06
Пон, Дек
9 Нови статии

Ядрено-космическите амбиции на Анкара

брой 4 2021
Typography

В началото на септември 2019, в изказването си на икономическия форум в Сивас, турският президент Ердоган откровено заяви, че смята за неприемлива ситуацията, в която Турция и другите развиващи се страни нямат право да станат членове на т.нар. "клуб на ядрените държави". При това обаче, той не уточни, дали страната му планира да се сдобие по някакъв начин със собствено ядрено оръжие.

Тук е мястото да напомня, че през 1980 Турция подписа Договора за неразпространение на ядреното оръжие, а през 1996 - и Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити, за което Ердоган не споменава нищо. Затова пък, като аргумент Анкара да се сдобие с статут на ядрена държава той посочи факта, че Израел например, притежава собствен ядрен арсенал. Разликата обаче е, че еврейската държава (която нито опровергава, нито признава, че разполага с ядрено оръжие) никога не е подписвала споменатите по-горе, нито пък някакви други забранителни договори.

Какви са шансовете на Анкара да стане ядрена сила

Турското общество традиционно е силно чувствително към въпроса за повишаването на международния престиж на страната, а статутът на ядрена държава е ефективен начин тя да се доближи до петимата постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Засега обаче, в средите на елита не се очертава консенсус нито пък се води някаква конструктивна дискусия относно необходимостта от собствено ядрено оръжие, а единственият, който периодично се изказва по темата, си остава президентът Ердоган.

Ядрените технологии, дори и под формата на собствена АЕЦ, продължават да са сред задължителните условия Турция да стане част от "обшността на великите държави". Затова не е учудващо, че непрекъснато нарастващите амбиции на турския лидер вече касаят и тази сфера. Както е известно, страната му прави първите си стъпки в нея още в края на 50-те години на ХХ век, а от 2020, съвместно с руската корпорация "Росатом" изгражда своята първа АЕЦ Аккую.

Силната страна на турските ядрени амбиции са големите собствени находища на уран, позволяващи да избегне зависимостта от външни доставчици. По данни на енергийното министерство в Анкара, Турция разполага с поне 9 млн. тона доказани запаси на уранова руда, което е достатъчно за гарантиране доставките в сектора на енергетиката през следващите 30-50 години. Впрочем, към тях следва да добавим и наличието на поне 380 хил. тона ториева руда.

До 2018 американската компания Westwater Resources и дъщерните и фирми имаха фактически монопол върху разработването на тези находища, но не осъществяваха индустриален добив на руда, тъй като това не е икономически изгодно при сегашните цени на световния пазар. През лятото на 2018 обаче, турските власти изненадващо отнеха лиценза на американците, възстановявайки пълния си контрол над запасите.

Специален интерес в случая представляват ториевите руди, той като торият може да се използва в ядрените реактори и да се трансформира в уран 233 с оръжейно ниво на обогатяване. Турският изследователски потенциал в тази сфера обаче, беше сериозно ерозиран в резултат от смъртта на водещите ядрени учени в страната в самолетна катастрофа през 2007.

Турция има с какво да се похвали и в областта на ядрените технологии. Още през 1958 в Истанбул е открит учебно-изследователският център (ÇNAEM), където е инсталиран и първият турски ядрен реактор с мощност 1МВт. Той са използва за радиоизотопен анализ на хранителни продукти, вода и почва, както и за производството на изотопи за нуждите на медицината и разработването на атомни технологии.

През 2005 в Анкара беше открит големият учебно-изследователски център Сарайкьой (SNAEM), разполагащ с ускорител на електрони и протони. Той също се използва най-вече за производството на изотопи за медицински нужди и теоретични анализи, както и за изследвания в сферата на плазмената физика и ядрения синтез и разпад. Освен това, от 2010 в турската столица функционира Центърът за ядрени изследвания ANAEM, а в Истанбулския технически университет има учебно-изследователски реактор (TRIGA). С няколко компактни ускорители разполагат някои частни турски медицински компании.

Наличието на толкова развита изследователска база превръща Турция във водещата държава в Близкия Изток в сферата на ядрените технологии. Ако не броим Израел, със сходен потенциал разполага само Иран, но заради санкциите не може да го използва напълно.

Изследванията на турските учени в тази сфера се използват на практика, най-вече в медицината. Турция се позиционира като център на медицинския туризъм за целия регион. Най-голям брой чуждестранни "здравни туристи" в страната бяха регистрирани през 2014 - над 500 хиляди, повечето от които идват да лекуват онкологични заболявания. В момента тази цифра е около 200 хиляди годишно.

Развитието на ядрената медицина носи на Турция не само имиджови и финансови ползи, но и позволява да натрупа опит в изграждането на ускорители, обогатяването на рудата до ядрено гориво и технологията на ядрения разпад.

Възможно ли е Турция да постигне нещо повече?

Разбирасе, всичко това все още не означава, че Турция може лесно да конвертира постиженията си в създаването на собствена атомна бомба. Президентът Ердоган нееднократно е заявявал, че, ако поиска, страната му би могла да се сдобие с ядрено оръжие. Това обаче беше по-скоро поредния пропаганден ход в рамките на любимата му популистка тема за борбата със световната несправедливост. Всъщност, Ердоган не може да не е наясно, че ако Анкара вземе принципно решение да създаде собствена атомна бомба, пътят към реализацията му ще е изключително труден.

Както вече споменах, основното препятствие е Договорът на неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), както и другите споразумения в тази сфера, които Турция е подписала и ги изпълнява. Тоест, тя няма как да постигне подобна цел, ако не преразгледа участието си в тях, което обаче би и създало гигантски проблеми, да не говорим за вредата върху собствения и имидж.

Наистина, предишният американска президент Тръмп демонстрира, колко лесно могат да бъдат денонсирани редица ключови международни договори, а подобно поведение несъмнено импонира на свръхамбициозния и свободолюбив Ердоган. Той обаче, поне засега не може достатъчно ясно да аргументира правото на страната си да развива собствена военна ядрена програма и е принуден да се задоволява с общи разсъждения за това, че светът вече е различен и подписаните преди 60 години договори са загубили актуалността си.

Освен това, в случай че предприеме някакви стъпки за излизане от ДНЯО, Анкара неизбежно ще се сблъска с мощна вълна от санкции, мащабен външен натиск и дори изолация. При това, за разлика от Иран, Турция не е в състояние дълго време да се съпротивлява на подобен натиск, защото е плътно интегрирана в системата на международната политика, икономика и логистика.

Дори и само САЩ са в състояние да превърнат живота на турците в ад, пример за което са неколкократните сривове не лирата и другите икономически трудности на Турция заради споровете и с Вашингтон. А по въпроса за ядреното оръжие срещу нея ще се обявят не само американците, но и мнозина от сегашните и партньори, като Русия например. Просто защото никой от участниците в "ядрения клуб" няма интерес от появата на нови играчи в тази сфера.

Впрочем, турската опозиция също не подкрепя подобни ядрени амбиции, още повече, че опасенията на населението от възможна ядрена война са отличен повод за критики срещу президента Ердоган. Което означава, че и най-плахата ядрена инициатива на турските управляващи ще се сблъска, най-малкото, с протестите на местните еколози и пацифисти, както и с вълна от критики от всички посоки.

Истината е, че въпреки отделни остри изказвания на Ердоган, официалната позиция на Анкара не се е променила: Турция е против ядреното оръжие в региона и не планира да се сдобива с такова. Тук обаче е налице определен нюанс - турските власти не възразяват против ядрената програма на Иран например. За Турция е важно да съществува подобен прецедент, който би могла да използва, ако и тя самата реши да развива собствена военна ядрена програма. Разбира се, перспективата иранците да се сдобият с атомна бомба няма как да не тревожи Анкара, но докато това не е станало факт, ситуацията я устройства.

Накрая, освен вътрешно- и външнополитическите пречки, по пътя към евентуалното придобиване на ядрено оръжие Турция е изправена и пред множество чисто технически трудности. Тъй като става дума за международен престиж, тя очевидно не би могла да се задоволи с примитивна "мръсна бомба". Тоест, ще и се наложи да изгражда центрофуги за обогатяване на уран, да развива научно-изследователската си база, да обучава специалисти и да подготвя необходимите академични кадри. За целта пред нея има две възможности - или да го прави тайно, или под стриктния надзор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Турция разполага със средства за доставка - т.е. с ракети с малък и среден обсег, които на теория могат да бъдат модифицирани да носят ядрено бойни глави. Поне засега обаче тя не притежава конкурентоспособни балистични ракети. Тоест, и от технико-икономическа гледна точка реализацията на собствена ядрена програма ще изисква от Турция прекалено големи инвестиции, както и съответното "ноу-хау", при това турците ще трябва да си го създадат сами, защото ядрените държави едва ли ще са склонни да им помагат.

И тъй като турското ръководство е наясно с всичко това, засега акцентира най-вече върху развитието на собствения кадрови и технологичен потенциал в сферата на гражданските ядрени технологии. В момента основният им източник е изгражданата съвместно с руския "Росатом" АЕЦ Аккую, като руснаците обучават както персонала на централата, така и турските ядрени инженери, преминаващи през четиригодишен курс по проектиране, експлоатация и инженеринг на атомни електроцентрали в Русия.

Освен чисто приложното, те получават там и фундаментално образование в сферата на ядрената физика. Тази база би могла да се използва като стъпало към по-нататъшното развитие на изцяло национална ядрена наука. Неслучайно в редица турски университети се откриват нови физически факултети.

Друг "бонус" за Турция е, че като страничен продукт, в реакторите на АЕЦ Аккую ще се произвеждат и изотопи, които биха могли да се събират, изучават и използват при наличието на съответните специализирани лаборатории. От друга страна, споразумението за атомната електроцентрала не включва трансфер на технологии, макар че турците не са спрели с опитите да убедят руските си партньори да им споделят някои тайни. Тук е мястото да напомня, че преговорите за изграждането на втора АЕЦ в Синоп, които се водеха с Южна Корея и Япония, се провалиха включително и заради нежеланието на потенциалните изпълнители да предоставят технологиите си на турците.

При всички случаи Турция вече разполага с перспективна база за превръщането си в невоенна ядрена държава, най-малкото в регионален план. Основната задача на Анкара е да съхрани тези постижения и ефективно да прокарва своите компетенции и разработки в чужбина. А най-важното е, че благодарение на развитието на гражданския ядрен сектор и натрупания интелектуален потенциал, Турция вече е в състояние, при необходимост, да осъществи в приемливи срокове първите си самостоятелна стъпки по пътя към своето превръщане във военна ядрена сила. Което обаче едва ли ще се случи в обозримо бъдеще.

Обосновани ли са тревогите от ядрените амбиции на Ердоган

Както е известно, на 22 януари 2021 официално влезе в сила Договорът за забрана на ядреното оръжие (TPNW). Това международно споразумение, забраняващо разработването, изпитанията, съхраняването, придобиването, транспортирането и използването на ядрено оръжие, беше прието в централата на ООН през юли 2017, като досега са го подписали 51 държави, предимно от Африка, Азия и Латинска Америка. Той обаче не се подкрепя от нито една от 9-те страни, притежаващи такива оръжия, нито пък от страните членки на НАТО.

Макар че Турция все още не разполага с ядрено оръжие, за никого не е тайна, че на нейна територия - във военновъздушната база "Инджирлик", се съхраняват около петдесет американски атомни бомби В6. Въпросът за връщането им обратно в САЩ се повдига всеки път, когато отношенията между Анкара и Вашингтон се изострят, като американците традиционно използват този аргумент за да оказват натиск върху Турция. Впрочем, последната също шантажира САЩ, периодично обявявайки, че може да затвори за тях базата в Инджирлик, която е от стратегическо значение за подсигуряване на американското военно присъствие в региона. На практика обаче и двете страни засега се ограничават само със словесни заплахи, т.е. създава се впечатление, че са напълно доволни от сегашното статукво.

Дали обаче, Турция наистина е доволна от него, особено в "ерата на президента Ердоган", който успя да се конфронтира с почти всичките си доскорошни (западни) съюзници? Макар че редовно се лансира от западните медии, сценарият, според който Анкара би могла да постави под свой контрол американският ядрен арсенал в Инджирлик, представлява по-скоро измислена заплаха, най-малкото защото Турция не разполага със средства за доставка на въпросните бомби, да не говорим, че всеки опит да ги постави под свой контрол би и струвал много скъпо.

Затова мнозина смятат, че в тази ситуация най-доброто решение за Анкара ще бъде създаването на собствено ядрено оръжие. Наистина, това би било откровено нарушение на ДНЯО, но Турция и без това го нарушава, допускайки разполагането на американски атомни бомби на своя територия. А и, както показва примерът на Индия, Пакистан и Северна Корея, най-важното в случая е ядреното оръжие да бъде произведено преди останалият свят да се стресне и да активира всички достъпни механизми за натиск, т.е. поставяйки го пред свършен факт.

Между другото, тезата, че Иран и Турция неизбежно ще се сдобият със собствено ядрено оръжии и, че процесът на създаването му няма как да бъде спрян, беше лансирана още през миналата 2020 от израелския политически анализатор (и бивш шеф на една от специалните служби на страната) Яков Кедми. В тази връзка той напомня, че сравнително неотдавна ръководителите на ядрената програма на Пакистан са постигнали "много сериозно" споразумение с Турци. Според него, нито САЩ, нито Израел са в състояние да попречат с военни средства на ескалиращата ядрена заплаха в Близкия Изток, а прогнозата му е, че Техеран и Анкара могат да се сдобият с ядрено оръжие още през следващите десет-двайсет години.

Според Кедми, дори Израел не би възразил против подобно развитие, "тъй като - искаме или не искаме - ядреното оръжие се превръща в един от елементите на въоръженията през ХХІ век".

Впрочем, що се отнася до турско-пакистанското споразумение, ще припомня, че според мнозина западни анализатори, пакистанският ядрен физик Абдул Кадир Хан, смятан за "бащата на ислямската атомна бомба", е създал мащабна мрежа за продажба на ядрени разработки на държави като Иран, Северна Корея, Либия и... Турция (както е известно, под натиска на САЩ, пакистанските власти поставиха Кадир Хан по домашен арест). В случая въпросът е, дали Исламабад вече е предал на Анкара някакви ядрени технолии, или пък се готви да го стори? Напоследък редица западни медии твърдят, че Турция и Пакистан преговарят на най-високо равнише за подобна сделка. През последните дни на 2020 се проведе поредната среща в рамките на турско-пакистанската група за военен диалог на най-високо ниво (HLMGD), на която двете страни може би са обсъждали евентуалния обмен на ядрени и ракетни технологии. Впрочем, според индийски медии, Ердоган уж лично е помолил началник щаба на пакистанската армия генерал Джавед Баджва да му помогне за това и е получил съгласието му.

Освен това, някои турски съседи и, в частност, Гърция отдавна предупреждават, че Анкара се занимава с обогатяване на радиоактивни елементи. Впрочем, в Германия също се появиха публикации, че Турция може да разполага със значителен брой центрофуги с неизестен произход. По данни на немското разузнаване, през май 2010 Ердоган е наредил тайно да започне изграждането на обекти за обогяване на уран.

Тоест, темата за турските ядрени планове се обсъжда съвсем сериозно. Според азербайджански медии например, Турция би искала да разполага с ядрено оръжие, разглеждайки го като средство за сдържане, особено предвид факта, че страната е заобиколена от ядрени държави в лицето на Русия и Израел, към които вероятно скоро ще се присъедини и Иран.

Истината е, че дълги години Турция въобще не се нуждаеше от ядрено оръжие, тъй като сигурността и беше гарнтирана от НАТО. Днес обаче, интересите на Анкара далеч не се изчерпват само с гарантиране на собствената сигурност и придобиват все по-ясно изразен експанзионистичен характер. Турция претендира не само за ролята на лидер в пространството на бившата Османска империя, но и в рамките на целия ислямски свят. Пречка пред тези планове обаче са такива конкурентни държави като Саудитска Арабия и Иран. Първата дълго време се смяташе за регионалния фаворит на Вашингтон (след Израел, разбира се) и Анкара трябваше да се съобразява с ингересите и. Иран пък, който се възприема като враждебна сила от целия сунитски свят, също претендира за ролята на регионален лидер, активно се намесва в държавите, където има шиитски общности и е на прага на създаването на собствено ядрено оръжие.

Тоест, наличието на ядрен потенциал би могло не само да гарантира националната сигурност на Турция (която очевидно вече не се гарантира от НАТО), но и да се използва като много сериозен аргумент в споровете и с държави, които са далеч по-влиятелни и нея. Усложняването на отношенията със САЩ (които едва ли ще се подобрят сериозно и при управлението на Байдън, по-скоро напротив) също кара Ердоган да търси допълнителни инструменти за натиск върху Вашингтон. Освен това и той, както и лидерите на ЕС, започва да осъзнава, че въпреки поражението на Тръмп на изборите през 2020, САЩ си остават нестабилни и непредсказуеми, да не говорим, че постепенно губят ролята си на лидер на западния свят. Което пък означава, че рано или късно на Европа, Близкия Изток и другите региони, където днес Вашингтон все още разполага със силни позиции, ще се наложи да разчитат само на себе си.

По отношение на Близкия Изток тази ситуация се усложнява и поради това, че регионът никога не е бил оставян сам да решава проблемите си. Освобождавайки се от властта на Османската империя след Първата световна война, той попада под прякото управление на големите западни държави, а и след Втората световна война, т.нар. "колективен Запад" продължава да контролира региона, въпреки, че държавите в него станаха независими. Тоест, ако той бъде лишен от традиционния си арбитър, в лицето на САЩ, може бързо за се окаже в ситуация на "война на всеки срещу всички". При подобно развитие и предвид лидерските и претенции, за Турция несъмнено би било полезно да разполага с ядрено оръжие.

Разбира се, поне засега, това са чисто хипотетични разсъждения, още повече че липсват каквито и да било реални доказателства подкрепящи подобна теза. Отново ще припомня обаче, твърдението на Ердоган от 2019, че смята за "неприемливо, някои да разполат с ядрено оръжие, а ние - не". Подобни амбиции няма как да не тревожат не само Иран и Израел, но и ЕС и САЩ, а също и Русия, с които една бъдеща "ядрена" Турция вероятно би разговаряла от други позиции и с друг тон.

Турските космически амбиции

На провелата се в Анкара през февруари 2021 церемония по обявяването на десетгодишната Национална космическа програма на Турция (Milli Uzay Programi) и създаването на Турска космическа агенция (TUA) президентът Ердоган очерта амбициозните космически планове на страната си. Според него: "Националната космическа програма ще ни вкара във висшата лига на глобалната космическа надпревара. Първата ни цел е да изпратим свой апарат на Луната през 2023, когато ше честваме стогодишнината на Турската република, и вярвам, че нашите инженери ще могат да реализират тази мисия". Отбелязвайки, че турската лунна програма ще се осъществи на два етапа, Ердоган съобщи, че на първия етап ще бъде осъществено кацане на автоматичен космически апарат на Луната, като за целта ще се използва произведена в Турция ракета-носител, която ще бъде изстреляна в орбита в края на 2023 в рамките на международната сътрудничество в космоса.

Турският президент заяви, че "изпълнявайки тази задача, ще станем една от страните способни да осъществяват полети до Луната и ще съберем нужната информация за втория етап на мисията". Според него, в рамките на този втори етап се планира през 2028 да бъде изстреляна в лунна орбита (с изцяло създадена от национални компании ракета носител) турска космическа сонда, която след това да осъществи меко кацане на Луната.

Турският президент обяви, че втората цел на страната му е да създаде глобален бранд, "който да може да се конкурира с останалите в сферата на създаване на космически спътници от следващо поколение", като за целта турските усилия за разработването и производството на собствени спътници ще бъдат обединени в рамките на единен орган, чиято дейност ще се координира от TUA. Според Ердоган: "Ние разчитаме да си извоюваме по-голям дял на глобалния пазар за спътникови комуникации, повишавайки своята конкурентоспособност". В тази връзка той съобщи и, че в рамките на националната си космическа програма Турция планира създаването на регионална спътникова навигационна система, като за целта ще бъдат приложени иновационни методи за използване на спътници, паралелно с базирана на земята система. Така Турция ще сложи край на зависимостта си от чуждестранни системи за глобално позициониране.Както заяви Ердоган: "това ще ни отвори пътя към разработването на совствени приложения за точкова навигация в сферите на отбраната, селското стопанство, урбанизацията и автономните транспортни средства".

Сред задачите, пред които е изправена Турция, предвид намерението и да изстреля през 2028 собствена ракета към Луната, е и изграждането на космодрум за космически кораби и ракети. И тъй като според турските експерти релефът на страната не е особено подходящ за целта, властите търсят удобно място извън нея. В момента като основен кандидат се очертава Африканският Рог и по-точно Сомалия. На първо място, страната е разположена близо до екватора, а на второ, турците разполагат там с най-голямата си военно-тренировъчна база в чужбина. Площта и е почти 400 ха, като в нея се провеждат най-вече учения на сомалийски военни части, подготвяни от турски офицери. След посещението на Ердоган в Могадишу през 2011 двете страни прогресивно задълбочават отношенията си в сферите на икономиката отбраната и образованието. Според турските експерти в сферата на спътниковите технологии: "От Сомалия могат да се изстрелват ракети в посока към Тихия океан, а това е точно необходимото ни направление". Прогнозите са, че изграждането и поддръжката на първия турски космодрум ще изисква поне 350 млн. долара в рамките на турската национална космическа програма, чиято обща стойност е над 1 млрд. долара.

Освен това Ердоган подчерта, че Турция ще повиши ефективноста на осъществяваните от нея астрономически наблюдения и проследяване на космически обекти от Земята, като "по този начин ще улесним регистрирането и проследяването на обекти и на околоземна орбита". Изтъквайки, че страната му ще подготвя ефективни и компетентни собствени кадри в космическия отрасъл, президентът посочи, че "крайната ни цел е да изпратим турски гражданин с научна мисия в космоса". Според шефът на TUA Сердар Хюсеин, най-вероятно Турция ще предпочете да изпрати първия си космонавт с руския кораб "Съюз", тъй като "както вече се убедихме, това е надежден космически кораб, който се прояви много добре по време на мисиите си в космоса". Все още не е ясно, кой ще бъде първият турски космонавт, но според местните медии е доста вероятно това да е жена.

Правителството в Анкара планира да отдели около 150 млн. долара за отпускане на грантове за турските специалисти и докторанти, които ще бъда изпратени да изучават астрофизика в чужбина, както и да финансира изследванията на разработките на турските университети в тези сфера.

Оповестената от Ердоган космическа програма предвижда също създаването на турска регионална система за спътниково позициониране и разширяване на националния капацитет за конструиране на ракети, спътници и космически технологии, което на практика следва да доведе до формирането на пълноценен национален космически отрасъл, както и да създаде условия за осъществяване на комерсиална активност в околоземното пространство. Според плановете на Анкара, изстрелването на първия турски спътник за проследяване през 2022 ще позволи създаването в бъдеще на национален турски бранд в спътниковия бизнес.

Анализирайки турските космически амбиции, не бива да забравяме, че Турция е голяма държава с население почти 80 млн. дущи (18-то място в света по численост на населението и на 36-то по територия). Нейният БВП на глава от населението е 1,5 хил. долара, което никак не е зле.

Още през 2010 командващият турските ВВС Хасан Аксай обяви, че през 20-те години на века страната ще разполага със собствени военно-космичеки сили и космическа индустрия и ще стартира изстрелването на изцяло турските спътници Göktürk, като по този начин ще бъда задоволени нуждите на външното разузнаване. Както е известно, през 2011 турците изстреляха от космодрума "Ясни" в руската Оренбургска област, първият си разузнавателен спътник RASAT, изцяло разработен и комплектован в Турция. През декември 2012 от китайската база "Дзюцоян" беше изстрелян вторият турски разузнавателен спътнек Göktürk-2. Четири години по-късно турски разузнавателен спътник Göktürk беше изстрелян и от космодрума Куру във Френска Гвиана. Турските медии многократно съобщаваха, че въпросните спътници ще се използват за целите на армията на страната в борбата и с тероризма (т.е. най-вече с кюрдската ПКК) в югоизточната част на страната, както и във военните операции в Северна Сирия (и, в частност, в т.нар. "Щит на Ефрат"). В крайна сметка, създаването на спътници стана част от държавната програма за обезпечаване на турската армия с въоръжение, оборудване и екипировка собствено производство. Твърди се, че в момента Турция е постигнала 60%-но ниво на самообезпечаване в тази сфера.

През 2013 турският вестник "Ватан" съобщи, че страната се подготвя за "ерата на космическите войни", превръщайки се в шестата държава на планетата (след САЩ, Русия, Китай, Израел и Германия), произвеждаща лазерно оръжие, което в бъдеще може да замени ракетите. Повод за това стана съобщението на министъра на търговията и промишлеността Нихат Ергюн, че през следващите години Турция възнамерява да разработи и да стартира производството на лазерно оръжие, способно да проследява и неутрализира сухопътни, морски и въздушни цели.

През март 2015 турският транспортен министър Лютфи Елван заяви, че ще бъде създаден национален Институт за космически изследвания.

През февруари 2019 президентът Ердоган издаде заповед за създаването на първата в страната официална космическа агенция (TUA), която ще разработва технологии за изстрелване на ракети и изследване на космоса и ще координира космическата активност на другите турски научни центрове. Агенцията, чиято работа официална стартира през февруари 2021, следва да обедини в едно Научно-изследователския инститет за космически технологии (TÜBİTAK–UZA), Генералната дирекция на гражданската авиация (орган, регулиращ гражданския авиокосмически сектор), големията турски производител на ракети Roketsan и публично-частната спътникова компания TÜRKSAT. За целта 20% от бюджетите им се прехвърлят към новата агенция, т.е. общо 6 млн. долара.

Тъй като тази сфера е нова за Турция, в нея тя си сътрудничи с редица държави. Според турските експерти, дейността на TUA е в състояние да осигури толкова необходимите работни места за завършилите астрономия и авиокосмически технологии. Оптимизъм в това отношения вдъхва и обявената насторо правителствена инициатива за връщане на турските учени в родината,  като за целта им се предоставят до 4500 долара на човек месечно за да създадат собствени лаборатории в Турция

Доколко реалистични са турските космически амбиции

На церемонията във връзка със старта на турската космическа програма на 9 февруари президентът Ердоган произнесе следната знаменателна фраза: "Ако искаш да видиш луната, вдигни поглед към небето". Между другото, точно в този ден медиите съобщиха, че космическата сонда на ОАЕ "Норе" е достигнала орбитата на Марс. Емирствата, които са сред регионалните геополитически съперници на Турция, осъществиха този впечатляващ първи пробив на арабсксия свят в сферата на космическите изследвания, привличайки вниманието на международната общност и засенчвайки донякъде началото на турската космическа програма. Както е известно, космическията апарат на ОАЕ беше изстрелян през юли 2020 от Космическия център Танегасима с японска ракета носител.

По отношение на потенциали си за изследване на космоса Турция очевидно изостава от световните лидери. Тя не разполага със собствена система за изстрелване на ракети, а САЩ, Русия, Китай, Япония, ЕС и Индия са далеч пред нея в сферата на космическите технологии. В момента глобалната конкуренция във връзка с изследванията на Луната е максимално изострена. Активно се изучават водните ресурси на земния спътник, както и неговата почва. САЩ например стартираха проекта "Артемида", включващ изпращане на астронавти на Луната, почти половин век след прекратяването на програмата "Аполо". Очаква се, че още през 2024 САЩ и Япония ще изпратят астронавти там, използвайки лунната орбитална станция Gateway, като транзитен пункт.

Междувременно, в началото на 2019 Китай стана първата държава в света, осъществила меко кацане на безпилотния си модул "Чанъе-4" на обратната страна на Луната. Китайски луноход успешно изследва повърхността и, нещо повече, в края на 2020 "Чанъе-5" стана третия, след тези на САЩ и СССР, модул, който 44-години по-късно достави на Земята образци от лунни скали и почва.

През май 2021 Русия и Китай подписаха меморандум за взаимно разбирателство във връзка със съвместното изграждане на Международна научна лунна станция, чиято цел е изследването на лунната повърхност. По този начин двете страни затвърдиха статута си на лидери в сферата на космическите разработки.

Досега Турция не беше предприемала никакви конкретни стъпки за изледване на Луната, затова поставената от Ердоган цел да бъде осъществено "твърдо кацане през 2023 и меко кацане през 2028" едва ли впечатлява особено водещите космически сили. Впрочем, доскоро липсваше и интерес към сериозни инвестиции в космическите  изследвания. По данни на ОИСР, през 2020 делът на космическия бюджет от БВП на държавите от Г-20 е бил 0,24% - за САЩ, 0,18% - за Русия и 0,13% - за Саудитска Арабия, докато Турция е чак на 18-място с дял от 0,003%. Ще припомня, че през 2019 турският и саудитският БВП бяха почти еднакви (съответно 760 млрд. и 790 млрд. долара), т.е. разликата в космическите им бюджети е впечатляваща. Освен това Турция е на 17-.то място по брой цитирани статии, посветени на усвояването на космоса.

Как вътрешнополитическата ситуация влияе на космическите амбиции на Анкара

Както е известно, на 29 октомври 2023 ще се чества стогодишнината от основането на Турската република, освен това тогава ще бъдат проведени и поредните президентски избори. Затова Ердоган отдава голяма значение на тази дата и я е превърнал в ориентир за много турски мегапроекти: високоскоростната жп мрежа, която следва да покрие цялата територия на страната, първата АЕЦ и т.н. Многократно поставяната от президента задача Турция да влезе в десятката на най-големите световни икономики, също следва да се реализира до 2023, може да се каже и, че кацането на Луната също е част от тази програма.

Защо обаче, Турция акцентира именно върху тази цел? В отговор на този въпрос, шефът на турската Космическа агенция Сердар Хюсеин Йълдъръм посочва, че: "това ще доведе до технологични пробиви в сферата на комуникациите, нанотехнологиите и робототехниката, освен това ще ни помогне да се издигнем на световно равнище". Тоест, целта в момента е именно полетът към Луната, защото той ще демонстрира успехите на управляващите най-вече вътре в страната, а не толкова Турция да се изкачи на едно ниво с водещите световни космически държави.

Както вече споменах, Космическата агенция, която трябва да се превърне в двигател на турското космическо развитие, беше създадена през декември 2018, т.е. почти 30 години след появата на идеята за нея. Въпреки това, оттогава насам тя не осъществи кой знае колко сериозни стъпки. Шефът и беше назначен едва през август 2019, а Националната космическа програма на страната бе обявена едва в началото на 2021. Истината е, че от 90-те години на ХХ век насам и особено след 2002, когато на власт дойде Партията на справедливостта и развитието (ПСР), се предприемаха опити за създаване на космическа агенция, която да поеме ръководството на космическите изследвания, но оставаше нерешен въпросът, дали тя следва да се ръководи от военни или от цивилни. В тези условия бяха създадени научно-иследователски институти за космически разработки към Министерството на отбраната, Въоръжените сили и Министерството на промишлените технологии, като всеки от тях осъществяваше собствени изследвания.

Според някои анализатори, неуспешният опит за военен преврат през 2016 всъщност е ускорил процеса на създаване на космическа агенция, тъй като мнозина представители на военновъздушните сили, формиращи ядрото на турските космически разработки, се оказаха забъркани в тези събития, а сред арестуваните имаше хора, които в течение на дълги години бяха ангажирани в програмата за усвояване на космоса. Именно това стимулира правителството да ускори създаването на национална Космическа агенция, ръководена от граждански (а не военни) специалисти. Освен това, през юли 2018 страната премина от парламентарна към президентска форма на управление и още през декември Ердоган издаде указ за създаването на космическата агенция.

Тук е мястото да напомня, че в сравнение с ЕС и САЩ, в Турция няма частен космически сектор, което е сред причините за изоставането и от лидерите в космическата надпревара. От друга страна обаче, разработването на спътници беше във фокуса на вниманието на управляващите в Анкара още от 90-те години на миналия век насам. В момента Турция разполага с три граждански и три военни комуникационни спътници.

През януари 2021, с помощта на американската частна космическа компания Space X, беше изстрелян турски спътник, конструиран съвместно с френска компания, който следва да влезе в експлоатация през втората половина на годината. Всъщност, ако иска да реализира целта си за полет до Луната в рамките на следващите две и половина години, Турция задължително следва да си сътрудничи с други държави. Така, от 2017 насам президентът Ердоган неколкократно разговаря с основателя на Space X Илън Мъск, резултат от което бе и изстрелването на споменатия спътник. Между другото, през 2023 Space X планира да изпрати на лунна орбита пътнически космически кораб. Очевидно тази комания представлява сериозен интерес за Турция, чиято икономика продължава да е нестабилна - така, до края на 2021 турците планират да изстрелят още един спътник съвместно със Space X.

Впрочем, според руската информационна агенция ТАСС, Анкара демонстрира голям интерес и към сътрудничеството с Русия, кат двете страни подготвят споразумение за взаимодействие в усвояването на космоса.

При всички случаи, Турция се придържа към предпазлива позиция при избори на партньорите си, обявявайки, че обсъжда различни възможности. В същото време обаче, от началото на 2021 тя демонстрира известно желание за подобряване на отношенията със Запада, което обаче несъмнено ще бъде поставено под въпрос след решението на САЩ да признаят арменския геноцид.

Отношението на обществеността към космическите планове на Ердоган

В общи линии турската общественост подкрепя проекта за усвояване на космоса, разчитайки, че реализацията му ще осигури много нови работни места и ще прекрати "изтичането на мозъци" от страната. Освен това с основание се смята, че ако не успее навреме да се включи в процеса на усвояване на космоса, Турция ще загуби част от позициите си и тъкмо поради това сега е моментът да увеличи инвестициите и да развива технологиите в тази сфера.

Впрочем, не са редки и точно противоположните мнения. Мнозина например смятят, че на фона на пандемията и икономическите проблеми на страната, има далеч по-неотложни задачи, отколкото полетът до Луната. Въпреки това обаче, шефът на Турската космическа агенция Сердар Хюсеин Йълдъръм смята, че силната страна на Турция е в бързото завършване на разработката на собствена ракетен двигател. Благодарение на тази хибридна установка, комбинираща течно и твърдо горино, разходите ще бъдат значително намалени, което - въпреки очевидното изоставане на страната в космическата надпревара - ще осигури на Турция добра стартова позиция. В същото време, той признава, че далеч по-сериозен проблем от осигуряването на необходимите средства е продължаващото "изтичане" на кадри от страната. По официални статистически данни, през 2019 от Турция са емигрирали над 330 хиляди души, при това 40% от тях са били на възраст между 20 и 34 години. Сред основните причина за тази миграция са търсенето на по-добра работа и образование, както и желанието на младите турци да живеят в по-свободно общество. Важно е да отбележа, че мнозина университетски преподаватели също напускат Турция.

За да се справи с проблема, турското правителство инициира редица мерки, например увеличавайки грантовете за изледователски работи на чуждестранни учени, склонни да работят в страната. Освен това се разработват програми за стажове в чужбина за докторантите в сферата на космическите технолигии, увеличават се и инвестициите в университетите и институтите, ангажирани с космически изследвания.

Междувременно, социологические анкети сочат понижаване популярността на управлящата вече двайсет години в Турция партия ПСР. На този фон се усилват слуховете за предсрочни парламентарни и президентски избори, макар че те са планирани за 2023. Тоест, както изглежда, поне в най-близка перспектива приоритет за управляващите ще бъде именно вътрешнополитическата ситуация.

Въпреки стремежа за подобряване на отношенията със Запада, на фона на продължаващата пандемия от коронавирус, продължава и стагнацията на турската икономика. Курсът на лирата също остава нестабилен, включително заради смяната на шефа на Централната банка. Така, ако през февруари 2021 местните медии активно дискутираха перспективите пред турските космически разработки, само месец по-късно интересът им към тях рязко спадна.

Президентът Ердоган обаче очевидно продължава да е убеден, че "който не се ползва с авторитет в космоса, няма да разполага с влияние и на Земята". Междувременно до стогодишнината от основаването на Турската република, на която турският лидер придава толкова голямо значение, остава по-малко от две години и половина, което поставя под много сериозен въпрос, възможността на Турция да се превърне дотогава от регионална в космическа сила.

 

* Българско геополитическо дружество

 

 

 

Поръчай онлайн бр.6 2021