15
Съб, Юни
6 Нови статии

Енергийната дипломация като инструмент за постигане на национална сигурност

брой 2 2024
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

През последните десетилетия енергийната дипломация и сигурност се превърнаха в ключови международни въпроси със значително въздействие върху държавите, икономиките и геополитическите отношения.

Енергията е критичен ресурс на съвременната епоха и е от решаващо значение за гарантиране на националната сигурност, стимулиране на икономиката и справяне с основните екологични предизвикателства. Надеждното и сигурно снабдяване с енергийни ресурси, съчетано с ефективни дипломатически тактики, е важно за поддържане на устойчиво развитие, насърчаване на стабилността и справяне с глобалните енергийни предизвикателства.

Пресечната точка на държавната политика и енергетиката се превърна във важна област на изследване и приложение, със значителни последици за икономическата стабилност на държавата, геополитическото влияние и устойчивостта на околната среда. Настоящата статия изследва значението на енергийната дипломация като инструмент за постигане на национална сигурност.

 

Какво представлява енергийната дипломация?

 

Енергията навлезе в сферата на дипломацията и външната политика в резултат на нарастващото ѝ въздействие върху националната сигурност и икономиката. Енергията, широко дефинирана като капацитетът да се върши всякаква работа, захранва икономиката на съвременната държава. Нейният непрекъснат поток - навътре за страните вносителки и навън за страните износителки - трябва да бъде осигурен по всяко време. До последните няколко десетилетия на ХХ век въпросът за енергията не се разглеждаше като особено спешен, нито като геополитически. Наличието, достъпността и доставките не са били въпрос на сигурност. Капацитетът на промишленото производство и потребление бе по-малък, а движението на енергията, като цяло, беше безопасно и надеждно. По време на индустриалната революция нарастващата потребност от енергия се увеличава със забележителни темпове, като през ХХ век тя се разраства спираловидно. Само през последните 50 години, между 1971 и 2017, общото световно предлагане на първична енергия нарасна с повече от 250%, а до 2040 потреблението на енергия в световен мащаб предстои да нарасне с една трета.

Енергийната дипломация включва дипломатически дейности, които имат за цел да подобрят достъпа до енергийни ресурси и стоки. Тя е система от използване на дипломатически инструменти, включително лобиране, диалог, преговори, застъпничество и други мирни начини за оказване на влияние върху политически действия, решения, които чуждите правителства вземат, и други глобални фактори. Между външната политика и енергийната дипломация съществува връзка във формата "принципал и агент".

Енергийната дипломация описва дипломатическите и външнополитическите действия, извършвани от държава потребител за придобиване на достъп до енергийни ресурси от държава производител, за да се гарантира сигурността на доставките. Например енергийните взаимоотношения между Русия и Европейския съюз (ЕС) попадат в този традиционен модел на енергийна дипломация, провеждана между доставчик и потребител на енергия, в който Русия е обвинена, че използва енергийните си ресурси за постигане на политическия си дневен ред в Европейския съюз. Енергийната дипломация се определя като под-елемент на енергийната политика.

Целта на енергийната дипломация е да се максимизират националните икономически интереси в двустранните, многостранните, регионалните и международните сфери на търсене и предлагане на енергия. От тази гледна точка енергийната дипломация е на фона на здравословен енергиен поток, екологично и ефективно използване на енергията и стабилен международен енергиен пазар. Енергийната дипломация се отнася и до дипломатическите средства, които държавните участници използват, за да избегнат потенциалните рискове, които възникват поради обмена в рамките на енергийния пазар.

 

Произход на енергийната дипломация

 

Фразата "енергийна дипломация" се появява в условията на втората петролна криза, за да опише действията, предприети от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), и усилията на САЩ за постигане на енергийна независимост. ОПЕК е създадена през 1960 първоначално от пет страни-производителки на петрол като съюз, който се основава на сътрудничеството между държавите членки в областта на петрола. Целта му е била да възстанови контрола и да национализира националните ресурси от изкопаеми горива в няколко големи държави производителки на петрол. Петролната криза след Втората световна война е важен фактор, който изиграва роля за нарастването на опасенията за сигурността и допринася за дипломатическите усилия в сферата на енергетиката.

Днес терминът се използва, за да опише и отношенията от епохата на Студената война, които съществуват в момента между Руската Федерация и нейните сателитни държави с акцент върху износа на газ и петрол. Енергийната дипломация набляга основно на обезпечаването на енергийните доставки в държавен или регионален контекст и на външната политика за постигане на енергийна сигурност.

От онтологична гледна точка, трите понятия - външна политика, национална сигурност и енергийна сигурност - са структурирани по следния начин: най-общото понятие е национална сигурност, след това идва външната политика, която обхваща международния компонент на заплахите за националната сигурност, а най-долу в йерархията е енергийната дипломация. Външната политика обаче е инструмент за осъществяване и гарантиране на националната сигурност, а националната сигурност поддържа пряка връзка с енергийната дипломация. Следователно, националната сигурност се отнася до способността на нацията да балансира своите външни и вътрешни многоизмерни рискове чрез регулиране на всички инструменти на държавната политика от страна на управлението. Целта е да се защитят териториалната сигурност, националната независимост, икономическата и политическата цялост и да се преодолеят редица заплахи за националната сигурност.

 

Значението на енергийната дипломация

 

В съвременния свят разчитаме предимно на традиционните въглеводородни ресурси и, за да ги използваме, управляваме въздействието на тези ресурси върху националните интереси и геополитическото влияние и власт.

В резултат, дипломатическите усилия, насочени към осигуряване на енергийна сигурност, придобиват все по-голямо значение и сложност. Тя узрява и се отделя от общата външна политика и публичната дипломация в специфична дипломатическа ниша - енергийна дипломация, най-вече след петролните кризи през 70-те години на ХХ век. Тази дипломатическа дейност има няколко други популярни наименования като "геопетролна политика", "петролна политика" или "тръбопроводна дипломация", но в повечето случаи обхваща една и съща област.[1] Енергийната дипломация е разработила свои програми, цели, инструменти, тактики и планове за действие, като по право заема собствено място в рамките на външната политика.

Целта на енергийната дипломация е да ускори международния енергиен преход, който е приобщаващ, справедлив и не дискриминира никого. Наред с други неща, тя насърчава технологиите на възобновяемите източници, енергийната ефективност и конкурентните световни пазари.

 Енергийната дипломация е важна за насърчаване на доставките на стабилна енергия в световен мащаб чрез взаимодействие с частни производители, както и с дипломатически партньори за запазване на доставките, контрол на цените и представяне на алтернативни енергийни източници. Това включва работа с дипломатическите партньори за управление на успешното прилагане на санкциите по отношение на петрола и петролните продукти.

Усилията в областта на енергийната дипломация могат да доведат до повишаване на ефективността чрез подкрепа за увеличаване на енергийните ресурси и методите за транспортиране и укрепване на отношенията с нововъзникващи и нови производители на всички видове енергия.

На международно ниво енергийната дипломация се фокусира върху развитието на ядрената енергетика, енергийния преход и икономии, споделянето на петрол, научните изследвания и разработките, проучването на енергийни източници, транспортирането на енергия и енергийната устойчивост и включва политическа подкрепа за чуждестранни инвестиции в енергийни предприятия[2].

 

Регионално въздействие на енергийния преход

 

Държави, които в миналото са се радвали на геополитическо влияние, защото традиционно снабдяват други региони с изкопаеми горива, вероятно ще станат свидетели на намаляване на глобалния си обхват и влияние, освен ако не успеят да преобразят икономиката си съобразно изискванията на новата енергийна ера. Много страни, богати на изкопаеми горива, са в състояние да демонстрират значителна международна мощ. Те могат да използват приходите си от изкопаеми горива (разликата между производствените разходи и пазарната цена на изкопаемите горива) за финансиране на социално-икономическото развитие и икономическата диверсификация, за значително укрепване на военния си потенциал или за инвестиране в чуждестранни активи, като например американски ценни книжа. Очаква се енергийната трансформация да окаже натиск върху цените на изкопаемите горива и свързаните с тях приходи. Ако приходите от изкопаеми горива намалеят, тези държави ще трябва да преосмислят националните си приоритети и стратегии.

Ето как изглежда регионалната енергийна мозайка към  момента и какви предизвикателства крие тя пред енергийната дипломация на отделните участници.[3]

Съединените щати са близо до енергийна независимост, което се дължи до голяма степен на шистовата революция. През 2017 страната стана нетен износител на природен газ и се очаква да стане нетен износител на петрол в средата на 2020-те години. САЩ са добре позиционирани в надпреварата за чиста енергия: Американските компании имат силни позиции в областта на новите технологии, включително роботиката, изкуствения интелект и електрическите превозни средства.

Китай ще спечели от енергийната трансформация по отношение на енергийната сигурност. Той има водеща позиция в производството, но също така и в иновациите и технологиите за възобновяема енергия. Той е най-голямото място за инвестиции във възобновяеми енергийни източници, които представляват повече от 45 % от глобалната сума през 2017. Понастоящем страната продължава да е силно зависима от вноса на петрол, който непрекъснато нараства.

Европа и Япония са големи икономики, които са силно зависими от вноса на изкопаеми горива. Освен това те имат силни позиции в областта на възобновяемите енергийни източници. В Европа Германия е водеща с почти 31 000 възобновяеми патенти в областта на възобновяемата енергия. Вътрешната енергийна политика на Германия (Energiewende или "енергиен преход"), превърна страната в лидер в областта на възобновяемата енергия. Понастоящем Европа и Япония са силно зависими от вноса на изкопаеми горива, но ще увеличат енергийната си независимост, тъй като делът на възобновяемата енергия нараства. Япония е най-зависима: нейният нетен внос на изкопаеми горива възлиза на 5% от БВП.

Индия е сред най-бързо развиващите се икономики в света през последните няколко години, като изведе милиони хора от бедността. Според различни прогнози, тя има най-многобройното население в света и е на път да изпревари Китай като най-големия пазар на енергия в света до края на 2020-те години. Индия си е поставила амбициозната цел до 2024 да използва 175 ГВт възобновяеми енергийни източници. Това представлява огромно увеличение, като се има предвид, че общаият капацитет на Индия за производство на електроенергия през октомври 2018 е бил едва 346 ГВт.

Русия, която е най-големият износител на газ и вторият по големина износител на петрол в света, може да се сблъска с предизвикателства при адаптирането си към свят, който все повече се захранва от възобновяеми енергийни източници. Икономиката на Русия е по-голяма и по-диверсифицирана от която и да е от близкоизточните производители на петрол, но приходите от петрол и газ са жизненоважен компонент на държавния бюджет, като съставляват около 40% от фискалните приходи. Въпреки че Русия увеличава използването на възобновяема енергия и инвестира в научноизследователска и развойна дейност, тя все още изостава значително от Китай и САЩ по отношение на патентите за технологии за възобновяема енергия.

Близкият изток и Северна Африка са регионите, които са най-силно изложени на риск от намаляване на приходите от изкопаеми горива. Средно за тези региони нетният износ на изкопаеми горива е повече от една четвърт от техния БВП. Намаляването на приходите от износ ще се отрази неблагоприятно върху перспективите за икономически растеж и на националните бюджети. За да предотвратят икономически сътресения, те ще трябва да адаптират своите икономики и да намалят зависимостта си от изкопаеми горива.

Повечето страни от Субсахарска Африка ще се възползват от намаляване на вноса на изкопаеми горива и производство на възобновяема енергия в страната, защото това ще стимулира създаването на работни места и икономическия растеж. Изключенията са двата най-големи производителя на петрол в региона - Нигерия и Ангола, които са изложени на риск, тъй като са силно зависими от рентата от изкопаеми горива. Поради размера си и големия износ на изкопаеми горива, те изкривяват данните за Субсахарска Африка като регион. В дългосрочен план обаче, африканските държави имат уникална възможност да изпреварят модела на развитие, ориентиран към изкопаемите горива, въпреки неотдавнашните открития на нефт и газ в региона.

Южна Азия изразходва повече от 3% от своя БВП за внос на изкопаеми горива, а търсенето на такива енергоносители нараства бързо от ниска база. Страните от региона ще се възползват от енергийната трансформация най-вече чрез намаляване на средствата за внос на изкопаеми горива, които в противен случай биха нараснали драстично и ще натежат на икономиките им.

Северна и Латинска Америка са неутрални в нетно енергийно изражение, когато се обединят. В континентален мащаб, с оглед на вътрешните им ресурси и международната търговия с енергия, техните икономики са до голяма степен енергийно независими.

 

Заключения и препоръки за политиката

 

Преходът към глобална енергийна система, основана предимно на чиста и възобновяема енергия, ще има значителни социални, политически и икономически последици. Многостранната дипломация ще играе ключова роля при определянето на крайния мащаб и обхват на този преход и неговото въздействие върху групи държави и организации, които имат общи интереси. От друга страна, двустранната енергийна дипломация може да подкрепи дългосрочната енергийна сигурност и икономическото благосъстояние на отделните държави чрез насърчаване на външните отношения, свързани с търсенето и предлагането на енергия. Основният проблем на енергийната дипломация на съвременната държава, който произтича от прехода към нисковъглеродна енергетика, е разработването на бизнес възможности за монетизиране на въглеводородните ресурси на страната и осигуряване на икономическа диверсификация, която намалява зависимостта от приходите от износ на петрол. Въз основа на тези съображения и на анализа, представен в настоящата статия, двустранната енергийна дипломация е приоритет и в тази връзка се правят следните външнополитически препоръки:

- Да се развиват специални двустранни отношения с държави, които могат да осигурят стратегически ползи по време на прехода към нисковъглеродна енергия. Това могат да бъдат специални стратегически двустранни отношения с редица държави, които са важни партньори по енергийни и икономически причини. Допълнителни специални отношения могат да бъдат създадени със страни, които имат силен потенциал в ключови области на растежа, като например нефтохимическата промишленост;

- Да ангажират ключови заинтересовани страни за насърчаване на специални двустранни отношения. Специалните двустранни отношения изискват редовни консултации между страните партньори и политическото ръководство на държавата. Тези консултации, биха могли да включват ресорни институции като Министерството на външните работи, както и министерства, занимаващи се с енергетиката, промишлеността, околната среда и технологиите;

- Да разработи и използва "мека сила" в двустранните отношения в областта на енергетиката. По-малките държави биха могли ефективно да упражняват мека сила чрез множество двустранни инвестиционни отношения, установени в рамките на двустранни и многостранни форуми, както и чрез други международни правителствени организации;

- Да продължава усилията и сътрудничеството за развитие на националния научен и технологичен потенциал. Цифровизацията, и по-специално изкуственият интелект (ИИ), е една от най-критичните области за развитие на съвременни технологии във всички отрасли. Силните двустранни връзки с държави, които са в челните редици на ИИ, особено с Китай, превръщат сътрудничеството в тази област във важна възможност, която ще има пряка полза за енергийния сектор на страната;

- Да използва механизмите на многостранна дипломация, която да допълва двустранните усилия. Многостранната дипломация ще продължи да бъде важна, за да могат държавите да си осигурят глас в глобалното управление на енергетиката. Това означава, че настоящите и бъдещи силни ангажименти с многостранни организации, които формират глобалния енергиен диалог, са от съществено значение[4]

Тези препоръки са широко приложими по отношение на двустранната енергийна дипломация на държавите в борбата им за по-сигурна, независима и диверсифицирана енергийна политика. Енергийната дипломация е разрастваща се дипломатическа област, насочена към гарантиране на енергийна сигурност. Връзката между енергийната дипломация, външната политика и националната сигурност е сложна и динамична. Енергетиката навлезе в сферата на дипломацията и външната политика в резултат на нарастващото ѝ влияние върху националната сигурност и икономиката. Онтологичната йерархия на трите понятия ги поставя на различни нива, като националната сигурност е най-конкретното, а енергийната дипломация е най-общото, докато те се пресичат по време на емпиричното им прилагане в ежедневната геополитика и международните отношения в областта на енергетиката. Очевидно е, че енергийната дипломация е поела по два широки пътя за интегриране във външната политика. Както концептуално, така и исторически енергията е въведена в националната външна политика обикновено по два канала - в областта на сигурността и на икономиката. Тази сложна двустранна връзка ще продължи да се задълбочава през следващите години, за да даде облика на ново поколение международни отношения, съобразени с динамиката и реалностите на глобалния и регионалния енергиен пейзаж.

 

* Преподавател в Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Бележки:

 

[1] Bovan, Ana, Tamara Vucenovic and Nenad Peric, Negotiating Energy Diplomacy and its Relationship with Foreign Policy and National Security, Metropolitan University Belgrade, December 1, 2019, достъпна на https://pdfs.semanticscholar.org/b422/c0b17bf07d64a04e5f17be57ba6ff2d46a0e.pdf

[2] Reshaping Geopolitics With Energy Diplomacy in 2024, Best Diplomats, December 28, 2023, достъпна на https://www.linkedin.com/pulse/reshaping-geopolitics-energy-diplomacy-2024-bestdiplomats-meu4f?trk=article-ssr-frontend-pulse_more-articles_related-content-card

[3] International Renewable Energy Agency, A New World: The Geopolitics of the Energy Transformation, 2019, достъпна на https://www.irena.org/-/media/files/irena/agency/publication/2019/jan/global_commission_geopolitics_new_world_2019.pdf

[4] Griffiths, Steven, Energy diplomacy in a time of energy transition, Energy Strategy Reviews, November 2019, достъпна на https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2211467X19300793

Поръчай онлайн бр.3 2024