Повечето експерти смятат, че толкова очаквания изход от сегашната световна криза ще наподобява верижна реакция. Първоначално ще се активизират най-жизнеспособните (най-малко паразитните) икономики. След това критичната маса на тяхната активност ще стартира механизмите на възстановяването на държавите, имащи вредната склонност към свръхпотребление, за сметка на безкрайни заеми и авантюристични финансови спекулации.
Китай има всички предпоставки да е сред първите, които ще излязат от блатото на кризата. Поне в това е убеден китайският елит. Така, Държавният съвет на Китай планира ръст от 8% за 2009 (смятана за „най-кризисната”). Разбира се, в сравнение с 2008, това означава известен спад. Но в сравнение с останалия свят, то би било фантастично постижение.
На едно провело се наскоро съвещание в Гуанчжоу, ръководителят на Центъра по проблемите на развитието към Държавния съвет Джан Юйтай заяви, че страната му не се нуждае от много време за да преодолее кризата. Преди това, на форума в Давос, премиерът Ван Цзябао пък подчерта, че «най-добрата помощ, която можем да окажем на останалия свят, е да се погрежим нещата при нас да вървят».
Китайският инструментариум
Истината е, че Китай разполага с достатъчно широк инструментариум за да демонстрира пред света поредното си икономическо чудо:
- 30% от златните резерви на планетата, т.е. около 1,9 трилиона долара, на фона на ниския външен дълг (0,363 трлн. долара);
- Още по-мащабни корпоративни и частни влогове в банките;
- Адекватно на сегашните сътресения държавно управление, което е в състояние бързо да мобилизира обществото и да модернизира националните ориентири;
- Служители и бизнесмени, готови на всякакви самоограничения и бързо адаптиращи се към променилите си реалности;
- Традиционно евтина работна сила и спадналите цени на вносните енергоносители;
- Постепенното компенсиране на сегашните експортни загуби за сметка на нарасналото вътрешно търсене и приориентацията на чуждестранните потребители към по-евтините стокови сегменти;
- Развит реален сектор на икономиката, което гарантира устойчив БВП. Така, 48,6% от китайския БВП се осигурява от индустрията, а 11,3% - от селското стопанство, докато за САЩ (където започна кризата), съответните цифри са 19,8% и 1,2%.
Антикризисните мерки на Пекин също силно се различават от американските, както впрочем и от европейските. Щедрата държавна подкрепа не е насочена към фондовите пазари, банките и финансовите компании (още повече, че в Китай няма криза в този сектор, който се контролира от държавата), а отива за строежа на жилища, пътна и жп инфраструктура, съществени кредитни и данъчни облекчения за населението и бизнеса, включително малкия и средния. За да се стимулират вътрешните инвестиции, с пъти беше понижен лихвеният процент за рефинансиране.
Разбира се, забавянето на ръста на китайската икономика, която е интегрална част от световната, засега продължава. Като особено важни в това отношение се очертават резултатите от първото тримесечие на 2009, които ще позволят с по-голям процент вероятност да се прогнозират и темповете на излизане от кризата. Ако през този период ръстът на китайският БВП не падне под очакваните 6,5%, а през второто тримесечие надмине 7,5%, Китай ще излезе от кризата още преди края на 2009. Ако пък тези цифри се окажат по-ниски, това ще стане през следващата година. Според Артър Кребър, от пекинската консултантска агенция Drаgonomics, липсата на структурни проблеми в икономиката прави много малко вероятно «твърдото кацане» на страната. Той смята, че дори това да се случи, най-лошият сценарий ще изглежда така: много бавен ръст в продължение на година и среден ръст от 6,25-6,5% годишно, през следващите пет години.
По-песимистично настроените експерти са склонни да акцентират върху зависимостта на Китай от износа, най-вече в САЩ. Което, разбира се, е вярно. Не бива обаче да се подценяват и противоположните тенденции, защото кризата съдейства за нарастването им. Става дума, най-вече, за прехвърляне на акцента върху вътрешното потребление, развитието на «икономиката на знанието» и замяната на вносното с местно производство, които, взети заедно, осигуряват сериозно намаляване на зависимостта от външните пазари.
Доскоро ръстът на вътрешното потребление в Китай беше 15-20% годишно – главозамайващи цифри за страна с почти милиард и половина население. Спадът на приходите от износа и притока за чуждестранни инвестиции, без съмнение, ще забави тези темпове, но те пак ще си останат високи. В днешните смутни времена, повишаването на покупателната способност на населението е сред най-важните задачи, които си поставят китайските власти, а Пекин е доказал, че може да ги решава бързо и ефективно. Още повече, че през десетилетията на реформи не само бизнесмените, но и огромната армия от редови служители, се сдобиха с лични влогове. От 2000 насам, делът на спестяванията в БВП е нараснал от 37% до 51%. Бързо се развива и кредитирането на населението. Ако преди кризата, държавата беше наложила ограничения за максималните кредити на банките, сега много от преградите са премахнати. В същото време, т.нар. «лоши» кредити (т.е. тези, перспективите за чието погасяване са неясни) на китайските банки са само 5% от техните активи.
В преориентирането на икономиката към вътрешния пазар изключително голяма е ролята на приетия от правителството, през ноември 2008, пакет от мерки за стимулиране на инвестициите. Съвкупната му стойност е 4 трлн. юана (586 млрд. долара, или 15% от БВП), които ще бъдат похарчени до края на 2010. Те ще бъдат разпределени между десет програми, основни сред които са тези за изграждането на пътища, евтини жилища, развитие на селското стопанство и внедряването на съвременни технологии. Така например, общата дължина на китайската жп мрежа ще се увеличи от 78 хиляди до 120 хиляди км. Между другото, чуждестранните експерти не очакваха, че стимулиращият пакет ще се окаже чак толкова мащабен и сега го оценяват не само като преломен момент в контекста на антикризисните мерки, но и от гледна точка на китайското развитие през ХХІ век, като цяло.
Впрочем, наред с финансирането от централния бюджет, гигантски инвестиционни източници са и местните бюджети (15 трлн. юана), и банковите влогове – още 44 трлн. юана.
Китайските високи технологии
Според агенция Синхуа, износът на високотехнологична продукция през предкризисната 2007 е бил 347,8 млрд. долара, а делът му в общия обем на китайския износ е достигнал 30%. Перспективната програма за създаване на «икономика на знанието» си поставя за цел, през следващите 15 години, зависимостта на Китай от вносните технологии да падне от 80% до 30%.
Поетият още преди кризата курс към ускорено развитие на високотехнологичните отрасли (китайският дял в световните разходи за научно-изследователски и опитно-конструкторски работи достигна 15%) може в кратки срокове да осигури на китайците не само значителна по обем замяна на вносните с местни технологии, но и нови експортни позиции. Високите технологии на китайски цени ще се ползват с огромен успех в кризисния и следкризисния свят. Изграждането на «икономика на знанието» ще завърши и формирането, около Китай, на динамичен азиатски «клъстър» от доставчици.
Впрочем, пред китайците има още един път към иновациите в най-различни сфери. Те лесно могат да вложат част от доларовите си резерви в поевтинелите напоследък западни активи. За размерите на възможните придобивки можем да съдим по едни сравнително пресен пример. През февруари 2009, в Австралия беше обявено, че китайският алуминиев гигант Chinalco ще вложи 19,5 млрд. долара в британско-австралийския минен концерн Rio Tinto, като така делът му в него ще достигне 18%. Това е най-голямата инвестиция, правена досега от китайска компания.
Можем да очакваме, че (включително и заради кризата) още в съвсем близка перспектива Китай ще стане един от «законодателите» в сферата на високите технологии в редица области. Характерен пример в това отношение е решението на Nokia да концентрира 40% от всичките си опитно-конструкторски разработки, касаещи мобилните телефони, в своя научно-технически център в Пекин. Между другото, изтласкването на европейската технологично-сложна продукция от китайските и аналози отдавна е факт и на българския пазар.
Разбира се, дори при най-оптимистичния вариант, китайската икономика не е чак толкова мощна (10% от световния БВП), че сама да изтегли света от кризата. Но пък може да му даде много сериозен импулс, като това особено се отнася за съседите на Китай.
* Българско геополитическо дружество
{rt}
