15
Съб, Юни
6 Нови статии

Радикализация на чешката либерална външна политика

брой 1 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Радикалната трансформация на чешката външна политика беше сред приоритетите на правителство на Петър Фиала, поело властта в страната през декември 2021. Войната в Украйна ускори и улесни изпълнението на тази задача.

Чехия се обявява за изолация и сдържане на Русия, осъществяване на мащабни военни доставки за Киев, включването на редица постсъветски републики в ЕС или НАТО и дори за разширяване зоната на действие на алианса в други региони на Евразия, опирайки се на "ценностно-ориентираните" връзки с такива съюзници на САЩ, като Япония, Южна Корея и Тайван. Чешките управляващи активизираха контактите си с опозиционните сили в Беларус и Русия и не може да се изключва, че през следващите месеци ще предприемат радикални стъпки както по отношение на Минск, така и във връзка с тайванския проблем. При това са налице всички основания тези действия на Прага да се разглеждат в контекста на чешкото председателство на Съвета на ЕС, което приключва на 31 декември 2022.

Както вече споменах, украинският конфликт ускори преустройството на външната политика на Чешката република. Обратът в тази сфера беше и си остава сред приоритетите на правителството начело с Петър Фиала. Въпреки това, допреди няколко месеца, управляващите най-вероятно не са очаквали, че ще постигнат тази цел толкова лесно и бързо. За осъществената от тях ревизия на външнополитическия курс на страната са характерни: морализмът; апелиращият към човешките права универсализъм; ценносттно мотивираната ориентация; експанзионизмът и чувството за превъзходство; атлантизмът, милитаризмът и липсата на прагматизъм. Официалният дискурс на чешката държава се вписва в западната парадигма за световния ред, основаващ се на правила. Тази парадигма къса с принципите на формиралия се след Втората световна война ред и свързаното с него международно право, чието ядро е Уставът на ООН. Следва да обърна внимание, че дтевният ред на чешката външна политика стана по-радикален и конфронтационен, отколкото този на Германия, Франция, Унгария и някои други страни членки на ЕС, които се опитват да търсят по-умерени решения във връзка с украинската криза.

Трансформацията на чешката външна политика

Чешката дипломация, включително външният министър Ян Липавски, изключително активно прокарва получилата нов импулс моралистична външна политика, чиито крайъгълен камък е западната концепция за човешките права. Прагматичната ориентация и икономическата дипломация, прокарвани от предишните правителства, както и от президентите Вацлав Клаус и Милош Земан, са оставени на заден план и заменени с едностранен активизъм и радикализъм. На срещата на външните министри на страните членки на Съвета на Европа, провела  се в Торино през май 2022, Ян Липавски демонстрира новото лице на чешката външната политика, одобрявайки изключването на Русия от Съвета и подкрепяйки резолюция №2436 на Парламентарната асамблея на тази организация, която беше обсъждана през април и която призовава за създаване на международен наказателен съд за предполагаемите престъпления на Русия [The Russian Federation aggression..].

Нещо повече, чешкият външен министър акцентира върху необходимостта Русия да бъде изолирана и изключена от международната обшност, като паралелно с това продължи интеграцията на постсъветските държави (и най-вече на онези от "Източното партньорство") в западния блок [Ministr Lipavski jednal v Turine..]. Действията на Липавски в сферата на "човешките права" не се ограничиха с това. Ръководеното от него министерство приключи с изготвянето на чешката версия на т.нар. "Закон Магнитски". Макар че първоначално се предвиждаше този документ да бъде представен за разглеждане от правителството до края на 2023, кабинетът го одобри още през юни 2022. Всичко това свидетелства за силния натиск за извеждане на проблематиката за човешките права на преден план. Неслучайно, през юни в Прага се появи британско-американският бизнесмен Бил Браудър, изиграл решаваща роля за приемането на "Закона Магнитски" в САЩ. Сегашното политическо ръководство в Чехия е все по-склонно да игнорира принципа за ненамеса във вътрешните работи на други държави, сред примерите за което е активната и официално озвучена подкрепа за опозиционните сили в Русия, Беларус и Китай. Така, след срещата си с неуспешния кандидат за президент и председател на Координационния съвет на беларуската опозиция Светлана Тихановска, министър Липавски потвърди, че Чешката република подкрепя демократичната опозиция в Беларус [Ministr  Lipavski predstavil aktivity..].

Според мнозина, Прага е на път да се превърне в център на беларуската емиграция. Прозападният лидер Светлана Тихановска се ползва с широка подкрепа в чешките политически среди. През май 2022  тя се срещна с всички висши държавни представители - президента Милош Земан, председателите на двете камари на парламента, както и с премиера Фиала [Zeman prijal Cichanouskou..]. При това последният изтъкна, че либералните демокрации следва да наложат още по-сурови санкции на Беларус, оказвайки максимално силен натиск върху Минск [Premier Fiala se setkal..]. Както е известно, през юли 2021 Тихановска лансира идеята за осъществяване на преврат в Беларус по време на разговорите си с американския президент Джо Байдън. На срещите си на най-високо ниво в Прага тя се опита да убеди чешките власти да превърнат "беларуския въпрос" в приоритет на председателството на Чехия в Съвета на  ЕС [Тихановская высказалась… Menšík]. И управляващите чешки политици се вслушаха в предложението и. Така, президентът Милош Земан, който подкрепя опозиционната активност на Координационния съвет на Тихановска, предложи на премиера Фиала да организира в Прага център на беларуската емиграция и опозиция. На свой ред, председателят на долната камара на Чешкия парламент Маркета Адамова Пекарова заяви, че в периода на чешкото председателство в ЕС "ние трябва да подкрепим беларуската опозиция и най-сетне да свалим диктатора Лукашенко" [Mely bychom svhrnout Lukasenka..].

Междувременно, Литва стана първата държава, която официално призна Координациония съвет за единственото законно правителство на Беларус. Не може да се изключва, че в резултат от интензивните контакти между беларуската опозиция в емиграция и чешкия политически елит Прага  може да предприеме аналогичен демарш, макар че това би могло да създаде опасна ситуация. Нещо повече, с разрешението на чешкото правителство, на територията на страната се осъществява военна подготовка на въоръженото крило на беларуския Координационен съвет. Участващите в него бойци осъществяват диверсионни операции в самата Беларус, освен това присъстват и в Украйна, където си сътрудничат с местните специални служби [Rokos..].

Освен това в Чехия се провеждат срещи на сепаратисти от Руската Федерация, както и на самопровъзгласилото се емигрантско "правителство" на китайские уйгури. По този начин централноевропейската страна се превръща в един от световните центрове за подкрепа на опозиционните сили от т.нар. "автокрации". На този фон едва ли е изненадващо, че чешкият министър на отбраната се изказа положително дори и за организаторите на атентата срещу руската политоложка Даря Дугина. Всичко това говори, че "прераждането" на чешката либерална демокрация придобива опасни измерения[Ministryne obrany..].

В известен смисъл, обратът в чешката външка политика, който изглежда доста проблематичен от гледна точка на международното право, усилва нестабилността и неопределеността. Сегашният кабинет се стреми да бъде признат като водещ фактор в глобалното принуждаване към спазване на човешките права в тяхната западна интерпретация. Което може да доведе до такива радикални стъпки като провокирането на преврат в Беларус и Русия или признаването на  Тайван за независима държава. Подобна политика обаче, застрашава международното положение на Чешката република и нейните дългосрочни интереси.

Новата ориентация на чешкката външна политика доведе, в частност, до това, че от 10 май 2022 Чехия зае мястото на Русия в Съвета на ООН по правата на човека (СПЧ). Този орган, чиято задача е прокарването на защитата на човешките права в целия свят, включва 47 членове, избирани за тригодишен срок. Срокът на руското членство в него изтичаше през 2023, но Москва взе решение да го прекрати в отговор на враждебните действия, предприети от редица други страни членки. В резултат членството на Русия беше официално прекратено и страната се оказа първата, изключена от Съвета държава, след Либия [Ledere, Peltz..]. От момента на създаването на СПЧ през 2006, Чешката република беше избирана за член на този орган на ООН през 2006-2007, 2012-2014, 2019-2021 и 2022-2023, но нито веднъж чешкият представител не беше заемал председателския пост в него. Въшното министерство в Прага обяви, че основните му приоритети ще бъдат свободата на медиите, свободата на събранията, сътрудничеството с НПО и, което е важно, подкрепата за твърдата реакция срещу нарушаването на човешките права [Ceska republika je zvolena..]. Паралелно с това, стана напълно ясен и истинският дневен ред на чешкото председателство в Съвета на ЕС. Освен активността си във връзка с беларуския и украинския въпроси, както обяви външният министър Ян Липавски, Прага ще предприеме практически стъпки за приемането на Украйна в ЕС, включително за организирането на среща на върха Украйна-ЕС с участието на президента Володимир Зеленски тъй като, както се изрази самият министър, "украинците умират за да може страната им да стане част от Европейския съюз" [Bastilova, Zak..].

На провелата се през май 20022 в Берлин неформална среща на външните министри на страните членки на НАТО, чешкият представител се присъедини към групата на "ястребите", призоваващи за увеличаване на военната подкрепа за Киев, провеждане на твърда политика за сдържане на Русия и Китай, задълбочаване на отношенията между НАТО и ЕС, както и между НАТО и държави от други региони и най-вече Азиатско-Тихоокеанския, на основата на общите ценности [Ministr zahranichnich veci..]. С други думи сегашните чешки управляващи се обявяват за разширяването на НАТО извън сегашната географска зона на алианса, както и за разширяване на функциите му. Проникването на структурите на НАТО във всички части на Евразия очевидно цели обкръжаването на Русия, Китай и други държави с различна от западната ценностна ориентация. Новият курс на Чехия до голяма степен съвпада и допълва политиката на Полша и, паралелно с това, отговаря на стратегическите интереси на НАТО и САЩ в Евразия, като цяло, и в региона на Централна и Източна Европа, в частност. Постоянно усилващото се взаимодействие между Прага, Варшава и Вашингтон потвърждава тази тенденция.

Прага като противник на Пекин и съюзник на Тайпе

Чешките управляващи се ориентират към принципна ревизия на отношенията с Китай. В основата на този завой е спорното наследство на Вацлав Хавел, отхвърлящ суверенистките стремежи на Чехия, както и сегашният дискурс на САЩ, че западният "свободен свят” следва да се противопостави на нарастващата мощ на незападния "недемократичен свят”. Сред последиците от радикално проатлантическата програма на парламентарното мнозинство и правителството на Чешката република вече са и подкрепата за включването на Тайван в международните организации, както и обсъждането на възможността Прага да напусне формата "16+1" (Инициативата за сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ). При това, съответните планове се разработват в тясно сътрудничество с американското ръководство и спонсорираните от САЩ чешки НПО.

След идването на власт, през декември 2021, на сегашното либерално правителство, с неговата радикално проатлантическа ориентация, беше ясно, че следва да очакваме промени във външната политика на страната. Министрите и партиите от управляващата коалиция не криеха намеренията си да ревизират отношенията с Китай и Русия. Впрочем, отношенията с последната бяха замразени още след прословутия случай с вривовете в склад с боеприпаси във Върбетице, през април 2021. Взаимодействието с Китай пък беше по-малко интензивно, в сравнение с периода отпреди пандемията от Covid-19, но поне не бе обременено с взаимна подозрителност и враждебни действия на най-високо равнище, затова съществуваше голям потенциал за бързото му възстановяване. За съжаление обаче, чешката управляваща коалиция избра противоположния път. В момента за Прага основните дискусионни въпроси във връзка с Китай са тайванският проблем и участието в европейско-китайския механизъм за сътрудничество "16+1", обединяващ държавите и Централна и Източна Европа и Китай. По време на предизборната кампания през 2021 двете опозиционни коалиции, които са безусловно привързани към либералната демокрация, евроатлантизма и западния хегемонизъм и са предразположени към т.нар. либерален авторитаризъм, обявиха за своя цел ревизията на отношенията с "автокрациите", настоявайки за връщане към идеалистическата и морализаторска външна политика, олицетворявана от първия президент на Чехия Вацлав Хавел.

Ще припомня, че като виден дисидент в социалистическа Чехословакия, навремето Хавел се ползваше с подкрепата на западния лагер, затова не беше учудващо, че след падането на комунистическия режим, той се оказа най-големия адепт на политиката "на връщане към Запада". Характерни за провежданата от него политика бяха възторженото преклонение пред Запада и положителното отношение към западната хегемония и доминиращите позиции на САЩ. Като един от международните символи на борбата за либерална демокрация, Вацлав Хавел в същото време се отказа от каквито и да било стремежи за провеждане на автономна, прагматична и мултивекторна политика на Чешката република. Сега управляващите либерални партии са продължители на това проблематично наследство.

Атлантическите традиции на чешкия либерален "мейнстрийм" формираха благоприятните предпоставки за рязката радикализация на външнополитическата позиция на страната след началото на украинската криза. Прага се оказа един от пионерите на антируската кампания и важно звено в коалицията на "ястребите" по източния фланг на НАТО, възприемайки като свои и прокарвайки хегемонистичните интереси на САЩ в региона. За радикализацията на чешката позиция способстваха поредица от паралелни кризи, които поставят под въпрос хегемонията на САЩ и жизнеспособността на западния социално-икономически и политически модел. Основателното усещане за опасност вероятно ще стимулира по-нататъшната ескалация на търканията и провокациите по отношение на Китай. От гледна точка на либералните кръгове в Прага, Пекин е "съучастник" на Москва. При това, както изглежда, няма начин те да бъдат убедени, какво е реалното положение на нещата, защото това неминуемо би влязло в противоречие с мирогледа на либерално-демократичния елит. Що се отнася до Чешката република, украинският конфликт беше използван като предлог за свиване на отношенията с Китай и лансиране на инициативи за демонтаж на съществуващите механизми за сътрудничество, което се съпровожда с нарастващо внимание към Тайван и концепцията за Индо-Тихоокеанския регион [Sebok..].

Антикитайският дневен ред се прокарва по няколко канала в различните чешки държавни органи. Така, по време на обсъждането, през май 2022, на тайванския въпрос в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност на Сената, министър Ян Липавски всячески изтъкваше необходимостта от разширяването на връзките между Прага и Тайпе, посочвайки, че те са от по-голямо значение, отколкото отношенията с Пекин. Опирайки се на заявлението на чешкото правителство в рамките на провелата се през април сесия на стратегическия диалог със САЩ, сенатската комисия обяви Тайван "за един от ключовите партньори на Чехия в Индо-Тихоокеанския регион", тъй като партньорството с него се основава "на общите демократични ценности". Чешките сенатори отправиха критики към Китай за това, че уж пречи на развитието на Тайван и действа в разрез с интересите на тайванския народ. Подобни формулировки в завоалирана форма показват, че в Прага възприемат Тайван като независим субект на международните отношения, което е в кардинално противоречие с принципа за "един Китай". Въпреки предпазливостта на използваните формулировки, резолюцията на Сената призовава правителството да положи усилия за включването на Тайван в Световната здравна организация (СЗО), Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКООНИК), Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) и Интерпол.

В дневния ред на чешкия Сенат беше включен и въпросът за икономическия и културен офис на Тайпе в Прага, изпълняващ функциите на представителство на Тайван в Чешката репубика [Zapis z 26s schuze  VZOB]. От гледна точка на чешкото законодателство, тази институция представлява просто неправителствена организация, която няма дипломатически статут. В така създалата се ситуация обаче, Комисията по външните работи на Сената вероято ще се обяви за промяна на статуквото и повишаване статута на въпросния офис на Тайпе до официална дипломатическа мисия.

Председателят на Сената Милош Вистрачил разиграва тайванската карта още от момента, в който зае този пост, т.е. от 2020. Така, в края на август 2020, той оглави официална делегация на чешки сенатори, която посети Тайван, въпреки неодобрението на тогавашния външен министър Томаш Петршичек, премиера Андрей Бабиш и президента Милош Земан, но с подкрепата на Държавния департамент на САЩ. През 2021 Вистрачил прие в Прага най-голямата в историята на двустранните контакти тайванска делегация, начело с Джоузеф Ву (министър на външните работи), който благодари на чешките политици за това, че са в авангарда на усилията за подкрепа на Тайван на международната сцена [Tchajwanski ministr..]. Сега пък, председателят на чешкия Сенат лобира за излизането на страната от формата за сътрудничество "16+1" под предлог, че въпросният формат "беше създаден от Китай за да усили влиянието си в тази част на света". През юни 2022, в интервю за изданието The Diplomat, Вистрачил изрази опасения относно възможната реакция на Пекин на тези действия. В тази връзка представители на чешкото правителство започнаха преговори с други държави участнички във форума, както и със САЩ, за да координират предприеманите от тях стъпки. Според председателя на Сената, който е втория в йерархията представител на властта в Чешката република, Прага и Западът, като цяло, следва да понижат нивото на сътрудничество с "тоталитарния" Китай и да укрепят трансатлантическите връзки със САЩ, за да се противопоставят ефективно на "автократичния" блок, опиращ се на партньорството между Пекин и Москва [Tiezzi..].

Фундаменталният външнополитически радикализъм, който демонстрира горната камара на чешкия парламент, се смекчаваше от неговата долна камара, по време на предишния и мандат, когато мнозинството депутати бяха представители на прагматично мислещите партии. Но, откакто и в двете камари доминират либералните сили, депутатите от долната следват пътя, прокаран от сенаторите. Така, парламентарната комисия по външна политика прие резолюция за включване на Тайван в международните организации, сходна с тази на колегите им от Сената от април 2022. Нещо повече, на 9-та сесия на долната камара, провела се през май 2022, беше разгледан въпросът за членството на Чешката република в механизма "16+1". В хода на дискусиите зам. министърът на външните работи Иржи Козак, отговарящ за ревизията на отношенията с Китай и Русия, заяви, че участието на страната във формата "16+1" ще бъде преразгледано, тъй като икономическата дипломация и прагматичната външна политика, провеждана от предишното правителство на Андрей Бабиш, с очевидната подкрепа на президента Милош Земан, уж са се провалили. Акцентирайки върху променилата се международна ситуация, Козак настоя, че механизмът "16+1" се е превърнал в заплаха за сигурността на страната. Някои депутати дори определиха Китай като "противник". Всички присъстващи, включително депутатите - членове на комисията, както и представителите на Външното министерство и НПО, твърдяха, че инициативата "16+1" не е донесла никакви предимства и реални резултати, а обслужва единствено експанзията на Пекин. Председателят на комисията Марек Женишек добави, че чешкото правителство следва да подкрепи Литва, в конфликта и с Китай. Последният възникна през ноември 2021 след решението на Вилнюс да открие дипломатическо представителство на Тайван, което е в разрез с принципа за "един Китай". В отговор Пекин наложи икономически санкции на Литва. Женишек обяви също, че парламентите на редица държави от Централна и Източна Европа (ЦЕИ) очакват от чешките депутати резолюция и действия за излизане на страната от формата "16+1".

Макар че не бе предоставена по-подробна информация, казаното от Женишек се съгласува със заявлението на председателя на чешкия Сенат Милош Вистрачил, за съществуващата координация между някои страни от ЦИЕ и Вашингтон, която може да доведе до излизането на тези страни от формата "16+1". Комисията по външна политика на долната камара на чешкия парламент прие резолюция, в която се предлага правителството да разгледа възможността за прекратяване участието на Чехия в тази многостранна програма за сътрудничество. Обсъждането и демонстрира липсата на реална дискусия, пасивността на мнозинството депутати и активността на антикитайската група, прокарваща едностранна и заблуждаваща информация за да осигури широка подкрепа на собствената си позиция. Както е известно, и резолюцията за Тайван, и тази за излизане на страната от "16+1" бяха одобрени единодушно [Zahranicni vybor..].

Политиката, която провеждат сегашното чешко правителство и двете камари на парламента е концентрирана върху комбинирания антикитайски и антируски дневен ред. Освен от споменатите по-горе дискусии и приети резолюции, този извод се потвърждава и от активните международни контакти. Така, през 2022, председателят на комисията по външна политика посети държавите от  Прибалтика, където се срещна със съветниците на литовския президент, директорите на Центъра за челен опит на НАТО в сферата на стратегическите комуникации и Международния център за отбрана и сигурност, както и със самопровъзгласилата се за лидер на Беларус Светлана Тихановска [Navsteva Lotisska.. Prijeti Poradkyne..]. Продължава сътрудничеството между външнополитическите комисии на редица държави от ЦИЕ. Всичко това, наред с консултациите на високо равнише със САЩ и активизирането на контактите с НПО, финансирани от американския Национален фонд за демокрация, говори за това, че антикитайските сили в Чехия подготвят конкретни действия за демонтиране на формата "16+1" и другите форми на сътрудничество с Китай.

Възражда ли се Централна Европа?

На фона на кризата на западната общност, ескалиращите недемократични тенденции сред либерално-демократичните елити и пред лицето на нарастващия натиск от страна на ЕС някои кръгове в региона на ЦИЕ започнаха да лансират проекти, целящи защитата и по-нататъшното развитие на спецификата на централноевропейскикте нации. Чешките власти обаче, се противопоставят на подобни опити. Така например, една от структурите на чешкото Министерство на вътрешните работи - Центърът за борба с хибридните заплахи, интерпретира тези опити за еманципация като прокарвани и подкрепяни от чужди държави и най-вече от Русия. Центърът поставя дискурса на темата за Централна Европа в контекста на хибридната война, въпреки че  мнозинството от чешкото население не смята Чехия за част от Запада. Концепцията за Централна Европа все по-често се обсъжда на различни нива не само в Чешката република, но и в другите страни от региона. Тя вече е възприета от гражданското общество и получава по-нататъшно развитие във връзка с многобройните кризи в ЕС и трансформирането на глобалния ред в посока към полицентризма. Досега Вишеградската група се възприемаше като символ на регионалното сътрудничество, ползвайки се с популярност сред повечето политически субекти. Все повече политици, експерти и общественици осъзнават, че Централна Европа (или Централна и Източна Европа - ЦИЕ) следва да отстоява специфичните си интереси, да защитава своето исторически формирало се своеобразие и да се утвърди като един от автономните региони на Евразийския континент.

Така, през юни 2022, в Прага се проведе международната конференция "Свети Адалберт и Централна Европа", в която участваха мнозина авторитетни фигури (политици, експерти, бизнесмени, представители на Католическата църква и т.н.) от Чехия, Словакия, Австрия, Полша, Сърбия и Словения [International conference]. В центъра и беше проблемът за съвременния западен либерализъм, който ерозира самите основи на нашите общества, включително националните ни традиции, специфичните социални модели, семейството, както и фундаменталните права и свободи, подчинявайки ги на интересите на транснационалните либерално-демократични елити [Vosahlo..].

Въпреки широкия спектър от мнения по редица въпроси (от външната политика до институционалния дизайн), което бе неизбежно поради разнообразните политически възгледи на участниците, беше постигнат консенсус относно необходимостта от задълбочаване на сътрудничеството, защита на специфичната идентичност, ценности и интереси, както и на разширеното и инклузивно изграждане на Централна Европа, която да излезе извън рамките на Вишеградската група. Конференцията, организирана от чешката асоциация Patrimonium Sancti Adalberti, беше първата стъпка към постепенната реализация на тези задачи. Както беше изтъкнато по време на дискусиите, от ключово значение е формулирането на концентуални рамки и създаване на практически институционални механизми, които да послужат за еманципацията на централноевропейския регион в бъдеще.

Темата за централноевропейското сътрудничество вече беше обект на критика от страна на официарните държавни органи в Чехия и, в частност, от вече споменатия Център за борба с хибридните заплахи (до юли 2022 той се наричаше Център за борба с тероризма и хибридните заплахи), който е част от Министерството на вътрешните работи. Центърът, който значително се активизира след началото на войната в Украйна, играе доста спорна роля, квалифицирайки публично като "агенти на Кремъл" всички, които се отнасят критично към външнополитическата ориентация и курса на правителството, или към модела на либералната демокрация. При това, макар че във фокуса на вниманието му се намира украинският въпрос, активността на Центъра касае и други сфери. От момента на създаването си през 2017 той публикува редица аналитични материали, засягаши широк спектър от области: антисемитизма, международния тероризъм, миграционната криза, "дезинформационния наратив" относно пандемията от коронавирус, мониторинга на критиките срещу либералните демокрации и наблюдението на "алтернативните медии".

Макар че аналитичните материали на Центъра претендират за обективност и безпристрастност, те очевидно отразяват определен подход, съвпадащ с интересите на прозападните либерално-демократични елити. Целенасочено или не, но, оперирайки с модните клишета за борба с дезинформацията, операциите за прокарване на чуждестранно влияние и "авторитарните" тенденции в обществото, Центърът се превърна в инструмент за легитимиране на определени интерпретации и моргинализиране и дори забрана на други, както и за дискредитиране на вътрещните противници на статуквото. Той например обяви за "дезинформационен" наратив, напълно обоснованото твърдение, че редица ваксини (и най-вече тези, произведени от Китай и Русия) биват подложени на дискриминация и отричани по политически причини [Koronavirus..]. Вопросната държавна структура отрича правото на съществуване на разминаващите се с официалния дискурс възгледи относно международните отношения и световния ред, украинския въпрос, или Китай и Русия. Така например, наскоро Центърът отправи открити нападки срещу Китай, че осъществява пропаганда, включително че транслира "дезинформацията на Кремъл" на територията на Чехия [Dezinformace o Ukrajine..]. Като цяло, Центърът обвързва повечето алтернативни наративи и гледни точки с чуждестранни интереси, което цели да ги лиши от убедителност. Често, алтернативните подходи и мнения директно се свързват с целенасочената активност на външни играчи и най-вече на Русия. Дейността на Центъра се вписва органично в общата тенденция за секюритизация, т.е. изключване в интерес на националната сигурност на все повече въпроси, които вече не могат да се обсъждат или изследват свободно.

Според експертите на Центъра, дискусиите за Централна Европа, нейната роля, интеграция, идентичност и перспективи, също са обект на хибридни операции, което ги прави проблематични от гледна точка на чешката държава. Подобни твърдения изглеждат още по-обезпокоителни, тъй като Чешката република и другите държави от региона действително имат обща история, свързана с Австрийската империя и съществувалите преди появата и държави, със социалистическото минало в рамките на съветския блок, с опита от постсоциалистическата трансформация и процеса на присъединяване към такива западни структури, като ЕС и НАТО. Регионът несъмнено притежава своя специфика, различавайки се, от една страна, от Западна Европа, а от друга - от т.нар. Руски свят. В същото време обаче, днес Централна, както и Източна Европа и Балканите, се разглеждат като периферия на Запада, обречена да следва по-развитите западни държави и да възприема автоматично техните модели в различните жизнени сфери.

Чешката република, Унгария, Полша и Словакия създадоха съвместно Вишеградската група за да развиват взаимното сътрудничество и да се подкрепят в процеса на интеграция в западните структури. Вишеградската четворка изигра позитивна роля и можа да се противопостави успешно на някои аспекти на политиката на ЕС, противоречащи на интересите на страните от Централна Европа. Но макар че между държавите от групата има много общо, налице са и някои съществени разногласия. Това се прояви и в отношението към украинската криза през 2022. Унгария зае балансирана позиция, докато Полша и Чехия се присъединиха към крайно антируската линия на т.нар. "ястреби". Истината е, че някои държави от региона се хванаха за възможността да прокарват радикални цели, съвпадащи с интересите на САЩ, но вредящи на позициите на ЕС, като цяло. Дневният ред, лансиран от Варшава, Прага и редица други столици, очевидно ерозира каузата за постигане на стратегическа автономия на Европа, задълбочавайки зависимостта и от Вашингтон. На теория, лансираната от Полша Инициатива "Три морета" (т.нар. "Междуморие"), която от самото начало се подкрепяше от САЩ, би могла да се разглежда като автономистки проект на държавите от ЦИЕ, но на практика е по-скоро инструмент за възраждане на хегемонистките амбиции на Варшава в региона и обслужва американските интереси. Макар че на пръв поглед "Междуморието" е насочено най-вече против Русия и опитите и да проектира влиянието си в т.нар. "близка чужбина", тази идея може да бъде използвана и в рамките на антикитайския дневен ред, тъй като някои страни от региона (Литва и Чехия) вече поставиха под въпрос инициативата "16+1" и принципа за "един Китай".

От всичко това следва, че регионалните проекти в Централна Европа и ЦИЕ могат да играят както позитивна, така и негативна роля. Всички те са подложени на риск да бъдат използвани не в интересите на региона, а на външни сили и най-вече в интерес на Съединените щати. Осъществяващите се в последно време промени са тревожен пример за това. Разбира се, подобни рискове дори не привличат вниманието на споменатия по-горе чешки Център за борба с хибридните запллахи, защото (транс)атлантическата догма е заложена в самите корени на чешката либерална демокрация. Точно обратното, тази държавна институция на Чешката република твърди, че концепцията за Централна Европа уж се използва за целите на субекти, отстояващи руските интереси. За опасна се обявява дори представата, че централноевропейската идентичност се различава както от източната, така и от западната.

Следва да отбележа обаче, че по данни от доклада GLOBSEC Trends 2021, преобладаващото мнозинство чехи (58%) не смятат страната си за част от Запада нито в геополитическо, нито в цивилизационно отношение. В същото време 68% от чешките граждани не искат да бъдат въвличани в съперничеството между САЩ и Китай, а почти толкова (69%) смятат за най-важен стратегически партньор на Чехия съседна Германия, а не САЩ (18%) или Великобритания (17%) [GLOBSEC Trends..]. От което следва, че населението на Чехия не чувства голяма близост нито с незападните държави (Русия или Китай), нито със Съединените щати. Това обстоятелство е изключително важно на фона на радикалната атлантистка програма на чешкото правителство. Споменатият по-горе Център за борба с хибридните заплахи разглежда централноевропейскя дискурс като негативен и опасен, защото според него поставя под съмнение отъждествяването на Чешката република с колективния Запад или ЕС [Stredoevropska identita..]. Тоест, в това отношение официалната политика е в разрез с интересите на нацията.

Заключение

Ревизията за външната политика на Чешката република е част от по-общите изменения в Европейския съюз, в чиито рамки либерално-демократичните елити се опитват да прекроят политическия, икономически, социален и културен ландшафт както на западните, така и на незападните общества. Целта на либералните демократи е Европа без Русия и Европа като второстепенен партньор на САЩ. Либерално-демократичният дневен ред доведе до това, че Европа се превърна в ревизионистки играч, който отслабва както икономически, така и политически, заради своето морализаторство и недостатъчния си прагматизъм. Благодарение на либерално-демократичните елити Европа се превръща в крепост на либералния (или, по-скоро, постлибералния) догматизъм, който пречи на развитието на човешкия, социалния и икономически потенциал, а следователно и на глобалния прогрес. Тези елити постепенно ограничават плурализма и ерозират демократичната традиция и механизми, използвайки за целта една формална и отчуждена концепция за демокрацията. Либерално-демократичната политика все повече противоречи на изначалните либерални ценности и цели и препятства свободната търговия, както и свободния обмен на идеи. Тези негативни характеристики са несъмнен признак за упадъка на либералните демокрации, придобиващи все повече откровено авторитарни черти.

 

Литература:

 

  1. Тихановская высказалась о встрече с Байденом // RT. 28.07.2021. russian.rt.com/world/news/890211-tihanovskaya-vstrecha-baiden.
  2. Bastlová M., Žák M. Šéf české diplomacie Lipavský: Chci Ukrajině umetat cestičku do EU // Seznam Zprávy. 06.05.2022. seznamzpravy.cz/clanek/domaci-politika-sef-ceske-diplomacie-lipavsky-chciukrajine-umetat-cesticku-do-eu-201249.
  3. Česká republika je zvolena do Rady OSN pro lidská práva // Ministerstvo zahraničních věcí České republiky. 10.05.2022. mzv.cz/jnp/cz/udalosti_a_media/tiskove_zpravy/ceska_republika_je_zvolena_do_rady_osn.html.
  4. Dezinformace o Ukrajině šířené Čínou v podání Čínského rozhlasu pro zahraničí Centrum proti hybridním hrozbám. Ministerstvo vnitra České republiky. mvcr.cz/chh/clanek/dezinformace-o-ukrajine-sirene-cinou-v-podani-cinskeho-rozhlasu-pro-zahranici.aspx.
  5. GLOBSEC Trends 2021: Czechia one year into the COVID-19 pandemic // GLOBSEC. 28.06.2021. globsec.org/publications/globsec-trends-2021-czechia-one-year-into-the-covid-19-pandemic/.
  6. International conference Saint Adalbert and Central Europe. Patrimonium Sancti Adalberti. 10-12 June 2022. psazs.cz/en/saint-adalberts-conference/.
  7. Koronavirus: Přehled hlavních dezinformačních trendů a sdělení. Centrum proti hybridním hrozbám. Ministerstvo vnitra České republiky. 2020. mvcr.cz/cthh/clanek/koronavirus-prehled-hlavnich-dezinformacnich-trendu-a-sdeleni.aspx.
  8. Lederer E. M., Peltz J. UN assembly suspends Russia from top human rights body // AP. News. 07.04.2022. apnews.com/article/russia-ukraine-united-nations-general-assembly-voting-rights-united-nations-lindathomas-greenfield-6b4f311e6099315aa4efc2d5772ab80e.
  9. „Měli bychom svrhnout Lukašenka“, řekla na sněmu TOP 09 šéfka Pekarová // Echo24.cz. 21.11.2021. echo24.cz/a/SmknA/meli-bychom-svrhnout-lukasenka-rekla-na-snemu-top-09-sefka-pekarova.
  10. Menšík J. Udělejte z Běloruska prioritu svého předsednictví v EU, apeluje Cichanouská na české politiky // Novinky.cz. 10. 05. 2022. novinky.cz/domaci/clanek/udelejte-z-beloruska-prioritu-sveho-predsednictvi-v-eu-apelujecichanouska-na-ceske-politiky-40396551.
  11. Ministr Lipavský jednal v Turíně o stavu lidských práv v Evropě a pomoci Ukrajině // Ministerstvo zahraničních věcí České republiky. 20.05.2022. mzv.cz/jnp/cz/udalosti_a_media/tiskove_zpravy/ministr_lipavsky_jednal_v_turine_o_stavu.html.
  12. Ministr Lipavský představil aktivity v lidskoprávní oblasti // Ministerstvo zahraničních věcí České republiky. 09.05.2022. mzv.cz/jnp/cz/udalosti_a_media/tiskove_zpravy/ministr_lipavsky_predstavil_aktivity.html.
  13. Ministr zahraničních věcí Jan Lipavský se zúčastnil neformálního jednání ministrů zahraničních věcí NATO v Berlíně // Ministerstvo zahraničních věcí České republiky. 16.05.2022. mzv.cz/jnp/cz/udalosti_a_media/tiskove_zpravy/ministr_zahranicnich_veci_jan_lipavsky_2.html.
  14. Ministryně obrany Černochová napsala, že jí není líto mrtvé dcery Dugina ani truchlícího otce // Echo24.cz. 21.08.2022. echo24.cz/a/SFvdu/cernochova-twitter-netruchli-kritika-vyrok-dugin-darja-neni-lito-dolejs.
  15. Návštěva Lotyšska, Estonska a Litvy (2022, June 06) // Poslanecká sněmovna Parlamentu České Republiky. 06.06.2022. psp.cz/sqw/hp.sqw?k=3312&z=16117.
  16. Premiér Fiala se setkal s vůdkyní běloruské opozice Cichanouskou // Vláda České republiky. 12.05.2022. vlada.cz/cz/media-centrum/aktualne/premier-fiala-se-setkal-s-vudkyni-beloruske-opozice-cichanouskou-196281/.
  17. Přijetí poradkyně prezidenta Litevské republiky paní A. Skaisgiryté // Poslanecká sněmovna Parlamentu České Republiky. 10.05.2022. psp.cz/sqw/hp.sqw?k=3334&z=16007.
  18. Rokos M. Za zpomalení Rusů jim prostřelují nohy. V Praze cvičí na svržení Lukašenka // Seznam Zprávy. 28.07.2022. seznamzpravy.cz/clanek/zahranicni-provadeji-diverzni-akce-proti-lukasenkovi-a-putinovi-trenuji-i-v-praze-209918.
  19. The Russian Federation’s aggression against Ukraine: ensuring accountability for serious violations of international humanitarian law and other international crimes // Parliamentary Assembly of the Council of Europe. 28.04.2022. pace.coe.int/en/files/30024/html.
  20. Šebok F. České předsednictví bude řešit vztahy s Čínou // Asociace pro mezinárodní otázky. 15.06.2022. amo.cz/cs/china-observers-in-central-and-eastern-europe-choice/ceske-predsednictvi-bude-resitvztahy-s-cinou/.
  21. Středoevropská identita jako součást protizápadního narativu na kvazi-mediální scéně // Centrum proti hybridním hrozbám. Ministerstvo vnitra České republiky.Ministerstvo vnitra České republiky. mvcr.cz/cthh/clanek/stredoevropska-identita-jako-soucast-protizapadnihonarativu-na-kvazi-medialni-scene.aspx.
  22. Tchajwanský ministr zahraničí Wu ocenil Havla, Kuberu i Vystrčila // České Noviny. 27.10.2021. ceskenoviny.cz/zpravy/tchajwansky-ministr-zahranici-wu-ocenil-havla-kuberu-i-vystrcila/2109220.
  23. Tiezzi S. Czech Senate President Milos Vystrcil on China, Taiwan, and the 16+1 // The Diplomat. 11.06.2022. thediplomat.com/2022/06/czech-senate-president-milos-vystrcil-on-china-taiwan-and-the-161/.
  24. Vosáhlo J. Konference, ze které by progresivisty kleplo. Střední Evropa jako bašta konzervativních hodnot, patron jako inspirace // ParlamentníListy.cz. 11.06.2022. parlamentnilisty.cz/arena/monitor/Konference-ze-ktere-by-progresivisty-kleplo-Stredni-Evropajako-basta-konzervativnich-hodnot-patron-jako-inspirace-705211.

Zahraniční výbor. 19. května 2022 // Poslanecká sněmovna Parlamentu České 25. Republiky. 19.05.2022. psp.cz/sqw/hp.sqw?k=3306&ido=1559&td=22&cu=9.

  1. Zápis z 26. schůze VZOB // Senát Parlamentu České republiky. 04.05.2022. senat.cz/xqw/webdav/pssenat/original/103944/87158.
  2. Zeman přijal Cichanouskou, mluvili o běloruském domu nebo vízech // ČTK. 11.05.2022. ceskenoviny.cz/zpravy/zeman-prijal-cichanouskou-mluvili-o-beloruskem-domu-nebovizech/2204665.
  3. Zeman přijal vůdkyni běloruské opozice Cichanouskou. Je pro uvolnění restrikcí pro studenty // iROZHLAS. 11.05.2022. irozhlas.cz/zpravy-domov/milos-zeman-prazsky-hrad-svjatlana-cichanouska_2205111716_jgr.

 

* Авторът е чешки геополитически анализатор, бил е научен сътрудник в Чешката академия на науките и Парламентарния институт, а в момента е изследовател в Института за Китай и Централно-Източна Европа на Китайската академия за социални науки.

 

Поръчай онлайн бр.3 2024