Д-р Самир САРАН: Индия се стреми към един наистина многополюсен свят

Д-р Самир Саран е куратор на, провеждащата се ежегодно в Ню Делхи международна конференция Raisina Dialogue, която е най-авторитетния форум в Индия по проблемите на геополитиката и икономиката, а също председател на CyFy – годишна коференция по киберсигурност и управление на Интернет в страната. Освен това е член на Южноазиатския консултативен борд на Световния икономически форум в Давос и директор на Центъра за мир и сигурност на Полицейския университет Сардар Пател в индийския град Йодпур. Д-р Саран има богат практически опит в частния бизнес и е член на съвета за регулация на отношенията между държавата и бизнеса в Индия.

Интервюто с д-р Самир Саран публикуваме с любезното съдействие на „Еurasia Daily”.

• Редица бивши западни лидери, които взеха участие в ръководения от вас форум Raisina Dialogue 2020, коментираха възможностите за създаване на алианс против Русия, Иран и Китай, призовавайки Индия да стане част от него. Каква е индийската позиция по въпроса за противопоставянето между Запада и евразийските държави?
• От това, което казаха лидерите на някои държави по време на откриването и сесиите на международния форум Raisina Dialogue става ясно че в рамките на традиционния западен алианс е налице сериозна загриженост и дори тревога както във връзка с възхода на Китай, така и на нарастващото влияние на Русия на международната сцена. В същото време, те са разтревожени от тенденцията за разпадане на блоковете по целия свят. Освен това, западните лидери споделят обща загриженост от изместването на геополитическа мощ от Запада към Изтока.

Що се отнася до Индия, тя гледа на света по един по-различен начин. Индия има своя собствена визия за света, основаваща се на нейното географско положение. Разбира се, наясно сме с проблемите, породени от възхода на Азия. При това става дума за един комплексен подем, който – от една страна, поражда известна нежелателна динамика, но от друга – създава прекрасни възможности. Затова Индия маневрира – ние се стремим да решаваме проблемите, да гарантираме благосъстоянието на своите граждани и да разкрием пред тях нови възможности.

От тази гледна точка, както отбеляза и индийският външен министър Субрахманям Джайшанкар, страната ни седва да намери пътя към изграждане на здрави, стабилни и мирни отношения с Китай. Това е изключително важно, защото имаме обща граница, която е дълга няколко хиляди километра, развиваме се заедно и имаме много сериозни икономически възможности, но в същото време между нас има и определени разногласия. И трябва да проявим зрялост за да ги преодолеем.

От друга страна, отношенията между Индия и Русия имат дългосрочен и стратегически характер. Надяваме се, че през ХХI век Индия ще се превърне в един от най-близките партньори на Русия. Вярваме, че със съвместни усилия двете страни ще съумеят да изградят стабилен евразийски суперконтинент, където Русия ще действа като отговорен играч, чието поведение не може да се определя от нечий външен натиск. Така че ролята на Индия във всичко това не е да направи избор между едни или друг играч, нито да опреде.я кой от тях е добър или лош. Ние ще действаме сдържано и ще сдържаме останалите!

• Напоследък вниманието на мнозина както в Азия, така и в света, е насочено към развитието на ситуацията с Иран. Ясно е, че САЩ ще усилват натиска си срещу тази страна и ще настояват пред своите партньори да прекратят икономическото сътрудничество и търговията с Техеран. Как ще действа Индия? Дали ще се опита да съхрани връзките си с Иран или все пак ще се ориентира към ограничаване или дори прекратяване на сътрудничеството с него?
• Индия е обезпокоена от това развитие. За това спомена на форума Raisina Dialogue 2020 и нашият външен министър. Взаимоотношенията между Индия и Иран са взаимоотношения между две цивилизации. Днес има много иранци, свързани с индийците, както и много индийци, свързани с иранците – в нашата страна споделяме култура, идентичност, религия, търговия. Отношенията между Индия и Иран са нещо повече от просто отношения между две правителства. Става дума за многовековни връзкиq които едва ли могат да бъдат прекъснати от някакво международно решение или от международното право. Това е едната страна на въпроса.

Дали Индия ще мисли, как да се справи със ситуацията и, дали да се подчини на международните решения? Да, ние винаги го правим. Индия ще приеме всеки процес или санкции, ако те бъдат инициирани от ООН. Не смятаме, че ако Иран се сдобие с ядрено оръжие, това ще е от полза за света. От наша гледна точка, Иран не бива да се превръща в ядрена държава и всички трябва да работим за да не го допуснем. Това обаче не означава, че следва да подкрепяме очевидно ирационални решения, които могат да доведат до лоши последици за региона.

Ще разговаряме с американците, ще говорим и с иранците, като се надяваме, че двете страни ще намерят път към подновяване на диалога. Смятам, че американците следва да осъзнаят, че иранските интереси трябва да бъдат отчитани. На свой ред, иранците следва да разберат, че се налага да създадат нов модел на взаимодействие със света. Мисля, че и двете страни трябва да преосмислят подхода си една към друга за да бъде избегнат конфликтът. Няма никакво съмнение, че и двете направиха много погрешни стъпки. Лесно е да бъде обвинявана едната или другата, но съм убеден, че сега не е време за това. Днес трябва да бъде намерен нов метод за постигането на мира. Индия може да изиграе определена роля в това отношение, но основните играчи по този въпрос, все пак са САЩ и Иран.

• Когато коментираме политиката на Индия, няма как да пропуснем конфликта с Пакистан. Наскоро отново станахме свидетели на изостряне на ситуацията на границата. Доколко контролируема е ситуацията? Можем ли да очакваме, че двете страни, дори ако не постигнат някакво споразумение, поне ще спазват правилата на играта? Какво развитие по този конфликт може да се очаква в близко бъдеще?
• Налице е конфликт заради неопределеността на границите и той едва ли ще изчезне, докато граничният спор не бъде разрешен. Проблемът е, че ескалацията на този конфликт вече стана причина за няколко войни – през 1948, 1965, 1971 и 1999. Освен това сме свидетели на сериозни епизодични сражения с използване на тежка артилерия.

Що се отнася до вероятността ситуацията да се влоши конкретно през този период, не мисля, че ще станем свидетели на нова ескалация. Между нас, т.е. между Индия и Пакистан, съществува своеобразен неписан кодекс на поведение – а именно, как не бива да се държиш, и Пакистан доста успешно го спазва.

Всъщност, истината е, че Пакистан се намира в твърде мрачна ситуация – политическото му система е много чувствителна, а икономиката му е по-малка дори от тази на Бангладеш. По западните му граници тлее конфликт, освено това има проблеми със собствените си провинции, затова е вероятно Исламабад да продължи да използва индийския фактор за да отклонява вниманието от вътрешните си проблеми. Това обаче не означава, че пакистанците са настроени да започнат война с нас. Според мен, не бива да очакваме скорошно разрешаване на конфликта. Ще продължат нискоинтензивните сблъсъци и несиметричните операции от пакистанска страна, които ще провокират определен отговор от страна на Индия, както и реакцията на международната общност.

Що се отнася до постигането на дългосрочно решение, това е изключително важен въпрос. Защото, ако съумеем да постигнем дългосрочно решение на проблемите със съседите, това ще доведе до разширяване на икономическия просперитет и ръст на търговията. Всеки ще спечели при подобно развитие. Делхи е рационален играч и иска мир с Исламабад. Стремим се да бъдем добър съсед на Пакистан. Издадохме медицински визи на хиляди пакистанци за да могат да се лекуват в Индия. Искаме да търгуваме с Пакистан. Искаме да развиваме енергийното сътрудничество с тази страна. Създадохме неоходимите предпоставки за това, включително условия за сътрудничество между бизнес-общностите на двете държави, но Пакистан не приема това, а властите в Исламабад блокират движението на хора и стоки. Освен това продължават да блокират и движението на услуги. Защо го правят? Очевидно във взаимоотношенията с Индия е налице определен ирационален фактор и пакистанците следва сами да решат този проблем.

Пакистан е асиметрична държава, тя има малка икономика и голяма армия, което означава, че цялата държавна структура захранва армията. В Индия ситуацията е обратната – ние разполагаме с много малка армия, на фона на огромната ни държава. Затова мисля, че докато този дисбаланс в структурите на държавата се запазва, намирането на общ език ще си остане илюзия. Тоест, имаме си работа с един ирационален играч и сме принудени да търсим някакви нови пътища за осъществяване на диалог с него.

• Сегашното руско ръководство непрекъснато акцентира върху неоходимостта от изграждане на многополюсен свят. От друга страна, мнозина експерти и политици твърдят, че е необходимо да бъде реформиран Съветът за сигурност на ООН с цел да бъде отразена ролята на новите държави, променили силовия баланс в света. Каква е позицията на Индия по този въпрос? Дали тя ще работи за промяна на състава на Съвета за сигурност на ООН? Всъщност, как виждат в Делхи бъдещето на глобалните процеси?
• Нека бъдем честни. Русия и Китай нямат точно това предвид. Индия вярва, че ООН, като цяло, се нуждае от реформи, като това важи най-вече за нейния Съвет за сигурност. Ние сме приятели и постоянно общуваме с представителите на Русия и Китай на различни форуми и организации. Когато руснаците и китайците говорят за многополюсен свят, те имат предвид трима големи играчи – САЩ, Русия и Китай. Другите държави не влизат в тази група. Тоест, те нямат желание да споделят сегашната си мощ и сила с останалите. От дълги години насам работя съвместно с колеги от Русия и Китай по въпросите за реформиране на Световната организация. И мога да кажа, че те не демонстрират желание да допуснат още постоянни членове в Съвета за сигурност на ООН. И вероятно ще продължат да блокират всяка възможност с подобен статут да се сдобият Бразилия, Япония, Германия или някой друг. Тоест, за тях понятието „мултиполярност” до голяма степен се изчерпва само с американския, руския и китайския „полюси”. В това отношение, дори САЩ – макар и по чисто егоистични причини – изглеждат по-склонни да допуснат разширяване състава на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН.

От друга страна, Индия вярва, че е дошло време за децентрализация на властта и повишаване ролята на регионалните играчи, които ще станат част от глобалното управление. Дошло е време да се обърне по-голямо внимание на такива държави, като Бразилия, а също някои страни от Африка, Южна и Югоизточна Азия и Европа. Дошло е време да бъде преосмислена организацията на нашия свят, необходим ни е нов световен ред. Той обаче трябва да бъде инклузивен, а не да бъде оставен в ръцете само на двама или трима  играчи. Тоест, необходим е широк кръг от участници. Което означава, че Индия настоява за един наистина многополюсен свят, а не за неговия силно ограничен вариант, подкрепян от Русия и Китай. Истината е, че руснаците и китайците държат най-вече да си гарантират, че САЩ няма да са единствената страна, определяща глобалния дневен ред. Ние също го желаем, но за нас това не е достатъчно.