Оценката на съвременното геополитическо положение на Турция е в пряка зависимост от комплексното влияние на разнообразни фактори (Русев, 1998, 2006, 2013; Roussev, Avdjiev, 2014).
Още с възникването си като държавност тя се превръща в един от главните субекти на световното развитие с огромно влияние в Източна и Югоизточна Европа, Средна Азия, Кавказ, Близкия Изток, Източното Средиземноморие и Северна Африка. Днес страната е сред най-големите в света от гледна точка на териториален, демографски, икономически и военен потенциал (таблица 1).
Таблица 1. Турция – глобални геополитически измерения
Показател |
Абсолютна Стойност |
Дял от света (%) |
Ранг в света |
Подводници |
13 (2019) |
5,51 |
7 |
Tанкове |
2379 (2020) |
3,26 |
9 |
Бойни самолети |
1055 (2020) |
1,97 |
9 |
БВП |
2,2 трлн. долара (2018) |
1,72 |
13 |
Военнослужещи |
355 хил. души (2019) |
1,82 |
16 |
Военни разходи |
20,4 млрд. долара (2019) |
1,06 |
16 |
Население |
82 млн. души (2020) |
1,07 |
18 |
Територия |
783 562 km2 |
0,53 |
36 |
Изчислено по: www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/tu.html; www.globalfirepower.com
Съвременният геополитически потенциал на Турция отразява влиянието на разнообразни външни и вътрешни фактори. Сред вътрешните с най-голямо значение са културната традиция, бита и геополитическото съзнание* на нейното население.
Един от новите поведенчески феномени в следвоенното развитие на страната е резултат от постепенен либерален преход към разделение на властите, поява на междупартийни политически отношения и периодично провеждане на избори.
Масовото световно разпространение на нов тип обществен договор през ХХ век създава предпоставки за допълваща трансформация на традиционния външен/международен геополитически/геостратегически анализ, за преекспониране на пространствените аспекти на вътрешните регионални политически отношения. Географската интерпретация на електоралните процеси в отделните държави извежда необходимостта от предметно и обектно изследователско стесняване, основано на т. нар. вътрешна геополитика/геостратегия. Сред най-изявените представители на този подход е Ив Лакост (1986, 1993, 2005, 2006). Според него, геополитическият анализ може да се смята за завършен само, ако обхваща всички възможни (глобални и регионални) пространствени нива.
Хронологични аспекти на политическото лидерство в Турция
Вътрешната политическа партийна история на турската държавност възниква, макар и твърде условно, с провъзгласяването ѝ за република през 1923. Този акт е осъществен от създадената начело с Мустафа Кемал Ататюрк Народна партия, по-късно преименувана в Републиканска народна партия (РНП). Първият опит за формиране на нейна официална опозиционна алтернатива е учредената още през 1924 Прогресивна републиканска партия (ПРП), но въпреки това РНП успява да осъществи самостоятелно управление на страната чак до 1950 (таблица 2). Вторият опит за законно политическо противостоене е извършен през 1930 с временната поява на Либерална републиканска партия (ЛРП). През 1945 е основана Партия на националното развитие (ПНР), но тя не успява да реализира свое представителство на първите многопартийни парламентарни избори през 1946 г. Частичен успех на тях има новосъздадената Демократическа партия (ДП), която печели 14% от местата в парламента (т. нар. Велико национално събрание на Турция; Меджлис).
Таблица 2. Политическите лидери на Република Турция през периода на еднопартийно управление (1923-1950)
ПЕРИОД |
ПРЕЗИДЕНТ |
МИНИСТЪР–ПРЕДСЕДАТЕЛ |
||
име |
партийна принадлежност |
име |
партийна принадлежност |
|
1923–1924 |
Мустафа Кемал Ататюрк |
Републиканска народна партия |
Мустафа Исмет Иньоню |
Републиканска народна партия
|
1924–1925 |
Али Фетхи Окяр |
|||
1925–1937 |
Мустафа Исмет Иньоню |
|||
1937–1939 |
Мустафа Исмет Иньоню |
Махмуд Джелал Баяр |
||
1939–1942 |
Ибрахим Рефик Сайдам |
|||
1942–1946 |
Мехмед Шюкрю Сараджоглу |
|||
1946–1947 |
Мехмед Реджеп Пекер |
|||
1947–1949 |
Хасан Хюсню Сака |
|||
1949–1950 |
Мехмед Шемсетин Гюналтай |
РНП отстъпва властта на ДП едва на изборите през 1950. Последната е създадена след отцепване на няколко от лидерите на РНП, начело с Аднан Мендерес и Джелал Баяр, които управляват Турция до 1960. Като цяло, втората половина на XX век е белязана от чести конституционно мотивирани забрани за функциониране на политически партии, водещи до тяхното роене и пререгистриране с нови имена, многобройни трансформации на електоралните нагласи и изборните резултати, както и от няколко преки намеси на военните в управлението на страната (таблици 3, 4, 5). Стига се дори до смъртни присъди на Мендерес и негови министри, изпълнени през 1961.
Таблица 3. Политически партии и лидери в управлението на Република Турция през периода 1950-1973
ПЕРИОД |
ПРЕЗИДЕНТ |
МИНИСТЪР–ПРЕДСЕДАТЕЛ |
|||
Име |
партийна принадлежност |
име |
партийна принадлежност |
||
1950–1960 |
Махмуд Джелал Баяр |
Демократическа партия |
Али Аднан Мендерес |
Демократическа партия |
|
1960–1961 |
Военно управление начело с генерал Джемал Гюрсел |
||||
1961–1965 |
Джемал Гюрсел |
безпартиен |
Мустафа Исмет Инюню |
Републиканска народна партия |
|
1965 |
Суат Хайри Ургюплю |
Партия на справедливостта |
|||
1965–1966 |
Сами Сюлейман Демирел |
||||
1966–1971 |
Джевдет Сунай |
Републиканска народна партия |
|||
1971–1972 |
Исмаил Нихат Ерим |
Републиканска народна партия |
|||
1972–1973 |
Ферит Сади Мелен |
Партия на националното доверие |
|||
Таблица 4. Политически партии и лидери в управлението на Република Турция през периода 1973-1993
ПЕРИОД |
ПРЕЗИДЕНТ |
МИНИСТЪР–ПРЕДСЕДАТЕЛ |
||
Име |
партийна принадлежност |
име |
партийна принадлежност |
|
1973–1974 |
Фахри Сабит Корутюрк |
безпартиен |
Мехмед Наим Талу |
безпартиен |
1974 |
Мустафа Бюлент Еджевит |
Републиканска народна партия |
||
1974–1975 |
Махмут Сади Ърмак |
|||
1975–1977 |
Сами Сюлейман Демирел |
Партия на справедливостта |
||
1977 |
Мустафа Бюлент Еджевит |
Републиканска народна партия |
||
1977–1978 |
Сами Сюлейман Демирел |
Партия на справедливостта |
||
1978–1979 |
Мустафа Бюлент Еджевит |
Републиканска народна партия |
||
1979–1980 |
Сами Сюлейман Демирел |
Партия на справедливостта |
||
1980–1982 |
Военно управление начело с генерал Ахмед Кенан Еврен |
|||
1982–1983 |
Ахмед Кенан Еврен |
безпартиен |
Саим Бюлент Улусу |
Националистка демократическа партия |
1983–1989 |
Халил Тургут Йозал |
Отечествена партия |
||
1989 |
Али Хюсрев Бозер |
|||
1989–1991 |
Халил Тургут Йозал |
Отечествена партия |
Йълдъръм Акбулут |
|
1991 |
Ахмед Месут Йълмаз |
|||
1991–1993 |
Сами Сюлейман Демирел |
Партия на верния път |
Таблица 5. Политически партии и лидери в управлението на Република Турция през периода след 1993
ПЕРИОД |
ПРЕЗИДЕНТ |
МИНИСТЪР–ПРЕДСЕДАТЕЛ |
||
Име |
партийна принадлежност |
име |
партийна принадлежност |
|
1993 |
Сами Сюлейман Демирел |
Партия на верния път |
Ердал Инюню |
Социал-демократическа народна партия |
1993–1996 |
Тансу Пенбе Чилер |
Партия на верния път |
||
1996 |
Ахмед Месут Йълмаз |
Отечествена партия |
||
1996–1997 |
Неджметин Ербакан |
Партия на благоденствието |
||
1997–1999 |
Ахмед Месут Йълмаз |
Отечествена партия |
||
1999–2000 |
Мустафа Бюлент Еджевит |
Демократична лява партия |
||
2000–2002 |
Ахмед Неджет Сезер |
безпартиен |
||
2002–2003 |
Абдуллах Гюл |
Партия на справедливостта и развитието |
||
2003–2007 |
Реджеп Таип Ердоган |
|||
2007–2014 |
Абдуллах Гюл |
Партия на справедливостта и развитието |
||
2014–2016 |
Реджеп Таип Ердоган |
Ахмет Давутоглу |
||
2016–2018 |
Бинали Йълдъръм |
|||
2018– |
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - |
В обобщен вид вътрешннополитически процеси в Турция след Втората световна война могат да се определят като своеобразна постепенно усилваща се легална съпротива на традиционализма срещу императивно въведените от Ататюрк реформи през първата половина на ХХ век От едната страна на политическото противоборство са РНП с многовариантните алтернативни кемалистки партии, подкрепяни от прозападно настроения военният елит, а от другата – ДП и нейните разнообразни умерени ислямистки превъплъщения. На по-късен етап официална политическа гласност успяват да придобият и кюрдските партийни формирования**. Чрез тях се създава своеобразен трети вътрешен политически фронт, но със значително отличаваща се мотивационна поведенческа основа, която понякога се деформира от ислямизма и негативното отношение към генералитета.
Характерна особеност за турския вътрешен политически спектър са процесите на гъвкава фасадна трансформация в партийното представителство на практически неизменни като идеологическо послание субекти. Особено типични са те за антизападно (антикемалистки/ ислямистки) ориентираните обществени настроения и движения. Те демонстрират уникален модел на организационна гъвкавост и програмна приемственост, която позволява да се отвоюват важни позиции и постепенно да се наложи промяна на статуквото в страната чрез отслабване на евроатлантическите ценности, наложени от Ататюрк и неговите наследници. Макар и само частично, посоченият феномен може да се онагледи чрез фигура 1. В не толкова висока степен и по-скоро като форми на коалиране това важи също и за официалната от юридическа гледна точка идейно-политическа представителност на РНП и близките ѝ като послания формирования.
Фигура 1. Приемственост при възникването и преобразуването на ислямистките партии в Репубрика Турция
Електорална традиция: общи макрорегионални аспекти
Общата електорална характеристика и динамика в Турция след Втората световна война може да се представи в ясно обособени хронологични рамки (таблица 6). Необходимо е да се обърне специално внимание на последните два проведени избора (президентските – 2018 и местните – 2019), които имат важно индикативно значение както за тренда, така и за актуалната политическа конюнктура в страната. Един от изводите, който може да се направи в това отношение, е свързан с безспорното, но и колебливо като изражение, нарастване ролята на ислямисткия вот. Не са за пренебрегване и официално заверените на държавно ниво след 1995 вътрешни кюрдски политически претенции. Те също се отличават с определена нестабилност на електоралното поведение, до голяма степен повлияно от общите изменения на ислямистките тенденции в страната.
Таблица 6. Изменения в електоралните съотношения между основните политически сили в Република Турция след 1950 (% от действителните гласове)
Проведени избори |
Кемалистки партии |
Ислямистки партии |
Кюрдски партии |
Други партии |
Средно за 1950–1969 ٭ |
35,1 |
39,8 |
– |
25,1 |
Средно за 1973–1993 ٭ |
24,8 |
25,3 |
– |
49,9 |
Средно за 1995–2018 ٭ |
20,5 |
41,7 |
9,4 |
28,4 |
Само президентски – 2018 |
30,6 |
52,6 |
8,4 |
8,4 |
Само местни – 2019 г. |
30,1 |
44,3 |
4,2 |
21,4 |
٭За базова статистическа информация е използван общият брой на всички подадени за посочените типове партии гласове на парламентарни избори
Електоралните процеси в съвременната турска държавност се отличават и с ясно изразена пространствена диференциация, чиято хронологична динамика е последователно представена на фигури 2 и 3. Основна база за тяхното разработване са статистическите данни, използвани в таблица 6, но те са диференцирани на ниво вилаети, след което са генерализирани в условни макрорегиони по степен на съседство и резултативно сходство.
Фигура 2. Макрорегионални измерения в електоралната география на Република Турция след Втората световна война – лидиращи партии по вилаети
*За базова статистическа информация е използван общият брой на всички подадени за посочените типове партии гласове на парламентарни избори
Фигура 3. Макроелекторални резултати от местни избори 2019 – лидиращи партии по вилаети
Опит за електорална географска прогноза – избори 2023
Електоралната статистика е един от подробните видове статистики, като включва детайлна информация за дълги исторически периоди на всички възможни пространствени нива – локално (по избирателни секции), както и публикувани или потенциално възможни производни обобщения за селища, общини, области и държавата като цяло. В Република Турция тази роля се изпълнява от нейния Върховен избирателен съвет (вж. Supreme Electoral Council). С достъпна и изключително изчерпателна информация се отличава също електронната платформа на ежедневника Йени Шафак (вж. Yeni Şafak – Election).
Наличието на подробна пространствена информация за електорални резултати през последните около 70 години дава възможност да се направи прогноза за 2023, когато се очаква да се проведат поредните редовни избори в страната (едновременно парламентарни и президентски). Съществуват обаче редица потенциално възможни причини и за провеждането на извънредни избори.
Използваме специфичен историко-географски метод, чрез който посочените статистически данни се усредняват – общо за страната и по вилаети. Този метод е подробно описан и вече апробиран като основа за прогнозиране на изборни резултати в България (Русев и др., 2019, 2020).
Дългосрочната (след 1950) електорална усреднена статистическа пропорция между кемалистките и ислямистките политически формации е приблизително 2:3. В динамичен план обачеq това съотношение е резултат от тенденции през последните десетилетия, свързани с нарастване на общественото политическо доверие спрямо идеологически послания с акценти към евразийския традиционализъм, моралния консерватизъм и религиозния фундаментализъм, което дава резултати, отразени в таблица 6.
Представената в таблица 7 прогноза за 2023 (или при възникнала преждевременна политическа ситуация) е резултат от статистическото усредняване на парламентарни избори след 1995. Могат да се посочат поне две причини за това. Едната е свързана с официалната поява на кюрдски партии, които водят до определени поведенчески трансформации в електоралното пространство на страната през 90-те години на ХХ век. Втората е породена от стремежа ни да използваме по-актуален базов период, чрез който да се представи обективна оценка на съвременните настроения в турското общество. Към общия базов масив за усредняване са добавени и резултатите от проведените през 2018 президентски избори. Това се налага, защото след референдума от 2017 страната вече не е парламентарна република, а изборите за държавен глава се превръщат в допълнителен равностоен индикатор за електоралните обществени нагласи.
Таблица 7. Прогноза за представянето на ислямистките (ИСЛМ), кемалистките (КМЛ) и кюрдските (КРД) партии на предвидените за 2023 парламентарни избори (или предсрочни такива) в Турция - % от действителните гласове
Вилает |
ИСЛМ |
КМЛ |
КРД |
Вилает |
ИСЛМ |
КМЛ |
КРД |
Агръ |
28,9 |
4,3 |
42,9 |
Кахраманмараш |
58,2 |
12,3 |
4,5 |
Адана |
32,4 |
28,4 |
7,8 |
Килис |
44,6 |
12,2 |
0,8 |
Адияман |
52,0 |
16,7 |
7,2 |
Коджаели |
46,6 |
23,2 |
3,8 |
Айдън |
27,2 |
34,9 |
5,7 |
Коня |
70,1 |
11,0 |
2,6 |
Аксарай |
60,6 |
11,7 |
1,1 |
Къркларели |
23,5 |
47,5 |
2,2 |
Амàсия |
42,9 |
26,6 |
1,1 |
Кършехир |
41,1 |
22,8 |
2,8 |
Анкара |
38,8 |
31,2 |
2,7 |
Къръккале |
46,2 |
16,8 |
0,8 |
Анталия |
30,4 |
33,0 |
3,4 |
Кютàхия |
52,8 |
12,7 |
1,1 |
Ардахан |
26,5 |
23,5 |
7,2 |
Малàтия |
53,7 |
19,8 |
2,3 |
Артвин |
33,2 |
33,8 |
1,3 |
Маниса |
35,5 |
27,4 |
4,6 |
Афионкарахисар |
48,8 |
15,9 |
1,2 |
Мардин |
27,8 |
5,0 |
42,5 |
Байбурт |
64,6 |
5,8 |
1,1 |
Мерсин |
13,3 |
17,4 |
7,4 |
Балъкесир |
34,7 |
31,2 |
2,7 |
Мугла |
22,4 |
42,5 |
4,2 |
Бартън |
44,3 |
24,8 |
1,7 |
Муш |
30,4 |
4,8 |
39,1 |
Батман |
29,1 |
3,9 |
46,9 |
Нèвшехир |
50,7 |
17,6 |
1,9 |
Биледжик |
36,5 |
26,8 |
2,1 |
Нигде |
45,5 |
21,2 |
2,1 |
Бингьол |
54,3 |
5,6 |
17,7 |
Одрин |
30,2 |
45,4 |
5,1 |
Битлис |
40,6 |
4,9 |
27,8 |
Орду |
47,1 |
21,7 |
1,4 |
Болу |
48,8 |
18,9 |
1,0 |
Османие |
47,1 |
18,1 |
0,8 |
Бурдур |
38,2 |
23,7 |
1,3 |
Ризе |
55,6 |
13,5 |
0,8 |
Бурса |
41,3 |
24,5 |
3,1 |
Сакария |
52,0 |
14,8 |
2,7 |
Ван |
31,3 |
10,9 |
34,9 |
Самсун |
49,1 |
19,5 |
1,0 |
Газиантеп |
46,9 |
18,2 |
4,7 |
Сивас |
54,6 |
17,2 |
1,2 |
Гиресун |
47,2 |
20,9 |
1,3 |
Сиирт |
38,0 |
5,6 |
35,5 |
Гюмюшхане |
56,6 |
9,5 |
18,6 |
Синоп |
43,5 |
24,7 |
1,7 |
Денѝзли |
33,6 |
29,5 |
3,2 |
Текирдаг |
27,2 |
37,6 |
3,7 |
Диарбекир |
24,6 |
4,4 |
49,0 |
Токат |
46,8 |
22,2 |
3,4 |
Дюздже |
66,6 |
15,7 |
1,9 |
Трабзон |
51,3 |
17,0 |
3,7 |
Елязъг |
53,2 |
11,7 |
3,9 |
Тунджели |
13,4 |
42,5 |
21,8 |
Ерзинджан |
45,6 |
28,3 |
3,6 |
Ушак |
37,5 |
27,2 |
1,7 |
Ерзурум |
55,6 |
8,1 |
6,1 |
Хаккяри |
18,4 |
4,1 |
37,2 |
Ескишехир |
35,2 |
32,7 |
4,7 |
Хатай |
34,9 |
36,3 |
11,9 |
Зонгулдак |
38,5 |
30,2 |
2,0 |
Чанакале |
29,9 |
32,8 |
2,0 |
Измир |
25,1 |
43,1 |
5,7 |
Чанкъръ |
55,9 |
8,8 |
1,7 |
Истанбул |
38,5 |
30,8 |
6,0 |
Чорум |
48,6 |
23,8 |
1,0 |
Йозгат |
54,9 |
12,4 |
0,7 |
Шанлъ̀урфа̀ |
53,7 |
7,7 |
25,5 |
Кайсери |
52,8 |
14,3 |
2,5 |
Шърнак |
18,0 |
9,3 |
18,9 |
Карабюк |
53,9 |
18,0 |
1,2 |
Ъгдър |
30,0 |
4,6 |
50,4 |
Караман |
54,5 |
17,2 |
1,3 |
Ъспарта |
41,7 |
17,8 |
45,1 |
Карс |
33,0 |
18,2 |
22,2 |
Ялова |
46,0 |
16,9 |
4,6 |
Кастамону |
46,3 |
16,0 |
4,1 |
ТУРЦИЯ–средно |
41,5 |
20,4 |
9,4 |
Заключение
Съвременната правова уредба в Турция предвижда изборите през 2023 да са едновременно за Парламент и Президент. След конституционните промени през 2017 държавният глава вече се избира не от парламента, а чрез пряк вот и е начело на правителството. По този начин не парламентарните, а президентските избори предрешават особеностите на водената политика от изпълнителната власт. В този смисъл прогнозирането на президентските избори е в по-голяма степен зависимо от влиянието на конюнктурни, отколкото на дългосрочни векторни фактори, основани на политическата традиция.
Резултатите от първия тур на президентските избори ще зависят в много голяма степен от влиянието на партиите, които ще излъчат основните кандидати. Така вероятно най-общото им представяне ще е съотносимо с условната базова пропорция, представена в таблица 7 – приблизително 4:2:1. При относително съхраняване параметрите на сегашната политическа обстановка в страната това предполага условия за провеждане на втори тур, който в много по-голяма степен ще зависи от процеси със стохастичен характер.
При по-осезаеми обществено-политически трансформации през следващите 2–3 години, изборните резултати ще са много по-силно податливи на широк кръг от факторни влияния – лидерска харизма и умения, междупартийно сътрудничество, центробежни сепаратистки тенденции, социално-икономическа конюнктура, електорална активност, миграционни движения, външни евроатлантически или евроазиатски влияния и др.
Бележки:
* В обобщен вид геополитическото съзнание (код, кодекс) е прието да се тълкува като декларирана предопределеност / отговорност / желание от страна на дадена етно-културна общност за всестранно влияние / контрол / власт над определено географско пространство. Първостепенна роля за съвременното турско геополитическо съзнание играят тюркското евразийство, османският национализъм, споменът за константинополското халифско духовно върховенство през периода 1517-1924 и др. (Русев, 2013).
** Независимо от на пръв поглед пъстрата палитра от партии във вътрешната политическа картина на Турция след Втората световна война, на практика те могат да бъдат обединени в две основни групи, като се има предвид хронологичната последователност на поява им: –кемалистки: Републиканска народна партия, Републиканска национална партия, Републиканска селска национална партия, Републиканска партия на доверието, Демократична лява партия –ислямистки: Демократическа партия, Партия на справедливостта, Национална партия, Отечествена партия, Националистка демократическа партия, Партия на верния път, Партия на националното спасение, Партия на благоденствието, Партия на добродетелта, Партия на справедливостта и развитието, Освен тях все по-голяма роля след 1995 играят кюрдските партии – Народна демократична партия, Демократична партия на кюрдите, Демократична народна партия, както и формалното им участие под формата на независими кандидати при парламентарни избори.
Литература:
Лакост, И., Мястото и ролята на геополитиката в модерния свят. – Геополитика, 2, 2005.
Русев, М., Геополитическото положение на Турция. – Военен журнал, 1, 1996.
Русев, М.. Традиционно геополитическо съзнание и съвременна политика на Турция. – В: Сборник доклади от Научна конференция "Актуални проблеми на сигурността". 16–18 октомври 2013 г.. том. 5, Велико Търново, 2013.
Русев, М., Владимирова, П., Нинова, Р., Луканов, К., Ташева, Б., Ретроспектива и перспектива в електоралната география (прогноза за местни избори′2019). – Геополитика, 5, 2019.
Русев, М., Владимирова, П., Нинова, Р., Луканов, К., За достоверността на една географска електорална географска прогноза. – Геополитика, 6, 2020.
Lacoste, Y., Geopolitiques des regions francaises. Paris, 1986, tome 1.
Lacoste, Y. Dictionnaire de geopolitique. Paris, 1993.
Lacoste, Y. 2006 – Yves Lacoste. La longue histoire d`aujourd`hui. Paris, 2006.
Supreme Electoral Council – https://www.ysk.gov.tr/tr/milletvekili-genel-secim-arsivi/2644
Yeni Şafak – Election – https://www.yenisafak.com/en/23-haziran-istanbul-secimi/secim-sonuclari
* Преподаватели в Катедра „Регионална и политическа география” на СУ „Св. Климент Охридски“