Новата арктическа геополитика

Според Държавния департамент, промяната на морската граница не би трябвало да провокира териториални спорове с Русия, а ще изисква само регулиране с Канада и Япония. Въпреки това, то породи силно негативна реакция в Москва. За какво всъщност става дума?

Както е известно, континенталният шелф е морското дъно и недрата на подводните райони, намиращи се извън зоната на териториалното море, които са естествено продължение на сухоземната територия на съответната държава. Според Конвенцията по морско право на ООН, крайбрежната държава притежава суверенни права върху шелфа, т.е. има право да разработва природните му ресурси. При това обаче, морските води над него си остават международни. За да бъдат официализирани правата върху шелфа, следва  първо да се подаде съответното заявление до Комисията на ООН за границите на шелфа. Ако няколко държави едновременно подадат такива заявления, решението на въпроса се прехвърля към Международния съд на Световната организация.

Всички въпроси, свързани с определяне границите на шелфовете се регулират от Конвенцията на ООН по морско право. Тя обаче не е ратифицирана от САЩ, затова, вместо да подадат заявление в международната комисия, те едностранно определиха новата си граница, което, само по себе си, е повод за негативна реакция на засегнатите страни.

Тук е мястото да припомня, че през 2002 Русия подаде заявление в Комисията на ООН за границите на шелфа относно установяване границите на континенталния и шелф в Арктика, Ставаше дума за територия (подводните хребети „Ломоносов” и „Менделеев”), прилежаща до Северния полюс и продължаваща по-нататък към Канадския арктически архипелаг. Комисията нито я одобри, нито я отхвърли, а поиска да бъдат направени допълнителни проучвания. Но, докато те се провеждаха, претенции за хребета „Ломоносов” предявиха Канада и Дания, което пък даде основание на Комисията на ООН да обяви, че между Москва, Отава и Копенхаген „е налице териториален спор”, който следва да бъде разрешен от Международния съд на организацията. Сега обаче, на новата карта, публикувана от Държавния департамент, част от хребетите „Ломоносов” и „Менделеев” се обявяват за част от шелфа на САЩ, т.е. Вашингтон също се намесва в спора за тяхната принадлежност. Макар че, за разлика от Русия, Канада и Дания, САЩ не участват в Конвенцията по морско право на ООН, те имат решаващ глас при вземането на решенията в Международния съд на организацията.

Както е известно, съставът на съда за периода 2024-2027 е формиран така, че от 15 съдии, четирима представляват ЕС, един – Япония, двама – Австралия и Ямайка (чиито държавен глава е британският крал), а един – САЩ. Западните държави разчитат да се възползват от тази изключително благоприятна за тях конфигурация за да вземат в своя полза решението относно принадлежността на хребетите „Ломоносов” и „Менделеев”. Още повече, че за първи път в историята (включително през периода на студената война), Русия не разполага с представител в Международния съд на ООН, макар че това е в нарушение на неговия устав. Което означава, че решението ще бъде взето без нея. Затова пък САЩ, чиито представител ще бъде председател на съда до 2027, ще разполагат с решаващия глас и очевидно са твърдо решени да се възползват от тази „златна възможност”.

Арктика като стратегически актив

В медиите често може да се срещне твърдението, че в недрата на Арктика се намират 20% от всички полезни изкопаеми на планетата, макар че все още липсват сериозни геологически проучвания, които да го потвърждават. Впрочем, дори ако това се окаже вярно, при сегашното ниво на технологичен прогрес добивът на природни ресурси от арктическия шелф едва ли ще е рентабилен. Той ще е толкова скъп, че нито една държава не би рискувала да се заеме с него. Още повече, че всички природни изкопаеми – петрол, газ или редки метали могат да се добиват и на сушата.

Ето защо, поне за момента, по-логична изглежда хипотезита, че с претенциите си за значителна част от Арктика САЩ биха искали да блокират Северния морски път. Този транспортен коридор е най-късия морски път между Европа и Източна Азия, като се очаква, че до 2035 през летният сезон ще се стопи целият морски лед по маршрута, а до 2050 по него ще могат целогодищно да се движат кораби, без помощта на ледоразбивачи. Тоест, Северния морски път ще се окаже много по-изгоден, отколкото сегашните маршрути през Суецкия и Панамския канали. Което ще разкрие пред Русия не само големи икономически, но и геополитечески перспективи (на този въпрос ще се спра подробно по-долу). В тази връзка, сегашните действия на САЩ могат да се разглеждат като опит да не допуснат това.

Впрочем, за действията на Вашингтон има и друго обяснение, и то е свързано със значението на Арктика за космическата активност. Ниските температури, пониженото съдържание на водород, недостигът на естествена светлина и свързаната с това  необходимост от продължително пребиваване в затворени помещения, проблемът с ресурсите за поддържане на нормална човешка среда и необходимостта те да бъдат добивани с алтернативни методи, както и геофизическата и геомагнитна специфика – всичко това прави условията за живота на Севера сходни с онези на Луната или Марс. Затова Арктика вече се използва и като своеобразен полигон за подготовка за живот на други планети. За целта тук са създадени цели комплекси, разполагащи с всичко необходимо да подготовката на астронавти и мониторинг на здравния им статус. Такива, в частност, са изградени от Канада в провинция Нунавут и от Норвегия – на остров Шпицберген, и доста напомнят на бъдещи космически селища, като се предполага, че някога подобни селища ще бъдат създадени и на други планети. Северният и Южният полюси са идеалното място за осъществяване на връзка с космоса. Колкото е по-близо до полюса приемателната станция, толкова по-голям брой сеанси на връзка с космическите обекти биха могла да осъществят. Ето защо траекториите на космическите апарати се проектират така, че да преминават максимално често над полюсите. По същата причина водещите космически държави планират да разширяват телекомуникационната си инфраструктуа в Арктика, защото онзи, който си гарантира доминация в региона, ще стане лидер в междупланетните проекти на човечеството.

Военните аспекти на проблема

Всъщност, САЩ не просто очертаха претенциите си в Арктика, чрез своя най-северен щат Аляска, но и от десетина години насам разширяват военнати си активност в региона. Нещо повече, присъединяването на Финландия (а след това и на Швеция) към НАТО означава, че всички арктически държави, без Русия, вече са част от алианса, доминиран от Америка. Сред най-очевидните признаци за приоритетното внимание на САЩ към региона е прехвърлянето на над сто изтребители от пето поколение F-22 и F-35 в Аляска, което е най-голямата концентрация на тези, все още сравнително малобройни, самолети в един щат и регион.

Тъй като напрежението между САЩ и Русия, включително заради Арктика, продължава да е високо, Москва определи едностранните американски претенции като „неприемливи”, а шефът на комисията за Арктика в Държавната Дума Николай Харитонов предупреди, че опитите на Вашингтон да установят контрол над региона още повече ще ескалират напрежението. На свой ред, командващият на руския ВМФ адмирал Николай Евменов, заяви, че страната му се сблъсква с нарастващо присъствие на НАТО, целящо да попречи на икономическата активност на Русия в Арктика.

В тази връзка ще припомня, че регионът осигурява 20% от руския БВП. Москва инвестира значителни средства за развитието на Северния морски път, който има потенциал да се превърне в нов търговски маршрут между Източна Азия и Европа. В това отношение Русия се ползва със сериозната подкрепа на Китай, чиито компании играят важна роля за развитието на регионалната инфраструктура. Пекин традиционно проявава голям интерес към Северния морски път, тъй като го смята за по-безопасен от маршрута през Малакския пролив и Индийския океан, където доминират военноморските сили на САЩ и съюзниците им. Паралелно с мащабните инвестиции в регионалната инфраструктура, добива на полезни изкопаеми, проучването на петролните находища и изграждането на най-големия в света флот от атомни ледоразбивачи, от 2010-те години насам Русия значително повиши и възможностите си да осъществява военни оперции в Артика.

Макар че регионът играе важна роля още по времето на студената война, като най-краткия път между СССР и САЩ за стратегическите бомбардировачи с ядрено въоръжение и балистични ракети, днес тази роля е нараснала още повече. В същото време, заради ограничения брой тактически бойни самолети в състава на руския флот, нараства значението на наземните системи за противовъздушна отбрана в Арктика. За целта, в подкрепа на разположените в ключовите точки на региона (като архипелага Нова Земя и якутското пристанище Тикси) системи за ПВО С-400, руснаците създадоха тясно специализирани варианти на зенитно-ракетните комплекси "Тор" и "Панцир", освен това, през декември 2021, осъществиха там изпитания на системата си С-500. Очаква се, че именно Арктика ще стане един от приоритетните региони за разполагане на новите руски системи за ПВО с обхват от 600 км, способни да поразяват не само ценните самолети за поддръжка, бомбардировачи, платформи за далечно радиолокационно откриване и управление, а дори и космически цели на противника, включително спътници.

В средата на 2010-те години руснаците възстановиха в региона повече от десет военни летища, включително самолетната база Рогачево на архипелага Нова Земя, базата Нагурское на архипелага Земята на Франц-Йосиф и летището Котелни на Новосибирските острови. В началото на 2020-те пък, Русия разшири предното разгръщане на изтребителите си МиГ-31 в Арктика, а същите самолети на Тихоокеанския флот (наскоро модернизирани до стандарт МиГ-31БМ) от известно време насам са постоянно базирани на летище Анадир в полуостров Чукотка, т.е. в руския Краен Север, който има морска граница с Аляска. Ще припомня също, че само два месеца преди САЩ да прехвърлят временно в Норвегия (летище Будьо) своите бомбардировачи В-1В, руският Северен флот обяви, че е разположил изтребители МиГ-31БМ в самолетната база Рогачево, т.е. отвъд Полярния кръг. Не бива да забравяме обаче, че въпреки големите възможности на модернизираните прехващачи МиГ-31, броят им е доста ограничен, а в региона няма сериозно присъствие на нито един друг клас руски изтребители-прехващачи.

Ще припомня също, че Русия разполага с повече от 50 ледоразбивача - много повече, отколкото която и да било друга държава. За сравнение, в момента САЩ имат само два, макар че се готвят да купят още.

Всъщност, Арктика отдавна представлява потенциална зона на противопоставяне, включително и най-вече ядрено. Базираните там американски и руски подводници могат да изстрелват междуконтинентални балистични ракети и играят ролята на стратегически средства за ядрено сдържане. Освен това, за Москва, Колският полуостров, разположен в най-северозападната част на Русия, представлява своеобразен входен канал за впечатляващия и флот от атомни подводници. През зоната между Гренландия, Исландия и Обединеното кралство (GIUK) руските подводници могат да проникнат в Атлантика. Според повечето западни стратези, ако някой ден Кремъл реши да изстреля крилати ракети срещу Северна Америка, те ще прелетят над Арктика, т.е. ще бъдат засечени от системата за ранно предупреждния на Канада и САЩ, простираща се от Аляска до Нюфаундленд. След инцидента с китайския аеростат над Аляска от януари 2023, Вашингтон и Отава планират да изградят в северозападната част на САЩ и канадската провинция Онтарио нови радиолокационни станции за контрол на активността в Арктика. Основната им цел ще е откриването на новите свръхзвукови крилати ракети, които руснаците използваха в Украйна и евентуално биха могли да изстрелят, през Северния полюс, срещу Канада и САЩ.

Освен това Арктика е зона на потенциални неядрени спорове между Русия и държавите от НАТО. Разполагащата с впечатляваща мош 200-та гвардейска мотострелкова бригада на руската армия е разположена само на няколко километра от късата граница с Норвегия и далеч по-дългата - с Финландия. Впрочем, в региона са разположени и други части на руската морска пехота, включително т.нар. "спецназ".

Междувременно, в Арктика вече се появиха няколко потенциални "горещи точки". Когато Москва започна инвазията в Украйна, Норвегия блокира руския износ за архипелага Шпицберген (който е норвежка територия, но според Парижкия договор от 1920 е единствената в света държавна територия "за общо ползване”), с население 2600 души, включително 400 руснаци. В отговор Русия заплаши с ответни мерки. Оттогава насам руско-норвежките отношения продължиха да се влошават. Според някои норвежки медии, северната част на страната, където живеят почти 500 хиляди души и има значително руско малцинство, се забелязва повишена руска шпионска активност.

Сред европейските държави със специални интереси в Арктика е и Дания. Както е известно, тази страна е сред най-твърдите привърженици ЕС да продължи да подпомага всячески Украйна във войната и с Русия (в края на 2023 например, тя взе решение да предостави на Киев военна помощ на стойност 1 млрд. евро). А една от водещите причини за това са датските интереси в Арктика, които директно се конфронтират с тези на Москва. Както е известно, Дания една от арктическите държави, заради разположените в региона нейни автономни територии Гренландия и Фарьорския архипелаг (ще припомня, че до 1944 датският монарх е и държавен глава на Исландия). От десетина години насам Копенхаген претендира за част от арктическия шелф, който руснаците смятат за свой, като именно в тази връзка, датчаните започнаха да преговарят със САЩ за възстановяване на техните военновъздушни бази в Гренландия. Между другото, самата Гренландия все по-често изявява претенции за пълна независимост от Дания (в момента островът има право да провежда собствена вътрещна и икономическа политика, но външната и отбранителната се контролират от датчаните).

Интересна е ситуацията с автономните Фарьорски острови, които през 2023 си позволиха да удължат договора от 1977 с Русия, относно риболовните квоти във водите около архипелага. Според експерта от Датския институт за международни изследвания Флеминг Сплидсбюел, това поставя страната му в глупаво положение, защото докато Копенхаген втвърдява санкциите срещу Русия, автономните региони продължават сътрудничеството с руснаците. Тоест, освен че Москва се явява съперник на Дания в Арктика, датчаните се опасяват, че тя тихомълком подклажда и без това силните настроения в двете датски автономии за пълната им независимост. Впрочем, в Копенхаген изпитват подобни подозрения и по отношение на Китай - така преди време Дания положи доста усилия за да осуети подготвяния от гренландските власти договор с китайски компании за изграждане на три летища в Гренландия. Тук е мястото да напомня, че датчаните са едва 10% от населението на Гренландия, а останалите са ескимоси инуити. През 2008 на острова беше проведен референдум за разширяване на автономията му, за което се обявиха 75,5% от участниците. Тоест, ако сеташните тенденции се запазят, Гренландия и Фарьорите могат да поискат и пълна независимост, което би лишило Дания от достъп до Арктика.

Военните възможности на САЩ в Арктика

В тази връзка, както посочват в статия за The National Interest, експертите от RAND Corporation Скот Савитц и Аби Тигстад: "САЩ би следвало да следят по-внимателно проблема за сигурността на собствените си арктически територии и води, като паралелно с това укрепват и разширяват сътрудничеството със своите съюзници за да могат да ги защитят по-добре. Макар че след края на студената война ситуацията в Арктика дълго време оставаше сравнително спокойна (през онзи период дори се наложи мантрата "високи географски ширини - ниско напрежение"), американските въоръжени сили следва да са готови за неочаквани конфликти, които могат да избухнат също толкова бързо, като руската инвазия в Украйна или разрушителното нападение на ХАМАС срещу Израел".

Всъщност, способността на американските военни да действат ефективно в Арктика се сблъсква с влиянието на множество различни фактори. Основният сред тях е оскъдното количество достъпни средства и инфраструктура в региона, особено в сравнение с Русия.

Според американските стратези, интересите на САЩ касаят целия обширен регион отвъд Полярния кръг, което изисква от Вашингтон да гарантира, съвместно с другите членове на НАТО, сигурността на арктическите подходи на Северна Америка, както и дългите и уязвими брегови лини и границите на европейските съюзници с Русия. Последните също са заинтересовани да противодействат на руските подводници в зоната между Гренландия, Исландия и Обединеното кралство (GIUK), която се използва от тях като своеобразна "врата към Атлантическия океан". Освен това, САЩ следва да гарантират вътрешната сигурност на собствената си арктическа територия, където се добиват половината морски продукти в страната, както и значителни количества петрол, цинк и други ресурси. С постепенното топене на ледената покривка, Северозападният проход (от Аляска до Гренландия, покрай арктическото крайбрежие на Канада) някой ден може да се превърне в конкурент на Северния морски път.

Значението на региона за САЩ се изтъква и в Плана за реализация на Националната стратегия за Арктическия регион, публикувана през октомври 2023, както впрочем и в стратегията за национална сигурност от 2022. Ще припомня и, че в самия край на 2023 Бреговата охрана на САЩ публикува План за реализация на Стратегическата перспектива за Арктика. Но, макар че за цивилното население в региона най-важни изглеждат именно операциите на Бреговата охрана, американската армия, флотът, морската пехота, военновъздушните и космическите сили също провеждат там учения, тренировки и текущи операции.

Китай също се ангажира все по-активно с региона. Двата му полярни ледоразбивача, активно събират информация за физическата среда в Арктика. Пекин инвестира (или се опитва да го стори) в различни арктически обекти в Гренландия и Европа и получи статут на наблюдател в Арктическия съвет. Стремейки се да разшири ролята си в Арктика, Китай все по-често определя региона като "обща среда, принадлежаша на всички страни". Междувременно задълбочаващото се сътрудничество между Пекин и Москва все по-често касае и Арктика. През последните години те неколкократно провеждаха съвместни учения в близост до Аляска, а наскоро подписаха и споразумение за спазване принципите на морското право, което ще улесни по-нататъшното им сътрудничество в зоната отвъд Полярния кръг.

Според американските експерти, заради уникалната среда на региона, САЩ се нуждаят от специфични възможности за да могат да действат ефективно в него. Всяка система, която не е създадена специално за Арктика със сигурност бързо ще излезе от строя: горивото се сгъстява, материалите стават крехки, смазочното масло замръзва, а акумулаторите се разреждат, да не говорим, че за личния състав средата там е изключително тежка. Освен това операциите в Арктика следва да отчитат огромните вътрешни разстояния в региона и отдалечеността му от останалия свят. Сред другите проблеми е слаборазвитата инфраструктура, която е подложена на постоянна ерозия, ограниченото спътниково покритие и уникалните електромагнитни ефекти, поставящи под въпрос комуникациите. На всичкото отгоре, климатичните промени рушат вече съществуващата инфраструктура по крайбрежието и правят условията още по-слабо предсказуеми. Именно поради това САЩ толкова разчитат на съвместните действия с онези свои съюзници, които имат богат опит в зоната отвъд Полярния кръг: Канада, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания и дори неарктически държави като Великобритания и Нидерландия. Това впрочем, бе и една от причините Вашингтон да настоява толкова за бързото присъединяване на Финландия и Швеция към НАТО. Американците разчитат, че разширявенето на провеждащите се съвместни учения и операции в региона ще подобри не само възможностите на САЩ, но и оперативната съвместимост между тях и съюзниците им в този изключително специфичен регион. В тази връзка, споменатите по-горе експерти от RAND Corporation посочват, че освен за жизнено необходимите им ледоразбивачи (които според тях следва да се базират, освен в Сиатъл, и в Нова Англия, т.е. в най-североизточната част на страната, тъй като това ще позволи по-бърза реакция), Съединените щати следва спешно да инвестират в модернизацията на дълбоководното пристанище Ном, разщиряване на наземната транспортна инфраструктура, както и изграждането на комуникационни и разузнавателни системи.

Геополитиката на Северния морски път

Колкото и парадоксално да изглежда на фона на ескалиращия западен натиск върху Русия, през миналата 2023 бе регистриран рекорден обем превозени товари по трансконтиненталния Северен морски път (от Мурманск и Архангелск до тихоокеанските пристанища Владивосток и Находка), включително между европейските и азиатски държави. По официални данни, обемът на международния транзит по маршрута е надхвърлил 2 млн. тона, а общият обем на превозите по него е достигнал 33 млн. тона. Което е свързано с факта, че не само географският, но и геополиическият фактор превръщат Северния морски път (СМП), на практика, в безалтернативен.

На първо място, в сравнение с транзита по суша (по Транссибирската жп линия) или по СМП, традиционният машрут Европа-Средиземно море-Суецкия канал-Червено море-Индийския океан-Югоизточна Азия-Китай-Япония, е с близо 33% по-дълъг, което автоматично води до оскъпяване на международните превози през Суец.

На второ място, Червено море, което свързва Суецкия канал с Индийския океан, е своебразен епицентър на пиратски нападения срещу преминаващите оттам търговски кораби, а след началото на войната между Израел и ХАМАС - и в бойно поле за контролиращите Йемен местни шиити (т.нар. "хути"), които официално обявиха война на еврейската държава. Както е известно, това накара САЩ, Великобританиа, Канада, Франция и няколко други държави да започнат в района военна операция, чиято официално обявена задача е "да се гарантира безопасното корабоплаване".  Според редица американски и европейски експерти обаче, истинската цел е създаване на нови военни бази на НАТО в региона, както и "сдържането" на Иран. Така или иначе, случващото се допълнително намалява конкурентоспособността на маршрута през Суецкия канал.

На трето място, не бива да забравяме, че пиратските групировки са особено активни и в източната част на очертания по-горе маршрут, т.е. в Южнокитайско море (ЮКМ). Впрочем, военно-политическата ситуация в региона си остава напрегната и заради изострящите се териториални спорове между Китай и останалите страни от басейна на ЮКМ.

Именно това е причината през 2023 международните превози на товари по СМП да достигнат рекордните 2,2 млн. тона, като 75% от този товаропоток са петрол, петролни продукти и втечнен природен газ. Ще припомня, че предишният рекорд в транзитните превози по маршрута беше постигнат през 2021 (2 млн.тона). В резултат от санкциите, наложени на Русия след началото на войната в Украйна, този обем спадна драстично - с цели 90% (достигайки едва 200 хиляди това). Според прогнозите обаче, през 2024-2025, той ще се увеличи най-малко с 1/3, в сравнение с рекордния обем, постигнат през 2023.

Икономическите и политически предимства от използването на Северния морски път и по-нататъшното му технологично развитие са тясно преплетени помежду си. Това е най-краткият и икономичен транспортен коридор в зоната на Арктика и тъй като изцяло преминава през териториалните води и изключителната икономическа зона на Русия, е от стратегическо значение за страната, на фона на ескалиращия външен санкционен натиск.

Неслучайно, основният руски съюзник в момента – Китай, също възнамерява активно да използва Северния морски пък, като един от основните марщрути в търговията си с Европа. Както посочва в тази връзка директорът на Института за международни отношения към Китайския народен университет в Пекин Цзин Цанджун: „Китай много разчита на стабилния транзит между Европа и Източна Азия по Северния морски път, тъй като сегашният ни основен маршрут от Южнокитайско море към Суецкия канал и обратно става все по-несигурен и дори опасен на фона на войната в Газа и политическата ситуация в други региони по трасето. Затова се надяваме, че в скоро време СМП ще започне да функционира с пълния си капацитет, още повече, че играе ключова роля за ефективото покриване на потребностите на Китай и други азиатска държави от руски втечнен газ”.

Арктическата (гео)политика на Пекин

Според Конвенцията на ООН по морско право от 1982, всички държави имат ексклузивното право да разработват земните недра в рамките на принадлежащата им изключителна икономическа зона и континенталния шелф. Както вече споменах, за арктически държави се смятат Русия, Канада, Норвегия, Дания, САЩ, Финландия, Исландия и Швеция. Топенето на ледовете в региона обаче, доведе до повишена активност в Арктика не само на тези осем страни, но и на редица неарктически играчи, включително от Азиатско-Тихоокеанския регион (АТР). През 2013 статут на наблюдатели в Арктическия съвет получиха Китай, Япония, Южна Корея и Индия. Но въпреки че тази организация играе значителна роля при вземането на решенията, свързани с активността в региона, истината е, че те имат само препоръчителен характер.

От присъединяването си към Арктическия съвет насам, Китай полага все по-сериозни усилия за развитието на региона, което се обяснава с интереса му към природните ресурси, с които той разполага. По-долу ще се опитам да очертая политическите и икономически фактори за този интерес на Пекин към Арктическия регион.

Китай, който е втората икономика в света и ключов играч в глобалната политика, се стреми не само да укрепи, но и да разшири регионалното и геополитическото си влияние. В тази връзка, Арктика, която се нуждае от мащабно развитие и усвояване както в сферата на научните изследвания, така и по отношение на добива на минерални ресурси, несъмнено е регион, в който Пекин би могъл да играе изключително важна роля.

Първата стъпка към преодоляване на „арктическаа бариера” бе присъединяването на Пекин към Арктическия съвет. Малко по-късно Китай очерта грандиозните си планове в региона в публикуваната през 2018 в Бяла книга за Арктика, в която открито демонстрира претенции за статут на велика морска сила, което, освен всичко друго, предполага активни действия и в Северния Ледовит океан. Нешо повече, Арктика е част от китайската инициатива „Един пояс, един път” (ЕПЕП), предвиждаща свързването на Северния морски път с т.нар. Морски път на коприната през ХХI век. То е част от Концепцията за морско сътрудничество в рамките на ЕПЕП, публикувана през 2017 от китайската Морска администрация за сигурност и Държавния комитет по въпросите на реформите и развитието. Концепцията цели да очертае рамките на стандартите при използването на маршрута на Северния морски път за транзита на стоки към европейските пристанища. Тоест, на държавно равнище, Китай открито декларира намерение да разширява активността си в Арктика.

Що се отнася до икономическите интереси на Пекин в Арктика, те също са свързани най-вече със Северния морски път и минералните ресурси на региона. Китайският дял в глобалните запаси от петрол е едва 1,8%, от природния газ – 0,7%, от желязната руда – 9%, от медната руда  - 5%, а от алуминиевите руди – под 2%. Ограничените запаси от въглеводородни ресурси се съчетават с неравномерното разпределение на находищата на територията на страната и голямата консумация на енергия от китайската икономика. Ресурсите са концентрирани в крайбрежните райони на Жълто и Южнокитайско морета. Друг фактор са ограничените ресурсни запаси на Китай и високото съдържание на сяра в китайския петрол, което е показател за ниското му качество и налага вноса на петрол от чужбина. Само за една година (от 2019 до 2020) петролният внос е нараснал със 7,3%, достигайки 542.39 млн. тона, като тенденнцията се запазва и днес. Ежегодният ръст на обемите на вноса на петрол обяснява твърдата решимост на Китай да участва активно в усвояването на арктическите находища на енергоносители, ангажирайки за целта както своя научно-иследователски потенциал, така и огромните си финансови възможности.

Перолните ресурси обаче, не са основния фактор, определящ интереса на Пекин към Арктика. Както е известно, Китай е зависим от вноса на суровини и материали, необходими за поддържане темповете на растеж на икономиката му, а Чукотската автономна област на Русия, която е прилежаща към Арктика зона, разполага с богати медни и златни находища. Става дума, в частност, за т.нар. Баимска рудна зона, включваща находището на злато, мед и молибден Песчанка, и изграждащия се в момента Баимски миннообогатителен комбинат (който трябва да е готов до края на 2026). Плановете са рудните концентрати от зоната да се доставят предимно за Китай, който се нуждае от полиметали за да увеличи производството на електрически кабели например.

В момента зоната се разработва от казахстанската компания KAZ Minerals, която през 2019 купи медното находише в нея от руския олигарх Роман Абрамович за 900 млн. долара. Съвкупният потенциал на зоната се оценява на около 25 млн. тона мед и 2 хиляди тона злато. Руското участие в проекта е свързано с електроснабдяването на Баимската рудна зона, което вероятно ще се осъществява от Новатэк или Росатом, както и с инженеринговите проучвания, възложени на компаниите АО «Ленморниипроект» и АО «Инженерингова компания РГП». Освен това, руснаците разчитат, че реализацията на проекта ще стимулира развитието на инфраструктурата в Чукотската автономна област (в момента се изгражда 800-километрово шосе от Баимската зона до град Певек), освен това ще позволи създаването на над три хиляди нови работни места. Очаква се също, че проектът ще се реализира изяцяло с руско оборудване.

Ще припомня, че според руския вицепремиер Александър Новак, през 2024 по Северния морски път ще започне да се осъществява целогодишна навигация, сред факторите за което са и климатичните промени, водещи до намаляване на покритата с ледове акватория, в близост до този маршрут.

Ако това действително се случи, то несъмнено ще усили икономическите и географски предимства на този трансконтинентален път, а в по-широк смисъл – ще повиши неговото търсене от страна на големите логистични компании. Както посочва по този повод турската информационно-аналитична агенция Anadolu, „търговският потенциал на Северния морски път поражда сериозно търсене, което бързо нараства, при това в геометрична прогресия”. Истината е, че ескалиращото напрежение в света, все по-силно застрашава традиционните глобални вериги на доставки и в тази ситуация неминуемо ще продължи да  нараства значението на контролирания от Русия и нейния мощен флот от ледоразбивачи Северен морски път.

*Българско геополитическо дружество