Съвременният либерален капитализъм и "културата на пробуждането"

Т.нар. woke-култура (от woke - буден осъзнат) и wokеness (осъзнатост и чувствителност към проблемите на социалната и "расова" справедливост), т.е. борбата за правата на сексуалните малцинства, движението MeToo и други характерни първоначално за САЩ прояви на агресивната политическа коректност, вече заливат и Европа. При това, както показва в най-новата си книга "Woke-капиализмът: когато корпорациите определят, кое е добро и кое лошо" известната френска журналистка Ан дьо Гиньи, този феномен се оказва много тясно свързан с транснационалните компании. Последните очевидно се нуждаят от "качествено нов тип индивид", който не е обвързан нито със семейство, нито с отечество и е склонен да отиде във всяка точка на света за да работи, каквото се иска от него, стига само да му плащат достатъчно.

Политизирането на корпорациите

Според авторката: "През последните десетина години американските корпорации рязко се политизираха. Първоначално те се ориентираха към подкрепа на едни или други политически сили, но след това започнаха да подкрепят това, което им е изгодно, а именно прословутата "борба против дискриминацията”. При това големите компании подкрепят най-крайните форми на тази битка: например възхваляването на "пробудилите се", т.е. новото woke-поколение - радикалните борци за правата на сексуалните и расови малцинства. Хипертрофирано внимание се отделя на т.нар. "въпроси на идентичноста", т.е. на правата на хомосексуалните, трансджендърите и т.н. Ето ви само един пример - само след няколко месеца всяка група, регистрирана в Nasdaq, ще трябва да посочва своята расова/етническа принадлежност, както и сексуалната ориентация на всеки член на директорския си борд. Целта е да се спазва "квотното многообразие". По време на организираните от тях семинари, такива компании, като Disney или Coca-Cola, препоръчват на своите бели служители сериозно да се замислят за привилегиите, които получават заради цвета на кожата си".

За съжаление, Европа много бързо започва да възприема тази нова квазирелигия. Така, през 2021 Lufthansa забрани на служителите си да използват традиционното обръщение към пътниците "дами и господа". Вместо това им се препоръчва да използват изрази, адресирани към всички пътници, включително онези, които не се смятат нито за мъже, нито за жени. На свой ред, в знак на протест срещу полицейското насилие, довело до смъртта на афроамериканеца Джордж Флойд, компанията Lego взе решение да спре рекламата на своите конструктори, включващи полицейски автомобили.

Както посочва в книгата си Ан дьо Гиньи, това се прави най-вече от американските компании, които налагат своите правила и в Европа, постоянно възхвалявайки различните малцинства, и не крият обсесията си от "джендър проблематиката" и "антирасисткото възпитание", включващи забрана за употребата на едни или други "традиционни фрази" или прояви на елементарна вежливост. А европейските компании, които зависят от американския пазар, са принудени да следват безпрекословно тези нови правила.

Така, по време на презентацията на новите си продукти през миналата 2021, компанията Sanofi неочаквано реши да акцентира изключително върху големия дял на чернокожите сред служителите си в САЩ. В момента вълната на тази принудителна „борба срещу дискриминацията” в американски стил вече е набрала огромна мощ. Според авторката обаче, във Франция тя се е натъкнала на „вкоренената” национална традиция, изискваща еднакво отношение към всички членове на обществото (т.нар. „универсалистка култура”), т.е. отхвърляща привилегиите за пострадалите в миналото малцинства. Стремейки се да не скъсват напълно с нея, ръководителите на френските компании поне засега се отнасят крайно предпазливо към опитите да им бъдат наложени правилата на woke-културата. В същото време обаче, за тях е много трудно и да се обяват открито против тях.

Всъщност, истината е, че дълбоко в душата си, европейският (а и американският) бизнес, не приемат тази нова етика. В един момент обаче, те осъзнаха, че неспазването  и може да им струва скъпо. Така, в края на 2021, компанията Uber изпрати на своите шофьори писмо, с което ги задължава да подпишат декларация, че никога няма да си позволяват хомофобски изказвания, дори в личните си разговори. Коментарът на Ан дьо Гиньи по този повод е следния: „Аз, разбира се, смятам изказванията насочени против която и да било група от населението за неприемливи, въпросът обаче е, защо трябва да следваме указанията на частните компании, като Uber, как следва да се държим? При всички случаи е много смущаващо Uber да настоява за писмено ангажиране за спазване на наложените от компанията норми”.

Тоест, става дума за своеобразен нов вид пуританизъм. Доскоро повечето компании се стремяха да увеличат печалбите, предлагайки на клиентите си максимално удовлетворение. При това, също залагаха на психологическия фактор: стараеха се да накарат хората да повярват в себе си, обещаваха им добро здраве и понякога наистина се стремяха да са от полза за клиента. Напоследък обаче, те все по-често боравят с категориите на доброто и злото, като при това, по един доста своеобразен начин, се стремят да печелят от „доброто”. Стига се дотам да се твърди, че ползвайки определен шампоан, се борите срещу дискриминацията. Или пък, ако пиете определена марка кафе, придобивате статут на човек, отнасящ се отговорно към проблема с глобалното затопляне.

При това тук не става дума за елементарно лицемерие. Налице е реална опасност, това смесване на ценностите с маркетинга да стимулира атомизацията на обществото и неговото социално разединение. По принцип, бизнесът може да участва в решаването на проблемите, ако решението им е в обществен интерес. Той обаче в никакъв случай не бива да определя, в какво се състои този обществен интерес. Просто защото, в нормалното общество, тази роля се пада на парламента. Не трябва да си гений за да разбереш, че политиката за благото на обществото и комерсиалното търсене на печалба са две различни сфери.

За съжаление обаче, хибридните модели, опитващи се да комбинират печалбата и обществените ангажименти постепенно получават развитие на Запад, включително и във Франция. При това, както отбелязва и Ан дьо Гиньи, ако не става дума за woke-идеологията, частните компании са в състояние да работят за националната кауза, особено в собствената си сфера на активност. В тази връзка, тя дава за пример компанията Coca-Cola, която би трябвало да допринесе за борбата срещу масовото затлъстяване, породено включително и от неограничената консумация на газирани напитки. Вместо това обаче, въпросната компания се опитва да внушава на служителите си, "колко вредни са историческите привилегии на бялата раса".

Според Дьо Гиньи: "Транснационалните корпорации се стремят да отговорят на потребностите на глобализираната средна класа и особено на нейния горен слой. Освен това, за тях са интересни потребностите на младите хора. Проблемът обаче е, че те придават на тези потребности откровено прогресистки характер, т.е. "младите и богатите", като цяло, са готови да вземат на работа хора от всички раси и сексуална ориентация. Това е разбираемо за младите хора, освен това е изгодно за бизнеса, защото стимулира конкуренцията на трудовия пазар. Затова бизнесът винаги е склонен да "изпреварва" законите. Само че, ескалацията на напрежението може да бъде породено от съвсем неочакван повод. В този смисъл, стремежът на големите корпорации за трансформиране на цялото европейско законодателство съобразно американските стандарти, поражда много сериозни въпроси - например, относно суверенитета на европейските държави, включително на Франция? Освен това се опасявам, че това ще ерозира наицоналните ни устои и ще създаде заплаха от по-нататъшно разцепление между "прогресивните" състоятелни потребители и работническата класа, която е по-консервативна. В хода на протестите на "жълтите жилетки" Франция можа да осъзнае цялата острота на този проблем".

Какво е обяснението за нарастващото влияние на бизнеса върху ценностната система на обществото? На първо място, държавата вече не разполага със средства да реагира на основните проблеми на нашето време. Т.нар. "зелен преход" просто не и е по джоба. Истината е, че в момента най-големите корпорации са по-силни от държавите. И гражданското общество стихийно се обръща към тях за решаването на въпросите, които доскоро бяха изключителен прерогатив на правителствата. Тази промяна е особено очевидна в цифровия сектор, където Facebook, Google и даже Apple контролират цели империи. В момента именно тези групи определят рамките на свободата на словото в западния свят, както видяхме след щурма на Капитолия от привържениците на Тръмп, когато Twitter и Facebook блокираха акаунтите на американския президент. По-късно, Facebook реагира на критиките, като създаде своеобразен "конституционен съд", който одобри действията на компанията, позволила си да блокира действащия държавен глава на САЩ. Тоест, излиза, че при липсата на стриктно регулиране от страна на държавните органи, големите корпорации могат да налагат свои собствени закони.

Впрочем, нарастващото влияние на бизнеса в сферата на етиката и ценностите се обяснява и с краха на собствените ни традиционни ключови институции (политичесите партии, синдикатите, религиите и т.н.), които организираха политическите дебати в миналото.

(Не)възможната победа на корпорациите

В същото време обаче, Ан дьо Гиньи смята, че, дори ако стане факт, победата на корпорациите ще бъде само временна. Просто, защото капитализмът се нуждае от демокрацията за да се защити от собствените си ексцесии. Тоест, бизнесът не е в състояние да организира съвместния живот и да дефинира обществените интереси. Само че днес внезапно от него започват да очакват тъкмо това. Днес бизнесът се изживява като морален стожер, без значение дали става дума за потребителите, които търсят екологично безвредни продукти, или за онези, които - търсейки смисъла на живота си - се стремят да окажат положително влияние върху обществото. Всички тези хора очакват, че техните работодатели ще бъдат привързани към ценностите и онези идеи, които самите те споделят. Очакват например, че "работата от разстояние", допълнително заличаваща границата между частния и обществения живот, ще получи своето продължение. Що се отнася до младите хора, те - както и в миналото - се стремят да следват своите идеали. И ето че, компаниите, в които работят, им предлагат "бонуси" за "добро поведение". Което води до това, че мнозина решават да се доверят на корпорациите, включително и защото не виждат друга алтернатива.

От друга страна обаче, след кризата от 2008, която нагледно демонстрира границите и крайностите на финансовия капитализъм, мнозина започнаха да се замислят, как би следвало да бъде регулирана активността на компаниите. Оттук и появата на споменатата концепция, задължаваща бизнеса да отчита социалните и екологични последици от своите действия. През последните две-три години обаче, все повече крупни корпорации смятат, че отговорността им се свежда до активната защита и прокарването на либералната политическа програма.

В САЩ например, редица богати индустриални холдинги си позволяват да заплашват, че ще бойкотират онези американски щати, чиито закони смятат за несъвместими с ценностите, защитавани от въпросните холдинги. Тази политизация на капитализма ерозира демократичния модел, превръщайки дори и елементарната покупка в политически жест. Мнозина американци например, предпочита т.нар. fast food, най-вече заради политическите идеи, които защитава тази марка. От 2020 насам, с помощта на специално приложение в Google, потребителите могат да идентифицират магазините на цветнокожи собственици така че да предпочетат именно тях. Постепенно, дори супермаркетите се превръщат в арена на политически битки. Но, както посочва в тази връзка Ан дьо Гиньи: "Струва ми се изключително опасно да превърнем дебитната си карта в избирателна бюлетина".

Истината е, че Европа е длъжна да защити собствената си култура по отношение на корпоративната отговорност. И в това впрочем, е целият смисъл на Директивата на ЕС за корпоративно отчитане на устойчивото развитие (CSRD).

В исторически план, следвайки германската ортодоксална ляво-либерална традиция, Европа винаги е акцентирала върху социалната, а не върху обществената сфера. Между другото, както посочва и Дьо Гиньи, това е особено чувствителна тема за Франция, която повече от два века, след 1789, се придържаше към модела на универсалистката интеграция, която е напълно противоположна на американския комунитарен модел. В САЩ идентичността на индивида се определя от неговат раса и сексуална ориентация. За Франция пък е традиционно разграничаването между обществената и частната сфери. Само че в съвременното общество спазването на това разграничение изглежда все по-трудно. При всички случаи, както заключава в книгата си и Ан дьо Гиньи: "не бива да позволяваме на бизнеса еднолично да налага изхода от дискусията по този въпрос".

* Българско геополитическо дружество