Очертаващата се невъзможност да бъде реализирана основната цел на т.нар. Турска република на Северен Кипър – преодоляване изолацията на северната част на острова, принуждава правителството на признатата единствено от Турция квази-държава, да търси алтернативни средства за решаването на проблема. Така, през последните години нарастват контактите между Северен Кипър и някои постсъветски държави и, особено, онези, които са тюркоезични и нямат сериозни ангажименти пред международните организации, където кипърските гърци разполагат с достатъчно силно лоби. Първо място в това отношение заемат Азербайджан и Киргизстан.
Северен Кипър и постсъветските тюркски републики
През лятото на 2005 Азербайджан бе посетен от турския премиер Реджеп Ердоган, като по време на срещата си с него президентът Илхам Алиев го увери, че ако процесът на признаване на Севернокипърската турска република все пак стартира, Азербайджан пръв ще признае тази квази-държава и ще развива връзките с нея както в търговската, така и в политическата сфера. Тази позиция на Баку е важна за Анкара, от гледна точка намирането на прецедент за легализиране на турската държава на острова, и особено в процеса на преговорите и с ЕС, където Турция постоянно се сблъсква с проблема за признаването на Република Кипър (която е членка на Евросъюза) и отварянето на турските пристанища и летища за нея.
През юни 2005 пък бе осъществена първата пряка самолетна връзка между Азербайджан и Северен Кипър, което е нарушение на международното право и изискванията на Международната асоциация за гражданско въздухоплаване (ИКАО). Тогава от Баку, на севернокипърското летище Ерджан пристигна група представители на различни държавни и неправителствени организации и бизнесмени, културни дейци и журналисти. Редица азербайджански компании проявяват интерес към инвестиции в икономиката на Северен Кипър, като една от тях декларира намерението си да изгради хотел за 5 млн. долара и да открие филиал в турската част на острова. Сред целите на посещението беше и организирането на транзитен експорт на стоки от Северен Кипър, през територията на Азербайджан, в Европа. Решено бе обемът на двустранната търговия да достигне първоначално 5-7 млн. долара, а по-късно да надмине 50 млн. долара.
Правителството на Република Кипър моментално изрази загрижеността си от действията на азербайджанските власти, които според него съдействат за признаването на Севернокипърската турска република. В тази връзка, Никозия използва правото си на вето по въпроса за началото на преговори между ЕС и Азербайджан за формите на сътрудничество в рамките на европейската програма „Разширена Европа: Новите съседи”. Комисията по международните отношения на Европейския парламент сметна аргументите на кипърските гърци за основателни и официално поиска от Баку да прекрати незабавно връзките си с администрацията на самопровъзгласилата се севернокипърска република. В крайна сметка преговорите с Азербайджан бяха отложени с три месеца. Междувременно обаче, през август 2005, с чартърен полет в Баку пристигнаха бившият „президент” на Северен Кипър Рауф Денкташ и неговият син Сердар (външен министър на непризнатата държава). Там двамата подписаха пет протокола за търговско и икономическо сътрудничество между различни севернокипърски организации и Съюза на бизнесмените от Азербайджан и Турция ( ATIB ), включително между севернокипърската морска компания DK и азербайджанския холдинг АТА. Стартирани бяха и преговори за сътрудничество в застрахователната и банкова сфери, образованието и търговията. На срещата с президента на Азербайджан Илхам Алиев пък, бе обсъден въпросът за визовия режим между двете страни. Пак тогава в Баку беше открито и представителство на Севернокипърската турска република, ръководено от Мустафа Евран. На свой ред, севернокипърското правителство предостави сграда в северната част на Никозия за нуждите на Азербайджанския център за търговско и културно сътрудничество, изпълняващ функциите на официално представителство на Азербайджан и Иран в Северен Кипър.
В началото на 2006, по време на посещението на севернокипърския министър на образованието Чанан Озтопрак в Баку, беше подписан протокол за сътрудничество между университетите в турската част на острова и някои азербайджански висши учебни заведения, включително Държавния университет в Баку, Университета „Хазар”, Висшия дипломатически колеж и др. Днес няколко десетки азербайджански студенти учат в Северен Кипър, а неколцина кипърски турци – в Баку.
В отношенията си със Севернокипърската турска република, Азербайджан, като цяло, внимава да не излиза извън рамките на международните правни норми. Контактите се осъществяват или на неофициално, или на частно равнище. Организирането на редовни полети между двете страни беше отложено, под предлог, че се нуждае от по-сериозна икономическа обосновка и засега се реализират само чартърни полети. Тази позиция на Баку се определя, от една страна, от натиска на Анкара за установяване на пълноценен диалог със Северен Кипър, а от друга – от необходимостта да се изпълняват резолюциите на ООН по кипърския въпрос.
Междувременно, през 2005-2006, под силния натиск на САЩ и Турция, бяха активизирани отношенията между Севернокипърската турска република и средноазиатските постсъветски държави Таджикистан и Киргизстан. Така, през октомври 2005, в Северен Кипър се появи зам. министърът на образованието на Таджикистан Ирина Каримова, която се срещна със севернокипърския министър на образованието Чанан Озтопрак, както и с таджикистанските студенти в Източносредиземноморския университет в Кирения. По време на разговорите двете се обявиха за по-нататъшно развитие на сътрудничеството между Северен Кипър и Таджикистан .
През 2005-2006 най-бурна динамика демонстрираха обаче отношенията на Севернокипърската турска република с Киргизстан. През октомври 2006, по покана на севернокипърския вицепремиер и министър на външните работи Сердар Денкташ, делегация на киргизстанския парламент посети окупираната от турците северна част на Никозия. Тя беше приета от президента на непризнатата държава Мехмет Али Талат и премиера Ферди Сойер, като по време на преговорите киргизстанските депутати заявиха, че целта им е продължение на усилията, полагани от Турция и Азербайджан за преодоляване изолацията на Северен Кипър, и изразиха готовност за развитие на парламентарните и другите контакти с турската квази-държава. На свой ред, ръководителите на последната акцентираха върху историческите връзки на кипърските турци с всички народи от Централна Азия, декларирайки, че за тях е най-ценна подкрепата, оказвана им от тюркоезичните и мюсюлмански държави. В хода на посещението бяха подписани двустранни протоколи за сътрудничество в сферите на образованието, културата и спорта, като киргизстанската страна беше представена от заместник министрите на образованието, културата и икономиката.
Малко по-късно в Киргизстан беше сформирана Парламентарна група за приятелство със Северен Кипър, по чиято покана, през януари 2006, в страната пристигна делегация на кипърските турци, начело с външния министър Сердар Денкташ. По време на срещите си с нея, редица местни депутати се обявиха за развитие и задълбочаване на отношенията между Киргизстан и Севернокипърската турска република и за преодоляване на изолацията и от международната общност. В Бишкек Денкташ беше приет от министъра на икономиката и финансите на Киргизстан Акилбек Жапаров.
Месец по-късно, в Киргизстан се появи и министърът на образованието и културата на Северен Кипър Чанан Озтопрак, която подписа в Бишкек редица споразумения за задълбочаване на сътрудничеството между двете страни в тази сфера и посети Киргизско-турския унивеситет „Манас”.
Правителството на Севернокипърската турска република многократно е заявявало, че основната му цел е членството в Европейския съюз, но наред с нея смята за изключително важно да укрепва и връзките си с „братските” тюркски и мюсюлманси държави, чиито добронамерен подход към непризнатата държава е очевиден, на фона на изключително сдържаното поведение на повечето европейски страни.
През август 2006 Културният център на Северен Кипър в киргизстанската столица Бишкек организира конференция, посветена на кипърския проблем и възможните пътища за решаването му. Още при откриването и гръцкият посланик напусна демонстративно в знак на протест срещу изказването на външния министър на Севернокипърската турска република Сердар Денкташ, който (за разлика от преди) си позволи открити нападки срещу правителството на кипърските гърци и призова Киргизстан да установи официални дипломатически отношения с непризнатата държава.
Междувременно, след продължителни консултации с руското външно министерство, Киргизстан обяви официалната си позиция по въпроса за турската квази-държава в Северен Кипър. В нея се отбелязва, че като пълноправен член на ООН, страната твърдо се придържа към установените норми на международното право, Устава на ООН и резолюциите на Съвета за сигурност на Световната организация. В тази връзка, Бишкек смята, че в основата на решаването на кипърския въпрос е третирането на Кипър като единна суверенна държава с общо гражданство, гарантирана независимост и териториална цялост, обединяваща две равнопоставени общности. Подобно решение изключва пълноценния или частичен съюз, с която и да било друга държава, както и всякаква форма на разделяне на острова. Освен това външното министерство на Киргизстан декларира, че ще следва резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, препоръчваща на двете страни да се въздържат от всякакви действия, които биха могли да ерозират този суверенитет, както и от всякакви опити за разделяне на острова или пък за обединяването му с която и да било друга дръжава.
За разлика от Азербайджан, Киргизстан и Таджикистан не се колебаят да изпращат в Северен Кипър делегации на правителствено или министерско равнище, тъй като не рискуват да си навлекат кой знае какви санкции, просто защото не са чак дотолкова въвлечени в международната политика.
Като цяло, лидерите на тюркоезичните държави от постсъветското пространство работят за задълбочаване на контактите със Севернокипърската турска република, разчитайки (освен всичко друго) да получат необходимата подкрепа от страна на Турция, САЩ и някои други западни държави за решаването на собствените си вътрешнополитически и външнополитически проблеми.
Американският вектор в политиката на Северен Кипър
Всички мероприятия, целящи сближаването на Севернокипърската турска република и тюркоезичните постсъветски държави се осъществяват с подкрепата и непосредственото участие на Турция, която е силно заинтересована от създаването на впечатление за пробив в политическата, икономическа и културна изолация на Северен Кипър, което според Анкара би укрепило позициите на кипърските турци в процеса на решаване на кипърския въпрос, създавайки по-благоприятни условия и за евентуалното присъединяване на Турция към ЕС.
Според самите кипърски турци обаче, основният външнополитически вектор на севернокипърската квази-държава следва да бъде разширяването на контактите със САЩ и Великобритания. Лидерите на Северен Кипър смятат, че тези две страни могат да изиграят ключова роля за урегулиране на ситуацията на острова и затова активно подкрепят всички инициативи на Вашингтон и Лондон.
Спецификата на американската и британската политика по кипърския въпрос е свързана с отказа от мащабни външнополитически действия и развитието на преките контакти с лидерите на севернокипърските турци, защита на интересите на Турция и разширяване на участието в изграждане икономиката на Северен Кипър. Британското правителство, в частност, полага усилия за повишаване статута на правителството на Севернокипърската турска република в международните отношения. За целта, през януари 2006, външният министър на Великобритания Джак Стро посети Кипър, като в навечерието на посещението си изрази желание да разговаря с водача на кипърските турци Мехмет Али Талат в официалната му резиденция в северната част на Никозия, което предизвика крайно негативната реакция на Република Кипър, чиито президент Тасос Пападопулос отказа да се срещне с британския министър. Междувременно, по време на разговорите си със Стро, Мехмет Али Талат отбеляза, че на Великобритания се пада най-отговорната роля за решаването на кипърския проблем и подчерта необходимостта ЕС да окаже натиск върху кипърските гърци да подкрепят обединяването на острова.
След завръщането си, Джак Стро открито обвини правителството на Република Кипър в стремеж да се дистанцира от кипърските турци, прекъсвайки всичките си контакти с тях. Според него, кипърските гърци съзнателно пречат на ЕС да окаже необходимата икономическа помощ на Северен Кипър и се опитват да използват членството на Кипър в ЕС, което дължат именно на Великобритания, за да прокарват собствените си интереси.
На свой ред, говорителят на кипърското правителство заяви, че позицията на Стро изцяло съвпада с тази на кипърските турци, което лишава Великобритания от възможността да играе ролята на посредник за решаването на кипърския въпрос. В крайна сметка, посещението на британския външен министър само засили напрежението в отношенията между Никозия и Лондон.
В американската геополитическа стратегия, на Кипър се отрежда ролята на ключова военна база и военен арсенал на НАТО, разположен в непосредствена близост до райони, които са жизненоважни за интересите на САЩ.
В същото време, нарастването на антиамериканските настроения в повечето държави от Източното Средиземноморие и, особено, стремежът на Турция да ограничи влиянието на САЩ върху собствената си политика, принуждава Вашингтон да активизира търсенето на алтернативна възможност за базиране в региона. В тези условия ключовото стратегическо положение на Кипър и наличието на острова на британски военни бази определя политиката на Съединените щати за активизиране на американското участие в политическите процеси там.
Отличителна особеност на сегашната вътрешнополитическа ситуация в Кипър е американската активност за решаване на кипърския въпрос, под чието прикритие Вашингтон се опитва да укрепи военно-политическите си позиции на острова за да може да го използва в бъдеще като плацдарм за налагане и отстояване на американските национални интереси в стратегически важния регион на Източното Средиземноморие.
След провала на референдума относно плана, лансиран от бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан за решаване на кипърския проблем, американската политика по отношение на Кипър претърпя сериозни промени. В хода на преговорите по кипърския въпрос, проведени в началото на 2004 и след декларацията на Турция от юли 2005, че не признава Република Кипър, направена по време на подписването на протокола за присъединяване към митническия съюз с десетте нови членки на ЕС (една от които е и Кипър), американската администрация зае откровено протурска позиция. Политиката на Вашингтон в региона се основава на желанието му да противодейства на стремежа на ЕС да контролира Източното Средиземноморие, посредством своя член – Република Кипър. В тази връзка американците използват всички възможни средства за да ограничат влиянието на Евросъюза в разрешаването на кипърския въпрос.
В края на 2005, Конгресът на САЩ одобри препоръките за действие по отношение на Кипър. В тях се отбелязва, че кипърският проблем засяга интересите на САЩ и съюзниците им в НАТО и поради това мирният диалог между Кипър, Гърция и Турция, с активното американско участие, придобива ключово значение. Основните препоръки на Конгреса относно „кипърската” политика на САЩ се свеждат до следното:
- САЩ трябва да играят далеч по-активна роля за решаването на кипърския проблем, вместо само да подкрепят действията на ООН;
- Кипърските гърци и кипърските турци следва да бъдат убедени да се откажат от принципа „всичко или нищо”, като вместо това се ориентират към една по-гъвкава тактика на преговори за постигане на редица междинни цели;
- Всяко споразумение за Кипър трябва да се реализира постепенно, защото проблемът не може да се реши отведнъж;
- Политиката на междинните стъпки следва да се базира за изграждането на система за сигурност на острова.
В по-далечна перспектива стратегията на американската администрация относно Кипър се базира на изграждането по-скоро на някаква конструкция за сигурност на острова, а не толкова на решаването на кипърския проблем, в традиционната му интерпретация. На практика, това означава запазване на ситуацията, създала се в резултат от турската окупация на Северен Кипър през 1974. В основата на сегашната американска стратегия по кипърския въпрос е по-нататъшното разделяне на двете общности, което в перспектива трябва да доведе до създаването на две независими държави на острова. В рамките на тази стратегия, Белият дом предприема конкретни стъпки за прекратяване изолацията на кипърските турци, включително оказвайки им пряка финансова подкрепа и осъществявайки редица организационни мероприятия. Днес САЩ поддържат пряк диалог с ръководството на Севернокипърската турска република, демонстрирайки по този начин на кипърските гърци, че трябва да се ориентират към по-гъвкав подход, съобразен с реалната ситуация на острова.
През 2005-2006 американски делегации на високо ниво нееднократно посещаваха Северен Кипър, включително използвайки летище Ерджан, което, както е известно няма международно признат статут. При това, тези визити се представят като част от усилията на международната общност да сложи край на изолацията на кипърските турци, в съответствие с резолюциите на ООН. Участниците в тях се срещнаха с лидерите на Севернокипърската турска република, което пък накара кипърските гърци, в знак на протест, да откажат от контактите с официалните представители на САЩ, обвинявайки ги, че нарушават кипърските закони, както и директивите на Съвета за сигурност на ООН. Посещенията в Северен Кипър бяха подкрепени от американския Държавен департамент и финансирани от неправителствената фондация GMF ( German М arshall Fund ) . Показателно е, че доскоро Държавният департамент беше забранил на служителите си преките полети до Северен Кипър.
Американците активно работят за налагането на собствените си бизнес-правила в деловата практика на Севернокипърската турска република. За установяването на директни контакти с кипърските турци, САЩ обикновено използват различни неправителствени и обществени организации, действащи на територията на Северен Кипър. Подобна тактика им помага да избегнат обвиненията на кипърското правителство, че нарушават международното право.
През 2005, в рамките на дейността на американската Агенция за международно развитие ( USAID ), за финансирането на различни неправителствени организации на кипърските турци, Конгресът на САЩ отпусна 30,5 млн. долара (през миналата 2006 сумата бе още по-голяма). Сред организациите, занимаващи се с икономическите проблеми на Севернокипърската турска република, е и т.нар. Средиземноморски управленски център, който подготвя мениджъри, способни да извършват мащабни икономически операции в съответствие с международните стандарти. Формално, основателите на центъра са граждани на Северен Кипър, реално обаче, цялото му ръководство се осъществява от американците. Центърът се използва като прикритие за дейността на американската консултантска компания Bearing Point , която осъществява взаимодействието с финансовите институции на непризнатата севернокипърска квази-държава. Задачите на компанията са да контролира дейността на офшорните компании, регистрирани в северната част на острова, взаимодействието с Централната банка на Севернокипърската турска република за изграждане на банковата и система по американски модел и осъществяването на финансово разузнаване.
Разширява се и прякото присъствие на американските компании на севернокипърския пазар, като повечето от тях действат чрез свои филиали, регистрирани в Турция. Стоките и оборудването се доставят в Северен Кипър директно от американските им производители. За САЩ, организирането на директна търговия със севернокипърската квази-държава засега има повече политическо, отколкото икономическо, значение, защото пред преките доставки на практика няма каквито и да било прегради. Това бе потвърдено и от официалния представител на Държавния департамент Адам Еръли, според който установяването на преки търговски отношения с бизнес-средите от Северен Кипър не противоречи на американските закони и съответства на външнополитическата стратегия на САЩ.
Липсата на динамика в развитието на ситуацията около решаването на кипърския въпрос води до постепенния спад на подкрепата на кипърските турци за дейността на ООН в тази сфера. Броят на привържениците на плана на Кофи Анан непрекъснато намалява. В тези условия, действията на Вашингтон за развитие и задълбочаване на контактите със Севернокипърската турска република се подкрепят от повечето кипърски турци, което пък съдейства за американското проникване в Северен Кипър, при това на фона на драматичния ръст на антиамериканските настроения в региона, като цяло.
Налагането на американските стандарти и бизнес-практики, както и обучението на кипърските турци, също отговарят на интересите на САЩ. Защото така американците подготвят персонал, разполагащ с необходимите познания и ориентиран да защитава американските интереси. Последващото внедряване на тези кадри в държавните институции и обществено-политическите организации гарантира необходимата основа за укрепването и разширяването на всестранното американско присъствие в северната част на острова. В перспектива, то би могло да помогне и за появата в Северен Кипър на военно-морски и авиационни бази на САЩ, по модела на британските суверенни бази в южната част на острова.
Отчитайки развитието на ситуацията, в съвсем близко време следва да очакваме още по-голямо активизиране на САЩ по кипърския въпрос, насочено към постигането на собствените им (включително и военни) цели, което пък може в перспектива да окаже много сериозно влияние върху развитието на военно-политическата обстановка в региона на Източното Средиземноморие, като цяло.
Сред ключовите фактори, определящи насоките на външната политика на т.нар. Севернокипърска турска република, е липсата на решение за кипърския въпрос. Като правителството на тази квази-държава активно използва членството в ЕС на целия остров, да оказва натиск върху правителството на Република Кипър. В случая като основен аргумент се използва твърдението за необходимостта всички външнополитически стъпки на Република Кипър да бъдат съгласувани с общността на кипърските турци (както е предвидено и в кипърската конституция) и уж свързаният с това незаконен характер на дейността на кипърските гърци, действащи от името на целия остров.
* Българско геополитическо дружество
{rt}
Очертаващата се невъзможност да бъде реализирана основната цел на т.нар. Турска република на Северен Кипър – преодоляване изолацията на северната част на острова, принуждава правителството на признатата единствено от Турция квази-държава, да търси алтернативни средства за решаването на проблема. Така, през последните години нарастват контактите между Северен Кипър и някои постсъветски държави и, особено, онези, които са тюркоезични и нямат сериозни ангажименти пред международните организации, където кипърските гърци разполагат с достатъчно силно лоби. Първо място в това отношение заемат Азербайджан и Киргизстан.
Северен Кипър и постсъветските тюркски републики
През лятото на 2005 Азербайджан бе посетен от турския премиер Реджеп Ердоган, като по време на срещата си с него президентът Илхам Алиев го увери, че ако процесът на признаване на Севернокипърската турска република все пак стартира, Азербайджан пръв ще признае тази квази-държава и ще развива връзките с нея както в търговската, така и в политическата сфера. Тази позиция на Баку е важна за Анкара, от гледна точка намирането на прецедент за легализиране на турската държава на острова, и особено в процеса на преговорите и с ЕС, където Турция постоянно се сблъсква с проблема за признаването на Република Кипър (която е членка на Евросъюза) и отварянето на турските пристанища и летища за нея.
През юни 2005 пък бе осъществена първата пряка самолетна връзка между Азербайджан и Северен Кипър, което е нарушение на международното право и изискванията на Международната асоциация за гражданско въздухоплаване (ИКАО). Тогава от Баку, на севернокипърското летище Ерджан пристигна група представители на различни държавни и неправителствени организации и бизнесмени, културни дейци и журналисти. Редица азербайджански компании проявяват интерес към инвестиции в икономиката на Северен Кипър, като една от тях декларира намерението си да изгради хотел за 5 млн. долара и да открие филиал в турската част на острова. Сред целите на посещението беше и организирането на транзитен експорт на стоки от Северен Кипър, през територията на Азербайджан, в Европа. Решено бе обемът на двустранната търговия да достигне първоначално 5-7 млн. долара, а по-късно да надмине 50 млн. долара.
Правителството на Република Кипър моментално изрази загрижеността си от действията на азербайджанските власти, които според него съдействат за признаването на Севернокипърската турска република. В тази връзка, Никозия използва правото си на вето по въпроса за началото на преговори между ЕС и Азербайджан за формите на сътрудничество в рамките на европейската програма „Разширена Европа: Новите съседи”. Комисията по международните отношения на Европейския парламент сметна аргументите на кипърските гърци за основателни и официално поиска от Баку да прекрати незабавно връзките си с администрацията на самопровъзгласилата се севернокипърска република. В крайна сметка преговорите с Азербайджан бяха отложени с три месеца. Междувременно обаче, през август 2005, с чартърен полет в Баку пристигнаха бившият „президент” на Северен Кипър Рауф Денкташ и неговият син Сердар (външен министър на непризнатата държава). Там двамата подписаха пет протокола за търговско и икономическо сътрудничество между различни севернокипърски организации и Съюза на бизнесмените от Азербайджан и Турция ( ATIB ), включително между севернокипърската морска компания DK и азербайджанския холдинг АТА. Стартирани бяха и преговори за сътрудничество в застрахователната и банкова сфери, образованието и търговията. На срещата с президента на Азербайджан Илхам Алиев пък, бе обсъден въпросът за визовия режим между двете страни. Пак тогава в Баку беше открито и представителство на Севернокипърската турска република, ръководено от Мустафа Евран. На свой ред, севернокипърското правителство предостави сграда в северната част на Никозия за нуждите на Азербайджанския център за търговско и културно сътрудничество, изпълняващ функциите на официално представителство на Азербайджан и Иран в Северен Кипър.
В началото на 2006, по време на посещението на севернокипърския министър на образованието Чанан Озтопрак в Баку, беше подписан протокол за сътрудничество между университетите в турската част на острова и някои азербайджански висши учебни заведения, включително Държавния университет в Баку, Университета „Хазар”, Висшия дипломатически колеж и др. Днес няколко десетки азербайджански студенти учат в Северен Кипър, а неколцина кипърски турци – в Баку.
В отношенията си със Севернокипърската турска република, Азербайджан, като цяло, внимава да не излиза извън рамките на международните правни норми. Контактите се осъществяват или на неофициално, или на частно равнище. Организирането на редовни полети между двете страни беше отложено, под предлог, че се нуждае от по-сериозна икономическа обосновка и засега се реализират само чартърни полети. Тази позиция на Баку се определя, от една страна, от натиска на Анкара за установяване на пълноценен диалог със Северен Кипър, а от друга – от необходимостта да се изпълняват резолюциите на ООН по кипърския въпрос.
Междувременно, през 2005-2006, под силния натиск на САЩ и Турция, бяха активизирани отношенията между Севернокипърската турска република и средноазиатските постсъветски държави Таджикистан и Киргизстан. Така, през октомври 2005, в Северен Кипър се появи зам. министърът на образованието на Таджикистан Ирина Каримова, която се срещна със севернокипърския министър на образованието Чанан Озтопрак, както и с таджикистанските студенти в Източносредиземноморския университет в Кирения. По време на разговорите двете се обявиха за по-нататъшно развитие на сътрудничеството между Северен Кипър и Таджикистан .
През 2005-2006 най-бурна динамика демонстрираха обаче отношенията на Севернокипърската турска република с Киргизстан. През октомври 2006, по покана на севернокипърския вицепремиер и министър на външните работи Сердар Денкташ, делегация на киргизстанския парламент посети окупираната от турците северна част на Никозия. Тя беше приета от президента на непризнатата държава Мехмет Али Талат и премиера Ферди Сойер, като по време на преговорите киргизстанските депутати заявиха, че целта им е продължение на усилията, полагани от Турция и Азербайджан за преодоляване изолацията на Северен Кипър, и изразиха готовност за развитие на парламентарните и другите контакти с турската квази-държава. На свой ред, ръководителите на последната акцентираха върху историческите връзки на кипърските турци с всички народи от Централна Азия, декларирайки, че за тях е най-ценна подкрепата, оказвана им от тюркоезичните и мюсюлмански държави. В хода на посещението бяха подписани двустранни протоколи за сътрудничество в сферите на образованието, културата и спорта, като киргизстанската страна беше представена от заместник министрите на образованието, културата и икономиката.
