Въпросът, защо едни страни успяват, а други не, в икономическото си развитие, остава открит, въпреки стотиците анализи. Отговорът е сложен, но може, в известна степен, да се осветли, ако се сведе до избора на икономически модел в рамките на една от ортодоксалните икономически системи: либерална (пазарна), планова (командна) и смесена. Няма съмнение, че от подготвеността на управляващия елит зависи изборът на най-удачен (или най-неудачен) модел на икономическо развитие. При подобно поставяне на въпроса, се стига до характеристиките на модела и адекватността му на конкретния период (етап) от развитието на една страна. Не си поставям за задача да анализирам характеристиките на отделните модели (типове) и техните разновидности, които са добре известни в икономическата теория (англосаксонски, европейски, японски, на „малките тигри”, китайски). Ще концентрирам изследването си върху едно сравнително ново явление, което наричаме „ синдром на изкривяване на пазарната (икономическата) логика” , проявяващ се в епохата на все по-развити либерални пазарни отношения, когато развитите страни все по-решително навлизат в информационното (постиндустриално) общество. А останалите, т.нар. слаборазвити държави, „тъпчат” на едно място цели епохи. Някои автори определят процеса с термина „пазарен фундаментализъм” (1) . И под двете понятия разбираме активни, реални и утвърждаващи се процеси и тенденции в стопанското развитие на национално, регионално и глобално равнище, които все повече излизат извън рамките на приетите общочовешки, философски и икономически представи за морал , а също така, извън приетите разбирания за легитимни критерии за развитие и контрол (регулиране) на „функциониращите пазарни икономики” (2) . Кратко формулиран, проблемът се свежда до развитието на икономики (икономически процеси) „без морал”. Явлението не би било обект на специално внимание, ако беше изолирано, т.е. не се проявява като трайна тенденция и не придобива смущаващи мащаби в глобалния свят. За съжаление, нещата не стоят така. С интернационализацията на международния живот (глобализация и регионализация), във всичките и аспекти, „изкривяването на пазарната логика”, противно на разбиранията на класиците (Адам Смит, Давид Рикардо, Карл Маркс, Джон Кейнс и др.), разширява своя обхват, деформира цялостната система на международни икономически отношения и (явно или неявно, преднамерено или непреднамерено, дирижирано или не) обслужва, успоредно с легитимните (по разбиранията на международното право) методи и средства, определени геополитически и геоикономически цели. Проблемите на тази тематика са много и сложни. Те имат не само научна, но и практическа значимост, поради което изискват сериозни интердисциплинарни изследвания. По-долу ще се концентрирам върху някои основни аспекти на проблематиката.
Ако ограничим анализа на явлението до причините за „успешните и неуспешни” икономически модели, се очертава сравнително ясна картина на процеса, като странна повторяемост и утвърждаване на печеливши модели от едни икономически субекти - държави, групи държави или региони, и утвърждаване на други модели (неуспешни, губещи) от други субекти. Тоест, налице е деформираната логика процесът трайно да се развива винаги в полза на едни и в ущърб на други международни субекти. Има и още куп въпросителни, като например, защо едни национални икономики трудно биват допускани да се придвижат към ядрото (3) от развити държави (или пък се допускат само в краен случай, когато глобалният модел започва да „скърца”, застрашавайки постигнатото от ограничен кръг субекти). В действителност, съвсем според „принципа на Парето” (по името на италианския икономист и консервативен философ Вилфредо Парето – б.р.) , те са не повече от 20%. Което, общо взето, отговаря на делението: „Богат Север” и „Беден Юг”. Защо развитите страни налагат такива модели на по-неразвитите и слаборазвитите субекти, като в същото време правят диаметрално противоположен избор на собствените си модели за икономическо развитие?
Очевидно зад явлението, тенденцията и процеса на пазарния фундаментализъм се крият дълбоки и сериозни причини и фактори, които ги обуславят и поддържат в перманентно активирано състояние. Трудно може да се приеме, че неуспешните модели са своеобразен „експеримент” или коректив на „правилната” икономическа логика, проповядвана от наложилата се либерална доктрина в световен мащаб (с някои изключения като комунистически Китай, Северна Корея, Куба) и мощната й подкрепа от центровете на мондиализма? Разшифроването на причините и последствията им води до определени причинно-следствени връзки, някои от които ще изложа по-долу. Но, като че ли, нещата опират до различни аспекти на глобалната геополитика и геоикономика. Би могло да се каже и по друг начин: да се решават вечните казуси на развитието на света и на глобалната икономика с методи, които са подчинени на максимата: целта оправдава средствата .
Форми на проявление
Кои са основните форми на „икономиката без морал”, или на различните видове „икономически изкривявания”? Съдържанието им може да се разкрие на съответното равнище на прояви: национално, регионално или глобално. Като най-отчетливо са откроени характеристиките на национално равнище.
Без претенции за изчерпателност, на национално равнище , могат да се изброят следните видове „пазарни (икономически) изкривявания” (т.е. пазарен фундаментализъм):
- „Имитационен икономически модел”. Той е типичен за преходните периоди, за които са характерни сериозни преструктурирания на световния геополитически и геоикономически ред. В такива етапи се обогатява (или се ограничава) геокодът (13) на съответното равнище, по логиката на приемствеността и актуализацията. Обикновено, това са периоди на поредно радикално геополитическо и геоикономическо преразпределяне на ресурната част на световното геопространство. В най-новата човешка история, това са периодите след Първата и Втората световна война, епохата на „студената война” и епохата на геоикономическата война, която се води понастоящем. Интересното и странното може би е, че колкото исторически по-близък е периодът, толкова по-отчетливи са симптомите на пазарния фундаментализъм. Типичен пример са повечето страни от разпадналия се Източен блок и Съветския съюз (в различна степен), в които, след края на „студената война”, имитирането на реформи достигна трудно обратими деформации в пазарната логика, а негативните последици ще се преодоляват още десетки години.
- „Привилегирована икономика” . Този модел е близък до първия, но се отличава по това, че икономическите ресурси и управлението им са прерогатив на определена политическа прослойка (наричана най-често политически елит), получила, случайно или не, „привилегията” да се обогати от демонтирането на предходната политическо-обществена система, трансформацията на формите на собствеността (от държавна в частна, приватизацията и другите форми на преразпределение на националните ресурси). Така се създава „привилегирована класа” (не повече от 3-5% от населението), налагаща модел на икономическите привилегии и, съответно, на деформирано държавно и частно стопанско управление. Икономическите ресурси (вътрешни и привлечени отвън) се управляват в интерес на лични, семейни, групови, фирмени, корпоративни и чужди геополитически интереси. Последният аспект поражда и мотивира явлението „геополитическа номенклатура” и дори „геополитическа агентура” (4) . В страните в преход моделът се изразява в тотално нарушаване на принципа за „върховенство на закона”. Законодателство, при това модерно, е налице, но не се прилага и спазва от управляващия елит. И, респективно, от почти всички активни субекти на този икономически модел.
- „ Икономика, облечена във власт” е друг икономически модел, типичен за Русия, Украйна и други страни от постсъветското пространство. По някои параметри той е сходен с първите два модела, а най-отличителната му характеристика е бързото създаване на крупен олигархичен капитал, който по сложни или опростени властови схеми изземва функциите на „върховенството на закона”.
- „Лидерският икономически модел” е типичен за тоталитарните и авторитарни режими. Привилегированата икономика намира добра почва в страните, наричани „черни дупки” (авторитарните режими в Африка, Латинска Америка и редица страни от ОНД). Но, при този модел има и изключения. Историята познава случаи, когато тоталитарният (авторитарният) вождизъм дава добри икономически резултати (Пиночет в Чили, Сухарто в Индонезия, Хитлер в Германия, Франко в Испания).
- „Криминализиран икономически модел” - при него корупцията, криминалните икономически и финансови схеми и престъпността определят пробладаващо съдържанието и мотивират законообразния (легалния) икономически процес в конкретната страна. Обикновено той е логично последствие (еволюция) на някой от предишните модели.
- „Налаган модел на икономическо развитие” . Типичен пример са кредитните програми на МВФ, известни като „Валутен съвет (борд)” и схемите на Световната банка в слаборазвити или кризисни страни. При него е възможно да се получат добри макроикономически показатели на стабилност, но по-важното е, че в условията на валутен борд се създава и благоприятна среда за възникването на част от характеристиките, типични за предишните модели. Затова се води многогодишен дебат (5) за ефективността на политиката на МВФ и на Световната банка (във връзка с нейната стратегия за намаляване на бедността), доколкото макроикономическата стабилност по техните схеми не ерозира (а в някои случаи дори стимулира) симптомите на „пазарния фундаментализъм” и различните му форми на прояви.
- „Специални икономически модели” за крайно бедни, политически нестабилни, или намиращи се в процес на изясняване на международноправния си статут етнически общности (протекторати, бъдещи държави и т.н.). Налага се под егидата на ООН, в съчетание с МВФ, СБ и други международни донорски организации.
Характерно за всички тези модели на икономическо развитие е следното:
• различна степен и дълбочина на проява на пазарния фундаментализъм, който присъства задължително;
• умишлено тотално, или преобладаващо, неприлагане на „върховенството на закона”, дори и при наличие на модерно законодателство;
• попадане на държавата в „примката” на сплетените кръгове на политическите и икономически управляващи елити (6) ;
• специални взаимоотношения в процеса на провеждането на „регулаторните политики” (обикновено налагани отвън) между съдебната, законодателната и изпълнителната власт и заинтересованите групи (бизнес, финансови, обществени), които поддържат желаното равновесие в политиката и много трудно могат да бъдат изместени от нея (т.е. от политиката - б.а.) (7) . Те се пораждат като закономерност и съпътстват постоянно „икономическото развитие без морал”;
• постоянна нужда от радикално „престартиране на програмата” за икономическите реформи или прилагането на специални стратегии и политики (средства и методи) за постепенно отслабване на влиянието (въздействието) на групите по интереси, формирани в процеса на развитие на някой от горните модели на икономическо развитие (8) ;
• функциониране на смесени форми на пазарен фундаментализъм;
• специфична и опасна „еволюция” на формите на „икономиките без морал” на национално, регионално и глобално равнище, засягаща цялата система на международни икономически отношения и на глобалното геопространство..
На регионално и глобално равнища се преекспонират „националните модели без морал”, но в други мащаби, форми и измерения (особено финансови). Затова и формите (проявленията) имат по различни характеристики:
- Регионален и глобален етнически бизнес (мрежи и схеми), свързан със силно мотивиранно етническо предприемачество, базиращо се на кланови зависимости, землячески връзки и солидаризирани етнически диаспори и общности, в т.ч. и на конфесионална основа (9) . Трудно може да се квалифицира докъде са положителните ефекти и къде стигат негативите на това явление в системата на международните икономически отношения;
- Криминален регионален и глобален бизнес в трите му разновидности - мафия, корупция и сенчеста икономика (в случая световна „черна и сива” икономика). Той също придобива невиждани мащаби и финансови обеми и е пряк резултат от интернационализацията и либерализацията на международния живот. Този вид интернационален бизнес обикновено е свързан с част от етническото предприемачество и националните процеси на нелоялен бизнес.
- Регионален и глобален корупционен бизнес, породен от некоректна (най-често корупционна) политика на международни структури на управление, сътрудничество, регулиране и взаимодействие (ООН, СБ, МВФ, ЕС, финансови донорски институции). Като мащабите и честота на случаите не говори за изолирано явление, а за трайна и стабилна тенденция в международните икономически отношения (10) .
- Глобалният бизнес на транснационалните корпорации (ТНК), свързан с трудно контролируемо виртуално движение на огромни финансови потоци и капитали и дейността на световните финансови борси. Печалбите на ТНК и другите големи корпорации се изчисляват в стотици и дори хиляди проценти. Световната икономика „прегрява” и не е трудно да се прогнозират последствията в определен бъдещ момент (11) .
- Смесени форми на глобален или регионален пазарен фундаментализъм (12) .
Може да се обобщи, че в глобалния свят явлението „пазарен фундаментализам” заема все по-голямо място в съвременната система на международните икономически отношения, поражда субекти и полюси в развитието на глобалното комуникационно пространство със знак „минус”и дестабилизира положителните аспекти на неговото развитие. То торпилира усилията на международната икономическа общност или ги свежда до неефикасни резултати в борбата с жизненоважни за планетата проблеми, като бедността, енергийната сигурност, екологичните проблеми, тероризма, различните видове нелегални трафици. Освен това е очевидна диалектическата връзка и зависимост между явлението на национално, регионално и глобално равнище.
Генериращи причини
Могат да се посочат две основни предпоставки (причини) за нарастващия пазарен фундаментализъм на всички равнища в глобалното геопространство:
- ролята (отговорността или безотговорността) на геополитическите и геоикономически субекти на регионално и глобално равнище;
- ролята (отговорността или безотговорността) на националните управляващи елити в съответните държави през отделни критични периоди (преход, криза, политическа нестабилност).
Конкретните механизми за създаване на „неработещи, неефективни икономики” и провокиране на мащабни негативни явления и процеси в националните, регионални икономики и в световното стопанство, в логиката на явлението „пазарен фундаментализъм”, безспорно са важни, но на фона на последиците по-важни са причините.
Параметрите (причините) за успешни и, съответно, неуспешни модели на развитие на икономическите субекти в системата на международните икономически отношения, се определят от следните геополитически фактори:
На първо място, от достигнатата степен на развитие (зрялост) на т.нар. геокод (13) , (особено на геополитическия и геоикономически код) на субектите на съответното равнище: локално (за националните държави), регионално/субрегионално (за регионалните формирования) и глобално равнище (за глобалните субекти). В този смисъл, ако се приеме, че е формиран реално на съответните равнища:
- Националният геокод влияе върху параметрите на развитие на локалната икономическа система, независимо от нейната характеристика - командна (централно-планова), либерална или смесена. Той „подсказва” и правилния избор на икономически модел на развитие. Но при отсъствие на визия за национално икономическо развитие в конкретните исторически условия, неподготвеност на националния управляващ елит, той е в латентна фаза (т.е. не се активира) и не е в състояние да гарантира успешно функциониране на икономиката в конкретиката на новите условия, например преход от една обществено-социална система към друга. Типичен пример е България, която, в условията на либерална икономическа система, макар и конструирана под въздействие на външни геополитически фактори, се развива по логиката на имитационен икономически модел със силно въздействие и на други компоненти от други модели на пазарния фундаментализъм.
- Регионалният (или субрегионалният) геокод влияе върху параметрите на регионалния модел на развитие на икономическата система и формите на интегриране (например ЕС, НАФТА или някогашния СИВ). В този смисъл, не може да има просто сумиране на национални геокодове в общ регионален код. Но, безспорно, държавите от региона с развити кодове ще окажат най-силно въздействие върху формирането и последващото актуализиране (периодично, в зависимост от новите исторически ситуации) на регионалния геокод - геополитически и геоикономически. На регионално равнище също е налице сериозна концентрация на фактори и дейности, следващи логиката на пазарния фундаментализъм. Самият той се проявява по-слабо в ЕС-15 например, но засилва значимостта си в ЕС-27. Причината е, че именно страните от Балканите и Черноморския регион, и в по-малка степен някои страни от Централна и Източна Европа, (защото са близо до „ядрото” на Евросъюза - т.нар. ЕС-6), в преходните и предприсъединителни етапи, в условията на либерализация, „отваряне на икономиките”, участие в регионални образувания от типа на ЦЕФТА и формиране на новите демократични институции, родиха, на практика, и всички форми и прояви на пазарния фундаментализъм. Затова в този регион определено може да се говори за по-висша проява на „регионален пазарен фундаментализъм”. В други региони на света (постсъветското пространство, Латинска Америка, Африка) „икономиката без морал” също доминира в обществено-социалните системи на региона. Държавната, политическата и партийната корупция, защитата на криминални интереси чрез легалната икономика и администрация и пр. са се превърнали (де факто, а понякога и де юре) в норма на поведение.
- Глобалният геокод влияе върху параметрите на световния модел на икономическо развитие (т.нар. световен икономически ред), който е проекция на геополитическия модел на световен ред. В сегашния глобален код са заложени и активирани фактори и движещи сили, мотивиращи и генериращи „пазарен фундаментализъм” на всички равнища. Няма да е далеч от истината твърдението, че той се е превърнал във важен компонент на модела за глобално, регионално и „страново” доминиране на едни субекти-полюси над други. Както и за защита на национални стратегически интереси. Тече специфичен процес (транспониране) на интернационализация на факторите, предпоставките и движещите сили на пазарния фндаментализъм. И затова той определя съдържанието на все по-голяма част от глобалното комуникационно пространство. Последиците от това за легитимния глобален свят могат да бъдат катастрофални. Така че хипотетичният за бъдещето на човечеството единен геокод, който да създаде условията и предпоставките за постигане на планетарна хармония, засега е по-скоро химера.
На второ място, от стратегиите, политиките и доктриналните действия на основните субекти в глобалното геополитическо и геоикономическо пространство. Това са едновременно и полюсите на глобалния свят (14) :
- Държавите-полюси, т.е.:суперсилите (способни да осъществяват икономическо, политическо и военно доминиране), водещите(икономически и геополитически) държави и останалите (полупериферни и периферни) държави (според полицентричния модел);
- Полюси-неправителствени организации и центрове : световни think - thank -центрове (от типа на Съвета за международни отношения, Билдербергския клуб, Тристранната комисия, Римския клуб, Лондонския клуб и др.);
- Полюси - глобални организации и финансово-банкови и кредитни и икономически институции (като ООН, МВФ, СБ, МБВР, СТО, МОТ и др.).
На трето място, от степента на адаптиране на субектите-полюси към съответните равнища на геокода. В това отношение:
- Неправителствените организации и центрове са най-добре адаптирани към глобалния геокод, защото са генератора на неговото формиране през отделните етапи от най-новата история на човечеството;
- Относително равни (поради препокриване на главните актьори) по значение с неправителствените центрове са суперсилите. Броят им се определя в зависимост от установилия се геополитически световен ред (еднополюсен, многополюсен, двуполюсен). Следват водещите в икономическо отношение субекти, които имат относително съществено (в зависимост от конкретната историческа ситуация и епоха), но не решаващо, значение за формирането на геокода на глобално равнище. Периферните и полупериферни субекти имат несъществено значение за формирането на глобалния геокод, частично (незначително) за регионалния и решаващо за националния геокод;
В зависимост от степента на синхронизация и адаптация на субектите-държави към икономическата епоха: доиндустриална, индустриална и информационна (постиндустриална), се открояват главно две групи субекти:
- Субекти с развити геокодове, които са в последната (или навлизат в нея) най-висша, зряла икономическа епоха. Това са страните от Г-7, някои от по-малките страни-членки на ЕС, „малките тигри” в Югоизточна Азия;.
- Субекти със слаби (изтощени, неразвити или намиращи се в процес на формиране) геокодове, които изостават с една и дори две икономически епохи от първата група държави. Именно те са най-уязвими от последствията на пазарния фундаментализъм. България попада именно в тази група субекти с изтощен геокод.
Последици и предизвитакелства
Успешният или неуспешният икономически модел е като бумеранг - определя достойно или недостойно позициране (място) на съответния субект (полюс-държава) в глобалното геопространство, респективно в системата на съвременните международни икономически отношения, регионална и глобална икономика. „Изкривяването на пазарната логика” води до бързо разграбване на национални ресурси, тотална загуба на национални стопански предимства в рамките на международното разделение на труда през отделните икономически и исторически епохи, тотална външна геополитическа и геоикономическа зависимост и отнемане на потенциалните геопредимства в глобалния свят, „приспиване” (отслабване и дори спиране) на процеса на актуализиране на националния геокод в постоянно и динамично изменящата се геосреда - локална, регионална и глобална. Крайният резултат обикновено е сриване на държавата и държавността на една нация.
Предизвикателствата, породени от различните форми на „пазарния фундаментализъм” са очевидни:
- На глобално равнище отслабват (защото се отклоняват за други цели) ресурсните възможности за противодействие на днешните и утрешни предизвикателства, свързани с решаването на жизнено важни за човечеството проблеми: овладяване на нови високи технологии за посрещане на очертаващи се ресурсни дефицити, борба с увеличаващата се световна бедност, нарастващия екологичен глобален дисбаланс и навлизащи в критична точка на развитие явления като енергийната и социалната несигурност, престъпността, корупцията, криминализацията, етнизацията, тероризма, престъпния трафик и пр. Овладяването на всички тези проблеми и тяхното решаване изисква много ресурси, но преди всичко нов икономически морал и етика ;
- На регионално равнище протичат аналогични процеси. Различните прояви на „изкривяване на пазарната логика” лишават от ресурси държавата и обществото и ги натоварват с необходимостта да се борят срещу тях . Но по-важни са не финансовите последици (15) , а деформирането на поведението на държавния капацитет, бизнес средите и предпремачеството, както и на самите граждански общества. Въвеждат се двойни стандарти на регионални политики. Типичен пример е общностната политика на ЕС за изграждане на „Пространство за свобода, сигурност и правосъдие”. Мотивацията на подобна политика се крие именно в горните явления и последствия. Затова и самата политика носи вътрешни противоречия. Така, повишаването на сигурността води до ограничаване на свободата, вътрешните граници на съюза са отворени, докато на външните се създават нови „шенгенски” граници (което противоречи на логиката на либерализацията и „отворените” икономики и общества), „секюритарният” ( security ) характер на миграционната политика започва да доминира над либералните принципи. И причините за това се крият именно в застрашителните мащаби на проявите на пазарния фундаментализъм;
- На национално равнище, изброените по-горе процеси, явления и проблеми, резултат от неправомерното прилагане на различни модели на пазарен фундаментализъм, се проявяват в още по-остри форми и значими последствия, поставяйки под съмнение тезата за тотално либерализиране на националните държави, безконтролно откриване на икономиките, политическите и териториални граници. И в това отношение е налице очевидно разминаване - слаборазвитите страни постепенно затъват в блатото на пазарния фундаментализъм, който става норма за политика и поведение, намира все по-изтънчени и дори правни мотивации за съществуването си, ерозирайки легалните форми на държавност и икономическо развитие. Резултатът е един - подриване на държавността в тези страни. И обратното - в развитите държави се толерират „меки” варианти на „изкривяване на пазарната и икономическа логика”, създава се впечатление, че те се превръщат в необходими елементи на системата. Очевидно става въпрос за раждане на нови норми на морал и етика (без последните да се афишират). Но, така или иначе, последиците от налагането на „икономика без морал”, в преходния период, в България, във всички случаи, са със силен знак „минус”. Негативните резултати са очевидни, заложени са „предпоставки” за развитие, които вероятно ще обременят поне няколко поколения.
Къде е България (вместо заключение)
Без съмнение, тя е в орбитата на капитализма - на теория се развива по либералния модел, участва в регионалната европейска интеграция и е съпричастна към геокода на ЕС. На практика обаче, е в орбитата на пазарния фундаментализъм.
Дори повърхностния анализ дава достатъчно факти и статистически данни да твърдим, че от падането под турско робство насам, българската държава и държавност не са се сривали до такава степен политически, социално-икономически и демократически. Вероятно е необходимо известно пояснение по третия компонент – демокрацията. На теория, у нас са въведени демократични форми на управление, свързани с пряката демокрация (избор на национален и местни парламенти). Но, на практика, с прилаганите квази-демократични подходи, механизми и схеми, те се доближават по-скоро до логиката на „демократичния фундаментализъм”. Тоест, биват деформирани и манипулирани, без да осигуряват реална пряка политическа представителност на избирателите.
Твърди се, че българската държавна идентичност върви към своето отрицание. Че Третата българска държава отива към своя исторически „конец” (разпад). Подобен песимизъм граничи с националния нихилизъм, но, така или иначе, налице е сериозна симптоматика, един от най-съществените компоненти на която е пазарният фундаментализъм, властващ в страната през целия преходен период и довел до налагането на имитационен модел на развитие. Налице са и редица други аспекти, свързани най-вече с „голямата” геополитика и геоикономика, в която българските национални интереси се губят, смиват, подценяват или пренебрегват. При положение, че този процес продължи и в обозримо бъдеще, симптоматиката ще се изрази в ясно параметрирано „болестно състояние” – т.е. в държавен разпад .
Твърди се, че над България тегне тежка историческо-еволюционна карма. Едва ли, след като държавата ни е възникнала и се развива на земя с такива прекрасни дадености. Ако се изплащат „грехове”, те определено са на управляващите елити през отделните епохи, които допуснаха византийско и турско робства, а в по-новата история - тегобни външни зависимости.
Изводът е повече от очевиден: наближава някаква критична точка на „време разделно”, т.е. на опасна (конфликтна) нетърпимост, продиктувана от факта, че тези 5-6 %, които за един час, един ден, една седмица, максимум до един месец, присвоиха цялото национално богатство на съвременна (исторически) България, няма да могат да поддържат паразитно своя високодоходен стандарт за сметка на останалите 95%. Поради една проста икономическа причина: капитализация на награбеното в повечето случаи отсъства, или пък се използва непроизводително. В духа на тези размишления, следва да посочим, че в развитите западни страни има и капитализране и декапитализиране, като вероятно и при тях балансът вече започва да се нарушава сериозно.
Изходът за България е във формиране на държавнически мъдър управляващ елит. Не политически и партиен, а геополитически и геоикономически образован и национално отговорен. В противен случай развитието на страната по имитационния модел рискува да продължи с всички въобразими и невъобразими последици от това.
Бележки:
• Понятието „пазарен фундаментализъм”, в една плоскост с понятия като „геополитически реализъм” (държавата има само интереси, а не принципи) и „вулгарен социалдарвинизъм”, се използва от украинския професор Владимир. Дергачов (преподавател в Одеския университет), в смисъл на отричане, в съвременната икономика, на такива принципи като сътрудничество и алтруизъм и замяната им с егоистичния интерес, като базова икономическа реалност (вж. В. Дергачев, Геоэкономика, Киев, Вира-Р, 2002) .
• Очевидността на геополитическата мотивация за признаване, като „пазарно функциониращи”, икономиките на по-голямата част от страните от Централна и Източна Европа е факт. Икономическите и социални утежнения от това са калкулирани в бъдещите финанси на ЕС, при това за сметка на встъпващите страни-членки. Обществена тайна е, (за съжаление не са правени задълбочени проучвания), че новите страни-членки от Централна и Източна Европа (както и бъдещите членки от региона) още на преходния и предприсъединителния етап авансово „плащат” членството си чрез различни схеми и механизми: трансфер на национални капитали, придобити от приватизация и други форми на „пазарния фундаментализъм”, които се превъртат многократно, като кредитен и заемен капитал, от западните банки, плюс трупаните лихви (става въпрос за стотици милиарди долари), внос на автомобили втора употреба (чиято обща стойност, за всички посткомунистически държави, вече надхвърля 100 млрд. долара), внос на стоки за лично потребление и на хранителни продукти и т. н. Очевидно е, че финансирането на предприсъединителни програми в страните-кандидатки, асоциирани, или по линия на партньорството и съседството, де факто, става с парични ресурси на самите тези страни, които по нелегитимни канали са изтекли в системата на западната банково-финансово система. Може да се предположи, че част от грантовете на СБ, МВФ, както и преките частни инвестиции са, малко или повече, със същия източник. Това е и една от „легитимните” схеми за пране на незаконни капитали от страните от Централна и Източна Европа. Следователно, това е една от схемите за транспониране на „икономиката без морал” в тези страни.
• Има се предвид един от моделите на развитие на световната икономика – полицентричният, в който страните, участващи в международния стопански оборот се разделят на развити индустриални държави, формиращи „ядрото” на модела, страни (средно развити) от полупериферията и държави (най-неразвитите) от периферията. Малко са страните, които, следвайки този модел, успяват да се движат от полуперферията (да не говорим за периферията) към ядрото.
• Под „(гео)политическа номенклатура” се разбира сложната симбиоза между политическите „върхушки” на управляващите и водещите партии и синдикални организации (по принцип в слаборазвити и намиращи се в преход страни), при които се осъществява своеобразна и специфична ротация на техните кадри на всички равнища на управление в политиката, държавната администрация, дипломацията, бизнеса, финансово-банковата система и други икономически и социални сфери. „Геополитическата агентура” е върхът на „политическия айсберг”, т.е. част от висшия управленски елит, (т.е. от ”номенклатурата”), но е изключително свързана с обслужването на определени геостратегически интереси на субекти в глобалната геополитика и геоикономика.
• Антиглобалистките демонстрации по време на срещите на най-високо равнище (Г-8, Форума в Давос) са именно форма на този неравностоен дебат.
• В някои западни изследвания я квалифицират като схема на „железните триъгълници” (аналогия на „фирмените обръчи” у нас), представляващи затворени партийни схеми (системи) със свои кръгове от фирми, често обединяващи се в коалиции (вж. Lovi J . Theodore . The end of liberalism … N . Y , 1979) .
• Този проблем се анализира с цялата му сериозност и от западни изследователи (вж. Бринкерхоф В. Д. Бенджамин Л. К. Управление на реформите в политиката. С., Агенция Дейта ООД, 2007, стр.30)
• Става въпрос за оформящият се продължителен конфликт между управляващия елит (с неговите провалени действия за либерално-пазарни промени) и обществото, изпитващо остра потребност от реални реформи (описани даже в учебниците по макроикономикс). В крайна сметка, този конфликт се фокусира в неистови усилия на управляващия елит да запази „ status - quo ” -то.
• Явлението е с глобални измерения. Китайската диаспора е водеща с около 300 млн. души (колкото ЕС преди разширението си на изток). Следва руската - около 30 млн. души, еврейската - над 12 млн., италианската и т.н. Тече тенденция за консолидиране, вътрешно структуризиране и институционализиране на етническите общности и диаспори, под силното влияние на съответните религии, особено на исляма. Като последица се наблюдава дезинтегриране на тези общности, вместо интегриране в националните общества на съответните страни. В резултат и бизнесът бива обособен като в повечето случаи попада под контрола на криминални структури и схеми. Капиталовите потоци са огромни, а въздействието върху националните, регионални и глобални финансово-банкови структури и отношения е значително. Така например, смята се, че в момента БВП на официален Китай плюс БВП на китайския етнически бизнес зад граница ( китайската диаспора, известна като „хуацяо”) сумарно е колкото този на САЩ.
• По схемата „едни страни спазват, други заобикалят” се обслужват неправомерно бизнесът на ТНК и големите национални бизнес-структури, заобикалят се установени правила за етика и морал в икономическите отношения и връзки. Например при налагане на икономическото ембарго, налагано от ООН срещу бивша Югославия, Ирак, а в днешно време срещу Иран, едни страни печелят, а други, които стриктно ги спазват, губят. Известни са корупционните сделки на приближени на предишния управленски екип на ООН. Поради неясноти със собствеността (сложен теоретически и практически проблем) на обединените финансови ресурси на Евросъюза, в него определено тече процес на „финансово транспониране” и взаимно „прехвърляне” на корупцията в страните-членки, особено в новоприетите страни и тези в процес на присъединяване. Случаят с Гърция, обвинена за неправомерно отклоняване на над два млрд. евро - средства на ЕС, е показателен за подобно твърдение. Десетки са случаите (официално са обявени 29) на криминално присвояване на средства от предприсъединителните програми ФАР, САПАРД, ИСПА и други програми в България, които са регистрирани от ОЛАФ (Европейска служба за борба с измамите). Само за периода август 2005 - август 2006 родните специални служби са разкрили 97 случая на нередности по усвояването на средства по европейските програми. В Румъния те са над 70, в Италия - 71 случая. Белгия е водеща в листата на неправомерни нарушения, свързани с усвояване на средства от еврофондовете.
• По експертни оценки, в глобалната икономика и финанси циркулират около 200 трилиона долара, като само 40 трилиона са реално произведен БВП на света. Каква част от 160-те трилиона се пада на криминалния световен бизнес, глобалния етнически бизнес, колко обслужват световния тероризъм и различните видове престъпни трафици (с наркотици, хора, лекарства) е трудно да се каже. Това обаче е сериозна индикация за силно деформиране на системата на международните икономически отношения.
• Типичен пример е китайската „триада” (мафия). И сега се предполага, че ако БВП, който произвежда тя, се прибави към сумарния БВП на официален Китай и на китайската глобална диаспора, сборът ще надвиши БВП на САЩ още на този етап. В по-малки мащаби, подобни оценки важат за руската мафия, както впрочем и за италианската, а и за всички останали.
• Въпросът за геокода в двата му аспекта: геополитически и геоикономически, е интересен, представлява теоретичен и практически интерес, не е осветен достатъчно в българската научна мисъл и има важно значение за развитието на България в новите условия. На този проблем си струва да бъде посветена отделна статия. В случая ще отбележим, че най-кратко геокодът на национално, регионално или глобално равнище може да се формулира като добре разработена визия за поведение (стратегии и политики) на различните видове международни субекти в съответната обкръжаваща геополитическа и геоикономическа среда .
• В друга статия ще се анализират съвременните разбирания за т.нар. глобално комуникационно пространство, неговата матрица и полюсите в него.
• В изследване на „ Pricewaterhous Coopers ” от 2005 се посочва, че от анкетираните 3634 фирми в Европа, 45% са били обект на криминална икономическа интервенция. Загубите се изчисляват на десетки милиарди долари. Финансовите последствия за българските фирми се оценяват на повече от 250 млн. долара. По последни данни на Световната банка, българският бизнес и общество са ощетени от корупцията (във всичките й форми), с над 900 млн. лв, през 2002, и с над 2 млрд. лв., през 2006.
* Преподавател в УНСС, София
{rt}
Въпросът, защо едни страни успяват, а други не, в икономическото си развитие, остава открит, въпреки стотиците анализи. Отговорът е сложен, но може, в известна степен, да се осветли, ако се сведе до избора на икономически модел в рамките на една от ортодоксалните икономически системи: либерална (пазарна), планова (командна) и смесена. Няма съмнение, че от подготвеността на управляващия елит зависи изборът на най-удачен (или най-неудачен) модел на икономическо развитие. При подобно поставяне на въпроса, се стига до характеристиките на модела и адекватността му на конкретния период (етап) от развитието на една страна. Не си поставям за задача да анализирам характеристиките на отделните модели (типове) и техните разновидности, които са добре известни в икономическата теория (англосаксонски, европейски, японски, на „малките тигри”, китайски). Ще концентрирам изследването си върху едно сравнително ново явление, което наричаме „ синдром на изкривяване на пазарната (икономическата) логика” , проявяващ се в епохата на все по-развити либерални пазарни отношения, когато развитите страни все по-решително навлизат в информационното (постиндустриално) общество. А останалите, т.нар. слаборазвити държави, „тъпчат” на едно място цели епохи. Някои автори определят процеса с термина „пазарен фундаментализъм” (1) . И под двете понятия разбираме активни, реални и утвърждаващи се процеси и тенденции в стопанското развитие на национално, регионално и глобално равнище, които все повече излизат извън рамките на приетите общочовешки, философски и икономически представи за морал , а също така, извън приетите разбирания за легитимни критерии за развитие и контрол (регулиране) на „функциониращите пазарни икономики” (2) . Кратко формулиран, проблемът се свежда до развитието на икономики (икономически процеси) „без морал”. Явлението не би било обект на специално внимание, ако беше изолирано, т.е. не се проявява като трайна тенденция и не придобива смущаващи мащаби в глобалния свят. За съжаление, нещата не стоят така. С интернационализацията на международния живот (глобализация и регионализация), във всичките и аспекти, „изкривяването на пазарната логика”, противно на разбиранията на класиците (Адам Смит, Давид Рикардо, Карл Маркс, Джон Кейнс и др.), разширява своя обхват, деформира цялостната система на международни икономически отношения и (явно или неявно, преднамерено или непреднамерено, дирижирано или не) обслужва, успоредно с легитимните (по разбиранията на международното право) методи и средства, определени геополитически и геоикономически цели. Проблемите на тази тематика са много и сложни. Те имат не само научна, но и практическа значимост, поради което изискват сериозни интердисциплинарни изследвания. По-долу ще се концентрирам върху някои основни аспекти на проблематиката.
Ако ограничим анализа на явлението до причините за „успешните и неуспешни” икономически модели, се очертава сравнително ясна картина на процеса, като странна повторяемост и утвърждаване на печеливши модели от едни икономически субекти - държави, групи държави или региони, и утвърждаване на други модели (неуспешни, губещи) от други субекти. Тоест, налице е деформираната логика процесът трайно да се развива винаги в полза на едни и в ущърб на други международни субекти. Има и още куп въпросителни, като например, защо едни национални икономики трудно биват допускани да се придвижат към ядрото (3) от развити държави (или пък се допускат само в краен случай, когато глобалният модел започва да „скърца”, застрашавайки постигнатото от ограничен кръг субекти). В действителност, съвсем според „принципа на Парето” (по името на италианския икономист и консервативен философ Вилфредо Парето – б.р.) , те са не повече от 20%. Което, общо взето, отговаря на делението: „Богат Север” и „Беден Юг”. Защо развитите страни налагат такива модели на по-неразвитите и слаборазвитите субекти, като в същото време правят диаметрално противоположен избор на собствените си модели за икономическо развитие?
Очевидно зад явлението, тенденцията и процеса на пазарния фундаментализъм се крият дълбоки и сериозни причини и фактори, които ги обуславят и поддържат в перманентно активирано състояние. Трудно може да се приеме, че неуспешните модели са своеобразен „експеримент” или коректив на „правилната” икономическа логика, проповядвана от наложилата се либерална доктрина в световен мащаб (с някои изключения като комунистически Китай, Северна Корея, Куба) и мощната й подкрепа от центровете на мондиализма? Разшифроването на причините и последствията им води до определени причинно-следствени връзки, някои от които ще изложа по-долу. Но, като че ли, нещата опират до различни аспекти на глобалната геополитика и геоикономика. Би могло да се каже и по друг начин: да се решават вечните казуси на развитието на света и на глобалната икономика с методи, които са подчинени на максимата: целта оправдава средствата .
Форми на проявление
Кои са основните форми на „икономиката без морал”, или на различните видове „икономически изкривявания”? Съдържанието им може да се разкрие на съответното равнище на прояви: национално, регионално или глобално. Като най-отчетливо са откроени характеристиките на национално равнище.
Без претенции за изчерпателност, на национално равнище , могат да се изброят следните видове „пазарни (икономически) изкривявания” (т.е. пазарен фундаментализъм):
- „Имитационен икономически модел”. Той е типичен за преходните периоди, за които са характерни сериозни преструктурирания на световния геополитически и геоикономически ред. В такива етапи се обогатява (или се ограничава) геокодът (13) на съответното равнище, по логиката на приемствеността и актуализацията. Обикновено, това са периоди на поредно радикално геополитическо и геоикономическо преразпределяне на ресурната част на световното геопространство. В най-новата човешка история, това са периодите след Първата и Втората световна война, епохата на „студената война” и епохата на геоикономическата война, която се води понастоящем. Интересното и странното може би е, че колкото исторически по-близък е периодът, толкова по-отчетливи са симптомите на пазарния фундаментализъм. Типичен пример са повечето страни от разпадналия се Източен блок и Съветския съюз (в различна степен), в които, след края на „студената война”, имитирането на реформи достигна трудно обратими деформации в пазарната логика, а негативните последици ще се преодоляват още десетки години.
- „Привилегирована икономика” . Този модел е близък до първия, но се отличава по това, че икономическите ресурси и управлението им са прерогатив на определена политическа прослойка (наричана най-често политически елит), получила, случайно или не, „привилегията” да се обогати от демонтирането на предходната политическо-обществена система, трансформацията на формите на собствеността (от държавна в частна, приватизацията и другите форми на преразпределение на националните ресурси). Така се създава „привилегирована класа” (не повече от 3-5% от населението), налагаща модел на икономическите привилегии и, съответно, на деформирано държавно и частно стопанско управление. Икономическите ресурси (вътрешни и привлечени отвън) се управляват в интерес на лични, семейни, групови, фирмени, корпоративни и чужди геополитически интереси. Последният аспект поражда и мотивира явлението „геополитическа номенклатура” и дори „геополитическа агентура” (4) . В страните в преход моделът се изразява в тотално нарушаване на принципа за „върховенство на закона”. Законодателство, при това модерно, е налице, но не се прилага и спазва от управляващия елит. И, респективно, от почти всички активни субекти на този икономически модел.
- „ Икономика, облечена във власт” е друг икономически модел, типичен за Русия, Украйна и други страни от постсъветското пространство. По някои параметри той е сходен с първите два модела, а най-отличителната му характеристика е бързото създаване на крупен олигархичен капитал, който по сложни или опростени властови схеми изземва функциите на „върховенството на закона”.
- „Лидерският икономически модел” е типичен за тоталитарните и авторитарни режими. Привилегированата икономика намира добра почва в страните, наричани „черни дупки” (авторитарните режими в Африка, Латинска Америка и редица страни от ОНД). Но, при този модел има и изключения. Историята познава случаи, когато тоталитарният (авторитарният) вождизъм дава добри икономически резултати (Пиночет в Чили, Сухарто в Индонезия, Хитлер в Германия, Франко в Испания).
