Промените в геополитическото статукво на Корейския полуостров

Северна Корея постоянно увеличава военния си потенциал и наскоро обяви значителни промени в своята ядрена доктрина. В същото време, бързо трансформиращият се геополитически контекст прави още по-малко вероятно мирното разрешаване на потенциалния ядрен конфликт на Корейския полуостров. Едностранната промяна на статуквото на полуострова от Пхенян е много сериозен проблем за международната общност, разполагаща с малко варианти за противодействие на тази заплаха, която обаче не може да бъде игнорирана”.

Въпреки дългогодишните усилия на международната общност да не допусне Северна Корея да се сдобие с атомно оръжие, Пхенян постоянно продължава развитието на ядрената си програма, последователно променяйки статуквото на Корейския полуостров. След последното си засега ядрено изпитание, последвано от официално съобщение за „създаване на държавни ядрени сили”, страната активизира усилията си за по-нататъшно развитие и диверсификация на ракетните си системи. Само през миналата 2022 тя осъществи рекорден брой (над 60) изпитания на балистични ракети и премахна доброволно приетия през 2018 мораториум върху изпитанията на балистични ракети с голям обхват. Пхенян инвестира в разработването на нови типове ракети, включително способни да носят разделящи се бойни глави; свръхзвукови ракети; нови балистични ракети за подводниците си; по-маневрени крилати ракети с голям обсег; както и междуконтинентални балистични ракети на твърдо гориво. Значителни средства се отделят за по-нататъшно развитие на технологиите, улесняващи транспортирането на ракетите, ускоряващи изстрелването им и затрудняващи тяхното откриване. През октомври 2022 севернокорейската информационна агенция КЦТА съобщи за провеждане на „учения на тактическите ядрени части, включително за изстрелване на балистични ракети, имитиращи инсталиране на тактически ядрени бойни глави”.

На 15 декември 2022 Пхенян осъществи успешно изпитание на свръхмощния си реактивен двигател на твърдо гориво с тяга 140 тона (за сравнение, пърата степен на американските междуконтинентални балистични ракети Minuteman-III има тяга от 80 тона, а севернокорейските балистични ракети „Хвасон 17” имат два двукамерни двигатели с течно гориво и обща тяга 160 тона). Според експертите, двигателят на твърдо горива с голяма тяга позволява по-бързото и трудно откриваемо изстрелване на междуконтинентални балистични ракети, насочени срещу системите за ПВО на Южна Корея и САЩ. Северна Корея вече разполага с тактически балистични ракети на твърдо гориво, способни да поразят територията на Южна Корея, но новите и балистични ракети биха могли да достигнат и до военната база на САЩ в Гуам и до Япония.

На 18 декември Северна Корея изстреля в посока Японско море две балистични ракети със среден обсег, които прелетяха 500 км на максимална височина 550 км. Ден по-късно Пхенян собщи, че е осъществил „важно изпитание, представляващо заключителния етап на програмата за създаване на разузнавателен спътник”, като подготовката за изстрелването на първия такъв спътник следва да приключи през април 2023. Според повечето американски и южнокорейски експерти, всъщност става дума за тайно изпитание на нова технология балистични ракети, осъществено въпреки санкциите на Съвета за сигурност на ООН. Други пък смятат, че е възможно да е било осъществено изстрелване на нова балистична ракета на твърдо гориво с обсег на дествие между 1000 и 2500 км (подобрена версия на ракетите „Пукиксон”), която трябва да замени остарелите ракети с течно гориво „Нодон” и „Муксудан”.

Наред с прогреса в ракетната програма, последната активност на ядрения полигон Пунгери показва, че Северна Корея се готви да продължи ядрените си изпитания. Според най-новия доклад на Комитета по санкциите на ООН, спътниковите снимки показват, че необходимата за целта подготовка, включително възстановяването на мрежата от тунели на полигона, вече са приключили. В доклада се твърди и, че Пхенян е увеличил потенциала си за производство на разпадащи се ядрени материали в научно-изследователския център в Йонбьон.

Новите моменти в севернокорейската ядрена политика

Паралелно с по-нататъшното развитие на военния си потенциал, Северна Корея предприе стъпки за промяна на своята ядрена доктрина. Откакто Пхенян проведе първото си ядрено изпитание, в документите, законите и декларациите на управляващите се подчертава, че основната цел на ядрената му програма е недопускането на война и гарантиране стабилността на режима. Тоест, севернокорейското ядрено оръжие се представяше като „изключително отбранително”. Но въпреки по-ранните заявления, че Северна Корея никога няма да използва първа ядрено оръжие, като това се потвърждава и от приетия през 2013 „Закон за укрепване позициите на държавата, разполагаща с ядрено оръжие”, редица изказвания от последните години опровергават това твърдение. Всъщност, и преди в документите и декларациите се намекваше, че Пхенян си запазва правото да използва тактическо ядрено оръжие в случай на военна провокация, но тази заплаха придоби съвсем реални очертания през април 2022, когато Ким Чен Ун открито обяви „втората мисия” на севернокорейското ядрено оръжие. В речта си по случай 90-годишнината от създаването на Корейската народно-революционна армия, той не само обеща да ускори и разшири програмата за създаване на ядрено оръжие, „както от гледна точка на качеството, така и на мащабите”, но и предположи, че използването му не се ограничава от необходимостта за предотвратяване на евентуална война.

През септември 2022 севернокорейското Върховно народно събрание прие закон "За държавната политика в сферата на ядрените сили", в който се изтъква общата цел, значението и ролята на ядреното оръжие в отбранителната стратегия на страната и се посочват условията, при които Пхенян би го използвал. И макар че някои твърдения (например по отношение на неразпространението) в нея се повтарят, доктрината съдържа два важни нови аспекти.

На първо място, в новия закон се подчертава възможността за нанасяне на първи, включително превантивен, удар, като част от ядрената стратегия на Северна Корея. Докато законът от 2013 предвиждаше, че ядреното оръжие може да бъде използвано за отразяване на евентуална инвазия или нападение на враждебна ядрена държава и нанасяне на ответен удар, новата доктрина излиза извън тези рамки и допуска нанасяне на изпреварващи ядрени удари в случай, че страната е застрашена от нападение с използване на оръжие за масово поразяване или нанасяне на удари срещу стратегически обекти, включително по севернокорейското ръководство.

На второ място, новият закон уточнява пълномощията по отношение на изпозването на ядрено оръжие от военното командване на страната. Очевидно с цел да бъде ерозирана ефективността на южнокорейската "изпреварваща стратегия" за ликвидиране на севернокорейския лидер и ключови военни центрове, ако Пхенян планира да атакува Южна Корея, в закона се изтъква, че Ким Чен Ун ще разполага с "всички права относно вземането на решение за използването на ядрено оръжие". При атака срещу командно-диспечерския пункт на Северна Корея обаче, "ядреният удар ще бъде нанесен автоматично и незабавно".

От една страна, това показва, че Пхенян ревизира политиката си, с оглед на променящата се стратегическия ситуация, а от друга - демонстрира повишеното самочувствие на страната, като държава разполагаща с ядрено оръжие.

Последиците от геополитическите промени

Ще припомня, че развитието на ракетната програма на Северна Корея и промените в ядрената и политика се осъществяват на фона на бързо променящия се регионален и глобален контекст, който Пхенян се опитва да използва в свой интерес. Ескалиращото напрежение между САЩ и Китай, както и войната в Украйна, осигуряват на Северна Корея ново пространство за маневриране, което, на свой ред, допълнително ще намали вероятността страната да преговаря с международната общност за ядрената си програма. На практика, променящият се геополитически контекст в Североизточна Азия подкрепя стратегията за оцеляване на Ким Чен Ун. Това стана съвсем ясно през май 2022, когато Москва и Пекин, за първи път от налагането на санкциите срещу Пхенян през 2006, наложиха вето на подготвения от САЩ проект за нови санкции на Съвета за сигурност на ООН срещу страната, след като тя възобнови изстрелванията на балистични ракети.

Изглежда, че развитието на отношенията между Северна Корея и Русия се ускорява в резултат от частичната изолация на Москва. Пхенян за първи път оказа осезаема подкрепа на Русия през март 2022, когато стана една от петте държави, обявили се против предложението на Генералната Асамблея на ООН за осъждане на инвазията в Украйна. През юли 2022 пък, Пхенян призна т.нар. Донецка и Луганска републики в Източна Украйна за независими държави, а севернокорейският външен министър Чхве Сон Хи  заяви, че страната и възнамерява да развива "междудържавните отношения" с тях. На свой ред, Москва определи Северна Корея като "ключов стратегически партньор", намеквайки, че севернокорейските работници биха могли да изигрят важна роля за възстановяването на Донбас след войната. Нито Пхенян, нито Москва обаче, си позволиха каквито и да било публични или официални заявления относно възможността за изпращането на севернокорейски военни или "доброволци", които да подкрепят руските части в Източна Украйна. През септември 2022 пък, се появиха твърдения на американското разузнаване, че руснаците купуват от Северна Корея милиони артилерийски снаряди и ракети.

Паралелно с подкрепата за руските действия в Украйна, Пхенян подкрепия и позицията на Китай относно Тайван. През август 2022 севернокорейското Външно министерство разкритикува посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе, обвинявайки Вашингтон в "нагла намеса във вътрешните работи" на Китай и "преднамерени политически и военни провокации". Определяйки Тайван като интегрална част от Китай, министерството подкрепи и острите предупреждения на Пекин към Вашингтон във връзка с посещението на Пелоси, като заяви, че "суверенната държава има пълното право да предприема ответни мерки против действията на външни сили, които открито се намесват във вътрешните и работи".

Съперничеството между САЩ и Китай, както и войната в Украйна, гарантират по-голямата политическа подкрепа на Пекин и Москва за Северна Корея, както и значително разширяване на пространството и за маневриране. А също и обратното - стратегическото значение на страната за Русия и Китай също нарасна рязко.

Хипотетичният военен алианс между Пекин и Пхенян

Както е известно, непосредствено след приключването на провелия се през октомври 2022 ХХ конгрес на Китайската компартия, лидерите на Китай - Си Дзинпин, и Северна Корея - Ким Чен Ун, си размениха приветствени послания, които повечето експерти по проблемите на Източна Азия оцениха, като потвърждение за очерталия се курс към възобновяване на неформалния алианс между Пекин и Пхенян, чиито инициатор до голяма степен е именно севернокорейският ръководител. Ще припомня че Си и Ким дойдоха на власт в страните си почи едновременно (първият - през 2012, а вторият - през 2011). В онзи момент двустранните отношения на най-високо ниво преживяваха очевиден застой. Разговорите между предшествениците на сегащните лидери - Ху Дзинтао и Ким Чен Ир, се свеждаха най-вече до китайската помощ за Северна Корея, където съществуваха определени проблеми. Освен това, политиката на Ху по отношение на Пхенян, до голяма степен съвпадаше с тази на Запада. В Пекин не криеха загрижеността си от севернокорейската ядрена програма, затова взеха активно участи в организирането на шестстранните преговори по въпроса, стартирали през 2003. През 2009 обаче, стана ясно, че преговорите са се провалили, заради опитите на САЩ и Запада да постигнат едностранно предимство като прекратят ядрените разработки на севернокорейците без ответни гаранции за сигурността им. В резултат Пхенян излезе от шестстранния формат и се ориентира към създаване на собствен "ракетно-ядрен щит за сдържане".

Впрочем, и по времето на Си и Ким, личните контакти не бяха възобновени веднага. Стимул за подновяване на диалога стана подготовката за преговорите между Северна Корея и САЩ, инициирани от тогавашния американски президент Тръмп. Тогава Ким осъществи две тайни посещения в Китай (през март 2018 в Пекин и през май – в Далян). През юни 2018 той се срещна с Тръмп в Сингапур. Историята се повтори и на следващата година, като преговорите между Си и Ким, през януари 2019, непосредствено предшестваха провелата се месец по-късно среща на Ким и Тръмп в Ханой. Най-вероятно, „сверяването на часовниците” с Пекин придава допълнителна увереност на севернокорейския лидер, което му позволи да прекрати срещата в Ханой без там да бъдат постигнати каквито и да било резултати, осъзнавайки, че САЩ се стремят да му наложат едностранни отстъпки. Последната (и също неуспешна) севернокорейско-американска среща се проведе през юни 2019 в Панминджон, като в нея участва и тогавашният президент на Южна Корея Мун Дже Ин, и беще предшествана от официално посещение на китайския лидер Си Дзинпин в Пхенян.

Сегашното сближаване между Северна Корея и Китай се осъществява на фона на рязкото изостряне на ситуацията на Корейския полуостров. Вашингтон и Сеул провеждат мащабни военни учения, имитиращи нанасяне на ядрени удари, а Пхенян отговаря с масирани изстрелвания на балистични ракети, включително „Хвасон 17”. Това притеснява не само САЩ и Южна Корея, но и Япония.

Всъшност, основата за сегашното сближаване между Пекин и Пхенян постави провелият се през януари 2021 VIII конгрес на Корейската трудова партия. В доклада си на конгреса Ким Чен Ун лансира тезата за Северна Корея като пресечна точка на стратегическите интереси на Пхенян, Пекин и Москва. Впоследствие Северна Корея демонстрира твърда и последователно подкрепа за руските действия в Украйна, което няма как да не тревожи Запада, предвид мощните оръжейни системи (и най-вече ракетно-артилерийските), с които разполагат севернокорейците, и опасенията, че те биха могли да предоставят част от тях на руснаците.

С други думи, Китай гарантира на Пхенян сериозна, включително военна подкрепа за реализиране на общите интереси, която е задължително условие за постигане на политическо урегулиране на сегашната ситуация. Освен това, в Пекин са наясно, че след като Северна Корея официално се обяви за ядрена държава, вече не може да става дума за нейната денуклеаризация, а пък Китай би могъл да използва новия и статут като инструмент за регионалното сдържане на САЩ и съюзниците им.

Корейската политика на Пекин е доста гъвкава, но в никакъв случай не излиза извън рамките на ограниченията, определени от фундаменталните принципи на китайската геостратегия. Тук е мястото да припомня, че сред малцината дипломати, останали в новия състав на ЦК на Китайската Компартия след последния конгрес, е и експертът по корейската проблематика Лю Сяомин, което говори достатъчно за приоритетите на Пекин. Китай се обявява твърдо против дрънкането на оръжие по границите на Северна Корея и смята, че по този начин Вашингтон и Сеул провокирят Пхенян да провежда нови ракетни тестове. В тази връзка ще припомня насочените срещу Сеул изключително остри заявления на сестрата на Ким Чен Ун – Ким Йо Чен, която очевидно разполага с големи пълномощия във външнополитическата сфера. Основен обект на критиките и е новият южнокорейски президент Юн Сук Йол.

Огледално отражение на твърдото противопоставяне на Китай на опитите да бъде застрашена сигурността на Северна Корея е готовността му да участва във всяка международна инициатива, целяща оказване на икономическа помощ на Пхенян. Така, по време на последната среща на Г-20 на остров Бали, Си Дзинпин изрази готовност да подкрепи „смелата инициатива” на Сеул, лансирана през август 2022, за активизиране на икономическото взаимодействие със Северна Корея и оказване на помощ на страната, включително и продоволствена.

В крайна сметка, би могло да се говори за очертаващ се „двоен регионален алианс”, в чиито рамки оста Пекин-Пхенян се допълва органично от оста Пхенян-Москва. И тъй като първостепенните интереси на първите две държави са свързани с Азиатско-Тихоокеанския регион, а тези на Русия – с Европа и най-вече с Украйна, налице са предпоставки за геополитическа взаимозависимост, която би могла да залегне в основата на система за колективна сигурност в т.нар. „Голяма Евразия”. Още повече, че руснаците имат нерешени спорове с Япония, претендираща за част от Курилските острови, а същото се отнася и за Китай, който спори с японците за архипелага Сенкако/Дяюйдао.

Новите реалности

Истината е, че ядреният статут на Северна Корея е реалност, която променя статуквото на Корейския полуостров. И признаването на тази нова реалност не означава легализиране на статута на страната като ядрена държава или пък отказ от дългосрочната цел за денуклеаризиране на Северна Корея. Става дума по-скоро за необходимостта от целесъобразно и целенасочено използване на военните и дипломатически средства на международната общност в съответствие с тази нова реалност и променените условия. За целта обаче е необходимо светът да признае някои неприятни и неудобни политическси истини.

На първо място, възможностите на международната общност да попречи на плановете на Пхенян да увеличи военната си мощ са ограничени. Северна Корея демонстрира, че е готова да плати изключително висока политическа и икономическа цена, противопоставяйки се на политическия и икономически натиск както на противниците, така и на основните си партньори (като Китай) и, в крайна сметка, да обвърже стратегията си за оцеляване и сигурност с притежаването на ядрено оръжие.

На второ място, всички досегашни опити на международната общност да убеди Северна Корея да стартира процес на денуклеаризация не доведоха до пълно, поддаващо се на проверка и необратимо прекратяване на ядрената и програма.

На трето място, следва да сме наясно, че Пхенян поне засега няма намерение да де откаже от ядреното си оръжие, което ясно си личи както в официалната реторика и неофициалните изявления, така и в конкретните му действия. След провала на срещата от февруари 2019 в Ханой с бившия американски президент Тръмп и последвалата работна среща в Стокхолм през октомври с.г., Северна Корея не пожела отново да седне на масата за преговори. Залогът на Ким Чен Ун, свързан с възможността да се преговаря със САЩ, не се оправда и оттогава насам Пхенян действа „ва банк”, залагайки на разширяването на своите ядрени и ракетни програми. Обявеният през януари 2021 Всеобхватен петгодишен план за модернизация на отбраната, ключова роля в който играе разработването на тактическо ядрено оръжие, се реализира с ускорени темпове. На свой ред, през септември 2022, Ким Чен Ун публично изрази несъгласие с идеите за разоръжаване, изтъквайки, че денуклеаризацията на Северна Корея е възможна само след ликвидирането на ядреното оръжие в целия свят.

На този фон не е изненадващо, че всички последни предложения на САЩ и отделни държави от ЕС към Пхенян за възобновяване на преговорите за денуклеаризация бяха отхвърлени от севернокорейците. И тъй като Северна Корея вече разполага с ядрено оръжие и, поне засега, не е склонна да се откаже от него, се налага изводът, че всяка форма на диалог и всеки подход, целящ пълна, поддаваща се на проверка и необратима денуклеаризация, е обречен на провал. Което пък повдига въпроса, с какви варианти разполагат държавите, ангажирани със случващото се на Корейския полуостров и, кои аспекти от стратегията на международната общност би следвало да бъдат коригирани предвид новото статукво в региона.

Без съмнение, сегашната ситуация е изключително сложна и възможностите за действие на международната общност са ограничени. Предвид постояно усилващите се военни заплахи и заплахи за сигурността, свързани със Северна Корея обаче, игнорирането на това предизвикателство е невъзможно. По-скоро, сегашната стратегия спрямо Пхенян би следвало да се адаптира към променените реалности в региона.

Основите на коригираната стратегия

Както посочва в тази връзка споменатият в началото експерт Ерих Балбах: "Ако предположим, че в момента възобновяването на активния диалог за денуклеаризацията на Северна Корея е нереално, трябва да възприемем по-прагматичен краткосрочен и средносрочен подход. Необходимо е, в частност, да променим два елемента на сегашния подход, отчитайки новото статукво на Корейския полуостров, като това включва: предприемане на целенасочени мерки за усилване на разширеното сътрудничество в сферата на сдържането и отбраната между Южна Корея и САЩ, а също между Южна Корея, САЩ и Япония, а във взаимодействието с Пхенян акцентът да се измести от денуклеаризацията към управлението на заплахите, свързани със Северна Корея".

От друга страна, тъй като в момента възобновяването на дипломатическото взаимодействие с Пхенян относно денуклеаризацията не изглежда реалистично, акцентът следва да бъде изместен към обсъждането на практическите механизми за регулиране на ядрените заплахи, генерирани от Северна Корея, в краткосрочна перспектива. Концентрирането на вниманието върху управлението на заплахите, свързани с нарастващия потенциал на Пхенян, става все по-належащо, тъй като страната продължава да развива своите ядрена и ракетна програми, при това без да е подложена на какъвто и да било международен контрол от 2009 насам, когато беше прекратена мисията на МААЕ и бяха премахнати наблюдателните камери от основния севернокорейски ядрен обект в Йонбьон. След шестстранните преговори със Северна Корея през 2007, не бяха постигнати никакви споразумения за прекратяване на ядрените и програми, тъй като нито договорката с администрацията на Обама от 2012, нито съвместното заявление с тази на Тръмп, направено през 2018 в Сингапур, бяха изпълнени.

За да бъде преодоляна поне частично липсата на данни за случващото се в Северна Корея, би следвало да се прецени възможността за възобновяване на официалните контакти с Пхенян с цел уточняване на потенциални теми за диалог, както и да се изясни какви стимули (ако въобще има такива) биха накарали севернокорейците да се съгласят на диалог. Това обаче е възможно само, ако страната реши да излезе от сегашната си самоизолация.

В тази връзка ще припомня, че в миналото европейските аналитични центрове нееднократно са играели ключова роля за изграждане на неформални канали за комуникация със Северна Корея, особено, когато официалните междуправителствени канали са били блокирани. Сред потенциалните теми и въпроси, които биха могли да убедят Пхенан да възобнови участието си, са неразпространението на ядреното оръжие, повишаване на общата прозрачнаст или сигурността на севернокорейската ядрена програма и, в крайна сметка, контролът на въоръженията. Впрочем, Китай (а вероятно и Русия) също може да бъде заинтересован да участва в подобни преговори, затова Европа/ЕС следва тясно да координира действията си по тези въпроси с Пекин. В частност, проблемът за неразпространението спокойно би могъл да се превърне в тема за разговор, разкриваща реални възможности за възобновяване на неформалните контакти с Пхенян.

Нежеланието на Запада да приеме новото статукво

Разбира се, признаването (пък макар и временно) на промяната в статуквото, както и свързаното с това изместване на основната цел на дипломацията по отношение на Северна Корея от денуклеаризацията към други проблеми, би означавало сериозна промяна в политиката на международното общност, още повече, че мнозина измежду играчите от т.нар. "колективен Запад", които вземат важните решения в света, заявяват, че никога не биха приели една ядрена Северна Корея. В тази връзка, те изтъкват следните аргументи, против промяната на политиката спрямо Пхенян.

На първо място, признаването на новото статукво на Корейския полуостров може да има негативни последици за глобалния режим на неразпространение и допълнително да ерозира доверието към Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО). На второ място, приемането на новото статукво може да се възприема като сигнал, че "лошото" поведение се стимулира, защото по този начин една незаконна ядрена програма придобива легитимност. Тоест, Пхенян може да бъде изкушен да продължи да се занимава и с друга нелегална активност, без да се опасява от възмездие от страна на САЩ или международната общност. От друга страна обаче, приемането - поне за момента - на факта, че Северна Корея на практика е ядрена държава, не би узаконило този и статут, нито пък би намалило автоматично натиска върху Пхенян, който ще продължи да се сблъсква с всеобхватните международни санкции, а вероятно и с усилената стратегия за сдържане, реализирана от Сеул, Вашингтон и Токио.

На трето място, признаването на новото статукво би могло да стимулира и други държави от региона или извън него, да реализират собствени ядрени програми. От една страна, държави кято Иран могат да се изкушат да сметнат, че подобни програми са най-добрия начин за предовратяване интервенция на чужда държави (например на САЩ и Израел). Изглежда съмнително обаче, доколко пътят на Северна Корея към ядреното оръжие би могъл да стане "пример" за останалите. Едва ли някои би бил склонен да плати толкова висока политическа и икономическа цена, да не говорим, че при подобно развитие самото му оцеляване вече ще бъде неразривно свързано с притежаването на ядрено оръжие. От друга страна обаче, редица експерти предупреждават, че една "призната" ядрена Северна Корея, може да наклони везните в полза на онези среди в Южна Корея и Япония, които се обявяват за създаване на собствени ядрени арсенали. Не бива да забравяме обаче, че това ще зависи най-вече от доверието им към "сдържането", осъществявано от САЩ, а не от временното признаване на новото статукво.

Някои изводи

Истината е, че в момента вероятността за възобновяване на преговорите за денуклеаризация на Северна Корея е изключително малка. И това се вижда съвсем ясно на фона на практическата реализация на севернокорейската програма за превъоръжаване, както и на усилията на Пхенян да се репозиционира в рамките на конкуренцията между великите държави и променящите се геополитически баланси в Североизточна Азия. Без значение, дали международната общност е склонна да го признае, Северна Корея, де факто, вече е ядрена държава и е взела решение да обвърже изцяло стратегията си за оцеляване с притежаването на ядрено оръжие. Ето защо модифицираният подход към Северна Корея следва да отчита промененото статукво на Корейския полуостров. Което не озвачава легитимиране на ядрената програма на Пхенян, нито отказ от денуклеаризацията на страната в дългосрочна перспектива. По-скоро става дума за по-целенасочено и концентрирано използване на дипломатическия инструментариум на ангажираните с "корейския въпрос" държави, базирано на трезвата оценка на политическите реалности на Корейския полуостров. Във военно отношение, това означава целенасочени мерки за сдържане на новата ядрена държава. На свой ред, в краткосрочен и средносрочен план, дипломатическите усилия следва да бъдат пренасочени към конкретните проблеми, намиращи се "под прага на денуклеаризацията".

Европейските държави, включително България, биха могли да изиграят важна роля за осъществяването на подобна стратегическа корекция по отношение на Северна Корея, включително предоставяйки необходимите канали за диалога на неформално и официално равнища. Освен това, те са в състояние да изиграят важна роля за убеждаванато на Китай в предимствата на тази стратегия. И макар че подобна стъпка изглежда политически спорна, а успехът и не е гарантиран, прогресът по "корейския проблем" едва ли е възможен, докато международната общност продължава да действа въз основа на откъснати от реалността очаквания и предположения. Включително на заблудата, че Северна Корея може да бъде убедена или принудена по някакъв начин да се откаже от ядреното си оръжие.

*Център за мониторинг и превенция на конфликтите