Докато генерал Рей Одиерно приемаше командването на американските сили в Багдад от генерал Дейвид Петреъс (16 септември 2008), Съединените щати съвсем сериозно се заеха с планирането на постепенноти си изтегляне от Ирак. Допълнителните бригадни тактически групи, разгърнати в Ирак по времето на Петреъс, вече са изтеглени, а още 8000 бойци бяха предислоцирани в Афганистан. През януари 2009, следващият президент на САЩ ще приключи съставянето на графика за изтегляне на американските войски, след заключителни преговори с иракското правителство.
Друго доказателство за бъдещите военни намерения на Америка се съдържа в наскоро публикуваните стратегически документи на американските военни. Така, под егидата на Държавния департамент по отбраната на САЩ, преди няколко месеца се появи т.нар. „Стратегия за модернизация на армията – 2008”, която предлага мното интересе поглед към съвременната ситуация, характеризираща се с влошаване на финансовите, екологични и енергийни проблеми, както и със задълбочаваща се криза на сигурността.
Стратегията за модернизация на американската армия
„Стратегията за модернизация на армията – 2008”, която е писана от група експерти под прякото ръководство на заместник началник щаба на американската армия генерал-лейтенант Стивън Спийкс, съдържа първото ясно заявено официално признание, че американските въоръжени сили са подложени на опасно свърхнапрежение и натоварване на международно равнище. В нея директно се твърди, че: „армията участва в третата по продължителност война в историята на страната ни и... глобалната война с тероризма доведе до това, че армията се оказа небалансирана, тъй като числеността на войските надхвърли нивото на устойчиво снабдяване”. На този фон, 90-страничният документ определя бъдещето на международните конфликти, през следващите 30-40 години (както си ги представят американските военни, разбира се), очертавайки начина, по който военните ще продължат да извършват текущите си операции, както и да се подготвят и „трансформират” за бъдещите „непрекъснати” войни.
Документът свидетелства за наличието на редица много съществени и крайно тревожни стратегически постановки, възприети като официална доктрина от американските военни. Така, в неговия преамбюл се прогнозира, че след ерата на студената война настъпва тази на „непрекъснатите войни”. Според създателите на стратегията: „Светът и Америка навлязоха в епоха на постоянни конфликти... Днес, сигурността на околната среда е много по-неясна и непредсказуема, отколкото беше по време на студената война”.
След това авторите се опитват да анализират основните черти на тази нова епоха. Някои от нейните характеристики са достатъчно добре познати на световната общественост, която вече е свикнала с реториката на глобалната война с тероризма. „Сред ключовите текущи заплахи е радикалната, идеологически обоснована и дългосрочна, терористична опасност, стремяща се, с всички възможни средства, включително оръжията за масово поразяване, да постигне политическите и идеологическите си цели”.
Впрочем, в документа са включени и някои, сравнително неотдавна появили се елементи, в качеството им на обосновка на бъдещите заплахи. „Сблъскваме се с потенциалното връщане към традиционните заплахи за сигурността, генерирани от възходящите и вече почти равни на нас сили, особено с нарастването на глобалното съперничество за намаляващите природни ресурси и чуждестранните пазари”. Тези зле завоалирани намеци за Русия и Китай се оказаха напълно в контекста на последните събития в Южна Осетия и Абхазия. Впрочем, пряката връзка, в този контекст, с бъдещите войни за ресурси, вероятно, ще породи недоумение и неодобрение сред международните дипломатически кръгове, които все още предпочитат да интерпретират въпросните конфликти, като инициирани в името на човешките права, или пък на свободата и демокрацията.
В новия стратегически документ обаче липсват подобни благородни претенции. В него достатъчно откровено се посочва, като „предварителна” фундаментална заплаха за сигурността на САЩ и съюзниците им: „ръстът на населението (особено в по-малко развитите държави), който води до опасността от резултиращ „демографски младежки взрив”. Според авторите на документа, този демографски взрив ще представлява своеобразна „ресурсна конкуренция” на САЩ, доколкото непрекъснато нарастващото население в развиващия се свят „ще започне да консумира все по-голямо количество храна, вода и енергия”.
По-нататък, в документа се очертават, в общи линии, средствата, с които оптимизираните американски въоръжени сили ще могат да гарантират „естествения отбор” за САЩ и техните съюзници в бъдещите войни за вода, храни и енергия. Като последица от идентифицирането на ръста на населението в Третия свят като заплаха (сама по себе си) за Америка, стратегията подчертава необходимостта от „смяна на моделите” във войните, които на САЩ ще се налага да водят в бъдеще.
Освен това, в нея се прогнозира, че „операциите през ХХІ век ще изискват наемането на чуждестранни войници, произхождащи от различни народности и притежаващи различна култура, и това няма как да се избегне”. В същото време, документът разкрива, че новата военна доктрина на САЩ предвижда възприемането на тактически шаблон, с чиято помощ въздушните, военноморските и полевите командири вече няма просто да преследват и реализират традиционните стратегически цели (като например овладяването на въздушното пространство, пристанища и плацдарми на сушата), а ще могат, при нужда, да се разгръщат сред (и дори да воюват със) самото „целево” гражданско население за да спечелят войната, която водят. Или, както доста евфемистично се отбелязва в Стратегията: „Командирите се занимават едновременно с настъплението, отбраната и стабилността или с гражданската подкрепа на техните операции”.
Останалата част от този документ представлява подробно описание на това, как всички съкратени американски воъръжени сили (наброяващи приблизително един милион войници, летци и матроси) биха могли да се използват в подкрепа на глобалното американско военно настъпление.
Доста подробно се описва, как информационно-комуникационните и цифровите технологии ще формират новите „мрежови” войници – т.нар. „бойци на бъдещето”, които ще се разполагат сред „целевите” групи от местното население и ще могат да управляват едновременно по няколко отдалечени една от друга автоматични наземни и въздушни оръжейни системи. Именно с тази цел американската армия стремително разширява мащабите на своето компютъризирано и роботизирано наземно въоръжение и безпилотните си летателни апарати.
Според този стратегически документ, допълвайки сравнително неголемите сили на американската сухопътни части (т.нар. бригадни тактически групи) с достатъчно мащабни дистанционно управлявани системи оръжия, Америка ще може успешно и максимално ефективно да разположи оптимизираните (т.е. съкратените) си въоръжени сили сред надигащите се млади международни популации в Третия свят.
Американското господство в Космоса
В съответствие със Стратегията за модернизация, естествено допълнение към тези бъдещи глобални настъпателни операции се явява планираното американско военно господство в т.нар. Близък Космос. В тази връзка, в документа се отбелязва, че: „Космосът е много съществена сфера на съвместно разгръщане, подкрепяща разбирането на бойното пространство, и представлява основа за действията на националното и военно разузнаване, за наблюдателната и разузнавателна архитектура, а освен това е предпочитана област за бизнес-интересите, свързани с военно-индустриалния комплекс на Америка”.
В момента, съвместно с Агенцията за противоракетна отбрана на САЩ, американските военни разработват необходимите им „космически активи за постоянно следене на цялото земно пространство”. В Стратегията този въпрос също се разглежда подробно, като се посочва, че „космическите подразделения на американската армия се разгръщат из целия свят, подкрепяйки усилията на САЩ да се сражават и победят в глобалната война с терора”. Към това се добавя и, че американските военни „космически операции гарантират на Съединените щати и техните съюзници свобода на действие в Космоса, а когато е необходимо, пречат на техните противници да разполагат със същата свобода в космическото пространство”.
Показателно е, че в документа операцията в Ирак се споменава почти изключително в минало време. Което пък означава, че операцията в Афганистан може да бъде разширена. Съвсем директно се говори обаче, че армията на САЩ се подготвя за участие в непрекъснатите ресурсни войни, „в дългосрочен план”. Ясно се описва и, защо американците смятат Близкия Космос за съвсем законна зона за провеждане на настъпателни военни действия срещу противниците си.
Според някои експерти, този крайно любопитен документ описва американската стратегическа доктрина с термини, достойни за научната фантастика от ХХ век. Истината обаче е, че тази смес между научна фантастика от миналото столетие и внушенията на Оруел, съдържащи се в Стратегията, все по-бързо се превръща в сурова реалност.
* Авторът е бивш офицер от ирландската армия и участник в омиротворителни мисии в Близкия изток. В момента чете лекции във Факултета по масмедии на Дъблинския технологичен институт
{rt}
