06
Сря, Ное
5 Нови статии

Глобалната финансова война

брой 4-5 2022
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Както отбелязват Ана Кампой и Аманда Шендрък от нюйоркското бизнес издание Quartz: "Два месеца след руската инвазия в Украйна става все по-очевидно, че най-богатите държави в света влизат в глобална финансова война.

От дълго време насам финансовите санкции са един от инструментите за принуждаване в арсенала на западните демокрации. Сегашните санкции срещу Русия обаче са преломен момент в историята на икономическите войни заради своите безпрецедентни мащаби, скорост и последици".

За последен път подобни санкции са били използвани през далечната 1935, при това също като наказателна мярка срещу предприета военна интервенция. Тогава десетки държави се обединяват в опит да изтощят валутните резерви на Италия за да принудят диктатора Бенито Мусолини да изтегли войските си от Етиопия. Кампанията, която продължава няколко месеца, се заключава в блокирането на италианския износ и лишаването на режима от достъп до твърда валута. И, в крайна сметка, не постига търсения резултат. Днес обаче, нещата се случиха много по-бързо: благодарение на дигитализираната финансова система, само с едно натискане на клавиша на компютъра, Москва беше лишена от достъп до стотици милиарди долара от собствените и златно-валутни резерви.

В същото време, за разлика, от други наложени през последните години санкционни режими срещу сравнително неголеми икономики, като Венецуела и Иран, последиците от предприетите срещу Русия мерки вече се отразяват на цялата световна икономика. Както отбелязва директорът на програмата Economic Statecraft Initiative в американския Атлантически съвет Джулия Фридлендър: "Това, което направихме с Русия през последните седмици, промени цялата досегашна представа за санкциите". Истината е, че никога досета санкциите не са прониквали толкова дълбоко и не са придобивали такива огромни мащаби. За да се стигне дотук, беше необходимо наслагването на няколко фактора, включително взаимнозависимата глобална финансова система, в чиито център е американският долар. Именно това позволи сравнително лесно да бъдат блокирани руските резерви.

Ще припомня, че също както и в руския случай, наложените преди време санкции на Венецуела, включваха замразяване на резервите на централната банка и блокиране на достъпа до кредитния пазар, освен това нанесоха сериозан удар по редица частни лица и компании. Но, когато подобни санкции бяха наложени на сравнително неголяма южноамериканска държава, икономическата тежест от тях се стовари най-вече върху венецуелските граждани и само някои последици засегнаха и съседите и.

Санкциите срещу Руската Федерация обаче, имат далеч по-всеобхватен характер. Приложени към 11-тата най-голяма икономика на планетата, те несъмнено ще окажат значително по-силно влияние, при това не само (и дори не толкова) върху самата Русия, но и върху редица други региони. Вече са налице такива негативни последици като дефицитът на пшеница в Близкия Изток и нарастването на цените на енергоносителите в целия свят. И, както прогнозира експертът по санкционната политика в Лондонския университет "Куин Мери" Ева Нанопулос, сегашната икономическа схватка може да прерасне в политическа и дори да провокира мащабен военен конфликт: "Всичко това е много рисковано. Налагаме санкции на глобално ниво, само че това може да ескалира в световна война, жертви в която няма да са само руснаците".

Реалните последици от финансовата война

В обширна статия във "Форийн афеърс", доцентът от Корнелския университет Никълъс Мълдър (автор на книгата "Икономическото оръжие: санкциите като инструмент на съвременната война") изтъква, че: "Руската т.нар. „специална операция" в Украйна беше не само голямо геополитически събитие, но и преломен момент в глобалната геоикономика. Западните санкции са най-суровите мерки, използвани някога против толкова голяма и силна държава, каквато е Русия. За по-малко от три седмици САЩ и съюзниците им изключиха руските банки от световната финансова система, съвместно с азиатските си съюзници наложиха забрана върху износа в страната на високотехнологични компоненти и детайли, блокираха чуждестранната собственост и активите на стотици богати руснаци, анулираха търговските споразумение с Москва, забраниха на руските авиокомпании да осъществяват полети над Северния Атлантик, ограничиха доставките на руски петрол в САЩ и Великобритания, блокираха всички намиращи с под тяхна юрисдикция чуждестранни инвестиции в икономиката на Русия и замразиха 403 от общо 630-те милиарда долара чуждестранни активи на руската Централна банка. Общият ефект е безпрецедентен и само допреди няколко седмици случилото се би изглеждало немислимо за повечето експерти".

По-важният въпрос в случая обаче е, до какво ще доведат тези невиждани по историческите си мащаби санкции?

Истината е, че икономическите санкции рядко постигат поставените цели. Според западните политици неуспехът им се обяснява с недостатъчно добри обмислените санкционни мерки. Факт е, че ефектът от тях често се губи заради наличието на различни "вратички" за заобикалянето им, липсата на политическа воля за тяхната реализация или пък поради дипломатическия разнобой при практическата им реализация. Авторите им разчитат, че колкото по-сурови са санкциите, толкова по-големи ще са шансовете за успех. Проблемът обаче е, че икономическото сдържане на Русия от страна на Запада е нещо съвсем друго. Става дума за безпрецедентна кампания, целяща да изолира една икономика от Г-20, разполагаща с огромен енергиен сектор, модерен военно-индустриален комплекс и диверсифициран суровинен износ. В резултат от това, западните санкции се сблъскват с редица специфични проблеми. В конкретния случай те могат да се провалят не толкова заради собствените си недостатъци, колкото заради гигантската им и непредсказуема мощ. Както посочва в тази връзка Никълъс Мълдър: "Западните лидери са свикнали да използват санкциите срещу сравнително неголеми държави, знаейки, че негативните последици за собствените им страни ще са незначителни. Тоест, те нямат опит, нито пък реално осъзнават последиците от такива, наистина сурови мерки, използвани срещу голяма икономика с глобални връзки. Световната икономическа и финансова система е зле защитена и е прекалено крехка, което означава че толкова сурови санкции могат да доведат до не по-малко тежки политически и материални последици за налагащите ги държави".

Всъщност, сериозността на наложените на Русия санкции става особено очевидна, ако анализирами последиците им за останалия свят.

Бихме могли условно да разделим тези последици на четири основни групи: страничните ефекти за съседните държави и пазари; мултипликационният ефект от изтеглянето на инвестициите от частния сектор; ескалационният ефект в лицето на ответните мерки на Москва и системните последици за глобалната икономика.

Страничните ефекти вече провокираха хаос на световните суровинни пазари. Влизането в действие, в края на февруари, на втория пакет от санкции на Запада, предвиждащ изключването на руските банки от системата SWIFT и замразяването на резервите на Централната банка на Русия, породи истинска паника в трейдърските среди. Рязко скочиха цените на петрола, газа, пшеницата, медта, никела, алуминия, торовете и златото. Украинските пристанища бяха затворени заради войната, а западните компании започнаха да се отказват от вноса на суровини от Русия, в резултат от което сега глобалната икономика е застрашена от дефицит на зърнени култури и метали. След това цените на петрола започнаха да падат в очакване, че държавите от Персийския залив ще увеличат добива, но общият ценови шок на пазара на енергоносителите и суровините ще ускори още повече глобалната инфлация. Зависимите от вноса на храни и енергоносители държави от Африка и Азия вече изпитват много сериозни трудности.

Икономиките на страните от Централна Азия също страдат от породените от санкциите сътресения. Постсъветските републики от региона са тясно свързани с руската икономика по линия на търговията и миграцията на трудови ресурси. Първоначалният спад на курса на рублата породи сериозни финансови проблеми в тази част на света. Казахстан например, въведе валутни ограниченя след като в резултат от антируските санкции курсът на местната валута „тенге” се срина с 20%. Силно се обезцени и таджикската валута „сомони”. Евентуални бъдещи икономически проблеми на Русия ще принудят милиони гастарбайтери от Централна Азия да търсят работа другате. В резултат ще секне потокът от парични преводи към техните страни.

Руското правителство използва различни механизми за да смекчи последиците от наложените санкции. То реализира редица спешни мерки за защита на валутните постъпления и укрепване на рублата. Беше забранен износът на чуждестранен портфейлен капитал от страната. Пазарът на ценни книжа не функионира, а активите на много от напусналите Русия западни компании, вероятно ще бъдат конфискувани. Министерството на икономическото развитие пък предложи закон, даващ на държавата шестмесечен срок за да поеме контрола над компаниите, в случай на „необоснованата” им ликвидация или фалит.

Възможната национализация на западния капитал не е единствената последица от санкциите. В началото на март Путин подписа указ за ограничаване износа на руски суровинни стоки. Пълният списък на забранените стоки все още не е съвсем ясен, но заплахата от използването му продължава да застрашава международната търговия. Въведеният през февруари от руска страна забрана за износ на торове вече се отразява на световното производство на храни. Освен това, Москва може да ограничи износа на важни метали, като никел и паладий, както и на индустриални сапфири. А това са крайно неоходими суровини за тягови акумулатори, каталитични преобразуватели (катализатори), мобилни телефони, лагери, луминисцентни лампи и микрочипове.

В съвременната глобализирана система дори незначителните промени на цените на суровините и материалите могат съществено да увеличат себестойността на продукцията в края на производствената верига. Тоест, руското ембарго или пък мащабното съкращаване на износа на паладий, никел и сапфири ще бъде голям удар за производителите на автомобили и полупроводници. В глобален план, стойността на този отрасъл се равнява на 3,4 трилиона долара. И, ако икономическата война между Запада и Русия продължи да се води със същата интензивност до края на 2022 е напълно възможно санкциите да провокират глобална рецесия.

Глобалната финансова революция

Както посочва известният американски юрист и президент на Public Banking Institute Елън Браун: „Чуждестранните критици на САЩ отдавна атакуват „прекалените привилегии” на долара като световна резервна валута. Според тях, това дава възможност на Америка да печата валута, обезпечена единствено от „пълното доверие на останалите към Съединените щати”. Чуждестранните правителства не само ги приемат като платежно средство, но и купуват с тях американски ценни книжа, т.е. на практика финансират Вашингтон и безбройните му войни. Досега нито една държава не успя да наруши този модел. Защо е така? И, ако все пак се случи нещо подобно, какво ще означава това за САЩ и световната икономика?”.

Както е известно, доларът беше приет като световна резервна валута на конференцията в Бретън Ууд през 1944, когато той все още имаще златно обезпечение. Същността на споразумението беше, че златото и доларът ще играят ролята на глобални резерви, освен това,  доларът винаги може да бъде заменен със злато, по цена 35долара за унция.

Четвърт век по-късно обаче, войната във Виетнам и социалните програми до такава степен изтощиха бюджета на САЩ, че френският президент Шарл Дьо Гол реши да обмени по-голямата част от резервите на страната си в злато и заплащи да обмени и останалите, а малко по-късно този пример беше последван и от други държави. През 1971 пък, президентът Ричард Никсън премахна конвентируемостта на долара в злато, именно за да избегне пълното изчерпване на американския златен резерв. За да подкрепят падащия долар, Никсън и неговият държавен секретар Хенри Кисинджър се споразумяха със Саудитска Арабия и страните членки на ОПЕК. Сделката предвиждаше, че ОПЕК ще продава петрол само за долари, които ще се пазят в американски и британски банки. На свой ред, Вашингтон пое ангажимента да защитава страните от ОПЕК от евентуална военна агресия.

Тази сделка действаше чак до 2000-та, когато Саддам Хюсеин я наруши, като започна да продава иракския петрол за евро. Примерът му беше последван и от либийския лидер Муамар Кадафи. По-нататъшната съдба на двамата и техните страни е добре известна.

Първото предизвикателство към „петродолара” от страна на наистина голяма държава беше отправено едва през настоящата 2022. Месец след началото на руската инвазия в Украйна, САЩ и европейските им съюзници, наложиха сурови финансови санкции на Москва. Както вече споменах, наказателните мерки включваха замразяването на почти половината от руския международен резерв от 640 млрд. долара, изключване на няколко големи руски банки от платежната система SWIFT, въвеждане на контрол върху с износа с цел ограничаване достъпа на Русия до водещи технологии, както и други ограничения. Първоначално, притеснените руснаци се хвърлиха да теглят спестяванията си в рубли от банките и стойността на руската валута падна по същия начин, както това се случи с долара в началото на 70-те години на ХХ век.

В резултат от това обаче, както посочва и Елън Браун: „Доверието към американския долар като световна резервна валута, най-сетне беше окончателно ерозирано. В средата на март руският президент Путин заяви, че САЩ е ЕС на практика са обявили дефолт по своите задължения и, че замразяването на руските активи бележи края на дългогодишната надеждност на т.нар. първокласни активи. Седмица по-късно той съобщи, че занапред руският природен газ ще се продава на т.нар. „неприятелски страни” (в чиито списък фигурира и България) само за рубли. Изключение беше направено само за Унгария и Австрия, чиито канцлер Карл Нихамер посети Москва именно за да издейства тази отстъпка за страната си.

Както е известно, енергийните министри на страните от Г-7 отклониха това искане на Путин, тъй като според тях то нарушава условията на договорите за доставка. В отговор обаче, говорителят на Крамъл Дмитрий Песков заяви, че страната му „не се занимава с благотворителност” и не възнамерява да доставя безплатно своя газ в Европа (след като в момента няма възможност да използва еврото и долара в търговските си операции). Всъщност, истината е, че – сами по себе си – санкциите представляват нарушение на споразумеието за валутното обращение на световните пазари.

Междувременно, в началото на април руският газов гигант Газпром официално прекрати всички доставки за Европа по тръбопровода Ямал-Европа. Британският професор Ричард Вернер оцени тази стъпка като „умно повторение на онова, което направиха САЩ през 70-те години на ХХ век”. Сега, за да получат руски енергоносители, „неприятелските страни” ще трябва да купуват рубли, повишавайки по този начин курса на руската валута на световните борса, също както търсенето на петродолари поддържаше курса на американския долар след 1974. В резултат курсът на рублата се повиши почти до предвоенното си равнище.

На свой ред, професорът от Университета на Мисури Майкъл Хъдсън отбелязва, че санкциите принуждават Русия да прави нещо, които досега не искаше, а именно – да намали зависимостта си от вноса, развивайки собствената си индустрия и инфраструктура. Според него: „Русия прекалено дълго беше увлечена от идеологията на свободния пазар за да предприема мерки за защита на собственото си селско стопанство и индустрия. Налагайки и сегашните санкции, САЩ всъщност и помагат. Москва вече откри или ще го стари всеки момент, че за да поддържа курса на рублата не са и нужни долари. Руската централна банка може да печата рублите, необходими за изплащане на заплатите и формирането на финансов капитал”.

Ще  припомня и, че Русия и Китай създадоха алтернативи на платежната система SWIFT, достъпът до която беше блокиран за някои руски банки. В тази връзка британският финансов анализатор Алекзандър Меркурис прави любопитното заключение, че отказът от SWIFT на практика означава, че западните банки вече няма да могат да следят руските и китайски сделки.

Бъдещата евразийска платежна система ще се базира на „нова международна валута”, която най-вероятно ще бъде ориентирана към юана и ще представлява своеобразен индекс на националните валути на страните участници, както и на цените на суровинните стоки.

Тази система неизбежно ще се превърне в сериозна алтернатива на долара, защото ЕАИС ще може да привлече в орбитата си не само държавите, ангажирали се с китайската инициатива „Един пояс, един път” (EПЕП), но и водещите членове на ШОС, както и на АСЕАН. Впрочем, западноазиатските играчи, като Иран, Ирак, Сирия и Ливан, също ще бъдат заинтересовани.

Но, ако тази система се окаже успешна, как това ще се отрази на американската икономика? Според инвестиционния експерт Лин Олдън, в дългосрочна перспектива, появата и би могла дори да е от полза за Америка. Просто, защото глобалната доминация на долара доведе до ерозията на производствената база на САЩ и натрупването на гигантски федерален дълг. Появата на алтернативни резервни валути би породило сходен ефект с онзи, който западните санкции оказват върху руската икономика, т.е. ще стимулира развитието на американската индустрия.

Впрочем, мнозина други анализатори също твърдят, че статутът на долара като единствена глобална резервна валута не само е огромна и незаслужена привилегия, но и непосилно бреме за САЩ. Загубата на този статут ще сложи край не само на сегашната крайно раздута роля на долара, но и на разрушителните войни, които САЩ финансират за да съхранят своята доминация.

Преодоляването на последиците

Комбинацията от странични, отрицателни мултиплициращи и ескалационни ефекти води до това, че антируските санкции вече оказват неблагоприятно въздействие върху глобалната иконокима, при това става дума за въздействие с мащаби, каквито историята на санкционните войни почти не познава. Въпросът е, защо почти никой не успя да прогнозира тези мощни сътресения? Както посочва споменатият по-горе Никълъс Мълдър: „Една от причините е, че през последните десетилетия американските лидери налагаха санкции срещу малки държави със скромни икономики и тези санкция просто нямаше как да имат сериозни негативни последици за останалите. Степента на интегрираност в световната икономика на държави като Северна Корея, Сирия, Венецуела, Мианмар или дори Беларус не е голяма и е едномерна. Затова пък санкциите срещу Иран трябваше да бъдат налагани много предпазливо, за да не провокират сътресения на петролните пазари. Като цяло обаче, се наложи тезата, че санкциите не вредят на САЩ. Тоест, представата за макроикономическите и макрофинансови последици от глобалните санкции се оказа превратна”.

За да осъзнаем, какви точно решения ще се наложи да взема Западът (част от който е и България), налагайки икономически санкции срещу Русия, би било добре отново да си припомним, как се използват санкциите през 30-те години на ХХ век, когато демократичните държави се опитват по същия начин да спрат такива агресивни авторитарни държави с голяма икономика, като фашистка Италия, имперска Япония и нацистка Германия. Както е известно, тези усилия се полагат на фона на Голамата депресия, която ерозира икономиките и усилва национализма в целия свят. Когато италианският диктатор Мусолини напада Етиопия през 1935, Обществото на народите налага на страната му международни санкции, в които участват 52 държави. Това е впечатляваща реакция, която донякъде прилича на международната реакция на руската инвазия в Украйна.

Проблемът обаче е, че тези колективни санкции допускат съществени компромиси. В частност, икономическото сдържане на Италия ограничава възможностите на западните демокрации да използват санкциите срещу такъв далеч по-опасен противник като Германия. Просто, защото немската икономика, с характерното за нея огромно търсене на вносни стоки от малките европейски държави, е прекалено голяма, за да бъде изолирана без това да нанесе много сериозна икономическа вреда на цяла Европа. Ще припомня, че по онова време държавите от континента бавно се възстановяват от депресията и повечето от тях просто нямат възможност да налагат санкции едновременно и на Италия, и на Германия (4-та и 7-та най-големи световни икономики), както и на Япония. Берлин използва опасенията на европейските държави от свръхнапрягане на силите им, както и факта, че международната общност се концентрира върху случващото се в Етиопия, за да възстанови военния си контрол над Рейнската област. Освен това, германските лидери използват икономическата мощ на страната за да привлекат страните от Централна Европа и Балканите в икономическата си орбита. В резултат от това на континента възниква своеобразен блок от икономики, тясно обвързани с германската. Това силно затруднява опитите на Великобритания и Франция да блокират търговията на въпросните страни с Германия с помощта на санкции или военноморско блокада, тъй като тя най-често се реализира по суша или по европейските реки.

Санкционните дилеми от 30-те години на миналия век показват, че ефективността на санкциите и шансовете им за успех винаги зависят от ситуацията в световната икономика. Когато финансовите и бизнес условията са нестабилни, следва да бъдат избрани приоритетни цели и да се осъществи много щателна подготовка за реагиране на всевъзможни непредвидени последици. Налагането на санкции на много големи икономики без провеждането на съответната компенсационна политика е просто невъзможно, защото само тя може да предпази икономиките на държавите-инициатори на санкциите, както и тези на останалия свят, от срив.

Администрацията на Байдън би трябвало да е наясно с този проблем, но поне засега действията на Вашингтон очевидно не са адекватни на неговите мащаби. САЩ се опитват да намалят напрежението на петролния пазар чрез частично помирение с Иран и Венецуела. Тоест, за да предотврати страничните ефекти от санкциите срещу най-голямата петролна държава, Америка ще трябва да отмени санкциите срещу две по-малки петролни държави, които смята за свои врагове. Само че подобна „петролна дипломация” не е в състояние да реши проблемите, възникнали в резултат на антируските санкции. Напротив, последиците от тях задълбочават съществуващите и преди това икономически затруднения. Както е известно, проблемите във веригите на доставки и тесните места в глобалните логистични и производствени мрежи възникнаха още преди войната в Украйна, по време на пандемията. Безпрецедентното по мащабите си използване на санкциите в подобни условия обаче, още повече влоши и без това тежката ситуация.

За Европа ще бъде изключително трудно да преодолее последиците от тази икономическа война. Въпросът не опира само до това, че ЕС има много по-мащабни търговски и икономически връзки с Русия, но е и резултат от политикономията на еврозоната, формирала се през последните двайсет години. Като изключим Франция, повечето икономики от еврозоната реализират стратегия за икономически растеж, в чиято основа е търговията и експортната ориентация на икономиката. Подобен икономически модел се нуждае от чуждестранно търсене на експортираните стоки, отказ от увеличаване на заплатите и наличието на вътрешно търсене. Такава структура обаче не е никак подходяща за продължителното налагане на санкции в търговската сфера, водещи до нейното свиване. Френският президент Макрон предложи един начин за смекчаване на последиците от тези сътресения, призовавайки за увеличаване, в рамките на целия ЕС, на инвестициите във възобновяеми енергийни източници и усилване на държавния контрол в енергийния сектор. Впрочем, ефектът от първата мярка се оценява от редица експерти като крайно съмнителен.

Освен това обаче, са необходими мерки за увеличаване на доходите от потребителските стоки и държавна намеса в работата на пазарите на стоките с производствено предназначение, за да не се допусне драстично нарастване на цените. Тук влиза и управлението на стратегическите резерви и данъците върху свръхпечалбите, наложени от Испания и Италия, както и редица други мерки.

Впрочем, налице са и последици от санкциите, касаещи световната икономика, като цяло и „Глобалния Юг”, в частност. При това, от макроикономическа гледна точка, решаването на този проблем ще се окаже изключително трудно. Тоест, на Г-7, ЕС и азиатските партньори на САЩ ще се наложи да предприемат радикални и координирани действия за стабилизирането на глобалните пазари. Това би могло да стане посредством точкови инвестиции с цел премахване на тесните места в системата на снабдяване, предоставяне на големи международни заеми и грантове на развиващите се страни, които трудно могат да покрият сами нуждите си от продоволствие и енергия, както и чрез мащабното държавно финансиране на мощностите, работещи с възобновяеми енергийни източници. Освен това ще са необходими мащабни субсидии и дори нормиране и контрол на цените, за бъдат защитени най-бедните слоеве от населението от пагубните последици от ръста на цените на хранителните продукти, електричеството и суровините. Много е съмнително обаче, че това би могло да се случи, което пък означава, че политическата подкрепа за санкциите от страна на обществеността в западните държави рискува да се стопи с течение на времето и задълбочаването на вътрешните проблеми.

Защо прекратяването на руско-украинския конфликт придобина императивен характер

От всичко казано дотук става ясно, че западните лидери са изправени пред необходимостта да вземат много сериозни решения. На първо място, дали да запазят санкциите срещу Русия в сегашния им обем, или да предприемат и нови наказателни икономически мерки. Ако целта на санкциите е да бъде оказан максимален натиск върху Русия, при това с минимална вреда за собствените икономики, като по този начин бъде намален рискът от негативна вътрешна реакция в самите западни държави, следва да признаем, че сегашната степен на този натиск е максимално възможната в момента от политическа гледна точка.

Истината е, че дори ако искат просто да запазят сегашните санкции, САЩ и съюзниците им следва да осъществяват активна вътрешна „компенсационна политика”. Ако обаче икономическата война с руснаците се проточи, на Европа няма да помогне нито политиката на неограничена икономическа свобода, нито финансовата фрагментация. Ако пък Западът реши още повече да усили икономическия натиск върху Русия, мащабната намеса на държавата в икономиките на САЩ и ЕС ще стане абсолютно необходима. По-интензивните санкции ще причиняват още по-голяма вреда не само на онези, които ги налагат, но и на световната икономика, като цяло. Тоест, колкото и силна и оправдана да изглежда решимостта на Запада да спре руснаците, западните политически лидери следва да признаят, че тоталното икономическо настъпление срещу тях ще се превърне в много сериозно бреме за глобалната икономика.

Усилването на санкциите ще провокира каскада от сътресения, изискващи значителни и далеч отиващи стабилизационни мерки. При това, дори ако бъдат приети подобни спасителни икономически мерки, икономическата вреда може да се окаже прекалено сериозна, а рискът от стратегически ескалация ще продължи да е голям. Поради това е изключително важно да се интензифицират дипломатическите и икономически механизми, способни да сложат край на тази ужасна война. Но, какъвто и да се окаже изходът от икономическата война, Русия вече демонстрира нагледно нещо много важно: епохата на „евтините”, безопасни, безболезнени за инициаторите им и предктазуеми санкции приключи завинаги.

 

* Експерт в сферата на геоикономиката и глобалните финанси

 

Поръчай онлайн бр.3 2024