22
Чет, Фев
26 Нови статии

Войната и дипломацията в арсенала на архитектите на новия световен ред

брой 1 2022
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Новия световен ред: между "дипломацията" на оръжието и "оръжието" на дипломацията, Сборник статии, 259 стр. "Еър Груп 2000", София, 2021

В самото начало на 1918, когато по фронтовете на Европа все още бушуват кървавите сражения на Първата световна война, американският президент Удроу Уилсън представя пред двете камари на американския Конгрес своя план, съдържащ 14 точки. Този план определя военните цели на САЩ в Европа и в Близкия Изток. Тогава за пръв път прозвучава понятието „нов световен ред“, в който, според представите на неговия създател, всички държави след войната трябва да прегърнат новите правила за поведение – да уважават правото на самоопределение на народите, да бъде изоставена тайната дипломация, да могат да търгуват свободно помежду си, а всички спорни въпроси да се решават от Обществото на народите. Разбира се, главната роля в тази глобална международна трансформация е отредена на САЩ, които в този период ревизират политиката си на изолационизъм. На планът „светът да бъде направен безопасен за демокрацията“ не е съдено да се реализира до голяма степен и поради противопоставянето на Великобритания, която е все още световната колониална сила № 1 и смята, че лидерското място ѝ се полага по право.

Понятието "нов световен ред"

Понятието „нов световен ред“ обаче се оказва атрактивно за политическа употреба и периодично се появява в речите на високопоставените държавни фигури на т. нар. Световни сили по едни или друг повод. Неговият активен втори живот е свързан с речите на 41-вия американски президент Джордж Уокър Буш, който след падането на Берлинската стена се опитва да изрази визията си за новата епоха В нея САЩ трябва имат решаващата роля, а на неолибералните ценности е отредено да се превърнат в глобални. Може би най-известна е речта на Буш пред Конгреса от 11 септември 1990, в навечерието на войната в Персийския залив. Той казва: „Независимо от утежняващите обстоятелства, кризата в Персийския залив разкрива пред нас рядката възможност за такъв развой на събитията, който да ни изведе до епоха на единение. От този труден момент би могло да произтече осъществяването на нашата цел за нов световен ред“. В последвалите десетилетия много политици се опитват да формулират своите идеи за новия световен ред, всеки от тях поставяйки страната си в неговия център. В същото време за милиони хора от всички страни новият световен ред във вида, в който им се предлага от световните лидери, е символ на тоталния контрол, нещо като материализирания кошмар, описан от  Джордж Оруел в антиутопията „1984“.

В началото на третото десетилетие на ХХІ век човечеството отново е изправено пред трудни избори. Изминалите три десетилетия след падането на Берлинската стена показаха, че розовите очила, през които милиони хора през 90-те години на миналия век гледаха на бъдещето, вероятно са били дефектни. Изпод отломките на познатия дотогава двуполюсен свят започнаха да се надигат все по-объркани възли от студени и горещи конфликти, временни примирия, странни политически съюзи, локални войни и несекващи опити да се наложи все този нов световен ред. Днес се налага да калкулираме много неизвестни и да се опитваме да предвидим повече заплахи, идващи от най-неочаквани посоки. Либерално-хуманистичният сценарий, по който беше замислено да се преструктурира земния глобус, изглежда все по-нереалистичен. Несигурността става неизменен елемент от живота както на отделния човек, така и на уж добре устроени и неуязвими държави. Именно затова се налага да се вгледаме критично в идеята за този нов световен ред и да си отговорим каква е истинската ѝ същност.

Дори ако някои геополитически процеси днес ни изглеждат подобни на осъществили се трансформации от други времена и други исторически периоди, това не дава верния ключ за разбиране на случващото се в момента. Всяка епоха прибавя допълнителни елементи, които променят общата картина. Затова и изводите от сценариите за налагане на нов световен ред в миналото може да са подвеждащи. Днешният свят е много по-обвързан в информационните, икономическите, военните и културните си измерения. Вече ги няма онези непреодолими технологични пропасти, които позволяват една сила да превърне индустриалното или военно-морското си превъзходство в средство за налагане и на териториалните и политическите си претенции над останалия свят. Същевременно са много повече и пътищата и средствата за противопоставяне на всеки, който се домогва до мястото на световен лидер.  Днес за завоюване на сфери на влияние не са достатъчни нито само грубата сила, нито пък само умелата дипломация.

Екзистенциалните ребуси, пред които сме изправени днес, не са по-малко сложни от онези, които човечеството се налагаше да решава през миналия век. Ядрената война продължава да е висящия над всички ни Дамоклев меч. Но освен нея се появяват и други, може би по-несмъртоносни на пръв поглед, но имащи потенциал да променят из основи живота ни. Не е само световната пандемия от Covid-19 или социално-политическите неравенства между държавите и вътре в тях. Все още нямаме решение за климатичните промени или безогледната експлоатация на ограничените земни ресурси. Част от тези предизвикателства са осъзнати, но липсва съгласие, а може би и знание как да бъдат решени. Други, като тероризмът и оръжейната надпревара, са видими и решими, но са подценявани, защото се приемат като елемент от правилата, а може би и цената за налагането на този нов световен ред.

Оръжието или дипломацията?

Какъв е дълбокият смисъл на понятието „нов световен ред“ и кой ще свири първата цигулки при неговото установяване, ако това е възможно – оръжието или дипломацията? Това е главният въпрос, който обединява авторите в сборника, озаглавен „Новият световен ред – между „дипломацията“ на оръжието и „оръжието“ на дипломацията“. Той не страда от високомерни амбиции да даде изчерпателни отговори на съдбоносните въпроси, които ще стоят пред нас през следващите години. В същото време представлява интересен калейдоскоп от различни гледни точки на висококвалифицирани и уважавани специалисти в различни области – дипломати от кариерата, кадрови военни, историци, икономисти, политолози, специалисти в областта на геополитиката, медиите и комуникациите, на изкуствения интелект.

Анализите в книгата са групирани в три раздела. Първият поставя ударението върху трудния баланс между мира и войната в съвременния свят. Той разглежда сложния пъзел от фактори, чието съчетание може да промени за броени дни и дори часове света, какъвто го познаваме и с какъвто сме свикнали до момента. Какво ще замени установените съотношения на силите и взаимното париране на амбициите за световно господство, постигнато след Втората световна война; дипломацията ли е продължение на войната или обратното – заплахата от военни действия е „пистолетът в джоба“, без който съвременната дипломация не е нищо повече от куртоазия; какво е хибридната международна политика и в състояние ли са технологиите да изместят човешкия фактор при вземането на съдбоносните решения; какви са перспективите пред държавите, които не свирят първа цигулка при планирането на новия световен ред – това са част от въпросите дискутирани тук.

Втората част в книгата дискутира проблемите за бъдещето на войните и дали за Студената война трябва да се мисли само в минало време, за ролята на военното разузнаване във външната политика и за мястото на частните армии върху развитието на военните конфликти, както и за това, съществуват ли ефективни средства за международен контрол върху оръжията.

Третият раздел в сборника разглежда глобалните аспекти на новия световен ред. Тук се анализират интересни и на пръв поглед косвено свързани с основния акцент на книгата теми, които разкриват неочаквани и важни измерения на новата геополитическа аритектура. Такива са влиянието на пандемиите от рода на Covid-19 върху съотношението на силите между съперничещите си за планетарно влияние държави, значението на подходите за контрол върху населението при установяването на новия световен ред, ролята на медиите, на киберпространството и на скритите йерархични структура върху възможностите за въздействие в глобален план.

Предлаганите анализи имат това предимство, че създават многомерна картина на трансформиращата се пред очите ни глобална карта и всеки от тях заостря вниманието към един елемент от пъзела. Той може невинаги да изглежда ключов, но прави картината по-нюансирана, по-цветна и по-реалистична. В крайна сметка никой от нас не притежава магическо кристално кълбо и не е в състояние да формулира неопровержими предсказания, но може да очертае незначителната на пръв поглед подробност, която е в състояние да преобърне всичко, както в поговорката за малкото камъче и колата.

Книгата „Новият световен ред“ е продукт на съвместните усилия на три организации –  Конфедерацията на обществените организации от сигурността и отбраната, Балканския институт за стратегически прогнози и управление на риска и Института за икономика и международни отношения. Тя ще е полезна както за студентите, преподавателите и учените, които изучават геополитическите и военно-стратегическите измерения на обществените трансформации, така и за тези, на които се налага да вземат сложни и трудни решения, засягащи големи групи от хора, и зависещи от съчетанието на много фактори.

Но може би най-дълбокият и важен принос на книгата „Новият световен ред“ е в осмислянето на днешните конфликти и геополитически противостояния с надеждата, че поуките от миналото и настоящето е възможно поне малко да променят бъдещето. И дано да е към по-добро.

 

* Институт по философия и социология на БАН

 

Поръчай онлайн бр.1 2024