От момента, в който получава независимостта си от британското управление през 1960, Нигерия преминава през серия от кризи, включително военни преврати, гражданска война и разпространяващ се религиозен екстремизъм. Имайки предвид структурата на постколониалното нигерийско общество (съвкупност от общности с драстични етнически, културни и религиозни различия), това е в известен смисъл закономерно развитие, което превръща Нигерия в една от най-сложните държави в света. В добавка към това, демографската експлозия през последните години, лошата образователна система и повсеместната бедност пораждат значително социално напрежение. Тези фактори обуславят трайната политическа нестабилност, която лесно ескалира до екстремизъм и насилие. Религиозно и политически мотивираното насилие достигна драстични нива през последните години и е сред основните предизвикателства пред нигерийската политическа класа. Най-важният въпрос е, какви стратегически средства да избере страната за да гарантира етнически мир, сигурност и дългосрочна стабилност. Ако Нигерия успее да се справи с това предизвикателство, изобилието от природни ресурси и стратегическото и положение на политическата карта на Африка могат да изведат страната на ключова позиция в бъдещия глобализиран свят.
Днешна Нигерия е федерална държава. Несъмнено федерализмът (под една или друга форма) е обективно необходим за да се запази интегритета на тази територия, приютила толкова много и различни етнокултурни групи. Нигерийският федерализъм обаче страда от сериозни структурни слабости, които пораждат контрапродуктивни ефекти за общественото и национално строителство. Нигерийският федерален модел се характеризира с териториална фрагментация, капсулиране и разделение между отделните общности, както и със зависимост от регионални групови интереси, вместо да създава условия за национална кохезия. Контролът и управлението на ресурсите на страната са неефективни, върховенството на закона не гарантирано. Докато важни аспекти на самоуправлението се пренебрегват или блокират целенасочено, явления, които директно ерозират държавната легитимност, като паралелното съществуване на различни съдебни системи, биват толерирани. Подобни драстични противоречия допълнително подкопават държавността и укрепват ролята на неформални лидери и структури, опиращи се на религията като инструмент за укрепване на влиянието си. В този смисъл въпросът, който трябва да бъде зададен, е не "дали", а "как" федерализмът като устройствен модел трябва да бъде вграден в нигерийската политическа система.
Настоящият анализ опитва да обхване този проблем и да представи някои насоки относно това, как Нигерия би могла да реформира федералната си система и какви структурни реформи би трябвало да осъществи за да даде отпор на религиозния фундаментализъм и териториалната дезинтеграция. Сравнявайки богат набор от източници, касаещи различните аспекти на нигерийската реалност, като федерализъм, религия, секуларизъм, идентичност, бюджетна дистрибуция и добро управление, авторът се опитва да ги систематизира в няколко общи извода за предизвикателствата пред Нигерия и техните възможни решения.
Федералната система на Нигерия и ролята на религиозните и етнически фактори
За да се разберат настоящите процеси в Нигерия, се налага да направим кратък исторически преглед. Нигерия може да бъде разделена на три основни региона: Ислямският Север, религиозно смесеният т.нар. "Среден пояс" и Християнският Юг. Това разпределение е продиктувано от предколониалното и колониалното минало на страната. Ислямът широко навлиза в Северна Нигерия през ХІХ век със създаването на Сокотския халифат през 1808 от духовния водач Усман дан Фодио. Той представлява теократична ислямска държавна конструкция, чийто южни граници приблизително съвпадат с тези на днешните нигерийски щати, в които ислямът е доминираща религия. От средата на ХІХ век, Британската колониална империя установява контрол върху страната, започвайки от атлантическото крайбрежие и постепенно овладявайки Северна Нигерия - процес, който завършва с унищожаването на Сокотския халифат през 1903. Колониалният режим създава две отделни административни единици- Северен и Южен протекторат, които слива поради административни и икономически причини през 1914, като по този начин предопределя границите на бъдещата независима държава. Въпреки че в Южния протекторат колониализмът и разпространението на християнството вървят ръка за ръка, британците съзнателно препятстват християнизацията на Севера, за да запазят изгодния за тях модел на управление чрез посредници от местния ислямски елит (т.нар. "indirect rule"). Това до голяма степен е причината за запазилата се до днес териториална дихотомия в Нигерия, отличаваща се с предимно християнски Юг със западно образование и по-добро икономическо развитие, и мюсюлмански, слаборазвит Север.
След обявяването независимостта на Нигерия през 1960 и липсата на стабилизиращия фактор на британското управление, отделните слабо обвързани една с друга териториални единици бързо влизат в конфликт. Това поражда дълъг период на политическа криза- опустошителна гражданска война между 1967 и 1970 и последвали я военни диктатури в периодите 1966-1979 и 1983-1988, поставящи си за цел да стабилизират държавата чрез недемократични и често репресивни мерки. През 1999, последният военен режим се оттегля от властта, което води до учредяването на настоящата Четвърта република.
Историята на независима Нигерия е съпътствана от събития, които пораждат силен антагонизъм и недоверие между мюсюлманската и християнската част от населението. Две от тях с най-голям символичен заряд са присъединяването на страната към Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС) през 1986 и въвеждането от 12 северни щати на ислямския закон (шериата) в наказателното право през 1999. Тези събития драстично увеличават конфликтния потенциал в нигерийското общество и имат за следствие периодични изблици на насилие. Само в периода 1999-2006 (непосредствено след демократичните промени), жертва на религиозното насилие стават 14 000 души, а още 3 милиона стават бежанци. Предполага се, че около 40% от случаите на насилие в Нигерия са с политическа, религиозна или етническа мотивация. В хода на изострянето на напрежението през последните години се зароди ислямистката антимодерна терористична организация "Боко Харам" (названието в преносен смисъл означава "Западното образование е грях"), третирана като заплаха за националната сигурност и отговорна за множество атентати и взривове из цяла Северна и Централна Нигерия.
Нигерия днес често бива определяна като "една от най-сложните държави на света". Със своите 170 жители тя е страната с най-голямо население в Африка. Предвид високите показатели за фертилност от 5.38 деца на една жена, се предполага че към 2050 населението и ще нарасне до 400 милиона, което ще превърне Нигерия в четвъртата най-населена държава в света. Тя е дом на над 250 различни етнически групи и е най-голямата страна в света с приблизителен паритет между християнското и мюсюлманско население. Трите най-големи етнически групи (виж фигура 1) са тези на "хауса/фулани" в Северна Нигерия (29% от населението, мюсюлмани), "йоруба" на югозапад (21%, наполовина мюсюлмани и християни) и "игбо" на югоизток (18%, християни). Въпреки че английският формално е официалният език в страната, езиците на тези три етнически общности са приети в съответните региони за определени административни цели. Друга голяма група са християните от етноса "иджав" (10% от населението), живеещи в южните краища на страната около устието на река Нигер, където се намират основните находища на петрол.
Нигерия преживява бум на добива на петрол през 70-те и 80-те години на ХХ век, който я превръща във фактор на глобалната икономика и предопределя икономическото й развитие през следващите десетилетия. Днес Нигерия е седмият най-голям производител на нефт в света. На международно равнище, страната държи лидерски позиции в ECOWAS (Икономическата общност на западноафриканските държави) и Африканския съюз и е ангажирана с различни мироопазващи операции и кризисен мениджмънт в други африкански държави (например в Судан).
Въпреки международното и значение и нейния човешки и икономически потенциал, драматичните вътрешни напрежения заплашват да дезинтегрират държавата. В опита си да преодолее травматичното наследство от гражданската война и диктаторските режими и да обедини нацията, Нигерия възприема модел на хлабав федерализъм, който с времето води до все по-голямо териториално раздробяване, с цел да се гарантира максимална автономия на отделните общности. След края на гражданската война, щатите в Нигерия са 12, а в момента са 36 (виж фигура 2) плюс столицата Абуджа, която е с ранг на отделен федерален регион. Страната е президентска република с двукамарен парламент, а основните политически сили са Народната демократическа партия (управлява в мнозинството от щатите и излъчва и тримата досегашни президенти) и Обединения прогресивен конгрес (формира се през 2013 в резултат от сливането на четирите основни опозиционни партии).
Нигерийската политическа система има някои специфични характеристики, които се нуждаят от разяснение. Поне на ниво политически елит е постигнат ясен консенсус, че Нигерия трябва да се запази като държава в сегашните си граници. Осъществяваната стратегия за постигането на тази цел е базирана на стабилното неекстремистко политическо пространство, конституционната забрана на религиозни и етнически партии, както и на постоянните демонстрации на религиозна толерантност от страна на водещите политически лидери. Крайъгълен камък на този подход е вече споменатата федерална система: освен 36-те щата, през 90-те години военната администрация разделя страната на шест полуформални географски региона за да смекчи етническите и религиозни разделения, а столицата бива преместена от Лагос в Абуджа - географския център на страната. Освен това, всяка от 774-те местни административни единици има представителна функция на щатско ниво. Постигнат е консенсус президентът да бъде избиран на ротационен принцип от Мюсюлманския Север или Християнския Юг. Организации като Нигерийският междурелигиозен съвет, състоящ се от равен брой мюсюлмански и християнски лидери, се ангажират с провеждането на диалог между основните религии.
Въпреки тези инициативи срещу етнорелигиозното насилие, политическата система страда от тежки пороци, компрометиращи всички гореспоменати усилия. Така, теорията и практиката на федералната структура сериозно се разминават - зад фасадата на политиките на толерантност прозира отблъскващото лице на нигерийската политическа реалност, обременена от тежка корупция, злоупотреба с власт и поддържане на клиентелистки мрежи на всички нива на управлението, базирани на регионалния произход. При по-задълбочен поглед в историята на създаването на голяма част от днешните нигерийски щати, се вижда, че те се конструират най-вече с цел да обслужват интересите на една или друга етническа група и да я мобилизират за постигането на краткосрочни политически и икономически интереси, вместо да създават предпоставки за сътрудничество на национално ниво. Оттук и изводът, че в много случаи федералният модел не предотвратява етнорегионализма, а само го преструктурира. Докато някои етнически групи имат свои щати, други представляват малцинство в щат, управляван от някоя от големите общности и дефинират своята идентичност чрез отчуждението си от останалите. Това усилва политическото противопоставяне и аспирациите за допълнително раздробяване на федералната структура, което още повече вреди на междуетническите взаимоотношения. Наличието на подобно противопоставяне между етническите общности пречи на националното изграждане и провеждането на реална политика за решаването на множеството наболели проблеми, задържайки общественополитическия процес в орбитата на един корумпиран политически елит, който се грижи на първо място за укрепването на собствените си мрежи на клиентелизъм и патронаж. За съжаление, нигерийските политици са изкушени по-скоро да запазят това удобно статукво, отколкото да дадат силен тласък на осъществяването на структурни реформи, понеже по този начин си осигуряват сигурна роля в националния политически живот и възможности за лично облагодетелстване. Както беше посочено по-горе, политиката да се обособяват геокултурни зони по парадоксален начин институционализира етническото и религиозно деление в опита си да го смекчи. Освен това тя допълнително усложнява системата и генерира кризи в модела на политическа ротация, който нито е ясно дефиниран, нито получава някаква форма на демократично санкциониране от електората. Това раздробяване подкопава легитимността на федералните институции и претенцията им за независимост и демократичност, което (проваляйки се в начинанието да формира гражданска лоялност към страната, по-силна от личната етнорегионална идентичност) изначално компрометира идеята за нигерийска нация.
Друг аспект на нигерийския федерализъм, който поражда тревога, е влиянието на традиционни неформални структури и фактори от средите на традиционната племенна аристокрация, като например султанът на Сокото. Въпреки че не разполагат с каквито и да било формални прерогативи, дадени им от конституцията, или с някаква форма на демократична санкция, притежателите на подобни титли се ползват със значителен авторитет сред местното население и често са много по-ефективни за разрешаването на конфликтите, отколкото официалните правителствени институции. Политическата класа и традиционните структури са изградили сложна мрежа от взаимни зависимости - притежателите на подобни титли са важен фактор при легитимирането на властта на политическия елит, както и в процеса на избирането им чрез мобилизиране и оказване на влияние върху съответната общност. Перспективата за връзки и богатство прави притежанието на подобна титла много желано и в немалко случаи те биват търгувани. Освен това, заради спецификата на процеса на деколонизация, много от етническите групи са представени и в съседни на Нигерия държави, което създава допълнителни, трансгранични зависимости, убягващи от контрола на централната власт.
На пръв поглед, използването на подобни традиционни неформални структури при разрешаването на социалните и етнорелигиозни конфликти може да изглежда като позитивно решение, но в дългосрочен план то е заплаха за демокрацията. Тъй като са зависими от техните услуги за своето избиране и утвърждаване, нигерийските политици легитимират посредниците между себе си и гражданите, което е предпоставка за апатия към политическия процес, корупция и непрозрачност. Резултат от това е утвърждаването на "скрит" федерализъм, който избягва контрола на демократичните институции. Ако нигерийската държава наистина се заеме със задачата да укрепи демокрацията, тя трябва постепенно да ерозира източниците за политическо влияние на традиционната аристокрация.
Спецификата на нигерийския федерализъм: шериатът и финансовата дистрибуция
В настоящия раздел ще се опитам да анализирам два специфични примера за функционирането на нигерийския федерализъм. При това акцентирам върху аспектите, които са емблематични за цялата система и оказват голямо влияние в ежедневния живот на нигерийците. Въпреки че формалната обосновка за тяхното съществуване е предотвратяване на насилието и насърчаване на социалната кохезия, на практика те водят до обратен ефект. Първият пример е приемането на шериата в наказателното право на 12 северни щата през 2000. Макар че на пръв поглед това е религиозен въпрос, той има директни последици за междурелигиозните отношения. Вторият пример касае нигерийската система на финансова дистрибуция, т.е. основния икономически механизъм за преразпределение на паричните потоци към регионите, който има решаващо значение за цялостното развитие на Нигерия.
Шериатът
Трябва да се признае, че шериатът има дълбоки корени в страната и преди 2000. Той е признат още от британската колониална администрация в Северна Нигерия, но след обявяването на независимостта през 1960 е заместен от национална система от светски закони в наказателната и гражданска сфери. Въпреки това шериатът продължава да се прилага в сферата на гражданското право (при сключване на брак, развод, семейни въпроси и т.н.) чрез система от паралелни съдилища - особеност, която е затвърдена и от приетата през 1999 конституция.
Проблемът с приложимостта на шериата започва да се изостря през 2000, когато северният щат Замфара въвежда шериата в наказателното право, скоро последван от други единайсет северни щати (виж фигура 3). Територията на тези 12 щата приблизително повтаря границите на Сокотската теокрация в Нигерия. След първоначалната съпротива на федералното правителство и изблици на насилие, системата все пак е приета от нигерийската власт и не се предприемат никакви по-нататъшни действия за опазване на светския характер на държавността в Северна Нигерия. Заедно с нормите на шериата се възприемат и суровите наказания, които той предвижда - така например, през 2008 Нигерия е сред шестте държави в света, в които се допуска убиване с камъни като наказание за извършено престъпление.
Въпреки формалната гаранция, че с въвеждането на система от паралелни съдилища в засегнатите щати нормите на шериата ще засягат само мюсюлманите, а християнското население ще бъде третирано според националните светски закони, шериатът бързо се превръща в символ на религиозна дискриминация и потисничество на малцинството. Тъй като ислямът отхвърля отделянето на религията от политическата власт и препоръчва теократична форма на управление, християнските общности на север (наброяващи няколко милиона души) се опасяват, че въвеждането на шериата е поредна стъпка към асимилацията им. Защитниците на шериата твърдят, че той представлява културна необходимост за мюсюлманите и, че християните не бива да се тревожат за своите права. Последното твърдение не издържа на внимателна проверка, тъй като шериатът не е само нормативна уредба, но се възприема и като начин на живот, моделиращ обществената среда по определен начин. Наложената в съответните щати забрана на консумацията на алкохол, кината и равенството между половете засяга всички, включително и християните. Друг проблематичен аспект представлява уязвимостта на шериата към пороците на нигерийската политическа система. Въпреки че бива възприеман от мюсюлманите като демаркационна линия между доброто и злото, шериатът в Северна Нигерия се е превърнал в удобен инструмент за корупция и политизация. Данните сочат, че нормите засягат предимно бедните (т.нар. "талакава") и особено потискат жените. Впрочем, сред основните мотиви за въвеждането на шериата е да се демонстрира недоволството от тогавашното управление на християнина Олусегун Обасанджо и да се предотврати преизбирането му през 2003. Очевидно е, че ислямските закони не могат да дадат отговор на тежките ежедневни проблеми, с които се сблъскват нигерийците. Корупцията, конфликтът на интереси и злоупотребата с власт не се възприемат от тях като кражба и следователно са подложени (в най-тежкия случай) на минимални наказания. Освен това се очертава тенденция шериатът да се използва от местните управляващи като средство за преследване на политическите противници. В някои щати създаването на местни доброволни отряди, които да съблюдават спазването му (т.нар. "хизба"), допълнително изостря напрежението и демонстрира отсъствието на върховенство на закона и неспособността на държавата да защитава собствените си граждани.
Приложението на шериата определено е проблем, породен от механизмите на федерализма. Днес, 13 години след въвеждането на традиционните ислямски норми в наказателното право, той все още символизира недоверието между двете основни религии в Нигерия и съдържа голям конфликтен потенциал. За някои изследователи, именно това е събитието с фатално значение за религиозното разединение в Нигерия. Въвеждането на шериата и последиците от този акт рязко влошават и без това напрегнатите отношения между религиите след такива събития като присъединяването към ОИС през 1986 и провокират вълна от насилие, особено трагично проявила се в смесения щат Кадуна, където при размирици загиват над 2000 души. Размириците са съпътствани от предложение щатът да се раздели на две части: християнска и мюсюлманска. Така, населеният предимно с християни щат Крос Ривър заплашва официално да се нарече "християнски щат", което би послужило като предлог и за други да направят същото.
Въвеждането на традиционни ислямски норми нанася тежки поражения на идеята за върховенство на закона, която е основополагаща за функционирането на една демократична система. В този смисъл, то следва да се разглежда като антисистемно действие, като лъжливо обещание за лесна и бърза социална справедливост, извън компрометираните корумпирани и неморални държавни институционални механизми. След въвеждането на шериата през 1999 и последвалите бунтове от 2000, държавата е дезертирала от задължението си да защитава светската правна система в северните региони с оправданието да бъдат избегнати допълнителни конфликти. В дългосрочен план обаче, това укрепва позициите на ислямистите и е предпоставка за още по-мащабно насилие и капсулиране. За съществена част от населението в Северна Нигерия шериатът е начин мюсюлманите да живеят в унисон с културата и религията си, но толерирането на системата от паралелни ислямски съдилища е удар по един от най-важните принципи на демокрацията за равенството на гражданите пред закона, независимо от тяхната религия, лични убеждения или социално положение. Паралелните закони означават паралелни общества, т.е. компрометиране на процеса на изграждане на нацията и отчуждаване на индивида от държавата. Провалът на шериата да въздаде справедливост заради собствената му корумпираност и неадекватност спрямо реалността може да доведе до последващо разочарование и търсене на още по-радикални средства.
Финансовата дистрибуция
Програмираната слабост на нигерийския федерализъм се демонстрира и от проблема с финансовата дистрибуция на федералния бюджет. През колониалната ера е широко разпространено клишето, че богатият Юг е принуден да субсидира бедния Север, като това е и един от основните доводи за сливането на двата протектората по време на британското управление.
Вследствие на петролния бум от 70-те години на ХХ век, Нигерия бързо става зависима от лесните печалби от нефтодобива. През годините тази зависимост нараства дотолкова, че днес 90% от реализираните печалби от износ на страната са от петрола. Преди бума печалбите са били разпределяни поравно между региона-производител и правителството, но по време на военните диктатури, се прокарват закони, които водят до свръхцентрализацията на отрасъла и концентрират огромна част от печалбите в ръцете на правителството (виж таблица 1). Първият и най-важен от тях е Петролният декрет 51 от 1969, който съвпада с периода на гражданската война и цели отслабването на сепаратисткия регион Биафра. Този закон обаче е в сила и до днес, десетилетия след края на войната. В момента, около 87% от печалбите се пренасочват от нефтодобивните региони около устието на Нигер към правителството, откъдето биват преразпределяни наново към всички щати с малки преференции за произвеждащите. Това означава, че южните щати получават незначителен дял от парите, които изработват, докато Северът, неразполагащ с никаква значителна икономика, бива силно субсидиран от политическата класа. С монополизирането на нефтодобивния отрасъл и премахването на системата на фискален федерализъм, нефтодобивът се превръща в най-важния сектор на нигерийката икономика и ключ към властта в страната. Статуквото се крепи и на законодателни бариери; нигерийският парламент е съставен от 154 представители от южните и 182 от северните щати. Така през 2001 законопроектът за връщането на принципа на фискален федерализъм и отменянето на Петролен декрет 51 е блокиран от сигурното северно мнозинство.
Таблица 1. Федералните и щатски приходи от нефтени постъпления в периода 1960-1999
ПЕРИОД
ПРОИЗВЕЖДАЩИ ЩАТИ (%)
ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯНИ ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО(%)
1960-67
50
50
1967-69
50
50
1969-71
45
55
1971-75
45 без офшорни постъпления
55 без офшорни постъпления
1975-79
20 без офшорни постъпления
80 без офшорни постъпления
1979-81
-
100
1982-92
1.5
98.5
1992-99
3
97
1999 -
13
87
Източник: Nwaiogaidu 2012
Зависимостта от нефтодобивния отрасъл оказва опустошителен ефект върху другите отрасли на нигерийската икономика, особено върху първичния сектор. Основният фактор, който определя бюджетните разходи, е цената на суровия петрол на международния пазар. Това прави нигерийската икономика силно уязвима от външни влияния. По тази причина социалноикономическото развитие също се влошава значително. В очите на огромна част от нигерийците държавата е основния работодател, а бюджетното преразпределение се е превърнало в лесен инструмент за гарантиране оцеляването на определен регион. Нигерийската политическа класа използва този фактор за укрепване на собственото си влияние в съответните региони и целенасочено насърчава страха от конфликт между Севера и Юга, което засилва антагонизма между общностите на база етническа и религиозна принадлежност. Тези принадлежности биват използвани като стратегическо средство в борбата за овладяване на печалбите от нефтодобивния отрасъл. Чрез него се насърчават и управляват конфликтите, насилието, клиентелистките и корупционни мрежи. Преразпределянето на финансови ресурси чрез работни места, административни или политически позиции, базирано на етническо и религиозно противопоставяне, неглижира квалификацията и заслугите като фактор за заемане на държавни длъжности и подбира кадрите основно по посочените по-горе признаци. Последиците от това са нефункциониращ държавен апарат, загуба на продуктивност и морална деградация, което, от своя страна, влияе най-вече на "обикновените" граждани, формирайки по този начин омагьосан кръг от бедност и конфликтен потенциал. Докато страхът от бедността засилва екстремизма от двете страни на барикадата, политическата класа го използва за отвличане на вниманието с цел прикриване на тежката корупция, която се проявява например в пренасочването на огромни количества суров нефт директно в ръцете на водещи политици и военни за офшорна продажба.
Връщането към принципа на фискалния федерализъм би оказало благоприятен ефект върху диверсификацията на икономиката. Ако по-голяма част от парите на щатските икономики остават в самите щати, това би насърчило отговорността и осъществяването на необходимия контрол от страна на местните политически елити и на самите граждани към бюджетните средства. Фокусът на местните власти ще се пренасочи от преразпределението на паричните потоци към създаването на блага от собствен потенциал и ресурси. Фискалният федерализъм би ограничил и вездесъщите корупционни мрежи, които буквално задушават нигерийското общество и би смекчил някои от пороците на федералния модел като законодателните бариери и стимулираната от корупцията постоянна конкуренция между парламента и централното и местните управления. Това е единственият начин да се премине към по-успешна формула на национално изграждане и превенция на етнорелигиозните конфликти.
Тези два примера са важни за да разберем функционирането на нигерийската политическа система и разкриват погрешното прилагане на федералния модел в страната. На практика федерализмът не само се проваля в усилията за формирането на единна нация, способна да се справи с политическите и социални предизвикателства, но дори се оказва пречка пред този процес. Нигерийската държава се е оттеглила от сфери, които по дефиниция са сред нейните най-важни прерогативи, като върховенството на закона например, и позволява съществуването на система от паралелно функциониращи закони, които се прилагат само за определени групи от населението. Това подкопава фундамента на демокрацията. В същото време държавата монополизира основния източник на дивиденти, преразпределяйки ги предимно по чисто политически съображения, като по този начин пречи на икономическото развитие на страната, насърчава корупцията и засилва недоверието и напрежението между религиозните и етнически общности. Като обобщение, следва да се изтъкне, че точно там, където правителството е длъжно да защитава своя авторитет спрямо локалните центробежни сили и да покаже капацитет да защити демокрацията, то действа плахо и нерешително, а там, където нещата опират до гарантиране на повече свободи за регионите, с цел развитие на техните предимства и постигане на синергичен ефект за цялата страна, то пречи на тези перспективи чрез осъществяваната от него свръхрегулация и монополизация. Нигерия трябва да положи значителни усилия за да превъзмогне тази закономерност чрез структурни реформи и усвояване на култура на добро управление.
Нуждата от добро управление
Федерализмът не гарантира автоматично добро управление в унисон с ценностите на демокрацията. Базовите изисквания за доброто управление са наличие на ефективни обществени услуги, независима съдебна система, отчетна администрация на обществените средства, уважение към закона и човешките права на всички нива на управление, плуралистична институционална структура и свободни медии. Постигането на тези изисквания представлява огромно предизвикателство пред Нигерия. Страната се нуждае от категорични, последователни и дългосрочни усилия за реализацията на тези принципи. Те обаче са абсолютно необходими, ако страната иска да реализира сериозния си потенциал. Доброто управление може да се прояви по различни начини, но всички те са свързани с промяната на политическата култура и манталитет в посока към осъзнаването на необходимостта от политика в служба на националния интерес и единението.
На първо място, следва да бъдат осъществени важни структурни реформи за да се гарантират демократичните ценности, върховенството на закона, равнопоставеността, икономическият просперитет, човешките права, както и да се направи пробив в борбата срещу корупцията и неформалните, базирани на племенна и религиозна принадлежност, клиентелистки структури. Двата примера с шериата и финансовата дистрибуция са показателни за това, какво не е наред в тези сфери и как може да бъде променено. Диверсификацията на икономиката и възприемането на по-ефективен модел на базирано на фискален федерализъм финансово преразпределение представляват важни структурни реформи с цел създаване на работни места и намаляване на драстичната бедност в Нигерия. Последиците от противоположната политика могат да бъдат забелязани с просто око: с превръщането на нефтодобивния отрасъл в доминиращ в нигерийската икономика и демографската експлозия, БВП на глава от населението драматично пада - от $849.87, през 1980, до $220.22, през 1994. Едва от началото на ХХІ век се очертава по-сериозно икономическо възстановяване, като БВП се покачва от $371.77, през 2000, до $1,501.72, през 2011.
Нигерия не успява да постигне съществен напредък в сферата на човешките права. В Индекса на човешкото развитие за 2013 страната е на 153-то място от 186 държави в класацията. През периода 1980-2000, делът на населението, живеещо в бедност, нараства от 28% до 70%. През 2013 68% от нигерийците са принудени да живеят с по-малко от $1.25 дневно. Бедността не бива да се разглежда само като въпрос на жизнен или потребителски стандарт, колкото и важни да са тези аспекти. Бедността е и заплаха за националната сигурност, защото прави хората лесно манипулируеми от страна на клиентелистките етнически и религиозни мрежи, с цел мобилизирането им в конфликтите за контрол над финансовото преразпределение. Следователно, колкото по-скоро прилагането на структурни реформи се превърне във водещ приоритет за нигерийската държава, толкова по-добре.
За постигането на тези цели Нигерия се нуждае от формирането на нова политическа класа, която има волята да работи за това. За жалост, това е дълъг процес и може да отнеме години, преди да започне да дава плодове. Създаването на подобен политически елит, отдаден на националното единство, зависи от наличието на по-широк консенсус на нигерийското общество за конституиращите принципи на държавността - конституционализма и демократичните ценности. Важна стъпка в този процес е гражданското образование. То може да изиграе определяща роля за формирането на общество от отговорни и независими граждани, които са превъзмогнали старите властови структури и зависимостта от своите етнорелигиозни общности. Съществуването на такава прослойка, която търси политическо представителство въз основа на реален ангажимент към националния интерес, е от огромна важност особено за държава като Нигерия, където десетилетията политическа нестабилност и военна диктатура са нанесли тежки удари по гражданското общество. Образованието е и основния инструмент за справяне с проблемите на демографския бум - една бързо нарастваща маса от бедни и необразовани младежи със сигурност ще генерира по-голяма нестабилност. Една всеобхватна и добре финансирана образователна кампания има потенциал да постигне позитивно обръщане на тенденцията чрез създаването на критичен брой образовани граждани, готови да работят за националния интерес.
Въпреки множеството очевидни предимства от практическата реализация на концепцията за добро управление, тя е изправена пред множество препятствия. Клиентелистките мрежи на политическия елит нямат интерес това да се случи, защото би разрушило сегашната база на собствената им мощ. При наличието на воля за такъв процес може да се очаква политическата класа или да го саботира, или пък да симулира реформи, които реално не застрашават статуквото. В този смисъл, перспективата за осезаема промяна в близко бъдеще на начина, по който се прави политиката в Нигерия днес, е слабо вероятна.
Други примери за федерализъм: Босна и Херцеговина и Германия
В стремежа си да посоча и други аргументи за това, защо федералният модел би могъл да има както позитивен, така и негативен ефект, в зависимост от заложената в него философия и начина на реализацията му, ще дам като пример две конкретни федерални държави, представляващи своеобразни антиподи. Първата е Босна и Херцеговина, в която могат да бъдат открити доста общи черти с Нигерия, макар да става дума за държава, разположена в центъра на Европа. Сложилото през 1995 края на войната в Босна Дейтънско споразумение очертава модела на бъдещото съжителство между различните етнически общности в рамките на обща държава. По онова време, според преговарящите страни, единственият начин да се запази териториалната цялост на страната е да се въведе тромав федерален модел с ясно определени етнически квоти в държавната администрация. Последиците от това за босненската политика са взаимно отчуждаване на общностите и увековечаването на етнорелигиозните признаци като основен фактор в политическия процес на страната. Това състояние репродуцира кризисната ситуация от войната и препятства стабилизацията на страната до ден днешен.
Като противовес на сходните системи на Нигерия и Босна и Херцеговина, който би могъл да послужи и като модел за реформи в африканската държава, може да се посочи Федерална република Германия. Германия е добре функционираща федерална държава. Философията на нейната структура се гради около т.нар. "съюзен модел" ("Verbundsmodell"), в който отделните провинции ("Länder") притежават автономното право да следват своя собствена политика в някои сфери, но на ниво централна власт силно да разчитат една на друга. Този модел е известен също и като "кооперативен федерализъм", защото представлява сложно и всеобхватно колективно начинание, което е насочено към държавна кохезия и предотвратява възникването на сериозни центробежни сили в рамките на отделните федерални единици. В германския случай положителен ефект за гладкото функциониране има върховенството на закона и силното чувство за обща национална идентичност, въпреки културните и религиозни различия между отделните провинции.
Независимо от необходимото уточнение, че Нигерия и Германия имат съвършено различна социална структура, германският федерален модел би могъл да послужи като образец за осъществяването на реформи, засилване на националната кохезия и ограничаване на определени групови интереси. От друга страна, паралелите между Нигерия и Босна и Херцеговина онагледяват структурния характер на слабостите на нигерийския модел и показват, че те биха имали същия негативен ефект и приложени на друго място.
Заключение
В заключителната част на настоящата статия отново възниква въпросът, зададен и в началото - дали федерализмът е решението на нигерийските проблеми? Отговорът, базиран върху анализираните в изложението особености, може да се формулира накратко като "отчасти". Федерализмът може да гарантира на отделните етнорелигиозни общности разумна степен на автономност при решаването на вътрешни, административни и местни въпроси. Имайки предвид разнообразието, което съществува в страната, подобни аспирации са лесни са разбиране. Преди всичко обаче, федерализмът може да бъде силен стимул за икономическо развитие, разширявайки палитрата от инструменти за икономическа инициатива в ръцете на щатските власти. Икономическата децентрализация би имала позитивен spillover-ефект при борбата срещу корупцията и клиентелистките мрежи. Една от най-важните стъпки в тази насока е фискалният федерализъм.
Въпреки това, федерализмът е само част от решението. За съжаление, нигерийският федерален модел е само заместител на спешните структурни реформи и отговорните политическа класа и държавна администрация, изповядващи демократичните ценности. В случая с Нигерия, федералната система следва да насърчи националното изграждане, но на практика тя просто демонстрира неспособността на държавата да обедини нацията и да изгради демократични институции. Демонстративната религиозна толерантност на политическите елити със сигурност не е негативно явление, но поне според мен тя най-лесния път да се потиснат латентните конфликти между етнорелигиозните общности. В едно нестабилно общество е от първостепенна важност да се води борба с причините за екстремизма от нерелигиозно естество, като бедността, липсата на образование и перспективи за реализация, както и корупцията. Ако не бъдат поправени, дефектите на нигерийския федерален модел ще продължат да водят до етнорелигиозното капсулиране на отделните региони и да репродуцират недоверие и дискриминация. Въвеждането на шериата в съдебната система и обществения живот в Северна Нигерия е добър пример за това, как нерешителността на федерално ниво да бъдат защитени светските норми маргинализира милиони християни в региона. В този смисъл правителството трябва да насочи вниманието си приоритетно към редица сфери, от които се е оттеглило. Върховенството на закона не просто е важно за една демократична система, то е една от основните й ценности. Нигерия не би трябвало да толерира система от паралелни съдилища, особено когато те разделят гражданите според религиозни критерии. Това е сфера, където федерализмът няма как да окаже положителен ефект и където правителството трябва да покаже кураж да наложи авторитета си.
Сходствата между Нигерия и Босна и Херцеговина показват, че независимо каква е регионалната специфика на една федерална система, конструирането на политическото представителство, изцяло на база етническа и религиозна идентичност, винаги има негативни последици за страната. Нигерия трябва да се ориентира към провеждането на "реална" политика и да формулира концепция за добро управление, в противен случай екстремизмът и изблиците на насилие ще продължат да бъдат неизбежен елемент от обществения живот. Освен създаването на ефективни институции за гарантиране на върховенството на закона, сигурността и справянето с корупцията, Нигерия трябва да обърне гръб на неформалните традиционни източници на политическо влияние, формулирани в текста като "неформален федерализъм". Те представляват основен източник на непрозрачност и клиентелизъм. Макар и да са елемент, който е силно обвързан с отделните идентичности, и да легитимират в известна степен федералното правителство, една автентична демокрация трябва да се стреми към отхвърляне на зависимостите от етнорелигиозните групови интереси и структури, заобикалящи официалните институции.
Друг фактор, който бе споменат, но заслужава да бъде подчертан отново, е образованието. Широко известна е фразата, че една демокрация не може да оцелее без нужния брой демократи, които да се застъпват за нея. Ако Нигерия целенасочено инвестира в гражданско образование в своите училища и университети, тя ще разполага с възможност да превърне огромната маса млади хора в активни граждани с ясно изразени демократични нагласи и нетолерантност към пороците на системата. Това е важна предпоставка за укрепването на демократичния ред в средносрочна перспектива.
Аспектите на федерализма, анализирани в настоящата статия, са само част от факторите, на които може да се обърне внимание. Въпреки това смятам, че те отразяват базови закономерности, показателни за нигерийската политическа система в нейната цялост. Обобщавайки техните проявления, може да се заключи, че на Нигерия все още предстои да извърви дълъг път докато успее да изгради стабилна демокрация. И можем само да изразим надеждата си, че страната ще успее да се справи с предизвикателствата и да се превърне в една от силните държави на ХХІ век. За съжаление, въпреки че някои от необходимите стъпки за това са очевидни, неяснотата, дали Нигерия ще може да демонстрира достатъчна политическа воля да ги осъществи в обозримо бъдеще е голяма; властта и влиянието на сегашния политически елит, който няма никакъв интерес от подобен процес, все още са незаобиколим фактор. Следва да се вземе предвид и, че осъществяването на структурните реформи, поне в началото, със сигурност ще породи сериозно социално недоволство. В този смисъл, може да се очаква, че реформирането на Нигерия ще напредва с бавни темпове и, че вътрешните напрежения в страната ще продължат да бъдат източник на нестабилност, въпреки относителното нарастване на нейното значение на международната сцена.
Източници:
Dzihic, V. 2009. Ethnopoltik in Bosnien-Herzegowina: Staat und Gesellschaft in der Krise. Baden-Baden: NomosFunk, A. 2010. Föderalismus in Deutschland. Vom Fürstenbund zur Bundesrepublik. Bonn: Bundeszentrale für politische BildungJega, A. M. 2007. Democracy, Good Governance and Development in Nigeria. Ibadan: Spectrum Books LimitedNwaiogaidu, J. C. 2012. Globalization and Social Inequality. An Empirical Study of Nigerian Society. Münster: LITPaden, J. 2008. Faith and Politics in Nigeria. Nigeria as a Pivotal State in the Muslim World. Washington: United States Institute of Peace PressAdekunle, J. O. 2009a. Religion and Politics in Transition, in Religion and Politics. Secularism and National Integration in Modern Nigeria, edited by J. O. Adekunle. Trenton and Asmara: Africa World Press, 3-17.Adekunle, J. O. 2009b. Religion, Politics and Violence, in Religion and Politics. Secularism and National Integration in Modern Nigeria, edited by J. O. Adekunle. Trenton and Asmara: Africa World Press, 177-192.Afolayan, F. 2009. Religion and Politics in Colonial Nigeria: The Life and Career of Sir Walter Miller, 1782-1952, in Religion and Politics. Secularism and National Integration in Modern Nigeria, edited by J. O. Adekunle. Trenton and Asmara: Africa World Press, 37-66.Azaiki, S. 2008. Federalism, Resource Control and the Quest for Social Justice, in Oil, Democracy and the Promise of a True Federalism in Nigeria, edited by A. Ikein and S. Azaiki. Lanham: University Press of America, 317-329Leiß, J. 2012. Interreligious conflicts on the Muslim-Christian Fault in Africa: The Case Study of Nigeria. Academic Study, University of TübingenOmotola, J. S. 2009. Beyond Secularism: The Shadow of Religion on Nigerian Democracy, in Religion and Politics. Secularism and National Integration in Modern Nigeria, edited by J. O. Adekunle. Trenton and Asmara: Africa World Press, 81-97.Sagay, I. 2008. Nigeria: Federalism, the Constitution and Resource Control, in Oil, Democracy and the Promise of a True Federalism in Nigeria, edited by A. Ikein and S. Azaiki. Lanham: University Press of America, 351-378Channels TV 2013. Nigeria Is Not Improving Its Human Development Index – UNDP. [Online] Available at: http://www.channelstv.com/home/2013/03/19/nigeria-is-not-improving-its-human-development-index-undp/ [accessed 20 August 2013]Index Mundi. Nigeria- GDP per capita. [Online] Available at: http://www.indexmundi.com/facts/nigeria/gdp-per-capita [accessed 20 August 2013]Index Mundi 2013. Nigeria Demographics Profile 2013. [Online] Available at: http://www.indexmundi.com/nigeria/demographics_profile.html [accessed 10 July 2013]Nigerian Tribune. APC will rebuild Nigeria, says Amosun. [Online] Available at: http://www.tribune.com.ng/news2013/index.php/en/news/item/19542-apc-will-rebuild-nigeria,-says-amosun.html [accessed 20 August 2013]
* Тюбингенски университет (виж The Political Geography of Religious Radicalism. A compendium of selected case studies from around the globe. Rothfuss, Rainer & Yakubu Joseph (Edit.), Global Studies Working Papers, Institute of Geography, Eberhard Karls Universität Tübingen, 2013 Tübingen)
{backbutton}
