Обречена ли е украинската икономика

Разбира се, в условията на продължаваща война (за която никой не знае, кога и как ще свърши), изготвянето на детайлни прогнози до 2033 може да се приеме само с много големи резерви. Основният извод от доклада на МВФ е че Украйна ще си остане в плен на тоталния държавен интервенционизъм, ще бъде силно задлъжняла към ЕС-27/Г-7, с неконкурентна данъчна система, неблагоприятен инвестиционен климат и доминация на едрия украински и международен бизнес. Което внушава определен песимизъм и дори чувство на обреченост.

Какво предвижда прогнозата на МВФ

Позицията на Фонда, която очевидно е съгласувана с украинските власти, е следната.

На първо място, и през следващите десет години, т.е. до 2033, украинската икономика ще си остане предимно държавна. В ръцете на политиците, чиновниците, държавните контролни органи и силовите структури ще бъдат не само ръководството на икономиката, но и основните инструменти за контрол на входа на пазара, функционирането му и изхода от него. Тоест, МВФ или разчита на чудо в резултат от което украинските чиновници внезапно ще се превърнат в безкористни, всезнаеши "ангели" - мениджъри, или просто не вижда проблеми в наличието на сегашното отчайващо ниско ниво на качеството на държавното управление на икономиката.

След като през 2022 Украйна регистрира безпрецедентно високо ниво на държавните разходи в размер на 66% от БВП, Фондът посочва в доклада си подобна цифра и за 2023 - 63,3% от БВП. Очаква се тя да намалее леко през 2024, достигайки 59,3%. В сегашната ситуация на доминация на държавната собственост, моделът на украинската икономика е сходен с този на военния/поствоенния социализъм. Според доклада на МВФ, чак до 2028 приходите от приватизацията ще бъдат 0,1% от БВП, като след това - до 2033 такива приходи въобше не фигурират в рамките на базовия сценарий.

Фондът прогнозира постепенно намаляване на държавните разходи, като дял от БВП, до 41%, през 2033. Това е почти толкова, колкото бе и през 2021 (40,5% от БВП). Нито една развиваща се страна по света, никога не е могла да постигне бърз и дългосрочен икономически растеж с подобен държавен дял. Ще припомня, че при същия дял на държавните разходи, средните годишни темпове на икономическия растеж на украинската икономика през периода 2011-2021 бяха минус 0,5% от БВП.

На второ място, през следващите десет години украинската икономика ще си остане бавно развиваща се и хронично изоставаща дори от средните стандарти на ЕС. След спада на реалния БВП на Украйна с 29,1%, през 2022, МВФ посочва ръст от 2% за 2023 и прогнозира ръст от 3,2%, през 2024. През 2025 се предвижда кратковременно ускоряване на ръста до 6,5% от БВП, а през следващите осем години, т.е. до 2033, средните годищни темпове на растеж на украинската икономика ще бъдат 4% от БВП. Което е малко над средните годишни темпове на световната икономика. Този ръст обаче ще е два пъти по-бавен, отколкото е необходимо за да бъде постигната поставената от президента Зеленски цел, БВП на Украйна да достигне 1 трлн. долара. С подобна скорост Украйна ще може да достигне сегашното ниво на Румъния и Полша едва след 30 години. Което не бива да ни учудва, след като МВФ разглежда като основни "драйвъри" на икономическия растеж в страната държавните ресурси, проекти и инвестиции.

На трето място, Украйна ще остане зона на "инвестиционна суша". В страната има остра липса на вътрешни инвестиции. За външните инвестиции пък са необходими сигурност, силни правни институции, защита на правото на собственост и свободно движение на капитала. В момента в Украйна няма нищо от това. В бъдеще се прогнозира постепенно, но много бавно подобряване на инвестиционния климат. След рязкото свиване на инвестициите в основен капитал през 2022 до 13,9% от БВП, през 2023 се очаква слаб ръст от 2,6%, а през 2024 - с още 1,2%. През 2025 инвестициите за кратко ще се увеличат до 4,2%, но през следващите осем години средногодишните темпове на нарастване на инвестициите ще бъдат мизерните 0,7% от БВП.

Болезненият провал по отношение на преките чуждестранни инвестиции ще продължи до 2025. През 2022-2023 техният обем се равняваше на нищожните 0,3% от БВП. През 2025 той ще нарасне до 2,5% от БВП, а през 2026 - до 4,8% от БВП. Липсата на инвестиции обаче ще означава невъзможност за модернизация и икономически растеж. Освен това, няма да бъдат постигнати необходимите темпове на нарастване на производителността на труда, т.е. няма да има възможност за повишаване на заплатите и пенсиите.

На четвърто място, според МВФ, през следващите десет години Украйна ще си остане неконкурентоспособна по отношение на данъчната и регулаторна юрисдикция. Приходите от данъци за 2023 вероятно ще достигнат 33,7% от БВП, през 2024 ше нараснат до 35,4% от БВП, а през 2025 - до 35,9% от БВП. За сравнение, през 2021 те бяха 33,5% от БВП, като още преди войната бизнесът се оплакваше от прекалено високите данъци и силно бюрократизираната данъчна администрация.

Прогнозата на МВФ относно нарастването на данъчното натоварване е студен душ за бизнеса, както и за всички, разчитащи на адекватна данъчна политика. Очаква се приходите от данъци да достигнат върха си през 2028 - 38,2% от БВП. В същото време съвкупните бюджетни приходи ще достигнат 41,8% от БВП, а разходите - 43,8% от БВП. Тоест, делът на извънданъчните приходи в бюджета си остава изключително малък, въпреки че държавата ще продължи да е доминиращия собственик в икономиката. Прогнозираният от Фонда размер на държавния дял е характерен за страните от ЕС с високо ниво на доходи, качествени институции и пълноценна пазарна структура на икономиката. В Украйна обаче няма нищо подобно. Тоест, ако прогнозата на МВФ се сбъдне, страната е обречена да си остане в зоната на изключително силна зависимост от външните кредитиори, които ще диктуват нейната икономическа политика, за да си гарантират обслужването на дълга. На практика, МВФ предлага такава данъчна и бюджетна политика, която прави невъзможно превръщането на Украйна в държава със силна конкурентна икономика.

Междувременно, страната ни вече е в зоната на високорисковия бюджетен дисбаланс. След като през 2022 бюджетния дефицит на органите на държавното управление достигна 25% от БВП (без да отчитаме външните грантове), през 2023 този показател се влоши още повече, като дефицитът достигна 25,8% от БВП. Предвижда се през 2024 той да намалее до 21,1% от БВП, а през 2025 - до 11,6% от БВП. Чак до 2034 обаче, Фондът не прогнозира нито една година, в която страната ще има балансиран бюджет. Тоест, Украйна ще продължи да бъде в силна дългова зависимост към държавите от ЕС/Г-7. Което означава, че те ще ни налагат каква икономическа политика да водим, интегрирайки ни в програмите/приоритетите на ЕС, ООН и Световния икономически форум, т.е. ще ни принуждават да провеждаме една социалистическа, по своята същност, политика. Тя ще е изгодна за едва 3% от украинците, т.е. за онези, които контролират държавната икономика, но ще се окаже разрушителна за малкия бизнес и предприемачеството, като цяло.

На пето място, примката на държавния дълг ще продължи да се затяга. Ще напомня, че през 2021 държавният и гарантираният от държавата дълг достигна 50,5% от БВП. През 2022 той нарасна до 78,5% от БВП, а през 2023 - до 88,1% от БВП. Очаква се през 2025 украинският държавен дълг да премине прага от 100% от БВП, след което се прогнозира постепенния му спад до 75,2% от БВП, през 2033. Подобно дългово бреме за една разнебитена от войната и олигархична система е просто непосилно.

На практика, дълговата политика, като част от фискалната и инвестиционна политика на страната, представлява своеобразна форма на неоколониализъм. От нея печелят големите международни финансови организации, големите банки, фондовете и застрахователните корпорации, както и всички, които имат възможност да "измъкват" от страните членки на Г-7/ЕС-27 средства за международни проекти за развитие. Тоест, онези които управляват държавната икономика на Украйна първо вкарват бедната ни страна в дългов капан, а след това отказват да приемат предложението за понижаване на данъчното бреме под предлог, че "преди това следва да покрием задълженията, които ние, заедно с вас, стоварихме на Украйна".

На шесто място, Украйна ще остане зона на доминация на големите украински банки и международните финансови организации с нискокачествена парично-кредитна политика. Като защитата на техните интереси ще се осъществява от украинската Национална банка, която с помощта на МВФ придоби статут на независим орган. Подобен статут се дава на централните баннки само в развитите, пазарни демокрации с цел да се гарантира стабилността на цените (т.е. инфлацията да не надвишава 2%), докато в Украйна Националната банка на страната на практика защитава олигополията на малка група "финансови фаворити" и не допуска създаването на пълноценен капиталов пазара, т.е. препятства финансовата откритост.

Вече повече от трийсет години монетарната политика вУкрайна се сблъсква със сериозни проблеми. Игнорирането на фундаменталното финансово правило за взаимната обвързаност между обема на намиращата се в обращения парична маса и цените се превърна в токсична норма. Подценяването на вредата от инфлацията за икономиката, инвеститорите и потребителите си остава факт. Болезненият инфлационен скок през 2022 би трябвало да ни научи на нещо. Уви! През 2022, на фона на икономическия срив с 21,9% от БВП, паричната база нарасна с 19,6%, а съвкупната парична маса (М3) - с 20,8%. Според доклада на МВФ, през 2023 паричната експанзия се е ускорила, като паричната база е нараснала с 30,6, а съвкупната парична маса (М3) - с 29,7%. И то, при очакван ръст на БВП между 1 и 3%. Подобно количество гривни в силно изолираната от външния свят финансова система, в условията на административно регулиране на курса на гривната и инвестиционна суша, си е откровена кампания за девалвация на гривната. След инфлацията от 26,6% през 2022, през миналата 2023 тя е била 15,5%, а според прогнозата на МВФ, през 2024 ще намалее до 10%. При това обаче, Фондът не споменава такъв ключов параметър за оценка на реалистичността на макроикономическата му прогноза, като курса на гривната към долара. Дали за да не ни плаши или за да не дава гласност на някакво дълбоко прикривано решение, дори под формата на прогноза.

Подобно решение може да бъде взето от много тесен кръг "инсайдъри" от банковия сектор, Националната банка на Украйна и офиса на президента Зеленски. Тоест, хората, които си играят на държавни облигации, вероятно ще осъществят необходимите финансови операции за да могат за пореден път да се окажат на "правилната" и изгодна изключително за тях, самите страна на украинската монетарна политика. За съжаление, в доклада си МВФ отделя много повече внимание на недопустимостта от запазването в Украйна на военния режим за физическите лица в бизнеса, а не на огромното бреме, което стоварва върху страната, бизнеса и населението монетарната политика на Националната банка. По този начин обаче, Фондът на практика заема страната на онези, които консервират предвоенното макроикономическо и институционално статукво. Тоест, същото това статукво, което превърна Украйна в най-бедната държава в Европа.

Заключение

И така, Международният валутен фонд окончателно определи позицията си в подкрепа на консервацията на предвоенната икономика на Украйна. Което означава, че следва да забравим за БВП от трилион долара и създаването в страната на най-добрия инвестиционен/бизнес климат в Европа и света. Да забравим за иновационната икономика, която да ни гарантира развитие и ръст от 7-10% през следващите двайсет и повече години. МВФ възнамерява да направи в Украйна същото, което направи в повече от сто държави по света с ниски доходи. Сред тях обаче няма нито един пример за истинско икономически чудо. Защото истината е, че международните технократи и бюрократи, които се разпореждат с парите на другите, никога не са били и няма да бъдат привърженици на свободния пазар и истинския капитализъм.

По важното обаче е, че МВФ разполага с ключови партньори в Украйна, в лицето на ръководството на Националната банка, правителството, министерствата на финансите и икономиката, ръководителите на икономическите комисии във Върховната Рада, както и икономическия блок в президентския офис. Тоест, докато президентът Зеленски декларира: "Ще реализираме украинската аксиома, че свободата гарантира успеха. Това е което ни е необходимо", неговото икономическо обкръжение, съвместно с МВФ, възприема и провежда политика, пративоположна на въпросната „аксиома”.

Този конфликт може да бъде разрешен само по един начин - като се смени ръководството на икономическия екип на Украйна и бъде приета пълноценна национална програма за превръшането на страната в "Новия Запад" (авторът очевидно има предвид лансираната от самия него през 2021 икономическа програма „Украйна – Новият Запад. БВП от 500 млрд. долара за 50 млн. украинци през 2030” – б.р). Ако това не се случи, икономическата политика на правителството, Националната банка и МВФ неизбежно ще доведат и до срив на авторитета и доверието към самия президент. Ако не още преди края на войната, със сигурност след това.

* Авторът е известен украински икономист, президент на Научно-изследователския център „Лудвиг Мизес”, анализатор на Хвiля