20
Съб, Юли
26 Нови статии

Геополитиката на "балансиращия тигър": Виетнам, между Китай, САЩ и Русия

брой 2 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Стремителното икономическо развитие на Виетнам, успешната му борба с пандемията от Covid-19 и впечатляващите резултати във външнополитическата сфера, привличат вниманието на анализаторите, повечето от които вече го определят като "държава от средно ниво" и влиятелен международен играч, чието мнение следва да се отчита от останалите.

Действително, ако анализираме постиженията, които Виетнам демонстрира в последно време, игнорирането на "новия азиатски тигър" би било най-малкото неразумно, а вероятно и стратегически погрешно.

Виетнам традиционно провежда мултивекторна външна политика, следвайки прокламираната още през 1986 програма "Дой Мой" ("Обновление), която залага на: деидеологизацията и диверсификацията на международните отношения, политика на "отворените врати" във външноикономическата сфера и поддържане на нормални многостранни отношения с всички велики държави.

По отношение на двете глобални държави - Китай и САЩ, Виетнам се придържа към тактика на "хеджиране на рисковете", която е сред ключовите особености на външнополитическата стратегия на Ханой. Основната задача пред виетнамското ръководство е да използва целия инструментариум на дипломацията, икономическите отношения и връзките във военната сфера за да не допусне страната да се окаже в центъра на геополитическото противопоставяне между Вашингтон и Пекин.

 

Геополитическият контекст

 

Както е известно, Китай провежда политика, целяща икономическата и инфраструктурна интеграция на държавите от Югоизточна Азия (ЮИА). И тъй като страната има голяма сухопътна граница с региона, икономическото усвояване на вътрешните райони на ЮИА би укрепило контрола на китайците над нейната брегова зона.

Разбира се, Пекин е все още далеч от установяването на пълен контрол върху крайбрежието на ЮИА. Междувременно, Виетнам се ориентира към САЩ, а Тайланд лавира между Запада и другите силови центрове. При всички случаи обаче, тенденцията за нарастване на китайското влияние в региона е налице. Като "най-прокитайски" държави тук се очертават Мианмар, Камбоджа и Лаос, което е логично. Лаос няма излаз на море, което сериозно ограничава икономическото му развитие. Камбоджа пък е бедна страна, която все още не е преодоляла напълно последиците от управлението на "червените кхмери". Що се отнася до Мианмар, въпреки че темата за "репресиите" на режима срешу племената рохинга позагуби актуалността си, страната продължава да обект на натиск от страна на западните "защитници на човешките права". На този фон е нормално и трите държави да търсят външна опора в лицето на Пекин.

Мианмар, Виетнам, Камбоджа и Лаос формират т.нар. "регион на Меконг". Западът и Китай разглеждат басейна на тази голяма река като икономически единен възел. И двамата играчи са заинтересовани от подкрепата на тези страни, или поне от техния неутралитет. Засега обаче, регионът на Меконг си остава политически разделен.

През ЮИА преминават пет ключови транспортно-икономически коридора: Южният, коридорът Изток-Запад, коридорът Бангладеш-Китай-Индия-Мианмар, коридорът Север-Юг и коридорът Китай-Индокитай. Последните три са част от китайския инфраструктурен проект "Един пояс, един път" (ЕПЕП). Западът се опитва да противодейства на реализацията му, но засега без особен успех. Акцентът, който англосаксонската ос поставя върху правозащитната тематика, вреди на влиянието и в региона. Така, критикувайки властите в Мианмар, че потискат "демократичните свободи", САЩ тотално минимизират шансовете за сътрудничество с тази страна. За Китай пък, през Мианмар минава най-краткият път към Бенгалския залив и Индийския океан. За да получи достъп до този маршрут, за Пекин е по-лесно да се споразумее само с Мианмар, отколкото да търси отделни споразумения с Тайланд, Камбоджа и Виетнам. Още повече, че Мианмар има 4600-километрова граница с китайската провинция Юнан, представляваща своеобразна икономическа база за развитие на търговията с ЮИА.

Както е известно, в Бенгалския залив се намират принадлежащите на Индия Никобарски и Андамански острови. Делхи не разполага с постоянно военно присъствие в южната част на Тихия океан, но е заинтересован от него по геополитически съображения. За да се случи това обаче, индийските военноморски сили ще трябва да разширят зоната си на действие, използвайки двата архипелага като "стартови бази" за експанзия на изток.

Китай е геополитически конкурент на Индия за влияние в Индо-Тихоокеанския регион (ИТР). Получавайки достъп до Бенгалския залив през Мианмар, Пекин си гарантира сериозни стратегически предимства. За целта обаче, отношенията на китайците с Мианмар би следвало още повече да се задълбочат, при това не само в икономическата, но и във военно-политическата сфера.

На свой ред, стремейки се да укрепи позициите си в ИТР, Делхи активно развива отношенията си с островните държави, например с Малдивските острови, разположени на югозапад от Шри Ланка и включващи 26 атола с площ 90 хил. кв.м., които индийците разглеждат като важен пункт за контрол над морските маршрути в региона. Малдивите са само на 70 морски мили от остров Миникой - част от островната съюзна територия Лашадвип в състава на Индия. Тоест, онзи който е в състояние да влияе върху политиката на Малдивите, ще контролира западното крайбрежие на Индия. Именно затова военно-политическото сътрудничество с тази страна е интегрална част от външната политика на Делхи. Двете държави провеждат съвместни военни учения, като в някои участва и Шри Ланка, а малдивските въоръжени сили получават военна помощ от Индия. Тоест, достъпът на Китай до Бенгалския залив ще бъде възприет от Делхи като заплаха за индийско-малдивското сътрудничество с всички произичащи от това стратегически последици.

Ще припомня и, че Малдивите са разположени на 1200 км от британския остров Диего Гарсия, където има военна база на САЩ. Островът е точно в центъра на южната част на Индийския океан и там се пресичат маршрутите между Индустан, Арабския полуостров, Африка и Австралия, което отчасти обяснява и интереса на Вашингтон към Малдивите.

При всички случаи, конкуренцията за влияние над Малдивите ще продължи, както впрочем и тази, касаеща островните държави в Океания, където Пекин съумява да изпревари Делхи. Китай успя да изведе на качествено ново равнище отношенията си с Фиджи, Соломоновите острове и Папуа-Нова Гвинея. На този фон, Делхи се стреми да укрепва влиянието си в държавите от Индийския океан, а Пекин - в тези от ЮИА.

Във военната сфера, Индия се стреми да развива отношенията си със САЩ, Австралия и Япония. Очертаващата се геополитическа дъга Делхи-Канбера-Токио обхваща ЮИА, стеснявайки полето за маневриране на Китай.

Ако си припомним т.нар. американска „стратегия на островните вериги”, става ясно, колко важна роля може да изиграе Индия за сдържането на Пекин. Въпросната стратегия цели контрола на трите островни вериги: Курилските острови-Тайван-Индонезия-Филипините, Япония-Марианските острови и Алеутските острови-Хавайския архипелаг-Океания. Тези вериги затварят просторите на Тихия океан за китайците, ограничавайки ги само в зоната на Жълто и Източнокитайско море.

В тази връзка, Камбоджа е важен съюзник на Пекин в ЮИА. За разлика от Тайланд и Виетнам, тя не е дългосрочен партньор на САЩ в сферата на сигурността, а контактите и с Китай през последните десетилетия се формираха най-вече по такива проблемни въпроси като "червените кхмери", обвиненията на западните НПО срещу сегашните власти в Пномпен в авторитаризъм и т.н. Притисната между Виетнам и Тайланд, които се позиционират като съюзници на САЩ, Камбоджа е принудена да се опре на Пекин.

Освен всичко друго, китайско-камбоджанското партньорство има и важен енергиен елемент. През Малакския пролив минава основният маршрут на петролния транзит към Китай. През 2040 80% от петрола, необходим на страната, ще се внася отвън. За да намали зависимостта си от този маршрут, Пекин реализира такива проекти като петроло- и газопровода Мианмар - провинция Юнан, газопровода Туркменистан-Китай и транспортния коридор Гуадар (Пакистан) - Синдзян (Китай) за доставка на енергоносители от Персийския залив (без да броим газопроводните проекти "Силата на Сибир" 1 и 2).

Камбоджа няма териториални и други спорове с Пекин, затова стратегическото и значение за американските геополитици е много по-малко, отколкото това на Виетнам или Тайланд. Наистина, Тайланд също няма териториални спорове с Китай, но пък има дълга история на военно-политически алианс с Вашингтон, освен това географското положение му позволява да играе ролята на удобен плацдарм за американското присъствие в ЮИА.

За разлика от Пекин, Вашингтон не е склонен да инвестира в камбоджанската икономика. От геополитическа гледна точка, Камбоджа е необходима на САЩ като преграда, затваряща достъпа на Китай до Сиамския залив, стеснявайки по този начин достъпната за китайците брегова линия за излаз в Южнокитайско море. Освен това, китайското присъствие в Камбоджа нивелира ползата от американското икономическо присъствие във Виетнам. Укрепвайки позициите си в Камбоджа, Китай получава теоретична възможност да постави под контрол Малакския пролив и да сведе до минимум ползата за САЩ от сътрудничеството им с Тайланд и Виетнам. Тоест, докато Пекин залага на Мианмар, Лаос и Камбоджа, Ващингтон разчита на Тайланд и Виетнам. Осъществявайки икономическа интеграция на вътрешните райони на ЮИА, Китай се стреми да ограничи стратегическите ползи за САЩ от доминацията им по море.

 

Специфичният път на Виетнам

 

Както е известно, пътят на Виетнам към извоюването на независимост е изключително труден. През различни периоди, на виетнамците се налага да отстояват независимостта си от натиска на французите, японците и британцие, да преодоляват вътрешните противоречия и да защитават правото си на самобитност пред лицето на суперсилите САЩ и Китай. На фона на краха на колониалната система и преразпределянето на влиянието в Югоизточна Азия Виетнам се сблъска с изключително сериозни предизвикателства, които убедиха ръководството на страната в необходимостта да следва мултивекторна политика, в комбинация с опора на собствените сили.

Двата ключови конфликта, определили облика на външната политика на Виетнам през втората половина на ХХ век, бяха Виетнамската война и войната на Виетнам с Китай и т.нар. "Червени кхмери" в Камбоджа.

В първата война, която трае 20 години (1955-1975), Северен Виетнам се противопоставя на САЩ и представителите на старите колониални империи Франция и Великобритания. Тя се оказва още по-трудно, защото освен с чуждестранните сили, на северновиетнамците се налага да се сражават и със сънародниците си от Южен Виетнам, при това съюзниците им често демонстрират хладно отношение към каузата на Ханой, заради собствените си геополитически и ситуативни съображения. Така, след скъсването със СССР, Китай рязко съкращава помощта си за Виетнам, още повече, че претендира за част от територията му. На свой ред, Камбоджа също многократно променя позициите си в конфликта. Така, единственият постоянен съюзник на Ханой се оказва Москва, което виетнамците, разбира се, не са забравили.

Втората война се води през 1979 между Китай и Виетнам и е провокирана от недоволството на Пекин от виетнамската военна намеса срещу правителството на прокитайските "Червени кхмери" в Камбоджа, както и от някои китайски териториални претенции. Впрочем, Китай не се е отказал от част от тях и днес. Парадоксът в този уникален кофликт, който някои историци определят като "Първата социалистическа война" е, че действията на Китай се подкрепят от САЩ.

Въпреки че след края на студената война отношенията между Ханой и Пекин значително се подобриха, Виетнам продължава да гледа предпазливо на северния си съсед. През 2016 например, той разположи ракети на някои острови в Южнокитайско море, които Китай и днес смята за свои.

Двете войни демонстрираха завидния дух на виетнамците и твърдото им намерение на следват собствена, независима политика. В стремежа си да балансира между американската "Сцила" и китайската "Харибда", Виетнам предпазливо но твърдо следва курс за изграждане на самобитна регионална държава със собствени интереси и визия относно силовия баланс в региона. Този негов избор намира ярък израз в прословутата доктрина на "Трите не", към която Виетнамската Компартия продължава формално да се придържа и днес:

- Да не влиза във военни алианси и да не става военен съюзник на която и да било държава;

- Да на допуска разполагането на чуждестранни военни бази на виетнамска територия (макар че наличието на руска военноморска база в Камран през 1979-2010 и, частично, след 2013, показва, че са възможни и някои изключения);

- Да не влиза в съюзи с която и да била страна срещу трета държава.

Съвременната глобална ситуация, развиваща се в посока към формирането на многополюсен свят, поставя нови предизвикателства пред Виетнам, неговото политическо ръководство и традиционните геополитически доктрини на страната.

 

Виетнамското икономическо чудо

 

През 90-те години на ХХ век Виетнам започна да реализира постепенни пазарни реформи, запазвайки в същото време курса си към максимална икономическа независимост и, формално, социалистическата идеология, както и еднопартийната система. Резултатите не закъсняха и скоро Виетнам се оказа част от "новите азиатски тигри", заедно с Малайзия, Индонезия, Филипините и Тайланд. В тази връзка ще припомня, че икономическият растеж на страната вече няколко години е около 7%, което и позволява да запази мястото си на лидер сред държавите от АСЕАН по този показател.

Също както и при другите "тигри от втората вълна", ключова роля за бурното икономическо развитие на Виетнам изиграха демографският преход, евтината работна ръка и отварянето на пазара за международната търговия. Освен това страната е богата на различни ресурси (включително петрол и газ), разполага с гигантски селскостопански потенциал и обширни морски ресурси. Положението на Виетнам на картата на международните търговски възли е до голяма степен ключово. Но въпреки общите с останалите "тигри" източници на икономически растеж, Виетнам се различава от тях.

От гледна точка на теорията на "системата свят" на Иманюел Уолърстийн, съдбата на "азиатските тигри" не е никак лесна. По правило, те се включват в глобалното разделение на труда, предлагайки своята нова специализация на световната икономическа система. Срещу възможността да привлече към себе си част от глобалните финансови потоци, "тигърът" обикновено е принуден да се откаже от икономическия си суверенитет. А в съвременните условия това по правило означава и отказ от политически суверенитет. Именно това се случи след Втората световна война с Япония и Южна Корея. От друга страна обаче, "тигрите от първата вълна" се сдобиха със сравнително престижна специализация в сферите на науката, медицината и технологичното производство. Днес "новите тигри", като Тайланд или Индонезия, могат да разчитат само на специализация в суровинното селско стопанство или простото производство (например на дрехи). И въпреки нелошите общи показатели на техния БВП, жителите на тези страни на практика ежедневно се сблъскват с бедност, ниско жизнено равнище, опасна екологична среда и ужасни условия на труд.

Разбира се, Виетнам не можеше да си позволи да постави икономическия растеж над геополитическата самостоятелност, затова предпочете да търси малко по-различни механизми за растеж.

Структурата на виетнамската икономика е многопластова, което и позволява да се развива хармонично, избягвайки характерния за азиатските "тигри" капан на свръхспециализацията и запазвайки независимостта си от икономическата мощ на други държави.

През 2020 16% от икономиката на Виетнам се падаше на селското стопанство, 30,5% - на индустрията, а 26,2%  - на сферата на услугите. Всички икономически отрасли се развиват сравнително пропорционално. Износът на страната също е разнообразен: около 27% от него се падат на САЩ, 17% - на Китай, а около 18% - на развитите азиатски държави (Япония и Южна Корея). Същото се отнася и за основните експортни пера: ориз, кафе, елементи на цифровата електроника и оборудване, сглобявани в страната чуждестранни автомобили, дрехи и дори ядрени реактори (6,7% от целия износ). Това изключва възможността някой отвън да диктува условията си на Ханой, използвайки пласментните му пазари, тъй като Виетнам винаги може да се ориентира към друг купувач на своите стоки.

Именно мултивекторният характер на виетнамската икономика, гарантира икономическия суверенитет на страната. И тъкмо тази мултивекторност позволи на Виетнам да откаже да се съобразява с икономическите санкции, наложени на Русия след инвазията и в Украйна, демонстрирайки за пореден път реалния си суверенитет в икономическата сфера. В тази връзка е показателно, че през 2022 стокооборотът между двете страни е нараснал с 25%.

 

Трите сценария за бъдещото развитие на Виетнам

 

Предвид стремежа на Ханой да следва предпазлива и многостранна външна политика, бъдещето на Виетнам, поне на пръв поглед, изглежда неясно. Според повечето експерти, съществуват три различни сценария за по-нататъшното развитие на страната.

Първият възможен път пред Виетнам е "китайският". Въпреки големия брой противоречия между Ханой и Пекин, двете страни продължават да имат общи икономически интереси, освен това се стремят да не допуснат усилване на американското влияние в Тихия океан и Югоизточна Азия. В тази връзка ще припомня, че още през 2002 тогавашният китайски лидер Дзян Дзъмин осъществи официално посешение във Виетнам, където подписа множество споразумения за разширяване на търговията и сътрудничеството, а от 90-те години на ХХ век насам стокооборотът между двете страни нараства в геометрична прогресия.

Разбира се, Пекин би искал да използва този "китайско-виетнамски тандем" като инструмент за реализацията на собствените си геополитически планове. Затова китайците най-вероятно ще продължат да разглеждат Виетнам по-скоро като част от собствената си сфера на влияние, а не като равнопоставен партньор. При всички случаи обаче, този сценарий за развитие на виетнамската външна политика е опасен за Вашингтон, докато в Москва вероятно биха го подкрепили.

Вторият път пред Виетнам би могъл условно да се нарече "американски" и, ако страната тръгне по него, това ще се окаже изключително тежък удар по Китай и сериозен проблем за Русия, а вероятно би означавал и началото на края на мечтите на Ханой за независима външна политика. Американските геополитици отдавна лансират тезата, че алиансът между Виетнам и САЩ е единственото спасение за страната от имперските амбиции на Пекин. Разбира се, сегашното виетнамско ръководство едва ли би склонило открито да възприеме подобен курс, освен това китайците и руснаците със сигурност ще се стремят да не го допуснат, като не може да се изключва, че Китай дори би се съгласил да се откаже частично от претенциите си в региона, касаещи Виетнам, и дори да гарантира сигурността на страната, тъй като наличието на независима, макар и не съвсем "удобна" държава в съседство все пак е по-добрият вариант, в сравнение с появата на поредния американски сателит.

Впрочем, уникалният курс на Виетнам разкрива пред страната и трета възможност, а именно "виетнамски път на развитие", предполагаш пълна геополитическа автономия и търсене на нови партньори по целия свят. Още повече, че съвременният свят вече няма нищо общо със "света на Края на историята" на Фукуяма и днес много държави - включително Индия, латиноамериканските страни и някои елити от Югоизточна Азия - усилено прокарват собствените си геополитически интереси. Тоест, Виетнам би могъл да си намери надеждни, полезни и силни партньори сред тях. Както, разбира се, да продължи да разчита на Русия. Миналогодищното посещение на руския външен министър Лавров в Ханой, както и фактът че през 2016 Виетнам стана част от зоната за свободна търговия на Евразийския икономически съюз, показват че тази възможност се отчита и от двамата играчи.

 

Икономиката, демографията и дипломацията

 

Преди пандемията средният годишен ръст на виетнамския БВП беше 6,5%, достигайки през 2021 362 млрд. долара. Тоест, Виетнам се оказа сред малкото държави, съумели дори в условията на глобална пандемия и сурови карантинни мерки да запазат външноикономическата си активност и положителната динамика на икономическия си растеж. Според някои данни, през 2022 виетнамския БВП отново е демонстрирал ръст от над 6%, което свидетелства за устойчивостта на модела на развитие на страната.

Икономиката на Виетнам е открита и страната активно изнася продукцията си на световните пазари (тя е на първо място в света по износ на кашу, и на второ по износ на кафе и ориз), привлича сериозни преки чуждестранни инвестции (през 2021 общият им обем достигна 31,15 млрд. долара). В момента Виетнам разполага с обширна мрежа, включваща 17 стратегически партньорства и 13 всеобхватни партньорства, освен това задълбочава отношенията си с много други държави. Досега Ханой е подписал 18 споразумения за свободна търговия, включително Всеобхватното и прогресивно Транстихоокеанско партньорство (ВПТТП), Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (РВИП) и Споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам. Освен това, през май 2022 Виетнам се присъедини към инициираната от САЩ (макар и все още доста неясна) Индо-Тихоокеанска икономическа рамка (IPEF).

Тези партньорски отношения и споразумения за свободна търговия осигуриха на страната достъп до нови пазари и технологии, огромен приток на преки чуждестранни инвестиции и преференциални споразумения, което превърна Виетнам в една от най-бързо нарастващите икономики в света, вече повече от 30 години. В момента страната е сред най-отворените азиатски икономики, а обемът на осъществявания от нея търговски обмен удвоява виетнамския БВП.

Освен това, Виетнам е сред най-динамично развиващите се и перспективни цифрови икономики в региона. В същото време, в условията на изострилата се американско-китайска търговска война и суровите ограничения върху работата на предприятията, наложени от китайските власти заради пандемията, много западни, японски и корейски компании започнаха да прехвърлят производствата си от Китай в трети страни (феномен, известен като "стратегията Китай+1"). Благодарение на географската си близост и евтината работна сила, Виетнам се превръща в притегателна точка за разполагане на тези производства, при това не само в сферата на леката промишленост, но и на производството на електроника.

Страната не само е богата на природни ресурси, но и разполага със значителен човешки потенциал, тъй като числеността на населението и е почти 100 млн. души, при това 60% от него са активни и образовани млади хора. Бързо нараства средната класа в страната, част от която в момента са 10% от населението - един от най-високите показатели в Югоизточна Азия.

Междувременно, виетнамската дипломация също демонстрира сериозни резултати на международната сцена. През 2017 във Виетнам се проведе срещата на върха на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), а през 2019 - и историческата среща между американския президент Тръмп и севернокорейския лидер Ким Чен Ун. През 2020, т.е. в разгара на пандемията, Виетнам успешно се справи с председателството на АСЕАН, приключвайки преговорите за създаването на най-голямата в света зона за свободна търговия - Всеобхватното регионално икономическо партньорство (ВРИП). Ханой беше изключително активен и като председател на Съвета за сигурност на ООН, през април 2021. Отскоро страната участва и в миротворческите операции на ООН, като изпрати в Южен Судан и Централноафриканската република над сто военни и изгради две военно-полеви болници. В същото време, Виетнам демонстрира голяма активност и по въпросите на "ваксинационната" дипломации,    изпреварвайки в това отношение дори Китай.

В сферата на отбранителната политика, през последните години страната се стреми да диверсифицира военно-техническото си сътрудничество и лобира за прокарването на нови формати за взаимодействие, привличайки партньорите по диалога на АСЕАН. Така, по инициатива на Виетнам, през 2010 започна да действа Съвещанието на министрите на отбраната от АСЕАН и партньорите им по диалога (СМОА+), в чиито рамки Ханой има възможност да съпредседателства в работните групи за оръжейния експорт, наред с държави като Индия и Австралия.

Бързо се разширява виетнамско-индийското сътрудничество в сферата на отбраната. При последното посещение на военния министър на Индия Раджнат Сингх във Виетнам, двете страни подписаха "Съвместна визия за отбранителното сътрудничество до 2030" - документ, определящ бъдещия вектор на развитие на двустранното сътрудничество в тази сфера. Налице е интензифициране на контактите с Япония, като през 2021 двете страни подписаха споразумение, позволяващо доставки на японско въоръжение и технологии за Виетнам. Курсът на страната към разширяване на военно-техническото сътрудничество е обусловен, от една страна, от стремежа и да намали зависимостта си от вноса на въоръжения от Русия, а от друга - от необходимостта за укрепване отбранителната способност на Виетнам.

През последните десетилетия ключов компонент на виетнамската външна политика си остава курсът към мултивекторност на външните връзки както в сферата на икономиката, така и в тази на сигурността. С други думи, разширяването на мрежата от военни партньорства на Виетнам формира алтернатива на политиката на военните алианси и позволява на страната да разполага с достатъчно пространство за маневриране на фона на асиметричните и отношения с Китай и САЩ.

 

Отношенията по оста Ханой-Пекин

 

В края на миналата 2022 в Пекин се проведе първата от пет години насам среща между китайския лидер Си Дзинпин и генералния секретар на Виетнамската Компартия (и бивш президент на страната ) Нгуен Фу Чонг. По време на посещението на Чонг двете страни подписаха 13 споразумения за сътрудничество в сферите на търговията, индустрията, гарантиране сигурността на международните вериги на доставки и екологията, включително Меморандум за взаимно разбирателство и сътрудничество в периода 2022-2027.

Показателно е, че Чонг беше първият високопоставен чуждестранен лидер, с който Си се срещна след края на ХХ конгрес на Китайската комунистическа партия. Посещението му демонстрира, че Ханой възнамерява и занапред да поддържа "специални" отношения с Пекин, както и тясната комуникация между двете най-големи комунистически партии в света.

Във всички съвместни заявления, споразумения и протоколи, които виетнамците подписват с китайските си колеги, се акцентира върху значението и взаимноизгодния характер на близките отношения в миналото, в противовес на сегашните противоречия. Виетнамските лидери успяха да постигнат съгласието на Пекин, всички спорни въпроси да отпаднат от дневния ред на двустранните срещи на най-високо равнище и да се обсъждат от експертни работни групи, за сметка на рещаването на по-лесните, и така постепенно да се върви към по-трудните. При това виетнамската дипломация акцентира върху общите интереси, например за безопасността на общата сухопътна граница, така че двете страни да се възползват максимално от предимствата на трансграничната търговия.

Макар че на пръв поглед алиансът между двете комунистически държави изглежда очевидна опция, не бива да забравяме, че дипломатическата история на Виетнам и Китай се развива в течение на дълги векове и поради това е доста сложна.

Взаимодействието с Китай действително е най-важния и сложен въпрос във външната политика на Ханой. Териториалните спорове в Южнокитайско море са най-сериозния проблем в двустранните отношения. И макар че е налице определено взаимодействие за разрещаване на конфликта (включително опит за формулиране и подписване на Кодекс за поведението в региона), Пекин, който традиционно възприема Виетнам като бивш китайски васал, често подценява отстъпките му в преговорите, с което го стимулира да търси подкрепа от САЩ и силните регионални играчи, като Япония например. Въпреки споделеното разбиране на Ханой и Пекин, че териториалните спорове в Южнокитайско море не бива да пречат на двустранните връзки, виетнамско-китайските отношения периодично се изострят в резултат от несъгласувани действия в спорните акватории.

Териториалният спор обаче не пречи на развитието на икономическите отношения. От няколко години насам Китай си остава най-големия търговски партньор на Виетнам. През 2021 Виетнам стана шестия най-значим търговски партньор на Китай, а пък Китай е най-големия износител на продукция във Виетнам (за рекордните 110 млрд. долара) и е на второ място, след САЩ, по внос на виетнамски стоки (за 56 млрд. долара). Като цяло, въпреки исторически обусловеното недоверие, Ханой работи за развитието на сътрудничеството с Китай, но в същото време му се противопоставя решително по всички въпроси, касаещи продължаващия спор за суверенитета в зоната на Южнокитайско море. В същото време Виетнам неизменно се стреми да отдели тази тема от останалите, за да не въздейства негативно на двустранните отношения в другите сфери. Това се проявява най-ясно в междупартийните и междудържавни отношения, както и във военното, търговско-икономическото и културното сътрудничество.
Без съмнение, ключов обединителен фактор за Китай и Виетном е комунистическият режим и идеология. Въпреки продължителните конфликти, двете страни съумяха да преодолеят част от противоречията си и дори да установят тясно сътрудничество именно благодарение на връзките по партийна линия, които се оказват най-ефективния канал за политическа комуникация. За Виетнамската Компартия, подкрепата на ККП е особено важна, понеже допълнително повишава авторитета и в обществото.

Отношенията между двете страни се регулират от т.нар. "Директива на 16-те златни думи", формулираща курса на Виетнам и Китай към "добросъседство, приятелство, всестранно сътрудничество, дългосрочна стабилност и устременост към бъдещето". От 2005 насам този списък се попълни с още четири принципа: "добри съседи, добри приятели, добри другари и добри партньори".

Въпреки това обаче, както в политическо, така и в икономическо отношение, китайско-виетнамските отношения си остават асиметрични и от дълги години насам на Ханой се налага постоянно да балансира, приспособявайки се към могъщия си съсед и стремейки се да извлече максимална полза от двустранните отношения. Последното, впрочем, се отнася и за стабилните му отношения със САЩ. В същото време, полагайки сериозни усилия за да балансира "между Сцила и Харибда", както и да покаже на Пекин, че отношенията със САЩ не са предизвикателство към Китай, Виетнам не възнамерява да се ангажира с американските инициативи за сдържане на Китай, илюстрация за което беше и миналогодишното посещение на Нгуен Фу Чонг в Пекин.

На фона на последните сблъсъци между САЩ и Китай, както и на продължаващата война в Украйна, виетнамската външна политика продължава да следва стратегическите принципи, възприети още преди дълги години.

 

Русия, като алтернатива на Китай и САЩ

 

В политиката си спрямо Русия след началото на войната в Украйна, Виетнам продължава да демонстрира, въпреки масирания информационен (и не само) външен натиск, присъщата си сдържаност, прагматизъм и умения да балансира. Ше припомня, че на свиканата непосредствено след началото на руската инвазия специална сесия на Генералната Асамблея на ООН, виетнамският представител Данг Хоанг Занг призова двете воюващи страни към диалог и търсене на мирно разрешаване на конфликта, спазвайки фундаменталните принципи на международното право и Устава на ООН. Виетнам и Лаос бяха единствените страни от АСЕАН, които се въздържаха при гласуването на резолюцията на Асамблеята, осъждаща руските действия, освен това Ханой гласува против предложението за прекратяване членството на Русия в Съвета по човешките права на ООН. Страната се обявява за възобновяване на мирните преговори, като многократно изтъква необходимостта да се отчитат позициите и на двете страни, т.е. на Москва и Киев. На специалната среща във вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания, организирана в навечерието на срещата на върха САЩ-АСЕАН, виетнамският премиер Фам Мин Чин подчерта, че страната му е готова да положи необходимите усилия и да участва в инициативата на международната общност за установяване на диалог и постигане на примирие в Украйна.

Въпреки това, налагането на безпредентните по обхвата си западни санкции срещу Русия, няма как да не се отрази негативно върху бъдещото развитие на търговските отношения между двете страни. Още повече, че ако политическият диалог между Москва и Ханой винаги е бил интензивен, икономическото сътрудничество е доста по-скромно от съществуващия за това потенциал. Въпреки, че през 2021 обемът на стокооборота между двете страни нарасна с 25,9%, достигайки 7,14 млрд. долара, тези цифри са несъпоставими с обема на търговията на Виетнам със САЩ, Китай и Индия. А това означава, че "всеобхватното стратегическо партньорство" между Москва и Ханой е изправено пред сериозно предизвикателство.

Тук е мястото да припомня, че сред ключовите проекти в рамките на руско-виетнамското сътрудничество през последните десетилетия беше изграждането на атомната електроцентрала "Нинтхуан-1", която трябваше да стане поредния символ на близките отношения между двете страни, но още през ноември 2016 виетнамското правителство реши да спре проекта, изтъквайки като причина трудната икономическа ситуация в света и недостатъчното ниво на научно-техническо развитие на страната, но истината е, че това решение беше повлияно от цял комплекс фактори, включително икономически, политически и екологични.

Въпреки това, предвид стремителното икономическо развитие на Виетнам, повишаването на жизненото равнище на населението, нарастване на числеността на градското население и, като следствие, ръста на електроенергийното потребление, нараства вероятността Ханой отново да се върне към този проект. Освен това, Виетнам пое ангажимент за съкращаване на вредните емисии на метан с 30% до 2030 и планира да постигне въглеродна неутралност до 2050, което ще изисква намаляване на генерираната от въглища енергия. Алтернативните енергийни източници могат само частично да покрият растящото търсене, но не и да решат напълно проблема с дефицита, да не говорим, че изграждането и експлоатацията на централи, работещи с възобновяеми източници е доста скъпо. Поради това в момента във Виетнам отново се обсъжда възможността за изграждане на собствена АЕЦ.

От 2012 насам отношенията между Виетнам и Русия са със статут на всеобхватно стратегическо партньорсто, а двете страни по традиция оценяват доста високо политическите си връзки. На фона на стремежа на Ханой да диверсифицира външнополитическата си активност, Москва продължава да доминира като доставчик на виетнамския оръжеен пазар. Руснаците доставят там различни видове съвременно въоръжение и техника, например подводници, изтребители, фрегати, танкове и системи за ПВО. През последните години двете страни преговарят по редица нови сделки, касаещи, в частност, зенитно- ракетните комплекси С-400.

В сферата на икономическото сътрудничество, нещата не са толкова добри. Обемът на двустранната търговия между Виетнам и Русия е 10-15 пъти по-малък от този с Китай, САЩ и Япония. При това през последните години бързо нараства профицитът в полза на Виетнам.През 2020 например, стокооборотът на Русия с Виетнам е бил 5,7 млрд. долара, като руският износ е 1,6 млрд. (най-вече минерални ресурски, продоволствени и селскостопански стоки), а вносът на виетнамски стоки – над 4 млрд. долара (машини, оборудване, текстил, обувки и продоволствие).

Доста по-успешно е двустранното сътрудничество в сферата на енергетиката, стартирало още през 1981, когато виетнамската държавна петролна компания PetroVietnam и съветската „Зарубежнефт”, създадоха съвместното предприятие „Виетсовпетрол”.

В момента Виетнам е на второ място в ЮИА по петролни запаси, след Малайзия. Петролните му запаси се оценяват на 460 млн. тона,  газовите – 610 млн. куб.м. По обеми на добива на енергоносители, страната е на четвърто място, зад Индонезия, Малайзия и Тайланд, като всички находища са в 200-милната икономическа зона на Виетнам, в Южнокитайско море.

Ангажирането на руснаците в петролно-газовите проекти на Ханой обаче, е свързано с определени външнополитически рискове, защото така Москва се оказва косвено въвлечена в конфликта между Китай и Виетнам в Южнокитайско море, при това не на китайска страна. Ясно е, че в сегашната ситуация и особено на фона на продължаващата война в Украйна, Русия не може да си позволи това и се придържа към неутрална позиция, настоявайки, че Ханой и Пекин следва да решават териториалните си проблеми чрез преговори, избягвайки едностранните действия. Виетнам обаче смята, че подобно поведение е в разрез със статута на всеобхватното статегическо партньорство между двете страни.

Тоест, налице е разминаване между геополитическите интереси на Ханой и Москва. Несъмнено, с най-голям приоритет в руската външна политика в Азия са отношенията с Китай, докато ИТР, АСЕАН и Виетнам са по-скоро в периферията на вниманието и. Доминиращ в геополитиката на Москва е „евразийският вектор”, а доколкото основните предизвикателства пред нея са свързани с Запада – и евроатлантическия вектор. За Виетнам пък, приоритетни партньори в момента са съседните държави от Източна и Югоизточна Азия, а също САЩ и ЕС. Руското направление е съставна част от виетнамската мултивекторна геополитика, но няма стратегически характер.

 

Заключение

 

В последно време Виетнам активизира действията си в сферата на международните отношения, установявайки партньорски отношения, осъществявайки редица двустранни и многостранни търговски сделки и демонстрирайки по-активен мултилатерален подход.

За да се противопостави на натиска на Китай, Виетнам увеличава военния си потенциал и активно формира стратегически връзки със САЩ, Япония, ЕС, Индия и Южна Корея, запазвайки при това Русия като основен доставчик на въоръжения. В същото време Ханой най-вероятно ще продължда да си взаимодейства тясно с Пекин, съпротивлявайки се обаче, на китайските предизвикателства към своя суверенитет.

Ключова роля в отношенията между Виетнам и САЩ играят търговията и инвестиците. Виетнам е единствената държава от Югоизточна Азия, която е сред десетте най-големи търговски партньори на Съединените щати, а пък те са втория най-голям партньор на Ханой и основния му експортен пазар. Въпреки това, в основата на виетнамско-американското сътрудничество е общата загриженост от все по-напористата политика на Китай в региона. Разбира се, във Вашингтон са наясно, че Виетнам няма как да стане американски съюзник в сферата на отбраната, но страната има стратегическо значение и като партньор, който може да се противопостави на Пекин. За Ханой пък, добрите отношения със САЩ му дават сигурност и дипломатическа подкрепа, както и лостове за усилване на "сдържането" на Китай в Южнокитайско море.

Но макар че Виетнам и САЩ са на сходни позиции по повечето стратегически въпроси, политическите и идеологически разногласия между тях се запазват. Както изглежда обаче, геополитическото значение на Виетнам и интересите му в сферата на сигурността надделяват над традиционата загриженост на Вашингтон за демокрацията и човешките права.

В същото време, Виетнам е и най-важният партньор на Русия в ЮИА. Още повече, че от обявяването на независимостта му насам, Москва беше единствения последователен партньор на Ханой измежду трите велики държави. Русия и в момента е най-големия доставчик на оръжие за Виетнам, а през последните двайсет години покриваше над 80% от оръжейния внос в страната, макар че двустранните икономически отношения са доста скромни.

В момента САЩ разчитат, че войната в Украйна би могла да промени позицията на Виетнам спрямо Русия, макар че според самите американски експерти, реакцията на Ханой на случващото се в Украйна е била "двусмислена". Истината е, че виетнамците едва ли ще вземат някакви прибързани решения, но е ясно и, че САЩ ще се опитат да се възползват от ситуацията за да влязат на виетнамския оръжеен пазар, измествайки руснаците. От друга страна, евентуален военен успех на Москва в Украйна вероятно би стимулирал Ханой да увеличи покупките на руско въоръжение.

Факт е, че отношенията със САЩ, Китай и Русия до голяма степен определяха външната политика на Виетнам през последните над 40 години, както и, че трите страни ще продължат да играят ключова рола и в бъдеще, макар че сред важните партньори на Ханой са и редица други държави, т.е. налице е тенденция за промяна на отношенията между Виетнам и "голямата тройка".

Възможно е например, ролята на такива играчи, като Индия, Япония, Южна Корея и ЕС да нарасне и то тъкмо за сметка на Русия. От друга страна обаче, когато става дума за сдържането на Пекин в Южнокитайско море, и Москва, и Вашингтон са еднакво необходими за отбраната и сигурността на Виетнам.

В течение на десетилетия Виетнам провеждаше доста умела външна политика и съумяваше да съхрани суверенитета си, използвайки стратегията на "хеджиране на рисковете". Същността и е, да не взема страната на която и да било външна сила, използвайки различни тактически прийоми в отношенията с великите държави и формирайки общи икономически и политически партньорски отношения с трети играчи и най-вече със средноголемите държави, като евентуален "резервен ход". Реализацията на тази стратегия обаче, може да се окаже под въпрос заради наличието на два основни проблема: усилването на конкуренцията между Китай и САЩ, която се превръща в ключов фактор за  трансформациите в ИТР, и продължаващото нарастване на китайската мощ в Южнокитайско море.

Затова в ключова задача пред Виетнам се превръща умелото балансиране между САЩ и Китай. Ханой следва много да внимава за да не бъде "смачкан" между двете суперсили, още повече че натискът им върху него ще нараства. При това е малко вероятно Виетнам да реши да развива отношенията си с една от страните за сметка на другата, а заради историята си и близостта до Китай е малко вероятно и, че Ханой би могъл да се включи в някакъв официален алианс, целящ сдържането на китайския възход. Което пък би могло да се използва от третия голям външен играч - Русия, за да се опита да разшири присъствието си във Виетнам.

 

* Българско геополитическо дружество

 

Поръчай онлайн бр.3 2024