Думата "нова" в заглавието на настоящата статия е свързано със съществените промени във външнополитическата ориентация на Индия през последните години. Макар че понятието "неприсъединяване" продължава да присъства във вътрешния и международния дискурс на индийската външна политика, ангажирането на Делхи в международните процеси претърпя значително еволюция през последните двайсет години. Начинът, по-който Индия възприема самата себе си и своята роля в света драматично се промени.
Промените са най-очевидни в отношенията на Индия с великите държави. По време на студената война Делхи демонстрираше устойчива тенденция за сближаване със Съветския съюз, докато връзките с другите основни силови центрове - САЩ, Западна Европа, Китай и Япония не бяха достатъчно развити. Въпреки това, от няколко години насам Индия и САЩ преминаха от състояние на "отчуждени демокрации" към безпрецедентно сътрудничество - едновременно интензивно и широко. След продължителното охлаждане в двустранните отношения между Индия и Китай (в периода 1960-1980), в тях също настъпи много сериозна промяна и Пекин се превърна в най-големия търговски партньор на Делхи, на фона на индийските усилия за изграждане на стратегически партньорства с ЕС и Япония. При това, Индия съумя да съхрани и специалните си отношения с постсъветска Русия.
Но, въпреки промените, свързани с веянията на времето, външната политика на големите държави, каквато е Индия, винаги се опира на определен набор от базови ценности. Те не се променят със стандартната смяна на правителствата и лидерите и не търпят сериозни трансформации през достатъчно дълги периоди от време. Привързаността на Индия към интернационализма, самостоятелния избор на приоритетните външнополитически връзки, подкрепата за демокрацията в света и приноса и за укрепването на мира и сигурността, надживяха наследството на индийското национално движение и продължават да се ползват с подкрепата на двете основни партии в страната.
Индийската външна политика през ХХІ век
Тези ценности ще си останат заложени в основите на индийската външна политика и през ХХІ век, но в Делхи са длъжни да се адаптират към променящите се външни обстоятелства и влиянието им върху вътрешните потребности. При всички случаи обаче, основната цел си остава същата: създаването на благоприятни външни условия за рязко подобряване качеството на живота на индийските граждани.
Въпреки значителните промени в индийската външна политика през последните години, приятелите на Индия на Запад демонстрират очевидно нетърпение и смятат, че страната ни би могла да направи много повече на световната сцена и следва да го стори максимално бързо. За разлика от автократичните и авторитарни общества обаче, където силният лидер може бързо да трансформира основите на външната политика на държавата, приспособяването на демокрациите към външните и вътрешните промени става по-бавно. В този смисъл, Индия се опитва да компенсира постъпателния характер на промените с това, че демократичните устои на нейната система остават непоколебими, а външната и политика е както надеждна, така и предсказуема. Въпреки че през последните двайсетина години в страната управляваха различни партии и партийни коалиции, Делхи съумя да постави своята вътрешно- и външнополитическа ориентация на постоянна основа.
След всичко казано дотук, можем да очертаем петте основни задачи пред индийската външна политика в началото на ХХІ век:
- формирането на зона на мир и просперитет в Южноазиатския субконтинент;
- изграждането на стабилна архитектура на мир и сътрудничество в Азия;
- мирно урегулиране на морските спорове в Азия;
- нов интернационализъм, който да зависи от задълбочаването на интеграцията в световната икономика и ефективния принос в управлението на глобалните проблеми;
- прокарване на ясна граница между собствените демократични ценности и натрапването им на останалите.
Субконтинентът като зона на мира
Първата и най-важна задача пред Индия е да съдейства за формирането на зона на мир и просперитет в Южноазиатския субконтинент. От края на 70-те години в северозападната част на субконтинента спорадично избухват безредици и конфликти, съпроводени от насилие, които оказват влияние не само върху Индия, но и върху целия свят. Способността на Индия да се справи с тази турбулентност беше ерозирана от напрегнатите и отношения с Пакистан. Делхи осъзнава необходимостта да сътрудничи със съседите си от региона, както и с най-големите световни държави, за да се справи с чумата на насилствения екстремизъм, пуснала корени в тази част на континента.
През последното десетилетие Индия изразходва много енергия - както дипломатическа, така и политическа, за да трансформира в положителна посока отношенията си с Пакистан. Трима индийски премиери, представляващи три различни политически тенденции – Индер Кумар Гуджрал, Атал Бихари Ваджпайе и Манмохан Синг настойчиво се опитваха да нормализират отношенията с Пакистан. И тези усилия започнаха да носят плодове. В момента Индия и Пакистан реализират пътна карта за комплексна нормализация на двустранните търговски отношения. Освен това, през септември 2012, те подписаха споразумение за либерализация на ограничителния визов режим, въведен преди четири десетилетия.
Индия възнамерява да подкрепя усилията на афганистанския народ за възстановяване на своята, разрушена от войната, икономика. Интересите и в сферата на сигурността на Афганистан намериха отражение в споразумението за стратегическо партньорство, подписано преди малко повече от година.
Стремежът към нормализация на отношенията между Индия и Пакистан и задълбочаването на стратегическото партньорство с Афганистан са част от една и съща визия, целяща постигането на политическа стабилност, икономическа модернизация и регионална интеграция в северозападната част на субконтинента.
Индия се стреми да работи с другите големи държави за развитието на регионалните връзки, което намери отражение в идеята за „новия път на коприната”. Мирът и просперитетът в северозападната част на субконтинента ще зависят от успеха на Индия в рекултивацията на ролята на региона като мост между отделните части на Азия. Освен това, Индия едностранно отваря пазарите си за своите съседи от субконтинента, което съдейства за вътрешната стабилност и просперитета на Бангладеш, Непал, Шри Ланка, Бутан и Малдивските острови.
Делхи демонстрира политическата воля на Индия да води субконтинента в положителна посока. Въпреки това, тя ще трябва да измине дълъг път преди да успее да превърне Южна Азия в наистина мирен и проспериращ регион.
Стабилна архитектура на мира и сътрудничеството в Азия
Вторият проблем пред Индия е свързан с желанието и да даде ефективен принос за формирането на стабилна архитектура на мир и сътрудничество в Азия. Идеята за азиатското единство и солидарността оказва дълбоко влияние върху индийското национално движение през първите десетилетия на ХХ век, а съдействието на политическата солидарност и икономическото сътрудничество в границите на току що отхвърлилата колониалната опека Азия беше сред първите дипломатически инициатива на независима Индия. Тези идеи осъществиха огромна стъпка напред от 40-те и 50-те години на миналия век.
Над шест десетилетия по-късно, много от тях се превърнаха в реалност. Азия никога не е била толкова интегрирана, както вътрешно, така и с външния свят, като днес. Това помогна за постигането на безпрецедентно високо ниво на благосъстояние, като континентът отново се превръща в основна движеща сила на световната икономика. Впечатляващите постижения на Азия, постигнати през последните десетилетиа, могат обаче лесно да бъда пропилени, ако регионът се окаже жерства на съперничество между големите държави, на прояви на национал-шовинизъм или на неограничена надпревара във въоръжаването. Необходимо е да се помогне на Индия да предотврати подобно развитие, ускорявайки икономическата интеграция в региона, задълбочавайки двустранното и многостранно партньорство в сферата на сигурността, съдействайки за всеобхватен и справедлив политически ред в Азия и постигайки баланс между интересите на големите държави. Индия трябва, преди всичко, да помогне на Азия да преоткрие „универсализма” на Рабиндранат Тагор и други „пионери” помогнали навремето на региона да осъзнае общата си културна идентичност, без при това да се опитват да я противопоставят на Запада.
Гарантиране на морската сигурност
Очертаващите се негативни тенденции в Азия са особено очевидни в морската сфера. Изострянето на споровете за редица малки острови започна да застрашава сигурността в азиатските води. Нарастващата самоувереност на Китай и "обръщането към Азия", обявено от САЩ, вероятно ще доведат до период на напрежение в международните отношения в региона. В момент, когато Азия се нуждае от стриктно придържане към принципите на морското право, правната основа за поддържането на реда в морските простори, както изглежда, започва да дава дефекти. Конкуриращите се интерпретации на принципа за свободата на корабоплаването застрашават жизнено важни комуникации, свързващи отделните части на Азия, както и континента, като цяло, с останалия свят.
Паралелно с нарастването на ролята на морската търговия за икономиката на Азия, всички големи държави в региона, включително Китай и Индия, усилено укрепват морския си потенциал. Появата на нови морски държави в Азия означава неизбежна конфронтация със САЩ, които отдавна са доминиращата морска държава в Индийския и Тихия океан. Индия не приема тезата, че морската политика в Азия представлява игра с нулева сума. Освен това, тя не смята, че сблъсъкът между Китай и САЩ в Индо-Тихоокеанския регион е неизбежен.
Делхи вече сътрудничи с Вашингтон по проблемите на морската сигурност. Освен това Индия планира да стартира активен диалог с Китай в тази сфера, както и да предприеме конкретни стъпки за координиране на борбата с пиратството в Аденския залив. Индия подкрепи предложението на предишния държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън за тристранно взаимодействие между Вашингтон, Пекин и Делхи и разчита, че рано или късно Китай ще се съгласи да започне преговори в тази тристранна рамка. Активното и стабилно сътрудничество между САЩ, Китай и Индия е ключ за мирното урегулиране на проблемите, касаещи морските простори на Азия.
Някои вероятно ще са склонни да разглеждат подобно сътрудничество като опит да се наложи "концерт на силите в Азия", а далеч не всички в региона са съгласни, че наличието на подобен концерт на великите държави (подобен на онзи, ръководил съдбините на Европа след Наполеоновите войни) е най-доброто решение за региона. Въпреки това, тристранното сътрудничество между САЩ, Китай и Индия следва да се разглежда като един от многото механизми, които, взети заедно, могат да съдействат за мира и стабилността в региона.
Новата международна роля на Индия
В Европа и САЩ съществува значителен интерес към глобалната роля, която Индия би могла да поеме през ХХІ век, и приноса, който следва да направи за разрешаването на много глобални проблеми, пред които е изправен светът. В самата Индия също текат интензивни дебати за нейната качествено нова и отговорна роля през сегашния век. Новият индийски интернационализъм вероятно ще се формира под влиянието на два важни фактора. На първо място сред тях е задълбочаването на интеграцията на страната в световната икономика. Допреди двайсетина години останалият свят не беше чак толкова важен за ориентираната навътре икономическа стратегия на Индия. След две десетилетия на реформи, днес над 40% от индийския БВП е свързан с международната търговия. Индия се нуждае от огромно количество вносни енергоносители и минерални ресурси за да поддържа високи темпове на икономически растеж, което е от ключово значение за просперитета на нейното население. Това е само един пример за растящата взаимна зависимост между Индия и останалия свят. На свой ред, това прави Индия обвързана с концепцията за интернационализма по малко по идейни причини и в по-голяма степен заради жизнено важните и национални интереси.
Не по-малко важен е вторият фактор. Възходът на Индия не е просто допълнителен фактор в глобалната икономика. Той ще има системни последици за света по цял ред въпроси - от енергийната сигурност и глобалното затопляне, до мениджмънта на морските територии и глобалното управление. Казано по-простичко, Индия не може да просперира без ефективния си принос в управлението на глобалните проблеми, което, следователно, я тласка към развитие на многостранните отношения. Стремейки се да получи признание като надежден и ефективен глобален играч, Делхи настоява, че многостранният процес трябва да стане по-представителен и да отчита промените в глобалното разпределение на властта. В момента разривът между международните очаквания относно глобалната роля на Индия и това, което Делхи е готов да направи, действително е огромен, затова в интерес на Индия е да работи по-енергично за формулирането на нови глобални норми и практическото им изпълнение.
Демократичните ценности на Индия
Сред най-големите политически успехи на Индия след извоюването на независимостта, беше ревностната защита на демократичните ценности. След края на студената война и особено напоследък, във връзка с т.нар. "арабска пролет", възникнаха много въпроси за това, какво трябва да направят демократичните сили за да помогнат на останалите да тръгнат по пътя на политическия плурализъм, върховенството на правото и представителното управление. Въпреки това, Индия прокарва ясна граница между защитата на собствените си демократични ценности и натрапването им на останалите. Демокрацията не е подарък, с който някой политически субект може да ощастливи друг. Трябва да се замислим за скорошния опит от използването на външна сила за стимулиране на промени в различни държави, както и за разходите и ползите от международната намеса. Както и в случаите, когато се налага оказването на медицинска помощ, така и в тези, когато се налага използването на сила за прокарването на демократичните преобразувания, водещият принцип трябва да е прост: на вреди.
Използването на сила в извънредни обстоятелства е характерно за голяма част от историята на международните отношения. Но използването на сила е успешно само, когато се съпровожда от зряла политическа оценка и признание за ограничеността на силата. Днес нито една държава или група от държави има правото да променя други общества по предварително изработена схема. Демократичните сили трябва да осигурят на останалите достатъчно време и пространство за да осъзнаят и приемат необходимостта от политическа свобода, икономическа и социална модернизация. В този смисъл, Делхи е готов да сподели собствения си опит и да предложи подкрепата си на онези, които са склонни да я приемат.
Някои изводи
Днес Индия може да въздейства върху останалия свят с непознати досега средства и методи. В същото време тя все повече зависи от останалния свят по въпросите, касаещи собствената и сигурност и просперитет. Това създава основата за все по-значимата и всеобхватна роля на Индия на международната сцена.
* Ръководител на Програмата за стратегически изследвания на Observer Research Foundation в Делхи, Индия
{backbutton}
