Светът в сянката на "ядрената зима"

Повечето проучвания бяха осъществени в лабораторията за атмосферна и космическа физика на Университета на Колорадо, в департамента за екологични изследвания на Университета Рътгърс (1), както и в департамента за атмосферни и океанологични изследвания на UCLA (2), с използването на най-модерните средства за компютърно моделиране.

За отправна точка на тези иследванията беше приета хипотетична война в Азия, по време на която в градовете на Индия и Пакистан ще бъдат взривени 100 ядрени бойни заряди, аналогични на бомбата, хвърлена от американците срещу Хирошима (еквивалент на 15 килотона тринитритотолуол - ТНТ).

Ядреният Апокалипсис

Детонацията на подобна атомна бомба предизвиква пожари на площ между три и пет квадратни мили (3). Според учените, осъществили изследванията, в този случай от взривовете, пожарите и радиацията ще загинат толкова хора, колкото по време на цялата Втора световна война.

Освен това обаче, една регионална ядрена война с подобни мащаби ще наруши дългосрочно климатичната ситуация в глобален мащаб. Учените предполагат, че огнените торнада от горящите градове ще "произведат" между три и четири милиона тона сажди и дим, които бързо ще се издигнат над облаците, т.е. ще достигнат до стратосферата, откъдето вече няма как да бъдат отмити от дъждовете. Този плътен слой от дим ще покрие изцяло планетата за по-малко от две седмици и ще се запази, като минимум, десет години. Димът ще поглъща топлината, идваща със слънчевата светлина, в резултат от което този слой ще се нагрее до почти 100 градуса по Целзий. На свой ред, това ще унищожи между 20% и 50% от озоновия слой, включително над гъстонаселените региони. В резултат ще настъпи двукратно - т.е. безпрецедентно в цялата човешка история - увеличаване на ултравиолетовото излъчване. Последното ще означава, че времето, за което човек от бялата раса би могъл да получи болезнени изгаряния на кожата от престоя си на открито в началото на лятото в Северна Америка или Централна Европа например, ще намалее до едва шест минути.

Докато димният слой продължава да блокира слънчевата светлина, средната температура на земната повърхност ще достигне най-ниските си значения за последните 1000 години. Експертите прогнозират, че съкращаването на времето, подходящо за узряването на селскостопанската продукция, ще доведе до рязко намаляване на производството, а в резултат от настъпилия вследствие на това глобален глад ще загинат над два милиарда души.

Освен това климатолозите изследват и последиците от ядрена война между значително по-мощни държави - САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания. При това те отчитат, че по своята мощност създаденото през 50-те и 60-те години на миналия век термоядрено оръжие хилядократно превъзхожда атомната бомба.

Както е известно, през последните трийсет години средният обем на термоядрените или "стратегически" боеприпаси намаляваше. Въпреки това, в момента всеки от приблизително 3540-те стратегически ядрени заряди, разположени в САЩ и Русия, е 70-80 пъти по-мощен от онези, използвани при проиграването на сценария за хипотетичен "индийско-пакистански ядрен конфликт". В тази връзка ще припомня, че мощността на "най-малкия" термоядрен заряд се равнява на 100 килотона.

Освен това, използването на стратегически ядрени боеприпаси генерира много по-силно огнено торнадо, отколкото атомните бомби. Така например, стандартна руска бойна глава с мощност 800 килотона изгаря напълно територия с площ между 90 и 152 квадратни мили. Тоест, една война с използването на стотици или хиляди руски и американски стратегически ядрени боеприпаси ще породи пожари на десетки хиляди квадратни мили. Американските учени стигат до извода, че в резултат от тези пожари ще бъде "произведени" до 180 хиляди тона сажди и дим, които ще формират плътен глобален слой в стратосферата. Този слой ще се запази в течение на 10-20 години. В Северното полукълбо той ще блокира около 70% от слънчевата светлина, достигаща до повърхността на Земята, а в Южното - 35%. В резултат от това, по пладне небето ще прилича на нощното по време на пълнолуние.

В подобни условия ще са достатъчни само няколко дни или, в най-добрия случай, седмици за да паднат температурите в най-големите региони, произвеждащи селскостопанска продукция, под нула градуса по Целзий. И тези ниски температури ще се запазят без промяна между една и три години. Средните температури на повърхността на Земята ще се окажат по-ниски, отколкото наблюдаваните преди 18 хиляди години, т.е. в "разгара" на ледниковия период. На свой ред, запазващите се продължително време ниски температури ще предизвикат намаляване на валежите с 90%. В течение на почти десет години ще липсват каквито и да било условия за узряване на селскостопанската продукция, т.е. ще бъде прекалено студено и тъмно за отглеждането на селскостопански култури, което ще означава смъртна присъда за по-голямата част от населението на планетата.

Кратка история на "ядрената зима"

Настъпването на "ядрена зима", т.е. на дълбокия мрак и студ, които неминуемо ще последват ядрената война, беше прогнозирано за първи път през 1983 от група учени от НАСА. В средата на 80-те години на миналия век бяха осъществени допълнителни изследвания в тази посока от такива институции, като Научния комитет по проблемите на околната среда (SCOPE), Световната метереологична организация (4) и Националния научно-изследователски съвет на Националната академия на науките на САЩ. Всички те потвърдиха първоначалните изводи, направени през 1983.

Появата на концепцията за "ядрената зима", ползваща се с подкрепата на много известни учени, породи сериозна загриженост сред широки кръгове на световната общественост. В резултат от последвалия политическия натиск "отдолу" САЩ и СССР бяха принудени да се откажат от политиката на надпревара в сферата на ядрените въоръжения, чиито сумарен глобален потенциал към 1986 беше достигнал 65 хиляди ядрени бойни глави. За съжаление обаче, военно-индустриалният комплекс, пряко заинтересован от по-нататъшното производство на ядрено оръжие, стартира мащабна пропагандна кампания в медиите, в резултат от която определени среди започнаха да критикуват концепцията за "ядрената зима" като "базираща се на погрешни данни", а учените, които я споделяха, бяха наречени "безотговорни".

За целта, т.нар. "критици" се възползваха от наличието на известни неясноти в споменатите по-горе изследвания, както и в първоначалните климатични модели (които по днешните стандарти действително изглеждат примитивни), за да отхвърлят изцяло концепцията за "ядрената зима". През 1986 Съветът за международни отношения (CFR, изключително влиятелен американски "мозъчен център" - б.р.) публикува анализ на група учени от Националния център за атмосферни изследвания, според които спадът в глобалните температури, в резултат от захлаждането след евентуална ядрена война, ще бъде два пъти по-малък от прогнозирания през 1983. Самите те определят този феномен като "ядрена есен" (противопоставяйки го на "ядрената зима"). Впоследствие беше доказано, че изследванията за "ядрената есен" са били дълбоко погрешни, но това вече нямаше значение.

Концепцята за "ядрената зима" се превърна в обект на остри критики и убийствени статии, включително в авторитетни медии като Wall Street Journal и Time. През 1987 например, списание National Review квалифицира тази концепция като "мошеническа". През 2000-та пък, списание Discover публикува статия, в която "ядрената зима" беше включена в списъка на "двайсетте най-големи научни заблуди". Тази непрекъсната клеветническа кампания се оказа успешна, тъй като в резултат от нея дори и активистите на антиядрените движения приеха, че идеята за "ядрената зима" окончателно се е дискредитирала.

Нежеланието на официален Вашингтон да дискутира идеята за "ядрената зима"

Учените обаче, отказаха да се предадат. През 2006 те се върнаха в лабораториите си за да продължат изследванията. А резултатите от тях не просто потвърждават предишните, но и доказват, че в първоначалните изследвания екологичните последици от ядрената война на практика са били подценени.

След публикуването на резултатите от серията нови изследвания през 2007 и 2008, двама от участниците в тях - професорите от Университета Рътгърс Алан Робок и Университета на Колорадо Браян Туун, неколкократно искаха срещи с различни представители на администрацията на Барак Обама за да ги запознаят с тези резултати, които според тях би следвало да повлияят значително върху ядрената политика на САЩ. В повечето случаи обаче, предложенията им се сблъскваха с пълното безразличие не Белия дом.

В крайна сметка Робок и Туун все пак успяха да се срещнат със съветника на президента Обама по науките и технологиите Джон Холдрън. Освен това, проф. Робок беше приет от Роуз Гьотемюлер, заместник на държавия секретар по въпросите на контрола на въоръженията и международната сигурност (в момента тя е зам. генерален секретар на НАТО). Според него обаче, нито Холдрън, нито Гьотемюлер са се отнесли с доверие към резултатите от новите научни изследвания, касаещи "ядрената зима".

По-лошото е, че тези изследвания се игнорират не само от Холдрън и Гьотемюлер. Така, според Грег Мелоу - изпълнителен директор на Los Alamos Study Group (LASG), членовете на Съвета по ядреното въоръжение на САЩ (Nuclear Weapons Council), който на практика определя размерите и състава на ядрената мощ на страната, както и нейната ядрена политика, са убедени, че "прогнозите за "ядрената зима" са били опровергани още преди много години". Както е известно, във въпросния Съвет влизат зам. председателят на Комитета на началник щабовете на САЩ, зам. държавният секретар по енергетиката и ядрената безопасност, зам. държавният секретар по отбраната, отговарящ за политическите въпроси, и началникът на Стратегическото командване на САЩ (STRATCOM).

Възможно е командващият STRATCOM генерал Джон Хайтън, който контролира "ядрената триада" на САЩ, и зам. председателят на Комитета на началник щабовете генерал Пол Селва (номер две в американската военна йерархия) да не са виждали и чували нищо за изследванията относно "ядрената зима", осъществени през ХХІ век. Възможно е също, когато този въпрос бъде поставен, това да се асоциира в съзнанието им с шаблоните на пропагандната кампания против по-ранните изследвания по темата. А може би те просто са направили своя избор и съзнателно отказват да приемат данните от новите научни изследвания за "ядрената зима", въпреки факта, че тези данни издържаха успешно критиките на глобалната научна общност.

Така или иначе, но отхвърлянето на резултатите от изследванията за "ядрената зима" от страна на военното и политическо ръководство на САЩ повдига изключително важни въпроси. Например, дали тези хора осъзнават напълно последиците от една ядрена война? И наясно ли са, че намиращите се в бойна готовнот ядрени въоръжения, които те контролират, представляват ужасяващ механизъм за самоликвидирането на човешката раса?

Възобновяването на студената война и възможната война с Русия и Китай

В същото време политическите лидери в САЩ, като цяло, подкрепят сегашните конфронтационни подходи в отношенията ни с ядрените свръхсили Русия и Китай. Водещите медии, начело с New York Times и Washington Post, водят яростна антируска и "антипутинска" пропаганда, която в някои отношение надминава дори "езика на омразата" от ерата на макартизма. Без каквито и да било дискусии и протести, САЩ на практика възобновиха студената война с Русия и разпалиха срещу нея "опосредствени войни" (т.нар. proxy wars) в Украйна и Сирия. Паралелно с това те заплашват и, че могат да предприемат "ограничени" военни действия срещу Китай в Южнокитайско море.

Хилари Клинтън, която за щастие не успя да стане следващия президент на САЩ, нееднократно призоваваше за създаването под егидата на Вашингтон на "забранена за полети зона" в Сирия, където вече действат руските военновъздушни сили, подкрепящи сирийската правителствена армия. Както достатъчно ясно обясни през септември 2016 командващият Обединения комитет на началник щабовете Джоузеф Данфорд, ако Съединените щати се опитат да създадат подобна забранена за полети зона, това със сигурност би довело до война с Русия.

След победата на Доналд Тръмп на президентските избори през ноември 2016 стартираха някакви дискусии по тази тема, но междувременно Русия отговори на заплахите на САЩ като разположи в Сирия най-новите си системи за противовъздушна отбрана и обяви, че ще сваля всички самолети на САЩ и НАТО, които се опитат да атакуват сирийската армия.

Освен това руснаците изпратиха в Средиземно море своя самолетоносач "Адмирал Кузнецов", целия Северен флот, както и значителна част от Балтийския си флот. От руска страна, това е най-мащабното разполагане на надводни военни кораби от времената на студената война насам. В отговор на тези действия, които бяха квалифицирани от командването на НАТО и лидерите на водещите държави от пакта като "опасни и агресивни", Северноатлантическият алианс разположи в държавите от Прибалтика, както и в Полша, в непосредствена близост до границите на Русия, т.нар. "сили за бързо реагиране", наброяващи 4000 военни. Въпросните сили включват също стотици танкове, бронирана техника и тежка артилерия. Войските на НАТО, разположени в Естония, се намират на разстояние артилерийски изстрел от Санкт Петербург, който е вторият най-голям град в Русия.

Освен това, САЩ разположиха в Румъния система за противоракетна отбрана Aegis Ashore и изграждат друга такава в Полша. Вертикалната пускова установка Mark 41 (Mk 41), използвана от системата Aegis Ashore, може да изстрелва различни ракети, включително крилати ракети с ядрени бойни глави. С други думи, САЩ вече са разположили и продължават да разполагат по руската граница пускови установки за ядрени ракети. Този факт се коментира активно от руските медии и провокира остра реакция в Русия. През юни 2016 президентът Путин изрично предупреди, че Москва ще бъде принудена да реагира на тази заплаха.

И макар руските чиновници да твърдят, че провежданите напоследък от въоръжените сили на страната мероприятия са нормални и рутинни, както изглежда Русия се готви за война. През октомври 2016 на цялата територия на страна се проведоха мащабни учения на гражданската отбрана, по време на които 40 милиона души за кратко бяха отведени в предварително подготвени бомбоубежища. Пак през октомври Русия разположи в Калининград, на границата с Полша, своите ракети "Искендер", способни да носят ядрено оръжие.

Както посочва в тази връзка известния американски експерт по Русия професор Стивън Коен, докато в САЩ упорито игнорират опасността от избухването на мащабна ядрена война, тази тема се превръща в една от водещите за руските медии. Коен констатира: "Кой знае защо, в средите на американската политическа класа не се води никаква дискусия по най-насъщния въпрос на нашето време - относно възможността за война с Русия. Затова пък тази тема е единствената, която се обсъжда от руската политическа класа... Сякаш става дума за две различни вселени. В Русия, мненията на участниците във всички дискусии в медиите, които - напук на създалите се у нас представи - се водят доста свободно, съвпадат с позицията на Кремъл, че най-важната тема в момента е заплахата от евентуална война със САЩ". Въз основа на това, Коен прави извода, че "в момента руското ръководство, основавайки на всичко това, което говорят и правят САЩ и НАТО, и особено след провала на предложенията за сътрудничество в Сирия, наистина вярва, че войната е реална вероятност. Лично аз не си спомням, Москва да е стигала до подобен извод, поне от времената на Карибската криза насам".

Аз самият също съм убеден, че днес опасността от ядрена конфронтация действително е много сериозна. И Съединените щати, подобно на лунатици, последователно вървят към нея. Собствените ни лидери си затварят очите за прогнозите на учените относно последиците от ядрената война и, както изглежда, са склонни да продължат усилията си "да пречупят Русия". Истината обаче е, че това е най-добрата рецепта човечеството да бъде хвърлено в най-ужасната катастрофа за цялата му история.

Все още не е късно да се потърсят пътища към възстановяване на диалога, възстановяване ролята на дипломацията, намаляване на напрежението в отношенията ни с Русия и Китай, както и към установяването на глобален диалог относно екзистенциалните опасности от евентуална ядрена война. Длъжни сме да се върнем към разбирането, че в подобна война не може да има победител и, че тя не бива да се допуска в никакъв случай. Това може да бъде постигнато, ако се вслушаме в предупрежденията на научната общност за заплашващите ни с всеобщо и пълно унищожение последици от ядрената война.

Бележки:

1. Щатският университет в Ню Брансуик, щат Ню Джърси, с филиали в Кемпдън и Нюарк, е основан през 1776 с харта на британския крал Джордж ІІІ, като колониален Кралски колеж. Той носи името на полковник Хенри Рътгърс (1745-1830) и има статут на университет от 1924.

2. Калифорнийският университет в Лос Анжелос от 1919 е в системата на държавните университети на САЩ

3. Една квадратна миля се равнява на 2590003 квадратни метра.

4. Всъщност, първият, който предупреждава за възможното настъпване на "ядрена зима", е американският астроном Карл Сейгън.

5. Световната метереологична организация (World Meteorological Organization, WMO) е специализирана междуправителствена организация на ООН в сферата на метереологията. Основана е през 1950, а централата и е в Женева.

Източници:

1. A. Robock, L. Oman, G. Stenchikov, (2007). Journal of Geophysical Research –Atmospheres, Vol. 112, ttp://climate.envsci.rutgers.edu/pdf/RobockNW2006JD008235.pdf

2. O. B. Toon, R. Turco, A. Robock, C. Bardeen, L. Oman, G. Stenchikov, (2007). Atmospheric Chemistry and Physics, Vol. 7, http://climate.envsci.rutgers.edu/pdf/acp-7-1973-2007.pdf

3. M. Mills, O. B. Toon, R. Turco, D. Kinnison, R. Garcia. (2008). Proceedings of the National Academy of Sciences (USA), vol. 105, http://www.pnas.org/content/105/14/5307.abstract

4. M. Mills, O.B. Toon, J. Lee-Taylor, A. Robock. (2014)..American Geophysical Union, DOI: 10.1002/2013EF000205, http://climate.envsci.rutgers.edu/pdf/MillsNWeft224.pdf

5. A. Robock, L. Oman, G. Stenchikov, O.B. Toon, C. Bardeen, R Turco. (2007). Atmospheric Chemistry and Physics, Vol. 7, http://climate.envsci.rutgers.edu/pdf/acp-7-2003-2007.pdf

* Авторът е старши научен сътрудник в Университета на Мисури