(Близко)източната геополитика на Будапеща

Всъщност, "туранизмът" е сред елементите на унгарската историческа памет, който изкуствено беше зачеркнат от политическия живот на страната по времето на социализма, тъй като  не се вписваше в целите на комунистическия режим.

Към "туранското" направление в унгарската култура спадат видни дейци на науката и изкуството, тясно свързани с историята на унгарското възраждане. Така, в първия брой на създаденото през 1913 списание "Туран" граф Пал Телеки (министър-председател на Унгария през 1920-1921 и 1939-1941) призовава сънародниците си да се обърнат към Изтока: "Унгарци, обърнете се на изток! Във всеки един смисъл - в национален, в научен и в икономически - на изток!... Защото свързаната с изтока и основаваща се на науката национална икономика, повишаването на собствения ни престиж и реалното изграждане на експортно-ориентирана индустрия, както и нашето развитие, ще формират основата на мощта и независимостта на нашата власт... Общата ни цел е да изучаваме родствените турански етноси, да установим тесни връзки с тези нации и да играем водеща роля в семейството на туранските народи".

Изтокът, като цяло, и Турция, в частност, са и едно от основните направления на емиграцията на лидерите и участниците в унгарската национална революция от 1848, но и цяло столетие след това редица унгарски геополитици виждат голямо бъдеше за страната в сътрудничеството с азиатските (най-вече с тюркските, но не само с тях) държави. Както посочва в тази връзка известният историк и преподавател в Университета „Лоранд Йотвьош” (ELTE) в Будапеща Балаж Аблонци: "Най-лесно е да се каже, че туранизмът е типичната унгарска илюзия, съчетаваща неуспешния империализъм и стремежа към националния мираж. Всъщност, нещата са доста по-сложни: туранизмът, който представлява конкретна реакция на колизията между източния произход на унгарците и следвания от тях западен модел, не е чисто унгарски феномен в Източна Европа: отделни негови елементи могат да бъдат открити и в полския "сарматизъм", руското евразийство и пантюркизма". За Унгария, "отварянето към Изтока", което - от една страна - би могло да се приеме за унгарска версия на инициативата "Източно партньорство", прокарвана от петнайсет години насам от Полша, Чехия и Швеция, съвместно с ЕС, е свързано с търсенето на историческите и културни корени на унгарците. В този смисъл, "източната политика" на сегашния унгарски премиер Виктор Орбан, включително участието му в срещите на върха на Организацията на тюркските държави, е просто връщане към традиционната геополитика на Будапеща.

"Тюркският вектор" на унгарската геополитика

Унгария, чието население, според учените, спада към групата на угро-финските народи, е единствената от страните членки на Организация на тюркските държави (ОТД), която не е тюркоезична. Тя се ползва със статут на наблюдател в тази структура, провеждаща най-вече (по линия на етнографския и културен обмен) външната политика на Турция в тюркоезичните държави от бившия СССР, както и в регионите с компактно присъствие на тюркски народности в постсъветското пространство, а и по света, като цяло.

В последно време унгарците усилено търсят "тюркските" си корени. Историческият мит за тюркския произход на унгарците от хунските орди на Атила постоянно се възпроизвежда в съвременното унгарско общество, посредством националната културна и образователна система и литературата, при това разполага с мощно "лоби" на най-високо равнище в управляващата партия "Фидес". Тюркологията активно се изучава в Държавния университет "Лоранд Йотвьош" в Будапеща, а след последното заседание на Генералната асамблея на Съюза на тюркските университетr в Туркестан (Казахстан), където бе взето решение за увеличаване на финансирането и задълбочаване на сътрудничеството, това обучение със сигурност ще се осъществява още по-интензивно.

Всяка година, през август, в унгарския град Бугац се провежда международен Курултай (събор) на тюркските народи. По време на последния, провел се през август 2022, министърът на информацията и общественото развитие на Казахстан Дархан Къдърали, съобщи че се подготвят общи учебници за държавите от тюркския свят, които са били утвърдени он Научния съвет на министрите на образованието и науката на страните от ОТД, и предложи те да се използват за преподаване и в Унгария (разбира се, след превода им на унгарски). В рамките на форума беше подписан меморандум за по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството между Международната тюркска академия и унгарската Фондация "Туран" (Magyar-Turan). Междувременно, на унгарски език вече са преведени много тюркски литературни паметници, включително киргизският епос "Манас".

Опозиционната унгарска националистическа партия "Йобик", която разполага със свои представители както в националния, така и в Европейския парламент и се ръководи от Петер Якоб, провежда в цялата страна кампания за поставяне на входа на всички унгарски селища на табели с имената им, изписани с тюркски руни.

В основата на унгарската "тюркска идея" присъства и сериозен икономически и политически подтекст. Посредством т.нар. "мека сила", т.е. културното и етнографско сътрудничество, укрепват и взаимноизгодните бизнес отношения на Унгария, която е член на ЕС, с богатите на енергоносители Азербайджан, Казахстан, Узбекистан и Туркменистан и, разбира се, с члена на НАТО Турция, провеждаща независима и мултивекторна политика. Според мнозина експерти, външната политика на Будапеща, включително по отношение на Русия, почти изцяло повтаря действията на Турция. Сред примерите за това, е решението на Унгария от края на 2022 да предостави на Украйна 187 млн. евро, като част от 18-те млрд. евро заеми, които ЕС ще отпусне на Киев.

Повечето историци смятат, че в етногенезиса на унгарската нация, освен угро-фините, участват също славяните и, в по-малка степен, тюрките. В тази връзка ще припомня, че до 1918, т.е. над хиляда години, в Унгария съществува длъжността "ишпан", като ръководител на административно-териториална единица. Въпросната дума се състои от древнотюркската "иш", което означава приятел, и западнославянската "пан" - господар, т.е. може да се тълкува като "приятел на господаря".

Някои в Унгария изразяват опасения, че сегашното заиграване на Будапеща с пантюркистката идеология може да доведе, в рамките на едно-две поколения, до сериозна ерозия на националната и религиозна идентичност на страната. В момента Унгария, наред с Полша, са единствените държави в прогресивно губещата своята самобитност християнска Европа, които провеждат национално-консервативна вътрешна политика, ограничавайки присъствието на мигранти от Азия и Африка, и имат достатъчно религиозно и консервативно католическо население. В този смисъл опитите за изкуствено насаждане на нехарактерното за унгарската нация тюркско самосъзнание би могло да постави под въпрос нейната европейска християнска самобитност. Сред примерите за това е успешната "тюркизация" на всички малцинствени етнически групи в Турция и Азербайджан.

През ноември 2022 в Самарканд (Узбекистан) се проведе 9-тата среща на върха на ОТД. Както е известно, организацията беше създадена през 2009 под името Тюркски съвет и е едно от средствата за прокарване външната политика на Анкара. В момента в ОТД членуват Турция, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Азербайджан, а Туркменистан и Унгария имат статут на наблюдатели. Както вече споменах по-горе, от 2010 насам в Унгария се забелязва тенденция за налагане на тезата, че унгарците не са угро-фински, а тюркски етнос.

В изказването си на последния форум на ОТД, унгарският премиер Орбан изтъкна, че страната му е единствения сред членовете на организацията "източен народ", който е останал в Европа. Той напомни, че заради географското и положение, като непосредствен съсед на Украйна, последиците от войната в тази страна за Унгария са крайно негативни: над милион бежанци, много висока инфлация и невиждани цени на продоволствените стоки и енергоносители. Според Орбан, целта на Будапеща е прекратяване на военните действия в Украйна и максимално бързото начало на мирни преговори, тъй като само това може да сложи край на енергийната криза. Той очерта като най-сериозен проблем, фактът, че "гласовете на онези в Европа, които искат мир, са тотално заглушени от тези, които задълбочават напрежението". Според него, ЕС е навлязъл в "ескалационна спирала", а възможностите за съдържателен диалог, основан на здравия смисъл, постоянно намаляват. Орбан отново изтъкна, че наложените от ЕС антируски санкции допълнително са усложнили ситуацията на континента и, в тази връзка, изрази специалната си благодарност към Турция за успешните и стъпки за предотвратяване на продоволствена криза, подчертавайки, че подобна криза би провокирала нова миграционна вълна в Унгария, която само през 2022 е пресекла 250 хиляди опити за нелегално проникване през южната и граница. Освен това, той изтъкна ролята на Анкара за гарантиране снабдяването на Унгария с енергоносители и, в частност, значението на газопровода "Турски/Балкански поток", който е единствения тръбопровод, работещ с пълен капацитет по направлението Изток-Запад.

Впрочем, Орбан отправи благодарности и към президента на Азербайджан Илхам Алиев, подчертавайки, че страната му е единствения реалистичен вариант за диверсификация на газовите доставки за Унгария и акцентира върху значението на инициативата за доставка на "зелена електроенергия" от Азербайджан за Европа в рамките на азерско-грузинско-румънско-унгарското сътрудничество.

Според него, Будапеща е заинтересована от развитие на сътрудничеството по оста Изток-Запад, защото ако това не се случи "ние, от Централна Европа, ще се окажем най-големите губещи". Затова Унгария изцяло подкрепя дейността на ОТД и ще работи за "успешната реализация на тюркската визия" през следващото десетилетие. В тази връзка Орбан заяви, че Унгария ще застане зад предложенията за улесняване и ускоряване на търговията, както и за създаване на Тюркски инвестиционен фонд.

На свой ред, унгарският външен министър Петер Сиярто констатира, че "в сегашната сложна и неопределена глобална ситуация, участието в работата на ОТД е огромно конкурентно предимство за Унгария". Според него, "ако погледнем фактите и се абстрахираме от политическите и идеологически ограничения, става ясно, че без тюркските държави гарантирането на снабдяването ни с енергоносители както днес, така и в бъдеще, е невъзможно". Ще напомня, че от 2018 насам по-голямата част от чуждестранните инвестиции в Унгария идват от държави от Изтока, а не от Запада. Според Сиярто, през последните 12 години обемът на търговията на страната му с тюркските държави е нараснал 2,5 пъти и вече надхвърля 4,5 млрд. долара, затова "е изключително важно да запазим сегашните темпове на нарастване на инвестициите от Изтока, за да може Унгария да се превърне в локално изключение на фона на европейската рецесия, а Тюркският инвестиционен фонд би могъл да ни помогне в това отношение".

Както е известно, по време на посещението си в Анкара през октомври 2022, унгарският министър на отбраната Криштоф Шалай-Бобровницки и турският му колега Хулуси Акар подписаха рамково военно споразумение, предвиждащо обмен на разузнавателни данни, съвместни учения, обучение и сътрудничество в сферата на военната индустрия и логистика. Освен това, в Будапеща очакват нови доставки на въоръжение от Турция (през 2019 Унгария стана първата европейска държава, закупила военна техника от Анкара ). Унгарците вече получиха 10 турски бронирани автомобили Ejder Yalçın, а предстои да получат още 40. В тази връзка, редица западноевропейски анализатори акцентират върху факта, че Унгария и Турция са единствените страни членки, които не са ратифицирали договорите за присъединяване на Швеция и Финландия към НАТО.

Сътрудничеството по оста Будапеща-Техеран

Ще припомня, че "новата ера" в отношенията между Будапеща и Техеран започна още през 2015, когато Виктор Орбан посети иранската столица, където се срещна и разговаря с върховния религиозен лидер на Ислямската република аятолах Али Хаменей, бившия президент аятолах Хашеми Рафсанджани и тогавашния държавен глава Хасан Рухани. По време на посещението бяха подписани редица двустранни документи, включително споразумение за избягване на двойното данъчно облагане и стимулиране на инвестициите. Според Орбан: "Посещението ни е израз на културата на уважение. Политиката на Унгария се основава на националния суверенитет. Смятаме, че изключително сложните проблеми в този регион не могат да бъдат решени, а регионът не може да бъде стабилизиран, без участието на Иран". Той отбеляза също, че над хилядата ирански студенти, които учат в Унгария, ще изиграят в бъдеще ключова роля в отношенията между двете страни. В изказването си на Първия унгарско-ирански бизнес форум Орбан подчерта, че в резултат от преговорите двете страни са очертали пет основни направления на двустранното сътрудничество, като за координиране на действията по тях е създадена Съвместна икономическа комисия.

Първото направление е енергетиката. В тази връзка той напомни, че най-голямата петролногазова компания в централновропейския регион е унгарската MOL, която разполага с нефтопреработвателни заводи, петролни и газови хранилища и химическа индустрия, отговаряща на най-високите световни стандарти. В тази връзка, унгарският премиер изтъкна заинтересоваността на Будапеща от сътрудничество с Иран в енергийната сфера и, в частност, в петролногазовия сектор. Освен това, той изрази желание унгарски специалисти да се включат в иранската мирна ядрена програма, тъй като Унгария разполага с атомна елекроцентрала, чието разширяване е в ход и, паралелно с това, се повишава нивото на подготовка на обслужващите я унгарски специалисти, които биха могли да споделят опита си със своите ирански колеги.

Втората сфера на взаимодействие, която страните очертаха на въпросния бизнес-форум, е управлението на водните ресурси, пречистването на водата и използването на модерни технологии за експлоатация на водоснабдителните системи. Още по време на председателството си в Съвета на Европа през 2011 Унгария акцентира върху необходимостта от пречистване на водите в Дунавския регион и значително допринесе за развитието на челните технологии в тази сфера. Тоест, още преди 12 години унгарците предложиха на ЕС, като програма минимум, да бъдат обединени усилията на страните членки за преодоляване на екстремните ситуации, породени от наводненията, неравномерното разпределяне на водите и т.н.; а също за развитието на технологиите за пречистване на водата и съхраняването и, като най-важния елемент на обитаемата среда, и активизиране на международното сътрудничество в сферата на водните ресурси. Предлагайки на Иран сътрудничество в тази област, Орбан отбеляза: "макар че едва ли ще можем да се конкурираме с германците и французите по отношение мащабите на тази дейност, нашите технологии отговарят на същите стандарти, освен това сме по-ефективни, по-евтини и по-бързи от тях".

Третата сфера на сътрудничество е икономическата. Унгарците предложиха на Иран двете страни да обменят опит в използването на IT и телекомуникационни решения в икономиката и запознаха бъдещите си партньори със своите успехи във фармацевтичната и здравната индустрии, характерно за които е високото ниво на подготовка на кадрите и конкурентоспособността на средните и големите компании от сектора.

Четвъртата област е селското стопанство. При това, по време на преговорите, ставаше дума не толкова за обмен на продукция (макар че и този аспект беше обсъждан), колкото за възможността да се използват унгарските селскостопански технологии в съвместни предприятия или под формата на инвестиции (включително в селскоскопански технологии, свързани с ветеринарното здравеопазване).

Петото направление пък е свързано с осъществяването на мащабно сътрудничество в сферата на образованието и професионалната подготовка и разширяване на вече работещите схеми. През 2015 Виктор Орбан обяви, че има възможност за създаване на централноевропейско представителство на Техеранския университет в Будапеща: "Предложихме сто стипендии, т.е. университетски стипендиантски грантове, които ще бъдат отпуснати на иранските студенти от унгарското правителство. Освен това планираме да създадем курсове по фарси и иранска литература под егидата на Университета ELTE в Будапеша. И за да превърнем всичко това в реалност, се споразумяхме за премахване на двойното данъчно облагане и подписахме споразумение за икономическо сътрудничество на междуправителствено равнище".

На практика, пакетът от предложения, обявен преди осем години от Орбан, до голяма степен въплъщава вековната идея на унгарските "туранци"за обединяване на научния и икономическия потенциал на унгарското присъствие в Близкия и Среден Изток.

Сред другите важни решения от онзи период са откриването на унгарско търговско представителство в Техеран, споразумението за финансиране на икономическите проекти на Унгария в Иран чрез унгарската Ексимбанк (след очакваната, в резултат от "иранската ядрена сделка", отмяна на антииранските санкции). Както отбеляза в тази връзка унгарският премиер: "Мисля, че разполагаме с достатъчно средства за развитието на сътрудничеството с Иран. Ако бъдат предложени достатъчно добри идеи и концепции в тази посока, унгарската Ексимбанк би могла да финансира подобни предприятия с практически неограничен обем средства. Още преди това обаче, ще разрешим финансирането в сферата на селското стопанство, хранителната и фармацевтичаната индустрии с помощта на специално споразумение за държавно управление, което означава, че още сега можем да финансираме съвместните си предприятия".

Така беше поставено началото на унгарско-иранското взаимодействие, което успешно се развиваше и през следващите осем години. През февруари 2017, посещение в Будапеща направи министърът на икономиката и финансите на Иран Али Тайебния. В резулта от срещите си в унгарската столица той успя да ускори реализацията на някои от очертаните през предходните години планове, например почти двойното увеличаване на броя на иранските студенти в Унгария.

Днешните направления на двустранното сътрудничество

През декември 2021 в Техеран се проведе среща между унгарския външен министър Петер Сиярто и неговия ирански колега Хюсеин Амир Абдулахиян във връзка с подготовката на второто заседание на Съвместната комисия по икономическо сътрудничество. На общата пресконференция след срещата Сиярто очерта развитието на търговията между двете страни и резултатите от сътрудничеството в сферата на транспорта и транзита на стоки. Той определи присъствието на над 2500 ирански студенти и преподаватели в Унгария като добра възможност за разширяване на взаимното сътрудничество в различните сфери, подчертавайки голямото значение на основаващото се на взаимно уважение двустранно взаимодействие. Освен това, Сиярто изрази увереност, че Иран и Унгария ще си сътрудничат по-активно и в сферата на културното наследство и музеите.

Коментирайки постигнатото на преговорите, иранският външен министър Хюсеин Амир Абдулахиян акцентира върху активизирането на частния сектор в икономиката в двете страни и премахването на пречките пред обмена на делегации, особено по отношение на издаването на визи. Взаимното приемане на сертификатите за ваксиниране против Covid-19 беше друга важна стъпка пред отстраняването на преградите за движение и контакти между гражданите на двете страни. Останалите въпроси, обсъждани на срещата, касаят проблема с афганските мигранти във връзка с текущата ситуация в Афганистан, дискусията в Европейския съюз относно евентуалното възобновяване на „иранската сделка”, сътрудничеството между Иран и Международната агенция за атомна енергия и преговорите във Виена. Беше постигнато споразумение за сътрудничество в банковата сфера между Държавната банка на Унгария и Иранската банка за развитие на износа и бе подписан меморандум за взаимно разбирателство, касаещ разширяването на икономическото сътрудничество.

През май 2022 президентът на Иран Ибрахим Раиси поздрави унгарския премиер Виктор Орбан и президента на страната Каталин Новак във връзка с избирането им на тези постове, като изрази надежда, че Техеран и Будапеща ще продължат успешно да укрепват двустранните отношения, допринасяйки за мира и безопасността в света. През август 2022 пък, посланикът на Иран в Будапеща Хамидреза Нафез-Арефи, тържествено откри в унгарската столица бюро за развитие на търговските отношения между двете страни.

Специално внимание заслужават преговорите между Сиярто и иранския министър на икономиката и финансите Ихсан Кхандоси, провели се през ноември 2022, по време на поредния унгарско-ирански бизнес форум. Според Сиярто, "бихме искали Иран да се върне по-бързо в системата на мирно сътрудничество в рамките на международната общност и, тъй като в момента светът се сблъсква с много сериозни предизвикателства, смятаме, че икономиката би могла да се окаже първата стъпка към това завръщане". Той заяви, че Унгария подкрепя мирното използване на ядрената енергия и затова се обявява за възобновяване на ядрената сделка с Иран, тъй като това би укрепило глобалната сигурност.

Унгарско-иранските отношения са интегрална част от възприетия от Будапеща курс на "отваряне към Изтока". Както споменах, Унгария има специфична визия относно тази част на света, включително Западна Азия, и разглежда Иран като ключов стратегически играч в региона. Според външния министър на страната Петер Сиярто: "унгарското правителство винаги е подкрепяло балансирания подход на Иран на международните форуми, както и по-нататъшното развитие на двустранните ни отношения". Сред приоритетните области на сътрудничеството между Будапеща и Техеран са енергетиката, търговията, миграцията, обменът на студенти и подкрепата за възобновяване на преговорите за иранската ядрена програма.

В икономическата сфера, до този момент Иран и Унгария са подписали три протокола за икономическо сътрудничество, като то касае най-вече селското стопанство, животновъдството и здравеопазването. В периода между 2-то и 3-то заседания на Съвместната комисия за икономическо сътрудничество, обемът на икономическата търговия между двете страни е нараснал с 55%

След посещението си в Будапеща в края на 2022 иранският министър на финансите и икономиката Ихсан Кхандоси обяви, че двете страни планират да увеличат годишния обем на търговията си до 100 млн. евро. Освен това, в края на 2021, Иран и Унгария подписаха меморандум за разширяване на икономическото сътрудничество в сферата на пречистването на водите, изграждане на електроцентрали, доставки на фураж и строителни материали, както и за реализация на съвместни инвестиционни проекти.

В момента в Унгария се обучават над 2000 ирански студенти, като правителството ще предостави стипендии на сто от тях. В Будапеща оценяват високо и ролята на Иран за ограничаване на миграционния поток към Унгария (най-вече на афгански мигранти).

На свой ред, в Техеран разчитат, че Унгария би могла да помогне на Иран да заобиколи наложените му санкции и да излезе на глобалните пазари, а също да действа като посредник за отслабването на сегашната антииранска политика на ЕС.

Напрежението в отношенията между Будапеща и Брюксел също стимулира Иран да задълбочава стратегическото си партньорство с Унгария, опитвайки се да улесни прокарването на интересите си в Европа. Както е известно, Унгария и ЕС са в конфликт от доста години по ред въпроси, включително касаещи независимостта на съдебната власт, свободата на медиите и правата на бежанците. В тази връзка, през септември 2022 неколцина евродепутати обвиниха страната, че се е превърнала в "хибриден режим на изборна автокрация". На свой ред, Будапеща многократно критикува Брюксел, че ерозира унгарские национални интереси и се меси във вътрешната политика на страната. Ще припомня, че през 2018 Унгария прие закон, предвиждащ наказателна отговорност за подпомагане на нелегалните претенденти за убежище, включително едногодишен престой в затвора. Разбира се, "еврократите" в Брюксел остро осъдиха новото законодателство, но Будапеща твърдо отказва да го промени.

През последните години Унгария и Иран демонстрират политическа воля за сътрудничество, макар че поставената задача за нарастване на взаимния годишен стокооборот до 100 млн. долара е твърде амбициозна цел, за чиято практическа реализация тепърва трябва да се работи. Факт е, че в усложняващата се международна ситуация Унгария (както впрочем и редица други държави) търси нови източници за да стабилизира икономиката и продължи развитието си, включително възраждайки нереализирани в миналото исторически възможности.

Що се отнася до реакцията на ЕС на усилвашото се сътрудничество между Будапеща и Техеран, следва да отбележа, че самият Съюз също търгува с Иран, като върховите показатели на тази търговия до голяма степен съвпадат с унгарските.

Заключение

След като се върна на власт през 2010, управляващата в Унгария партия "Фидес" обяви за основен приоритет подобряване икономиката на страната, създаване на нови работни места и привличане на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). За целта Будапеща постепенно създаде необходимите правни платформи, с чиято помощ чуждестранните компании могат да инвестират, особено в сектора на индустрията. Вероятно тъкмо поради това, външната политика на Унгария до голяма степен е концентрирана върху развитието на икономическите отношения с чуждестранните партньори с цел поддържане и продължаване на икономическия растеж и привличане на по-големи обеми ПЧИ. В периода 1989-2019 в Унгария са осъществени ПЧИ на обща стойност 97,8 млрд. долара, най-вече в банковия, автомобилния, ІТ и медицинско-биологичния секктори, като 89% от тях идват от държави членки на ЕС. Специфично за страната обаче е присъствието на редица източни държави в нейната икономика, както и нарастващият обем на свързаните с тях търговия и инвестиции в Унгария. Това присъствие е резултат от курса на "отваряне към Изтока", превърнал се в един от принципите на външната и икономическа политика на Будапеша от 2012 насам.

Глобалната финансова и икономическа криза през 2007-2009 и влиянието и върху европейската икономика бяха сред катализаторите за старта на въпросната инициатива от страна на унгарското правителство. В резултат от тази политика Китай се превърна в петия най-значим търговски партньор на Унгария, като само през 2020 обемът на двустранната търговия е нараснал с 25%.

Въпреки спорния успех на курса на "отваряне към Изтока", има два важни момента, които стимулират Будапеща решително да продължи да го следва.

На първо място, географското положение на Унгария като "врата" към Западна Европа, превръща Будапеща в ключова точка за достъп до тези пазари, както и в потенциален логистичен и транспортен хъб между ЕС и Азия.

На второ място, този курс е свързан с виждането на управляващите, че реалната защита и прокарването на унгарските национални интереси е възможно само, ако страната стане "по-забележима" на глобално равнише и съумее да се възползва от това за да си гарантира подкрепа от едни или други международни и регионални играчи.

Както посочва д-р Мохамед Салами от Международния институт за глобални стратегически анализи в Исламабад: "Конфронтацията между Брюксел и Будапеща  води до все по-тясното сближаване на Унгария с Изтока, и определя все по-активната и позиция спрямо такива държави, като Китай, Русия, Иран и Турция. Както е известно, по отношение на снабдяването с енергоносители, Будапеща продължава да е силно зависима от Москва: 85% от природния газ и 65% от петрола в страната идват от Русия. Но, за разлика от другите енергийно зависими членове на ЕС, унгарските власти решително и открито се обявяват против разширяването на санкциите срещу Русия, особено в енергийния сектор".

Що се отнася до недостига на енергия през 2022, унгарският външен министър Сиярто дори призова Европа да се обърне към Техеран, тъй като "по-силното присъствие на Иран на световния енергиен пазар отговаря на интересите на всички държави и народи по света". По отношение на присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО пък, Будапеща се солидаризира с Турция и се обяви против поредното разширяване на пакта в Европа. Общите позиции на Унгария с Русия и Турция неизбежно ще се пресичат с редица направления на иранската политика. Предвид координирането на действията както с Европа, така и със Западна Азия, задълбочаването на стратегическите отношения на Будапеща с Техеран, Анкара и тюркоезичните държави може да се окаже средство за постигане на техните общи цели и интереси. В същото време обаче, Унгария би следвало да е наясно, че ако във Вашингтон и Брюксел сметнат, че това сближаване (особено с Иран) е преминало "допустимите граници", могат да и наложат сериозни санкции.

* Българско геополитическо дружество