Риши Сунак: от "Британска Индия" към "Индийска Британия"?

Оттогава насам името му не слизаше от страниците на британските вестници, а изказванията му в Парламента се излъчваха от почти всички телевизии. В сравнение с другите членове на правителството, които още тогава бяха забъркани в различни скандали и имиджът им беше под въпрос, винаги елегантният и енергичен Сунак правеше добро впечатление. Затова още по онова време започнаха спекулациите, че някой ден би могъл да стане първият "чужденец", оглавил британското правителство. За да се случи това обаче, т.е. консерваторите да приемат възможността човек от индийски произход да застане начело на Великобритания, способства най-вече безпрецедентната поредица от кризи, поразили страната през последните месеци: катастрофата в икономиката, лъжите на Борис Джонсън пред Парламента, жалкото 44-дневно управление на наследничката му Лиз Трас и сривът в ретийнга на Консервативната партия. Както признава самият Сунак, в момента е налица заплаха за самото съществуване на партията, а страната е изправена пред "дълбока икономическа криза", но въпреки това новият премиер обещава, че "ще се труди неуморно ден и нощ за да се справи със задачите си".

Както посочва германският Süddeutsche Zeitung, "индийците посрещнаха избора на Сунак за премиер на Обединеното кралство със смес от патос, гордост и национализъм". В местните медии се появиха заглавия от типа "Синът на Индия се възвиси над империята", а новият британски премиер моментално беше използван като символ и от двата основни политически лагера в страната. Първият от тях се олицетворява от голямото религиозно-националистическо движение, стоящо зад президента Нарендра Моди, което интерпретира избирането на Сунак като триумф на индийците. Впрочем, самият Сунак подкрепя с думите си тази гледна точка, открито демонстрирайки своята религиозност (по време на битката за лидерство в Консервативната партия, той, в частност, публикува свои снимки, на които слави бог Кришна), и определяйки се като "горд индиец".

Впрочем, либералните и леви сили в Индия се отнасят към него по същия начин. Те приветстват смелостта на британците да предоставят най-важния пост в страната на представител на малцинството и в тази връзка поставят въпроса, дали нещо подобно би могло да се случи и в Индия. Което е свързано с факта, че през последните години страната "осъществи рязък завой надясно", укрепвайки доминиращите позиции на индуисткото мнозинство. В резултат етническите и религиозни малцинства все повече се чувстват като второ качества граждани, нарастват и оплакванията им от дискриминация и преследвания. Според ляво-либералните кръгове, при управлението на Моди, плурализмът, с който Индия се славеше доскоро, е бил сериозно ограничен. Самият Моди пък нарече новоизбрания британски премиер "жив мост", който ще позволи "исторически обременените отношения" между двете страни да се трансформират в "модерно партньорство". В тази връзка той напомни за проекта "Пътна карта 2030", в чиито рамки Делхи и Лондон възнамеряват да задълбочат сътрудничеството си в сферите на борбата с климатичните промени, търговията, здравеопазването, отбраната и образованието. Както е известно, привържениците на Брекзит разчитат, че след излизането от ЕС Великобритания ще възстанови занемарените отношения с бившите си колонии. Мнозина експерти обаче изразяват съмнение, че създаването на някакви нови "постколониални" структури би компенсирало икономическата вреда, нанесена на страната от Брекзит и в тази връзка са скептични, че Риши Сунак ще може да реализира на практика идеята за т.нар. "Глобална Британия"

Пътят към върха

По пътя на Сунак към върховета на британската власт присъстват множество моменти, характерни за изтъкнатите фигури от индийски произход, които все по-активно се изявяват през последните години не само в британската икономика, бизнеса, академичната и научна сфери, но и в политическите кръгове на Обединеното кралство.

Риши Сунак е роден през 1980 в Саутхямптън. Майка му, която е фармацевт, е родена в Кения, а баща му, който е лекар - в Танзания. Произходът и на двамата е свързан с Пенджаб, а самите те се преселват във Великобритания още като деца. Риши Сунак учи в престижен частен пансион, а след това - в Оксфордския университет, където изучава философия, политика и икономика. През 2006 става магистър по бизнес администрация в Станфордския университет, където се запознава и с бъдещата си съпруга Акшата.

Бракът на Сунак с Акшата Мурти се оказа истински подарък на съдбата за бъдещия премиер. Дъщерята на основателя на индийската ІТ-компания Infosys Нараяна Мурти, държи 1% от акциите на компанията, което я прави една от най-богатите жени във Великобритания (впрочем, тя има дялове в още няколко компании). Самият Нараяна Мурти, освен Infosys, през различни периоди е бил в ръководството на компании като HSBC, Unilever, DBS Bank, ICICI, и е свързан със смятаната за "лява" индийска телевизия NDTV, както и с телекомуникационния гигант BT Group. Показателно е, че навремето той си позволява доста резки нападки срещу индийския премиер Нарендра Моди и неговата партия Бхаратия Джаната. Впрочем, не по-малко показателно е твърдението на Акшата Мурти, че "решението ми да плащам във Великобритания данъците от всичките си доходи, идващи от различни части на света, няма да промени факта, че Индия си остава моя родина, че съм нейна гражданка и прекарвам там дълго време. Разбира се, обичам и Великобритания".

По-късно Сунак работи в банката Goldman Sachs, както и в няколко инвестиционни фонда, т.е. прави типичната за най-амбициозните финансисти кариера. Известно време е директор на инвестиционната компания на тъста си, като паралелно с това работи във влиятелния британски изследователски център Policy Exchange (създаден от бивши членове на Консервативната партия), където оглавява новия отдел, изучаващ етническите малцинства във Великобритания. Резултат от работата му е появилият се през 2014 доклад "Портрет на съвременна Британия", съставен въз основа на данни на британската статистика и поставящ за първи път редица въпроси, свързани с положението на основните демографски групи в страната - от демографията до социалната специфика и политическите им предпочитания. Между другото, в доклада се посочва, че 80% от ръста на населението във Великобритания се осъществява благодарение на етническите малцинства, като през 2051, делът на "цветното" население в страната ще достигне 30%. Потвърждава се и тезата, че повечето представители на етническите малцинства в Обединеното кралство традиционно гласуват за лейбъристите.

Политическите предпочитания на диаспората

Последното се отнася с пълна сила и за имигрантите от Индия, като през следвоенния период повечето от тях гласуват за Лейбъристката партия, което отразява интересите им, като представители на работническата класа, и е своеобразен протест против позициите на консерваторите по такива въпроси, като колониализма и имиграционната политика. Доскоро сред лейбъристите в двете камари на британския парламент имаше повече представители на индийската диаспора, отколкото в групите на другите партии. Впрочем, през онзи период индийски имигранти участват и в дейността на британската Комунистическа партия и други малобройни леви движения. При това демонстрират сериозна политическа активност, но създадените от тях на етнически признак работнически асоциации не съумяват да станат част от масовото профсъюзно движение във Великобритания, тъй като синдикатите виждат в индийските работници по-скоро конкуренти, отколкото съюзници.

В края на 90-те години, почти 2/3 от индо-британците подкрепят Лейбъристката партия, като това се проявява най-добре на изборите през 1997, спечелени със значително мнозинство от лейбъристите. Тогава партията получава сериозна подкрепа не само от едрия индийски бизнес (сред основните спонсори на лейбъристите е "стоманеният крал" и един от най-богатите хора във Великобритания - Лакшми Митал), но и от редовите представители на индийската диаспора.

Сред приоритетните задачи, на чието решаване разчитат последните, е развитието на отношенията с Индия. Освен това те са впечатлени от социално-ориентираните послания на "новите лейбъристи", водени от Тони Блеър, и доброто им отношение към мигрантите. Днес обаче, макар че запазва популярност сред имигрантите, Лейбъристката партия загуби монопола си върху гласовете на британските индийци.

След глобалната финансова криза през 2008, когато показателите на икономическия растеж във Великобритания се сринаха, Индия се превърна в първостепенен приоритет за британската дипломация, както и за онези, които отговаряха за икономическата политика и външната търговия на страната. Британските политици са наясно за значението на диаспората и по чисто вътрешнополитически причини - тъй като живеят на компактни групи, гласовете на британските индийци могат съществено да повлияят върху резултатите от изборите.

От предизборната кампания през 2010 насам, Консервативната партия активизира усилията си да привличане на повече хора с индийски произход в редовете си и лансирането на най-перспективните измежду тях. Днес всички британски политици са принудени да се вслушват във все по-силния глас на индийската диаспора, която е по-скоро консервативна по такива въпроси, като имиграцията, малцинствата, семейството и брака.  

Парламентарните избори през 2015 се оказаха своеобразен пробив за политиците от индийски произход. 17 от тях се кандидатираха от Консервативната партия, 14 - от лейбъристите, 14 - от либералните демократи, 4 - от партията на зелените, 3 - от Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP), плюс двама независими и неколцина представители на малки партии, като Партията на младежта и Националната партия.

Политическите лидери на индийската общност

На парламентарните избори през 2015 Риши Сунак победи в Ричмонд (графство Йоркшир) и стана депутат. Ще припомня, че именно Ричмонд в течение на 26 години излъчваше за депутат лидера на консерваторите и външен министър Уйлям Хейг. Напускайки политиката през 2014 Хейг на практика отстъпи на Сунак този печеливш окръг, който от над сто години насам постоянно гласува за консерваторите.

Според някои експерти, личното състояние на Сунак при влизането му в Парламента е било 200 млн. долара, което го направи един от най-богатите хора в долната камара. Тогава, освен него, депутати станаха и неколцина други консервативни политици от индийски произход, изиграли важна роля в екипа на Дейвид Камерън, а след това и в правителствата на Тереза Мей и Борис Джонсън. Сред тях са Шайлеш Вара, Суела Фернандес Брейвърман, Прити Пател, Алок Шарма, както и Саджид Джавид (макар че неговото семейство имигрира от пакистанската част на Пенджаб).

Именно Джавид, който от 2012 насам заемаше различни постове в правителството, включително министър на вътрешните работи, беше предшественик на Сунак във Финансовото министерство. Алок Шарма, който отговаряше в британския кабинет за подготовката на страната за конференцията на ООН относно климата, преди това беше министър по въпросите на бизнеса, енергетиката и индустрията, оглавявяше министерствата на международното развитие и на заетостта, бе министър на жилищното строителство, ръководеше отдела за Азия и Тихоокеанския регион във Външното министерство и беше специален пратеник на премиера за инфраструктурните проекти в Индия (което е поредното доказателство за приоритетното значение на тази страна за Великобритания).

Показателно е, че както Сунак, така и Шарма произнесоха парламентарната си клетва върху свещената книга Бхагавад Гита, наричана от някои "индуисткия Нов Завет". Впрочем, в едно свое интервю Сунак споделя, че като малък често е посещавал индуистки храмове.

Твърде интересна и е кариерата на Прити Пател, която е дъщеря на имигранти от индийския щат Гуджарат. През 2013 тя беше назначена от премиера Камерън на току що създадения пост лидер на индийското диаспора (Indian Diaspora Champion) и бързо стана един от основните говорители на Консервативната партия по индийската проблематика. Именно тя оглавяваше и британската делегация на поредния световен конгрес на индийската диаспора "Праваси бхаратия дивас" през 2015, провел се в родния щат на премиера на Индия Нарендра Моди - Гуджарат. Тогава, в разговорите си с представителите на местния бизнес, Пател горещо ги убеждаваше в необходимостта от по-тясно сътрудничество с Обединеното кралство в целия спектър на двустранните отношения, но най-вече в сферата на търговията и инвестициите.

В кабинета на Тереза Мей Прити Пател зае поста министър на международното развитие и започна активно да прокарва идеите за свободната търговия, премахване на ограниченията върху движението на стоки и либерализацията на търговските режими, при това не само по отношение на Индия, която тя посети почти веднага след като стана министър, но и в рамките на цялата (Британска) Общност.

След като начело на правителството застана Борис Джонсън, Лондон още повече активизира "индийската" си политика. В частност, беше коригирана миграционната му политика, която традиционно е от голямо значение за Делхи. Символ на промените в тази сфера стана назначаването на Пател за министър на вътрешните работи през юли 2019. Малко след като пое поста, тя възстанови правилото, според което след завършването си чуждестранните студенти могат да получат двегодишна работна виза, и намали изискванията за минималната заплата на бившите студенти до 25 600 паунда годишно. Без да обръща внимание на критиките, Пател твърдо подкрепяше политиката на Нарендра Моди, позиционирайки се като най-големия индийски лобист в британския политически елит. Освен това, тя тихомълком подкрепяше разширяването на представителството на управляващата индийска партия Бхаратия Джаната (БДП) и нейната идеологическа фракция - организацията „Раштрия сваямсевак сангх”, във Великобритания.

По време на референдума за излизането на Обединеното кралство от ЕС през 2016 британските индийци не се придържаха към обща позиция, макар че и двата лагера водеха активна пропаганда в средите на диаспората. Така, мнозина публични личности се обявиха против напускането на ЕС, докато Асоциацията на индийските работници например, агитираше съотечествениците си да гласуват за това.

В едно от изказванията си, породило сериозен резонанс в индийските медии, Пател заяви, че излизането на Великобритания от ЕС ще стимулира укрепването на британско-индийските отношения. Риши Сунак също подкрепи отказа от членство в Съюза. Истината е, че Брекзит направи Индия още по-важна за Лондон, който планираше в съкратени срокове да преориентира икономическите връзки с ЕС към страните от Общността и най-вече към Индия.

Британските индийци

Според различни оценки, индийската диаспора в света наброява между 15 и 27 млн. души. Дълго време се смяташе, че тя е най-многобройна след китайската, но през 2018 Департаментът по икономически и социални въпроси на ООН я постави на първо място. И макар че в държавите от Персийския залив, САЩ и Канада живеят повече индийци, по ред причини Обединеното кралство заема специално място в този списък. Смята се че в страната живеят между 1,5 и 1,7 млн. души с индийски произход. Индийската диаспора е най-голямата (2,5% от населението) а приносът и в британския БВП се оценява на 5-6%.

Спецификата на индийската диаспора във Великобритания е свързана с продължителния и сложен процес на нейното формиране. Първите индийски преселници в страната (още по време на Остиндийската компания) работят като домашна прислуга, а много индийски моряци и работници, обслужващи корабите на Компанията, също остават във Великобритания. Присъствието им в Лондон и други големи пристанища е осезаемо още през ХVІІ-ХVІІІ век. От епохата на кралица Виктория насам, броят на принадлежащите към индийския елит, заселили се във Великобритания, също нараства значително, това се отнася и за индийските студенти в британските университети. През 1845 те са само четирима, през 90-те години на века са вече над 200, а през 1910 - почти 700. Сред тях са и редица лидери на национално-освободителното движение. От друга страна, много индийци служат в британската армия.

След създаването на Индия и Пакистан през 1947 повечето родени от смесени бракове "англоиндийци" се преселват в Обединеното кралство. В годините след Втората световна война нивото на безработицата във Великобритания не надхвърля 2%, а в началото на 60-те, когато производството и потреблението започват да се възстановяват, необходимостта от работна ръка в такива сектори като транспорта, здравеопазването и производството на потребителски стоки нараства значително. Недостигът на работна ръка е особено голям в Южна и Северна Англия, както и в централните графства и тъкмо тук в края на 50-те и началото на 60-те се формират основните центрове на индийската диаспора.

Втората мигрантска вълна включва най-вече преселници от Пенджаб. В исторически план, повечето индийски военни в британската армия са именно от този регион. Днес 45% от британските индийци са потомци на имигранти от този щат. Индийският щат Керала, както и такива големи градове като Калкута, Момбай и Делхи, пък захранват икономиката на Великобритания със санитари, медицински сестри и учители. Миграционният процес през този период придобива такива размери и провокира толкова критики в Обединеното кралство, че дори бива лансирано понятието "обратна колонизация". През 1962 консервативното правителство на Харолд Макмилън приема Закон за имиграцията в рамките на Общността, целящ ограничаване мащабите на преселническата вълна от Индия, Пакистан и Карибите.

Третата имиграционна вълна във Великобритания започва през 1967 и достига върха си пет години по-късно. Тя е свързана с миграцията на индийци от източноафриканските държави, като Кения, Уганда и Танзания, които след обявяването на независимостта си поемат курс към "африканизация", т.е. изтласкване на представителите на некоренните националности от местния бизнес и обществения живот. Както е известно, в тези страни има големи индийски диаспори, формирали се през ХІХ-ХХ век и произхождащи предимно от Гуджарат и Пенджаб. Те традиционно поддържат тесни връзки както с родните си провинции в Индия, така и с Великобритания и още по онова време повечето от тях имат британски паспорти.

Осъзнавайки мащабите на надигащата се миграционна вълна от Източна Африка, британското правителство набързо приема през 1968 втори Закон за имиграцията в рамките на Общността, опитвайки се да пренасочи мигрантския поток към Австралия, Канада и САЩ. Въпреки това обаче, в края на 60-те и началото на 70-те броят на мигрантите, идващи от Източна Африка достига 50 хиляди годишно. Именно тогава в Обединеното кралство се преселват и родителите на Риши Сунак, Прити Пател и мнозина други известни индо-британци. Макар че са принудени да изоставят собствеността и бизнеса си в Африка, те бързо се приспособяват към живота във Великобритания, превръщайки се в един от най-проспериращите сегменти на глобалната индийска диаспора и формирайки нейния културен и бизнес елит. Мнозина от най-богатите и влиятелни индийски бизнес фамилии във Великобритания продължават да поддържат тесни връзки не само с Индия, но и с африканските страни.

През 90-те години притокът на мигранти от Индия във Великобритания продължава с пълна сила. Става дума най-вече за млади специалисти, попълващи свободните ниши в секторите, изпитващи остра нужда от квалифицирана работна ръка (здравеопазването, информационните технологии и телекомуникациите). Почти 2/3 от програмистите, които по онова време работят в страната, са от Индия. В момента именно тази добре образована и висококвалифицирана професионална имиграция, наред с предприемаческата активност на второто и трето поколение имигранти, определя лицето на многобройната средна класа в индийската диаспора в Обединеното кралство.

Характерно за повечето имигранти от Индия е, че независимо от региона на произход и общностната им принадлежност, те предават от поколение на поколение традиционните си ценности, отделят голямо внимание на образованието на децата, подкрепят се взаимно и поощряват предприемачеството и кариерното израстване. Всичко това обяснява безпрецедентната социална мобилност, която е по-слабо изразена при другите азиатска мигрантски общности. Впрочем, нерядко предприемчивостта и амбициите се формират под влияние на външни фактори, а не само на вътрешната етика на индийските мигранти. Така, стремежът на потомците на селските семейства от Пенджаб да започнат собствен бизнес е породен от постепенното съкращаване на работните места и професиите, които те усвояват първоначално във Великобритания, както и заради расовата дискриминация, с каквато често се сблъскват дори и най-успешните професионалисти от индийски приозход.

Въпреки трудностите обаче, второто и трето поколение британски индийци се приспособяват успешно към променящата се среда, усвоявайки нови професии в такива сфери като архитектурата, журналистиката, дизайна, правото, науката, медицината и банкерството. Индийците редовно влизат в класациите на най-богатите и успешни британски граждани. Спектърът на секторите, в които индийският бизнес е особено активен, включва както аутсорсинга на бизнес-процесите, фармацевтиката и производството на стомана, така и текстилния сектор, търговията на дребно, хранителната промишленост, електрониката и развлекателните сфери.

По начина си на живот, мнозина представители на индийската общност във Великобритания са по-близо до традиционната представа за благополучното британско семейство, отколкото повечето британци. Оказва се, че богатите индийски семейства съхраняват ценностите, които почти са изчезнали в британското общество - не само "идеалната къща с окосена полянка пред нея", но и здравите семейни връзки, йерархията и клановата структура, уважението към по-възрастните и участието на последните във възпитаването на децата.

Заради общата история и спецификата на индийската диаспора, социалният прогрес на нейните представители се възприема почти безболезнено от британското общество. На фона на растящата тревога на британците във връзка с религиозния екстремизъм и миграцията от Близкия Изток и Северна Африка, масовото преселение на източноевропейци, както и ескалиращата радикализация на миграните от Африка и Карибите, индийската диаспора се възприема от британците като интегрална част от собствената им култура, елемент на стабилност и балансьор на съвременните социално-политически предизвикателства.

Все повече индийци присъстват и в ръководствата на големите транснационални корпорации. В съвременните условия изискванията към техните ръководители не само нарастват, но и трансформират характера им. Сегашните мениджъри са длъжни бързо да се адаптират към променящите се условия, да управляват успешно групи от съвършено различни хора, да демонстрират висока ефективност, без оглед на географската отдалеченост и всевъзможните разделителни линии, и да се ориентират добре в спецификата на развиващите се пазари. Характерна за индийската социална култура е не само силната конкурениця, породена от недостига на ресурси, но и толерантността, емпатията, търпението и умението да се преговаря. Още от детството си индийците растат в условията на безпрецедентно културно и етническо многообразие, където взаимната помощ и способността за избягване на конфликтите са заложени в основата на обществения и частния живот. В същото време индийците са свикнали да разсъждават мащабно, амбициозни са и са в състояние да планират дългосрочно. Комбинацията от всички тези качества обяснява успехите на представителите на индийската диаспора в бизнеса и политиката.

Диаспората като геополитически инструмент на Делхи

Превръщането, в края на ХХ век, на индийската диаспора във влиятелен икономически фактор, накара управляващите в Делхи да подходят по-внимателно към формулирането на съгласувана политика по отношение на връзките с нея. Така, през май 2004 беше създадено Министерство за индийците в чужбина. През 2016 то бе закрито, функциите му бяха прехвърлени отново към Външното министерство, а неговият ръководител Сушма Сварадж стана външен министър на Индия, което бе поредното доказателство за голямото значение, което придават в Делхи на отношенията с диаспората. Днес изграденият в престижния дипломатически квартал на индийската столица офис на департамента на Външното министерство, отговарящ за работата с диаспората (Праваси бхаратия кендра) носи името на Сварадж, която почина през 2019. От 2002 насам, Индия всяка година отбелязва на 9 януари Деня на диаспората (именно на тази дата през 1915 Махатма Ганди се връща от Южна Африка в Индия). По правило тогава се провеждат и големи конференции с участието на индийци от всички краища на света. В обръщението си към участницити в първата, провела се през 2003, тогаващния индийски премиер Атал Бихари Ваджпайе заяви: "Каним ви не само да споделите с нас представата ни за Индия през новото хилядолетие, но и да ни помогнете да оформим нейните очертания. Не искаме само вашите инвестиции, а искаме да чуем и вашите идеи. Не ни трябват богатствата ви, необходим ни е вашият опит".

При управлението на сегашния премиер Нарендра Моди, неговата партия Бхаратия Джаната демонстрира нарастваща активност по отношение на индийската диаспора (така, на срещата на Моди с представители на диаспората през 2015 на лондонския стадион "Уембли" се събраха над 50 хиляди британски индийци).

На този фон е нормално, че индийците от целия свят, а не само във Великобритания и Индия, приемат с особена гордост факта, че сънародникът им Риши Сунак оглави правителството на бившата колониална метрополия. В същото време обаче се прокрадват и съмнения, дали новият британски премиер ще съумее да реформира Консервативната партия и да спаси икономиката на страната. По ирония на съдбата, през последните месеци Лондон положи големи усилия Великобритания все пак да подпише споразумение за свободна търговия с Индия (процесът се проточи с години). Но неспособността му да изпълни вече постигнатите с Делхи договорки относно миграцията и мобилността на отделни групи граждани (студенти и квалифицирани специалисти), както и безпрецедентната политическа криза, сложиха кръст на очерталия се прогрес в съгласуването на условията за въпросното споразумение. Несъмнено, реанимацията на преговорите с Делхи и новият опит сриващата се британска икономика да бъде "прикачена" към демонстриращата мощен възход Индия, ще са сред приоритетите на Сунак, в качеството му на първият в британската история премиер от индийски произход.

Корените на политическите проблеми

Както е известно, в първата си реч като премиер, Риши Сунак заяви, че Великобритания е изправена пред изключително дълбока икономическа криза. В тази връзка, той призна и, че предшественичката му Лиз Трас е допуснала редица грешки. Според Сунак обаче, проблемът не е , че Трас искаше да стимулира растежа на британската икономика чрез своята програма за намаляване на данъците, която беше възприета изключително негативно от пазара и от която тя се отказа само след няколко дни, а че в стремежа си да постигне тази "благородна цел" Трас "допусна някои грешки". И добави, че е бил избран за лидер на Консервативната партия и премиер на Великобритания именно за да ги отстрани. Сунак посочи като причини за кризата все още усещащите се последици от пандемията от Covid-19 и войната в Украйна, дестабилизирала енергийна пазар и веригата на доставки в целия свят. В тази връзка той заяви, че поставя икономическата стабилност и възстановяването на доверието на британците в центъра на програмата на своето правителство, независимо, че това ще изисква вземането на трудни решения.

Налице са обаче редица причини да смятаме, че проблемите, изплували в резултат от последната политическа криза в Лондон не се дължат толкова на фаталната "липса на късмет" или на конкретните грешки, допуснати от Лиз Трас, а имат много по-дълбоки корени и са свързани със самата основа на съвременните либерални политически системи. От една страна, универсалните императиви на социално-икономическото развитие изискват от лидерите на западните държави дългосрочно стратегическо планиране, което пък означава, че те трябва да са готови да предприемат радикални, болезнени, а често и очевидно непопулярни политически решения. Сред лидерските умения винаги е била и способността и решимостта да мислиш не само за нещата, които вероятно ще се случат през следващите седмици или месеци, но и за онова, което би могло или не би могло да се случи след пет, десет или дори двайсет години.

От друга страна, съществуващите в либералните демокрации правила на политическата игра, по един или друг начи, стимулират лидерите да вземат предимно тактически, ситуативни и конюнктурни решения, свързани с непосредствените политически интереси и особеностите на текущия момент. Така триизмерната картина на бъдещето се подменя от двумерната снимка на настоящето, динамиката отстъпва на статиката, а ключовите за държавата решения се определят от политическите рефлекси, а не от щателния и задълбочен анализ. Тоест, днешните лидери, вземащи решеинята, няма как да игнорират постоянните колебания в общественото мнение, политическите ходове на своите опоненти, както и позициите, транслирани от влиятелните медии и все по-могъшните социални мрежи.

Лиз Трас изглежда се оказа поредната жертва на това противоречие между стратегическите цели и тактическите съображения. Както е известно, нейното правителство обяви, че възнамерява да намали данъците на най-богатите граждани и най-големите британски корпорации, но не обясни, откъде ще вземе парите, които да направят това възможно. Освен това Трас зае доста неясна позиция по най-важните въпроси на екологията, включително този за добива на шистов петрол (ще напомня, че след като стана премиер Сунак веднага го забрани). Тя не съумя да формира около себе си екип от съмишленици и създаде впечатление, че в кабинета липсва вътрешен консенсус. Тоест, постави тактиката над стратегията и в резултат от това загуби критично важната подкрепа на собствената си партия, без да успее да получи значима "компенсация" от електората на опозиционната Лейбъристка партия.

Подобно разделение прави управляващите прекалено зависими от техния твърд електорат и базовите групови интереси, стоящи зад властта. Тази зависимост почти изключва възможността за формулиране на дългосрочна стратегическа визия - както във вътрешната, така и във външната поликтика - която да бъде стриктно следвана. В този смисъл, Лиз Трас се оказа жертва на формиралата се политическа система, както разбира се и на собствените си предразсъдъци и заблуди.

Впрочем, тази ситуация едва ли ще се промени в скоро време. Трудно можем да очакваме, че Риши Сунак ще стане новия Чърчил, нито че Джо Байдън ще бъде запомнен като Франклин Рузвелт на ХХІ век, а Олаф Шолц едва ли се окаже по-успешен канцлер от Меркел и Кол. По правило, лидерите, опиращи се на прекалено тясна и крехка политическа и социална база, са неспособни да се изявят като силни водачи, без значение доколко харизматични или убедени в правотата на собствените си идеи изглеждат.

По отношение на международните отношения това означава, че повечето съвременни западни лидери най-вероятно ще продължат упорито да се вглеждат в миналото на собствените си страни, вместо да гледат към бъдещето. Подобна "обратна перспектива", на свой ред, предполага че т.нар. "колективен Запад" ще продължи да се концентрира върху възраждането на еднополюсния модел от границата между ХХ и ХХІ век, а не върху изграждането на нов многополюсен световен ред, отразяващ очертаващите се реалности на третото десетилетие на ХХІ век. Ако това се случи обаче, възниква риск, че умението да се мисли стратегически в международните отношения може да премине от историческия Запад, към формиращия се "не-Запад", в чиито рамки държавните лидери все още могат да си позволят да разработват дългосрочни визии и да планират в по-отдалечена перспектива. Друг е въпросът, дали въпросният "не-Запад" действително е в състояние да се справи с подобно предизвикателство.

При всички случаи, едва ли е реалистично да се говори за евентуална бъдеща "Индийска Британия". Действително, редица индийци са плътно интегрирани в британския елит. В това отношение, Риши Сунак следва да разглежда по-скоро като представител на общност, подобна на китайците от Хонконг, т.е. на "междинна етническа група", която не е свързана тясно с историческата си родина (т.е. с Индия) и е силно зависима от подкрепата на британската метрополия.

От тази гледна точка, прогнозите за възможностите на Сунак да привлече Индия към реализацията на идеята за "Глобалната Британия", следва да отчитат наличието на няколко важни момента. На първо място, кастата "кхатри", към която принадлежи семейството на Сунак, представлява прослойка на търговци и чиновници от Пенджаб, които навремето са се ползвали с привилегирован статут пред британските колониални власти, но са само една от множеството други общности и въобще не са част от елита на управляващата в Индия политическа класа. Тоест, в това отношение, Сунак трудно ще може да упражнява някакво влияние върху Делхи.

Икономическата криза

Несъмнено, основният проблем пред Риши Сунак е поразилата Великобритания икономическа криза: инфлацията, ръстът на цените на енергоносителите и продуктите от първа необходимост. С тези проблеми не можа да се справи нито предшественичката му Лиз Трас, опитала се да раздвижи икономиката чрез мащабни данъчни съкрашения, нито пък Борис Джонсън. Неслучайно, в първата си реч като британски премиер, Сунак предупреди съгражданите си, че предстоят изключително тежки времена и много трудни решения, като призна, че предшествениците му са допуснали "грешки" и обеща, че ще работи упорито за да заслужи доверието на нацията. В тази връзка, изпълнителният директор на британския Кралски инситута за международни отношения (Чатъм Хаус) Бронуин Мадокс изтъква, че сред малкото положителни последици от хаоса, обхванал Великобритания е, че "той позволи на една икономически компетентна фигури да оглави консерваторите".

На свой ред, основателят на UKIP Найджъл Фарадж твърди, че Сунак е протеже на партийната бюрокрация и спонсорите на Консервативната партия, който най-вероятно ще повиши данъците, но няма да може да реши проблемите, свързани с Брекзит и окончателно ще загуби доверието на британците. Според Фарадж: "Можете ли да си представите Риши да влезе в някой работнически клуб в Донкастър и да говори с хората там. Аз лично не мога, той е лишен както от чувство за хумор, така и от елементарна човечност. Затова мисля, че нищо няма да се промени и нищо няма да се подобри, а консерваторите са обречени".

Външната политика

Както е известно, веднага след като влезе в премиерската резиденция на "Даунинг стрийт" 10, Сунак декларира, че ще продължи всестранната подкрепа за Украйна. Той квалифицира случващото се в страната като "ужасна война, която следва да бъде завършена с успех на Киев", а първият чуждестраннен лидер с който разговаря по телефона след като пое поста, беше именно украинския президент Зеленски.

Демонстрирайки, че ще продължи да следва досегашната политика по отношение на украинско-руската война, Сунак, в частност, остави на постовете им министрите на отбраната - Бен Уолъс, и на външните работи - Джеймс Клавърли - двама бивши военни, известни с изключително твърдата си позиция спрямо Русия. Ще припомна, че преди това нито един от тях не подкрепяше кандидатурата на Сунак за премиерския пост.

По време на разговора си в края на октомври 2022, Сунак и американският президент Байдън се споразумяха да продължат съвместно да подкрепят Украйна и да противодействат на Китай. Тук е мястото да припомня, че макар преди за стане премиер някои китайски медии характеризираха Сунак като "прагматичен политик, способен да възстанови нормалните отношения между Обединеното кралство и Пекин", самият той нееднократно е декларирал, че "Китай и Китайската комунистическа партия представляват най-голямата заплаха за сигурността и просперитета на Великобритания и света през ХХІ век".

Според някои, експерти, Риши Сунак е фигура, донякъде сходна с Барак Обама в САЩ, от гледна точка на "расовата представителност" във властта. Чисто формално, той е представител на "потиснатото" в миналото расово малцинство. На практика обаче (също както и Обама) е напълно интегриран в "белите" елити на страната си. Още повече, че две поколения от рода му преди него вече не са живеели в Индия, а са се асоциирали с мултиетническата Британска империя и нейната култура.

Заключение

Няма съмнение, че в сферата на външната политика, и при управлението на Риши Сунак, Обединеното кралство ще продължи да следва досегашния си курс на конфронтация с Русия и Китай. Възможно е също, самата личност на новия премиер да е необходима най-вече за укрепване на алианса между САЩ и Великобритания, от една страна, и Индия - от друга. Делхи е изключително ценен партньор за англосаксонската ос в ескалиращия и сблъсък с руско-китайския тандем. От друга страна обаче, Индия едва ще предприеме каквито и да било стъпки, които са в разрез със собствените и интереси. Тоест, въпросът е, какво реално могат да и предложат Лондон и Вашингтон (освен "индиеца от Даунинг стрийт 10"), за се откаже от сътрудничеството с Русия и търговията с Китай. При всички случаи, надеждите на някои кръгове в Индия за появата в бъдеще на една "Индийска Британия" (като исторически реванш на някогашната колониална "Британска Индия), нямат особени шансове да се превърнат в реалност.

Сигурно е също, че при управлението на Сунак връзката между САЩ и Великобритания ще стане още по-тясна. При това, за разлика от предшественичката си Лиз Трас и дори от Борис Джонсън, глобалистът и бивш притежател на американска "зелена карта" Риши Сунак, се смята за "свой човек" от Демократическата партия на САЩ. От друга страна обаче, привържениците на Тръмп, които на междинните избори за Конгрес през ноември 2022 укрепиха позициите си, не без основание го смятат за протеже на "глобалистите" и свой опонент.

В отношенията на Лондон с ЕС едва ли ще настъпят сериозни промени. Сунак е склонен на компромиси, но въпросът с проблемния статут на Северна Ирландия и отношенията и с Република Ирландия, която е член на ЕС, и останалата част на Великобритания няма решение в така очерталата се ситуация. Всеки възможен избор със сигурност ще бъде отхвърлен от една или друга част на северноирландското и британско обещество, затова той ще бъде отложен за неопределеното бъдеще.

Макар че новият британски премиер няма кой знае какви връзки в парламентарните кръгове, той отдавна се е утвърдил като човек, който бързо се приспособява към всякакви ситуации и може да намери общ език с всеки. Нито по време на следването, нито на бизнес-кариерата си, той не се проявява като ярка и доминираща личност, което обаче не му пречи да направи бърза политическа кариера. Като финансов министър в кабинета на Борис Джонсън той първоначално си създаде добър имидж сред британците с икономическата си политика по време на пандемията, но през лятото на 2022 внезапно подаде оставка и разкритикува политиката на доскорошния си политически покровител. Макар че това ерозира доверието към него в рамките на Консервативната партия, той успя да формира там собствена група от привърженици, сред които се откроява сегашният финансов министър Джереми Хънт.

Важно е и, че под предлог за борба с китайския индустриален шпионаж, Сунак обеша да разшири правомощията и финансирането на контраразузнавателната служба МІ5. Впрочем, по-нататъшните решения на новия премиер относно силовите структури и британския военно-индустриален комплекс ще са особено показателни за бъдещите му планове.

Биографията на Сунак и неговите личностни особености, като човек, който не блести с нищо особено, но пък е удобен за мнозина, му позволяват да се изяви като успешен изпълнител на възложените му задачи, без при това да демонстрира прекалени лични амбиции. По същия начин, по който навремето изпълняваше ролята на личен финансист на своя тъст-милиардер, сега Сунак се оказа удобен за всички играчи кандидат, от който не се очакват личностни изяви, нито гръмки скандали, а успешно лавиране в сложната ситуация, в която се намира Обединеното кралство в момента. И тъкмо поради това не бива да очакваме, че в качеството си на премиер той ще започне да прокарва интересите на британските финансисти или пък на индийскиs IT-бизнес. Не следва да очакваме впрочем, и промяна на политиката на Лондон спрямо Китай и Русия. Сунак най-вероятно ше продължи курса за икономическа дестабилизация както на Русия, така и на Европа/ЕС, с цел укрепване позициите са англосаксонската ос. В същото време, благодарение на произхода си, той е потенциално способен да намери по-успешен подход към Индия, включително да се опита да влоши отношенията и с Москва и Пекин. От друга страна, на фона на възторжените материали в редица индийски медии за "нашия човек в Лондон", Сунак ще трябва да възприеме едно по-деликатно и балансирано поведение към "родината-майка", залагащо на обещанията за задълбочаване на сътрудничествокто, а не на заплахите за санкции заради близките отношения между Индия и Русия. Не бива да забравяме обаче, и за специфичния стил на индийската външна политика, която е склонна да обсипва с комплименти всеки значим играч на международната сцена (особено ако е с индийски корени), но цели най-вече да го привлече като инвеститор в националната икономика, без при това да се ангажира в каквито и да било алианси, насочени срещу други играчи.

* Българско геополитическо дружество