25
Чет, Юли
27 Нови статии

Глобалната промяна

брой 4-5 2022
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Свидетели сме на това, как старият световен ред си отива и на негово място идва новият. Такава глобална промяна се случва веднъж на сто години, когато икономическият модел, който подкрепя старата система се е изчерпал.

Подобна социално-икономическа промяна се предхожда от технологична революция, със съпътстващите я депресии и надпревара във въоръжаването. Старата структура се разпада, когато технологиите, които се използват в нея вече не стимулират икономическия растеж. Появяват се предпоставки за нов световен ред, обоснован от технологичното развитие, които дават тласък на растежа. Светът вече е навлязъл в четвъртата индустриална революция, с възникването и разпространението на новите цифрови технологии. Старите управляващи елити обаче, ревностно пазят статуквото, като пречат на въвеждането на новите технологии в управлението и икономиката. Опитвайки се да запазят господството си, те се противопоставят на зараждащата се нова управляваща класа. Поради тази причина, подобна глобална трансформация на световния икономически ред, винаги се съпровожда с катаклизми и войни. Старите управляващи елити не са в състояние да предотвратят промяната, а могат само да забавят набиращите скорост процеси на трансформация, защото тя се подчинява на обективни закони, които не са подвластни на субектите, стоящи на върха на системите за управление.  От няколко години наблюдаваме точно такива процеси, които водят към промяна на глобалната икономическа структура. В световната история това вече се е случвало, например когато в навечерието на Първата световна война, Британската империя, в желанието си да запази своята глобална хегемония, създава предпоставките за тази война. Тогава, с помощта на ресурсите на Руската империя, се ражда новият геополитически субект Германия, който поставя Великобритания в икономически неизгодна позиция и войната става неизбежна. Както е известно, тя приключва с разпадането на четири империи, а Британската тръгва по наклона на графиката на жизнения цикъл на империите, от който връщане назад няма, за да се стигне и до логичния си край, няколко десетилетия по-късно. По-голямото събитие, като резултат от социално-икономическото развитие, мотивирано от Втората световна война, е разпадането на колониалната световна икономическа система, която вече не осигурява икономически растеж.

Кризата на неолибералната система

В момента се намираме в подобна ситуация. Неолибералната икономическа система, която по същността си е глобалистка, със своите йерархични структури вече не може да осигурява непрекъснат иновационен процес, за да се поддържа растежа на световната икономика, тъй като ефективността и е редуцирана. Това дава възможност на икономики, които не се придържат строго към този икономически модел, да формират нов световен икономически ред, с много по-гъвкава структура на управление и с производствени процеси, интегрирани и взаимодействащи си в една плоскост, където държавата е обединител на интересите на различни социални групи, за повишаване на общественото благосъстояние. Най-забележителен пример за такава икономическа структура е Китай, който за последните 30 години успя да постигне постоянно висок темп на икономически растеж, изпреварващ темпа на растеж на американската икономика цели три пъти.[1] Другата много съществената разлика между либералната и азиатската (ако мога така да я нарека) икономика е ролята на банките в нейната структурна архитектура и процеса на функциониране. Всички банки в Китай са държавна собственост и работят като единна система за развитие, отпускайки финансови средства за разширяване на производството и внедряването на нови технологии. Поради тази причина само 20% от паричните потоци в САЩ достигат реалния сектор, докато в Китай почти 90% (т.е. почти всички юани, емитирани от Централната банка на КНР) се влагат за разширяване на производството и гарантират висок икономически растеж.[2] По такъв начин банковата система на Китай само подпомага индустриално доминираната китайска икономика, за разлика от американската, където банките изцяло диктуват икономическите процеси.

По подобен начин са структурирани и другите големи икономики в Азия. В Индия също се дава приоритет на обществените интереси над частните, за да се реши въпросът с повсеместно ширещата се бедност. От тази гледна точка, новият световен икономически ред е социално ориентиран, като контрапункт на класическия капитализъм, основан изключително на частния интерес. От друга страна, той не се отказва от пазарните механизми, които му осигуряват ресурси за технологично развитие за да поддържа висок икономически растеж. Икономиките на Япония и Южна Корея, макар и със своя специфика, имат подобна система на икономическо управление, основаваща на същите принципи за консолидация на обществото около целта за повишаване на общественото благосъстояние. Вече става съвсем осезаемо, че центърът на световната икономика се измества в Азия. Китай, Индия, Япония, Южна Корея и страните от Индокитай произвеждат повече стоки, отколкото САЩ и ЕС. През последните 15 години американската криптоплутокрация се опитва да запази световната си хегемония с поредица от предизвикани сътресения по периферията на конкурентите, като основната цел е възпирането възхода на Китай, но е ограничена поради несъвършенствата на вече остарялата система за управление. С финансовата криза от 2008 беше сложен край на стария технологичен ред и започна пренасочването на капитали за развитието на нанотехнологии, биоинженерство, и информационно-комуникационни технологии за изграждане на нов технологичен ред. Подходът на Китай и Запада към разпределението на паричните потоци, отпуснати от правителствата за справяне с кризата, беше коренно различен. Докато САЩ и ЕС използваха тези средства за покриване на дефицита и във финансови балони, Китай осъществи гигантски инвестиции в развитието на технологиите и повишаването на икономическия растеж.[3] Има трайна тенденция за непрекъснато повишаване на дела на азиатската икономика в глобалния Брутен вътрешен продукт (БВП). Прогнозите за икономическия растеж към 2030 са за тотален превес на азиатските над евроатлантическата икономика (виж фиг. 1). Само две западни страни са в първата десятка на света и то едната е чак на десето място.[4]

Като идеологически проект, глобализацията, която беше просто евфемизъм на американската световна хегемония, не се състоя. Тя се оказа твърде амбициозна идеология и програма за стабилен световен ред, и устойчиво развитие, контролирани само от един център. Процесът на глобализация винаги е бил дискусионен, включително по отношение на нейните  източници. Така или иначе, природата на глобализацията е многопластова, което се обяснява с информационно-технологични, екологически, икономически, финансови, културни и политически процеси. Някои от тях са естествен резултат от технологичното развитие, други са продукт на целенасочена дейност на държавни и недържавни играчи, с точно определени геополитически и икономически интереси. Като социално, информационно, технологично, екологическо и икономическо взаимодействие, глобализацията несъмнено ще продължи да съществува, но при съвсем други условия и концепции. Политическите измерения на глобализацията, начертани от идеологически съображения, за

 

Фигура 1.Десетте държави с най-голям номинален БВП през 2030

легитимирането на  трайна световна хегемония ще останат в миналото, като спомен за неуспешния опит на англосаксонския елит да овладее целия свят. Глобализмът, като идеология на едрия капитал – мултинационални компании, транснационални компании, корпорации и всякакви други форми на икономически конгломерати, които са носители на старата световна икономическа система, все повече се задъхва и не осигурява икономически растеж. Нещо повече, като синоним на глобализма, неолиберализмът е ориентиран изключително към печалбата, което доведе до влошаване на благосъстоянието на населението при една силно редуцира средна класа.

Американската културна експанзия очерта ценностната рамка  на новата интернационализация като еманация на „меката сила“, която трябваше да осигури на САЩ трайно влияние в света. Въпреки агресивната медийна политика и лъскавата холивудска продукция за популяризирането на американския начин на живот и либералните ценности, изковани от американската културна матрица, опозицията на националните култури се оказа толкова силна, че очаквания ефект не се получи. Повечето държави показаха завидна резистентност на безпрецедентната културна инвазия, провеждана повсеместно с всички инструменти от когнитивния домейн на съвременната война. Без съмнение, американското културно влияние остави трайни следи на много места по света, но не успя да победи традиционните национални култури, плод на хилядолетна история. Потвърди се тезата на Самюел Хънтингтън, че „цивилизациите са много устойчиви и трябва да минат стотици, а понякога и хиляда години, за да се променят“[5], а ние знаем, че „цивилизацията е широкото понятие на културата“.[6] Високата динамика на световните процеси, като функция на информационните технологии, може би са подвели някои стратези относно скоростта на културната трансформация, когато те са проектирали света на Pax Americana.  Така или иначе, налагането на американските национални ценности, претендиращи да имат моралното право да определят развитието на човешката цивилизация, не се състоя, защото беше неоправдано амбициозно да се търси създаването на свят с универсална култура, в който живеят цивилизационно несъвместими общности.

Войната в Украйна и следващите войни

Войната в Украйна е следствие на тази глобална трансформация. Тя е първата, но няма да бъде последната през преходния период, който ще продължи не по-малко от 5-6 години, а може и повече.  Предстоят още редица други катаклизми в икономическата, финансовата, социалната и политическата сфера, които коренно ще променят социално-икономическата система и системата за международна сигурност. Войната в Украйна е война за новия световен ред. Това е прокси война между САЩ и Русия, както и между евроатлантическата и евразийската общност. С нея се отваря   нова страница от двестагодишното съперничество между англосаксонците и Русия. Тази война е сблъсък, който ще реши съдбата на старата социално-икономическа система. Залогът в нея е много голям и за двете страни. Който изгуби войната, губи всичко! В тази война се защитават жизненоважни интереси, за които не могат да се правят компромиси. Русия няма бъдеще в еднополюсния свят, както и САЩ нямат бъдеще в многополюсния. В свят доминиран от САЩ, с всичките му политически, военни и финансови инструменти, Русия постепенно, но трайно ще бъде маргинализирана и превърната в суровинен придатък на Запада. От друга страна, ако САЩ престанат да бъдат световен хегемон, няма да имат безпрепятствен достъп до всички ресурси, във всяка една точка на света. А когато и доларът изгуби статута си на световна резервна валута те ще бъдат лишени от основният си инструмент за контрол на целия свят. Това ще доведе до влошаването на стандарта на живот на американските граждани, който досега се поддържаше с ресурси, изпомпвани от целия свят, посредством т.нар. фиатни пари. А също до изостряне на вътрешните противоречия, задълбочаващи се с всяка изминала година. Разслоението и разделението  в американското общество е много голямо и там тлеят незагаснали пожари. Достатъчно е само да си припомним какво се случи по време на движението „Black life’s matter, когато страната беше залята от безпрецедентни бунтове, довели до множество изстъпления и мародерство. Над 40 милиона души в САЩ са крайно бедни и  живеят с купони за храна.[7] Освен това, на най-ниските стъпала на социалната стълбичка стоят и 25% работещи бедни.[8] [9] Здравно неосигурените в САЩ са около 30 млн. души.[10] Въпреки огромната сума от над един трилион долара, отпусната през последните 58 години за интегрирането на афроамериканците, само 20-25% са наистина интегрирани. Останалите продължават да живеят в гетата, генериращи неграмотност, нищета и престъпност. Латиноамериканците са вече 62 млн. и  осигуряват половината прираст на населението през последните години. Делът на бялото население е паднал на 57%, което е най-ниското ниво в цялата американска история.[11] Въпреки ожесточението, с което се води войната, тя е с предизвестен край за предстоящата промяна на световния ред, ако се запази здравия разум, разбира се. Защото, ако до началото на тази война опасността от ядрен конфликт беше имагинерна, сега вече не изглежда чак толкова фантастична. Поради тези причини вероятността войната да прерасне в термоядрена става все по-голяма.

Трансформацията на социално-икономическия модел идва в момент, когато САЩ са загубили голяма част от способността си да контролират света, докато държавите и най-вече членките на БРИКС, се намират в подем, който им дава самочувствие да оспорят стария световен ред. В резултат на няколкото войни, които САЩ водиха през последните 30 години, външният дълг на страната нарасна до над 30 трилиона.[12] Сума, която практически не може да се върне и ще тежи на американската икономика. Американските бази, разположени, основно в „Римленда“ на Никълъс Спайкмън за контрол на Евразия, вече не образуват плътен кордон, след изтеглянето на армията на САЩ от Централна Азия (Афганистан). Възникна голяма празнина от Индия до Турция, в която няма американско присъствие. Очевидно е, че САЩ вече не могат да проектират сериозна военна сила в Централна Азия и Близкия Изток, което дава възможност на страните от региона да провеждат по-самостоятелна политика. Съществува известна възможност САЩ да се завърнат в Узбекистан, за да могат да контролират региона, с оглед геостратегическото място на страната, но за нея това носи по-големи рискове, отколкото ползи. Узбекистан не би могъл сам да се защити от радикалните ислямисти, които стоят на афганистанската граница, без участието на Русия, а и онези 158 000 души „гастарбайтери” - узбекистанци, на които беше разрешено пребиваване в Русия, могат винаги да бъдат върнати, ако страната смени геополитическия си курс. Китай също няма да остане много доволен, от трайно американско присъствие в „задния му двор“ и може да реши да предприеме болезнени икономически действия, ако партньорите пренебрегнат стратегическите му интереси, като лиши Узбекистан от най-големия му външнотърговски пазар.  

Наред с кинетичната война в Украйна, в света се водят още няколко други войни. Особен интерес представлява финансовата война. Тримата големи претендента за нови полюси в бъдещия многополюсен свят – Китай, Русия и Индия, започват разплащане на търговските сделки с националната си валута. Обмисля се създаването на алтернативна на долара резервна валута. Целта е да се ерозира долара, който е най-ефективния инструмент на американската хегемония. Отдавна е известно, че тази хегемония се крепи на три основни стълба: световната финансова система – МВФ, СБ и системата SWIFT; военната мощ и проекцията на сила; петродолара и контрола над петролните (енергийните) доставки. Страните, които застанаха твърдо зад Русия след интервенцията ѝ в Украйна са именно от БРИКС, плюс Иран, Венецуела, Куба, Северна Корея и Саудитска Арабия. Сред тях са доставчиците на 90% от петрола и 50% от металите в света, включително на редки и стратегически суровини за няколко високотехнологични индустрии. Саудитска Арабия и Китай започват да търгуват петрола с юани. Финализира се сделката за 10 милиарда долара между тези две страни за изграждането на нефтопреработвателен завод в Китай, който ще работи с руски петрол. Русия пуска в експлоатация Система за предаване на финансови съобщения (СПФС), която е еквивалент на SWIFT и по която ще стават разплащанията по руските сделки. Тоест, санкциите са само от страна на т.нар. „колективен Запад”. Американската геостратегия винаги е гледала на Украйна като на своеобразно свлачище, което да прекъсне връзката на Русия с Европа, за да се предотврати създаването на геополитически субект без аналог в света. Отдалечаването на Русия от Европа посредством войната в Украйна, е постигната стогодишна цел на САЩ, която ги освободи от най-големия им кошмар. Това окончателно преориентира икономиката на Русия към Азия и Латинска Америка, където живеят 2/3 от населението на Земята. След искането на Русия страните, които са подкрепили санкциите срещу нея да заплащат енергийните суровини в рубли, доларът поевтиня, тъй като е обвързан с петрола.

Европа – големият губещ?

Европейският съюз се оказа най-голямата жертва на икономическата война, която излезе извън рамките на конфликта в Украйна, придобивайки глобални размери. Прекъсването на икономическите връзки с Русия ще създаде тежка криза за общността. Русия забрани износа на зърно и минерални торове, което ще доведе до ценова криза заради намалените хранителни доставки. Тя има дял от 21% от общия износ на зърно в света, което трудно би могло да се компенсира. Някои от най-големите производители на торове планират повишаване на продукцията, но цените ще са толкова високи, че много от зърнопроизводителите няма да могат да си ги позволят. Това ще се отрази изключително тежко не само на най-бедните страни, разчитащи основно на руското и украинското зърно, но и на някои страни от ЕС, които не разполагат с достатъчни количества. Недостигът на зърно за страните от ЕС е 6-7 млн. тона годишно.[13] Цените на храните са най-високите за всички времена и се очаква да нараснат още за онези, които ще търсят алтернатива на украинската пшеница. Тази година е провалена за  украинската зърнена реколта. Украйна няма да може да пожъне есенниците и няма да може да засее пролетниците, най-малко на половината от територията си. Под въпрос е износът на украинско зърно от миналогодишната реколта, тъй като всички украински пристанища са блокирани. Опитите на Германия да ѝ окаже помощ могат да се провалят заради разликата в жп стандарта, което ще задълбочи продоволствената криза в света. А това означава глад за много страни. Гладът застрашава около десет милиона души от Азия, Африка и Европа, което е сериозна предпоставка за нова масова мигрантска вълна към Стария континент, като се очаква към него да се насочат между 7 и 9 млн. души. Като добавим към тях още 5-6 млн. украински бежанци, това ще създаде безпрецедентна логистична и хуманитарна криза. Концентрацията на толкова голям брой имигранти вероятно ще доведе и до повишаване на криминогенната обстановка. На сериозно изпитание ще бъдат подложени социалните системи на редица европейски страни и повечето от тях няма да издържат. Социалната система е най-крехката система на една държава и ако тя рухне, рухва цялата държава. Обединените англосаксонски сили използваха ситуацията около войната в Украйна и антируската медийна реторика за тотално икономическо обезкървяване на ЕС. Докато подстрекаваха европейските страни стриктно да спазват санкциите, тяхната търговия с руски въглеводороди процъфтяваше. От началото на войната САЩ и Великобритания са закупили петрол от Русия за стотици милиони долара. През това време, с умели дипломатически хватки и клиширан дискурс за евроатлантическа солидарност, САЩ принудиха ЕС да въведе пълна забрана за доставка на телекомуникационно оборудване за Русия, докато американските производители на подобни продукти продължиха търговията с инфраструктурно оборудване, завземайки пазарния дял на водещите европейски производители – Nokia и Ericsson. Така ЕС се оказа в „сандвич” между американските санкции, в които самоубийствено участва, и руските контрасанкции. Воден от нерационални и нелогични подбуди, Съюзът си направи ритуално харакири. Преди години Джордж Фридман беше казал, че „ЕС е шизофренично образувание, което няма бъдеще“ и сегашните европейски лидери постоянно го доказват[14]. Последствията за Европа от тази война ще бъдат изключително тежки. Без руските ресурси, тя няма да може да се справи. Европа е бедна на суровини, включително и на човешки ресурси. Единственият голям производител на желязна руда е Швеция. Запасите в останалите европейски страни са малки и не са достатъчни за тежката индустрия. Европа има скромни уранови залежи. Нито една страна от ЕС не е сред първите осем в света по този показател. Запасите от петрол и газ са много скромни и не покриват потребностите на европейската индустрия. Европа е бедна и на редки метали, които се използват за направа на специални стомани и във високотехнологичните производства. От тях са открити малки количества на хром, молибден, волфрам, титан, ванадий и кобалт. Европейските запаси от цветни неблагородни метали са малки или изчерпани. Ценните метали - злато и сребро, вече са изчерпани. Европейският съюз разполага с много малки запаси от „новото гориво“ – лития. От страните членки литий има само в Португалия (около 60 000 тона[15]). Климатът и почвите, особено в северната част на Европа са неблагоприятни за производство на храни. Освен това Европейският съюз е в състояние на тежка демографска катастрофа. Средният коефициент на фертилност за Съюза е 1.53, което означава, че коренното население се топи с много сериозни темпове.[16] Европейците с азиатско и африканско потекло нямат такива проблеми. Възрастовата структура на европейското население също е притеснителна.[17] При тези условия и с тези характеристики, перспективите за ЕС не са обнадеждаващи, да не кажем, че са крайно тревожни. С тази демографска структура, само след десетина години, ЕС няма да може да поддържа сегашния икономически растеж.

Заключение

През преходния период на глобалната трансформация ще бъде поставено началото на диференциацията и фрагментацията на света. Това е времето, когато ще започнат да се обособяват новите сфери на влияние. Консолидацията на цивилизационно (културно) обосновани съюзи ще очертае границите на новите сфери на влияние. Създаването на AUKUS, който е англосаксонски военнополитически съюз, е крачка в тази посока. Единият фрагмент от света ще бъде с англосаксонско ядро, около което ще гравитира цялото евроатлантическо пространство. Все още не е ясна ориентацията на източноправославните страни от Югоизточна Европа. Другият геополитически център на глобалната власт ще бъде Евразия, с поделена лидерска позиция между Русия, Китай и Индия, които ще образуват своеобразен триумвират. В перспектива, Латинска Америка ще се опита окончателно да се еманципира от англосаксонското ядро и да проектира още един полюс на глобалната сила. Все още не я ясна съдбата на Африка. Тя няма капацитет да формира отделен силов полюс, поради което е възможно да си остане суровинен донор на останалите глобални играчи.

През периода на трансформация е твърде вероятно да започне преформатиране на военно-политически, политически и икономически съюзи, които да са в синхрон с променената геополитическа среда. Споменахме вече за  AUKUS. Това е времето, през което ще се създадат паралелни международни структури на Световната банка, Международния валутен фонд, Световния съд и редица други организации, които да са алтернатива на базирания на правилата на САЩ ред (например правилата на ООН). Вече се използват алтернативните системи на GPS и SWIFT, съответно, ГЛОНАС и СПФС, което е ясен признак за края на глобализацията като идеология и политически проект. Алтернативните на световния икономически форум в Давос конференции, които се провеждат от няколко години в Китай и Индия, стават все по-популярни и все по-значими, с оглед както на нивото на участниците, така и на глобалните въпроси за бъдещето устройство на света. Оттам идват свежи идеи, предложени от експерти и политици със завиден интелектуален потенциал. Основната теза, която се застъпва и в двете конференции е, „че е дошло време да се изслушваме, да се учим един от друг и да разберем интересите на другите хора“. Посланието, което идва от Делхи е, че „десетилетията на глобализация трябваше да ни направят по-свикнали, ако не и толерантни, към различни възгледи, гледни точки, обичаи, култури и интереси.“[18]

Бележки:

*Преподавател във Военна академия „Г.С. Раковски”

 

 

[1] https://pogled.info/svetoven/sergei-glazev-takiva-sabitiya-kato-dneshnite-se-sluchvat-vednazh-na-stoletie.140888

[2] Пак там.

[3] Пак там

[4] https://money.bg/economics/7-ot-10-te-nay-golemi-ikonomiki-v-sveta-do-2030-godina-shte-badat-razvivashti-se.html

[5] Сблъсъкът на цивилизациите. Хънтигтън С.

[6] Действието и системата на света. Тиери дьо Монбриал

[7] https://sieminehn.wordpress.com/2012/02/26/1409/

[8] https://www.dw.com/bg/бедните-работещи-в-сащ/a-2592799

[9] https://www.dw.com/bg/беден-по-беден-американец/a-15387954  

[10] https://news.bg/int-politics/sasht-stranata-na-neogranichenata-pechalba-nad-choveshkoto-zdrave.html

[11] https://news.bg/world/prebroyavane-byaloto-naseleni-v-sasht-namalyava-za-parvi-pat-v-istoriyata.html

[12] https://www.investor.bg/danyci-i-biudjet/540/a/dyrjavniiat-dylg-na-sasht-nadhvyrli-30-trln-dolara-344967/

[13] https://www.globaltrademag.com/durums-share-in-the-european-wheat-imports-spikes/

[14] Джордж Фридман. Следващите сто години

[15] https://geopolitica.eu/2020/182-broy-2-2020/3173-litievata-geopolitika-kato-faktor-v-sblasaka-mezhdu-vashington-i-pekin

[16] https://www.investor.bg/evropa/334/a/koeficientyt-na-plodovitost-v-es-bavno-se-uvelichava-za-19-godini-324525/

[17] https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Структура_и_застаряване_на_населението&oldid=510179

[18] https://pogled.info/svetoven/iztochniyat-davos-tozi-svyat-se-schupi-nosete-nov.141830?fbclid=IwAR3WbNpctNBZPfpVJBp0sSEWajU4ar0GiJUZaFJL4DjFeeLXbUpbVSIFupk

Поръчай онлайн бр.3 2024