Религиозният фактор в американския управленски елит и политиката на САЩ

Търсенето на свобода за изповядване на религиозните предпочитания е сред основните белези на изграждането на бъдещото американско общество. Господството на определени християнски деноминации в основаните в Северна Америка колонии го доказва. Така, колонията Масачузетс Бей е създадена от английски пуритани (конгрегационалисти), Пенсилвания - от британски квакери, Мериленд - от английски католици, а Вирджиния - от англикани.

Законът за натурализацията, приет през 1740 от британския парламент, се превръща в основен филтър за селекция на постоянните големи мигрантски маси, прииждащи към новите земи. По онова време Короната иска да се отърве от опонентите си. Поради тази причина броят на хората, изповядващи християнски деноминации, противопоставящи се на официалната англиканска църква, надхвърлял броят на онези, които са и лоялни (1). Огромното мнозинство от заселниците са протестанти от различни деноминации, наред с малък брой католици и евреи. Дори в „католическата“ колония Мериленд протестантите са повече от „домакините“- католици.

Свободата на религията е обект на Първата поправка на американската Конституция. В същото време, Основният закон забранява дадена религия или деноминация да бъде привилегирована за сметка на друга. Това е в пълно противоречие с тезата, институционализирана в континентална Европа. Става въпрос за онези държави, в които католическата или източноправославната религия е обявена за официална или държавна. Американският конституционен текст гласи: „Конгресът не може да приеме закон, които да установява религия, да забранява свободното й упражняване; или да ограничава свободата на словото или на печата; да забранява организирането на демонстрации или да забранява подаването на петиции до правителството, с цел отправяне на оплаквания“. Стремежът е да се попречи на законодателите да определят определена деноминация като официална религия (2). Независимо от това, конституционният текст не е приложен напълно, като още през 1830 щатът Масачузетс предоставя средства на данъкоплатците на местните църкви. Показателно в тази връзка е, че президентът Джон Адамс и Сенатът единодушно одобряват през 1797 Договора от Триполи, в който се казва, че: „Правителството на САЩ, в никакъв смисъл, не се основава на християнската религия“(3). В края на XVIII век се осъществява генезисът на американското общество като протестанска нация, адаптирала в много голяма степен религиозното наследство на калвинизма (4). Логично, съвременният официален девиз на САЩ, установен със закон от 1956 и подписан от президента Дуайт Айзенхауер, е „Уповаваме се на Бог“ (In God We Trust) (5). През 1864 фразата се появява за първи път на изсечените в страната монети. В Американската конституция не се споменава думата «Бог». В същото време, в основния закон на всеки щат, тя присъства заедно с думата «Божествен». В държавни документи и символи, като Декларацията за независимост и клетвата за лоялност към флага на САЩ, също се споменава думата «Бог».

Ролята на религията в живота на съвременните американци    

Според проучване от 2002 на изследователския център Pew, близо 60% от американците твърдят, че религията играе важна роля в живота им, в сравнение с 33% във Великобритания, 27% в Италия, 21% в Германия, 12% в Япония и 11% във Франция. Изследването навежда на извода, че в това отношение САЩ са по-близки с развиващите се страни, където има висок процент на религиозни хора, отколкото с другите богати държави, където религията играе второстепенна роля (6). В същото време обаче, отслабването на влиянието на религията е факт. През 1963, 90% от пълнолетните американци твърдят, че са християни, докато само 2% не признават религиозна идентичност. През 2016, 73,7% се идентифицират като християни, докато 18,2% твърдят, че нямат религиозна принадлежност. Ерозията на религиозната идентичност в американското общество вече е твърдо очертана тенденция. През 2019 християните (протестанти, католици и мормони) са общо 65%, а непричисляващите се към която и да е религиозна група – 26%. Тоест, само за десетилетие християните са намалели с 12%, а религиозно непричисляващите се за същия период са се увеличили с 9% (7). Протестантството и католицизмът, т.е. двете най-големи християнски деноминации в САЩ, търпят големи загуби на последователи. През 2019, 43% от възрастните в САЩ се идентифицират с протестантизма, в сравнение с 51%, през 2009. Паралелно с това всеки пети възрастен е католик, спрямо 23% през 2009. Междувременно, броят на всички подгрупи от религиозно неидентифицирано население - хората, известни и като „нерелигиозни“, постепенно нараства. През 2019, 4% от пълнолетните американци се декларират като „атеисти“, което е относително скромен дял, но е два пъти повече отпреди десет години, когато са били 2%. През 2019 групата на „агностиците“ съставлява 5% от възрастните в САЩ, спрямо 3% преди десет години. Третата група, а именно тези, които възприемат своята религиозна принадлежност като „нищо особено“, нараства за същия десетгодишен период с 5% - от 12% на 17%. За отбелязване е и фактът, че изповядващите нехристиянски религии също са нараснали умерено, като дял от възрастното население (8).

По принцип, протестантите в САЩ остават най-голямата деноминация. В същото време обаче, голямата им раздробеност на сравнително устойчиви деноминации прави компактната католическа общност най-голямата християнска група в САЩ. Прииждащите от Латинска Америка имигранти постоянно разширяват нейните позиции. Като цяло, според статистика на Националния съвет на църквите от 2012, петте най-многобройни християнски деноминации в САЩ са:

• Католическата църква – 68 202 492 души;
• Южната баптистка конвенция – 16 136 044 души;
• Обединената баптистка църква – 7 679 850 души;
• Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (мормони) – 6158 238 души;
• Християнската петдесятническа църква – 5 449 875 души (9).

Религията и политическият елит

Тенденции за ерозия на християнската идентичност в американското общество са налице и в средите на политическия елит. Все пак те не са толкова динамични, тъй като инерцията от досегашния начин на формиране на тази специфична група е по-силна, отколкото преобразуванията в широките американски маси. В 116-тия Конгрес, формиран преди две години, се наблюдава спад от 3%, в сравнение със състава на предходния двукамерен законодателен орган, на представителите, определящи се като християни (от 91% на 88%). В тази нова група влизат четирима евреи, един мюсюманин и един унитарен универсалист, а нови седем члена попадат в групата на онези, които отказват да назоват или нямат религиозна принадлежност. Независимо, че броят на законодателите-християни спада, двете основни групи – протестанти и католици, продължават да са свръхпредставени. Делът им в обществото е по-малък от този на техните едноверци-политици. Всъщност, религиозният състав на 116-ия Конгрес е много различен от този на населението на Съединените щати.

В рамките на протестантството някои деноминации са особено многобройни в този състав на Конгреса. Сред тях са последователите на методистката, англиканската/епископалната, презвитерианската и лутеранската църква. Освен това протестантите в категорията „неуточнени/други“ съставляват едва 5% от американската нация, но в същото време са 15% от конгресмените (10). В същото време, някои други протестантски групи са слабо представени. Става въпрос за петдесятниците (5% от населението на САЩ срещу 0,4 % от членовете на Конгреса). Но най-голямата разлика между американската общественост и Конгреса е в дела на групата, която не е свързана с определена деноминация. Както вече отбелязах, 26% от населението се определя като религиозно неидентифицирано - атеисти, агностици или „нищо особено“. В Конгреса обаче, само един човек - сенатор Кирстен Синема от щата Аризона, която бе избрана за член на Сената, след три мандата в Камарата на представителите (а през декември 2022 напусна Демократическата партия и се обяви за „независима”) декларира, че е религиозно необвързана. Това прави тази група в Конгреса едва 0,2% от цeлия му състав.

В отговор на въпрос за религиозната им принадлежност, все по-голям брой членове на Конгреса отказват да я уточнят. Те са категоризирани като „не знам/отказвам“. Въпросната група (всичките и членове са от Демократическата партия), наброява 18 души или 3% от Конгреса. Тя нараснала с цели 8 души, т.е. с 2%, в сравнение със 115-ия Конгрес. Причините за това могат да варират. Един член в тази категория - конгресменът Джаред Хъфман от Калифорния, обяви през 2017, че се определя като „хуманист“. Той твърди, че не е сигурен, дали Бог съществува. Хъфман продължава да бъде категоризиран като „не знам/отказал“, тъй като отказва да заяви своята религиозна идентичност в анкетата на Pew Research Center (11).

Последователите на англиканската/епископската и презвитерианската църква търпят най-големи загуби в 116-ия Конгрес. Всяка от тези групи губи по деветима представители, в сравнение със състава на предишния законодателен орган. Методистите, конгрегационалистите, реставрационистите и сциеонтолозите също губят по едно място, като последните вече не са представени в Конгреса. За сметка на тях, някои протестантски деноминации получават повече членове, но най-многобройни са онези, които попадат в категорията „неуточнени/други“. Последните, т.е. „неясните“ протестанти, имат 16 допълнителни места, така общият брой законодатели в тази категория достига 80 души. В последната група попадат също законодателите, които се самоопределят единствено като християни, но също и като евангелски християни, евангелски протестанти или протестанти, без да посочват деноминация. За разлика от тях, неконфесионалните протестанти, които също печелят две места (от осем на десет), са християни, самоопределящи се като „неденоминационни“. Що се отнася до католиците и мормоните, първата деноминация губи петима, а втората - трима представители. Източноправославните християни поддържат постоянен брой - пет човека. Значителен ръст на представителството в законодателния орган имат евреите. С допълнителните четирима члена, те стават 6%, което е три пъти повече от тяхното присъствие в американското общество, а именно 2%. Следва да отбележа, че унитарните универсалисти печелят едно допълнително место в Конгреса на САЩ.

В 116-тия Конгрес мюсюлманите увеличават своята група. Мюсюлманките от Демократическата партия Рашида Тлайб (Мичиган) и екзотичната Илхан Омар (Минесота) се присъединяват към Андре Карсън от Индиана, с което броят на мюсюлманите в новия Конгрес става трима, т.е. с един повече, отколкото в предходния 115-и Конгрес. Броят на индуистите в законодателния орган е трима души, т.е. колкото и в предходния американски парламент. Те са избрани от Калифорния, Илинойс и Хавай. За разлика от тях, будистите, които имат сходно влияние в обществото и представителство в законодателния орган, губят едно место. Това става в Хавай, където  в 115-тия Конгрес имат двама представители, докато в сегашния състав е само един, плюс този от Джорджия.

В 116-ия Конгрес само двама от 252-те членове на Републиканската партия не се идентифицират като християни. Това са Лий Зелдин от Ню Йорк и Дейвид Кустоф от Тенеси, които са евреи. За разлика от тях, цели 61 от 282-та демократи не се определят като християни. Повече от половината от въпросните нехристияни са евреи, т.е. 32, като 18 законодатели отказват да посочат религиозната си принадлежност. Демократическата партия, която извежда като приоритет правата на човека, включва сред избраниците си трима индуси, трима мюсюлмани, двама будисти, двама унитарни универсалисти и един религиозно необвързан член.

Християните остават свръхпредставени в групите на двете партии в Конгреса, в сравнение с присъствието им в обществото. 78% от демократите в законодателния орган се определят като християни. В същото време, сред регистрираните гласоподаватели на демократите в американското общество, едва 57% се обявяват за изповядващи тази религия. Същата диспропорция съществува и по отношение на Републиканската партия. 99% от представителите на тази формация в законодателния орган са християни, но сред обявилите се за поддръжници на партията последователите на тази религия са едва 82%. Казано по друг начин, 18% от републиканските гласоподаватели не са християни, което е в пълен контраст с едва 1% от републиканците в Конгреса, които не са християни.

Законодателите-републиканци са по-склонни от колегите си демократи да се определят като протестанти (70% срещу 41%). От друга страна, католическата група в Демократическата партия е по-голяма, в сравнение с тази при опонентите-републиканци. Съотношението е 35% (87 души) при първата партия, срещу 25% (54 души) при втората. Интересното е, че тази промяна се случва именно в състава на 115-тия Конгрес. В предходния законодателен орган (2015-2016) католиците са почти по равно разпределени в двете партии. Тогава католиците в Демократическата партия са 68, а при Републиканската партия – 69.

В състава на последните единайсет Конгреса на САЩ, за които Pew Research Center разполага с данни, в 116-ия има най-малък брой християни, а именно 471 души. Същото може да се каже и за протестантите, които са 293-ма. Сходна е и ситуацията при мормоните - през последните шест конгреса те са едва десет души. В същото време католиците поддържат едно постоянно ниво. Става въпрос за около 30% през последните четири състава на Конгреса. Все пак те бавно се увеличават, в сравнение с 87-мия Конгрес (1961-1963). Тогава те са едва 19% от всички законодатели. Същият извод е валиден и по отношение на евреите. От началото на 60-те години, т.е. откогато Pew Research Center разполага с данни, броят им бавно нараства (12).

Много показателен белег за влиянието на религията в американската политика и елит е принадлежността на държавния глава на САЩ към конкретна деноминация. Четирийсет и шестият президент Джо Байдън е едва втория католик след множеството избрани на този пост от 1789, т.е. от времето на първия президент Джордж Вашингтон насам. Другият е Джон Кенеди, който управлява половин мандат (1961-1963), преди да бъде убит. Между двамата лидери обаче има огромна разлика по отношение на религията. Докато Кенеди е трябвало да докаже, че е независим и няма да приеме разпореждане от папа-чужденец, Байдън се опитва по всякакъв начин да покаже, че е подкрепян от папата, който е почитан от избирателите му. По време на предизборната си кампания той пуска пропаганден клип, в който обяснява колко дължи на вярата си. Когато загубва първата си жена и дъщеря си при катастрофа, а след това и един от синовете си от рак, Байдън споделя, че именно вярата му е помогнала да преодолее мъката и да запази надежда.

Речта на Джо Байдън на традиционната молитвена закуска през 2021 (въведена от генерал Айзенхауер по време на Студената война) се отличава коренно от тази на предшественика му Доналд Тръмп. Тя продължава едва четири минути. В нея Байдън говори срещу „политическия екстремизъм“ (правейки алюзия с Тръмп) и за „братството между американците“ (13) .

Промяната в предизборното поведение на кандидат-президента се дължи и на промяната на отношението на американските християни, от всички конфесии, към Светия отец. Ако през XIX и XX век кандидатите за най-високия политически пост в САЩ е  трябвало да демонстрират отрицателно, дори враждебно отношение към папата, от началото на XXI вече не го правят. Като цяло, понастоящем представителите на всички американски религиозни култове смятат папа Франциск за най-легитимния религиозен лидер. Това се дължи, в много голяма степен, на активността на Католическата църква и на Светия отец. Последният се възприема като силно социално ангажиран и политически неутрален. По време на управлението на Обама, левите християни в Америка имаха усещане, че папа Франциск се обръща, едва ли не, специално към тях. Те изтълкуваха именно по този начин първото му апостолическо писмо - Evangelii gaudium, от 2013. В него той приканва вярващите да евангелизират света, като израз на тяхната политическа ангажираност, с цел да помогнат на бедните. Особено силен е егалитаристкият ефект на папското послание (14). Подобен ефект сред левите християни имаше и енцикликата Laudato si’ от 2015. Тя е посветена на екологичните проблеми и придава на Светия отец ореол на активист за опазване на околната среда (15).          

Четиридесет и шестият президент на САЩ редовно попада във фокуса на медиите като ревностен католик. Той често говори за своите религиозни убеждения, цитира Библията и редовно посещава неделната служба. Следва да се подчертае, че независимо от факта, че приблизително 20% от населението на САЩ е католическо, тази деноминация е твърда слабо представена в президентската институция. Както вече отбелязах, като самостоятелна организирана религиозна институция, Католическата църква е най-многобройната, в сравнение с останалите самостоятелни протестантски църковни общности.

Законодателството на САЩ забранява изискването за определена религиозна идентичност за заемане на публична длъжност. Интересно е обаче, че почти всички президенти на страната са християни, а огромната част от тях са последователи на Епископската или Презвитерианската църква. Повечето от останалите пък принадлежат към други протестантски деноминации.

Според анкета на Pew Research Center, проведена през февруари 2020, почти 20% от респондентите смятат, че е "много важно" президентът да има силни религиозни убеждения, а 14% отбелязват, че е „много важно“ да има президент, споделящ собствените им религиозни убеждения. Далеч по-висок дял (63%) обаче смятат, че е много по-важно да има президент, който „живее морално и етично”.

В началото на своя мандат през 2017 четирийсет и петият президент Доналд Тръмп е възприеман като презвитерианец. Дядо му по бащина линия – Фредерик, и баща му Фред са лутерани. Вероятно бъдещият президент наследява презвитарианската си идентичност от своята майка - шотландката Мери Ан Маклауд (16). Но през октомври 2020, в интервю за сайта Religion News Service, Тръмп вече не се идентифицира като презвитерианец. Пред медията той отбелязва: „Сега се считам за неконфесионален християнин". Според статистика на самата Презвитерианска църква, през периода 2016-2020, повече от 180 000 души са престанали да се идентифицират с нея. Сред тях е и президентът Доналд Тръмп. Той обяснявя причините за промяната, така: „С Мелания посетихме някои невероятни църкви и се срещнахме с големи (религиозни-б.а) лидери от цял ​​свят. По време на безпрецедентното избухване на Covid-19 се включих в няколко виртуални църковни служби и знам, че милиони американци сториха същото” (18). Вероятно, напускането на Презвитарианската църква е резултат от бавното отдалечаване на бившия президент от първоначалната му деноминация, за сметка на по-евангелизирана вяра. Преди да бъде избран за президент, Тръмп не е редовен посетител на църковните служби. Известно време посещава църквата на Норман Винсент Пийл и рекламира книгата му „Силата на позитивното мислене“ (19). Посещава обаче и Епископски църкви за няколко коледни и великденски служби. През 2016 Тръмп е квалифициран от известния евангелски проповедник Джеймс Добсон като „бебе християнин“ (20). Специализираният в областта на религията журналист  Даниел Силиман отбелязва, че Доналд Тръмп е първият американски президент, след Дуайт Айзенхауер (1953-1961), който променя религиозната си деноминация, докато е в в Белия дом (21).  

В качеството си на президент Тръмп прави срещи с представители на различни християнски църкви, като мнозинството от тях са евангелисти и петдесятници. Сред участниците в тези неофициални и ad hoc срещи е евангелският пастор Джони Мур, който отбелязва, че вратата на Белия дом е винаги отворена за тях (т.е. за евангелистите - б.а.) (22). Тръмп спазва традицията на предишните двама президенти и, де факто, назначава отговорник за координация на религиозните инициативи на Белия дом. Следва обаче да отбележа, че, де юре, това назначение остава неофициално, Президентът закрива Офиса на Белия дом за партньорства, основани на вяра и добросъседство (ОБДПОВД), създаден през 2001 от Джордж Буш-младши. През 2009 президентът Барак Обама възлага на 26-годишния проповедник-петдесятник Джошуа Дюбоа да организира неговите взаимоотношения с духовенството и религиозните общности. В края на мандата Дюбоа е сменен с баптистката Мелиса Роджърс (23). Тръмп възлага неофициално функцията на телевизионния евангелистки проповедник Пола Уат от Флорида, една от 25-те евангелистки проповедници, които през 2016 се включват в кандидат-президентската му кампания (24). Освен това тя става негов духовен наставник и партньор в молитвите му (25).

Съществуването на тази служба провокира активни дискусии в обществото, тъй като дейността и е съобразена с политическата принадлежност на държавния глава. Целта й е преди всичко да насърчава развитието на религиозни благотворителни организации. Отбелязва се, че по времето на Джордж Буш-младши ОБДПОВД помага най-вече на вярващите с десни убеждения, докато по времето на Обама е точно обратното, т.е. помага се най вече на вярващи с леви убеждения (26).

На 14 февруари 2021, с изпълнителен указ, президентът Джо Байдън възстановява официално ОБДПОВД, назначавайки отново Мелиса Роджърс за ръководител на службата (27). Тя е известна с това, че насърчава публичните субсидии в подкрепа на правото на аборт по целия свят. Роджърс е подпомогната от евангелиста Джош Диксън, който е рамо до рамо с Джо Байдън по време на предизборната му кампания. Именно той приема клетвата му за лоялност на Конгреса на демократите, където Байдън е избран за кандидат президент. Диксън е основател на организацията „Евангелисти за равенство в брака“ (28).       

Според анкета на Партийния институт за обществени религии, повечето американци не вярват, че Тръмп има силни религиозни убеждения. Приблизително 40% смятат, че президентът „използва религията предимно за политически цели“. По време на предизборната кампания през 2016 Тръмп успява да привлече подкрепата на мнозинството от десните християни и особено белите евангелисти. При това, той се представя пред тях не толкова като вярващ, а като „човек, който ще свърши работата“ и ще спаси ценностите, които християните смятат за пренебрегнати. Като цяло, десните християни оценяват неговата искреност и го възприемат като невярващ, изпратен от Бог да спаси Америка.

Белите евангелисти, които гласуват за републиканците, виждат нещата по различен начин. 59% са на мнение, че Тръмп има силни религиозни убеждения. В някои отношения решението на Тръмп да се откаже от основната си деноминация също е част от по-значима културна тенденция. Оказва се, че мнозино американци са сторили същото. През 1975 близо 1/3 от американците се идентифицират с някоя основна деноминация. През 2017 обаче, делът им е паднал под 10%. Интересен факт, е че Тръмп е единственият американски президент, който колекционира библии (29) . 

В исторически план около 1/4 от американските президенти, включително някои от най-известните лидери в страната, като Джордж Вашингтон, Джеймс Мадисън, Джеймс Монро, Уилям Харисън, Джон Тейлър, Закари Тейлър, Франклин Пиърс, Честър Артър, Джералд Форд, Джорд Буш-старши и Франклин Рузвелт, са били членове на Епископалната църква - американския наследник на официалната църква на Английската корона. Презвитерианците са следващата по големина група със седем президенти, включително Андрю Джаксън, Джеймс Бюканън, Глоувър Кливлънд, Бенжамин Харисън, Удроу Уилсън, Роналд Рейгън и Дуайт Айзенхауер (ако последният може да бъде причислен към тази група, което не е много сигурно). Унитарианците, баптистите и методистите са групите, които формират третия по големина дял на американски президенти - всяка с по четирима. Първата група включва Джон Адамс, Джон Куинси Адамс, Милър Филмор и Уилям Тафт, втората – Уорън Хардинг, Хари Труман, Джими Картър и Бил Клинтън (30), а третата – Джеймс Полк, Юлисис Грант, Уилям Маккинли и Джордж Буш-младши (31).

Двама американски президенти се определят като квакери, а именно Хърбърт Хувър и Ричард Никсън. Става въпрос за група от анабаптисткия клон на протестанството. Те са известни още като „Общество на религиозните приятели“ (32).      

Има и четирима президенти, които се идентифицират като християни, без официална деноминация, включително Тръмп и предшественикът му Барак Обама. Последният е отгледан в нерелигиозно семейство. В съзнателните си години приема християнството и посещава храма „Тринити” на Обединената църква на Христос, в Чикаго. По време на първата си президентска кампания през 2008 обаче, Обама напуска църквата. Причината са противоречивите изявления на старшия пастор на църквата, Джеремия Райт, който венчава Барак и Мишел Обама и кръщава двете им деца. В своя проповед през 2003 духовният баща на Обама заявява: „Правителството (американското-б.а.) дава наркотици, изгражда по-големи затвори, приема закони срещу нас, а след това иска да пеем „Бог да благослови Америка“. Не, не, не, проклета Америка, това е записано в Библията за убийство на невинни хора. Проклета да е Америка, че се отнася с нашите граждани, все едно са по-малко от хора. По дяволите, Америка се държи така, сякаш е Бог“ (33).

Двама от най-известните президенти в американската история нямат официална религиозна принадлежност. Първият e Томас Джеферсън, който е сред бащите основатели на САЩ. Той е повлиян от принципите на деизма. Това е мисловна конструкция, приемаща съществуването на някакво върховно същество, което е създало света, но не се намесва пряко в ежедневието на човека. Като представител на епохата на Просвещението, Джеферсън се интересува силно от науката, сложната теологична материя и въпросите, които тя поражда. Авторът на Декларацията за независимост от 4 юли 1776 е сред големите защитници на религиозната свобода в американската държава. Системата му от вярвания не се вписва в общата обществена рамка. Противниците му на президентските избори през 1800 го определят като „яростен атеист“.

Всъщност Джеферсън е бил отдаден на учението на Исус Христос, но невинаги се съгласявал с начина, по който се тълкуват библейските източници, включително и от авторите на четирите евангелия (34). Той ги е смятал за ненадежни. Затова Джеферсън създава свое евангелие. Той редактира Новия завет, премахвайки препратките към чудесата и създавайки собствен разказ за Христовата философия, разграничавайки се от това, което нарича „покварата на схизматизираните последователи“ (35).

Вторият - Ейбрахам Линкълн, е отгледан в религиозно семейство и често говори за Бог, особено по време на президентския си мандат (1861-1865). Той обаче никога не се присъединява към конкретна църква. Учените отдавна спорят за вярванията на Линкълн, включително, дали е бил християнин, а някои аспекти на неговата вяра остават загадка. Религиозната принадлежност на Линкълн се обсъжда почти от момента на убийството му през 1865. Дори и днес консервативните проповедници и телевизионни евангелисти, които се оплакват от упадъка на християнска Америка, повтарят трогателни истории за дълбокото благочестие на Линкълн, докато популистите-нихилисти отричат ​​подобни твърдения. Изглежда и двете групи смятат, че ако Линкълн може да бъде отъждествен с тяхната общност, независимо дали с евангелската вяра или натуралистичния рационализъм, това би било голям успех за тях.

Каква обаче е истината? Ето няколко вече установени и потвърдени факти:

• Като дете Линкълн е бил обект на силна калвинистко-баптистка проповед, а като младеж – и на агресивните протестантски проповедници. Както изглежда, по един странен начин той е бил едновременно погълнат, но и отблъснат от тези ранни религиозни влияния.
• -  Като млад човек Линкълн изразява възгледи, различаващи се от християнската ортодоксалност и представляващи специфична смес от задълбочен религиозен скептицизъм и осъзнаване на необходимостта от всеобщото спасение.
• - Линкълн само веднъж е писал директно за своята вяра. Когато неговите опоненти в надпреварата за Конгреса през 1846 го обвиняват в липса на религиозни вярвания, той им отговаря със следните внимателни и неангажиращи думи: „Това, че не съм член на никоя християнска църква, е вярно. В същото време никога не съм отричал истината на Писанията, никога не съм говорил с умишлено неуважение към религията, като цяло, или към някоя християнска деноминация, в частност. "
• - Линкълн е познавал добре и постоянно е цитирал Библията, използайки тези си знания при разгорещени политически дебати (36).

Ейбрахам Линкълн не е единствения президент, чиято религиозна принадлежност и убеждения пораждат въпроси. Някои президенти на САЩ не разкриват напълно тази своя специфика. Други обаче еволюират, докато управляват, или по-късно, когато напуснат властта. Така например, вторият вицепрезидент на Линкълн (март-април 1865) и негов наследник на поста Андрю Джонсън (1865-1869) се идентифицира като християнин, макар че официално никога не е бил част от деноминация или конгрегация. Друг президент от XIX век - Ръдърфорд Хейс (1877-1881), понякога е посещавал методистки църкви, но често е променял принадлежността си към една или друга протестантска деноминация“ (37).

Религията и американскота законодателство

Американците са разделени относно степента на влияние на Библията върху законите на Съединените щати. Половината от тях считат, че Библията трябва да има „голямо” или „някакво” влияние върху американските закони, докато другата половина е на мнение, че Библията трябва да има „малко“ или „никакво“ влияние върху правните норми. Подкрепата за законите, произтичащи от религиозните текстове, е най-висока сред белите евангелски протестанти (89%) и черните протестанти (76%). Той е много по-нисък от този на всички други целеви групи. На респондентите, които твърдят, че Библията трябва да има поне някакво влияние върху американските закони, е зададен хипотетично следният въпрос: „Когато Библията и волята на хората влизат в конфликт помежду си, кое трябва да има по-голямо влияние върху законите на Съединените щати?“.  28% от респондентите смята, че Библията трябва да има предимство пред волята на хората. Това е мнението на над 68% от белите евангелски протестанти и половината от чернокожите протестанти, според които, Библията трябва да замени волята на хората, когато двете страни са в конфликт. Това са двe от най-религиозните групи от населението на САЩ. Става въпрос за критериите за религиозна практика като честота на посещение на молитви, спазване на религиозните традиции в семейството и други. В същото време белите евангелисти се отъждествяват с Републиканската партия, а черните протестанти – с Демократическата.

Според проучване на Pew Research Center от 2019, голямото мнозинство от американците смятат, че религията губи влияние в обществения живот. И макар  някои да твърдят, че това е нещо добро, много повече американци го смятат за негативно явление. Това показва, че доминиращата група в Америка възприема религията като положителна сила в обществото. В същото време обаче, обществото в САЩ е кристално ясно в убеждението си, че религиозните институции трябва да стоят далеч от политиката. Близо 2/3 от американците смятат, че църквите и другите молитвени домове трябва да се абстрахират от проблемите, свързани  с политиката, докато 36% са на мнение, че те следва да изразят вижданията си по текущите социални и политически въпроси. 3/4 от американските респонденти твърдят, че църквите не трябва да изразяват подкрепа за един или друг кандидат по време на избори. Това е в разрез с мнението на бившия президент Тръмп, който положи сериозни усилия да отмени съществуващите законови ограничения за намеса на църковните институции в подкрепа на участващите в кандидат-президентската надпревара (40).

Освен това, американците са по-склонни да смятат, че църквите и другите религиозни институции имат по-скоро „твърде голямо влияние“ в политиката (37%), отколкото „твърде малко“ (28%). Останалите над 34% от респондентите, отстояват мнението, че сегашното равнище на влияние на религията е точно такова, каквото трябва да бъде. В крайна сметка, американското общество има позитивен поглед към ролята, която религиозните институции играят в американския живот, но най-вече отвъд политиката. Повече от половината граждани на САЩ вярват, че църквите и религиозните организации са по-скоро полезни, отколкото вредни. В същото време, само 20% от американците казва, че религиозните организации причиняват повече вреда, отколкото полза. По същия начин, много повече американци считат, че религиозните организации укрепват морала в обществото и най-вече, че обединяват хората, докато онези, които са на мнение, че религиозните организации отслабват морала и отблъскват хората, са малцинство. По зададените трите въпроса, през периода 2017-2019, мненията на респонденитте се задържат на стабилно ниво (41).

Авторите на споменатото проучване стигат до извода, че четири от всеки десет от анкетирани американци (включително шест от десет сред онези, които се асоциират или симпатизират на Демократическата партия) смятат, че религиозните консерватори имат прекалено голям контрол върху Републиканската партия. В същото време, 1/3 от американците (включително 60% от симпатизантите на Републиканската партия) са убедени, че либералите, които не са религиозни, разполагат с твърде голям контрол над Демократическата партия. В по-широк план, републиканците и демократите изразяват много различни мнения относно въздействието на религията върху американския обществен живот. 70% от републиканците смятат, че църквите и религиозните организации носят повече полза, отколкото вреда, а 2/3 казват, че тези институции укрепват морала в американското общество и, най-вече, че събират хората (вместо да ги раздалечават). По трите вече споменати въпроса демократите са по-малко склонни да споделят тези положителни възгледи към религиозните организации, в сравнение с републиканците.

Освен това, повечето републиканци смятат, че религията има достатъчно влияние (44%) в политическата сфера, докато 38% твърдят, че то би следвало да е по-голямо. В същото време, крехко мнозинство от демократите (54%) казват, че религията има твърде голямо влияние в политиката. Независимо от факта, че повечето републиканци и демократи (включително симпатизантите на двете партии) са съгласни, че религията губи влияние в американския живот, републиканците са далеч по-склонни от демократите да споделят подобно твърдение, а именно 63% срещу 27%. Привържениците на Демократическата партия са разделени почти поравно между тези, които твърдят, че упадъкът на религията е нещо добро (25%) и онези, които са на мнение, че това е нещо лошо (27%). На 22% от демократите им е все едно, дали религията е в упадък или във възход (42).

В оценките на демократите за религията и ролята и в обществото и политиката се забелязват ярки „расови различия”. Демократите-афроамериканци традиционно гледат по-положително на религиозните институции, в сравнение с белите си съпартийци. Така например, половината или повече от половината от чернокожите демократи са на мнение, че църквите и религиозните организации носят повече полза, отколкото вреда в американското общество. Според тях, те консолидират хората (вместо да ги раздалечават) и укрепват обществения морал. Белите демократи са значително по-малко склонни от афроамериканските си съпартийци да отстояват подобни възгледи. Освен това, 2/3 от белите демократи смятат, че църквите имат твърде голяма политическа власт. На същото мнение са само трима от всеки десет чернокожи демократи и четирима от всеки десет латиноси, симпатизанти на същата партия. Всъщност черните демократи са също толкова склонни, колкото и белите републиканци, да твърдят, че църквите нямат достатъчно влияние в политиката (по 37%). 1/3 от белите демократи са на мнение, че религията губи влияние в обществото, като цяло, и че това е нещо добро. Делът на подкрепящите това мнение сред афроамериканците и испаноговорящите е чувствително по-малък - респективно 9% и 18%.     

Интересни щрихи дава изследването на духовенството и неговата партийна принадлежност и поведение. Сравнително малко американци считат, че духовниците, като цяло, симпатизират на някоя от двете партии. Всъщност, много от онези, които посещават религиозни служби поне няколко пъти в годината, поддържат тезата, че не са сигурни за партийната принадлежност на проповедника, който служи в тяхната църква. Този дял е около 45%. В същото време 27% от американците са на мнение, че духовенството симпатизира както на републиканците, така и на демократите. Малцина от симпатизантите на двете партии посочват, че духовникът, който води тяхната служба, е член на противоположната партия. Например, сред онези, които посещават религиозни служби, поне няколко пъти в годината и се идентифицират с или симпатизират на Републиканската партия, само 4% мислят, че техните духовници са предимно демократи, докато 23% твърдят, че са републиканци. По подобен начин, 8% от членовете и симпатизантите на Демократическата партия мислят, че техните духовници са републиканци, докато 20% считат, че проповедниците им са демократи. Мнозинство от двете партийни групи твърдят, че не са сигурни за политическите пристрастия на своите духовници или отстояват мнението, че сред лидерите на тяхната енория има както републиканци, така и демократи. Повечето от миряните, в това число мнозинството от двете политически партии, са доволни от обема и качеството на политическата дискусия, която се разгаря по време на религиозната служба. Около 70% от респондентите твърдят, че проповедите в тяхното място за поклонение водят до политическа дискусия, докато 14% казват, че няма достатъчно политически дискусии, а 11% са на обратното мнение, т.е. че има твърде много политически сюжети в проповедите, които чуват.

Освен това енориашите са склонни да се съгласят с духовенството си, когато се обсъждат политически теми. Като цяло, 62% от респондентите твърдят, че обикновено са съгласни с духовниците си относно политиката, въпреки наличието на видима разлика между привържениците на двете партии. Републиканците са по-склонни от демократите да твърдят това (70%,спрямо 56%). Проучването на Pew Research Center задава на тези, които посещават религиозни служби поне няколко пъти в годината, въпроса, до каква степен религиозните лидери спомагат за по-доброто информиране на енориашите, относно три много важни социални и политически въпроса: правото на аборт, имиграцията и глобалните климатични промени. Четирима от десет присъстващи на религиозна служба имат голямо доверие в духовенството си. По-малки групи миряни имат доверие в съветите на духовениците си по въпроса за имиграцията (20%) или глобалните климатични промени (13%). Сред посещаващите религиозни служби, републиканците са много по-склонни от демократите да твърдят, че имат голямо доверие в проповедниците си и мнението им за абортите (53% срещу 25%). Католиците традиционно са по-малко склонни от протестантите, особено от евангелистите, да отстояват мнението, че се доверяват на духовниците си и по трите повдигнати теми. По отношение на абортите например, 34% от католиците твърдят, че имат голямо доверие в духовенството си, което им дава насоки, съдействащи за формиране на тяхното мнение. Тези съотношения по въпроса при протестантите са 46% и, респективно, 57% от евангелистите. Неевангелистките протестанти (33%) и принадлежащите към историческата афроамериканска протестантска традиция (32%) отстояват сходно с това на католиците мнение по този въпрос (43).

Религията е пуснала дълбоки корени в американското общество, политика и политически елит. Статистиката сочи, че доминиращото протестантство категорично е наложило вижданията си при изграждането на американската правова и демократична държава, основана върху възможно най-широкото разбиране на правата на човека. В същото време, то налага безусловното си влияние върху начина на взимането на външнополитическите решения. Особено важна, в това отношение, е политиката към Светите места и особено за статута на Йерусалим. Бидейки част от евангелско-протестантските виждания за Второто пришествие и иманентното създаване на държавата на Христос, американският външнополитически механизъм напълно подчинява своите инструменти, а именно дипломацията и въоръжените сили, на идеята за закрила на държавата Израел. Тоест, принадлежащите към американският елит и особено президентите на САЩ, трябва задължително да си отговорят на въпроса „Какво правя за сигурността на еврейската държава, за да изпълня библейските послания?“ .

Бележки:

1. За повече информация, виж: Historical Timeline, History of Legal and Illegal Immigration to the United States, Britannica ProCon.org, https://immigration.procon.org/historical-timeline/, 31.01.2021.
2. За повече информация, виж: Swift, D., Black Prophets of Justice. Activist Clergy before the Civil War, Louisiana State University Press, 1989, p. 180, https://books.google.bg/books?id=bUVNttmT13AC&pg=PA180&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false, 1.02.2021.
3. Става въпрос за договора, подписан между САЩ и бея на Триполи, сега Либия. Целта е да бъдат избегнати пиратските нападения на американските кораби, които търгували в Средиземно море. За повече информация, виж: The Barbary Treaties 1786-1816. Treaty of Peace and Friendship, Signed at Tripoli November 4, 1796, https://avalon.law.yale.edu/18th_century/bar1796t.asp, 1.02.2021.
4. Barnstone, A., Manson, M., J., C., Singley, The Calvinist Roots of Modern Era, University Press of New England, Hanover, 1997, https://books.google.bg/books?id=_UJXV7HYlaQC&pg=PR13&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false, 1.02.2021; Holmes, D., The Faiths of the Founding Fathers, New York : Oxford University Press, 2006, p. 13, https://archive.org/details/faithsoffounding0000holm/page/n9/mode/2up, 1.02.2021.
5. History of In God We Trust, U.S. Department of Treasury, https://www.treasury.gov/about/education/Pages/in-god-we-trust.aspx, 1.02.2021.
6. Fahmi, D., Americans Are Far More Religious than Adults in Other Wealthy Nations, Facttank, Pew Research Center, 31.07.2018, https://www.pewresearch.org/fact-tank/2018/07/31/americans-are-far-more-religious-than-adults-in-other-wealthy-nations/, 1.02.2021.
7. Newport, F., In U.S., Decline of Christianity Continues at Rapid Pace, Pew Research Center, 17.10.2019, https://www.pewforum.org/2019/10/17/in-u-s-decline-of-christianity-continues-at-rapid-pace/, 2.02.2021.
8. Op. cit.
9. В Годишника на Американските и канадските църква влизат общо 25 църкви. Най-многобройната източноправославна църква е Гръцката ортодоксална архидиоцеза със своите 1 500 000 последовател и заема 17-то място. За повече информация, виж: Church Giving Drops $1,2 Billion reports 2012 Yearbook of Churches, http://www.ncccusa.org/news/120209yearbook2012.html, 2.02.2021.
10. Сред широката общественост категорията „неуточнени/други“ протестанти включва Свидетели на Йехова и членове на други християнски деноминации, които не са изброени отделно. Включват се и отделни личности, които заявяват, че са християни или протестанти, но не посочват деноминация.Сред разглеждания състав на Конгреса няма Свидетели на Йехова или членове на други конкретни християнски деноминации.Следователно, категорията „неуточнени/други“ протестанти включва само онези членове на Конгреса, които твърдят, че са християни, протестанти, евангелски християни или евангелски протестанти, но не посочват деноминация. За повече информация виж: Faith on the Hill. The Religious Composition of the 116th Congress, Pew Research Center, 3.01.2019, https://www.pewforum.org/2019/01/03/faith-on-the-hill-116/, 2.02.20121.
11. Op. cit.
12. Op.cit.
13. По време на Студената война президентът Айзенхауер използва религията и се опитва да изведе САЩ като като водещ фактор и защитник на християнската религия, противопоставяйки се на „безбожния комунизъм“ на СССР. По негово нареждане се активизира разпространението на религиозна литература в редовете на американската армия. Освен това формира икуменическа молитвена група в Пентагона, известна като „Семейството“. Дейността й се отбелязва всяка година през февруари, с традиционна молитвена закуска, организирана от Пентагона и под егидата на американския президент. С течение на времето към изпълнението на тази дейност, превърнала се в традиция, са привлечени чуждестранни лидери и политици, които гостуват на мероприятието. За повече информация, виж: Sharlett, J., TheFamily, HarperColinse-books, 2008, http://globalchangewatch.weebly.com/uploads/5/7/2/1/5721491/sharlet_the_family.pdf , 21.02.2021.
14. За повече информация, виж: Apostolic Exhortation EVANGELII GAUDIUM, http://www.vatican.va/content/francesco/en/apost_exhortations/documents/papa-francesco_esortazione-ap_20131124_evangelii-gaudium.html, 21.02.2021.
15. За повече информация, виж: Encyclical Letter LAUDATO SI’ of the Holy Father FRANCIS on Care for our Common Home, http://www.vatican.va/content/francesco/en/encyclicals/documents/papa-francesco_20150524_enciclica-laudato-si.html, 21.02.2021.
16. Pilon, M., Donald Trump Immigrant’s Mother, The New Yorker, 24.06.2016, https://www.newyorker.com/news/news-desk/donald-trumps-immigrant-mother, 7.02.2021.
17. Jenkins, J., M. Mwaura, Religion News Service, 23.10.2020, https://religionnews.com/2020/10/23/exclusive-trump-confirmed-a-presbyterian-now-identifies-as-non-denominational-christian/, 6.02.2021.
18. Op. cit.
19. Норман Винсент Пийл е висш представител на Колегиалната реформирана протестантска холандска църква в Ню Йорк. Той е личен приятел на президента Ричард Никсън. Освен това е венчал Доналд Тръмп с първата му съпруга – Иванка. Той е известен автор и издател. Книгата му „Силата на позитивното мислене“ е издадена и в България, където е прочетена от над 15 000 души. За повече информация виж: Burke, D., The Guilty Free-Gospel of Donald Trump, CNN-Politics, 24.10.2016, https://edition.cnn.com/2016/10/21/politics/trump-religion-gospel/, 6.02.2021.
20. Говорейки за Тръмп, евангелистът Джеймс Добсън има предвид незадълбочен, повърхностен християнин. За повече информация, виж: Zylstra, S., E., Dobson Explains Why He Called Trump a “Baby Christian”, Christian Today, 4.08.2016, https://www.christianitytoday.com/news/2016/august/james-dobson-explains-why-donald-trump-baby-christian.html, 6.2.2021.
21. Историята с промяната на деноминационната принадлежност на Дуайт Айзенхауер не е много ясна. Изследователят Хърбърт Панкрац описва процеса на трансформацията на религиозната афилиация на семейството на младия Айзенхауер от общността на Библейското студентско движение, предшественик на Свидетели на Йехова, към Националната презвитерианска църква. Някои източници причисляват Айзенхауер към Презвитерианската църква. За повече информация виж: Pankratz, H., Aisenhower and Religion, A Guide to Historical Holdings in the Dwight D. Aisenhower Library, July 2001, http://www.eisenhower.archives.gov/research/GUIDES/Eisenhower_and_religion.pdf, 6.02.2021; Silliman, D., Trump Becomes the First President since Eisenhower to Change Faith in Office, Christian Today, 27.10.2020, https://www.christianitytoday.com/news/2020/october/trump-nondenominational-presbyterian-religious-eisenhower.html, 6.02.2021.
22. Weiland, N., Evangelicals, Having Backed Trump Find White House “Front Door Is Open”, The New York Times, 7.02.2018, https://www.nytimes.com/2018/02/07/us/politics/trump-evangelicals-national-prayer-breakfast.html, 6.02.2021.
23. Puliam, S., New Director Offers Vision for Faith-Based Office, Christianity Today, 6.02.2009, https://www.christianitytoday.com/ct/2009/februaryweb-only/105-52.0.html, 6.02.2021.
24. Shellnutt, K., S.,E., Zylstra, Who’s Who of Trump’s “Tremendous” Faith Advisers, Christianity Today, 22.06.2016, https://www.christianitytoday.com/ct/2016/june-web-only/whos-who-of-trumps-tremendous-faith-advisors.html, 6.02.2021.
25. Shellnutt, K., White House Appoints Paula White to Oversee Faith Outreach, 1.11.2019, https://www.christianitytoday.com/news/2019/november/white-house-appoints-paula-white-to-oversee-faith-outreach.html, 6.02.2021.
26. Biden rétablit le Bureau des partenariats basés sur la Foi, Reseau Voltaire, 16.02.2021, https://www.voltairenet.org/article212235.html, 21.02.2021.
27. Executive Order on the Establishment of the White House Office of Faith-Based and Neighborhood Partnerships, The White House, 14.02.2021, https://www.whitehouse.gov/briefing-room/presidential-actions/2021/02/14/executive-order-on-the-establishment-of-the-white-house-office-of-faith-based-and-neighborhood-partnerships/, 21.02.2021.
28. Biden rétablit le Bureau des partenariats….op.cit.
29. Winston, K., 5 Faith Facts about Donald Trump: A Presbyterian who Collects Bibles, Religion News Service, 31.01.2016, https://religionnews.com/2016/01/31/donald-trump-religion-bible-evangelicals/, 7.02.2021.
30. Интересното е, че двамата известни съпрузи, видни представители на Демократическата партия Бил и Хилъри Клинтън принадлежат към различни протестантски деноминации. Президентът е баптист, а съпругата му, бивш държавен секретар и първата кандидат-президент на САЩ, загубила през 2016 срещу републиканеца Доналд Тръмп, е методистка. По време на президентската кампания Хилари Клинтън говори възможно най-малко за личната си вяра. Тя контактува много с вярващите християни, особено с евангелистите. По време на предизборна среща с тази категория американски гласоподаватели, в която Хилъри Клинтън се опитва да обвърже повелите на християнството, които изискват признаване на първородния грях на робството и приемане на всички мигранти, тя търпи пълен провал. Нещо повече, след драматичната си политическа загуба тя заявява, че иска да стане методистки проповедник. Нейният персонален проповедник Бил Шилади смята, че „тя би била чудесен проповедник“. Според последния, когато тя разбрала, че е победена от Доналд Тръмп, цитирала стих от Посланието към Галатяните (Новия Завет), а именно „Нека не се уморяваме да правим добро, защото в подходящия сезон ще пожънем, ако не загубим сърце.“ За повече информация, виж: Quilin, M., Hillary Clinton Wants to be a Lay Preacher. Here’s What her Spiritual Adviser Says, The News&Observer, 19.08.2017, https://www.newsobserver.com/news/politics-government/article166235497.html, 9.02.2021.      
31. През 1977 Джорд Буш-младши се жени за Лора Уелч. Същата година напуска родната си Епископална църква, за да се присъедини към тази на своята съпруга - Методистката. Така той се разграничава от своя баща Джорд Буш-старши по отношение на религиозната си идентичност. Според журналиста Алан Купърман, Буш-младши е сред най-религиозните президенти на САЩ. Той всеки ден чете Библията и обича да разказва как Исус Христос е променил сърцето му. Публично и в личен кръг разказва, че е чул повика на Бог да се включи в президентската надпревара. Докато е в Белия дом пък, непрекъснато се е молил на Бог да му помага. Четиридесет и третият президент твърди, че е християнини и вярва в силата на молитвата, но признава, че е „малък грешник“. В същото време обаче, помощниците му не били сигурни, дали Буш-младши вярва, че „Библията е безпогрешна, теорията на еволюцията е вярна, хомосексуализмът е греховен избор, само християните отиват в рая, подкрепата на Израел е библейски императив и войната в Ирак е част от Божия план.“ За повече информация, виж: Cooperman, A., Bush Leaves Specifics of his Fait to Speculation, MSNBC News, 16.09.2004, https://www.nbcnews.com/id/wbna6014570, 9.02.2021.
32. Квакерите са група, основана през 1860 в Англия от Джордж Фокс. Вероятно наименованието произтича от думата quaker, което означава „треперя”. Внушението е, че последователите на тази деноминация треперели, тъй като били напълно проникнати от Светия дух. Те са силно социално ангажирани и са пацифисти. Квакерите отхвърлят тайнствата, тъй като са убедени в личното познанство на Бог. Членовете на различните квакерски движения са обединени обикновено от вярата си в способността, че всяко човешко същество може да осъществи достъп до светлината „отвътре“ или до „тази на Бог“. Квакерските проповедници изповядват учение, базирано на Първото послание на апостол Петър. Те насочват своя прозелитизъм към хора с евангелистки, либерални и традиционни разбирания за християнството. Има и нетеистични квакери, чиято духовна практика не зависи от съществуването на Бог. В различна степен движенията, съставляващи Религиозното дружество на приятелите, избягват йерархичните структури. През 2007 в света има около 359 000 квакери, а през 2017 те са вече 377 557 души, като 49 % от тях са в Африка. Около 89 % от квакерите принадлежат към „евангелски“ и „програмирани“ клонове на квакеризма, които се покланят в богослужения с пеене и подготвено послание от Библията, координирано от пастор. Около 11% практикуват „поклонение в чакане“ или „непрограмирано поклонение“ (по-известно днес като Среща за поклонение). Там редът на службата не се планира предварително, а е преобладаващо мълчалив и може да включва неподготвено вокално служение от присъстващите. На някои срещи от двата типа присъстват проповедници- приятели, известни с вокалната си дарба. Голяма част от първите проповедниците – квакери, са жени. Те основават своето послание върху религиозната вяра, че „Христос сам е дошъл да учи своя народ“, подчертавайки важността на пряката връзка с Бог чрез Исус Христос и пряката религиозна вяра във всеобщото свещеничество на всички вярващи. Те наблягат на личен и пряк религиозен опит на Христос, придобит както чрез пряк религиозен опит, така и чрез изучаване на Библията. Квакерите фокусират личния си живот върху развиването на поведение и реч, отразяващи емоционалната чистота и светлината на Бог. За повече информация, виж: Finding Quakers around the World, Friends World Committee for Consultation, http://fwcc.world/wp-content/uploads/2017/09/fwccworldmap2017.pdf, 9.02.2021; Drayton, B., Recorded Ministers in the Society of Friends, Then and Now, FGC, 1.23.1994, https://web.archive.org/web/20120414010203/http://www.fgcquaker.org/library/ministry/recordedministers-drayton.html, 9.02.2021.
33. Ross, B., R., El-Bury, Obama’s Pastor: God Damn America, U.S. to Blame for 11/9, ABC News, 7.05.2008, https://abcnews.go.com/Blotter/DemocraticDebate/story?id=4443788, 7.02.2021.
34. Става въпрос за четиримата апостоли – Йоан, Матей, Марк и Лука. За повече информация, виж: Tuckett, C., Gospel, Gospels, In Freedman, David Noel; Myers, Allen C. (eds.). Eerdmans Dictionary of the Bible. Eerdmans, 2000.
35. 35. Еdwards, O., How Thomas Jefferson Created His Own Bible, Smithsonian Magazine, January, 2012, https://www.smithsonianmag.com/arts-culture/how-thomas-jefferson-created-his-own-bible-5659505/?no-ist, 7.02.2021.
36. Noll., M., The Struggle for Lincoln’s Soul, Christianity Today, 9.02.1998, https://www.christianitytoday.com/ct/1998/february9/8t2064.html?start=2, 7.02.2021.
37. Rutherford B. Hayes and his Religious Views, Presidential Library & Museums, https://www.rbhayes.org/news/2016/12/14/general/rutherford-b.-hayes-and-his-religious-views/?__cf_Mv1jg, 7.02.2021.
38. White Evangenicals See Trump as Fighting for Their Beliefs, Though Many Have Mixed Feelings About His Personal Conduct, Pew Research Center, 12.03.2020, https://www.pewforum.org/2020/03/12/white-evangelicals-see-trump-as-fighting-for-their-beliefs-though-many-have-mixed-feelings-about-his-personal-conduct/, 7.02.2021.
39. Op.cit.
40. Americans have a Positive Views about Religions’s Role in Society, but Want it Out of Politics, Pew Research Center, 15.11.2019, https://www.pewforum.org/2019/11/15/americans-have-positive-views-about-religions-role-in-society-but-want-it-out-of-politics/, 8.02.2021.
41. Op.cit.
42. Op.cit.
43. Op.cit.

*Преподавател в Русенския университет „Ангел Кънчев”