Геополитическите измерения на третата вълна на глобалната криза

За първи път от 2012 насам, темповете на нейния растеж започнаха да намаляват, като през 2016 те са достигнали едва 2,3%, срещу 2,5%, през 2014 и 2015. В тази връзка, експертите на Световната организация прогнозират нова, трета поред вълна на глобална икономическа криза, като този път тя вероятно няма да започне в развитите държави - САЩ и страните от ЕС (както беше при първите две), а в развиващите се.

В доклада, в частност, се твърди, че "в момента съществува реална опасност светът да навлезе в третата фаза на финансовата криза, която започна в края на 2007 на пазара на недвижими имоти в САЩ и след това се прехвърли на пазара на суверенни дългове на еврозоната". Този път обаче, рискът е свързан с развиващите се държави, като най-големи опасения поражда тяхната финансова стабилност и "разгръщането на дефлационната спирала" (процес, при който икономическият спад поражда дефлация, а тя на свой ред още повече задълбочава спада в икономиката). В тази връзка UNCTAD напомня, че след 2009 развиващите се икономики се сблъскаха с големия приток на капитали и евтини кредити. Това до голяма степен беше свързано с програмите за количествено облекчаване, приети от развитите икономики. В резултат, задлъжнялостта на корпоративния сектор сериозно нарасна, достигайки опасни размери: така обемът на дълга към банките се оценява на 25 трлн. доларя, което е 104% от сумарния БВП на групата на развиващите се държави.

Експертите посочват, че вместо да се опитат да извлекат необходимите поуки от кризата през 2008-2009, редица компании от развиващите се държави са предпочели просто да копират поведението на западните финансови гиганти, изразходвайки значителна част от печалбите си за премии на акционерите, вместо да ги инвестират за развитие на производствените си мощности. Ако забавянето на темповете на икономическия растеж придобие още по-сериозни измерения, тези компании просто няма да са в състояние да покриват задълженията си към банките, което пък би породило рискове за цялата глобална финансова система.

Интересно е, че в доклада на UNCTAD, сред държавите, намиращи се в "рисковата група", са посочени и три членки на обединението БРИКС - Русия, Бразилия и ЮАР. Досега дефлацията беше проблем най-вече на развитите страни, но сега негативните и последици могат да бъда усетени и от развиващите се икономики. Според доклада на UNCTAD, спадът на руската икономика през 2016 ше достигне 0,3%, като в тази връзка експертите посочват, че през август, за първи път от няколко години насам, е фиксиран нулев ръст на цените в тази страна. В същото време, по оценки на Финансовото министерство в Москва, годишната инфлация ще достигне 5,7%, което представлява исторически минимум.

Къде следва да търсим причините за новата фаза на кризата

Впрочем, почти едновременно с появата на доклада на UNCTAD, сходни идеи за развитието на световната икономика лансира и шефът на Центъра за стратегичеки разработки и бивш руски финансов министър (2000-2011) Алексей Кудрин, с тази разлика, че според него причините за кризата следва да се търсят не в развиващите се, а отново в развитите държави. Кудрин смята, че сегашният глобален икономически модел вече се е изчерпал и се нуждае от спешни и мащабни структурни реформи.

В тази връзка той посочва, че Европа (ЕС) и САЩ са натрупали гигантски дългове, плътно доближаващи се до критичната черта, а в същото време населението им застарява, възникват проблеми, свързани с протекционизма и ограниченията пред свободната търговия. Всичко това нагледно демонстрира, че развитите държави вече не могат да си позволяват да консумират повече, отколкото произвеждат и спестяват (както беше досега). Що се отнася до развиващите се държави (включително споменатите по-горе три членки на БРИКС), ако искат да си гарантират достойно място в новата икономическа реалност, те следва да "атакуват" бързо развиващите се пазари, да демонстрират по-голяма икономическа активност, да ускорят осъществяването на научно-техническата революция и усилено да внедряват иновации.

И така, дали светът действително стои на прага на трета вълна на глобалната икономическа криза и, кой ще се окаже нейния генератор - развитите или развиващите се държави? Повечето експерти смятат, че прогнозата в доклада на UNCTAD за настъпването на трета вълна на глобалната финансово-икономическа криза не е лишена от основания. Само че причините за този феномен съвсем не са свързани с неуправляемата дефлация или с други стихийни икономически процеси.

Както е известно, когато кризата се стовари върху водещите държави в света, своеобразен тласък за това стана крахът на пазара на ипотечното кредитиране в САЩ. Истината обаче е, че причините за глобалната икономическа криза са много по-дълбоки. Първата обективна причина е, че световната икономика се намира в период на преход от петия към шестия глобален технологичен модел. На този фон банките се оказват в трудна ситуация, защото инвестициите в традиционните сфери на активност, включително в индустрията, не носят очакваните дивиденти. От друга страна, банките смятат за прекалено рисковано да инвестират мащабно в новите технологии, характерни за шестия глобален технологичен модел, тъй като не са в състояние да изготвят достатъчно достоверни прогнози за рентабилността на подобен тип инвестиции. Тук ще припомня, че сред въпросните нови технологии са нанотехнологиите, генното инженерство, оптикоелектрониката, водородната енергетика, биотехнологиите и т.н.

Втората причина е свързана със системните проблеми в глобалната финансова система. Нещата опират до това, че либералният модел на устройство на света, базиращ се на глобалното финансово лидерство на САЩ и американския долар, се оказва все по-неустойчив и проблемен. И в момента сме свидетели на това, как тази неустойчивост на либералния модел започва да засяга не само развитите, но и развиващите се държави.

Както е известно, вълните на икономическата криза се разпространяват с известно закъснение. През първите две фази те почти не засегнаха държавите с развиващи се пазари, в това число членовете на БРИКС, включително заради недостатъчно развитите им финансов сектор и сектор на услугите. Тъй като икономиките им са до голяма степен ресурсноориентирани, волатилността на финансовите пазари ги засегна по-малко.

Поради това, в периода на забавяне темповете на икономическия растеж в развитите държави, световните финансови кръгове насочиха вниманието си към страните с бързоразвиващи се пазари, превърнали се в своеобразни "драйвъри" на глобалния икономически ръст. От една страна, това дава възможност за инвестиции на тези пазари, но - от друга - несъмнено представлява заплаха за лидерската роля на водещите държави в света и за цялата система на глобално управление, базираща се на еднополюсния модел на устройство на света, доминиран от САЩ.

Именно затова стремежът на държавите от групата БРИКС да формират една, все още неинституционализирана, общност, с цел да могат да защитят по-ефективно националните си интереси, провокира изключително негативната и "твърда" реакция на Съединените щати, които очевидно не желаят да споделят с никого глобалното си лидерство. Като пример за това можем да посочим Бразилия, която доскоро демонстрираше високи темпове на икономическо развитие, но в момента осезаемо навлиза в период на нестабилност. А истината е, че това се дължи на чисто политически причини и най-вече на доста спорната смяна на държавния глава Дилма Русеф, която мнозина експерти квалифицираха като "тих преврат".

За да забавят социално-икономическото развитие на такива държави с нарастващи пазари, като Китай и Русия, САЩ се опитват да реализират на практика прасловутата си стратегия на "примката на анакондата"

Стратегията на САЩ

Израз на тази американска стратегия беше опитът за създаването на две глобални партньорства, доминирани от Вашингтон. Споразумението за първото е вече факт (макар и да остава нератифицирано) и това е Транстихоокеанското търговско партньорство (ТТП), целящо най-вече укрепване на позициите на САЩ и експанзията на американските транснационални корпорации (ТНК) в развиващите се държави от Югоизточна Азия. От друга страна, ТТП цели "твърдото" блокиране на икономическото развитие на Китай в този регион на света. Наистина, новоизбраният американски президент Тръмп не крие негативното си отношение към този проект, но то не се споделя от повечето негови съпартийци в Конгреса и Сената, затова вероятно ще му е много трудно да го наложи като официална позиция на САЩ.

Вторият проект е Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) с Европейския съюз. Засега този проект изглежда блокиран, но да не забравяме, че подписаното в края на октомври 2016 от ЕС и Канада Всеобхватно икономическо и търговско споразумение (СЕТА) се оценява от повечето анализатори като "междинна стъпка" към реализацията на проекта за ТПТИ и дори като негов „заместител”. Създаването на подобна зона за свободна търговия между САЩ и държавите от ЕС би дало възможност на Америка да излезе от кризисната си траектория, най-вече за сметка на блокирането на възможностите на членовете на ЕС и недопускането на алианс между тях и икономиката на Руската Федерация.

Тоест, ако говорим за настъпването на трета вълна на икономическата криза, следва да сме наясно, че причините за забавяне темповете на растежа в развитите държави са свързани именно с тези глобални проблеми. В тази връзка ще припомня, че инициираният отвън конфликт между Украйна, Европа и Русия, последвалите икономически санкции срещу Москва и директният политически и силов натиск срещу нея са свързани тъкмо с опитите за забавяне на икономическия растеж, а в перспектива и стопирането на нарастването на глобалната икономическа мощ на Русия (същото впрочем се отнася и за Китай).

Подобни тенденции се наблюдават във всички големи развиващи се държави: политическата криза в Бразилия, понижаването на темповете на икономическия растеж на Китай, както и проблемите в руската икономика. Тоест, с цел да не допуснат лидерството (или дори приближаването в близост до лидерските позиции) на една или друга голяма развиваща се държава, САЩ съзнателно провеждат политика на "управляван хаос". Провокирайки нестабилност в тези региони, те усилват собствената си икономическа мощ и укрепват глобалната си хегемония.

В тази връзка, мнозина експерти задават въпроса, дали ако третата вълна на глобалната икономическа криза придобие достатъчно сериозни мащаби, това няма да засегне и самите развиващи се държави, включително и САЩ? Всъщност, вероятността очертаните по-горе тенденции действително да провокират нова фаза на глобалната икономическа криза не е чак толкова голяма. Напротив, според немалко анализатори, става дума по-скоро за съзнателно пренасяне на кризисните явления от развитите държави към другите региони на света. Това би гарантирало на САЩ по-голям приток от свежи инвестиции в собствената им икономика, защото забавянето на темповете на икономически растеж на развиващите се пазари ще пренасочи финансовите потоци от тях към американския пазар. Тоест, свидетели сме на опит за промяна на конфигурацията на глобалната икономическа криза посредством пренасочването на негативните тенденции към други държави и тяхното отслабване. При това не става дума за стихиен, а за един до голяма степен направляван процес, целящ увеличаването на американските (западните) конкурентни предимства в условията на кризата за сметка на държавите с развиващи се пазари.

Бележки:

1. http://unctad.org/en/pages/PublicationWebflyer.aspx?publicationid=1555

* Българско геополитическо дружество