Аспекти на военното сътрудничество между Русия и Северна Корея

Москва не може да  си осигури за кратко време боеприпаси за продължаване на войната в Украйна – единственият начин e да иска помощ от други режими и по този начин да формира военно-политически оси. Ясно е към какво се стреми Русия и какво получава, но големият въпрос е какво ще получи Северна Корея – от отговора на този въпрос всъщност зависи в значителна степен стабилността в цяла Югоизточна Азия.

Съгласно разбиранията на военно-политическото ръководство на Северна Корея главната цел на военно-техническото обезпечаване на страната е снабдяването и с нови системи въоръжение, военна и специална техника в количества, необходими за защита на жизнено важните интереси на държавата. Зад това общо понятие всъщност се крие стремежът на Пхенян да запази режима и да увеличи влиянието си на Корейския полуостров. Северна Корея има ядрено оръжие (и няма никаква перспектива да се откаже от него), но и липсват модерни носители, за да използва, ако реши, това ядрено оръжие далеч от полуострова и по този начин да проектира влияние и авторитет. Ръководството на Северна Корея разглежда войната в Украйна и молбата за помощ от страна на Русия като възможност, „сега или никога“, за увеличаване на собственото си военно производство и технологичен пробив – ракетен, космически, авиационен и военноморски. Елитът в Пхенян отлично знае, че Северна Корея никога няма да бъде икономическа сила и голям доставчик на природни изкопаеми или продоволствена сила, затова единственият му стремеж е да бъде военна сила и да проектира тази сила като регионално влияние в перспектива. Технологичният и военен пробив на Северна Корея ще й даде увереност и нараснала амбиция и дори ще позволи да има е по-независима от Китай. Това е дългосрочната цел на Пхенян, която Русия е готова да му поднесе в замяна на така нужното оръжие за войната срещу Украйна.

Основните направления на сътрудничеството

Най-важните направления за военното сътрудничество между Русия и Северна Корея са няколко. На първо място е провеждането на съвместни военни научноизследователски дейности и активно използване на постигнатите резултати за производство на широк спектър нови въоръжения. Стремежът е ясен – Северна Корея желае да получи достъп до нови технологии в няколко области: ракетостроене, военно-космическа програма, авиационна техника, подводен флот и средства за кибервойна. На второ място – максимално използване на военно промишления комплекс на Северна Корея за модернизиране на най-различни видове образци въоръжение и техника въз основа на руски или китайски технологични достижения. На следващо място, производството на съвременни видове въоръжение по чужди лицензи, като именно в тази сфера сътрудничеството с Русия изглежда особено рисково, защото Северна Корея ще получи нови типове въоръжение или дори ще използва обратен инженеринг, за да придобие собствени способности. Чрез сътрудничеството с Русия, Северна Корея иска да гарантира и качествен ремонт и модернизация на старата военна техника (особено авиационна), която се използва в момента.

Причините, които бяха изброени по-горе, са основа за ръст в сътрудничеството между Русия и Северна Корея днес, но не това е главното. Всъщност, основната причина е свързана със съвпадащите политически интереси на Русия и Северна Корея в региона на Югоизточна Азия и в световен мащаб. Това е своеобразна коалиция по интереси – Русия има интерес да придобие въоръжение и боеприпаси от Северна Корея. През последните месеци публично бяха изнесени много данни, че Русия е получила повече от един милион артилерийски боеприпаси[2], които използва на фронта в Украйна. Това са снаряди в калибър 122 и 155 мм. Северна Корея пък има особен интерес да получи нови технологични възможности, лицензи и технически постижения в няколко военни сфери. Русия купува от Северна Корея боеприпаси, но всъщност си купува време, за да може да съживи своята военна индустрия и да планира нова настъпателна операция в Украйна през 2024. Според някои публикации, учени и инструктори от Северна Корея вече са изпратени в Русия. От друга страна, най-големият риск е разпространението на ракетните технологии (модернизация и повишаване на надеждността на ракетата Хвасон-17 с междуконтинентален обхват от приблизително 15 хил. км).

Важна сфера на интерес са военноморските сили на Северна Корея – в Европа почти не ги забелязваме, защото не представляват риск за акваторията в близост до нашия континент, но могат да са фактор в Японско и Източнокитайско море. Пхенян осъзнава, че изостава технологично по отношение на военноморските сили. В Северна Корея реалните военни способности никога не се коментират публично, има само паради с идеологическа и пропагандна цел. Подводният флот на Северна Корея включва 73 подводници (от всички класове, но активни са около 20-30), които са много далеч от модерните плавателни съдове на Република Корея и САЩ. Част от тези подводници са носители на балистични ракети – през септември 2023 беше спусната на вода подводница (бордови номер 841), при която е използван нетипичен за Северна Корея подход за разполагане на въоръжението във вертикални пускови установки за два типа ракети с различен обсег. Независимо от това, подводницата е базирана на стар дизайн съветски плавателни съдове (проект 633) и по-късната им китайска модификация (Тип 033). На срещите между лидерите на Северна Корея и Русия вероятно е бил обсъждан вариант за развитие на подводния флот на Северна Корея. Технологията, с която Северна Корея разполага, е стара, а новите опити са в начална фаза и разработките са сравнително незрели. Пхенян прави опити с подводници китайско производство, които да бъдат носители на балистични или крилати ракети, но вижда, че напредъкът е бавен. Инструментът за постигане на бърз технологичен скок е именно военното сътрудничество с Русия. Ако напредне бързо, това задълбочено сътрудничество ще бъде не само военен риск, но и пряка заплаха както Южна Корея, така и за Япония.

Военнотехническото сътрудничество между Русия и Северна Корея ще продължи и може да се очаква тенденция към задълбочаване. Русия преследва две главни цели – укрепване на позициите си на фронта в Украйна (купува си време) и компенсиране на недостига на артилерийски боеприпаси (купува снаряди). В същото време Москва е наясно за желанието на Пхенян да придобие нови технологии във флота, противовъздушната отбрана, авиацията и най-вече в разработката на балистични ракети. Получава се ефект на ситуационно геополитическо „търсене и предлагане“ на влияние и търговия с оръжие. И докато интересите на двете страни съвпадат, те ще имат все по-голям стремеж да задълбочават своето сътрудничество.

За конкретиката и перспективите на военното сътрудничество на Северна Корея и Русия не може да се съди по официални данни, защото такива не се публикуват от никоя от страните, но може да се направят изводи по косвени признаци като: съставите на делегациите при последното официално посещение на Ким Чен Ун в Русия, посетените обекти и показаните типове въоръжение. Основните източници на информация, които са сравнително надеждни, са изображения от разузнавателни спътници и данни от човешки източници[3].

Следва да се отчита, че показаните публично посещения, в известна степен, носят пропаганден или дезинформационен характер, но могат да дадат по-голяма конкретика и да послужат за основа на прогнози. Първият обект, който бе показан на Ким Чен Ун в хода на неговата визита на 13.09.2023, е космодрума „Восточный“ и процесът на сглобяване на руските ракети-носители „Ангара“ и „Союз-2“. Според севернокорейските медии, Ким Чен Ун е задавал „много въпроси“ за характеристиките на ракетното гориво, т.е. ако отсеем и премахнем пропагандния характер на съобщенията, може да се заключи, че Северна Корея проявява интерес към ракетната технология, т.е. към големи ракети-носители с възможност за изстрелване на разузнавателни спътници. Тази информация следва да се съпостави и с данните за няколкото неуспешни пуска на собствена севернокорейска ракета-носител, вероятно поради проблеми с двигателите. Възможното заключение е, че сътрудничеството в областта на подобряване на ракетните двигатели между Северна Корея и Русия е много вероятно. Изводът може да бъде потвърден, съдейки и по присъствието на ръководителя на Роскосмос Юрий Борисов и Николай Нестечук, директор на Центъра за експлоатация на наземната космическа инфраструктура. Предметът на дейност на този Център е свързан и с модернизиране и поддържане на руските ракети-носители, двигателите им и системите за управление. От севернокорейска страна на срещата е присъствал наблюдаващият ракетната програма Пак Тае Сонг.

Друг важен обект, посетен от севернокорейската делегация, е в Комсомолск на Амур където се намира авиационният завод за производство на Су-35 – там бяха разгледани производствените линии за този тип самолети, при това в присъствето на командира на ВВС на Северна Корея генерал Ким Куанг Хиюк. Вероятно руската страна е заложила на принципа да демонстрира с какво разполага, да убеди севернокорейската делегация в способностите си да произвежда самолети (в големи количества) и да им покаже каква технология могат да получат.

Посещението на делегацията от Северна Корея е изпълнено с демонстрации на възможностите на руската авиация, като тук няма да се спираме на експозицията на летището във Владивосток, тъй като тя вероятно е с чисто пропагандна цел, за да се покажат всички типове самолети на руските ВВС (от стратегически бомбардировачи Ту-160 до щурмови самолети Су-25СМ3) и да се впечатлят гостуващите офицери, но внимание заслужават две неща – на първо място, демонстрацията на ракетите Х-47М2 „Кинжал“ и на второ място – на крилатите ракети „Калибър“. Ракетите „Калибър“ може да представляват много сериозна заплаха, тъй като е малко вероятно Русия да предаде технологията за производство на „Кинжал“, но е напълно възможно тази за производство на крилатата ракета „Калибър“ да бъде предоставена на Северна Корея. Изводът за желанието на Северна Корея да модернизира и превъоръжи флота се потвърждава и от посещението на борда на фрегатата „Маршал Шапошников“ (бордови номер 543), която е носител на крилати ракети „Калибър“.

Особено важно обстоятелство е изстрелването на първия севернокорейски разузнавателен спътник[4] на 21.11.2023, макар да остава неясно, какъв е капацитетът на спътника и разделителната способност на оборудването, т.е. каква ще е ефективността на получените изображения. За да може да извършва продължително наблюдение е необходимо Северна Корея да създаде групировка от поне пет разузнавателни спътника. Изстрелването е демонстрация на способностите на Северна Корея, но евентуална бъдеща руска помощ ще позволи на Пхенян да разработи спътници с по-големи разузнавателни възможности и носители с по-надеждни двигатели. Може да се предположи, че в средносрочна перспектива полето за взаимно сътрудничество в областта на космическата програма между Русия и Северна Корея ще бъде подобряване на двигателите на ракетата носител, нови разузнавателни спътници, а в краткосрочна перспектива – пряко споделяне на разузнавателна информация и мултиспектрални изображения, получени от руски спътници на обекти в Южна Корея и Япония.  

Военното сътрудничество в триъгълника Пхенян-Москва-Техеран

Дали Русия ще може веднага да достави на Северна Корея оръжие в големи мащаби е сравнително малко вероятно, защото Москва се нуждае от собственото си производство и дава приоритет на собствената си армия, а не на производството за експорт. Същото се отнася и за евентуални доставки на Су-35С за Иран, които бяха планирани за 2023, но така и не бяха изпълнени в срок – независимо, че самолетите са били предварително планирани за Египет, т.е. вече произведени. Очевидно е, че сегашният политически климат, ограниченията в производството и санкциите правят износа на руско военно оборудване по-сложен. Потребител като Северна Корея, би могъл да е привлекателна алтернатива за Русия. От друга страна, ако забавената сделка с Иран все пак не се осъществи, Пхенян също би могъл да е потенциален кандидат за закупуване на Су-35С.

Северна Корея не може да разчита на бързи доставки на оръжие от Русия в големи количества – това не е основният риск, защото не е реалистична или много вероятна хипотеза. Всъщност рискът е технологичния трансфер към севернокорейската космическа и ракетна програма. Не бива да се забравя и желанието на Пхенян за укрепване на собствения потенциал за производството на въоръжение. Северна Корея се стреми към самодостатъчност, т.е. да може сама да произвежда въоръжението си. Тази самодостатъчност е цел на режима и по отношение на ремонта и модернизацията на остаряло въоръжение и техника, които са на повече от 30 години. Модернизацията може да бъде по-лесно осигурена от страна на Русия, особено по отношение на авиацията – МиГ-29 са най-модерните самолети във ВВС на Северна Корея, но и те се нуждаят от модернизиране. Пхенян има крайно ограничен избор на доставчици на оръжие – това са само Китай и Русия (частично Иран). Традиционен доставчик е Китай, като е много вероятно Русия да се превърне в източник на нови технологии. Северна Корея ще повиши амбициите си и след като получи и усвои новите технологии ще може в средносрочна перспектива да бъде по-независима от Китай и Русия.

За Пхенян е примамливо да получи модерни технологии, което би му позволило да не харчи около 25% от брутния си вътрешен продукт[5] за въоръжение и техника, т.е. да придобие технологии без дълги и скъпи научно-изследователски дейности. В замяна Северна Корея ще продължава да предоставя своите складови наличности от артилерийски боеприпаси и ракети – за партийния елит това изглежда изгодна възможност и перспектива за регионалното влияние. За Пхенян сътрудничество с Иран също е възможен вариант за подобряване на способностите на флота и безпилотната авиация (различни модификации ирански дронове). Има данни, че между Иран и Северна Корея се осъществява трансфер на ракетни технологии още от края на 80-те години на ХХ век. Съгласно публично достъпна информация от 2018, двете държави провеждат съвместни изследователски дейности по проектиране на фрегати с водоизместимост около 3000 тона с широкото използване на композитни материали и стелт технологии. Наред с това са осъществени контакти по разработката на дизелова подводница с водоизместимост около 1200 т, от съвместна работна група ирански и севернокорейски учени (технологичният обмен между Северна Корея и Иран в областта на подводния флот не е новост – севернокорейски подводници клас Yono са произвеждани в Иран от 2004). От посоченото тук може да се направи извод за нарастващо военнотехническо сътрудничество между трите държави – Русия, Северна Корея и Иран, дължащо се на съвпадане на техните геополитически интереси.

Заключение

Горните изводи са реалността на днешния ден, но как би могла световната общност да се противопостави в близко бъдеще на очерталия се неформален съюз. Не е реалистично да се очаква, че преговорите и дипломацията ще работят – гладът за военни технологии и регионалните амбиции на трите държави вече са много по-силни. Военният апетит и грубият геополитически реализъм очевидно надделяват над възможността за разговори. Затова остава само възпирането – нарастване на отбранителните способности на Южна Корея и дори разполагането на американско ядрено оръжие и неговите носители на полуострова. Северна Корея няма да се денуклеаризира – следващата стъпка е да бъде възпирана и сдържана с демонстриране пред Пхенян, че не може да спечели нито евентуална конвенционална, нито ядрена война. Съгласно разсекретен доклад от 2023 на Националния съвет по разузнаване на САЩ, озаглавен „Северна Корея: Сценарии за използване на ядреното оръжие като лост за влияние до 2030“[6], са разгледани три сценария, а направеният извод е недвусмислен: Северна Корея най-вероятно ще продължи да използва статуса си на ядрена сила, за да подкрепя и прилага дипломация от позиция на силата и почти сигурно ще обмисля все по-рисковани силови действия, тъй като качеството и количеството на ядрения арсенал и балистичните и ракети нараства. Към този извод от началото на 2023 следва да се добави и новото сътрудничество с Русия и много вероятният достъп до модерни технологии – очертаващата се картина през 2024 е на нарастване на напрежението на Корейския полуостров, увеличаване на провокативните действия на Северна Корея и подобряване на военния й капацитет.

 Бележки:

* Авторът е бил член на Комисията по отбрана в 46-то Народно събрание, член на Комисията за контрол на специалните служби в 47-то Народно събрание. Председател на делегацията в Парламентарната асамблея на НАТО през 2022. Той е, докторант във Военна академия „Г.С.Раковски”.

Литература:

1. The Diplomatic Service of the European Union, 03.11.2023, DPRK/Russia: Statement by the Spokesperson on arms transfers and military cooperation, https://www.eeas.europa.eu/eeas/dprkrussia-statement-spokesperson-arms-transfers-and-military-cooperation_en
2. Bennett, B., 2023, North Korea's Satellite Launch: Part of a Bigger Problem for Kim Jong-un?, RAND, https://www.rand.org/pubs/commentary/2023/12/north-koreas-satellite-launch-part-of-a-bigger-problem.html
3. Defense Intelligence Agency, 2021, Report NORTH KOREA A GROWING REGIONAL and GLOBAL THREAT MILITARY POWER, ISBN 978-0-16-095606-5, USA
4. Михайлов, Антон, 2022. Работата с информатори в американските военни и цивилни агенции. Поуки за Република България, София, ISBN 978-619-1855-23-0
5. NATIONAL INTELIGENCE COUNCIL, 2023. NATIONAL INTELLIGENCE ESTIMATE North Korea: Scenarios for Leveraging Nuclear Weapons Through 2030, NIE 2023-00262-B
6. Defense Intelligence Agency, 2021, Report CHALLENGES TO SECURITY IN SPACE Space Reliance in an Era of Competition and Expansion, ISBN 978-0-16-095566-2, USA
7. BENNETT, B., CHOI, K., GO, MYONG-HYUN., BECHTOL, B., JR., PARK, J., KLINGNER, B., CHA, D., 2021. Countering the Risks of North Korean Nuclear Weapons, RAND Corporation, ISBN: 978-1-9774-0676-7
8. Black, J., Lynch, A., Gustafson, K., Blagden,, Paille, P., Quimbre, F., 2022. Multi-Domain Integration in Defence Conceptual Approaches and Lessons from Russia, China, Iran and North Korea, RAND Corporation
9. SMITH, T., HAFNER, M., BENNETT, B., 2021. Engaging with North Korea Lessons from Game Theory, RAND Corporation
10. The Ministry of Defense of Japan, 2023. Annual White Paper Defense of Japan, https://www.mod.go.jp/en/publ/w_paper/index.html
11. RAMANI, S., 17.11.2023. Russia and North Korea: A Growing Strategic Partnership, https://www.38north.org/2023/11/russia-and-north-korea-a-growing-strategic-partnership/

Приложение:

Конкретни проекти и типове въоръжение, които Северна Корея може да получи от Русия

[1] THE DIPLOMATIC SERVICE OF THE EUROPEAN UNION, 03.11.2023, DPRK/Russia: Statement by the Spokesperson on arms transfers and military cooperation, https://www.eeas.europa.eu/eeas/dprkrussia-statement-spokesperson-arms-transfers-and-military-cooperation_en

[2] RAMANI, S., 17.11.2023. Russia and North Korea: A Growing Strategic Partnership, https://www.38north.org/2023/11/russia-and-north-korea-a-growing-strategic-partnership/

[3] Михайлов, А., 2022. Работата с информатори в американските военни и цивилни агенции. Поуки за Република България, София, ISBN  978-619-1855-23-0

[4] Bennett, B., 2023, North Korea's Satellite Launch: Part of a Bigger Problem for Kim Jong-un?, RAND, https://www.rand.org/pubs/commentary/2023/12/north-koreas-satellite-launch-part-of-a-bigger-problem.html

[5] Defense Intelligence Agency, 2021, Report NORTH KOREA A GROWING REGIONAL and GLOBAL THREAT MILITARY POWER, ISBN 978-0-16-095606-5, USA

[6] NATIONAL INTELIGENCE COUNCIL, 2023. NATIONAL INTELLIGENCE ESTIMATE North Korea: Scenarios for Leveraging Nuclear Weapons Through 2030, NIE 2023-00262-B