26
Пон, Фев
25 Нови статии

Новият световен ред: основните играчи

брой 1 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

На всички вече е ясно, че светът е навлязъл в епоха на тектонични промени и радикално преформатиране на световната архитектура. Очевидно е и, че той няма как да се върне към предишното си състояние.

В тази връзка се лансират различни сценарии за бъдещия световен ред, а водещите играчи се опитват да си осигурят максимално добри позиции, като паралелно с това създават всевъзможни прегради пред конкурентите си. В това глобално преразпределяне на света няма нито милост, нито състрадание, а за добри се смятат всички средства. Това е основната характеристика на съвременния суров капиталистически свят. Затова ми се струва най-подходящо да се обърнем към доказалата се във времето Realpolitik за да анализираме очертаващите се в днешния свят тенденции.

Регионализацията

На първо място, налице е ускоряваща се регионализация, стимулирана и от пандемията от Covid. В идеологическо отношение тя се базира на икономическия национализъм, който съществено се различава от пропагандирания в момента в Украйна етнонационализъм. За съвременния световен ред последният представлява маргинална форма на национално строителство и е характерен само за държавите от Третия свят.

В основата на икономическия национализъм е мощната икономика, наличието на ексклузивни технологии и икономическият суверенитет. При това въобще не е важно на какъв език и с каква вяра се постигат тези цели. Важни са ключовите фактори: сигурността, енергийната и продоволствена независимост, качественото здравеопазване, образование и екология.

В резултат все по-често на политическата сцена се появяват играчи, издигащи лозунги America first ("Америка на първо място"), "Китай над всичко" и "Китай-2050", India makes, "Русия над всичко", "Глобална Британия" (Global Britain), "Франция-2030" и "Франция - велика екологична държава", "Полша от море до море" (Polska od morza do morza), "Велик Туран", "Велика Унгария" (Magna Hungaria), "Велика Румъния" (România Mare) или "Велика Индонезия" (Indonesia Raya).

В съвременните условия обаче, дори САЩ и Китай не могат да гарантират на собствените се пазари необходимото ниво на технологичен и валутен суверенитет и икономическа сиурност. Оказва се, че дори пазарите на водещите световни сили не са достатъчни за успешното осъществяване на икономическия национализъм.

На второ място, формират се глобални технологични и валутни пазари.

Глобалните технологични и валутни пазари

Важно значение за постигането на минимално равнище на технологичен и валутен суверенитет и икономическа сигурност имат размерите на икономиката и числеността на населението. За успешното внедряване на новите технологии размерите на "регионализацията" или цивилизационното обединение следва да надхвърлят 500 млн. дущи и да разполагат с ексклузивни технологии. Този критерий не се покрива дори от Съединените щати.

Когато САЩ лансират Бретънуудската система, в чиито рамки доларът играе ролята на световна резервна валути, на тях се падат над 50% от глобалния БВП. През 2021 обаче, този дял бе едва 15,74% от глобалния БВП, докато делът на Китай стремително нарасна, достигайки 18,6%. Следват ги Индия - 7%, Япония - 3,84%, Германия - 3,32%, Русия - 3,07%, Индонезия - 2,44%, Бразилия - 2,35%, Франция - 2,3% и Великобритания - 2,3% (данните са по паритет на покупателната способност).  Очевидно е, че при подобно съкращаване на дела им от световния БВП, САЩ вече не са в състояние да контролират целия свят, дори и с помощта на своите сателити. Ситуацията се влошава от факта, че през 2008 световната капиталистическа система навлезе в дълбока структурна икономическа криза. Историята познава подобни кризи. Първата и втората завършват със световни войни, а третата - с победата на САЩ над СССР в студената война. Тази победа позволи на колективния Запад да разшири пазарите си чрез интегрирането на икономическата сфера на държавите от Източния блок и постсъветското пространство. Защо предпочитам да анализирам данните за БВП по паритет на покупателната способсност? Защото, критерият за БВП в американски долари показва доста по-различна картина: първото място се заема от САЩ с 22 939 млрд. долара, втори е Китай - 16 862 млрд., трета е Япония - 5 103 млрд., четвърта е Германия- 4 230 млрд., пета е Великобритания - 3 108 млрд., а на щесто място е Индия - 4 230 млрд. долара. В първата десятка не присъства Русия (11 място) - 1 651 млрд., което е близко до показателя на Испания (14 място) - 1 441 млрд. долара. Това кара някои експерти да се отнасят с насмешка към руските претенции за глобално лидерство, посочвайки, че икономиката на Русия е сравнима с испанската.

Този критерий обаче сериозно изкривява реалната картина, както стана ясно и от резултата от санкциите срещу Русия. Нещата опират до следното. В САЩ и развитите западни държави доминира постиндустриалната икономика. Това е икономика на услугите. По-голямата част от американския БВП - около 80%, се формира в различните отрасли на сферата на услугите, а делът на материалното производство - индустрията, селското стопанство и т.н., е едва 20% от БВП. Важна роля в сферата на услугите на САЩ играят юридическите услуги, а също лобистките услуги, представляващи легализирани подкупи. Водещата роля пък се играе от финансовите услуги и, в частност, търговията с деривати и раздутия пазар на акции.

Реалното производство на материална продукция беше изнесено в държавите от Третия свят, заради ниските заплати и занижените екологични изисквания. Това "разделение" на труда на "бели якички" и "черноработници" обаче, донесе огромни неприятности на колективния Запад. Икономиката се оказа в стагнация и развитите държави попаднаха в капана на ликвидността. В икономиките на САЩ и ЕС бяха налети повече пари, отколкото те можеха да усвоят за потребление или инвестиции. Затова излишните средства бяха инвестирани в рискови активи. Инвестиционните фондове започнаха да спекулират с деривати, чиято стойност многократно надхвърли тази на базовите активи. Ситуацията се влоши заради пандемията от Covid и окончателно се срина в резултат от санкциите, но на това ще се спра по-късно. Ето защо, критерият БВП по паритет на покупателната способност отразява по-точна ситуацията в реалната икономика, макар в него да присъства спекулативен финансов елемент под формата на доларовия БВП.

САЩ: America first

Този лозунг беше издигнат от президента Тръмп и олицетворяваше интересите на производствената сфера, потисната от подкрепяните от американските демократи финансисти. Тръмп обаче беше наясно, че няма да може да се справи с финансистите, ако не върне производството обратно в САЩ, в резултат от което започна и икономическата война с Китай. Следва да отбележа, че САЩ разполагат с огромната привилегия да печатат долари (които са световна резервна валута), финансирайки собствената си икономика без да се опасяват от фалит заради гигантския си доларов дълг.

Именно това позволяваше на САЩ по свое усмотрение да регулират курсовите съотношения, оскъпявайки или поевтинявайки износа си в своя, собствена полза. Контролът върху другите държави пък се осъществяваше чрез кредитните индекси на агенциите Poor’s, Fitch Ratings и Moody’s, оценяващи кредитната способност на държавите или корпорациите. Най-високият рейтинг "ААА" се дава само на държавите, които са част от финансово-икономическия елит. Тези рейтинги определят стойността на кредита, т.е. колкото по-нисък е рейтингът, толкова по-висока е стойността на кредита, т.е. допълнителният данък в полза на САЩ. Независимо от ефективността на икономиките на водещите държави се осъществяваше трансфер на ресурси от бедните към богатите страни и ръст на неравенството във финансово-икономическите условия на осъществяваната активност между държавите от центъра и периферията. По този начин страните от Втория и Третия свят се оказаха отрязани от "ядрото" на доларовата икономическа зона и нямаха никакъв шанс да стигнат до върха.

По дефиниция, капиталистическата икономика се нуждае от постоянна експанзия, а всички пазари се оказаха вече разпределени. Именно това провокира и кризата в САЩ през 2008. Оказа се, че Съединените щати вече не издържат бремето на глобалното икономическо лидерство, въпреки наличието на множества привилегии, могъща армия и челни технологии. Затова, използвайки проверената схема на Рейгън, САЩ стимулираха дълговата икономика и започнаха да я помпат със средства под формата на т.нар. "количествени смекчения" (QE). В резултат стойността на кредитите падна до нулата, а в редица държави (Германия, Япония) стана отрицателна.

Конкурентната икономика беше премахната - работещите на загуба фирми продължаваха да получават нови кредити, което създаваше илюзия за благополучие и просперитет. През януари 2022 държавният дълг на САЩ надхвърли 30 трилиона долара! Инфлацията започна стремително да нараства, достигайки още през януари невероятните 7,5%! Което бе немислимо за световната резервна валута, тъй като пределът на допустимата инфлация не би трябвало на надхвърля 2%.

Федералният резерв разчиташе, че с края на пандемията, всичко ще си дойде на мястото и инфлацията ще започне да спада, но се очерта точно обратната тенденция (инфлация от 8,5% през юли). Затова бе предприет опит за частично подобряване на ситуацията посредством отслабването (обедняването) на ЕС. САЩ започнаха за изпомпват от Европа ресурси и инвестиции (разчитайки на 1-1,5 трилиона евро), доставяйки и скъп газ и въоръжение, но това очевидно не можеше да бъде глобално решение на проблема.

Икономическите трудности се задълбочиха и в резултат от сериозното вътрешно разцепление в самите САЩ, включително възможността (ако се съди по социологическите анкети) за избухване на гражданска война между демократите и републиканците - т.е. между "червените" и "сините" щати. Борбата между тях ескалира в навечерието на междинните избори през ноември 2022, превръщайки се в своеобразна битка без правила. На практика, ставаме свидетели на краха на глобалния американски проект за "Града на хълма", нарастваща враждебност между афроамериканците и белите жители на южните щати, разрушаване на паметници и ръст на консерватизма. Всичко това доста напомня събитията през революционната 1917 в Руската империя.

За да разберем по-добре по-нататъщните събития, следва да се спра на аферата на колективния Запад със Зелената икономика.

Аферата със Зелената икономика

Темата за климата и намаляването на емисиите на парникови газове започна да се налага през 90-те години на ХХ век. Тезата за катастрофалните последици от затоплянето заради парниковия ефект от човешката дейност беше възприета като аксиома. Противоположните мнения, че глобалното затопляне/охлаждане е цикличен процес, който слабо зависи от човешката активност, бе подложена на остри критики. Игнориран беше и фактът, че с дейността на хората са свързани едва 10% от емисиите на въглероден двуокис, а тези на метан са много по-вредни.

Демократите в САЩ започнаха да изтласкват от енергийните пазари ТЕЦ-овете на въглища и АЕЦ, да забраняват изграждането на петролопроводи и добива на шистов газ, изтъквайки екологични причини. След като стана президент Джо Байдън обеща през следващия десет години да инвестира 1,7 трлн. долара в "зелената енергетика".

Впрочем ЕС отиде още по-далеч. На 14 юли 2021 Европейската комиисия представи т.нар. "Зелена сделка" - стратегия за икономическо развитие, целяща постигане на въглеродна неутралност до 2050, което уж би решило глобалния климатичен проблем. Тя бе превърната в своеобразна догма, предполагайки максималното внедряване на "зелената енергетика", т.е. на енергийната генерация, основана на възобновяеми източници на енергия. Става дума да се премине изцяло към слънчеви и вятърни електроцентрали.

Тази стратегия обаче, съдържаше една уловка. Тя предвиждаше въвеждане на трансграничен "въглероден данък" (Carbon Border Adjustment Mechanism) върху вноса в страните от ЕС на метали, торове, електроенергия и суровини. В името на тази благородна идея Брюксел възнамеряваше да наложи огромни данъци върху вноса на суровини и електроенергия от държавите от Втория и Третия свят и така да ги "отреже" завинаги от цивилидацията на екологичните страни от Първия свят. Плащането на този данък трябваше да започне през 2023.

Освен това, ЕС създаде енергийна доктрина, включваща спотовия газов пазар, за да ерозира монопола на доставчиците на тръбопроводен газ. През февруари 2020 спотовата цена на газа в европейския хъб Зеербрюге падна до 95,7 долара за 1000 куб. м, т.е. доста по-ниско от цената на доставяния от руския Газпром тръбопроводен газ (120-130 долара за 1000 куб. м). Което накара Еврокомисията да повярва, че е на прав път.

Впрочем, тук е мястото да обърна внимание на осезаемото влошаване на уменията и квалификацията на "еврократите", чиито приоритет напоследък е отношението към ЛГБТ-общностите и модната "зелена" доктрина.

Междувременно, през 2021, спотовата цена на газа започна стремително да нараства, достигайки 2000 долара за 1000 куб. м. За това имаше много причини, но основната беше свързана с погрешната концепция за "Зелената енергетика". Вятърните генератори не могат да работят при слаб или много силен вятър, както и при много ниски температури. Слънчевата генерация пък се прекратява през нощта или, ако има облаци или снежна покривка по слънчевите панели. Междувременно, през авуст 2019 и февруари 2021 в Тексас имаха място два катастрофални локдауна, породени именно от проблемите на зелената енергетика.

Въпреки това, ЕС и САЩ започнаха спешно да се отказват от своите АЕЦ и ТЕЦ-овете си на въглища и дори обявиха природния газ за екологично вреден продукт. В същото време гигантските държавни дотации се насочваха предимно към вятърните и слънчеви електроцентрали, за сметка на другите сектори на икономиката. А да не забравяме "мръсните" производства на акумулатори за нуждите на Зелената енергатика и проблемите с тяхната утилизация.

Това обаче, далеч не са всички проблеми на ЕС

Европейският съюз

При вземането на най-важните решения в ЕС действа принципът на консенсуса и многостепенната система за вземане на решения, което доведе до бюрократизирането на всички аспекти от живота на европейското общество и значително намали гъвкавостта на системата за управление.

Европейската централна банка (ЕЦБ) ръководи монетарната политика и контролира инфлацията в рамките на 2%, което изключва възможността за провеждане на антициклична или стимулираща икономическа политика от страна на държавите членки. Единственият инструмент, с който разполагат за да стимулират структурните реформи в икономиката, е бюджетната политика. Заради Общия пазар обаче, този инструмент се оказва неособено ефективен. Необходимостта от постигане на консенсус между страните членки по всеки въпрос допълнително увеличава дисбаланса между кредитно-финансовата политика на ЕЦБ и бюджетната политика на отделните членове на Съюза. Така, през юли 2022, инфлацията в ЕС достигна невижаните 8,9%. ЕЦБ бе принудена да вдигне през юни основния лихвен процент до 0,5% и това очевидно не е границата. Още повече, че бързото повишаване на основния лихвен процент от Федералния резерв на САЩ укрепва долара и изсмуква финансовите инвестиции от еврозоната. Нарастването на доходността на десетгодишните държавни облигации силно се различава. Затова „спредовете” на лихвените проценти започнаха да нарастват, при това особено силно между държавите със силна икономика (Германия, Нидерландия) и тези със слаба (Италия, Гърция, Испания). ЕЦБ се опитва да ограничи ръста на „спредовете” на лихвените проценти, изкупувайки ценните книжа на слабите членове на еврозоната, само че това намалява стабилността на европейския валутен съюз. Както е известно, еврозоната представлява изключително валутен съюз, т.е. по този начин страните членки нарушават споразуменията относно парично-кредитната политика. Това поражда структурни изкривявания и кризи, което пък неминуемо води до разпадането на ЕС.

Навремето Збигнев Бжежински достатъчно откровено описва имперската стратегия на САЩ за създаване на контролирани от Вашингтон регионални държави, с чиято помощ Съединените щати биха могли да управляват ефективно и сигурно т.нар. Pax Americana: „Западна Европа, а във все по-толяма степен и Централна Европа, си остават до голяма степен американски протекторат, при това съюзниците на САЩ силно напомнят васалите от древността”.

САЩ отредиха ролята на регионален лидер на Германия, но под надзора на Великобритания. За да си осигурят по-надежден контрол над френско-германското ядро и Русия, Съединените щати наложиха разширяването на ЕС на Изток: „По-голямата Европа ще разшири границите на американското влияние и – посредствим приемането на нови членове от Централна Европа, ще увеличи в европейските съвети броят на държавите с проамериканска орентация, но без при това да допусне паралелното формиране на такава интегрирана в политическо отношение Еврора, която би могла скоро да отправи предизвикателство към САЩ в геополитическата сфера”.

На свой ред, в интервю за портала EurActiv, Джордж Фридман твърди, че проектът на Европейския съюз се е провалил. Според него, „ЕС ще продължи да съществува, докато не се удави щастливо в собствената си безполезност”.

Освен че Съюзът не разполага със собствена армия и има слаба дипломация, той все повече се раздира от вътрешни противоречия. След руската агресия срещу Украйна, Байдън успя да сплоти страните от ЕС чрез колективните санкции срещу Русия, обявена за "най-сериозната и непосредствена заплаха". Това обаче не премахна съществуващите системни противоречия. И, ако конфликтът ( който вече е на ръба на войната) между Гърция и Турция заради средиземноморските острови, около които има залежи на енергоносители, е с локален характер, далеч по-сериозен е сблъсъкът между Старата Европа, начело с Германия, и Новата Европа, за лидерство в която претендира Полша.

Полша и Триморието

Корените на противопоставянето между Германия и Полша датират още от Х век. Полша не може да прости на Германия разделянето на Жечпосполита и окупацията през Втората световна война. Премиерът Матеуш Моравецки обяви, че Полша и досега не е получила съразмерна компенсация от Германия за вредите, нанесени по време на нацистката окупация. През юни 2022 лидерът на управляващата в Полша партия "Право и солидарност" (PiS) Ярослав Качински пък заяви: "Не знам, дали Германия иска да се въоръжава срещу Русия или против нас, но при всички случаи се въоръжава". На свой ред, президентът на полската Национална банка Адам Глапински лансира в интервю за Gazeta Polska тезата за "германски заговор" срещу страната му.

Междувременно Полша реанимира концепцията на Пилсудски за създаването на т.нар. "Междуморие" (Międzymorze), т.е. за възраждане на Жечпосполита. Новият разширен формат, представя Инициативата "Три морета" като балансьор на френско-германската ос и преграда пред укрепването на връзките и с Русия.

Както е известно, Полша ускорено се милитаризира. Министърът на отбраната Мариуш Блачшак обеща в интервю за седмичника «Sieci», че полската армия съвсем скоро ще стане най-силната в Европа. Предвижда се числеността и да достигне 300 хиляди души. Полша планира да закупи от САЩ 366 танка M1A2 Abrams и 32 самолета F-35, а от Южна Корея – 980 най-нови танкове K2 «Черна пантера» (всеки за $8,5 млн.) и 648 САУ K9 Thunder.

Тези наполеоновски амбиции обаче пораждат съмнение. През последните десетилетия Полша действително преживя подем, но това бе свързано до голяма степен с огромните невъзвръщаеми инфраструктурни инвестиции с капитали от ЕС и инвестициите в индустрията - най-вече германски. Страната не разполага със собствени суровинни ресурси, освен "неекологичните" кафяви въглища, нито пък с челни технологии. Енергийната криза се отразява крайно негативно върху Полша - през юли 2022 инфлацията достигна 15,5% и продължи да нараства. Планираното увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП също се се отрази негативно на икономиката. ЕС отказа да отпусне на Варшава средства за издръжка на украинските бежанци, за което тя е изразходвала над 6 млрд. долара. Освен това Съюзът замрази отпускането на над 35 млрд. евро под формата на грантове и евтини кредити за възстановяване от пандемията заради спора за реформирането на полската съдебна система. Всичко това се отразява крайно негативно на полската икономика, неслучайно (както посочва The Guardian) полските лидери заплашиха председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, че ще поискат оставката и.

Полша разчита да се утвърди като лидер на Триморието - обединение на дванайсет страни от ЕС и Украйна, в качеството на партньор (от 2022), но това изглежда съмнително. Унгария и Чехия следват собствени стратегии и традиционно се конкурират с Полша още от Средновековието. Най-развитата технологично държава в обединението е Австрия, но тя едва ли ще е склонна да поеме бремето на лидерството в него, предвид негативния опит на Австрийската империя. Съвкупното население на страните от Триморието е под 150 млн. дущи, т.е. тук по принцип е невъзможно формирането на валутно-технологична зона. Страните участници не разполагат с челни технологии, а в политическо отношение Полша е напълно зависима от САЩ.

Германия

Германия е икономическия лидер на ЕС през цялото време на съществуването му. Дълго време тя беше ръководена от силни политици, но днес начело на правителството в Берлин е политически слаба фигура, в лицето на Олаф Шолц. В резултат от санкциите на ЕС против Русия, предизвикани от нападението и срещу Украйна, икономическата ситуация в Германия рязко се влоши. Към проблемите следва да добавим горещото лято, ниските добиви, сушата, катастрофалното понижение на речните нива и рязкото съкращаване на газовите доставки от Русия. Тези обеми няма как да бъдат компенсирани в близко бъдеще. А очертаните по-горе проблеми със Зелената енергетика само влошатват ситуацията. На всичкото отгоре, по време на еуфорията от "зеленото бъдеще на страната", Германия затвори повечето си ТЕЦ-ове на въглища и всички АЕЦ.

Днес е модерно да критикуваме Германия заради зависимостта и от руския газ. Истината обаче е, че договорът на века за изграждане на газопровод между СССР и Западна Германия от 1970 оказа огромно положително влияние за икономическия просперитет на Германия. Той не само и гарантира гигантски пласментен пазар в Съветския съюз, а след това и в Русия, но и значително повиши конкурентоспособността на немската индустрия. Просто, защото руският газ и петрол бяха значително по-евтини, отколкото тези от други източници и това способства за превръщането на Германия в икономически лидер не само на Европа, но и в конкурент на китайската и американската (преди появата на шистовия газ и петрол) продукция. Силно негативно влияние върху просперитета в социалната сфера ще окаже и решението за спешно отпускане на 100 млрд. евро за модернизиране на Бундесвера.

Ако доставките на руски газ за Германия бъдат драстично съкратени, това ще се отрази върху благосъстоянието на избирателите и ще накара страната да се върне към "мръсната" енергетика. През юли 2022 инфлацията в Германия достигна рекордните 8,8%. Производителите алармират за рязък спад на търсенето и нарастваща вероятност от рецесия. Според прогнозата на МВФ, икономическият растеж в Германия през 2022 няма да надхвърли 1,2% (вместо очакваните 2,1%), а след това ще падне до 08%. Ако Русия напълно прекрати газовите доставки, немският БВП може да намалее с цели 6%. Всичко това би могло да доведе до оставката на канцлера Шолц и нови избори. Неслучайно, Шолц реши да посети Китай, рискувайки да си навлече гнева на САЩ. И тъй като никой не е отменил конкуренцията, отслабването на Германия със сигурност ще зарадва не само Полша, но и САЩ и Великобритания. Освен това, то би дало нов шанс на френския президент Макрон да стане лидера на ЕС.

Франция

Според мнозина, Макрон следва стратегия за превръщането на ЕС в своеобразна империя, доминирана от Франция. През пролетта на 2018 той лансира идеята за формиране на "индо-тихоокеанска ос" от Африка до Австралия. С нарастването на значението на Индия пък, възникна концепцията за Индо-Тихоокеанския регион (ИТР). В рамките на ИТР се активизира и Япония, проектирайки интересите си чак до Африка. Както е известно, Тръмп също отделяше значително внимание на региона в усилията си за сдържане на Китай.

През 2018 Макрон посети Китай, Индия и Австралия и заяви, че "Франция е велика индотихоокеанска държава". В региона са разположени френски отвъдморски територии и военни бази. Макрон определя Индия и Япония като ключовите държави в него. В рамките на оста Париж-Делхи-Канбера, Франция беше важен партньор, тъй като разполага с твърде ценните за тези страни военноморски, ядрени, авиационни и космически технологии. През 2019 например, беше подписан договор с Австралия за доставка на 12 френски подводници «Barracuda» на обща стойност 66 млрд. долара.

Тези усилия на Франция за създаване на въпросната ос и влизането и във "висшата лига" на световните сили приключиха обаче твърде плачевно за нея. САЩ въобще не бяха заинтересовани от френската активност в ИТР и през септември 2021 обявиха за създаването на нов военно-технологичен алианс AUKUS (Австралия, Великобритания, САЩ). Той е насочен не само срещу Китай, но цели и контрол над Индия и изтласкването на ЕС, в лицето на Франция, от региона. Става дума за англо-саксонски проект за създаване ядрото на нова технологична зона от 7-мо поколение. При това ролята на Австралия е особено важна. Тя е изключително богата на полезни изкопаеми, ключови сред които са уранът и редкоземните елементи. В момента монополните позиции в износа им (90%) се държат от Китай, който през 2019 намекна, че би могъл да ги използва като "оръжие" в търговските си спорове със САЩ, което сериозно обезпокои Вашингтон.

Ето защо Франция беше толкова безцеременно изхвърлена от гигантската сделка за доставка на подводници за Австралия. Вместо това, Канбера реши да изгражда, с помощта на Великобритания и САЩ, собствени ядрени мултицелеви подводници. В отговор, вбесените французи временно отзоваха посланиците си от Австралия и САЩ, но това не направи особено впечатление на последните.

Междувременно Франция загуби и "битката за Африка", освен това не успя да формира стабилен алианс с Индия и така цялата "профренска" ос в ИТР се разпадна, също както и претенциите на Франция и ЕС да играят във "висшата лига" на големите сили.

Ватиканът

Тук е мястото да обърна внимание на друг важен играч, който често бива игнориран - Светият престол на Католическата църква. Макар че Ватиканът няма дивизии, той разполага с мощни финансови ресурси, които никой не би дръзнал да отнеме, както и с отромна армия от вярващи. В рамките на Европа Ватиканът представлава своеобразен център на поземлената аристокация и католическите капитали, а да не забравяме, че в момента земеделските земи и продоволствието се превръщат в едни от най-ценните ресурси.

Ватиканът по природата си е консервативен и затова е  опозиция на доминиращите в ръководството на ЕС либерална ценности. А, като финансов играч, исторически се конкурира с Великобритания. Ватиканът се обявява за постигане на мир между Украйна и Русия, при това не на условията, които поставя Киев. Освен това Ватиканът поддържа добри отношение с Путин и Орбан.

Илюстрацията за влиянието на Ватикана бе и конфликтът му с бившия италиански премиер Марио Драги, твърдящ, че Италия е "светска, а не конфесионална държава", в резултат от което беше провокирана криза, довела до неговата оставка и предсрочните избори в края на септември 2022, спечелени от консерваторите.

Истината е, че в ЕС не се очертава ясен лидер. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен (която е с медицинско образование) е некомпетентна в икономическата сфера и откровено слаба, като лидер, но пък разполага със силни роднински връзки. Истината е, че ЕС мощно навлиза в "идеалната буря", затова другите играчи вече търсят начини да спечелят за негова сметка.

Великобритания

Следе референдума през 2016 и последвалият Berxit Лондон се ориентира в своята външна политика към стратегията за формиране на "Глобална Британия". В началото на 2020 тогавашние премиер Борис Джонсън произнесе реч в Гринуич, в която направи аналог с нулевия меридийн в този град, като символ на Великобритания, разположена според него в центъра на света. Джонсън твърди, че в предстоящото преформатиране на света страната му има шанс да се завърне във "висшата лига" на големите играчи, от която е изпаднала през 1944.

Очевидно е, че Великобритания има такъв шанс. Тя разполага с влияние в Общността на нациите. Британските банкери (капиталите на някои от тях са с корени във Венецианската република) се стремят да излязат от сянката на нюйоркските си колеги и да възстановят статута на паунда, потиснат от долара. Лондон притежава най-добрите в света технологии за организиране на финансовите потоци и отлична образователна система. Британците раполагат и с военни технологии, без каквито просто нямат място във "висшата лига". При наличието на правилна стратегия, Лондон би могъл да играе собствена игра и да създаде своя валутно-технологична зона.

Другите играчи от "висшата лига" обаче, въобще не са заинтересовани от появата на нов конкурент. Британците влошиха отношенията си с Китай през 2019 заради Хонконг и под натиска на САЩ. През юли с.г. китайският посланик в Лондон Лю Сяомин отправи изключително остри критики срещу Обединеното кралство, обявявайки, че то е застрашено от "сериозни последици", ако не престане да се меси в Хонконг и Синдзян. На своя ред, кандидатът за премиерския пост във Великобритания Риши Сунак (оглавил правителството през октомври) обяви Китай за "заплаха номер едно" за глобалната сигурност и вътрешната стабилност на страната.

Посещението на британския премиер Джонсън в Индия през април 2022 се оказа неуспешно. Индийският му колега Нарендра Моди не се остави да бъде заблуден от твърденията на Джонсън за приятелските отношения между двете страни, още повече, че малко преди това британският либерален елит открито обвиняваше Моди, че потиска двеста милиона индийски мюсюлмани в щатите Асам и Кашмир и, едва ли не, провежда политика на геноцид.

На свой ред, САЩ - в лицето на Байдън - се стремят да държат Британия изкъсо и не бързат да формират с нея зона за свободна търговия, както обещаваше Тръмп.

Въпреки това, Великобритания продължава да "усвоява" ИТР, опирайки се на приятелски настроения към нея Сингапур, който е част от Общността на нациите. Британците изпратиха там ударна военноморска групировка, начело със самолетоносача HMS Queen Elizabeth.

Лондон се стреми да проникне и в Централна Азия. Решението му да заложи на клана Назарбаев се провали, но вече е подготвено Споразумение за стратегическо партньорство между Казахстан и Великобритания. Британският министър на международната търговия Майк Фрийр пък посети през юни 2022 Узбекистен. Тази британска активност силно дразни Китай и Русия, също както и опитите на британците да укрепят позициите си в Южен Кавказ чрез Армения и Азербайджан, което е в разрез с руските и турски интереси. Ето защо основната територия, на която Великобритания би могла да създаде своя валутно-техническа зона, си остава Европа.

Както е известно, бившият британски премиер Борис Джонсън лансира идеята за създаване на "съвременна Римска империя", която да включва ЕС, Турция и държавите от Северна Африка. Навремето Джонсън беше добър журналист, а тези негови идеи се съдържат в книгата му "Мечтата за Рим". Вече като премиер, той лансира друга идея - за формиране на отбранителен алианс на британците с Украйна, Полша и Прибалтика. Основната пречка пред предлаганото от него преформатиране на Европа обаче, си остава Германия - вечният противник на Обединеното кралство.

Ето защо Великобритания е заинтересована от ерозията и разпадането на ЕС, разчитайки да изгради върху руините му нова, управлявана от нея конструкция. Президентът на САЩ Байдън обаче се обявява против разпадането на Съюза. Самите Съединени щати също биха искали да получат ресурсите на ЕС, като за целта го ерозират, но предпочитат той да продължи да съществува, макар и в "аморфно състояние". Впрочем, Великобритания не разполага с необходимите ресурси за да реализира амбициозните си проекти, а в резултат от неграмотната икономическа политика на Джонсън, страната също навлиза в "идеалната буря".

Друга сериозна пречка пред присъединяването на Обединеното кралство към "висшата лига" е Русия, която е неин исторически противник от ХVІІІ век насам. Затова войната между Русия и Украйна се вписва идеално в стратегията на британския геополитик Макиндер. Заради кризата обаче, на Великобритания се наложи, през август 2022, да отслаби леко санкциите срещу руската авиация и да разреши на своите компании да застраховат танкерите с руски петрол, предназначен за трети държави.

Както изтъква Байдън, следва много внимателно да наблюдаваме, кой пръв ще започне да отслабва - ЕС или Русия, но кризата се развива толкова бързо, че към тях вече можем да добавим и самите САЩ, както и Китай и Великобритания.

Турция традиционно играе важна роля в британската стратегия. В тази връзка е любопитно, че прадядото на Борис Джонсън - Али Кемал Бей, през 1919 е бил вътрешен министър на Османската империя. Турският лидер Ердоган обаче, няма намерение да следва фарватера на британската политика. Той има собствена стратегия и се намира в отлична ситуация, в която Турция се оказва нужна на всички влиятелни играчи.

Турция

Турция лансира геополитическия си проект „Велик Туран”, чиято метрополия ще представлява своеобразна „нова Османска империя”. В същото време Анкара на практика прекрати усилията си за интеграция в ЕС поради пълната им безперспективност. Тук обаче ще се спра на ключовите проблеми пред Турция. Разбира се, ако успее да реализира плановете си, страната би попаднала във „висшата лига”, но истината е, че тя просто не разполага с необходимите за това ресурси и челни технологии, а икономиката и не е в особено добра форма. Продължава стремителният ръст на инфлацията, която през юни 2022 достигна 79%, а според Центъра за изследване на инфлационните процеси Enag, всъщност е била цели 176%! Разширява се и вътрешният разрив между консервативните селски райони и „либералните” големи градове.

Редица ключови тюркски държави, като Казахстан, Узбекистан и Киргизстан се ориентират по-скоро към Китай, отколкото към Турция.

Страната продългжава да има сериозни проблеми с кюрдите, включително в Сирия, чието разрешаване зависи от Русия. В Либия пък, Турция влезе в конфликт с Франция. Изключително сериозно е противопоставянето между Анкара и Атина заради геоложките проучвания в спорни участъци от шелфа. Предвид нарастващата нужда от енергоносители, то може да прерасне във въоръжен сблъсък, още повече, че Гърция активно се въоръжава.

Турско-американските отношения остават силно напрегнати още от опита за преврат през 2016 насам. Както е известно, Ердоган не получи договорените изтребители F-16 и военни технологии. Освен това, по време на последната тристранна среща в Техеран, Турция подписа съвместна декларация с Иран и Русия, изискваща изтеглянето на САЩ от Сирия. Тоест, Анкара изпитва императивна необходимост от съюзници.

Руската Федерация

В Украйна се е наложила тезата, че Русия е изостанала, примитивна държава, която скоро ще се разпадне и ще се окаже на бунището на историята. И, че основната ни грижа е, как да интегираме остатъците от този разпад. Фразата на покойния американски сенатор Маккейн, че „Русия е бензиностанция, която се опитва да се прави на държава” продължава да се възприема като догма. През януари 2015 Обама обяви, че „руската икономика е разкъсана на парчета”. На свой ред, през февруари 2022, Байдън съобщи, че налага „съкрушителни санкции сещу Русия”, в резултат  от които „рублата почти незабавно ще се превърнем в ненужна хартийка” (Rouble almost immediately turned into rubble). Очакванията бяха, че руската икономика ще се срине двукратно през следващите години. В същото време обаче, МВФ постоянно ревизира прогнозата за спад на руския БВП като през юли 2022 я подобри от -22% на -6%.

Тук е мястото да отбележа, че във „висшата лига” на глобалните играчи в момента са САЩ, Китай и Русия, а съвсем скоро към тях ще се присъедини и Индия. Разбира се, твърдението, че Русия е част от „висшата лига” със сигурност ще породи силно възмущение в Украйна. От гледната точка на Realpolitik обаче, това е очевидно – в момента само Русия не се бои от САЩ, докато Китай например, все още не е готов за открито съперничество с тях. На елементарно ниво, това се вижда съвсем ясно по влиянието, което оказват „съкрушителните” санкции – само че не върху Русия, а върху ЕС и САЩ, които вместо прогнозирания растеж, през първите две тримесечия на 2022, демонстрираха спад на своя БВП (с 1,6% и с 0,9%).

Оказа се, че не всичко може да бъде купено с долари. Китай и държавите от Близкия Изток например не могат да купуват американски технологични предприятия. А доларовите им запаси могат да бъдат конфискувани от САЩ, без оглед на свещеното право на собственост. Така, ако някоя близкоизточна монархия закупи с доларите от продажбата на петрол американски ценни книжа и след това президентът на САЩ я обяви за "държава-парий", той може да замрази активите и. Тогава защо и е да ги купува? Още повече, че хартиеният долар е просто разписка, удостоверяваща дългово задължение на правителството на САЩ, което обаче може и да не го изпълни. В момента например, инфлацията на световната резервна валута - долара - надхвърля 8% и този своеобразен данък се плаща на американското правителство от целия останал свят.

Докато светът се нуждаеше от долари за покупката на петрол, те се печатаха неудържимо без оглед на последиците. Но ето че Русия, от чиито валутни резерви бяха конфискувани или замразени над 300 млрд. долара, не се разпадна, а премина в контранастъпление и прехвърли търговията си с петрол и газ в рубли, юани и рупии. Примерът и бе последван и от Саудитска Арабия, която подписа договор с Китай да продажба на петрол в юани. Нещо повече, саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман демонстрира откровено пренебрежение към Байдън по време на последната си среща с него, което доскоро изглеждаше немислимо. А обещанието му да повиши добива на петрол се оказа фалшиво. Малко след като Байдън напусна Саудитското кралство, там се появи руският вицепремиер Александър Новак и ОПЕК+ повиши дневния си добив на петрол със смешните 100 хиляди барела, вместо обещаните на американския президент 3 милиона.

По отношение на военните технологии, Русия е конкурентна на САЩ, като в някои от тях дори ги изпреварва - например при свръхзвуковите ракети и средствата за радиолектронна борба. По отношения на военната авиация и ядрените подводници двете страни са на приблизително едно ниво. Както е известно, военните технологии са върхът на технологиите въобще и в тази сфера САЩ и Русия значително изпреварват другите държави. А зад тези технологии стои мощна индустрия - химия, материалознание, корабостроене, машиностроене и т.н.

В сферата на ядрените технологии Русия е световен лидер, също както и в лазерните, термоядрените, кибер- и когнитивните технологии. У нас, в Украйна, забравят, че САЩ не налагат санкции против Росатом, който има американски поръчки за 140 млрд. долара, тъй като зависят от доставките на ядрено гориво от Русия за своите АЕЦ.

Изглежда парадоксално, но санкциите на САЩ всъщност стимулират развитието на Русия. Ако тя не беше ударена, със сигурност щеше да деградира, разчитайки на петродоларите и липсата на заплахи. След санкциите от 2014, Русия успя да реши продоволствения си проблем и от вносител на хранителни продукти се превърна в най-големия световен износител на зърно, изпреварвайки САЩ, ЕС, Канада (Украйна е на пето място).

След новите санкции от 2022, приходите на руснаците от петрола и газа нараснаха почти два пъти в резултат от немислимия скок на цените. Запорът на имуществото на руските олигарси пък реши за Русия неразрешимия досега проблем с бягството на капитали от страната. Сега тези инвестиции се насочиха към вътрешния пазар. Разбира се, има и проблеми. Далеч не всички високопоставени руски чиновници са склонни да се лишат от собствеността си в Европа. Запорът на валутните сметки и резерви ускори излизането на Русия от доларовата икономика и прехода към формиране на зона на рублата, за което се говореше от двайсет години насам.

Анализаторът на Bloomberg Хавиер Блас дори открито твърди, че Путин печели енергийната война. През юли 2022, добивите в Русия се върнаха почти до предвоенното си равнище, достигайки 10,8 млн. барела дневно и "Кремъл възстанови ценовите си възможности, възползвайки се от стеснения пазар" и съкращавайки дисконта (ценовата отстъпка) поради конкуренцията за петролните доставки между Китай и Индия. Тоест, оказа се, че "енергийните санкции не работят", а "Путин запазва влиянието си вътре в групата ОПЕК+". Според Блас: "Победата на петролния пазар означава, че Путин може да си позволи да се откаже от приходите, ограничавайки продажбите на природен газ в Европа и оказвайки натиск върху Берлин, Париж и Лондон". И "Москва печели толкова много от петролните продажби, че може да си позволи да ограничи доставките на суров петрол в държавите от Източна Европа". Истината е, че Русия се преориентира към растящите пазари на ИТР и се стреми да изтиска максимална печалба от свиващия се пазар на ЕС. Още повече, че самият Съюз обяви, че ще се откаже напълно от руския газ. Междувременно руснаците създават собствен еталонен сорт петрол за търговия на борсата, за да избегнат манипулациите с цените на техния петрол от страна на агенциите ICIS, Argus, и Platts.

Навремето Кремъл поставяше основния акцент в стратегията си върху създаването на ос Париж-Берлин-Москва. На практика, трите страни бяха комплиментарни, т.е. взаимнодопълващи се. Великобритания и САЩ обаче съумяха да разрушат този алианс, вкарвайки Русия във война с Украйна. Руснаците продължават да доставят минимални количества газ в Германия, разчитайки на евентуален обрат в политиката на Берлин и Париж след серията избори в двете страни в края на 2022. Пълното преустановяване на руските газови доставки за Германия ще има необратими последици.

Както е известно, Русия изостава сериозно в производството на микрочипове, като основните и проблеми се появиха през третото тримесечие на 2022, като това бе свързано с изчерпването на производствените запаси и организирането на нова логистика, което беше прогнозирано и заложено в бюджетния дефицит от 1,2% от руския БВП (1,6 трлн. рубли). Страната не разполага с достатъчно мощен пазар за създаването на собствена технологична зона, а наличието на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) също не решава проблема. Затова Москва отчаяно си търси съюзници.

Китай

За Китай могат да си чуят много суперлативи, но те не отчитат проблемите пред страната. Те са както вътрешни - кризата с недвижимите имоти, дългова криза, бунтовете на уйгурите, Тайван и опозицията, така и външни - противопоставянето със САЩ или  сериозният конфликт с Индия. Посещението на председателя на долната камара на американския Конгрес Нанси Пелоси в Тайван извади на показ слабите места на Китай. На първо място, страната не е готова за военна операция. Китайците нямат никакъв опит от реални бойни действия, ако не броим граничните сблъсъци с Индия през 2020. Наблюдавайки хода на войната в Украйна, Пекин осъзнава, че няма как да завладее Тайван, особено след като той се подкрепя от САЩ. Китайците са търговци, а не бойци, затова Китай ще се опита за дадуши икономически Тайван.

На второ място, китайската икономика е значително по-уязвима за санкциите, отколкото руската. Ръстът на китайския БВП намаля от 4,8%, през първото тримесечие на 2022, до 0,4% - през второто. Ако, както се очаква, годишният ръст на БВП падне под 4,5%, това ще провокира дългова криза, заради прегрелия пазар на недвижими имоти. Вътрешното търсене в Китай спадна осезаемо, което ще се отрази негативно върху износа към ЕС и САЩ, а Пекин се стреми да стимулира търсенето именно чрез експорта.

На трето място, Китай не разполага с ексклузивни технологии, тъй като всичките му технологии са заимствани. Китайците не са в състояние да създават "пробивни" технологии, а са се специализирани в копирането им.

Групата БРИКС

Групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР) възникна през 2006 като алтернатива на колективния Запад. Първоначално, отношението към обединението беше по-скоро скептично. То обаче набира мощ, превръщайки се в сериозен алианс на световната сцена. Беше създадена Банка за развитие на държавите от БРИКС (като алтернатива на Световната банка). През 2019 пък бе обявено създаването на собствена платежна система BRICS Pay, като алтернатива на SWIFT. Подготвя се и създаването на международна резервна валута на основата на валутната кошница на страните от БРИКС.

В края на юни 2022 в Пекин се проведе ХІV среща на върха на БРИКС, на която беше обсъден и въпросът за разширяване на групата. Няколко дни по-късно Аржентина и Иран заявиха официално желанието си за членство в БРИКС, а през юли процедура за присъединяване стартираха Турция, Египет и Саудитска Арабия. Интерес към членство в групата проявяват също Индонезия, Нигерия, Сирия, Бангладеш и Гърция.

Сега обаче, нека обърнем внимание на формиращите се валутно-технологични зони.

Валутно-технологичните зони

От приоритетно значение през ХХІ век ще бъде Технологичният суверенитет, включващ ресурсите и технологиите. Валутно-технологичните зони ще осъществяват обмен на ексклузивни технологии и ресурси, а мощта на техния пазар и научно-технологичният им потенциал ще зависят от генерираните от тях челни технологии. Страните, които не станат част от тези зони, ще бъдат обречени на упадък и дори могат да изчезнат. Конкуренцията между зоните ще нараства. Най-важната валутно-технологична зона си остава англосаксонската, начело със САЩ. На практика тя представлява своеобразна Океанска субцивилизация. В момента Съединените щати осъществяват нейното ребрандиране. Така, като допълнение към квазивоенния блок AUKUS, беше създаден алиансът Partners in the Blue Pacific, включващ САЩ, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и Япония. Формално, той бе създаден за да противодейства на Китай, но стратегическият му замисъл е по-широк. Алиансът се стреми да доминира в рамките на седмата технологична (технико-икономическа) парадигма над останалите държави, без да се нагърбва с бремето да бъде "световен полицай".

Стратегията на САЩ е свързана със създаването на зона, която да доминира в света на технологиите. Ключовият въпрос тук е, "кой ще контролира производството на микрочипове през ХХІ век?". В момента тайванските компании TSMC и UMC, на практика, контролират пазара на полупроводникови подложки с дебелина 5-10 nm и 70% от този на подложките с дебелина 12-32 nm. САЩ искат да създадат (съвместно с Япония и нидерландската корпорация ASML) на своя територия заводи за производство на подложки с дебелина 2 nm, привличайки за целта тайвански специалисти. И, ако успеят да го направят, вероятно биха загубили интереса си към Тайван, а пък Китай ще бъде вкаран във война с него по същия начин, по който Русия беше вкарана във война с Украйна.

На свой ред, Великобритания разчита да създаде своя технологична зона, включваща държави от Северна и Източна Европа, Нидерландия и Дания.

Япония също води собствена игра, поемайки водещата роля в споразумението за Транстихоокеанското партньорство (Trans-Pacific Partnership TPP11).

Китай обаче изпитва определени трудности с формирането на своя технологична зона, както по линия на реализацията на проекта "Един пояс, един път" (ЕПЕП), така и на "Произведено в Китай - 2025", заради активното противодействие и санкциите на САЩ.

Собствена технологична зона се опитва да създаде и Индия. Според МВФ, тази страна демонстрира най-голям растеж на БВП сред водещите световни играчи - 7,4%. Тук обаче, няма да се спирам на Индия, а ще обърна внимание на формиращата се нова зона с участието на Русия, Турция и Иран.

Оста Москва-Анкара-Техеран

Буквално пред очите ни се формира нова технологична зона Русия-Турция-Иран. Това стана съвсем очевидно през юли 2022, когато в Техеран се проведе среща на президентите на тези три държави. Формалната причина за нея беше урегулирането на политическата ситуация в Сирия, а реалната - желанието им да формират устойчив алианс против Запада и да изтласкат САЩ от региона. На практика, се поставят основите на нова валутно-технологична зона, конкурираща се не само със САЩ, но и с Китай. В своеобразен алианс влизат наследниците на три империи, затова тук не става дума за доминацията на една от тях. Обединението се гради на стратегическите интереси и наличието на ексклузивни технологии. Русия и Иран контролират 40% от газовите и 15% от петролните запаси в света и са в състояние да осигурят доставката им в ИТР. Несъмнено, към тази група ще се присъедини Египет, а имайки предвид, че участващите в нея държави контролират Сирия, Азербайджан, Узбекистан и други, ставаме свидетели на формиранета на мощна енергийна зона в центъра на Евразия. Към нея би могла да се присъедини Саудитска Арабия, като Русия поеме ролята на посредник между нея и Иран. Населението на тази зона надхвърля 500 млн. души. Москва би могла да и осигури необходимата продоволствена сигурност и военен чадър, а военните технологии на Турция и Иран допълнително ще подсилят тази сфера.

Тези три страни съвместно разработват планове за създаване на глобални логистични вериги, които да са извън контрола на англосаксонците. Така, Путин подписа с иранския си колега Ебрахим Раиси споразумение на стойност 40 млрд. долара за съвместната разработка на 8 петролно-газови находища в Иран от Газпром и Иранската национална петролна компания (NIOC), както и за изграждане на експортни газопроводи. Планира се и изграждането на морски тръбопровод Иран-Пакистан-Индия с дължина 1,13 хил. км, на стойност 5,7 млрд. долара и капацитет 33 млрд. куб. м газ, както и транспортирането на руски петрол към световните пазари през Каспийско море и иранските терминали в Персийския залив. При това Русия се стреми да играе ролята на посредник и гарант между транзитните държави с цел премахване на напрежението, особено между Пакистан и Индия, които силно се нуждаят от петрол и газ. Според прогнозата на Международната енергийна агенция (IEA), до 2040 Индия ще увеличи вноса на газ до 200 млрд. куб. м, а на петрол - до 9 млн. барела дневно. Турция пък се превръща в най-големия газов хъб за снабдяване на ЕС, а в енергийните и планове влиза и Северна Африка.

Следва да отбележа също транспортните логистични коридори Север-Юг, например железопътна линия Астара-Рещ-Казвин, свързваща жп мрежите на Русия, Азербайджан и Иран. Освен това Русия участва в изграждането на редица мощни АЕЦ в региона - Бушер, в Иран (от чието строителство се отказа Украйна), Аккую - Турция (за 22 млрд. долара) и Ел-Дабаа в Египет (за 30 млрд. долара).

Пред тази технологична зона се разкриват много сериозни перспективи, което бе изтъкнато и от президента Ердоган по време на последната тристранна среща на върха в Техеран: "Турция се срещна със своите приятели - президентите на Русия и Иран".

Заключение

Разбира се, в една статия няма как за бъдат анализирани всички нюанси и тенденции в глобалното преформатиране на света, случващо се пред очите ни. За нас, украинците най-важният въпрос е, накъде върви страната ни. На пръв поглед, отговорът е ясен - към ЕС. Проблемът обаче е, дали ЕС все още ще съществува, когато Украйна стигне пред вратите му? А и, какво ще прави там, ако я приемат, разбира се?

През цялата и хилядолетна история, проблемът на Украйна е в липсата на стратегия за нейното развитие. Цялата и стратегия традиционно се изчерпва с въпроса, към кого да се "прилепи". По времето на Богдан Хмелници, този стратегия разделя страната, превръщайки я в руини. Което не е чудно, защото украинските хетмани воюват помежду си за това, дали страната да стане част от Жечпосполита, Турция, Кримското ханство, Московското царство или Швеция. Впрочем, дори през трийсетте години след обявяването на независимостта си през 1991, Украйна успя да премине през доста "покровители" - Варшава, Москва, Вашингтон, Анкара, Лондон и дори започна да се съобразява с микроскопичните държавици от Прибалтика.

Така проблемът за избора се превърна в "родилна травма" за страната. През цялото време Украйна избираше да бъде гранична зона - ту на Европа, ту на Изтока. Само че граничните зони традиционно са територии на Хаоса, на конфликта или на противопоставянето.

В хода на руската експанзия на югоизток, Украйна се превръща в гранична зона на Русия по отношение на Запада. И тъй като страната ни безалтернативно избра да следва тактиката "Антирусия", Москва възнамерява да я неутрализира с всички възможни средства. Затова руската стратегия е очевидна - граничната зона да бъде изместена на запад, поне до река Днепър, а в най-добрия длучай - чак до Днестър. Освен това, върви битка между водещите световни играчи за украинските ресурси - черноземните почви, редкоземните метали, газа и водата, оценявани на десетки трилиони долари. И никой от тези играчи не се интересува от съдбата на чуждото (т.е. украинското) население.

Постоянното търсене на покровители отразява инфантилното желание на една незряла нация на си намери добър и грижовен Сюзерен, само че такива просто няма. Или инфантилното желание на детето - добрият Вълшебник да накаже Злия Злодей, лошата държава да се разпадне, а добрата да ни дава грантове и да се грижи на нас. И в това вярват дори "експертите".

Ето защо за Украйна е изключително необходимо да се преориентира от тактиката на търсене на покровители към стратегия за формиране на геополитическо пространство, в което да бъдат комплиментарно интегрирани заобикалящите ни държави. Или, както бе казал Хенри Кисинджър: "Ако Украйна иска да оцелее и просперира, тя не бива да се позиционира като преден пост на една от страните против другата, а да функционира като мост между тях". Как би могло да стане това е тема, заслужаваща отделен анализ.

 

*Авторът е известен украински геополитически анализатор, генерален директор на издателство "Ваклер"

 

Поръчай онлайн бр.1 2024