22
Съб, Юни
7 Нови статии

Сръбската "енергийна геополитика"

брой 2 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Едва ли някой се е съмнявал (особено след началото на войната в Украйна), че ЕС и САЩ ще оставят Белград да продължи да балансира между Запада, от една страна, и Русия и Китай - от друга.

Както заяви в тази връзка еврокомисарят по разширяването и политиката на съседство Оливър Вархели: "Посланието към Сърбия е, че тя ни е необходима като съюзник. Сърбия е страна кандидат, която води преговори за пълноправно членство и затова я смятаме за един от най-близките си съюзници".

На този фон, колебанията на сръбския президент Александър Вучич са съвсем разбираеми, тъй като в момента той е изправен пред почти нерешимия проблем, как да успее да запази, поне отчасти, добрите отношения с Русия, в която вижда изгоден за страната икономически партньор, и в същото време да не даде повод на Брюксел да предприеме твърди политически и, най-вече, икономически мерки срещу Сърбия. Това обяснява и, защо Белград подкрепи резолюцията на ООН срещу Русия, във връзка с провеждането на референдумите за присъединяване на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области. Поне засега обаче, Вучич продължава да твърди, че няма да подкрепи налаганите от ЕС антируски санкции, докато ситуацията не стане критична за самата Сърбия. А истината е, че тя може да стане такава, буквално във всеки един момент, като това зависи единствено от координираните действия на ЕС и НАТО. Което пък би могло да лиши Москва от последното приятелски настроено към нея правителство в Югоизточна Европа.

Всичко сочи, че в последно време условията за маневриране на Белград във външнополитическата сфера прогресивно се влошават. От друга страна, независимо от ескалиращите проблеми, свързани с мястото на Сърбия в структурата на отношенията в Югоизточна Европа, страната изглежда съумява да следва определен модел, който не само запазва значението и за големите външни играчи в региона, но дори и позволява да извлече определени политически и икономически ползи в условията на ескалираща турбулентност. Сред примерите за това е и енергийната (гео)политика на Белград.

Както е известно, в края на октомври 2022 Сърбия се сдоби с ново правителство, в което енергиен министър стана 44-годишната Дубравка Джедович Негре от Сръбската прогресивна партия. Местните медии я определят като един от най-проамерикански настроените членове на новия кабинет (такава, впрочем, беше и предшественичката и Зорана Михайлович), наред с премиера Ана Бърнабич. Между другото, нейният баща има богат опит от съвместната си работа с американски петролни компании още от времето на социалистическа Югославия, а и самата тя е с няколко специализации в САЩ. Преди да стане министър, Дубравка Джедович Негре оглавяваше регионалното представителство на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и беше ангажирана с инвестиционните проекти на банката в Словения, Хърватска, Северна Македония, Албания и Черна гора, както впрочем и с изграждането на вятърни електроцентрали в Шотландия и газов терминал в Нидерландия. ЕИБ е най-големия кредитор в Балканския регион, а в Сърбия е финансирала изграждането на десетки болници и магистрали, свързващи страната с Европа. Според самата Джедович Негре, банката е инвестирала в родината и повече, отколкото в която и да било друга балканска държава. През последните десет години ЕИБ е кредитирала сръбската икономика с 4 млрд. евро. Тоест, налице са всички основания да прогнозираме, че - подобно на предшественичката си Зорана Михайлович - и тя ще прокарва западните интереси в сръбската енергетика, за сметка на руските.

Следва да изтъкна, че първите коментари за евентуално намерение на Сърбия да се откаже поне частично от руския газ и да потърси алтернативни доставчици се появиха още през 2015, но едва сега, т.е. след началото на войната в Украйна и последвалата остра реакция на Запада, тази възможност наистина може да придобие реални измерения. В същото време са налице два аспекта, които пречат за ограничаването на руските доставки. Първият е свързан с това, че дори и в сегашните условия, цената на сръбския (реекспортиран) газ ще е сред най-ниските в Европа. Вторият пък касае риска, че в рамките на алтернативните газотранспортни конфигурации, които все по-ясно се очертават в региона, на Сърбия може да бъде отредена периферна, ако не и маргинална роля. От друга страна, ако в хода на преговорите между Белград и Москва относно цената на газа, сръбската страна започне да поставя все по-твърди условия и нови изисквания, това ще означава или, че Сърбия все пак е решила да се "впише" в новите "алтернативни" регионални газово-петролни конфигурации, или пък, че според Белград негативите от тясното сътрудничество с Русия са започнали да надхвърлят позитивите.

По този повод си струва да припомня повтарящите се изказвания на хърватския премиер Андрей Пленкович, че "времето да седиш на два стола вече изтече" и Сърбия "следва да бъде много предпазлива и да реши, коя страна избира и ще подкрепя, ако наистина има амбиции да влезе в ЕС". В тази връзка редица анализатори посочват, че въпросът за сръбското членство в Европейския съюз може да придобие ново, неприятно за Белград измерение, ако - наред с колизията с Брюксел във връзка с Косово - възникне и риск от евентуално хърватско вето.

Коментирайки позицията на Загреб, следва да изтъкна и такъв факт, като увеличаването над 3,5 пъти на числеността на хърватския контингент в състава на мисията KFOR в Косово (от 40 на 150 човека). Показателно е, че макар да твърди, че е "европейска, а не балканска страна", Хърватска разширява присъствието си в тази ключова точка на региона (при това решението и беше взето още преди войната в Украйна). При всички случаи, концентрацията на чуждестранните военни в рамките на мисиите EUFOR и KFOR е реалност, с която Белград тепърва ще се сблъсква. Става дума за контингенти най-вече от континенталните европейски държави (Германия, Италия, Полша, Гърция, Австрия, Хърватска), а също от Турция. Впрочем, изглежда Великобритания също може да ревизира решението си от 2019 за прекратяване на своето военно присъствие в EUFOR.

 

Новите енергийни проекти

 

Енергийната криза и очакваната пълна забрана за доставки на руски петрол в Сърбия по море, принудиха властите в Белград да разгледат възможността за изграждане на нови петролопроводни връзки. Най-краткият и лесен за сърбите начин е включването им към петролопровода "Дружба" в Унгария. В същото време президентът Вучич не изключва, че паралелно с това Белград ще работи и с партньорите от регионалната инициатива "Отворени Балкани" за изграждане на петролопровод към Северна Македония. Отам той може да бъде продължен до Дуръс, давайки възможност на Сърбия да получава петрол и по море, през това албанско пристанище.

Експертите са единодушни, че наличието на няколко тръбопровода би позволило на Белград да разчита на повече доставчици, да има по-добра позиция в енергийните преговори, както и възможност за избор в бъдеще. В тази връзка, през октомври 2022, Вучич обяви, че Сърбия ще изгради 128-километров петролопровод от Нови Сад до унгарския терминал Алджио, в близост до Сегед. Дължината на сръбския му участък ще бъде 104 км, а стойността на целия проект е около 100 млн. евро. Тръбопроводът ще осигури частично снабдяването на нефтопреработвателния комбинат в Панчево, както и доставки на руски петрол, който постъпва в Европа именно по петролопровода "Дружба".

Впрочем, малко преди това, сръбското Министерство на енергетиката очерта и друг вариант за включване към петролопровода "Дружба" - този път в близост до Будапеща. Дължината на този маршрут обаче е значително по-голяма - 400 км, а стойността му ще е над 240 млн. евро. Както посочва съветникът в Сръбската търговска палата Любинко Савич: "Разклонението на "Дружба" завършва в градчето Сазхаломбата, край Будапеща. Унгария обаче разполага и с няколко малки петролопроводни системи с по-малък капацитет, които могат да доставят петрол в граничния със Сърбия град Сегед".

Става дума за разклонение на тръбопровода "Дружба" от нефтопреработвателния завод в Сазхаломбата, край Будапеща, към в Южна Унгария, по който ще се транзитира руски петрол към Нови Сад и оттам към Белград и разположената в близост петролна рафинерия в Панчево. Това беще съобщено от говорителя на унгарското правителство Золтан Ковач, според когото става дума за споразумение между премиера Виктор Орбан и сръбския президент Александър Вучич.

На свой ред, премиерът на Сърбия Ана Бърнабич, също потвърди, че изграждането на петролопровода към Унгария е приоритетния за нейното правителство проект  в енергийния сектор: "За да постигнем по-голяма енергийна устойчивост, увереност и независимост на Сърбия, не можем да разчитаме само на един източник или на един, единствен партньор, особено, когато виждаме, че енергийните въпроси се използват за политически цели. Затова Сърбия в най-кратки срокове ще пристъпи към изграждането на петролопровод до Унгария, което е сред приоритетните проекти на правителството ни".

Проектът следва да бъде реализиран до края на 2023.За целта се уточнява трасето на петролопровода, обемите на финансиране и доставките на необходимото оборудване. Впрочем, както споменах по-горе, сърбите планират да изградят още един, много по-дълъг петролопровод, през територията на Северна Македония, към албанското пристанище Дуръс, с цел диверсификация на петролните доставки. Както посочва в тази връзка президентът на Сръбската газова асоциация Воислав Вулетич: "Нуждаем се и от двата петролопровода. Досега петролът стигаше до Сърбия единствено през остров Кърк и Адриатическо море. Строителството на 128-километровия тръбопровод до Сегед няма да отнеме много време. Бихме могли да го завършим за година и половина - две. Добре ще е и да изградим петролопровод до Дуръс. В оптималния вариант, ще може да получаваме петрол по пет различни направления. В подобна ситуация ще можем да разчитаме и на повече потенциални доставчици, както и да договаряме по-изгодни цени". На свой ред, споменатият по-горе Любинко Савич изтъква, че: "Нито една балканска държава не разполага с достатъчно количество собствен петрол. Дуръс е още едно направление, откъдето бихме могли да получаваме петрол. Без значение, дали от Дуръс или от някое пристанище на Черно или Егейско море, би било много добре да разполагаме с алтернатива. Наличието на няколко маршрута за доставка ще повиши енергийната сигурност на Сърбия".

Като цяло, Белград се готви да инвестира в енергийната инфраструктура на Сърбия 12 млрд. долара (включително за изграждане на интерконектори със съседните държави, в това число и с България, както и на още едиа петролна рафинерия, която да може да преработва петрол от Венецуела, Иран и други страни). Според премиера Бърнабич, в рамките на проекта "Сърбия 2025" страната още до края на 2023 ще може да разчита на влизането в експлоатация на редица нови енергийни мощности: приключва изграждането на блок 3 на ТЕЦ Костолац, продължава изграждането на газопровода към България, който ще осигури връзка с LNG-терминалите в Гърция, а също на ВЕЦ Бук Биела, на река Дрина, както и на реверсивните (помпено-акумулиращи) водни електроцентрали Бистрица и Джердап 3.

Значимостта на обявеният за приоритет тръбопровод към Унгария се дължи и на факта, че това ще бъде първият проект, свързан с доставките на петрол от Русия в условията на антируските финансово-икономически санкции, наложени от САЩ и ЕС след началото на войната в Украйна. В тази връзка е любопитно, че още преди половин век Съветският съюз предлага на Югославия изграждането на петролопровод от Унгария, през Сърбия, до черногорското пристанище Бар. Тогава обаче, Тито предпочита да внася тръбопроводен петрол от Близкия Изток, като за целта е изграден петролопровод от Солун, през Скопие и Ниш, до Белград/Панчево, по който отвреме навреме се транзитира и съветски петрол, доставян с танкери в Солун, през Босфора и Дарданелите. През 1998-2001 обаче, сръбския участък на този тръбопровод беше затворен заради санкциите и западните бомбардировки, а и днес шансовете по него отново да се доставя руски петрол са нулеви (включително заради все по-силното американско влияние върху политиката на Гърция).

Съвместният проект на Будапеща и Белград е свързан, най-вече, с отрицателното отношение на Виктор Орбан и Александър Вучич към антируските санкции на САЩ и ЕС. Ще напомня, че петролопроводът "Дружба", по който - от 60-те години на ХХ век насам - се транзитира съветски, а след това и руски петрол, през Беларус и Украйна, към Унгария, Полша, Чехия, Словакия и Източна Германия, все още не е попаднал под ограниченията на западните санкции, именно заради съпротивата на унгарците. Освен тях, възможност да продължат да получават руски петрол по тръбопровода "Дружба" имат и словаците, както и две германски рафинерии. Що се отнася до Сърбия, още през април, в резултат от преговорите с назначената от Вучич делегация, Брюксел я изключи от списъка на държавите, които могат да станат обект на санкции заради вноса на руски петрол.

В коментар по този повод, Любинко Савич посочва, че: "Във времена като днешните, в най-добро положение винаги се оказват онези, които разполагат с различни маршрути за доставка на всякакви енергоносители, включително на суров петрол. Диверсификацията придобива все по-голямо значение. Ако разполагахме с тръбопровод до Унгария, която е най-късият и логичен маршрут, нямаше да се окажем в ситуация да бъдем застрашени от прекъсване на руските петролни доставки. Тоест, свързването ни с "Дружба" е най-оправданото икономическо действие". Конкурентоспособноста на доставките позволява да се водят и преговори относно транзитните такси. Както е известно, петролопроводът "Дружба" е най-дългия в Европа (4 хиляди км). Той е изграден още през 60-те години на миналия век и по него ежегодно се транзитират от Русия до 50 млн. тона суров петрол. Началото му е в руската република Татарстан, после минава през Беларус, където се разклонява, като северната му част продължава към Полша, Литва, Латвия и Германия, а южната - към Украйна, Словакия, Чехия и Унгария. Както посочва главният редактор на сръбския специализиран портал Energija Balkana Йелица Путникович, "Хърватска, в лицето на JANAF, постоянно ни шантажира, че може да повиши транзитните такси, именно защото не разполагаме с алтернативен петролопровод. Ако изградим тръбопровод до Унгария, ще имаме нов маршрут за доставки и възможност да си правим сметка, колко да платим за един или друг енергоносител". Впрочем, както твърди сръбското издание Vecernje Novosti, Белград планира да изгради и ново петролно хранилище. Според сръбските власти, сегашните запаси във всички налични хранилища на страната биха могли да покрият нуждите и за не повече от два месеца, затова се преговаря с двама кандидати за изграждане на ново и значително по-голямо петролохранилище (единият е британска компания, а другият - консорциум от петролни компании, които вече работят в Сърбия).

Впрочем, както заяви в интервю за Bloomberg сръбският енергиен министър Дубравка Джедович Негре, Белград планира да изгради и газов интерконектор със Северна Македония. Според нея, стойността на проекта е 80 млн. евро, като Сърбия разглежда и възможността за изграждане на газопровод до Албания, но това е свързано с прогреса на албанския проект за изграждане на LNG-терминал в пристанище Вльора. Джедович Негре смята, че тези стъпки ще помогнат на страната и да стане по-независима от руския газ: "Поне що се отнася до газа, не ни достигат собствени ресурси, но за нас е важно всичко, което би могло да намали зависимостта ни от Русия в газовия сектор" (в момента руснаците, на практика, са единствения доставчик на природен газ в Сърбия).

Междувременно, след близо десетгодишно забавяне, на 1 февруари 2023, в присъствието на президентите Румен Радев и Александър Вучич, стартира и изграждането на интерконектора България-Сърбия (изпълнител на проекта е ДЗЗД "Интернешънал Газ", в което влизат фирми на Главболгарстрой, а стойността на проекта е 140 млн. лв. без ДДС). Това ще разшири достъпа на България до европейския газов пазар. Общата дължина на проекта на газовото трасе е около 170 км  - от Нови Искър, край София до Ниш, в Сърбия. В България трасето е с дължина 62 км. След изграждане на газовата връзка капацитетът й ще бъде до 1,8 млрд. куб. м газ годишно. Очакванията са трасето на българска територия да бъде завършено до октомври 2023.

Директорът на „Сърбиягаз“ Душан Баятович, цитиран от сръбски медии, също потвърди, че газовата връзка с България ще бъде завършена до началото на следващия отоплителен сезон. Според него: "В момента са закупени около 50 на сто от тръбите, а около 90 на сто от трасето е разчистено. Около 25 процента от тръбите са заварени и трябва да започне полагането. Отчуждаването приключи успешно". По думите му няма да има проблем със завършването на сръбското трасе от Ниш до Димитровград. Баятович очаква интерконекторът, който ще свърже сръбската и българската газови системи, да даде възможност и за диверсификация на газовите доставки за страната му.

Проектът за междусистемна газова връзка на територията на България се реализира от "Булгартрансгаз" ЕАД на основание подписаната през май 2018 съвместна декларация между българската и сръбската страна относно изграждането на газовия интерконектор. За пълната реализация на обекта се предвижда изграждането на две автоматични газорегулиращи станции (АГРС), една газоизмервателна станция (ГИС) при Калотина, както и две газопроводни отклонения за Сливница и Драгоман.

 

Арабската връзка

 

На фона на всичко казано по-горе е нормално, че Сърбия търси варианти за "диверсификация" на външните си връзки в интерес на собствената си икономика и своите граждани. Така, през септември 2022 сръбският президент Александър Вучич посети ОАЕ, по покана на президента шейх Мохамед бин Зайед Ал-Нахаян, с когото отдавна поддържа много добри лични отношения. В резултат от тричасовите разговори между двамата, Сърбия получи нов кредит от 1 млрд. долара, при това само с 3% годишна лихва, което си е своеобразен подарък. Според сръбския финансов министър Синиша Мали, средствата ще бъдат използвани за рефинансиране на дълговете, чиито падеж изтича през януари 2023. Тоест, страната на практика не увеличава държавния дълг, а покрива старите си задължения. Ще припомня, че преди това Сърбия вече получи от ОАЕ заем от почти 3 млрд. долара, които бяха инвестирани в различни проекти, включително в прослувутия "Белград на вода" ("Београд на води"), чиято обща стойност е 3,5 млрд. долара. Той предвижда изграждането по западния бряг на река Сава на над 7 хиляди жилища, за 14 хиляди души, над две хиляди офиса, 168-метровата "Кула Белград", огромен търговски център и хотели (голяма част от обектите вече са изградени). Освен това, Сърбия и ОАЕ си сътрудничат активно в сферата на гражданската авиация. Преди няколко години Емирствата купиха 49% от акциите на авиокомпанията Air Serbia (бившата JAT) и модернизират белградското летище "Никола Тесла". Според водещото издание на ОАЕ - Khaleej Times, при последното посещение на Вучич в Абу Даби, двете страни са подписали десет споразумения за сътрудничество, както и декларация за всеобхватно стратегическо партньорство. В коментар на президента Мохамед бин Зайед Ал-Нахаян в Туитър пък се посочва, че декларацията "се основава на стабилните ни двустранни връзки и в бъдеще ще доведе до разщиряване на сътрудничеството във всички сфери". Сред обсъжданите от двамата президенти теми беше сътрудничеството в областта на инвестициите, икономиката и търговията, както впрочем и на науката, технологиите, продоволствената сигурност, селското стопанство, възобновяемите енергийни източници и космоса. В тази връзка, Вучич специално изтъкна, "подкрепата, която ОАЕ оказва на страната ни, особено в сегашните трудни времена" и подчерта стремежа на Белград да укрепва всячески двустранните отношения.

Между другото, ОАЕ съвсем не е единственият партньор на Сърбия в Близкия Изток. Страната успешно развива отношенията си с Египет и Ирак. Както е известно, през юли 2022, египетският президент Абдел Фатах ас-Сиси посети Белград, където подписа с колегата си Вучич съвместна декларация за стратегическа партньорство. Сред плановете им е създаването на зона за свободна търговия, координиране действията на Белград и Кайро във външнополитическата сфера, съвместна борба с тероризма и т.н. Освен това бяха подписани 12 споразумения за сътрудничество в различни области. Впрочем, твърди се и, че Вучич е успял да убеди египетския си гост, в подходяш момент, Египет да се откаже от признаването на независимо Косово.

Що се отнася до Ирак, сътрудничеството му със Сърбия успешно се развива вече от няколко години насам. На първо място, Белград е вносител на иракски петрол, което му помага да диверсифицира доставките на енергоносители, още повече, че санкционната политика на ЕС просто не му оставя друг избор. Ако доскоро Сърбия покриваше до 55% от потребностите си с руски петрол, в съвсем скоро време, с пресичането на възможността за доставки на такъв петрол в страната, тя вероятно ще премине изцяло към иракски петрол от находището в Киркук. Впрочем, Белград присъства в Близкия Изток и чрез участието си в миротворческата активност в региона по линия на ООН. В частност, в Южен Ливан, до границата с Израел е разположена сръбска пехотна рота, изпълняваща мисия в състава на многонационалните сили. Тоест, Сърбия се стреми, според възможностите си, да разширява географията на външнополитическите си връзки, което и носи икономически ползи и укрепва международния и авторитет. Освен това, арабският свят е сред външнополитическите приоритети на Белград още от времето на социалистическа Югославия.

 

Норвежкият вектор на сръбската енергийна геополитика

 

И така, въпреки периодично ескалиращото напрежение в региона на Западните Балкани във връзка със случващото се в Косово и, в по-малка степен, в Босна и Херцеговина, както и на фона на ожесточаващата се война в Украйна, Белград продължава упорито да търси нови външни партньори за развитие на сръбската икономика и привличане на чуждестранни инвестиции. Именно това беше и причината за посещението на сръбския президент Вучич в Норвегия, в края на ноември 2022.

В Осло той се срещна с крал Харалд V, премиера Йонас Гар Стьоре и председателя на парламента Масуд Гарахани. Според Вучич: "Разговаряхме най-вече за инвестиции във възобновяеми енергийни източници, което ще изисква сериозна работа за години напред. Нужни са ни сериозни инвестиции и норвежката помощ в това отношение ще е значителна. Норвегия е сред най-големите донори и инвеститори, затова планираме специална конференция, на която ще се опитаме да привлечем още повече средства от тази страна".

Ще припомня, че още преди това Вучич обяви, че Сърбия се нуждае от много сериозна реформа в енергийния сектор и следва да диверсифицира източниците на доставки на газ и петрол, както и да увеличи инвестициите във възобновяеми източници на енергия, като в това отношение разчита на подкрепата на Норвегия, която е сред лидерите в тази сфера и особено в "зелената" енергетика.

На свой ред, министърът на енергетиката и рудодобивната индустрия Дубравка Джедович Негре, която също беше в сръбската делегация, се срещна с норвежкия си колега Андреас Бьоланд Ериксен за да обсъди двустранното сътрудничество в енергийната сфера.

Според агенция Tanjug, Вучич е акцентирал върху значението на сътрудничеството с Норвегия "не само заради опита и в сферата на хармонизацията на стандартите и нормите на ЕС (както е известно Норветия не е член на Съюза - б.р.), но и заради нейната експертна и финансова помощ за процесите на реформи в Сърбия и, в частност, за модернизацията на енергийната ни система". В същото време, по време на срещите си с представители на норвежкия бизнес и енергийни експерти, сръбският президент вероятно е бил неприятно изненадан от твърдението на последните, че само една измежду четирите енергийни компании в Сърбия "се ръководи правилно", но обеща "внимателно да проучи техните препоръки". На свой ред, норвежките специалисти се ангажираха да представят на сръбското правителство няколко варианта за осъществяване на реформите в енергийния отрасъл на страната.

Завръщайки се от Осло в Белград, Вучич заяви пред сръбските медии: "Можем да получим големи инвестиции от Норвегия. Разбира се, постигането на съответните споразумения няма да е лесно. Следва да сме наясно, кое е от това, което ни предлагат норвежците, е от най-голям интерес за нас. До 2025 трябва да инвестираме в сръбската енергетика 32 милиарда, а само за модернизиране на електропреносната мрежа ще са необходими 10 млрд.".

 

Заключение

 

В момента Сърбия продължава да получава почти целия обем руски петрол (който представлява до 85% от нейния внос) по Адриатическия тръбопровод JANAF, т.е. от терминала Омишал на хърватския остров Крък. Този маршрут обаче е с почти 1/3 по-дълъг от планирания нов петролопровод до Унгария. Както е известно, дълго време се спекулираше, че транзитът по JANAF може да спре още до края на 2022 заради новия пакет санкции срещу Русия, което би наложило доставките на руски петрол да се осъществяват само с жп транспорт от Унгария. Това обаче, не се случи и в резултат от подписания  в края на декември 2022 договор доставките по JANAF ще продължат поне до декември 2024.

Междувременно, през август 2022, руската компания Транснефт съобщи, че прекратява временно транзита на петрол по южното разклонение на тръбопровода "Дружба", който беше възобновен едва седмица по-късно, след като унгарската MOL и словашката Slovnaft платиха дължимите транзитни такси, чието забавяне отново бе свързано със санкциите. Тоест, нестабилната военно-политическа ситуация в региона императивно изисква ефективно гарантиране на постоянното функциониране на системата от тръбопроводи, например под формата на многостранно междудържавно споразумение. Възможен форум за провеждане на съответните преговори би могла да стане създадената през 2013 в Прага Международна асоциация на компаниите, транспортиращи петрол (ІАОТ). В нея членуват руската Транснефт, унгарската MOL, словашката Transpetrol, чещката MERO CR, хърватската JANAF, беларуската Гомельтранснефть Дружба и украинската Укртранснафта, а  в работата и участват и казахстанската КазТрансОйл и китайската СINOPEC. Предвид зависимостта на повечето участници в асоциацията от руския петрол, както и интереса им към казахстанските енергоносители, те биха могли да постигнат общо решение относно по-нататъщното функциониране на тръбопровода "Дружба" и неговите разклонения. Включването на Сърбия в този пул би укрепило сигурността не само на сръбския, но и на унгарския и, отчасти, на словашкия участъци от петролопровода. Не бива да забравяме обаче, че бъдещият унгарско-сръбски петролопровод също може да се окаже обект на санкции.

 

*Център за мониторинг и анализи в енергийната сфера

 

Поръчай онлайн бр.3 2024