенето показаха, че едва ли може да се говори за истинско сближаване между Франция и Алжир, а "новата страница" в двустранните отношения, която обещава да отвори Макрон, може и да не се окаже толкова съдържателна, както би искала френската дипломация.

От една страна, като положителен резултат би могло да се оцени подписването на съвместната "Декларация за подновено партньорство", в която двете страни обещават да придадат "привилегирован характер" на взаимния диалог, да се ръководят от "обективния и честен" прочит на колониалното минало и да действат конструктивно, съобразявайки се с взаимните интереси. Ще бъдат създадени нови формати на сътрудничество, включително двустранна историческа комисия и общ инвестиционен фонд. Говори се и за укрепване на връзките в научно-техническата сфера, здравеопазването, селското стопанство, цифровите технологии и т.н.

От друга страна обаче, става дума за обещания, които нямат задължителен характер и вероятно бързо ще бъдат забравени при поредната промяна на политическата конюнктура. Ще припомня, че двете страни подписаха подобна декарация и през 2012, а в началото на 2000-те президентите Жак Ширак и Абделазис Бутефлика дори подписаха договор за приятелство, но това не промени особено сложната ситуация в двустранните отношения. Освен това Макрон отново игнорира основното искане на алжирското ръководство и отказа да направи исканото от него "покаяние" заради колониалния период, предпочитайки вместо това абстрактните разсъждения за необходимостта от внимателно изучаване на общата история. В това отношение френският президент си остава заложник на вътрешнополитическата ситуация в собствената си страна, опитвайки се да балансира между диаспората от имигранти от Магреб във Франция, които обикновино подкрепят наратива на алжирските управляващи, и потомците на френските военни от периода на Алжирската война (1954-1962) и някогашните колонисти, които приемат френското колониално присъствие и тезата за "Френския Алжир" като нещо положително. Не беше постигнат напредък и по чувствителната тема за кабилския сепаратизъм, чиито лидери живеят във Франция и се полззват с дискретната подкрепа на Париж, докато в Алжир ги смятат за терористи.

Освен спомената по-горе съвместна декларация, липсват каквито и да било други практически последици от посещението на Макрон, за които бе официално обявено. В частност, на бяха постигнати споразумения за големи бизнес проекти, както и във военно-политическата сфера. Провалът на предварителниите очаквания изглежда най-осезаем във газовия сектор - тъй като не успя да постигне нещо реално в преките си разговори с президента Тебун, Макрон предпочете да акцентира върху слабата (в сравнение с другите европейски държави) зависимост на френската икономика от природния газ, като цяло,  и от африканския - в частност. Все пак, според някои френски медии, може да се очаква увеличаване на алжирските газови доставкки за страната (чиито обем в момента е 3,5 млрд. куб. м годищно). Очевидно са били осъществени и контакти между военните и специалните служби на двете страна, за което говори присъствието във френската делегация на министъра на отбраната Себастиан Лекорню, началника на Генерални щаб Тиери Буркхард и шефа на разузнаването (DGSE) Бернар Еми (последният беше посланик в Алжир през 2014-2017). Разбира се, темите на разговорите не бяха направени публичнно достояние, но сред тях очевидно е била ситуацията в Сахел. След като през август 2022 Франция изтегли и последните си части от Мали, Париж е заинтересован алжирската армия да пресече маршрутите на джихадистите към Средиземноморието, а местните специални служби да помогнат за освобождаването на френския журналист Оливие Дюбуа, отвлечен от малийските ислямисти през 2021.

*Българско геополитическо дружество

Бележка на Редакцията:

След излизането на бр./2023 на "Геополитика", Редакцията получи писмо от посланика на Алжир в София, Н.Пр. г-н Бая Бенсмаил, с молба да публикуваме следните уточнения на посолството към статията:

- В статията авторът използва израза "гражданска война през 90-те години". Посолството поставя под съмнение този подвеждащ термин, който игнорира страданието, понесено от алжирския народ през това десетилетие, и силно насърчава използването на честния и недвусмислен израз "борба срещу тероризма".

- Важно е да се подчертае и, че Алжир се изправи сам срещу този варварски бич, който продължава да разтърсва други региони на света. Благодарение на мобилизирането на своя народ и своите институции, Алжир не само преодоля и изкорени това явление, но стратегията му за борба срещу тероризма вече е призната и възхвалявана както на регионални, така и на международни форуми.

- Във връзка с въпроса за Западна Сахара, неоснователно се твърди също, че "..последното сражение между алжирската армия и подкрепятия от нея Фронт Полисарио, от една страна, и мароканските окупационни части, от друга страна, беше през есента на 2020...", посолството припомня, че алжирската армия не е участвала в тези конфронтации между окупационните сили на Мароко и Фронта Полисарио в буферната зона на Гергерат.

- Като съседна държава и наблюдател на мирния процес на ООН повтаряме, че Западна Сахара остава въпрос на деколонизация, който ще намери решение единствено в упражняване на неотменимото право на сахарския народ на самоопределение съгласно Хартата на Обединените нации, международното право, решенията на Африканския съюз, както и съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Искаме да припомним и, че въпросът за Западна Сахара се включен от 1963 в списъка на ООН на несамоупрявляващи се територии.

- Като съседна държава и в качеството си на страна наблюдател в процеса на уреждане на въпроса за Западна Сахара, провеждан под егидата на Генералния секретар на ООН и неговия специален пратеник за Западна Сахара, Алжир изрази дълбоко съжаление във връзка с явните нарушения на прекратяването на огъня, регистрирани в зоната Гергерат в Западна Сахара.

- Алжир повтаря призива си към двете страни в конфликта - Кралство Мароко и Фронта Полисарио, да възобновят преките преговори, без предварителни условия и да изразят добрата си воля.