06
Пон, Дек
9 Нови статии

Вътрешната геополитика на Република Турция: електорална традиция и макрорегионални основи при прогнозиране на изборните резултати

брой 4 2021
Typography

Оценката на съвременното геополитическо положение на Турция е в пряка зависимост от комплексното влияние на разнообразни фактори (Русев, 1998, 2006, 2013; Roussev, Avdjiev, 2014).

Още с възникването си като държавност тя се превръща в един от главните субекти на световното развитие с огромно влияние в Източна и Югоизточна Европа, Средна Азия, Кавказ, Близкия Изток, Източното Средиземноморие и Северна Африка. Днес страната е сред най-големите в света от гледна точка на териториален, демографски, икономически и военен потенциал (таблица 1).

Таблица 1. Турция – глобални геополитически измерения

Показател

Абсолютна

Стойност

Дял от

света (%)

Ранг

в света

Подводници

13 (2019)

5,51

7

Tанкове

2379 (2020)

3,26

9

Бойни самолети

1055 (2020)

1,97

9

БВП

2,2 трлн. долара (2018)

1,72

13

Военнослужещи

355 хил. души (2019)

1,82

16

Военни разходи

20,4 млрд. долара (2019)

1,06

16

Население

82 млн. души (2020)

1,07

18

Територия

783 562 km2

0,53

36

Изчислено по:  www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/tu.html;   www.globalfirepower.com

 

Съвременният геополитически потенциал на Турция отразява влиянието на разнообразни външни и вътрешни фактори. Сред вътрешните с най-голямо значение са културната традиция, бита и геополитическото съзнание* на нейното население.

Един от новите поведенчески феномени в следвоенното развитие на страната е резултат от постепенен либерален преход към разделение на властите, поява на междупартийни политически отношения и периодично провеждане на избори.

Масовото световно разпространение на нов тип обществен договор през ХХ век създава предпоставки за допълваща трансформация на традиционния външен/международен геополитически/геостратегически  анализ, за преекспониране на пространствените аспекти на вътрешните регионални политически отношения. Географската интерпретация на електоралните процеси в отделните държави извежда необходимостта от предметно и обектно изследователско стесняване, основано на т. нар. вътрешна геополитика/геостратегия. Сред най-изявените представители на този подход е Ив Лакост (1986, 1993, 2005, 2006). Според него, геополитическият анализ може да се смята за завършен само, ако обхваща всички възможни (глобални и регионални) пространствени нива.

Хронологични аспекти на политическото лидерство в Турция

Вътрешната политическа партийна история на турската държавност възниква, макар и твърде условно, с провъзгласяването ѝ за република през 1923. Този акт е осъществен от създадената начело с Мустафа Кемал Ататюрк Народна партия, по-късно преименувана в Републиканска народна партия (РНП). Първият опит за формиране на нейна официална опозиционна алтернатива е учредената още през 1924 Прогресивна републиканска партия (ПРП), но въпреки това РНП успява да осъществи самостоятелно управление на страната чак до 1950 (таблица 2). Вторият опит за законно политическо противостоене е извършен през 1930 с временната поява на Либерална републиканска партия (ЛРП). През 1945 е основана Партия на националното развитие (ПНР), но тя не успява да реализира свое представителство на първите многопартийни парламентарни избори през 1946 г. Частичен успех на тях има новосъздадената Демократическа партия (ДП), която печели 14% от местата в парламента (т. нар. Велико национално събрание на Турция; Меджлис).

 

Таблица 2.  Политическите лидери на Република Турция през периода на еднопартийно управление (1923-1950)

ПЕРИОД

ПРЕЗИДЕНТ

МИНИСТЪР–ПРЕДСЕДАТЕЛ

име

партийна принадлежност

име

партийна принадлежност

1923–1924

Мустафа

Кемал Ататюрк

Републиканска народна партия

Мустафа

Исмет Иньоню

Републиканска народна партия

 

1924–1925

Али

Фетхи Окяр

1925–1937

Мустафа

Исмет Иньоню

1937–1939

Мустафа

Исмет Иньоню

Махмуд

Джелал Баяр

1939–1942

Ибрахим

Рефик Сайдам

1942–1946

Мехмед

Шюкрю Сараджоглу

1946–1947

Мехмед

Реджеп Пекер

1947–1949

Хасан

Хюсню Сака

1949–1950

Мехмед

Шемсетин Гюналтай

 

РНП отстъпва властта на ДП едва на изборите през 1950. Последната е създадена след отцепване на няколко от лидерите на РНП, начело с Аднан Мендерес и Джелал Баяр, които управляват Турция до 1960. Като цяло, втората половина на XX век е белязана от чести конституционно мотивирани забрани за функциониране на политически партии, водещи до тяхното роене и пререгистриране с нови имена, многобройни трансформации на електоралните нагласи и изборните резултати, както и от няколко преки намеси на военните в управлението на страната (таблици 3, 4, 5). Стига се дори до смъртни присъди на Мендерес и негови министри, изпълнени през 1961.

 

Таблица 3.  Политически партии и лидери в управлението на Република Турция през периода 1950-1973

ПЕРИОД

ПРЕЗИДЕНТ

МИНИСТЪР–ПРЕДСЕДАТЕЛ

Име

партийна принадлежност

име

партийна принадлежност

1950–1960

Махмуд

Джелал Баяр

Демократическа партия

Али

Аднан Мендерес

Демократическа партия

1960–1961

Военно управление начело с генерал Джемал Гюрсел

1961–1965

Джемал Гюрсел

безпартиен

Мустафа

Исмет Инюню

Републиканска народна  партия

1965

Суат

Хайри Ургюплю

Партия на справедливостта

1965–1966

Сами

Сюлейман Демирел

1966–1971

Джевдет Сунай

Републиканска народна партия

1971–1972

Исмаил

Нихат Ерим

Републиканска народна  партия

1972–1973

Ферит

Сади Мелен

Партия на националното доверие

           

 

Таблица 4.  Политически партии и лидери в управлението на Република Турция през периода 1973-1993   

ПЕРИОД

ПРЕЗИДЕНТ

МИНИСТЪР–ПРЕДСЕДАТЕЛ

Име

партийна принадлежност

име

партийна принадлежност

1973–1974

Фахри

Сабит Корутюрк

безпартиен

Мехмед

Наим Талу

безпартиен

1974

Мустафа

Бюлент Еджевит

Републиканска народна  партия

1974–1975

Махмут

Сади Ърмак

1975–1977

Сами

Сюлейман Демирел

Партия на справедливостта

1977

Мустафа

Бюлент Еджевит

Републиканска народна  партия

1977–1978

Сами

Сюлейман Демирел

Партия на справедливостта

1978–1979

Мустафа

Бюлент Еджевит

Републиканска народна  партия

1979–1980

Сами

Сюлейман Демирел

Партия на справедливостта

1980–1982

Военно управление начело с генерал Ахмед Кенан Еврен

1982–1983

Ахмед

Кенан Еврен

безпартиен

Саим

Бюлент Улусу

Националистка  демократическа партия

1983–1989

Халил

Тургут Йозал

Отечествена партия

1989

Али

Хюсрев Бозер

1989–1991

Халил

Тургут Йозал

Отечествена партия

Йълдъръм Акбулут

1991

Ахмед

Месут Йълмаз

1991–1993

Сами

Сюлейман Демирел

Партия на

верния път

 

Таблица 5. Политически партии и лидери в управлението на Република Турция през периода след 1993

ПЕРИОД

ПРЕЗИДЕНТ

МИНИСТЪР–ПРЕДСЕДАТЕЛ

Име

партийна принадлежност

име

партийна принадлежност

1993

Сами Сюлейман Демирел

Партия на

верния път

Ердал Инюню

Социал-демократическа народна партия

1993–1996

Тансу

Пенбе Чилер

Партия на

верния път

1996

Ахмед

Месут Йълмаз

Отечествена партия

1996–1997

Неджметин Ербакан

Партия на благоденствието

1997–1999

Ахмед

Месут Йълмаз

Отечествена партия

1999–2000

Мустафа

Бюлент Еджевит

Демократична лява партия

2000–2002

Ахмед Неджет Сезер

безпартиен

2002–2003

Абдуллах Гюл

Партия на справедливостта и развитието

2003–2007

Реджеп

Таип Ердоган

2007–2014

Абдуллах Гюл

Партия на справедливостта и развитието

2014–2016

Реджеп

Таип Ердоган

Ахмет Давутоглу

2016–2018

Бинали Йълдъръм

2018–

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

 

В обобщен вид вътрешннополитически процеси в Турция след Втората световна война могат да се определят като своеобразна постепенно усилваща се легална съпротива на традиционализма срещу императивно въведените от Ататюрк реформи през първата половина на ХХ век От едната страна на политическото противоборство са РНП с многовариантните алтернативни кемалистки партии, подкрепяни от прозападно настроения военният елит, а от другата – ДП и нейните разнообразни умерени ислямистки превъплъщения. На по-късен етап официална политическа гласност успяват да придобият и кюрдските партийни формирования**. Чрез тях се създава своеобразен трети вътрешен политически фронт, но със значително отличаваща се мотивационна поведенческа основа, която понякога се деформира от ислямизма и негативното отношение към генералитета.

Характерна особеност за турския вътрешен политически спектър са процесите на гъвкава фасадна трансформация в партийното представителство на практически неизменни като идеологическо послание субекти. Особено типични са те за антизападно (антикемалистки/ ислямистки) ориентираните обществени настроения и движения. Те демонстрират уникален модел на организационна гъвкавост и програмна приемственост, която позволява да се отвоюват важни позиции и постепенно да се наложи промяна на статуквото в страната чрез отслабване на евроатлантическите ценности, наложени от Ататюрк и неговите наследници. Макар и само частично, посоченият феномен може да се онагледи чрез фигура 1. В не толкова висока степен и по-скоро като форми на коалиране това важи също и за официалната от юридическа гледна точка идейно-политическа представителност на РНП и близките ѝ като послания формирования. 

 

Фигура 1. Приемственост при възникването и преобразуването на ислямистките партии в Репубрика Турция  

Фигура 1. Приемственост при възникването и преобразуването на ислямистките партии в Репубрика Турция

 

Електорална традиция: общи макрорегионални аспекти

Общата електорална характеристика и динамика в Турция след Втората световна война може да се представи в ясно обособени хронологични рамки (таблица 6). Необходимо е да се обърне специално внимание на последните два проведени избора (президентските – 2018 и местните – 2019), които имат важно индикативно значение както за тренда, така и за актуалната политическа конюнктура в страната. Един от изводите, който може да се направи в това отношение, е свързан с безспорното, но и колебливо като изражение, нарастване ролята на ислямисткия вот. Не са за пренебрегване и официално заверените на държавно ниво след 1995 вътрешни кюрдски политически претенции. Те също се отличават с определена нестабилност на електоралното поведение, до голяма степен повлияно от общите изменения на ислямистките тенденции в страната.

 

Таблица 6.  Изменения в електоралните съотношения между основните политически сили в Република Турция след 1950 (% от действителните гласове)

Проведени избори

Кемалистки партии

Ислямистки партии

Кюрдски партии

Други партии

Средно за 1950–1969 ٭

35,1

39,8

25,1

Средно за 1973–1993 ٭

24,8

25,3

49,9

Средно за 1995–2018 ٭

20,5

41,7

9,4

28,4

Само президентски – 2018

30,6

52,6

8,4

8,4

Само местни – 2019 г.

30,1

44,3

4,2

21,4

 ٭За базова статистическа информация е използван общият брой на всички подадени за посочените типове партии гласове на парламентарни избори

 

Електоралните процеси в съвременната турска държавност се отличават и с ясно изразена пространствена диференциация, чиято хронологична динамика е последователно представена на фигури 2 и 3. Основна база за тяхното разработване са статистическите данни, използвани в таблица 6, но те са диференцирани на ниво вилаети, след което са генерализирани в условни макрорегиони по степен на съседство и резултативно сходство.  

 

Фигура 2. Макрорегионални измерения в електоралната география на Република Турция след Втората световна война – лидиращи партии по вилаети  

Фигура 2. Макрорегионални измерения в електоралната география на Република Турция след Втората световна война – лидиращи партии по вилаети   

*За базова статистическа информация е използван общият брой на всички подадени за посочените типове партии гласове на парламентарни избори

 

Фигура 3. Макроелекторални резултати от местни избори 2019 – лидиращи партии по вилаети 

 Фигура 3. Макроелекторални резултати от местни избори 2019 – лидиращи партии по вилаети

 

Опит за електорална географска прогноза – избори 2023

Електоралната статистика е един от подробните видове статистики, като включва детайлна информация за дълги исторически периоди на всички възможни пространствени нива – локално (по избирателни секции), както и публикувани или потенциално възможни производни обобщения за селища, общини, области и държавата като цяло. В Република Турция тази роля се изпълнява от нейния Върховен избирателен съвет (вж. Supreme Electoral Council). С достъпна и изключително изчерпателна информация се отличава също електронната платформа на ежедневника Йени Шафак (вж. Yeni Şafak – Election).

Наличието на подробна пространствена информация за електорални резултати през последните около 70 години дава възможност да се направи прогноза за 2023, когато се очаква да се проведат поредните редовни избори в страната (едновременно парламентарни и президентски). Съществуват обаче редица потенциално възможни причини и за провеждането на извънредни избори.

Използваме специфичен историко-географски метод, чрез който посочените статистически данни се усредняват – общо за страната и по вилаети. Този метод е подробно описан и вече апробиран като основа за прогнозиране на изборни резултати в България (Русев и др., 2019, 2020).

Дългосрочната (след 1950) електорална усреднена статистическа пропорция между кемалистките и ислямистките политически формации е приблизително 2:3. В динамичен план обачеq това съотношение е резултат от тенденции през последните десетилетия, свързани с нарастване на общественото политическо доверие спрямо идеологически послания с акценти към евразийския традиционализъм, моралния консерватизъм и религиозния фундаментализъм, което дава резултати, отразени в таблица 6.

Представената в таблица 7 прогноза за 2023 (или при възникнала преждевременна политическа ситуация) е резултат от статистическото усредняване на парламентарни избори след 1995. Могат да се посочат поне две причини за това. Едната е свързана с официалната поява на кюрдски партии, които водят до определени поведенчески трансформации в електоралното пространство на страната през 90-те години на ХХ век. Втората е породена от стремежа ни да използваме по-актуален базов период, чрез който да се представи обективна оценка на съвременните настроения в турското общество. Към общия базов масив за усредняване са добавени и резултатите от проведените през 2018 президентски избори. Това се налага, защото след референдума от 2017 страната вече не е парламентарна република, а изборите за държавен глава се превръщат в допълнителен равностоен индикатор за електоралните обществени нагласи.

 

Таблица 7.  Прогноза за представянето на ислямистките (ИСЛМ), кемалистките (КМЛ) и кюрдските (КРД) партии на предвидените за 2023 парламентарни избори (или предсрочни такива) в Турция -  % от действителните гласове

Вилает

ИСЛМ

КМЛ

КРД

Вилает

ИСЛМ

КМЛ

КРД

Агръ

28,9

4,3

42,9

Кахраманмараш

58,2

12,3

4,5

Адана

32,4

28,4

7,8

Килис

44,6

12,2

0,8

Адияман

52,0

16,7

7,2

Коджаели

46,6

23,2

3,8

Айдън

27,2

34,9

5,7

Коня

70,1

11,0

2,6

Аксарай

60,6

11,7

1,1

Къркларели

23,5

47,5

2,2

Амàсия

42,9

26,6

1,1

Кършехир

41,1

22,8

2,8

Анкара

38,8

31,2

2,7

Къръккале

46,2

16,8

0,8

Анталия

30,4

33,0

3,4

Кютàхия

52,8

12,7

1,1

Ардахан

26,5

23,5

7,2

Малàтия

53,7

19,8

2,3

Артвин

33,2

33,8

1,3

Маниса

35,5

27,4

4,6

Афионкарахисар

48,8

15,9

1,2

Мардин

27,8

5,0

42,5

Байбурт

64,6

5,8

1,1

Мерсин

13,3

17,4

7,4

Балъкесир

34,7

31,2

2,7

Мугла

22,4

42,5

4,2

Бартън

44,3

24,8

1,7

Муш

30,4

4,8

39,1

Батман

29,1

3,9

46,9

Нèвшехир

50,7

17,6

1,9

Биледжик

36,5

26,8

2,1

Нигде

45,5

21,2

2,1

Бингьол

54,3

5,6

17,7

Одрин

30,2

45,4

5,1

Битлис

40,6

4,9

27,8

Орду

47,1

21,7

1,4

Болу

48,8

18,9

1,0

Османие

47,1

18,1

0,8

Бурдур

38,2

23,7

1,3

Ризе

55,6

13,5

0,8

Бурса

41,3

24,5

3,1

Сакария

52,0

14,8

2,7

Ван

31,3

10,9

34,9

Самсун

49,1

19,5

1,0

Газиантеп

46,9

18,2

4,7

Сивас

54,6

17,2

1,2

Гиресун

47,2

20,9

1,3

Сиирт

38,0

5,6

35,5

Гюмюшхане

56,6

9,5

18,6

Синоп

43,5

24,7

1,7

Денѝзли

33,6

29,5

3,2

Текирдаг

27,2

37,6

3,7

Диарбекир

24,6

4,4

49,0

Токат

46,8

22,2

3,4

Дюздже

66,6

15,7

1,9

Трабзон

51,3

17,0

3,7

Елязъг

53,2

11,7

3,9

Тунджели

13,4

42,5

21,8

Ерзинджан

45,6

28,3

3,6

Ушак

37,5

27,2

1,7

Ерзурум

55,6

8,1

6,1

Хаккяри

18,4

4,1

37,2

Ескишехир

35,2

32,7

4,7

Хатай

34,9

36,3

11,9

Зонгулдак

38,5

30,2

2,0

Чанакале

29,9

32,8

2,0

Измир

25,1

43,1

5,7

Чанкъръ

55,9

8,8

1,7

Истанбул

38,5

30,8

6,0

Чорум

48,6

23,8

1,0

Йозгат

54,9

12,4

0,7

Шанлъ̀урфа̀

53,7

7,7

25,5

Кайсери

52,8

14,3

2,5

Шърнак

18,0

9,3

18,9

Карабюк

53,9

18,0

1,2

Ъгдър

30,0

4,6

50,4

Караман

54,5

17,2

1,3

Ъспарта

41,7

17,8

45,1

Карс

33,0

18,2

22,2

Ялова

46,0

16,9

4,6

Кастамону

46,3

16,0

4,1

 ТУРЦИЯ–средно

41,5

20,4

9,4

 

Заключение

Съвременната правова уредба в Турция предвижда изборите през 2023 да са едновременно за Парламент и Президент. След конституционните промени през 2017 държавният глава вече се избира не от парламента, а чрез пряк вот и е начело на правителството. По този начин не парламентарните, а президентските избори предрешават особеностите на водената политика от изпълнителната власт. В този смисъл прогнозирането на президентските избори е в по-голяма степен зависимо от влиянието на конюнктурни, отколкото на дългосрочни векторни фактори, основани на политическата традиция.

Резултатите от първия тур на президентските избори ще зависят в много голяма степен от влиянието на партиите, които ще излъчат основните кандидати. Така вероятно най-общото им представяне ще е съотносимо с условната базова пропорция, представена в таблица 7 – приблизително 4:2:1. При относително съхраняване параметрите на сегашната политическа обстановка в страната това предполага условия за провеждане на втори тур, който в много по-голяма степен ще зависи от процеси със стохастичен характер.

При по-осезаеми обществено-политически трансформации през следващите 2–3 години, изборните резултати ще са много по-силно податливи на широк кръг от факторни влияния – лидерска харизма и умения, междупартийно сътрудничество, центробежни сепаратистки тенденции, социално-икономическа конюнктура, електорална активност, миграционни движения, външни евроатлантически или евроазиатски влияния и др.

 

Бележки:

 

* В обобщен вид геополитическото съзнание (код, кодекс) е прието да се тълкува като декларирана предопределеност / отговорност / желание от страна на дадена етно-културна общност за всестранно влияние / контрол / власт над определено географско пространство. Първостепенна роля за съвременното турско геополитическо съзнание играят тюркското евразийство, османският национализъм, споменът за константинополското халифско духовно върховенство през периода 1517-1924 и др. (Русев, 2013).

** Независимо от на пръв поглед пъстрата палитра от партии във вътрешната политическа картина на Турция след Втората световна война, на практика те могат да бъдат обединени в две основни групи, като се има предвид хронологичната последователност на поява им: –кемалистки: Републиканска народна партия, Републиканска национална партия, Републиканска селска национална партия, Републиканска партия на доверието, Демократична лява партия –ислямистки: Демократическа партия, Партия на справедливостта, Национална партия, Отечествена партия, Националистка демократическа партия, Партия на верния път, Партия на националното спасение, Партия на благоденствието, Партия на добродетелта, Партия на справедливостта и развитието, Освен тях все по-голяма роля след 1995 играят кюрдските партии – Народна демократична партия, Демократична партия на кюрдите, Демократична народна партия, както и формалното им участие под формата на независими кандидати при парламентарни избори.

 

Литература:

 

Лакост, И., Мястото и ролята на геополитиката в модерния свят. – Геополитика, 2, 2005.

Русев, М., Геополитическото положение на Турция. – Военен журнал, 1, 1996.

Русев, М.. Традиционно геополитическо съзнание и съвременна политика на Турция. – В: Сборник доклади от Научна конференция "Актуални проблеми на сигурността". 16–18 октомври 2013 г.. том. 5, Велико Търново, 2013.

Русев, М., Владимирова, П., Нинова, Р., Луканов, К., Ташева, Б., Ретроспектива и перспектива в електоралната география (прогноза за местни избори′2019). – Геополитика, 5, 2019.

Русев, М., Владимирова, П., Нинова, Р., Луканов, К., За достоверността на една географска електорална географска прогноза. – Геополитика, 6, 2020.

Lacoste, Y., Geopolitiques des regions francaises. Paris, 1986, tome 1.

Lacoste, Y. Dictionnaire de geopolitique. Paris, 1993.

Lacoste, Y. 2006 – Yves Lacoste. La longue histoire d`aujourd`hui. Paris, 2006.

Roussev, M., HYPERLINK "http://geopolityka.net/wp-content/uploads/2015/04/Territories_and_Identities.pdf"Avdjiev,HYPERLINK "http://geopolityka.net/wp-content/uploads/2015/04/Territories_and_Identities.pdf" HYPERLINK "http://geopolityka.net/wp-content/uploads/2015/04/Territories_and_Identities.pdf"А. HYPERLINK "http://geopolityka.net/wp-content/uploads/2015/04/Territories_and_Identities.pdf"The Geographical Position – an Indicator of Turkey’s Geopolitical IdentityHYPERLINK "http://geopolityka.net/wp-content/uploads/2015/04/Territories_and_Identities.pdf".HYPERLINK "http://geopolityka.net/wp-content/uploads/2015/04/Territories_and_Identities.pdf" – In:HYPERLINK "http://geopolityka.net/wp-content/uploads/2015/04/Territories_and_Identities.pdf" Territories and Identities in Central, Eastern and Southeastern EuropeHYPERLINK "http://geopolityka.net/wp-content/uploads/2015/04/Territories_and_Identities.pdf". HYPERLINK "http://geopolityka.net/wp-content/uploads/2015/04/Territories_and_Identities.pdf"Instytut Geopolityki, Częstochowa, 2014.

Supreme Electoral Council – https://www.ysk.gov.tr/tr/milletvekili-genel-secim-arsivi/2644

Yeni Şafak – Election – https://www.yenisafak.com/en/23-haziran-istanbul-secimi/secim-sonuclari

 

* Преподаватели в Катедра „Регионална и политическа география” на СУ „Св. Климент Охридски“