15
Съб, Юни
6 Нови статии

Островната геополитика: битката за Океания

брой 4-5 2022
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Макар да изглежда, че в момента цялото внимание на САЩ е насочено към случващото се в Украйна, истината е, че основното направление на американската външна политика продължава да е Индо-Тихоокеанския регион (ИТР), тъй като ключовата външнополитическа цел на Вашингтон след края на студената война си остава запазването на неговата глобална хегемония, а основните предизвикателства към нея са свързани именно с тази част на света.

На фона на нарастващото влияние на Китай и амбициите му за глобално лидерство, САЩ не могат да разчитат на статут на свръхдържава, ако не гарантират доминацията си в ИТР. Това обяснява и постоянното съперничество между двете суперсили за лидерство в региона, което постава повечето азиатски държави пред трудния избор: да се наредят редом с Америка срещу Китай, или пък да предпочетат съюза с него. Тоест, съперничеството между Вашингтон и Пекин в ИТР е обусловено на първо място от геополитически причини, въпреки че икономиката също играе ключова роля в него, предвид постоянния икономически растеж, демонстриран от страните от региона. Неслучайно важността на „геополитическия момент” се изтъква и в Индо-Тихоокеанската стратегия на САЩ: „Китай обединява своята икономическа, дипломатическа, военна и технологична мощ за да получи собствена сфера на влияние в Индо-Тихоокеанския регион като част от стремежа си да се превърне в най-влиятелната държава на планетата”.

За Америка, ИТР е интегрална част от евразийската „шахматна дъска” на покойния Збигнев Бжежински – именно в този регион наблюдаваме най-острото противопоставяне между Китай и САЩ и тъкмо той е една от зоните, в които американската глобална доминация е поставена под въпрос.

Както е известно, островите са изключително важен фактор в световната геополитика, в качеството им на опорни пунктове, военни бази и суверенни (или пък зависими) територии, оспорвани от големите сили. Макар че още един от бащите на геополитиката Халфорд Макиндар използва понятието „Световен остров” по отношение на Евразия и Африка, а Британските острови или Куба например, също са достатъчно големи субекти на международната политика, в настоящата статия ще се спра на функциите, ролята и значението на малките острови, която в редица случаи е достатъчно уникална, и по-конкретно на Соломоновите острови.

Мястото на Соломоновите острови

Соломоновите острови са сред онези държави в ИТР, които все още не са определили напълно позицията си в изострящия се сблъсък между САЩ и Китай. Причината за тази дилема има дълбоки исторически корени. Архипелагът с население 520 хиляди души, който е част от Океания (и по-точно от Меланезия) и обяви независимостта си от Великобритания през 1978, е силнно фрагментиран в географско и доста „пъстър” в културно отношение. Тези фактори затрудняват централизираното управление на страната и създават множество проблеми, включително липсата на съзнание за единна политическа общност сред населението и фактическата невъзможност на жителите на по-отдалечените острови да участват в политическия живот. Освен това, през 1998 архипелагът беше обхванат от гражданска война, причина за която бе етническият конфликт между жителите на остров Гуадалканал (където се намира и централното правителство) и преселниците от съседния остров Малаита. В хода на сблъсъците местното население създаде т.нар. „Освободително движение Исатабу” (IFM), което принуди голяма част от мигрантите да напуснат Гуадалканал. Останалата част пък създаде организацията „Малаитски орли” с цел да се защити от набезите на IFM.

Тук е мястото да отбележа, че важна роля в конфликта изиграха Австралия и Нова Зеландия, които през 2003 изпратиха свои военни части на Соломоновите острови под предлог, че правителството не е в състояние да гарантира стабилността в страната и тя може да се превърне в бойно поле на различни престъпни и терористични организации. Оглавената от Австралия Регионална мисия за оказване на помощ на Соломоновите острови (RAMSI) остана в страната до 2017. През този период Канбера подписа споразумение за сигурност с правителството в Хониара. В крайна сметка, военната интервенция действително помогна за възстановяването на реда в архипелага, но не премахна вътрешните противоречия, които просто бяха временно „замразени”.

Конфликтът експлодира наново в края на ноември 2021, когато започнаха мирни протести, бързо прераснали в сблъсъци между участниците в тях (предимно граждани на провинция Малаита) с полицията и правителствените сили, което доведе до гибелта на няколко души, а парламентът на страната беше подпален.

В основата на сблъсъците бяха поредните разногласия между централната власт и жителите на Малаита: през 2019 правителството на Островите реши да установи дипломатически отношения с Китай, прекъсвайки десетилетните официални отношения с частично признатия Тайван, който се смята от Пекин за негова провинция, макар че на практика е независим. Това решение провокира силното недоволство на жителите на Малаита, чиито лидер обвини премиера на Соломоновите острови Манасе Согеваре, че иска да обвърже страната с Китай. В тази връзка ще напомня, че както Тайван, така и Китай (от средата на 2000-те насам) оказват финансова подкрепа на региона, именно с цел да получат дипломатическо признание. Ръководството и жителите на провинция Малаита изначално бяха на страната на Тайпе, докато централното правителство в крайна сметка реши да предпочете Пекин. Така възникна парадоксалната ситуация една от провинциите да продължава да подкрепя Тайван (и САЩ) и тъкмо тези разногласия, наред с решението на управляващите да забранят провеждането на референдум за независимостта на Малаита, плюс ръста на бедността и безработицата, доведоха до сблъсъците през 2021 в хода на които бунтовниците щурмуваха резиденията на министър председателя и подпалиха сградата на парламента. Както е известно, те бяха потушени с помощта на повиканите ота правителството на Соломоновите острови регионални миротворчески части от Австралия, Нова Зеландия, Фиджи и Нова Гвинея. Впрочем, според американския анализатор Бен Нортън, безредиците в столицата Хониара през ноември 2021, чиято основна мишена беше китайския квартал в столицата (където загинаха четирима души) са били опит за смяна на управляващия режим от страна на САЩ и Австралия.

Лидерите на Малаита се обявиха против миротворческата мисия, начело с Австралия, тъй като според тях, тя на практика ще укрепи позициите на "силно корумпирания и крайно непопулярен лидер на страната". На свой ред, през декември 2021, премиерът Согаваре обвини участниците в безредиците, че са "агенти на Тайван" и обяви, че Китай ще изпрати на островите шестима полицейски инструктури, които да обучават местната полиция.

Тоест, същността на дилемата на Соломоновите острови е, че тази държава на практика е поделена на две сфери на влияние, подобно на Германия, Корея или Виетнам по време на студената война. Едната сфера (централното правителство) е в орбитата на комунистически Китай, а другата (провинция Малаита) – в тази на Тайван, който се подкрепя от САЩ и Австралия. И макар че засега китайците надделяват в тази геополитическа битка, не бива да се изключва, че жителите на Малаита могат да започнат нова гражданска война. И тъкмо поради това е прибързано да се твърди, че островната държава окончателно е решила дилемата „да действа съвместно с американците срещу Китай, или пък да предпочете съюза с него”.

Рамковото споразумение с Китай

Очевидно, архипелагът се превръща в поредното бойно поле в глобалната схватка между САЩ и Китай. Въпреки предимството на Пекин в дипломатическата борба за островите, ще бъде най-малкото прибързано да се твърди за пореден китайски успех в региона, защото Соломоновите острови са твърде специфична държава с огромен брой вътрешни противоречия и проблеми, които впоследствие могат много сериозно да повлияят върху резултата от американско-китайското съперничество за лидерство в ИТР. В този смисъл, посещението, в края на април 2022 на координатора за връзките със страните от ИТР в Държавния департамент Кърт Кембъл в страната не целеше просто да потвърди, че „партньорството с Вашингтон гарантира просперитета, сигурността и мира на островите в Тихия океан, и в ИТР, като цяло”.

Ще припомня, че на 19 април говорителят на китайското Външно министерство Ван Вънбин съобщи, че страната му е подписала всеобхватен договор за сигурност със Соломоновите острови. Естествено, споразумението, което би трябвало да помогне на островната държава да се справи с тормозещия я политически хаос, нямаше как да не разтревожи САЩ и Австралия, тъй като евентуалната поява на военен плацдарм на Китай в южната част на Тихия океан застрашава интереiите на редица страни от региона, включително техните собствени. Макар че съдържанието на договора се пази в тайна, според появили се в медиите сведения, той ще позволи на китайските военни кораби да акостират в архипелага, а китайската полиция ще може – по искане на правителството – да подкрепи усилията му за поддържане на реда.

Твърди се също, че Рамковото споразумение между Соломоновите острови и Китай предвижда подготовката от китайски инструктори на местните сили за сигурност и полицията, включително за гарантиране сигурността на спортните обекти по време на Тихоокеанските игри през 2023, които ще се проведат там. Ще припомня, че китайците изградиха на островите редица спортни съоръжения, които ще бъдат използвани и по време на игрите.

Именно поради това, непосредствено след неуспешния опит на Австралия да убеди управляващите на Соломоновите острони да се откажат от споразумението за сигурност с Китай, там се появиха високопоставени американски представители, начело с Кърт Кембъл, чиято основна задача беше да убедят властите в Хониара да предпочетат Вашингтон пред Пекин.

Предвид досегашната политика на САЩ към Соломоновите острови обаче, изглежда много съмнително, че те ще успеят да постигнат целта си. Вашингтон дълги години не отделяше особено внимание на архипелата, всъщност американците на практика не присъстваха там, тъй като бяха ангажирани с други глобални проблеми и предпочитаха да оставят регионалната политика на съюзника си Австралия.

В дългосрочна перспектива обаче, фактът че американската делегация се срещна с представители на всички политически сили на островите, включително опозиционните, би могло да способства за промяната на ситуацията. В крайна сметка, рано или късно властта в Хониара може да се промени, което би било от полза за САЩ. Ще припомня, че по време на посещението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Тихоокеанския регион през февруари 2021, той съобщи, че Вашингтон възнамерява да възстанови посолството си в Хониара, закрито през 1993, като целта е да попречи на Китай "да установи постоянно присъствие" на Соломоновите острови (за разлика от американците, китайците разполагат с внушителна дипломатическа мисия в страната).

Най-важното обаче е, че Соломоновите острови изпитват остра нужда от инвестиции в инфраструктурата си и, според мнозина, именно обещанието на Пекин да отпусне финансова помощ, под формата на заем от 500 млн. долара, е накарало правителството на страната да се откаже от отношенията с Тайван, за сметка на тези с Китай.

Тоест, поне за момента, китайците значително изпреварват американците в геополитическата битка за Соломоновите острови. Което, разбира се, не означава, че Вашингтон не е в състояние бързо да навакса изоставането, ако активизира политиката си в региона и започне да му оказва финансова и икономическа помош. Проблемът е, че времето за това не е много.

Според американските експерти, Рамковото споразумение с Китай ще позволи на Китай да установи значително военно присъствие на Соломоновите острови, а продължаващите там безредици биха могли да послужат като повод за китайска военна намеса. Освен това, ако споразумението действително стане факт, китайските военноморски кораби ще могат редовно да посещават островите и да попълват там запасите си.

На свой ред, новозеландският премиер Джасинда Ардън квалифицира възможността за подписване на споразумение между Хониара и Пекин като изключително тревожна.

Според експертите от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон: "Няма никакво съмнение, че появата на Рамковото споразумение е горчиво хапче за всички онези играчи, които в последно време работиха съвместно за да противодействат на разширяващото се влияние на Китай в Тихоокеанския регион. Трудно е да избегнем усещането, че този повишен интерес към региона се прояви твърде късно. Сред примерите за него бе създаването през 2021 на алианса за сигурност AUKUS между Великобритания, САЩ и Австралия, както и Индо-Тихоокеанската стратегия на Вашингтон, лансирана от администрацията на Байдън през февруари 2022. Сега обаче, редица анализатори призовават за тотална ревизия на тази стратегия по отношение на Соломоновите острови и особено по отношение на правителството на премиера Согаваре".

Австралия и САЩ разглеждат споразумението, но най-вече очерталото се сближаване между Пекин и Хониара, като очевидна заплаха за доминацията си в южната част на Тихия океан. Според президента на австралийския Колеж за национална сигурност Рори Меткалф, споразумението с правителството на Соломоновите острови ще осигури на китайците безпрецедентен достъп до една територия, разположена в непосредствена близост до Австралия: "документът отваря вратата за китайското военно присъствие на архипелага и позволява на Пекин да използва сила, когато сметне за нужно".

На срещата си с премиера на страната Манасе Согаваре водената от Кембъл делегация, в която влизаше и помощникът на държавния секретар по въпросите на Източна Азия и Тихия океан Даниел Критенбринк, се опита да добие по-детайлна представа за споразумението, както и да убеди правителството да не разчита на китайските услуги в сферата на сигурността, използвайки за целта и зле прикрити заплахи.

Всъщност, „Рамковото споразумение” от шест точки, което породи толкова коментари в западните медии, съдържа доста неясни формулировки. В САЩ, Австралия и Нова Зеландия смятат, че то ще позволи на Китай да осъществява мащабни и разнообразни военни и разузнавателни операции, а също да участва активно в поддържането на реда на Соломоновите острови, разполагайки там своя полиция, военни и други сили. Твърди се, че суверенитетът на архипелага вероятно ще бъде защитен посредством детайлизирани пълномощия, контролиращи китайската намеса, като например издаването на отделно разрешение за всяко посещение на кораби на китайските ВМС. Въпреки това, присъствието в споразумението на твърдението, че двете страни имат право да действат „в съответствие със собствените си потребности”, засилва опасенията относно това, какво би могло да се случи, ако то наистина влезе в сила. Освен това, споразумението ще гарантира на целия китайски персонал на островите „правна и съдебна неприкосновеност”, а въпросът за разходите по издръжката му ще се решава „в хода на приятелските консултации между двете страни”.

Впрочем, още в края на март 2022, правителствота на Соломоновите острови официално призна, че се стреми да „разшири сътрудничеството в сферата на сигурността с по-голям брой партньори”. Тогава то обяви, че Рамковото споразумение с Китай все още не е подписано, но управляващите са твърдо решени да сторят това, въпреки нарастващия външен натиск. Междувременно, в края на май, Китай подписа договор за сътрудничество в икономическата, техническа и култура сфери и с правителството на друга държава от Океания – Самоа.

Австралийските интереси

За разлика от интересите на САЩ в региона, които са очевидни на фона на сблъсъка им  с Китай за глобално лидерство, ситуацията с Австралия, която няма подобни претенции, е по-различна. Още през 2017 Канбера постигна споразумение в сферата на сигурността със Соломоновите острови, затова и подписването на подобно споразумение с китайците породи сериозно разочарование в Австралия. Нещо повече, лидерите на доскоро опозиционната Лейбъристка партия определиха случилото се като „най-големия провал” на австралийската външна политика в Тихоокеанския регион от Втората световна война насам”. Разбира се, споразумението тревожи Канбера, защото – според нея – може да ерозира стабилността в региона. Което е разбираемо, тъй като става дума за потенциално китайско военно присъствие само на 1600 км от бреговете на Австралия.

Не бива да забравяме и, че през 2021 Австралия, САЩ и Великобритания формираха военно-политическия квазиалинс AUKUS, целящ именно сдържането на Китай в региона. Сред доказателствата за сложните отношения между Пекин и Канбера е отказът на Австралия от почти всички съвместни проекти през последните няколко години.

Друга причина за тревога в Австралия е опасението, че споразумението между Китай и Соломоновите острови може да провокира нова вълна на нестабилност в страната, включително масови протести на жителите на остров Малаита, които са традиционно антикитайски настроени. Което пък би могло да предизвика поредната австралийска намеса във вътрешния конфликт на островите.

Освен това, Соломоновите острови са икономически партньор на Австралия и изключително важна стратегическа точка, защото оттук минават морските маршрути, свързващи източното крайбрежие на Австралия с Азия. Ето защо, Канбера е силно притеснена от перспективата да влоши отношенията си с тази страна.

Въпросът за Рамковото споразумение се превърна в ключова тема и в предизборните дебати в Австралия (изборите за парламент се проведоха на 21 май и бяха спечелени от опозиционната Лейбъристка партия, чиито лидер Антъни Албанезе стана новия премиер на страната), в хода на които опозиционните лидери обвиниха премиера Скот Морисън, че политиката му в сферата на климатичните промени и съкращаването на чуждестранната помощ, особено тази за Соломоновите острови, са ерозирали австралийското влияние в региона и са улеснили проникването на Китай. Както е известно, правителството на Морисън широко използваше тезата за "общото тихоокеанско семейство" за да демонстрира наличието на дълбоки и трайни връзки между традиционните тихоокеански субекти, изключвайки (макар и неявно) Китай от тази общност. Очевидно обаче, тази стратегия не се оказа успешна.

Според данните, които австралийските и американски медии, цитират, опирайки се на източници от разузнавателните служби на Австралия, Пекин ще може да изпраща на островите полиция и дори военни части с цел "оказване на подкрепа за гарантиране на обществения ред", а китайските военни кораби ще могат да използват местни пристанища, което - както се опасяват в Канбера - в крайна сметка ще доведе до появата на постоянна китайска военна база в зоната на архипелага.

В отговор австралийският премиер Скот Морисън декларира, че "Ние няма да допуснем китайски военни бази в нашия регион и буквално пред прага ни". Той определи това като "червена линия" както за своето правителство, така и за Вашингтон. На свой ред, американският посланик в Австралия, който посети през април Хониара, заяви, че правителството му "изпитва сериозна загриженост и ще реагира по подходящия начин" на всяко "постоянно военно присъствие или създаване на военни обекти" от страна на Китай.

Впрочем, влиятелният австралийски икономист и медиен магнат Дейвид Люелин Смит отиде още по-далеч, като директно призова Канбера да предприеме мерки за свалянето на правителството на Соломоновите острови. Според него, Австралия следва или "да дестабилизира политически страната, използвайки всички подходящи за това средства, или да бомбардира Хониара, защото "димящия кратер на север от страната ни е за предпочитане пред появата на въоръжения китайски сатрап, който може да сложи край на свободна Австралия".

В същото време обаче, нито Люелин Смит, нито Морисън, нито който и да било друг австралийски или американски политик не обясняват, как точно хипотетичната китайска военна база на Соломоновите острови ще застраши "свободата на Австралия". Тук е мястото да припомня, че австралийската армия на практика присъства на островите в течение на повече от десет години, в състава на миротворческата мисия, замислена първоначално като "полицейска сделка" със сепаратистите от провинция Малаита. Както вече споменах, Регионалната мисия в помощ на Соломоновите острови (RAMSI) стартира през 2003 и приклочи официално чак през 2017, макар че последните австралийски части напуснаха архипелага през 2013.

Според австралийските медии, тази нервна реакция се дължи на факта, че: "Австралия не може да позволи подобна сделка да се реализира. Ако е необходимо, Канбери следва да организира военна интервенция за да смени режима в Хониара. Ако на островите бъде създадена китайска военноморска база, това на практика ще постави под въпрос нашия сувернитет и демокрация. В момента сме свидетели на своеобразна "Карибска криза" за Австралия. Това е нашата червена линия, която китайците в никакъв случай не бива да пресичат". Впрочем, Външното министерство в Пекин категорично отхвърля всички твърдения че Китай възнамерява да установи постоянно военно присъствие в архипелага, изтъквайки, че "сътрудничеството в сферата на сигурността между Китай и Соломоновите острови, които са две суверенни държави, е в пълно съответствие с международното право и обичайната международна практика" и не е насочено срещу която и да било трета страна. На свой ред, по време на срещата си с американската делегация в края на април, премиерът Согаваре също потвърди, че споразумението не включва създаването на китайска военна база или дългосрочно китайско военно присъствие. Истината е, че малката островна държава просто се опитва да лавира между интересите на големите играчи. Както посочва в тази връзка доцентът от Центъра за изследвания на тихоокеанските острови към Хавайския университет Тарсисиус Кабатоулака (който е роден на Соломоновите острови): "Китай е играч, който не може да бъде изолиран от региона. Задачата на островните държави в Тихия окена е да поддържат такива отношения както с Китай, така и със западните държави, които да са им от полза и да гарантират, че интересите им няма да бъдат игнорирани от големите играчи".

Заключение

В интервю за NBC News новозеландският професор по политология Ан-Мери Брейди от Кентърбърийския университет в Крайстчърч посочва, че: "реалната причина, поради която Рамковото споразумение между Соломоновите острови и Китай безпокои толкова САЩ е, че то цели да противодейства на стратегията за сдържане на Китай, която Вашингон реализира в Индо-Тихоокеанския регион. Специално внимание в случая заслужава неявно възприетата презумпция, в рамките на въпросната стратегия, според която САЩ имат пълното право да "сдържат" когото си поискат, докато обектите на "сдържането" нямат дори правото да се опитват да попречат на това.

Факт е, че Соломоновите острова са разположени в непосредствена близост до основните морски маршрути, свързващи САЩ и Австралия и продължаващи към Азия.

През архипелага минават най-важните в морски и комуникационни маршрути в региона, затова в Канбера смятат, че евентуалното им поставяне под контрола на "враждебна" държава (за каквато очевидно се смята Китай) би застрашило обранителната способност на Австралия.

Именно по тази причина, впрочем, островите се превръщат и в едно от основните бойни полета на Тихоокеанския фронт на Втората световна война. Както е известно, в сраженията с японците за остров Гуадалканал загиват хиляди американски войници.

Както изглежда, в рамките на т.нар. "международен ред, основаващ се правила", който Вашингтон и съюзниците му се опитват да наложат на останалите, само те ще могат да претендират за суверенитет и права. В този, базиращ се на откровения морален релативизъм, модел превръщането на Соломоновите острови във фактически протекторат на Австралия ще означава, че те са избрали "свободата", докато подписването на пакт за сигурност с Пекин се тълкува не само като загуба на въпросната "свобода", но и като директна заплаха за суверенитета на Канбера.

 

*Българско геополитическо дружество

Поръчай онлайн бр.3 2024