"Европейската стратегия за сигурност", определя тероризма като първа ключова заплаха и "нарастваща стратегическа заплаха за цяла Европа"[1]. Статистиката на Европол[2] доказва това твърдение. За последните три години, на територията на страните от Европейския съюз, са проведени общо 1570 терористични атаки и са задържани 2759 лица, обвинени в осъществяване на терористична дейност[3].
Страните, в които са налице благоприятни условия за организационна, логистична и оперативна дейност на терористични организации, са разположени на всички континенти, често много далеч от местата където тези организации нанасят своите удари. Известно е, че подготовката на ударите със самолети срещу Ню Йорк и Вашингтон, на 11 септември 2001, са планирани в лагери в Афганистан и Пакистан[4]. Обучението на терористи, действащи в САЩ, Русия и ЕС, често се осъществява в страни от Близкия изток и Северна Африка.
Реализирайки Европейската стратегия за борба с тероризма[5], ЕС се стреми, преди всичко, да осигури безопасността на собствените си граждани. За тази цел се провеждат мероприятия във всички сфери на обществения живот. Особено внимание се обръща на системата за сигурност с акцент върху работата на разузнавателните, контраразузнавателни, полицейските служби и армията. При това задълбочено се осъществяват мероприятия, както по отношение на антитероризма (като форма на превантивна дейност), така и на контратероризма (като дейност в отговор на терористична атака)[6]. В тази връзка, институциите на ЕС, ангажирани с проблемите на сигурността, отделят все по-голямо внимание на разработването на концепции за използване на различните видове сили, предназначени за борбата с тероризма.
Едно от направленията е подготовката на военни и специални полицейски сили, готови да действат на голямо разстояние от собствените си бази. Основна форма на такива действия са т.нар. рейдови контратерористични операции. Те се разглеждат като вид офанзивна операция, обикновено при участие на неголеми сили, включваща бързо и внезапно навлизане на чужда територия с цел събиране на информация, дезорганизация на терористични сили или разрушаване или ликвидиране на терористични обекти. Тя задължително завършва с планирано оттегляне от района на операцията при изпълнение на задачата.
Разрастването на тероризма и нарастването на възможностите на терористичните организации логично доведе до осъществяването на терористични акции с голям пространствен размах. Много често инциденти, свързани с отвличане на самолети и други транспортни средства, бързо се пренасят на хиляди километри, през границите на няколко държави. Редица терористични актове се планират и подготвят в страни, разположени на един континент, а се провеждат на друг континент. Лидери и терористична инфраструктура се разполагат в райони и страни далеч от мястото на техните цели. На свой ред, това води до провеждането на контратерористични операции на голямо отдалечение от базите на военни и други специални сили[7].
Именно големият пространствен размах на операциите е основната причина, която повишава значението на географската среда за контратерористичните операции. Глобализацията на тероризма и провеждането на мащабни терористични акции водят до необходимостта от провеждане на контратерористични операции в различни части на света. Разстоянията, които може да се наложи да преминат контратерористичните сили, достигат няколко хиляди километра. Маршрутите могат да преминат през няколко физикогеографски пояса, а проникването да се извърши през трите съставни части на средата – суша, вода или въздух. Зависимостта на използваната в контратерористичните операции техника и въоръжение от релефа, хидрографията, климата, растителността, почвата, населените места и инфраструктурата е значителна. Въздействието на елементите на географската среда върху техниката, въоръжението и личния състав може да доведе до неуспех на операцията. Затова внимателното изучаване на географската среда и вземането на мерки за използване на условията в интерес на контратерористичните сили е от ключово значение за успешното провеждане на операциите.
Факторите на географската среда, оказващи влияние върху провеждането на операциите, могат да се обединят в три основни групи: природогеографски, политикогеографски и военногеографски.
Влияние на природогеографските фактори
Анализът на проведени контратерористични операции, като: освобождаването на заложници на летище Ентебе, Уганда от израелски сили[8], срещу лагера Шимойо в Мозамбик от родезийски сили[9], освобождаването на заложници в Могадишо, Сомалия, от група на германската гранична охрана[10], на руските специални сили в Афганистан (1979-89) и др., позволява да посочим следните природогеографски фактори, които оказват влияние и трябва да бъдат взети предвид при планирането и провеждането на операциите: географско положение; пространствени размери; релеф; хидрография; климат; растителност; почва; население и населени места.
Географското положение
Географското положение на района на целта (обекта на операцията), маршрутите за проникване и изходния район на контратерористичните сили е първият фактор, който трябва да бъде оценен в процеса на планиране. Географското положение се определя от местоположението на определена територия спрямо океаните, моретата, континентите, страните и други географски обекти (физикогеографско положение). То може да предоставя благоприятни или неблагоприятни условия за провеждане на операцията.
Разполагането на целта или изходния район на контратерористичните сили близо до океани и морета и осигурява благоприятни условия за проникване по вода, въздух или комбинирано, без да е необходимо пресичане на граници на други държави. При операции в такива територии е възможно използването на морски (военноморски) компонент, което увеличава възможностите за превоз на личен състав и товари и огнева поддръжка от кораби. Липсата на излаз на море на територията, където е разположен районът на целта, ограничава възможностите за проникване, като в някои случаи ги свежда само до проникване по въздуха.
Разполагането на района на целта в близост до плавателна или голяма река, както и до езеро или блато, също разширява възможностите за проникване по вода, но в тези случаи ще е необходима задължителна комбинация, например въздух-вода или суша-вода.
Вътрешноконтиненталното разположение на района на целта прави възможно проникване по въздух и суша. То обаче затруднява поддръжката на контратерористичните сили.
Географското положение на района на целта спрямо други съседни държави и райони може да оказва пряко или косвено въздействие върху рейдовата операция. Ако районът на целта е заобиколен от държава (или държави) с негативно отношение към терористичната организация, може да се очаква активна поддръжка или неутрално отношение към операцията. Напротив, ако държавата, или държавите, открито или скрито, поддържат терористичната организация, може да се очаква противопоставяне на операцията. Това налага вземане на допълнителни мерки за защита на контратерористичните сили, включително за неутрализиране на атаки от въоръжените сили на съответните страни.
Операцията срещу терористичен обект, разположен в стратегически важен район, може да се отчете като заплаха за интересите на някоя държава и да предизвика ответната и реакция. За да се избегне това е необходимо съгласуване на операцията на висше политическо ниво.
Американската операция за освобождаване на задържаните дипломати в Техеран, през 1980, предизвика ответната реакция на Съветския съюз. Тази операция и подготовката за следваща по-мащабна бе приета като заплаха за стратегическите интереси на Москва и доведе до съсредоточаването на няколко съветски дивизии по северната граница на Иран.
Операцията за освобождаване на отвлечени френски деца в Джибути и съпътстващата я престрелка със сомалийски военни пък води до съсредоточаване на части на сомалийската армия по границата с тогавашната френска колония.
Пространството
Пространството включва територията, водното и въздушно пространство, където действат контратерористичните сили. То оказва влияние с две свои характеристики – разстояние и площ.
Разстоянието между базите на контратерористичните сили и района на целта е ключов фактор, оказващ влияние при определяне на способа и средствата за проникване. Големите разстояния затрудняват бързото достигане до района на целта. Това може да наложи създаване на междинни бази или пунктове за зареждане и почивка на контратерористичните сили. Така постъпват британците при операцията за освобождаване на заложници в Сиера Леоне[11].
Площта, където контратерористичните сили нанасят удара си, е ограничена. Това се обуславя от малките, по правило, размери на района на целта и, съответно, малкото количество на силите, включени в операцията.
Тъй като обектите на контратерористичните операции обикновено са отделни транспортни средства или сгради, малки групи или единични лица, площта на района на целта обхваща изброените обекти и прилежащата местност. Имайки предвид характеристиката на целите, площта на района на целта рядко може да надвишава един квадратен километър.
Към площта на този район обаче, трябва да се прибавят районите за натоварване, стоварване, прегрупиране, както и районите около маршрутите за проникване и изтегляне. Получава се една обикновено много дълга и относително тясна полоса с най-разнообразни условия, които трябва да бъдат оценени. Дължината на тази полоса се определя от местоположението на базите на контратерористичните сили и най-отдалечените пунктове, включени в провеждането на операцията. Ширината на полосата се определя от обсега на средствата, с които може да се въздейства върху силите и, съответно, обсега на въздействие на контратерористичните средства (оръжията). Общата площ на полосата, през която преминават и действат контратерористичните сили, варира в големи граници, но може да достигне десетки хиляди квадратни километри.
Тъй като пространството е триизмерно и средствата за разузнаване и огнево поразяване въздействат и в трите измерения, се получава своеобразен “тунел”, който може да се нарече “рейдови тунел”. Увеличаването на далекобойността, скоростите и поразяващите свойства на съвременното въоръжение и техника разширява размерите на “тунела”. В рамките му се включват всички останали елементи на географската среда: релеф, климат, хидрография, население, държави и т.н. Така, количеството информация, която следва да се обработи, нараства до обем, близък до този на някои стратегически операции.
Релефът
Релефът е фактор, оказващ влияние върху всички контратерористични операции, особено като се има предвид, че районите на целта са предимно на сушата. Релефът има най-голямо влияние върху операцията при проникване на контратерористичните сили по суша - характерът на брега (съприкосновението на сушата с морето) е от значение при проникване по вода.
Равнините позволяват бързо придвижване и ориентиране, добро наблюдение и стрелба, но не осигуряват прикритие на придвижването и защита на контратерористичните сили.
Хълмистата местност осигурява бързо придвижване, има добри условия за наблюдение, стрелба и значително по-добра защита.
Планинската местност затруднява придвижването и ориентирането. Тя притежава добри условия за защита, провеждане на засади и внезапни атаки. В планинска местност се затруднява радиовръзката и работата на радиолокационните станции.
Хоризонталното разчленение на континентите се изразява в количеството, размерите и формата на островите, полуостровите, заливите и влияе значително върху проникването на контратерористичните сили по вода. Голямото разчленение осигурява по-дълбоко навлизане на плавателните средства, използвани от контратерористичните сили в определена територия, но пък ги прави по-уязвими за разкриване и поразяване от средства, разположени по брега.
Височината на брега и различните му типове: лагунен, маршев, лиманен, аралски и шхеров, оказват влияние върху възможоността за проникване на контратерористичните сили.
Лагунният бряг се характеризира с поредица от лагуни, крайбрежни валове, насипи и дюни. Той е слабо достъпен за кораби, поради широките плитчини, и труднодостъпен откъм сушата, заради многото езера. Проникването, изтеглянето и действията на контратерористичните сили в такъв район могат сериозно да се затруднят. Те са възможни с малки плавателни съдове или кораби на въздушна възглавница. Укриването на контратерористичните сили е трудно.
Маршевият бряг се характеризира с крайбрежни низини, които се заливат при приливите на океана или при наводнения на реки. Той е трудно проходим и затруднява проникването. Проникването и изтеглянето са възможни с малки плавателни съдове, а укриването на контратерористичните сили е затруднено.
Лиманният бряг е силно нарязан, с дълбоки заливи, нисък, но стръмен. Проникването и изтеглянето е възможно с кораби с малко газене. Има сравнително добри условия за укриване на контратерористичните сили.
Аралският бряг е блатист, с много плитчини и пясъчни острови. Плаването е затруднено, освен с малки плавателни съдове.
Шхеровият бряг се характеризира с многобройни малки островчета и полуострови, разделени от тесни проливи с много подводни скали. Плаването с кораби е затруднено. При тази характеристика можем да определим този бряг като удобен за действия с малки плавателни съдове.
Общо взето, при тези характеристики на ниските брегове, те могат да се определят като удобни за проникване на неголеми сили с малки плавателни съдове. Това означава, че при далечни рейдове по море, ще трябва да се предвидят зони за претоварване от корабите на малки плавателни съдове, което пък ще увеличи времето за провеждане на операцията.
Високите брегове: далматински; риасов и фиордов, общо взето, благоприятстват проникването контратерористични сили с големи караби.
Далматинският бряг се характеризира с дълги и тесни острови и полуострови със стръмни брегове. Те са разделени от дълги, тесни и дълбоки канали, разположени успоредно на брега. Този бряг улеснява проникването, тъй като сложната брегова линия трудно се охранява, а дълбоките води позволяват плаване с големи кораби близо до брега.
Риасовият бряг е характерен със стръмни и скалисти брегове, тесни и къси клиновидни заливи. Позволява плаване на големи кораби близо до брега.
Характерна за фиордовия бряг е силно разчленената брегова линия и дълги, тесни, дълбоко врязани в сушата, заливи със стръмни брегове. Възможно е проникване с големи кораби и подводници.
Други характерни форми на брега, които могат да се използват за проникване на контратерористични сили, са устията на реките– естуари или делти.
Естуарите са устия на големи реки, вливащи се в морето чрез един дълбок и широк канал. Те позволяват влизане на големи плавателни съдове навътре по течението на реката.
Делтите представляват сложна система от протоци и канали на вливащите се в морето реки. Те са трудно проходими, но дават възможност за скрито проникване и съсредоточаване на рейдови сили.
Хидрографията
Хидрографията, като елемент на географската среда, оказва влияние върху контратерористичните операции, като то е най-силно при провеждането им близо до океани и морета, реки, езера и блата.
Океаните и моретата имат голямо икономическо и военно значение. Основната причина за това е развитието на техниката, повишаващо възможността за използването на водната среда като път за пренос на ресурси, както и за добиване на природни ресурси от Световния океан. Океаните и моретата осигуряват достъп до страни, региони и ресурси, като за това се използват плавателни средства и други съоръжения. Те представляват удобна цел за терористични и пиратски атаки. Следователно, всяко плавателно средство или морско съоръжение (за добив на нефт, газ или др.) може да се превърне в обект на контратерористична операция. Като много вероятни райони за провеждане на терористични акции могат да се посочат комуникационните възли – пристанища, канали, проливи и други, където има голямо струпване на кораби. Терористична атака в такива места може да блокира корабоплаването за продължително време и да доведе до големи икономически загуби. Особено опасни могат да се окажат атаките срещу танкери, превозващи нефт, нефтопродукти и други енергийни суровини. Поразяването им може да доведе до екологични катастрофи.
Поради голямото стратегическо значение на океаните и моретата, крайбрежните и островните държави разглеждат всяка интервенция в тях като сериозна заплаха за стратегическите си интереси. За неутрализиране на такива заплахи се поддържат мощни военноморски сили.
Океаните и моретата предоставят добри условия за транспортиране и проникване на контратерористични сили по вода или под вода. Освен това, проникването по въздух над океани и морета, в международни води, не създава такива дипломатически проблеми, както в други условия.
Важни характеристики на моретата и океаните, които трябва да се вземат предвид при контратерористичните операции, са вълнението, приливите и отливите, както и теченията.
Вълните имат силно въздействие върху плавателните съдове, водят до забавяне на скоростта, а в някои случаи могат да предизвикат аварии и катастрофи. Приливите и отливите влияят върху безопасността на корабоплаването. В райони с плитки води, то е възможно само при прилив. Приливната вълна навлиза в реките и в някои райони прави възможно проникването на големи плавателни съдове дълбоко в сушата. При планиране на проникване по вода, приливно отливните процеси следва да се изучат внимателно, тъй като могат да направят една операция невъзможна, поради недостатъчната дълбочина на морето или пък, поради непроходимостта на брега при отлив.
Океанските и морските течения въздействат върху плавателните съдове, като увеличават или намаляват скоростта им. Имайки предвид значението на скоростта в контратерористичните операции, става ясно и значението на тази характеристика.
Реките могат да се използват като път за проникване или изтегляне по вода при провеждане на операции. При проникване по суша или въздух, реките могат да се използват като ориентир за движение. Те могат да се окажат препятствие при придвижването на контратерористичните сили, но и да бъдат използвани като естествена преграда за възпрепятстване на преследващи ги формирования. Важните за контратерористичните операции характеристика на реките са ширината, дълбочината и скоростта на течението. Ширината и дълбочината оказват влияние върху избора на начина за преодоляване, ако реката е на маршрута за проникванеа или при избора на средство за придвижване, ако самата река е маршрут за проникване. Широките и дълбоки реки изискват използване на различни плавателни средства, като в някои участъци може да се наложи претоварване от кораби и катери на моторни или гумени лодки. Скоростта на течението увеличава или намалява времето за преодоляване реката или за проникването по нея.
Езерата и блатата могат да се използват за проникване и изтегляне на контратерористичните сили по вода. Бреговете на езерата имат характеристика, сходна на тази на моретата и океаните и съответните благоприятни и неблагоприятни условия за провеждане на операция. Блатата затрудняват придвижването и увеличават времето за провеждане на операцията, но пък осигуряват скритост и внезапност на удара.
Климатът
Климатът и моментните атмосферни условия могат да предопределят успеха или провала на една контратерористична операция поради високата амплитуда на промените. Климатът значително се влияе от географската ширина, надморската височина, ветровете и въздушните маси. Поради възможността една операция да се проведе в силно отличаващи се, в географско отношение, райони, е необходимо всеки участък от “рейдовия тунел” (маршрута на рейда) внимателно да се оцени и от климатична гледна точка.
При планиране на проникване, особено по въздух или море, трябва да се направи прогноза на времето, за да могат командващите контратерористичните сили да използват важните климатични фактори в собствена полза.
Наличието на облаци и мъгли е добро условие за прикриване на проникване, което обикновено трябва да се провежда нощем или под прикритието на димна завеса. Ограничената видимост, вследствие на климатичните условия, може да се използва за постигане на скритост и изненада на удара.
Безопасността в зимни условия зависи от промяната на температурата с няколко градуса повече или по-малко от точката на замръзване. Скоростта на проникване също зависи в голяма степен от времето. Местности, които могат да се пресекат бързо и безопасно в рамките на няколко часа, могат да се превърнат в непроходими или труднопроходими при снеговалеж, проливни дъждове, бури, урагани, много високи или много ниски температури.
Суровите климатични условия могат да доведат до понижаване на моралния дух и ръст на здравословните проблеми на личния състав. Влиянието им в тези условия може да бъде намалено, когато хората са обучени да се справят самостоятелно с аклиматизацията. Подходящо екипиран и обучен личен състав може дори да се възползва от различните климатичните условия по време на контратерористичните операции.
Специфично влияние върху контратерористични операции могат да окажат следните елементи на климата: въздушните течения (ветрове); облачност; температура.
Значително влияние върху контратерористичните операции могат да окажат и въздушните течения (ветровете). Обикновено, силните ветрове затрудняват проникването по въздуха и по море и могат да го направят невъзможно. При високи скорости на вятъра, в заснежени или пустинни райони, се образуват плътни облаци от сняг или прах, свеждащи видимостта до нула. Дървета, клони и дори камъни могат да бъдат увлечени от вятъра и да нанасет големи поражения върху хората и съоръженията.
Климатът, в голяма степен, зависи от системата на ветровете, духащи предимно от една посока. Например, полярните източни ветрове; западните ветрове в умерения пояс, духащи в зоната от приблизително 30 градуса северна ширина; североизточни ветрове (пасати), духащи южно от 30 градуса северна ширина. Посоката и силата на вятъра оказват особено голямо влияние при проникване по въздух и море и водят да намаляване или увеличаване скоростта на придвижването на контратерористичните сили.
Облачността е друг елемент на климата, влияещ върху контратерористичните операции. Плътността на облаците и тяхната височина влияят върху видимостта, както денем, така и нощем. В най-голяма степен този фактор оказва влияние при проникване на контратерористичните сили по въздуха. Ниската облачност и мъглите затрудняват управлението на контратерористичните формирования и особено на тези от въздушния компонент (самолети и вертолети).
Валежите (дъжд, сняг, град и др.), както и облачността, оказват влияние върху видимостта и могат да доведат до намаляване скоростта на движение, особено по суша и въздух.. Проливните дъждове и снеговалежи създават допълнителни препятствия по маршрутите за движение и могат да предизвикат наводнения.
Температурата е ключов елемент на климата и фактор, който следва да се отчете при избора на вариант за провеждане на рейда. В зависимост от средата, в която се провежда той - въздух, вода или суша, трябва да се обръща внимание на температурата на всички елементи или пък само на онези, с които са в съприкосновение контратерористичните сили. Високите или ниските температури изискват различни мерки за приспособяване. При преминаване през райони с различни температурни характеристики ще е необходима различна по вид и количество екипировка (съответно лятно или зимно облекло).
За всяка контратерористична операция следва да се изготви прогноза на времето по целия маршрут на рейда (в рейдовия тунел) .
Растителността следва винаги да се взема предвид при контратерористични операции, тъй като може да въздейства многостранно върху всичките и фази. Най-голямо влияние тя оказва при проникване и изтегляне по суша. От характера на растителността зависят скритостта, възможностите за придвижване и защитата на контратерористичните сили. Наличието на растителна покривка осигурява благоприятни условия за прикриване на контратерористичните сили от визуално и радиолокационно наблюдение. Горската растителност осигурява добра защита и от огъня на стрелковото оръжие.
Гористите местности и тези, обрасли с гъсти храсти, намаляват проходимостта, затрудняват наблюдението и воденето на огън, но осигуряват добри условия за изненадващи удари. Гъстата растителност затруднява проникване по въздух, заради липсата на достатъчно пространство за кацане на вертолети или парашутисти.
Характерът на растителността влияе върху избора на вариант за проникване, нанасяне на удара и изтегляне, както и върху избора на маршрути.
Спецификата на операцията не позволява изграждането на временни фортификационни съоръжения, използването на тежка защитна екипировка и бронирана техника, затова трябва да се разчита единствено на природните условия.
Населението и населените места
Населението и населените места са ключов елемент на географската среда. Сред характеристиките на населението, имащи значение за контратерористичните операции, са: териториалното разположение и гъстотата, националният и религиозен състав, отношението към терористичната дейност и към контратерористичните сили.
Териториалното разположение на населението по маршрутите на контратерористичните сили и в района на целта налага да се вземат мерки за запазване на живота и здравето му. Колкото е по-висока гъстотата на населението, толкова влиянието на този фактор е по-силно. Ниската гъстота благоприятства проникването, изтеглянето и ударната фаза на операцията и обратно.
Националността и религията на населението в района на рейдовата операция може да окаже положително или отрицателно влияние. Може да се очаква, че националността и религията на населението в района на операцията ще бъдат различни, в различните му участъци, и, съответно, отношението към контратерористичните сили ще се влияе от обичаите, традициите, политическите, икономическите, културни и исторически връзки между етносите. Имайки предвид скрития (по правило) характер на проникването, този елемент на обстановката може да окаже по-съществено влияние върху ударната фаза и при изтеглянето на силите.
Особено важна характеристика на населението е отношението му към обекта и субекта на операцията – терористичните и контратерористични формирования. При това, негативното отношение на населението към терористичната дейност и конкретен терористичен акт невинаги може да означава положително отношение към контратерористични формирования. При негативно отношение, следва да се вземат допълнителни мерки за изолиране района на целта, включително провеждане на психологически операции за въздействие върху населението в положителна посока.
Населените места обикновено включват района на целта, тъй като терористичните атаки се провеждат предимно в тях или близо до тях. От значение за контратерористичните операции са размерите, планировката, гъстотата на застрояването, видът на постройките и комуникациите.
Големите населени места с много жители осигуряват по-добри условия за скрито проникване и изтегляне, както и за разузнаването на района на целта, но пък затрудняват ударната фаза, тъй като нараства вероятността от жертви сред гражданите.
Планирането на застрояването може да се определи като правоъгълно, радиално-пръстеновидно, линейно-осево и смесено. То трябва да се има предвид при операциите, тъй като улиците са основните пътища за придвижване както на контратерористичните формирования, така и на терористични и други противникови формирования.
Правоъгълното планиране увеличава възможностите за придвижване, като при блокиране на всяко кръстовище може лесно да се излезе към избрания обект по други улици. Правоъгълното планиране облекчава избора на основни и резервни маршрути към района на целта, но затруднява изолацията му.
Радиално-пръстеновидната система благоприятства изолирането на определен район - блокирайки важен пътен възел, може да се контролира придвижването по много улици. Движението от покрайнините към центъра на системата е възможно по няколко направления, а движението между кварталите е затруднено.
Линейно-осевото планиране е характерно за планинските селища и тези, разположени край реки или на морския бряг. При него сградите са разположени в относително тясна ивица около път, бряг, проход, река или пък друг линеен местен предмет или форма на релефа. За изолация на такова населено място са необходими относително повече сили, отколкото на населено място с друга форма. Достигането на обекти в центъра на населеното място може да стане без да се преминава през много квартали. Контролът на движението по надлъжната ос е възможно с малко сили.
Застрояването на кварталите може да бъде гъсто - почти без пространство между сградите, рядко - с наличие на свободно пространство между сградите, и разпръснато – когато постройките са на значително разстояние една от друга.
Голямата плътност на застрояването ограничава движението с автомобили, а понякога и пеша. Голямото количество близко разположени постройки затрудняват придвижването, наблюдението, стрелбата, ориентирането и разполагането на силите и средствата. Вероятността за поразяване на граждани и разрушаване на сгради е по-голяма. Последствията от стрелба и взривявания се засилват значително от счупени стъкла, откъртена мазилка и конструктивни елементи на сградите. Вероятността от възникване на пожари, аварии на системите на електроснабдяване, водоснабдяване и канализация и комуникации е по-висока. В тези условия, проникването и изтеглянето по въздух е за предпочитане. По-гъстото застрояване създава и по добри условия за маскировка и укриване от наблюдение и защита при стрелба.
При по-рядко и разсредоточено застрояване, условията за придвижване, стрелба, наблюдение и разполагане на силите и средствата са по-добри. Вероятността от наранявания на граждани и материални щети е по-ниска. Възможно е проникването и по въздух, и по суша.
Освен изброените елементи на географската среда, значение за контратерористичните операции имат също пътната мрежа и промишлените, комуникационни и социално- културните обекти..
Пътната мрежа и другите обекти
Пътната мрежа има значение за контратерористичните операции, ако е избран вариант за проникване и изтегляне по суша, ако за подхода към обекта се използват изградените пътища, или пък обектът на операцията използва пътищата в района на провеждането и. Добрите пътища позволяват да се увеличи скоростта на контратерористичните, но и на противникови сили. Основните параметри при оценката на пътищата са: здравината и ширината на пътното платно и пътните съоръжения (мостове, тунели, надлези и т.н.). Магистралите и другите шосета с твърда настилка позволяват използване на автомобили с нормална проходимост. Почвените, полски и горски пътища могат да се използват от автомобили с повишена и висока проходимост. Наличието само на пътеки пък налага придвижването да се извършва пеша или с мотоциклети.
Промишлените, комуникационни и социално-културните обекти могат да стана мишена на терористични атаки и, съответно, обект на контратерористични операции. Те могат да включват сграда и комплекс от сгради – заводи, електроцентрали, летища, пристанища, училища, религиозни храмове, болници, радио и телевизионни станции и т.н., както и други съоръжения – електропроводи, газопроводи, продуктопроводи, кранове, кули, писти, пътни съоръжения и т.н. Оценката се извършва както и оценката на сгради, но трябва да се вземе предвид и влиянието на функционирането на тези обекти върху политическия, социалния и икономически живот на страната, както и ефекта върху околната среда, при тяхното разрушаване.
Заплахите, произтичащи от географската среда, могат да се определят като природни (причинени от природни явления и състояния) или човешки (причинени от човешка небрежност, недобра подготовка, неподходящо за климата хранене, неправилно използване на екипировката) или комбинация от двата вида.
В географската среда могат да се срещнат два вида заплахи: субективни и обективни. Комбинацията от двата вида усилва заплахите. Субективните заплахи се създават от хората (например, при избор на маршрути, свръхнапрежение, дехидратация и т.н.). Обективните заплахи се причиняват от елементите на географската среда и върху тях не може да се влияе (силни ветрове, лавини, светкавици и т.н.).
Типични обективни заплахи са лошата видимост, голямата надморска височина, каменните и снежни лавини в планините. Мъглата, дъждът и снежните бури намаляват видимостта и могат да доведат до дезориентация. Голямата надморска височина (над 2000 метра) води до затруднения в концентрацията на вниманието и намалява физическата издръжливост. На такава височина времето може бързо да се влоши. Всяка от заплахите следва да бъде определена, оценена и да се вземат мерки за намаляване на рисковете, произтичащи от нея.
Влияние на политико-географските и военно-географските аспекти върху контратерористичните операции
Политикогеографските аспекти засягат влиянието на териториалното положение и състояние на държавите, в които се провеждат контратерористичните операции, и през които преминават контратерористичните сили. Те са тясно свързани с военногеографските аспекти, отнасящи се до военното, икономическо, политическо и морално-психологическо състояние на страните, или отделните техни части, и възможностите им да влияят върху провеждането на контратерористичната операция. Влиянието на тези фактори трябва да се вземе предвид, ако операцията се провежда на чужда територия или на собствена територия, но в непосредствена близост до границата (т.е. в граничната зона), като например френската операция за освобождаване на заложници в Джибути, на границата със Сомалия.
Отделните страни се различават по формата на управление, икономически и военни възможности, ролята и мястото си в световната политика и икономика, в определена коалиция и регион. Освен това, държавите са свързани помежду си със сложни политически, икономически, културни, военни и други връзки. Така изброените характеристики могат да въздействат положително или отрицателно както конкретно върху контратерористичните сили, така и върху държавата, провеждаща операцията.
Контратерористичната операция на чужда територия, може да се проведе със съгласието и подкрепата на международната общност или конкретни държави, или пък без да се иска подобно съгласие – ако определени държави поддържат прикрито или открито терористични организации или пък конкретни терористични акции.
Независимо дали се провежда със или без съгласие, дали районът на целта е на територията на конкретната държава, или само трябва да се премине през нея, при избора на вариант за провеждане на операцията трябва да се оцени влиянието на политикогеографските и военногеографските фактори. Анализите на повечето операции показва, че тази оценка се извършва на стратегическо управленско ниво, т.е. ръководство на изпълнителната власт и висшето военно ръководство. Те следва да са отговорни за осигуряване на максимално възможните благоприятни условия за провеждане на рейдовата операция. Оценката трябва да включва както влиянието на външни за страната политико-географски и военно-географски фактори, така и това на вътрешните. Възможно е изводите от тази оценка да доведат до отказ от такъв начин за решаване на конкретен проблем в борбата с тероризма.
Политикогеографският фактор може да окаже голямо влияние върху избора на маршрут и способа за проникване и изтегляне, мащаба, вида и целите на контратерористичната операция. Положителното отношение на засегнатата държава към страната, провеждаща операцията, ще позволи използване на всички възможни за географския район способи за проникване и изтегляне, ангажирането на голямо количество контратерористични сили и поставяне на решителни цели пред тях. И обратното, отрицателното отношение може да наложи заобикаляне на територията на определена страна или пък скритото проникване и изтегляне на контратерористичните сили. Това естествено ще повлияе върху количеството на контратерористичните сили и целите, които трябва да се постигнат. За осигуряване на сравнително благоприятни условия за провеждане на операцията, преди, по време и след него, могат да се проведат психологически операции.
Териториалното разположение и състоянието на въоръжените сили на страните, способни да окажат поддръжка на терористични формирования и да възпрепятстват контратерористичните сили, е ключов военногеографски фактор. Освен това, следва да се вземат предвид военните и военно-политически съюзи и коалиции в които участват въпросните държави.
Териториалното разположение на въоръжените сили може да повлияе върху избора на маршрута за проникване и изтегляне и мерките за възпрепятстване на придвижването и развръщането. Видът и качеството на въоръжението и техниката пък могат да окажат влияние върху избора на способа за проникване. Така например, наличието на силен военноморски флот и брегова охрана и слаби военно-въздушни сили или неефективна противовъздушна отбрана могат да доведат до избор на проникване на контратерористичните сили по въздуха. Ниските маневрени възможности на местните сухопътни войски пък могат да позволят проникване по сушата или по-дълга продължителност на ударната фаза на контратерористичната операция.
Членството на страната, където се провежда контратерористичната операция, във военни и военно-политически съюзи налага оценка на вероятното поведение на съюзните държави и предприемане на съответните външнополитически мерки за неутрализирането му.
В определени случаи, оценката на военногеографските фактори може да наложи извода, че рискът за контратерористичните сили и страната, която провежда операцията, е изключително висок. Последствията от един, дори и успешно завършил, контратерористичен рейд могат да доведат до усложняване на политическата обстановка не само между две държави, но и в региона, включително до въоръжен конфликт или война. В подобни ситуации следва да се търсят други начини за разрешаване на конкретния терористичен инцидент.
В анализираните операции е налице една много важна характерна черта, свързана с политикогеографските и военногеографските фактори. Държавите, провеждащи контратерористични операции на чужда територия, без съгласието на съответните страни, по правило са много по-силни от тях във военно отношение или се ползват с голяма подкрепа от някоя велика сили (или пък разполагат с международна поддръжка).
Заключение
Тъй като тероризмът все повече придобива глобален характер, мерките за защита на територията и гражданите на страните следва да включват провеждането на операции на голямо разстояние от собствената територия. Готовността на институциите за „силово противодействие” на тероризма следва да включва и подготовка за своевременна и точна оценка на влиянието на географската среда при операции на значително разстояние от собствените бази. В този процес трябва да се включат научните организации, отговорни за изследванията в тази област. Сътрудничеството между армията и другите органи за сигурност с тези организации следва да е основна задача, ключов елемент от националната и общоевропейска сигурност.
[1]. A Secure Europe in a better World, European Security Strategy. Brussels. 2003.
[2]. Европейска полицейска служба (European Police Office).
[3]. EU Terrorism situation and Trend Report. The Hague, Netherlands. 2006-2009.
[4]. Халил Ел-Анани. Трите фази на стратегията на Ал-Кайда. Сп. Геополитика, бр.1/2010. с. 134-135.
[5]. Вж. The European Union Coutert-terrorism Strategy, Brissels, 2005.
[6]. Вж. Rudiger-Muller. The Joint Anti-terrorism Centre (GTAZ) in Berlin from point of view of Rheinland-Palatinate State Representative – a network of German authorities fighting International Terrorism. Germany, 2007.
[7]. Вж. Блек. Й., Б. Морис. Тайните войни на Израел. С. 2000.
[8]. Yeshayu Ben-Porat, Eitan Haber and Zeev Schiff, Operation Thunderbolt, true stories from the SAS & elite forces, Bristol, 1993
[9]. Миллер, Д., Коммандос, Минск, 1998 г.
[10]. Jan Boger. Elit und spezial einheiten, Stuttgart, 1995.
[11]. http://www.cowell.org/~andy/min/pk/barras/ (10.03.2007)
* Преподавател в Академията на МВР
