По данни на Eurostat, през миналата 2015 в целия Европейски съюз са регистрирани 1,22 милиона молба за предоставяне на бежански статут. Това обаче са само официалните заявки, а общото количество на мигрантите е много по-голямо. Само в Германия например, в периода януари-ноември 2015 са пристигнали над милион нови имигранти.
Мигрантското нашествие в Европа през 2015
Легенда: Горе вляво: Държави, генериращи мигранти Горе вдясно Брой на бежанците Миграционни маршрути Долу: Месечен брой на молбите за убежище
Миграционната политика на ЕС, отхвърляща по принцип каквато и да било форма на колективна идентичност, доведе до изострянето на етносоциалните конфликти. В резултат Европа беше залята от етносоциални масиви от близкоизточни мигранти, които на практика са носители на ислямското самосъзнание - архаично, устойчиво и абсолютно невписващо се с културния тип на средния съвременен европеец.
Изтърканите принципи на толерантността, човешките права и мултикултурализма изискват от европейските власти да предоставят на мигрантите максимални права и свободи, без обаче да им налагат каквито и да било сериозни задължения. В резултат от тази миграционна политика на ЕС през 2015 беше критично нарушен балансът между коренните европейци и мигрантите, оформиха се обширни социокултурни зони на ислямско-арабско население (самият факт на чието съществуване тотално се игнорира от либералните европейски власти поради липсата на критерии за колективна идентичност в съвременното европейско право и политика) и беше създадена подходяща среда за формирането на структури на радикалния ислямизъм, като процесът се улеснява от масовото инфилтриране на активисти на радикалните фундаменталистки организации в неконтролируемия имигрантски поток към Европа. Сред най-показателните примери за "сблъсък" между несъвместимите цивилизационни принципи на европейското общество и мигрантите бяха нападенията в Париж през ноември 2015 и масовите сексуални посегателства в Кьолн през новогодишната нощ. "Френският 11 септември" беше най-мащабния по броя на жертвите терористичен акт в цялата история на Франция, а случилото се в Кьолн и редица други европейски градове извади наяве драстичните различия в "джендърните принципи" на европейската и ислямската култури, подчертавайки когнитивния дисонанс на ислямското общество (което е силно патриархално) с джендърната политика, доминираща в Европа.
Сексуални посегателства, извършени от имигранти в новогодишната нощ в Европа
Разбира се, сегашната миграционна криза не възникна просто така, от нищото. В основата и бяха събитията, свързани с т.нар. "арабска пролет", колапсът на държавността в Либия и задълбочаването на хаоса в Сирия, Ирак и други региони в Големия Близък Изток. Както е известно, първата бежанска вълна, свързана с този процес, засегна Южна Испания, италианското и френското средиземноморско крайбрежие и Крит още през 2011. Две години по-късно, през октомври 2013, станахме свидетели на трагедията край италианския остров Лампедуза, където потъна кораб натоварен с над петстотин мигранти от Африка. Постепенно нарастваше броят на официално фиксираните нелегални преминавания на границата. Така, по данни на Европейската агенция за управление на външните граници (Фронтекс), през 2014 в Западните Балкани са фиксирани 43360 такива случаи, което е 2,2 пъти повече, в сравнение с 2013 и 6,8 пъти повече, отколкото през 2012. Според Върховният комисариат на ООН за бежанците, през 2015 в Европа са пристигнали около един милион бежанци, като 825 хиляди са влезли през Гърция, 151 хиляди - през Италия, а 3500 - през Испания. 84% от тях са идвали от десет държави, обхванати от конфликти.
Макар че в момента, т.е. в началото на 2016, броят на пристигащите на континента мигранти не може да се сравнява с пиковите показатели от септември-октомври 2015, а темата за бежанците беше леко засенчена от руската операция в Сирия, серията терористични нападения в различни точки на света, включителон в съседна Турция, и рязкото влошаване на отношенията между Москва и Анкара, въобще не може да се разчита, че мигрантската криза вече е преминала върховата си точка. Тъкмо напротив. Моментният спад на миграционната активност се дължи най-вече на сезонните фактори. Далеч по-важното в случая е, че не е изчезнала основната причина за нея, а именно голямата криза в Близки Изток. Освен това, в Европа досега са успели да влязат само част от мигрантите, намиращи се в Турция (2,29 млн. души), затова през настоящата 2016 следва да очакваме нова и не по-малко мощна от миналогодишната миграционна вълна.
На трето място, над половината от пристигащите в Европа мигранти са мъже, като 69% от тях са на възраст между 18 и 35 години. Мнозина нямат документи. Това ще има дългосрочни културни и криминални последици. Междувременно, както вече посочих, драстично е нараснал броят на молбите за предоставяне на убежище - от 625 хиляди, през 2014 до 1,22 млн., през 2015. За сравнение ще напомня, че максималният брой на бежанците на континента в разгара на югославските войни, т.е. през 1992, беше 672 хиляди.
На четвърто място, след терористичните нападения в Париж през ноември 2015, имигрантският проблем през Европа излезе извън рамките на регионалия и хуманитарния контекст и се превърна в проблем на политиката и сигурността, при това с континентални измерения. Неслучайно командващият въоръжените сили на Швейцария генерал Андре Блатман предупреди наскоро, че Европа се намира на границата на гражданска война и посъветна сънародниците си да се въоръжават, макар че по официални данни, всеки втори швейцарец вече притежава огнестрелно оръжие.
Може ли да бъде спряно мигрантското нашествие
Както е известно, лансираният през миналата година план на германския канцлер Меркел за справяне с мигрантската криза включваше три основни пункта: премахване на причините за бежанския поток и на първо място конфликтите в Близкия Изток, постигане на споразумение с Турция да спира бежанските потоци на европейската граница и равномерното разпределяне на мигрантите в рамките на ЕС. Както повечето политици, така и експертната общност обаче, смятат този план за неособено реалистичен. Истината е, че конфликтите в Близкия Изток, Африка както и в някои постсъветски държави, са програмирани за десетилетия напред и ЕС, който продължава да е "политическо джудже" не е в състояние да оказва реално въздействие върху хода им. Споразумение с Турция пък едва ли е възможно, защото Анкара непрекъснато повишава финансовите си претенции към Брюксел за сдържането на миграционната вълна и откровено шантажира Европа. Що се отнася до "справедливото разпределяне на бежанците в държавите от ЕС", тази идея също не изглежда реалистична - членовете на Съюза все повече демонстрират здрав национален егоизъм, да не говорим, че тези от Източна и Югоизточна Европа категорично отхвърлят квотната система за т.нар. "бежанци".
Безполезни изглеждат и повечето други предложения, като например втвърдяването на правилата за приемане, въвеждането на "временен бежански статут" или на "таван на миграционния контингент" и т.н. Просто защото, мигрантите не се съобразяват с никакви закони, а нашествието им има стихиен характер, т.е. много прилича на това през последното столетие от съществуването на Римската империя.
Подобно е и предложението за създаването на прословутите "горещи точки", т.е. на филтрационна лагери на гръцките острови, както и на германско-австрийската граница и в някои други гранични зони (твърди например че сред тях е и Странджа, на българо-турската граница). Там мигрантите трябва да бъдат стриктно проверявани, като онези, идващи от "неприемливи" държави (сред които са например Тунис, Алжир и Мароко), трябва да бъдат отсейвани и изпращани обратно в родината си, а останалите да минават през ускорена регистрация. В Германия планират те да бъда настанявани в определени населени места без право да ги напускат, тъй като властите вече се опасяват от струпването на мигранти в големите градове. Много съмнително е обаче, че този план ще сработи, включително заради тромавата и неефективна европейска бюрокрация.
Добре известно е, че Гърция е слабо място и дори своеобразна "дупка" по южния фланг на ЕС. Проблемът обаче е, че "затварянето" на морските и граници е изключително трудно. Неслучайно в Европа вече се чуват гласове, че прекратяването или поне драстичното ограничаване на "балканския мигрантски транзит" може да наложи изключването на Гърция от Шенгенското пространство за да се изгради нова, защитена граница между нея и останалите балкански държави и най-вече Македония и България.
Междувременно на една от последните срещи на вътрешните министри на държавите от ЕС в Амстердам, Германия и Австрия настояха по отношение на Гърция да се приложи чл.26 на Шенгенския договор, който задължава държавите от тази зона да защитават външните граници на Съюза. Това означава, че ако не е в състояние да го направи, Гърция може да бъде изключена от Шенген. Този ултиматум към Атина показва, че "еврократите" стават все по-нервни. Всичките им досегашни опити за разрешаване на миграционната криза се оказваха безуспешни. Още през януари 2016 (т.е. далеч преди "сезона") през Егейско море всяка седмица ден в Гърция влизаха по 10 хиляди имигранти и то въпреки лошото време, което означава, че през пролетта тази цифра може да нарастне в пъти.
Един от вариантите, предложен от Австрия, предвижда създаването на първи филтрационен кордон в Словения, която е втората след Гърция държава от Шенгенското пространство по пътя на мигрантите. Тук ще бъдат отделяни мигрантите от Пакистан, Афганистан и Северна Африка, нямащи право на убежище.
Очаквайки вземането на принципни и всеобхватни решения по въпроса, редица държави от ЕС, включително Германия, Австрия, Белгия, Швеция и Дания, се готвят да удължат контрола по границите си поне до края на 2017. Освен това Австрия обяви, че въвежда "горна граница" за броя бежанците, които могат да разчитат на политическо убежище. През 2016 например, такъв статут ще получат не повече от 37,5 хиляди дущи, а до 2019 - общо 127,5 хиляди. Това решение, което не беше съгласувано предварително с Берлин, се оказа поредния шамар за Меркел, която упорито отказва да признае необходимостта от установяването на т.нар. Obergrenze, т.е. "горна граница" за бежанците. При това австрийският канцлер Вернер Файман обяви, че страната му няма намерение да иска разрешение от Германия по подобни принципни въпроси.
Впрочем, в самата Германия също се обсъждат планове за пълното затваряне на границите, но там се опасяват, че това може да има множество негативни последици. Неизбежен става ефектът на доминото, т.е. Австрия, Словения, Сърбия, Хърватска, Македония и България също ще бъдат принудени да затворят границите си. В резултат, в Гърция, където ще се струпа основната маса мигранти, ще възникне взривоопасна ситуация, която може да провокира истинска хуманитарна катастрофа на Балканите, като цяло. В частност, заради строгите проверки по международните магистрали ще се образуват огромни задръствания, което ще нанесе сериозни икономически вреди на всички европейски държави. Много съмнително е и, доколко "непроницаема" ще се окаже южната граница на Германия, защото готовите на всичко мигранти ще продължат да я нарушават по всевъзможни начини.
Предвид опасенията, че сътрудничеството с Гърция за защита на външните граници на ЕС няма да доведе до реални резултати, тихомълком се реализира и друг план за сдържане на мигрантите. Става дума за изграждането на преградна стена в Македония. Съдейки по всичко, на малката балканска държава се отрежда ключова роля като буфер по пътя на мигрантите към Централна Европа. Тази инициатива беше лансирана още в края на 2015 от "Вишеградската четворка" (Унгария, Чехия, Словакия и Полша), като унгарците помагат на Македония със свои специалисти и вече изпратиха поделение на вътрешните си войски на македонско-гръцката граница, както и голямо количество бодлива тел и бетонни стълбове, достатъчни за покриването на 100-километров участтък. Помощ за Македония в това отношение оказват също Чехия и Словакия. Унгарският премиер Виктор Орбан призова Македония и България изцяло да преградят границата си с Гърция за да спрат "миграционното нашествие". Но, докато македонците наистина го правят, българското правителство се ослушва, което поражда риска страната ни да се превърне в основната цел на следващият голям мигрантски поток още през пролетта на 2016.
На свой ред, ЕС, който очевидно е неспособен самостоятелно да разреши бежанската криза, наблюдава с мълчаливо одобрение тази инициатива на държавите от Вишеградската група. Необходимо е обаче тя да получи официалната санкция на Брюксел, защото без логистичната и финансова подкрепа на Съюза реализацията на този проект ще се окаже доста трудна. От друга страна, приемането на подобно решение няма да е лесно, защото ЕС ще трябва да наруши собствените си принципи, да забрави за "човешките права" и да подкрепи "недемократичното" правителство на македонския премиер Груевски, което вероятно ще спечели и настрочените през април 2016 избори.
Чисто технически, всички изброени по-горе планове за ограничаването и сдържането на нелегалната миграция са осъществими. Основната пречка пред реализацията им е сбърканата "правозащитна" логика на западноевропейския политически елит, защото ултралибералната идеология продължава да доминира в Брюксел и редица водещи държави от ЕС и най-вече в Германия. В Берлин много обичат да цитират конституцията на ФРГ от 1949, в която се казва, че всички, преследвани по политически причини, имат право на убежище в страната. Тази постановка обаче е формулирана в разгара на студената война, когато единствените бежанци са политическите дисиденти от Източна Европа, и очевидно не визира икономическите мигранти от Африка и Близкия Изток.
При всички случаи обаче, мерки трябва да бъдат взети и то незабавно, защото ситуацията само ще се влошава, а светът, като цяло, е застрашен от многобройни кризи и конфликти. Климатичните катастрофи, свръхнаселеността, племенните и религиозни вражди, войните, епидемиите, криминалният произвол и гладът ще тласкат все нови и нови човешки маси натам, където според тях ги чака стабилен и сит живот, т.е. към Европа.
Очевидно има само едно ефективно решение и то е създаването на ясни и непроницаеми за мигрантите граници на Шенгенското пространство и на ЕС, като цяло. В противен случай големият европейски проект изглежда обречен. Експертите смятат, че разпадането на Шенгенското пространство със сигурност ще бъде последвано и от разпад на еврозоната, а на власт в Европа ще дойдат радикално дяснопопулистки и лявопопулистки партии. В същото време, повечето западноевропейски лидери все още не осъзняват цялата сериозност на ситуацията и продължават да са в плен на неолибералната и постмодернистка идеология, илюстрация за което е крайно лекомисленото обещание на Ангела Меркел: "ще се справим". При всички случаи пробуждането на Европа от либералната и дрямка (ако въобще се случи) ще бъде много тежко.
Като първа стъпка, ЕС би трябвало да превърне своята Агенция за управление на външните граници Фронтекс в истинска общоевропейска гранична служба, която да защитава не само границите на Шенгенското пространство, но и на целия Съюз с всички налични средства, както и пряко да се ангажира с обработката на молбите за убежище. Това обаче ще засегне пряко суверенитета на редица държави, защото ще означава замяна на националните гранични служби. Въпреки това, подобен вариант, който само допреди година изглеждаше фантастичен, днес вече се разглежда съвсем сериозно и може да бъде приет още през юни 2016, въпреки възраженията на редица държави от ЕС.
Мигрантите като ускорител на европейската криза
В ЕС се разраства вътрешният сблъсък относно стратегията на Съюза за справяне с мигрантския проблем. Четирите държави от Вишеградската група (Унгария, Полша, Чехия и Словакия) едновременно обявиха намерение да затворят границите си и така да блокират "балканския маршрут", по който мигрантите се придвижват към Европа. Напоследък в своеобразен политически лидер на тази група страни се превръща Австрия, която е свързана с тях не само в исторически план, но и споделя обши регионални интереси, включително във финансово-икономическата сфера. Общото мнение на групата беше изразено от словашкия външен министър Мирослав Лайчак, според който: "докато не бъде формулирана обща европейска стратегия, държавите, разположени по "балканския маршрут", имат законното право да защитят границите си".
Австрийският концлер Вернер Файман, който доскоро се смяташе за верен съюзник на Меркел, обяви, че страната му е засилила контрола по границата със Словения, както и с Италия в прохода Бренер, който е сред основните европейски транспортни коридори. Впрочем, както съобщават австрийският Kurier и сръбският Danas, още през март ЕС ще затвори границите си за имигрантите. Мярката първоначално ще засегне бежанците от Ирак, после от Афганистан, а накрая и тези от Сирия. Всъщност, това не е нещо съвсем тово. Още преди година Ангела Меркел планираше балканските държави - Гърции, България, Македония и Сърбия да поемат мигрантския поток по "балканския маршрут", а ЕС да се ангажира да покрива разходите им за това. Тогава обаче планът и се провали, защото Брюксел действаше твърде мудно и беше склонен да плати твърде малко. Затова Меркел се опита да убеди Турция да се нагърби с ролята, която преди това се отреждаше на балканските страни, само че и тази инициатива е на път да се провали след серията от взривове в Анкара и разгарящата се в самата Турция гражданска война. Затова сега в Брюксел са склонни отново да се върнат към проекта, залагащ на балканските държави. Остава обаче въпросът, дали планът за затварянето на границите ще сработи? Защото в момента нелегалният трафик на мигранти през Балканите продължава, макар и не в мащабите от есента на 2015. Най-вероятно, действията на Австрия да затвори южната си граница се свързани с някакви преговори между Виена и Белград. Тоест, ЕС изпраща ясен сигнал, че "пътят на мигрантите към Северна Европа се затваря". Впрочем, съседна Унгария затвори този път през своя територия още през 2015.
От друга страна, тъй като ръководството на ЕС не би искало действията му по отношение на мигрантите да бъдат разкритикувани като "нехуманни", председателят на Еврокомисията Юнкер предприе интересен "заблуждаващ маньовър" като формално подложи на критика действията на Австрия, обвинявайки я, че те са в разрез с "европейските ценности". Всъщност, това си беше просто пиар ход, тъй като решението на Виена за затваряне на границите беше пряка последица от политиката на Меркел, доколкото именно Германия започна да връща т.нар. "икономически бежанци" обратно в Австрия. Тоест, австрийското решение беше реакция на все по-хаотичната политика на ЕС. Благодарение на тази политика и лично на нейния идеолог - германския канцлер Меркел, над милион имигранти вече наводниха ЕС само през 2015 и този факт няма как да бъде отречен. Бунтът на останалите членки на Съюза против "германската диктаторка" може обаче, само временно да спре или поне да забави миграционния поток. По-сериозни промени биха могли да настъпят едва след като в Берлин се появат по-адекватни и отговорни политици. Затова, че подобна промяна там наистина е възможна, говори и все по-острата критика срещу политиката на Меркел в средите на самия германски политически елит. Така, съвсем наскоро депутатът в германския Бундестаг Сара Вагенкнехт заяви, че "Меркел стои пред "разбитото корито на Европа" и носи огромна отговорност на сегашните проблеми. Онези, които си мислеха, че Европа ще позволи да бъде управлявана от Берлин, сега не бива да се учудват, че вятърът се обърна". Тя остро разкритикува решението на германския канцлер да направи свой партньор тъкмо Ердоган, "който носи персонална отговорност за бежанската криза. Европа позволява на Турция да я шантажира. В момента Анкара безцеремонно осъществява мощни бомбардировки сращу позиците на кюрдите, затова ви питам, нима искате да ни вкарате във война с Русия заради Ердоган?".
Както е известно, през миналата 2015 ЕС не беше склонен да се вслушва в мнението на Вишеградската група, а и държавите от нея не се решиха да използват правото си на вето по време на дебатите по темата в Брюксел. Впрочем, и сега демаршът на групата можеше да остане без последици, но присъединяването на Австрия към него промени драстично ситуацията. Просто защото тази страна е сред бастионите на политическата интеграция на Европа и нейната икономическа мощ. Затова обещанието на Виена, че ще затвори границите след като запълни националната си квота от 37 хиляди бежанци, провокира тиха ярост в Берлин. Der Spiegel дори заговори за "открита конфронтация" между Германия и оглавената от Австрия Вишеградска група.
Показателно е, че когато австрийският външен министър Себастиян Курц обяви, че след попълването на квотата от 37 хиляди бежанци, "балканският коридор" трябва да бъде затворен, той специално акцентира върху необходимостта това да стори Македония, като по този начин окончателно обърка залозите в игрите на Берлин и Брюксел. При това той обеща на Скопие, че няма остави правителството на Груевски само да се оправя с проблема, а ще му изпрати австрийски военни и полицейски части и ще му окаже друга необходима помощ за затварянето на границата с Гърция.
Впрочем, когато става дума за "балканския маршрут" се визират не толкова Македония, Сърбия или България (правителствата на последните две сякаш не са в състояние да формулират ясна позиция по този въпрос и предпочитат да чакат указанията на Европейската комисия), а Гърция, защото засега именно през нейна територия върви трафикът на мигранти от Турция към Европа. Именно тук обаче се очертава изключително опасен за Европа възел от противоречия, предвид сегашното състояние на гръцко-турските отношения и резките (да не кажа откровено провокационни) действия на управляващия в Анкара тандем Ердоган-Давутоглу.
На фона на все по-тревожните съобщения за случващото се в Сирия и Турция, в сянка остана инициативата на НАТО по въпроса за бежанците. Както е известно, пактът се споразумя с Европейската агенция за управление на външните граници Фронтекс, че негови кораби ще подават сигнали за открити от тях съдове с мигранти в Егейско море. Според Брюксел, това би позволило тяхното безпрепятствено и ускорено връщане обратно в Турция, дори ако бъдат засечени в гръцки териториални води. Въпросът обаче е, кой ще командва въпросните кораби на НАТО? Отговорът е - германците. Тоест, представяйки страната си за най-добрия приятел на бежанците и бастион на демократичните ценности на ЕС и "отвореното общество", правителството на Меркел паралелно с това одобрява прехващането със сила на същите тези бежанци и то в гръцки териториални води. При това става дума за десетки хиляди хора, тъй като според френския Liberation, само през първия месец и половина на 2016 на гръцките острови са пристигнали от Турция поне 70 хиляди бежанци. В тази връзка, вестникът намеква, че появата на корабите на НАТО в Егейско море, "не касае само съдбата на мигрантите". Достатъчно е да си припомим за масовите нарушения на гръцкото въздушно пространство от турски самолети, като само през 2015 те са били над две хиляди.
Впрочем, гръцките анализатори говорят за това много по-открито. Така, според един от водещите политолози в южната ни съседка Георгиос Сеферцис, решението на НАТО да патрулира в Егейско море "може да наруши крехкото геополитическо равновесие. Освен рисковете за усилване на напрежението във връзка със сирийската криза, това ще бъде тежко изпитание за гръцко-турските отношения и, в частност, за подялбата на териториалните води в Егейско море". В тази връзка, Сеферцис посочва, че: "На теория, корабите на НАТО трябва да откриват съдовете с мигранти и да ги насочват обратно към Турция. Възниква обаче въпросът, коя страна - Гърция или Турция, ще бъде предупредена първа за това, ако въпросните мигранти се намират в зона, където реалната морска граница на практика е по-малка от шест мили? Решението на германците, които ще командват тези кораби, може да усили позициите в спорните зони или на Атина, или на Анкара".
Изострящите се германско-австрийски противоречия, нарастващото недоволство на държавите от Вишенградската група, ескалиращото напрежение в гръцко-турските отношения и очевидният стремеж на НАТО да разположи свои сили (включително военноморски) все по-близо до района на операциите на руската авиация в Сирия, са все изключително важни аспекти на общоевропейската криза, която Брюксел и Вашингтон се опитват да сведат само да хуманитарните проблеми на бежанците.
Впрочем, списъкът на вече съществуващите и потенциални конфликти не се изчерпва с това. Европейската комисия например, поиска от правителството на Украйна да настани в страната сто хиляди мигранти от Северна Африка и Близкия Изток. В Брюксел смятат, че така Киев ще демонстрира на практика готовността си да изпълни Споразумението за асоциация с ЕС. От друга страна, както вече посочих, Сърбия и България фигурират сред най-вероятните райони за създаването на регионален център за настаняване на бежанци в Югоизточна Европа. Тоест, на същите тези бежанци, които ще откажат да приемат, австрийците, поляците, унгарците, чехите или словаците.
Мигрантското нашествие като фактор за трансформацията на ЕС
Както посочва председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер, безкрайният мигрантски поток заплашва да доведе до възстановяването на постоянния контрол по граничите на държавите от ЕС, което според него ще означава разпадането на Шенгенското пространство и ще доведе до отказ от еврото, тъй като съществуването на обща европейска валута ще загуби всякакъв смисъл.
През последните седмици Австрия и Германия усилват контрола по границите си, а държавите членки на ЕС, включително България, продължават да изграждат огради, надявайки се по този начин да ограничат очакваната през пролетта на 2016 нова мигрантска вълна. Дори страните от европейския Север въвеждат режим на стриктни проверки на документите на влизащите в тях лица. Тоест, очертава се тенденция всяка държава членка на ЕС да започне да действа в рамките на свои собствени вътрешни правила, игнорирайки Шенгенското споразумение. При това положение, какво ще се случи с еврото и дали Юнкер е прав, когато говори за наличието на определена корелация между едното и другото?
Впрочем, мнозина експерти също са убедени, че между стабилността на Шенгенското пространство (като споразумение за премахване на вътрешните граници и приемането на определени общи правила) и проекта за Евопейския съюз, използващ обща валута, съществува пряка зависимост. В сегащния му вид ЕС е преди всичко зона за свободна търговия, безмитен транзит на стоки и единна система за свободно движение на товари. По принцип, цялата му икономика се базира на липсата на каквито и да било граници, прегради, такси и митници между страните членки. А Шенгенското пространство е просто практическата реализация на тази идея pа обединена Европа, касаеща свободното движение на хора.
Тоест, на практика, ЕС (обединена Европа) е на първо място именно липса на граници. Затова, когато членовете му започват да се "затварят", това поставя под въпрос самата идея за обединена Европа, т.е. за неограничената от нищо свободна търговия. Тоест, в това отношение "еврократите", начело с Юнкер, са напълно прави - между свободата на придвижване и икономиката на ЕС действително съществува съвсем пряка зависимост, а затварянето на границите ерозира целостта на Съюза и изисква неговото преформатиране.
На пръв поглед, въпросът за Шенген засяга само физическите лица, т.е. гражданите на ЕС, към които обаче, в сегашната ситуация, трябва да прибавим и мигрантите, които напълно безконтролно - при липсата на вътрешни граници - са плъзнали из целия континент. Еврозоната пък е на първо място бизнес инструмент, т.е. общ икономически модел, обща икономическа реалност в чиито рамки функционират производителите и икономическите субекти. Тоест, на теория бихме могли да сметнем, че става дума за различни категории между които липсва пряка връзка.
Истината обаче е, че основният субект, намиращ се в центъра на всяка утвърдила се търговска общност, е свободният търгуващ индивид (ако използваме формулировката на класика на икономическия либерализъм Адам Смит). Именно той олицетворява предприемаческия дух, на който пък се крепи и самата идея за свободната търговия и свободния пазар. Този пазар трябва наистина да бъде защитен от каквато и да било външна намеса, включително от евентуално регулиране от страна на държавата.
Ето защо въпросният "атомизиран предприемач", т.е. търгуващият индивид, трябва да разполага със свободен достъп до всяка точка на Европа и дори извън нейните граници - в рамките на Трансатлантическия съюз, който в момента се изгражда под егидата на САЩ като Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), без да се сблъсква с каквито и да било граници, пречки и ограничения и действайки в една и съща бизнес-среда. Именно това е основното постижение на Европейския съюз.
Ако обаче "търгуващият индивид", т.е. свободният предприемач, на който се крепи цялата икономика на днешна Европа, основаваща се на икономическата целесъобразност, се окаже изправен пред сериозни пречки, включително граници и митници, той моментално би променил отношението си към европейската бизнес-среда. Просто защото тя вече няма да е обединена и лишена от прегради, а среда с ограничени възможности. В подобна среда вече не е чак толкова важно дали се ползва някаква обща валута, тъй като се нарушава принципът за ненамеса на държавата в търговския (икономическия) процес, което винаги е било мечта на крайните либерали.
Евентуалната отмяна на Шенгенското пространство би представлявала мощен удар по самата идея за обединена Европа и свободното общо пространство на "търгуващите индивиди", т.е. тя не засяга просто обикновените граждани на ЕС. Защото в едно търговско общество, обикновеният гражданин е тъкмо този "търгуващ индивид", принадлежащ в масовия случай към средната класа. Той е свободен предприемач, който може да се придвижва свободно. Тоест, проблемът е дали свободното му придвижване се ограничава в рамките на неговата собствена държава (и тогава въпросът за общата валута става второстепенен) или пък в тези на целия Европейски съюз.
Ето защо, в случая с ЕС, поставянето под въпрос на свободата на придвижване действително представлява тежък удар по самата европейска идея. Чисто технически, обединена Европа би могла да просъществува известно време и след възстановяването на вътрешните граници и дори при отказ от Шенген, но това би означавало отказ от самата европейска идея и със сигурност ще изисква рестарта на целия европейски прост.
Завръщане към "Европа на нациите"?
Очевидно е обаче, че ако допусне наличието на различни правила в една сфера, т.е. връщайки се към позабравения национален суверенитет, ЕС може да допусне и приемането на различаващи се правила в другите сфери, които не касаят само свободното придвижване. Жан-Клюд Юнкер акцентира именно върху този проблем в една ситуация, когато повечето държави от ЕС са принудени да реагират по някакъв начин на мигрантския поток за да се защитят от него.
Всъщност, председателят на ЕК просто казва на глас това, които си мислят както държавните и правителствени лидери на отделните държави членки на ЕС, така и представителите на европейските елити и т.нар. "еврократи", които в момента са изправени пред огромен брой сериозни проблеми, но досега се опасяваха да говорят открито за затваряне на собствените си национални граници. Просто, защото на официално ниво в Европа темата за въвеждането на каквито и да било ограничения и бариери се смяташе за табу и "еврократите" дори избягваха да мислят за това. Затова, когато Юнкер я поставя за обсъждане и го прави открито, той на практика слага край на това табу и дава възможност на правителствата на отделните национални държави да дискутират конкретните методи за реализация на този процес. Всъщност, председателят на ЕК просто даде официална благословия на един процес, които и без това беше неизбежен, като единственият въпрос беше, кога точно ще започне възстановяването на вътрешните граници в Съюза. Преди изявленията на Юнкер усилията в тази посока се приемаха като изолирани опити на "маргинални европейски политици", начело с унгарския премиер Виктор Орбан или лидерите на изпадналата в невероятна икономическа криза Гърция.
Сега обаче процесът е озвучен на най-високо европейски равнище, затова затварянето на границите и премахването на Шенгенското пространство, което неминуемо ще постави под въпрос и съществуването на общата европейска валута, вече изглежда само въпрос на време и то не на много.
Как обаче би следвало да оценяваме този процес - дали, като стъпка назад, предвид отказа от общите правила в рамките на ЕС, смятани за най-голямото му постижение, или пък в тази тенденция можем да открием и положителни перспективи? Всичко зависи от това, кой от проектите за обединяване на Европа вземаме за основа.
В момента на континента се реализира т.нар. "мондиалистки" проект за изграждането на обединена Европа. Той разглежда Европа като "котел за претопяване" на европейските нации, вписващ се в контекста на утопичния "единен свят", изграден съобразно унифицираните правила на глобалния Запад и управляван от общо световно правителство. Това е американският сценарий, упорито налаган от САЩ като алтернатива на другия проект за обединяване на континента - този за "Европа на нациите".
Проектът за "Европа на нациите" - напротив - предвижда запазването на колективните идентичности (в пълен разрез с атомизацията и разтварянето им, характерни за мондиалисткия проект), като в неговите рамки именно нациите и националните държави, а не атомизираните инвидиви, се разглеждат като основните социални субекти. Тоест, става дума за съвършено различен принцип. Между другото, първите теоретици на проекта за Европейския съюз залагат именно на варианта за "Европа на нациите", като фундаментален, но в крайна сметка той беше изместен от този за "Европа като котел за претопяване" реализиран по американския модел.
Днес обаче, американският проект за "безлична Европа" търпи провал буквално пред очите ни. Което пък, дава възможност за рестарт на целия европейски проект, но този път в нов формат - като Европа на нациите. Ето защо, процесите на разпад на Шенгенското пространство, от една страна, действително представляват сериозен регрес, ако оценяваме случващото се от гледната точка на моментните интереси, тъй като те ерозират сегашния търговско-икономически и административен модел. От друга страна обаче, същите тези процеси разкриват перспектива за ново развитие на Европа на нациите, освободена от плътната опека на Вашингтон. Именно тази нова Европа се разкрива пред нас на фона на краха на Шенгенското пространство, а вероятно и на еврозоната.
* Българско геополитическо дружество
{backbutton}
