Ролята на Г-20 в световните дела

Групата включва 19 държави (Аржентина, Австралия, Бразилия, Великобритания, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Канада, Китай, Мексико, Руската Федерация, САЩ, Саудитска Арабия, Турция, Франция, Южна Африка, Южна Корея, Япония). В срещите на Г-20 участва и ЕС, представен от Европейската комисия и Европейската централна банка.

Г-20 е учредена през 1999, първоначално като допълнение, а не като контрапункт на Г-7 (групата на развитите държави). Г-7 се разраства до Г-8, когато към нея се присъединява Русия, но впоследствие тя е изключена от "клуба западните демокрации". Москва аргументира отказа си на определен етап да се върне в Г-7 заради капсулирането на групата в "клуб на частни интереси" и загуба на легитимност. С течение на времето, Г-20 започва да засенчва Г-7. Това става, когато най-големите по население и икономически мощни азиатски държави Китай и Индия придобиват по-голяма тежест в глобалното стопанско и финансово управление и се очаква да играят значима роля в определянето същността на новия световен икономически ред. Техните икономики са важен фактор за осигуряване на устойчив стопански растеж. В геополитически план, появата на Г-20 отчита нарастващата роля на група държави, дефинирани като "бързо развиващите се икономики", в глобалната търговско-икономическа и валутно-финансова системи. Причината за появата на Г-20 се корени и в отказа на втората икономика в света - Китай, да се включи в Г-7. Поднебесната се смята за лидер на развиващия се свят и не вижда смисъл да бъде част от дискусионен формат, в който са отразени преобладаващо интересите на евроатлантическия свят.

През 2010 френският президент Саркози предлага формирането на постоянен секретариат на Г-20 с ясни координационни и организационни функции. Сеул и Париж изразяват готовност да поемат седалището на Г-20. Френската инициатива е подкрепена от Китай и Бразилия, но е отхвърлена от Италия и Япония. Останалите заемат неутрална позиция. Така Г-20 не еволюира до положението на международна организация с общ постоянен секретариат и седалище. Групата провежда срещите си на ротационна основа. Основен международноправен инструмент на Г-20 са заключителните комюникета в края на всяко председателство. Те имат само препоръчителен, а не правнообвързващ характер. Държавата - ротационен председател формира временен организационен секретариат за периода на своето председателство. Ротационното председателство е важна платформа за лансиране вижданията на ротационния председател по въпросите на глобалното икономическо управление (в т.ч. управление на международните енергийни, фондови и стокови пазари, реформата на международните финансови институции, въздействието на демографската динамика върху темповете на растеж на световната икономика и прочие). Държавата - ротационен председател използва Г-20 за своето геополитическо позициониране в периода на едногодишния си председателски мандат.

Г-20 функционира като система от преговорни (дискусионни) формати. Срещите на министрите на финансите и председателите на централните банки са първия формат от системата на Г-20, стартиран през 1999. Първите финансисти и банкери на Г-20 преговарят от два до четири пъти годишно и формират консолидирания експертен потенциал на Г-20 за справяне с финансовите кризи. Този формат предшества срещите на върха на лидерите на държавите в Г-20. Последните водят началото си от 2008, като до 2010 са два пъти в годината, а от 2011 се провеждат един път годишно и съвпадат със завършването на ротационното председателство на държавата-домакин на форума. Ротационният председател съгласува дейността си заедно с предшестващия и следващия ротационен председател в организационния формат (т.нар. „тройка”). Така се осигурява приемственост във функционирането на Г-20, подобно на ЕС. В периода 2008-2016 са проведени 11 срещи на върха: в САЩ (два пъти), Великобритания, Канада, Южна Корея, Франция, Мексико, Русия, Австралия, Турция, Китай. От октомври 2016 Германия пое ротационното председателство на Г-20. С разширяването на тематичния обхват на разискваната проблематика, броят на преговорните формати се допълва със срещи на министрите на заетостта (в т.ч. труда и социалната политика) (1), министрите на земеделието (2), министрите, отговарящи за сътрудничеството в сферата на развитието (3), министрите на туризма (4), министрите на културата (в т.ч. и отговарящи за защитата на интелектуалната собственост) (5), министрите на търговията (6) и министрите на външните работи (7).

Експертен потенциал

Важни експертни компоненти от системата на Г-20 са "шерпите" и мрежата от експертни работни групи. Това са личните представителите, един вид адютанти, (подпомагани от работни екипи) на лидерите на Г-20 по време на срещите на върха. "Шерпите" осигуряват експертната и информационно-документална поддръжка на Г-20 (от съгласуване на дневния ред на консултациите между националните делегации до реализация на постигнатите договорености след края на срещата на върха). Те се срещат 3-4 пъти по време на съответното ротационно председателство. Освен това, „шерпите” осъществят връзката с неправителствените ирачи - бизнеса, синдикатите, гражданското общество, младежта, академичната общност (в т.ч. мозъчните центрове и научните институти) чрез т.ч "оутрич" (информационно-разяснителни) групи.

Експертните групи се създават според нуждата от формиране на консолидирана експертиза по въпроси от дневния ред на Г-20. От това, коя държава инициира създаването и координирането работата на групата, се разбира и нейният интерес към определена проблематика в Г-20. Така например, Групата по въпросите на развитието (инфраструктура, търговия, човешки ресурси, частни инвестиции, трудова заетост) се учредява от Канадското председателство (Торонто, 2010) и е съпредседателствана от Франция, Южна Корея и Южна Африка. По време на Мексиканското председателство (Лос Кабос, 2012) се учредяват Група за "зелен" икономически растеж (с цел съкращаване на екологично вредни производства) и Група за управление на риска от природни бедствия. При Американското председателство (Питсбърг, 2009) се формира Групата за финансово приобщаване, допълнена от Глобалното партньорство за финансова инклузивност по време на Южнокорейското председателство (Сеул, 2010). По време на форума в Питсбърг се създава и Групата за устойчива енергетика (с участието на всичките двайсет държави, в която се съгласуват мерките за намаляване производството на енергия от изкопаеми горива). Тази група е допълнена от Групата за енергийни и стокови пазари (съпредседателствана от Индонезия и Великобритания) и Групата за енергетика и растеж (съпредседателствана от Великобритания и Южна Корея). Германия пък лобира за образуването на Проучвателната група за инвестиционно финансиране (2013) и Групата за реформа на международната валутно-финансова система (заедно с Бразилия). САЩ и Великобритания координират усилията, заедно с експертите от Световната търговска организация (СТО), по създаването на Групата за търговско финансиране. А Турция и Австралия съпредседателстват Групата за международна финансова инфраструктура.

В подготовката на срещите на върха на Г-20 по силата на своите експертни компетенции участват представители на Борда за финансова стабилност (учреден като международна финансова организация през април 2009, на Лондонската среща на Г-20, с цел разработка на регулаторна и надзорна политика в финансовата сфера). В работата на Борда участват служителите от националните финансови институции на страните от Г-20 ( централните банки, сметни палати, министерствата на финансите), Световната банка, МВФ и Международната организация на труда (МОТ).

Членството в Г-20

Според класификацията на МВФ в Г-20 членуват две категории държави - "развити" и "бързо развиващи" икономики. Съставът на Г-20 не е променян от самото начало на формиране на групата независимо от динамиката на показателите на икономическото развитие на държавите. Така, според анализаторите, се осигурява приемственост в работата на Г-20. Първоначалният подбор е осъществен на базата на БВП (но не на глава от населението) и големината на населението, но това не е официално утвърден критерий. Замисълът е бил да се постигне и представителност в групата по региони (т.е. географски баланс). Според Института Брукинг, САЩ и Германия имат решаваща дума при определяне първоначалния състав на участниците в Г-20. В групата са включени Канада и Южна Африка, но са отхвърлени кандидатурите на Испания, Нигерия и Египет.

Казусът с Испания е интересен, защото иберийската държава винаги е влизала по показатели в 20-те най-големи икономики (по данни на Световната банка е 14-та икономика с БВП от 1.690 трилиона щ.д. за 2015), но участва в Г-20 само като постоянно "поканен гост". Няколко големи испански компании са се издигнали до положението на транснационални с активно корпоративно присъствие в Латинска Америка. Испания е втория след САЩ стратегически инвеститор в Латинска Америка със сериозно икономическо и културно влияние там. Тези фактори накланят везните в полза на предоставяне на официално членство на Испания в Г-20, но самото испанско правителство отхвърля тази възможност.

Не така стоят нещата с Полша, която лобира до влезе в групата. Тя е с най-силната икономика в региона на Централна Европа. Варшава е пример на успешен преход от командно-централизирана към пазарна икономическа система. В навечерието на Лондонската среща на върха на Г-20 (2008) полското правителство иска Полша, Испания и Нидерландия да бъдат включени в групата и се отзовава критично за "организационната бъркотия", позволила на няколко европейски държави едновременно да представляват ЕС на срещата, без да бъдат упълномощени за това. Редица международни финансови специалисти подкрепят полската кандидатура на базата на търговско-икономическите, инвестиционни и институционални показатели (по данни на СБ за 2015, Полша с 38 млн население има БВП 478. млрд. щ.д., т.е. 13370 щ.д. на глава от населението).

Норвегия е седмият по големина донор на програмата на ООН за развитие. Но страната не е представена в Г-20 (дори опосредствано през ЕС, тъй като не е член на Съюза). Осло смята, че Г-20 подкопава легитимността на ООН и други водещи международни организации, изземайки техните правомощия.

Таблица 1. Данни на Световната банка за населението и БВП за 2015

Статут на "поканени гости"

В срещите на върха, като постоянно "поканени гости", участват държавата - ротационен председател на АСЕАН, две африкански държави (държавата - ротационен председател на Африканския съюз и африканската държава, представляваща организацията Ново партньорство за развитие на Африка). На най-високите форуми засвидетелстват своето присъствие висши длъжностни лица от профилираните международни финансови институции - председателят и управляващ директор на МВФ, президентите на Световната банка и на Международния валутен и финансов комитет, председателят на Комитета за подкрепа на развитието. Със статут на "поканени гости" в преговорните формати на Г-20 участват представители от държави, които не са членки на Г-20. Поканата за участие на "гостите" във форумите на Г-20 се решава самостоятелно от държавата - ротационен председател за периода на нейното председателство на Г-20.

Тематичен обхват

Приоритетите на всяко ротационно председателство се пречупват през призмата на няколко глобално значими теми, присъстващи постоянно в дневния ред на Г-20. Те могат да бъдат синтезирани както следва:

• Макроикономически мониторинг на перспективите за развитие на световната икономика на базата на Рамковото споразумение в рамките на групата за постигане на уверен, устойчив и балансиран растеж. Световната икономика не може да се възстанови напълно след глобалната криза от 2008 и има опасност кризата да се повтори с много по-голям интензитет и дълбочина. На този фон ангажиментът на групата за постигане растеж с 2% до 2018 е трудно осъществим. Запазват се дисбалансите между държавите от Г-20 по линия на бюджетно-финансовата, валутната и кредитната политики. Проблемът с големите суверенни дългове (особено на държави от еврозоната - Испания, Италия, Гърция) остава нерешен. Мерките за фискална консолидация и структурна реформа (съпътствани с болезнени социални катаклизми) среща съпротивата на народите в тези държави. Групата за изпълнение на Рамковото споразумение обезпечава експертно работата на Г-20 по темата за растежа;
• Инвестиционното финансиране се смята за важна предпоставка за стопански растеж и намаляване на безработицата. Групата смята, че усилията трябва да са насочени към финансова подкрепа на малкото и средно предприемачество и по-добро оползотворяване потенциала на публично-частното партньорство при реализацията на национално значими инфраструктурни проекти. Развиващите се икономики в рамките на Г-20 настояват за по-лесен достъп до инвестиционно кредитиране. В контекста на съкращаване обемите и направленията на инвестиционно финансиране, групата предлага оптимизиране на регулаторната рамка (в т.ч. разширяване спектъра на източниците на финансиране - институционни инвеститори, фондови и дългови пазари, държавни гаранции). Но това е трудно осъществимо. Предлага се подобряване на кредитоспособността на банките чрез тяхната рекапитализация. Състоянието на водещи структурообразуващи банки в еврозоната остава нестабилно. Евентуален срив на водещата европейска Дойчебанк може да предизвика не само срив на еврозоната, но да постави началото на нова глобална финансова криза;
• Въпросите на трудовата заетост заемат важно място в работата на Г-20 и се разискват съвместно от експертите по труда, социалната политика и финансите в рамките на Групата по въпросите на заетостта. Овладяването на безработицата се поставя в контекста на политиките, лансирани от Г-20 за стимулиране на икономически растеж. Г-20 поставя акцент върху засилващата се социална маргинализация на младото население. Високите нива на безработица сред него са сериозен глобален дестабилизиращ фактор (пример за това е "Арабската пролет"). Лансират се политики за увеличаване на женския компонент в трудовата заетост (поет е трудно осъществим ангажимент за намаляване на джендър разликата с 25% до 2025);
• Реформата на глобалната валутно-финансова архитектура е ябълката на раздора в рамките Г-20. Експертите обсъждания протичат в Работната група за реформиране на валутно-финансовата система. Реформата следва да се анализира през геополитически ракурс. Тя буксува заради засилващото се съперничество между постиндустриалния Запад и развиващия се Изток (преди всичко Източна Азия, догонваща Запада по-икономически показатели). От една страна се признава системнообразуващата роля на международните финансови институции (МВФ и СБ) в световната икономика и финанси и се предвижда увеличаване на кредитния портфейл на МВФ до 750 млрд. щ.д. От друга страна се поставя остро въпросът за реформа на квотното разпределение (преразпределяне на квотите в посока засилване тежестта на бързоразвиващите се икономики в управленската система на фонда, повишаване ролята на банките за развитие в инвестиционното финансиране - преди всичко на инфраструктурните проекти). Аргументите са, че реформата ще повиши легитимността на МВФ и способността му адекватно да реагира на валутно-финансовите кризи. През 2010 Сингапур предупреждава Г-20 от трибуната на ООН, че реформата на международната валутно-финансова архитектура не може да се извърши без да се отчетат интересите на влиятелните центрове на глобалната делова активност (визирайки себе си). Сингапур инициира образуването на неформалната структура - Глобална група за управление (ГГУ), обединяваща интересите на 28 държави, които не са част от Г-20 (микро държави и развиващи се държави). Опасността от превръщането на ГГУ в контрапункт на Г-20, подтиква клуба на 20-те да включи Сингапур със статут на "поканен гост" в срещите на върха на Г-20 от Сеулската среща (2011) до последната в Пекин през 2016. Реформата на валутно-финансовата архитектура включва и мерки в подкрепа на националните валути в международните разчети и съгласуване на общи механизми за ефективно управление на държавните суверенни дългове (експертите от Г-20 и МВФ изготвят Ръководство за управление на държавен дълг). От 1 октомври 2016 влезе в сила решението на МВФ за включване на женминби (валутния китайски юан) в кошницата от резервни валути със специални права на тираж (в съотношение 42% щатски долар, 31% евро, 11% женминби, 9%, японска йена, 8% британска лира). Издигането на китайския юан до трета по сила резервна световна валута ще има дългосрочни геополитически последствия и е в унисон с усилията за реформа на глобалната валутно-финансова архитектура. От Пекин се очаква да се откаже от изкуственото девалвиране на националната си валута (като мярка за повишаване конкурентноспособността на стоковия му износ) и да определя курса на юана на пазарен принцип. Решението на фонда е признание за силата на китайската икономика. Поднебесната допринася с близо 28% за световния стопански растеж и всяко забавяне темповете на китайската икономика рефлектират негативно върху глобалната икономика. Наред с това следва да се отчита факта, че на женминби тепърва му предстои да бъде припознат за надежден ликвиден валутно-финансов инструмент. В момента 90% от търговските сделки минават през щатския долар, 40% през еврото и само 2% през китайския валутен юан. Пекин ще се опита за увеличи ролята на механизъма на специалните права на тираж на МВФ в глобалната валутно-финансова система като средство за утвърждаване на собствената си валута в глобален план.
• В Г-20 има консенсус относно основните параметри на реформата на финансовите регулации и надзор. От начина на управление на системата на финансово регулиране зависи в немалка степен предотвратяването на финансовите кризи. В рамките на групата е договорено противодействие на "сивата" банкова дейност и по-специално мерки срещу "офшорките" и размиването на данъчната база. Под настиска на Китай и Русия се приема решение за прекратяване практиката на механично използване на рейтингите, издавани от международните кредитни рейтингови агенции. В същото време се договаря институционализирането на Борда за финансова стабилност;
• Енергетиката, като водещ стопански отрасъл, влияещ върху динамиката на развитие на световната икономика, трайно е застъпена в дневния ред на Г-20. Работната група за устойчива енергетика при Г-20 формира експертизата относно енергийната ефективност и "зеленото" развитие (под "зелено" развитие се разбират инвестиции в нисковъглеродните производства с цел намаляване на парниковите емисии и въздушното замърсяване). Групата участва и в разработката регулаторната рамка за развитието на енергийната инфраструктура.
• Темата за развитието е ключова за развиващите се икономики от Г-20. Тезата на Китай за преодоляване на бедността чрез осъществяване на целенасочена политика на развитие намира все повече поддръжници в и извън Г-20. Последната координира усилията си в тази сфера с дневния ред "Цели на хилядолетието за развитие" на ООН. Работната група по въпросите на развитието при Г-20 акцентира най-вече върху необходимостта от инфраструктурно развитие и разширяване на достъпа до основни човешки блага. Във връзка с това е учреден Глобален инфраструктурен хъб, финансиран от държавите в Г-20 и частни средства. Развитието се обвързва с постигането на продоволствена безопасност (увеличение на производството на земеделска продукция и осигуряване на прехраната, преди всичко на най-уязвимите групи от населението) и дългосрочното финансиране на инфраструктурни проекти. Продоволствената сигурност остава сериозен проблем за цели региони.
• Търговията е основен двигател на икономическия растеж и допринася значително за развитието. В тази връзка Г-20 обръща значително внимание за утвърждаване на многостранната търговия. Акцентира се върху следването на принципите на "търговската отвореност". Дълго време се залага върху изхода "Кръгът Доха", т.е. многостранните търговски преговори за свободна търговия под егидата на СТО, които в крайна сметка завършват безрезултатно. Предстои адаптиране на СТО към променящата се геоикономическа среда. Вклиняването на редица регионални търговски споразумения (например НАФТА, Споразумението за транстихоокеанско партньорство) измества СТО от центъра в периферията на световната търговско-икономическа система. Приоритет на Г-20 в тази сфера остава утвърждаването на интегрирани стандарти за световната търговия (в т.ч. избягване на тарифни ограничения върху инвестициите и търговията със стоки и услуги);
• Прегледът на историята на срещите на върха показва както опити за узурпиране на дневния ред, така и за неговото разводняване. Дневният ред често бива повлиян от текущи регионални и глобални кризи (от финансово-икономически и военнополитически характер). По презумпция на срещите на върха на Г-20 не се обсъждат въпросите на глобалната сигурност. Аргументът е, че въпросите на мира и войната са предмет на решения в рамките на Съвета за сигурност на ООН. Все пак, когато въпросите от геополитическо естество заемат приоритетно място, преговорите зациклят. За първи път, в заключителното комюнике на срещата на върха на Г-20 в Анталия (2015), се изтъква необходимостта от използване на политически средства за разрешаване на въоръжените вътрешнодържавни и международни конфликти. Анализира се хуманитарното, геополитическото и социално-икономическото измерение на бежанския (мигрантския) въпрос. Сирийската и украинската кризи са обсъждани в кулоарите на срещите на върха (във формат двустранни преговори, но не и по време на пленарните заседания на Г-20). БРИКС провежда предварителни консултации за съгласуване на позициите в навечерието на срещите на върха.

Китайското председателство

На срещата на върха в Ханджоу през септември 2016 са съгласувани мерки за оживяване на глобалната икономика, но през призмата на въвеждането на иновации и структурните реформи. Иновативният подход предполага модерна индустриализация (екощадяща) и дигитализация на икономиката. Интернет кардинално промени света, трансформирайки категориите за пространство, време и комуникации, откривайки по този начин необятни възможности за бизнес. Пакетът от двайсетте и осем документа за съгласуване, предложени от китайската страна, до голяма степен се препокрива с основните положения от дневния ред на ООН. Пекин лобира за устойчиво развитие и по-голямо участие на развиващите се икономики в международното разделение на труда. Приоритизира се макроикономическото планиране в сферата на развитие. На форума китайската делегация настоя за реално подпомагане индустриализацията на африканския континент като начин за преодоляване на неговата социално-икономическа изостаналост и излизане от световната геополитическа периферия. От списъка на "поканените гости" за форума става ясно, кои са регионите от особен интерес за Китай (в Централна Азия - Казахстан; в Кавказ - Азербайджан; в ЕС - Нидерландия, Испания, плюс неутрална Швейцария; в Югоизточна Азия - Виетнам, Лаос, Камбоджа, Тайланд, Филипините, Миянмар, Сингапур; в Персийският залив - ОАЕ; в Океания - Нова Зеландия, в Африка; - Египет, Чад, Зимбабве, Етиопия, Сенегал). Сферите на търговията и инвестициите традиционно присъстват и в решенията на китайското председателство. В одобрената стратегия за търговски растеж се отбелязват усилващите се протекционистки тенденции. В същото време, във важен рамков многостранен документ се регламентират принципите на инвестиционната дейност.

Заключение

Глобализацията подтикна световната общност да създаде нови формати на високо равнище за съгласуване на политики. Г-20 е на световния хоризонт вече близо двайсет години. Групата е разкрачена между функцията си на "кризисен щаб" и "направляващ комитет". Тя има принос за разрешаване на икономически и финансови кризи, насърчаване на сътрудничеството по въпросите на развитието и разработката на модели за глобално икономическо управление. Г-20 формира стратегически препоръки за осигуряване на макроикономическа стабилност (устойчив растеж, заетост, валутна стабилност и прочие). Държавите-участнички в групата имат нужния дипломатически авторитет и геополитическа тежест (регионална или глобална, в зависимост от визираната държава). Основният проблем е, че договореностите от срещите остават затворени в рамките на Г-20. За момента лидерите на Г-20 трудно формират консенсусна политическа воля за справяне със системните предизвикателства пред глобалната икономика и финанси. Липсва консенсус относно визиите за развитие на света. Сегашният световен ред, основан на принципите на Вашингтонския консенсус, не се приема еднозначно от незападния свят като се търси баланс между западното и незападно виждане за глобално управление. Въпросът, как да се адаптират утвърдените глобални финансови структури към променящата се геоикономическа среда остава открит. Погледнато отвън Г-20 е оприличавана като условна група, присвоила си прекомерни правомощия и неотразяваща интересите на цялото човечество. Критиците на Г-20 я обвиняват, че съставът й не е формиран на принципа на широката представителност (като за пример се дава Африка, която е слабо представена).

Започналото германското председателство на Г-20, което ще завърши със срещата на върха в Хамбург през юли 2017, ще бъде изправено пред сериозни геополитически предизвикателства. Вашингтонският консенсус, въплътил в себе си неолибералния транснационален корпоративен глобализъм, се сблъсква с надигащата се консервативна вълна на "суверенизация" (засилване ролята на националната държава в управлението на икономическите процеси). Новата американска администрация на консервативно настроения президент Тръмп заяви намерението си да преразгледа редица политики на отиващата си администрация на демократите. В глобален план е възможно известно връщане към принципите на икономическия национализъм (ясна линия на протекционизъм), което ще удари по либерализацията на световната търговия (упорито прокламирана в рамките на Г-20). Очаква се да бъдат преразгледани ангажиментите на САЩ по линия на климатичните промени. Германското председателство ще протича и на фона на задълбочаващ се миграционен проблем и ислямизация на Европа. ЕС е в сериозна системна криза, изходът от която съвсем не е ясен. Кризата в ЕС е квинтесенция на дилемата, кои да са водещите фактори в управлението на процесите на глобализация - наднационалните или междудържавните структури и механизми на координация.

Бележки:

1. За първи път са заседавали през 2010 във Вашингтон. Съгласуват решения по въпросите на трудовата заетост, социалното подпомагане, генериране на работни места. На срещите в Париж (2011) и Гуадалахара (Мексико, 2012) се взимат решения за насърчаване на младежката трудова заетост. В обсъжданията участват и експерти от Международната организация на труда (МОТ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

2. Първите консултации в Париж през 2011 завършват с изготвянето на мерки за стабилизиране на цените на земеделска продукция. Срещата на заместник-министрите на земеделието през 2012 е важен етап от подготовката на срещата на върха в Лос Кабос, Мексико. Решения: съгласуване на позициите по икономическите, социалните и екологичните аспекти на земеделието и прехраната. В двете срещи със статут на поканени гости се включват експерти от Организацията по прехрана и земеделие на ООН, Международния фонд за земеделско развитие, Световната програма по прехраната.

3. Проведена е съвместна среща с министрите на финансите на Г-20 във Вашингтон (2011), на която се обсъдени проблемите на развитието в контекста на глобалния икономически дневен ред. В обсъжданията участват също експерти от МВФ, Световната банка, ОИСР, Организацията по прехрана и земеделие.

4. Проведени са четири срещи в Южна Африка, Южна Корея, Франция, Мексико за периода 2010-2012. Като поканени гости участват Дания, Испания, Чили, Перу, Ел Салвадор, Ямайка, Колумбия, Камбоджа, експерти от Световната туристическа организация, ОИСР, Международната организация гражданска авиация, Международната асоциация за авиационни превози и др. ООН подпомага експертно подготовката и изготвянето на препоръки за срещата на върха в Лас Кабос, Мексико (2012) Взето е решение да се подкрепи туристическия отрасъл заради неговия принос за осигуряване поминък на цели общности.

5. През 2011 Франция, в качество си едновременно на ротационен председател на Г-7 и Г-20, инициира обсъждане за развитие на творческите професии в условията на дигитален век.

6. В този преговорен формат неизменно присъстват ключови представители на водещи в международната търговия нации и експерти от ОИСР и Световната търговска организация (СТО)

7. За първи път се срещат неформално в Лос Кабос, 2012. Поканени са 10 държави, сред тях Бенин (ротационен председател на Африканския съюз), Камбоджа (ротационен председател на АСЕАН), Чили, Колумбия, Испания, Алжир, Азербайджан, Норвегия, Сингапур, ОАЕ. Мексиканският президент Калдерон използва срещата да артикулира приоритетите на мексиканското председателство. Съгласуват се действия за укрепване механизмите на глобалното управление и овладяване на кризи. Акцентира се върху нуждата от използване инструментариума на превантивната, а не реактивната дипломация, и от възприемане на подход за третиране на въпросите на политиката, икономика и сигурността в общ пакет. Провеждат се и срещи по сирийската и украинската кризи, но в повечето случаи в кулоарите на форумите на върха на Г-20. През 2014 Австралия прави опит да изолира Русия на срещата на върха в Бризбейн, като по този начин я накаже заради намесата й украинския конфликт, но не успява. БРИКС се противопоставя на австралийското искане в нарочно съвместно официално изявление като посочва, че Г-20 принадлежи на всички държави-участнички в групата, а не на отделно взета държава (т.е. решенията се взимат с консенсус).

*Българско геополитическо дружество