Проектът "Турски поток" в контекста на новото сближаване между Анкара и Москва

Пред телевизия HaberTurk той подчерта, че "няма никакви проблеми с осъществяването на проекта, като единственото ново, което предложихме, е да си поделим разходите по полагането на частта от газопровода, преминаваща през наша територия". На свой ред, Владимир Путин акцентира, че "една част от "Турски поток" е предназначена изключително за покриване вътрешните нужди на Турция и в хода на разговорите стана ясно, че тази част въобще не подлежи на съмнение, а практическата и реализация може да стартира съвсем скоро".

Няколко дни по-късно турския посланик в Москва Умит Ярдин потвърди, че "в момента обсъждаме колко тръби - една или две, ще има новият газопровод, проектът за който беше замразен след влошаването на отношенията между двете страни през ноември 2015". Според руския енергиен министър Александър Новак, вече се формира работна група, която да подготви официално междуправителствено споразумение за "Турски поток", което може да бъде подписано още през октомври 2016. Той отбеляза, че става дума за изграждането на първата тръба на газопровода по дъното на Черно море и, евентуално, за полагането на втора тръба, по която ще се доставя природен газ за потребителите в Югоизточна Европа (включително за България). Последната обаче ще бъде положена само, ако Москва получи гаранции от ЕС и Европейската комисия, че тя действително е необходима и изграждането и няма да срещне съпротивата на Брюксел.

Кои са истинските противници на "Турски поток"

На 1 август Reuters публикува статия (1), в която описва тревогата сред европейските дипломатически кръгове от възобновяването на "Турски поток". При това, според нейните автори Алисия де Карбонел и Владимир Солдаткин, става дума по-скоро за политическа реторика, отколкото за реален проект. В тази връзка, Reuters цитира еврокомисаря по енергетиката Марош Шефчович, според който: "ние следим много внимателно случващото се в Турция, която е ключова държава за реализацията на проекта за Южния газов коридор, подкрепян и от ЕС". Всичко това отново поставя въпроса за връзката между проектите "Турски поток" и "Южен коридор" и как те засягат интересите на различните държави.

Що се отнася до Украйна, повечето местни анализатори оценяват евентуалното изграждане на газопровода "Турски поток" като "последния пирон в ковчега на газопреносната система на страната". Неслучайно украинският Нафтогаз толкова бърза да се отърве от структурите на газопреносната система и подземните газови хранилища, които, ако не бъдат модернизирани (което изисква изключително сериозни инвестиции), изглеждат обречени. А с появата на алтернатива на газовия транзит през Украйна в лицето на газопроводите "Северен поток 2", "Турски поток" и евентуалното отклонение на последния, условно наречено "Балкански (или "Български") поток", тези шансове окончателно се изпаряват.

По отношение на Турция и Азербайджан, ще напомня, че след рязкото влошаване на отношенията с Москва в края на 2015 Ердоган безуспешно се опита да намери алтернатива на руските газови доставки. В тази връзка Анкара се споразумя с Баку за ускоряване на изграждането на Трансанадолския газопровод (TANAP), който да свърже азерското газово находище Шах Дениз, през Груция, Турция, Гърция и Албания, с Южна Италия. Между другото, ангажирайки се с проекта TANAP, Баку на практика окончателно сложи кръст не само на проекта за газопровода Nabucco, но и на плановете за изграждане на газови терминали в Украйна.  Както е известно, планира се по TANAP за Турция да се доставят по 6 млрд. куб. м годишно, плюс още 10 млрд. куб. м за Европа (от тях 1 млрд. за България). И за Турция, и за Европа обаче, тези обеми са изключително малки (само потребностите на Южна Италия например, са двойно по-големи), а най-лесният и евтин начин да си доставят повече природен газ, е да го купят от Русия.

Преди подписването на споразумението за тръбопровода "Северен поток 2", Германия беше сред най-изявените противници на проектите за газопроводите "Южен поток" и "Турски поток", като редица анализатори обясняваха това с желанието и да защити интересите на Киев. Сега обаче става ясно, че Берлин е преследвал единствено собствените си интереси (доколкото основният лобист на "Северен поток 2" е именно немският бизнес) и не се интересува особено от перспективата, че Украйна може да загуби статута си на незаобиколима транзитна държава за руския газ.

На свой ред, Полша традиционно се обявява против "Северен поток 2", но от друга страна сондира възможността да резервира за себе си част от газовите обеми, които биха могли да се транзитират по него в бъдеще. Тоест, полският протест има повече политически, отколкото икономически характер.

Що се отнася до България, която дълго време се надяваше, че проектът за газопровода "Южен поток" все пак ще бъде възроден, тя направи много за да не допусне евентуални претенции от страна на ЕК в рамките на Третия енергиен пакет. В резултат Еврокомисията подкрепи изграждането на българския газов хъб "Балкан", което стана ясно след срещата на премиера Бойко Борисов с европейския комисар по климата и енергетиката Мигел Ариас Канете. Сега, с възобновяването на проекта за "Турски поток" - разбира се, ако той включва две, а не само една тръба - част от руския газ, който ще се транзитира по този газопровод може да се насочи към новия хъб „Балкан” и оттам да се преразпределя към Европа. При това втората тръба най-вероятно въобще няма да стига до Турция, а ще се насочи директно към хъба край Варна. В тази връзка си струва да цитирам и писмото на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер до премиера Борисов, в което се посочва, че "ние също подкрепяме важните стъпки към реализирането на проекта за газоразпределителен център „Балкан“, по който ЕК работи много активно, и към който може да бъде свързана новата мрежа за доставка на газ от Русия, по начин, напълно съответстващ на правилата на ЕС“.

Яростни противници на проекта за "Турски поток" (и още повече на този за "Северен поток 2") са балтийските постсъветски държави, които принципно застават против всеки руски проект без значение, дали той е изгоден за тях или не. За повечето останали държави от ЕС общо взето е без особено значение, дали "Турски поток" ще стане факт, или не. Изключение са Италия и Гърция, които биха могли да решат част от енергийните си проблеми след неговата реализация.

От всичко казано по-горе става ясно, че основният противник на руските газови проекти в Европа всъщност са Съединените щати. Както е известно, реализацията на "Южен поток" се провали именно в резултат от директния натиск на Белия дом върху правителствата на държавите участиници и най-вече върху българското, което се поддаде първо. Паралелно с това САЩ, съвместно с Германия, оказваха натиск върху Турция да не се ангажира с проекта "Турски поток", а и в момента Вашингтон продължава да притиска Берлин и ЕС, като цяло, да блокират "Северен поток 2". В същото време такъв допълнителен фактор, като очертаващата се нова дестабилизация на Украйна би поставил под съмнение руските газови доставки в Европа. А основната причина за тази американска стратегия е стремежът да бъдат реализирани икономическите интереси на САЩ, а именно възможността за мащабни доставки на европейския пазар на американски втечнен шистов газ (LNG) на завишени цени, които в момента трудно могат да се конкурират с тези на руския "тръбопроводен" газ. Тоест, изводите, които се налагат, но които упорито се игнорират от анализаторите на Reuters (а и не само от тях), са че реализацията на "Турски поток" представлява заплаха на първо място за САЩ. На всичкото отгоре, след опита за държавен преврат в Турция, отношенията между Анкара и Вашингтон силно се влошиха и американците вече не могат да разчитат на досегашното си влияние върху турската политика. Което означава, че възобновяването на проекта за газопровода "Турски поток" може да сложи кръст на цялата сложна геополитическа игра, която Белият дом стартира още през 2013, а вероятно и преди това.

Какво предстои

И така, на експертно равнище вече се обсъждат детайлите на проекта: броят на тръбите на бъдещия газопровод, машрута на трасето, както и цената на изграждането му. Предвид активната подготовка за строителството на "Северен поток 2" (с капацитет 55 млрд. куб. м) едва ли можем да очакваме простото възобновяване на замразения през ноември 2015 проект. Както е известно, той предвиждаше газопроводът да има четири тръби с общ капацитет 63 млрд. куб. м. Сега обаче, двете страни вероятно ще се споразумеят за далеч по-скромен обем от 32 млрд. куб. м. Именно тази цифра споменаваше още в началото на октомври 2015 и шефът на Газпром Алексей Милер. Според предишните условия, Турция би могла да поеме 14 млрд. куб. м. Засега не е ясно, къде ще отидат останалите около 18 млрд. куб. м.  Да не забравяме също, че противоречията между Москва (Газпром) и Брюксел въобще не са изчезнали макар че България и други държави от Южна Европа нееднократно призоваваха руснаците да се върнат към идеята за "Южен поток".

Ясно е, че в новия си вид, проектът несъмнено ще бъде по-евтин. На първо място, защото много от подготвителните работи, включително закупуването на тръбите, вече са извършени. На второ място, полагането на една или две тръби, естествено, ще излезе по-евтино от предвидените в предишния вариант четири. Ако преди година Газпром оценяваше стойността на "Турски поток" на 11,4 млрд. евро, сега предварителните оценки сочат, че полагането на една тръба с капацитет 14 млрд. куб. м до Турция ще струва не повече от 0,8-1 млрд. евро.

От друга страна обаче, проектът едва ли ще се изчерпва с полагането на само една тръба. Както е известно, той изначално беше замислен като възможност за максималното съкращаване на руския газов транзит през Украйна. Впрочем, дори и в сегашния си "орязан" вид, "Турски поток" драстично ще намали украинския газов транзит. Ако капацитетът му действително достигне 32 млрд. куб. м (което може да се случи само при полагането на две тръби), това съкращение ще бъде с 50% (през миналата 2015 руснаците са доставили на европейския пазар 64 млрд. куб . м газ). Очевидно е, че паралелното пускане в експлоатация на "Северен поток 2" ще прекрати окончателно транзита през Украйна, което Брюксел категорично не иска да допусне. Тоест, дори в новата си конфигурация проектът "Турски поток" може да се окаже "нож с две остриета" в отношенията между Русия и ЕС и битката за украинския транзит ще се изостри.

Стремежът на Москва Турция да продължи да бъде сред най-големите потребители на руски газ е разбираемо. Търсенето в тази страна нараства с около 3% годишно и в момента тя е втория най-голям пазар на Газпром след Германия. При това Турция изцяло зависи от вноса на газ, а руският гигант осигурява почти 60% от потреблението и (27,4 млрд. куб. м през 2014). Турците получават природен газ и от Азербайджан (5,3 млрд. куб. м) и Иран (8,9 млрд. куб. м) както и втечнен газ (6,9 млрд. куб. м). Страната разполага само с едно подземно газохранилище, затова "излишният" капацитет на газопроводите и е необходим за да се справя безпроблемно с пиковете в газовото потребление.

В същото време, Москва е наясно, че не би трябвало да надценява сегашния доминиращ дял да руския газ на турския пазар. Политическата криза между Русия и Турция накара Анкара спешно да търси алтернатива на руските газови доставки. За целта тя се опитва да ускори получаването на нови газови обеми от Азербайджан и да изгради газопровод от Иракски Кюрдистан (който може да е готов още до края на 2016), освен това проучва възможностите за закупуване на допълнителни обеми LNG от Алжир и Катар. Към това следва да добавим и интензивните контакти с Израел във връзка с евентуалните доставки в Турция на природен газ от находището "Левиатан" в Източно Средиземно море.

Тоест, газовите доставки на турския пазар са достатъчно диверсифицирани, като в перспектива тази диверсификация може да нарасне. От друга страна, самите турски газови компании смятат своите азербайджански, ирански и кюрдски партньори за недостатъчно надеждни. В исторически план, Газпром нерядко поемаше ролята на "балансиращ доставчик", като в определени момента екстрено покриваше дефицита, възникнал заради прекъсванията в газовите доставки от Иран, а напоследък и от Азербайджан. Освен това, за да замени руския газ с LNG, Турция следва да направи непосилни за нея инвестиции за изграждането на съответната инфраструктура.

Както е известно, в началото на следващото десетилетие изтича срокът на част от договорите за доставка на руски газ в Турция, т.е. те трябва да бъдат удължени и разширени, предвид нарасналото търсене. Проблемът обаче е, че турската страна следва да потвърди този ръст още сега, т.е. преди началото на строителството на "Турски поток". След срещата между Путин и Ердоган в Санкт Петербург стана очевидно, че най-важните детайли, касаещи изграждането на този газопровод ще бъдат уточнени през следващите месеци. Най-сериозният сред тях е проблемът за транзита. Защото руските енергийни стратези едва ли биха допуснали, освобождавайки се от зависимостта от украинския транзит, Русия да се окаже в зависимост от този през Турция. Тъкмо затова вероятно ще се търсят нови варианти, включително промяната на направлението на една от тръбите на газопровода към България. Още повече, че присъединяването на Крим към Русия съществено промени конфигурацията на руските териториални води и сега Москва не се нуждае от съгласието на Украйна или Турция за прокарването на тръби по дъното на Черно море. Което несъмнено е огромен шанс за България. Както посочва българския енергиен експерт проф. Атанас Тасев, ако „Турски поток“ остане с една тръба, България няма да може ефективно да транзитира газ, тъй като газът който транзитираме от Украйна, сега ще мине през първата тръба на "Турски поток". Ако обаче, проектът включва две тръби, напълно възможно е втората да влезе в проекта за газовия хъб "Балкан". Както е известно, към него има сериозен инвестиционен интерес от чужбина и това би трябвало да активизира българските власти.

Все още е рано да се пресмятат всички плюсове и минуси на възстановяването на руско-турското енергийно сътрудничество и евентуалното изграждане на "Турски поток". Неслучайно редица експерти, включително и руски, предпочитат да говорят за "прозорец на възможностите", възникнал след срещата между Путин и Ердоган през август. Тепърва предстои да видим, колко дълго този "проозорец" ще остане отворен.

Бележки:

1. Аlissa de Carbonnel Vladimir Soldatkin,  Turkey, Russia pursue gas pipe dream as EU frets, http://www.reuters.com/article/us-russia-turkey-turkstream-idUSKCN10C2NT

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

{backbutton}