В приетия "Закон за инвестициите в националната отбрана" (National Defense Authorization Act, NDAA) за 2020 финансова година, който беше подписан от президента Тръмп в края на декември 2019, общата сума на военните разходи (738 млрд. долара) е малко по-малка от поисканата от Пентагона и Белия дом (750 млрд.), но е най-високата в цялата американска история. Освен всичко друго, NDAA-2020 предвижда и създаването на Космически сили на САЩ, като шести род войски.
Тази стъпка съвпадна с решението следващите две изстрелвания на тежката ракета Falcon Heаvy на компанията на Илън Моск SpaceX да бъдат осъществени в интерес на военните. Пак през 2020 компанията на Ричард Брансън Virgin Orbit ще изстреля първия си малък спътник. За целта ще бъде използвана ракета LauncherOne, изстрелвана от модифициран самолет Boeing 747 (т.нар. Cosmic Girl), базиран на едно от най-големите летища на стратегическата авиация на САЩ на остров Гуам.
Осъществяването на военни действия със средства с космическо базиране позволява да се постигне решаващо превъзходство над противници, които не разполагат със съпоставими по своите възможности групировки от спътници.
Космическите сили на САЩ
Със създаването на собствени космически сили американските въоръжени сили се опитват да отговорят на създадените от Русия и Китай мощни системи А2/AD (anti-access and area denial, т.е. зони за ограничаване и забрана на достъпа и маневрирането). По този начин в терминологията на американските военни се обозначава подходът към сдържане на противника с помощта на комплекс от конвенционални въоръжения. Терминът беше лансиран след като Русия и Китай започнаха да разработват ракетни системи с голям обсег и противокорабни ракетни комплекси, създаващи своеобразна "защитена сфера", в която не могат да проникнат войските на противника, без при това да претърпят неприемливо голям ущърб. Китайските системи А2/АD например, са насочени към унищожаване на ударните групи от самолетоносачи с помощта на противокорабни балистични ракети DF-31D и DF-26 и закупените от Русия подводници клас "Варшавянка" и зенитно-ракетни комплекси С-300.
Както е известно, още през 2002 анализаторите на RAND Corporation изготвиха по поръчка на американските ВВС доклад, озаглавен "Space Weapons – Earth Wars" ("Космически оръжия-земни войни"), в който се подчертава, че милитаризацията на космоса е неизбежна и САЩ следва да изпреварят останалите държави в хода на този процес. В доклада се дават следните квалификации на космическите въоръжения.
На първо място, това са оръжия с насочена енергия (directed-energy weapons). Така, космическите лазери с мощност от няколко мегавата и съвършена оптична система са в състояние да унищожават ракети или цели на Земата, нанасяйки им удар със скоростта на светлината.
На второ място са кинетичните оръжия (kinetic-energy weapons). Действието им се основава на използването на кинетичната енергия на поразяващите елементи, движещи се със скорост над 1000 м/сек. Става дума за малогабаритни управляеми и неуправляеми ракети, артилерийски снаряди или метални шрапнели. Кинетичните оръжия могат да унищожават цели, разположени в космоса, в горните слоеве на атмосферата, както и на земната повърхност.
На трето място, са конвенционалните оръжия с космическо базиране. Освен артилерийски и ракетни системи, могат да се използват радиочестотни и микровълнови излъчватели.
Впрочем, докладът на RAND беше последван от появата на стратегическата концепция "Светкавичен глобален удар" (Prompt Global Strike), публикувана през 2003. Тези концептуални документи стимулираха американското военно-политическо ръководство да поеме курс към милитаризация на космоса.
При това САЩ отхвърлят всички международни ограничения, защитавайки "правото си" на военна доминация в космоса. Сред основните институции, формиращи космическата военна стратегия на Вашингтон, е Управлението за перспективни изследователни проекти на Департамента по отбраната (DARPA). През декември 2018 зам. държавният секретар по отбраната за научните изследвания и разработки Майкъл Грифин възложи на директора на Бюрото за тактически технологии на DARPA Фред Кенеди да сформира изследователска група и да изготви препоръки относно работата на новосъздадената Агенция за космическо развитие (Space Development Agency).
Самият Грифин представи пред Конгреса доклад, в който формулира осемте ключови задачи на Агенцията за космическо развитие:
- - постоянно глобално ранно ракетно предупреждаване;
- - индикация, предупреждаване, прихващане и проследяване на ракетните заплахи;
- - обезпечаване на алтернативно позициониране, навигация и синхронизация на всички бойни системи, в случай на отказ на GPS;
- - глобално ситуационно разузнаване в реално време;
- - развитие на потенциала за сдържане;
- - осигуряване на устойчива наземна инфраструктура за космическа подкрепа (наземни комуникационни станции и ракетни стартови комплекси);
- - гарантиране на мултидомейново, мрежово управление, независимо от центъра за управление на бойните действия, включително ядреното командване;
- - постоянно глобално разузнаване на основата на системи с изкуствен интелект.
Пентагонът и DARPA разчитат да гарантират изпълнението на тези задачи с помощта на програмата Blackjack, предвиждаща извеждането на ниска околоземна орбита на гигантска трупировка от малки спътници, позволяващи глобалния обхват на всички военни операции на американските въоръжени сили. В Пентагона смятат, че за Китай и Русия несъмнено ще е по-трудно да унищожат подобна мрежа от малки и евтини спътници, създадени на основата на неособено скъпи комерсиални технологии, отколкото "малък брой скъпи, високотехнологични и уникални във военно отношение апарати". Между другото, този подход, който следва принципа "количество за сметка на качеството", говори за това, че САЩ не разполагат с уникални военно-космически разработки, неуязвими за оръжейните системи на Русия и Китай.
Основното предимство на американците във военно-космическата надпревара е мощното финансиране, с което разполагат. Американските военно-промишлени корпорации буквално се бият помежду си за повече поръчки. Така, в стремежа си да създаде за рекордно кратко време малкия спътнrк R3D2, корпорацията Northrop Grumman склони дори да ограничи техническите изисквания и да намали броя на тестовете в хода на производството му, съзнателно поемайки риска от евентуални откази на поръчки и некачествена продукция.
Програмата Blackjack, която според американските военни, би трябвало да им осигури необходимиата разузнавателна, навигационна и управленска инфраструктура в космоса, следва да бъде реализирана до 2022. Що се отнася до ударните космически системи, космическото командване на ВВС на САЩ, извежда на преден план следните проекти:
- Авиационно-космическата система XS-1. Съвместно с компаниите Northrop Grumman, Scaled Composites и Virgin Galactic, DARPA работи върху създаването на безпилотен космически апарат за многократно използване XS-1. Предполага се, че той ще развива скорост до 10 Мах и ще бъде изведен на ниска околоземна обрита. Прототип на XS-1 е орбиталният апарат (космоплан) Х-37В на компанията Bоеing и NASA, който осъществява полети в космоса от 2006 насам.
- Противоракетните лазери с космическо базиране Space-Based Laser (SBL). Вече доста години САЩ разработват лазерни оръжия с космическо базиране в рамките на програмата Space-Based Laser. Те се осъществяват от Агенцията за защита от балистични ракети (The Ballistic Missile Defense Organization, ВМDO) на Департамента по отбраната, съвместно с компаниите Boeing, Lockheed Martin и TRW Inc. В рамките на програмата SBL се предвижда създаването на космическа групировка от 20 военни лазерни платформи, разположени в орбити с наклон 40 градуса спрямо екватора и височина 1300 км от повърхността на планетата. В тази орбита групировката SBL ще може в рамките на 2-5 секунди да унищожи (както се надяват в Пентагона) бойния блок на руския ракетен комплекс "Авангард" и бойните глави на руската междуконтинентална балистична ракета РС-28 "Сармат".
Всяка платформа на SBL ще разполага с хидрофториден водороден лазер с мощност 8 МВт и дължина на вълната 2,7 мкм, поразяващ целите си с помощта на параболично огледало. Проектната маса на въпросната платформа е 35 тона, като за извеждането и в орбита компанията на Илън Мъск SpaceX създаде тежката ракета-носител Falcon Heavy. Стойността на програмата SBL e 81 млрд. долара.
Единственото, което засега пречи на САЩ да разположат в космическа орбита бойни лазерни платформи, е липсата на технологии за космически ядрени установки. Русия обаче, разполага с такива.
- Противоракетни системи с космическо базиране. В рамките на този проект, в орбита следва да бъде изведен касетен модул с прихващащи ракети, насочени срещу ядрените ракети на противника, които ще бъдат изведени на балистична траектория в космоса. Планира се касетните модули да се извеждат в орбита с ракети-носители или с авиционно-космическата система XS-1.
Стремейки се към доминация в космоса, американските военни залагат на неговата "изпреварваща милитаризация". Сравнително доскоро те бяха сигурни, че наличието на петнайсетина ударни групи самолетоносачи би им гарантирало безусловна доминация в конфликтите по море и на суша, докато не откриха, че Русия и Китай са създали ефективни системи за сдържане A2/AD. И след като не са в състояние да дадат ефективен отговор по суша и море на руските и китайски системи за сдържане, САЩ се опитват да прехвърлят военната си конкуренция с Москва и Пекин в космоса. При това, вече е безмислено да се анализират причините за това, защото по-важният въпрос е, как биха могли да бъдат "укротени" тези изключително опасни американски амбиции.
Неизбежната военна надпревара в космоса
Демонстративната стъпка на САЩ към милитаризация на космическото пространство несъмнено ще стане сигнал за ескалиране на надпреварата в космическите военни технологии и ще доведе до активизиране на съответните научно-технически разработки на другите играчи от клуба на космическите държави и най-вече на Русия, Китай и Индия.
В САЩ, които в исторически план са пионери в милитаризацията на космическото пространство, напоследък рязко бяха активизирани и в момента вървят с пълна сила разработки и изпитания на нови модели въоръжения с космическо базиране. Така например, за създаването и изпитването в околоземна орбита на новото неутронно оръжие, предназначено за защита от атака с балистични ракети, бяха отпуснати над 300 млн. долара. В последно време, експерименталната "бойна" космическа совалка Boeing X-37, комбинираща функциите на тайна изпитателна лаборатория и "убиец на спътници", почти непрекъснато е във въздуха. Агенцията за противоракетна отбрана е ангажирана със създаването на Космическа система за проследяване на свръхзвукови и балистични заплахи в рамките на групировката от спътници в ниска орбита, способни да изпълняват и други бойни задачи. Компаниите Space-Х, Blue Origin и United Launch Alliance пък работят по паралелни проекти за създаване на свръхтежки ракети-носители за нуждите на Пентагона, всяка от които следва (съобразно техническото задание) да може да извежда в околоземна орбита поне два пъти по-голям полезен товар с военно предназначение, отколкото най-перспективната руска ракета-носител Ангара А-5. И това са само малка част от американските военно-космически проекти, подробностите за които се пазят в тайна.
Наличната в рамките на досегашното Космическо командване на ВВС на САЩ адмистративна и икономическа инфраструктура вече не е в състояние да гарантира в пълен обем реализацията на амбициозните космически задачи, които си поставят американските военни. Ето защо, занапред за нуждите на новите Космически сили на страната ще бъдат препрофилирани редица военновъздушни бази и ще бъдат прехвърлени допълнително около 16 хиляди души. Както е известно, за командващ новия род войски беше назначен генералът от ВВС Джон Реймънд.
Превръщането на космическите сили в отделен род войски беше поредния етап от последователната политика на Белия дом за оптимално използване на възможностите на "военния космос" за да си гарантира предимства в набиращото скорост противопоставяне между САЩ и Русия Китай.
Идеологическата основа на новата оръжейна надпревара в космоса се съдържа в приетата през 2017 Стратегия за националната отбрана на САЩ, в която Русия и Китай директно бяха посочени като стратегически противници на Америка, а космическото пространство е обозначено като бъдещ театър на военни действия. Както обяви самият Тръмп, оповестявайки решението си за създаде Космически сили: „За Америка не е достатъчно просто да запазва присъствието си в космоса. Ние трябва да доминираме в космоса”. Преди това, през март 2018, в речта си пред морските пехотинци в авиобазата Мирамар (Калифорния), президентът подчерта, че „в новата национална космическа стратегия на САЩ, космосът се разглежда като зона на военни действия, подобно на земята, въздуха и моретата”.
В отговор, на миналогодишната конференция по разоръжаването в Женева, руският външен министър Лавров посочи, че ако световната общественост продължава да игнорира активните действия на Вашингтон за милитаризация на околоземните орбити, съвсем скоро американците ще създадат „реално действаща военна структура, готова във всеки един момент да „прочисти” космическото пространство от разположените там апарати на неугодните на САЩ държави”. В края на декември 2019 пък, китайското Външно министерство отправи остра критика срещу създаването на американски космически сили. Според говорителя на министерството, тази стъпка на Вашингтон ще провокира оръжейна надпревара в космоса, който се превръща в бойно поле. В тази връзка Пекин предложи да бъде създаден „правно задължаващ инструмент за контрол на въоръженията в космоса”. Естествено, САЩ блокираха това предложение. В същото време, пасивното поведение на ЕС по въпроса за пълзящата милитаризация на космоса, означава, че Съюзът – както и в редица други случаи – е неспособен да играе каквато и да било самостоятелна роля за гарантиране на собствната си сигурност.
Междувременно, на срещата на външните министри на НАТО, провела се на 20 ноември 2019 в Брюксел, ръководството на пакта също обяви космоса за "нова оперативна сфера", наред със сушата, морското, въздушното и киберпространството. Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, това решение ще позволи на планиращите органи на алианса да изискват от страните членки използването на техните спътници и космически технологии за усъвършенстване на комуникацията и координацията. В тази връзка, той заяви, че: "Космосът е част от ежедневния ни живот. Той може да се използва за мирни цели, но и за осъществяване на агресия. Спътниците могат да бъдат блокирани, повредени или въоръжени. Противоспътниковите оръжия са в състояние да ерозират и разрушат средствата за комуникации и другите услуги, на които разчитат нашите общества, например самолетните превози, метереологичните прогнози или банковата активност. Освен това, космосът е важен за осъществяваното от НАТО сдържане и отбрана. Включително, способността да се осъщесвява навигация, да се събират разузнавателни данни и да бъдат засичани изстрелванията на ракети". Според него: "НАТО не възнамерява да разполага оръжие в космоса, но признаването на космоса като сфера на военни операции ще ни помогне да отчитаме всички аспекти, за да гарантираме успеха на нашите мисии". В същото време обаче, Столтенберг отказа да коментира връзката между НАТО и новото американско Космическо командване.
Реакцията на американската космическа експанзия
В момента Китай, Русия и Индия, взети заедно, разполагат с почти същия брой спътници с военно предназначение, с какъвто и САЩ. Заради тази очевидна диспропорция, всички големи космически държави се оказват вкарани в стартираната от Вашингтон надпревара в сферата на космическите военни технологии.
Руснаците например, приспособиха системата за противоракетна отбрана А-235 „Нудол” за прихващане на спътници. Те вече са разработили и съвсем скоро ще приемат на въоръжение и най-съвършената в света противоспътникова ракета, с каквито ще бъдат снабдени изтребителите МиГ-31БМ. На свой ред, в отговор на американските действия, през март 2019 Индия осъществии успешни изпитания на противоспътниковата си система А-SAT, наречена „Мисията на Шакти”. В континентален Китай също редовно се провеждат изпитания на ракети „убийци на спътници”.
Сред причините за прехвърлянето на надпреварата във въоръжаването в космоса е и спецификата на съществуващата международно-правна база, която само частично гарантира демилитаризацията на космическото пространство. Така, договорът за космоса от 1967 забранява извеждането в орбита около Земата на обекти с ядрено оръжие или други видове оръжия за масово унищожаване. Договорът за забрана на изпитанията на ядрено оръжие в атмосферата, космическото пространство и под водата от 1963 пък ограничава ядрените изпитания в космоса. Що се отнася до конвенционолните въоръжения обаче, включително тези, създадени по най-съвременните високи технологии, използването им в космическото пространство не е регламентирано, което стимулира все по-амбициозните планове за за милитаризация на космоса.
Очертаващата се днес ситуация доста напомня онази от началото на 80-те години на ХХ век. На пръв поглед изглежда, че администрацията на Тръмп се опитва да заимства най-доброто от стратегията на Рейгън, ангажирайки Русия в изтощителна надпревара в сферата на космическите въоръжения, с цел нейното икономическо отслабване, особено в навечерието на ключовите за бъдещето и президентски избори през 2024. Тази позиция се съдържа и в стратегическите доклади на водещия американски изследователски център RAND Corporation, изготвени по поръчка на Пентагона. От друга страна, използвайки впечатляващите постижения на новите играчи на пазара на военни космически технологии, като Space X на Илън Мъск например, Белият дом най-вероятно си поставя за цел да даде икономически обосноваон "асиметричен" отговор на руските постижения в сферата на хиперзвуковите оръжия, на които засега не може да се противопостави нито една от сегашните американски системи за ПРО. Впрочем, не по-малко важно за Вашингтон е и технологичното противопоставяне с набиращия икономическа, политическа и военна мощ Китай.
Ролята на Пентагона в американските космически програми
По правило, случващото се в последно време в американската космическа индустрия се свързва от медиите най-вече с частния сектор. Твърди се, че гъвкавият и амбициозен частен бизнес, предлагащ ниски цени и реализиращ невероятно смели идеи, все повече измества силно бюрократизираните държавни организации, разглезени от доскорошното си монополно положение в отрасъла. Всъщност, нещата не стоят точно по този начин. В известен смисъл, американската космонавтика винаги е разчитала на частния бизнес. Така например, капсулата "Меркурий", с която първите американски астронавти излизат в космоса, е произведена от частната компания McDonnell Aircraft, космическите "совалки" са създадени от Rockwell, а по лунната програма Apollo работи почти цялата американска авиационна индустрия. И макар че в центъра на вниманието в момента е активността на компанията Space X на Илън Мъск, американските пилотирани капсули се произвеждат от Boeing и Lockheed Martin, като последната в момента работи и по създаването на основния мултифункционален космически кораб на NASA (националната космическа агенция на САЩ) "Орион", който ще се използва за полети до Луната и Марс.
От друга страна, доскоро правителството на САЩ разчиташе за изстрелването на военни и граждански космически апарати единствено на компанията United Launch Alliance (ULA), която е съвместно предприятие на Boeing и Lockheed Martin и произвежда най-разпространените американски ракети-носители от групите Atlas и Delta. Единственият алтернативен играч в тази сфера беше компанията Orbital, специализирана в производството на леки ракети-носители с твърдо гориво и/или преоборудвани за изстрелване на спътници бракувани междуконтинентални балистични ракети. Заради спецификата на предлаганата от нея техника обаче, пазарният и дял винаги е бил изключително малък. Разбира се, тази ситуация позволяваше на ULA да повишава цените и да не полага особени усилия за разработване на нови носители. В същото време, търсещите по-ниски цени частни компании, активно ползваха руски ракети-носители. В тази връзка си струва да напомня, че дълги години успешно функционираше специално създадената за предлагане на руските ракети-носители на западния пазар компания International Launch Services (ILS), в чиито рамки руските държавни корпорации успешно си сътрудничеха с гиганта на американския военно-индустриален комплекс Lockheed Martin.
Истината е, че американското правителство не беше доволно от факта, че трябва да разчита на разполагащата с почти монополни позиции ULA, като това се отнася най-вече за Пентагона, а не толкова за NASA. Обяснението е, че Департаментът по отбраната има богат опит от взаимодействието си с военно-индустриалния комплекс и е наясно за опасността от монополизация в космическия сектор. Ето защо Пентагонът се стреми да поддържа определен баланс, стремейки се да разпределя равномерно поръчките си. В този смисъл, бумът на частните космически компании, т.е. феноменът на т.нар. "New Space" ("Нов космос"), който наблюдаваме напоследък в САЩ, до голяма степен е заслуга именно на американските военни и най-вече на Управлението за перспективни изследователски проекти на Департамента по отбраната (DARPA).
Именно DARPA - в рамките на своята програма за търсене на алтернативни доставчици на ракети-носители - има най-голяма заслуга за появата на SpaceX. Първите две изстрелвания на първата ракета-носител на компанията на Илън Мъск Falcon 1, се финансираха директно от DARPA, а третото - съвместно от военните и NASA (и трите бяха неуспешни), и едва следващите два бяха изцяло "частни".
Впрочем, SpaceX и днес активно работи за своя първи и най-верен клиент - Пентагона. С нейните ракети Falcon 9 биват изстрелвани и тежки навигационни спъртици, и експериментални микроспътници, и военните космоплани X-37B. Що се отнася до тежката ракета Falcon Heavy, от двете досега осъществени изстрелвания, едното беше по поръчка на Департамента по отбраната, както впрочем и следващите две, планирани за 2020-2021.
Усилията за "диверсификация" на пазара
В крайна сметка, планът за диверсификация на пазара на ракети-носители се оказа успешен. Благодарение на подкрепата на Пентагона и NASA, SpaceX започна да предлага услуги на дъмпингови цени, което пък принуди ULA да ограничи апетитите си и най-сетне да се заеме сериозно с разработването на нови ракети-носители (например Vulkan, чието първо изстрелване се планира за лятото на 2021). Освен това, успехите на компанията на Илън Мъск стимулира другите нови играчи - и на първо място Blue Origin на Джеф Безос с нейния амбициозен проект за ракета-носител New Glenn, както и ветераните от авиокосмическия сектор - Northrop Grumman с тяхната програма Omega. При това, тук споменавам само най-сериозните проекти, получаващи държавно финансиране по програмата National Security Space Launch. Прогнозите са, че през следващото десетилетие ще станем свидетели на пълно обновяване на спектъра на американските ракети-носители, използвани за реализацията на държавни (най-вече военни) и частни проекти. А към това следва да прибавим и почти приключилите разработки на няколко модела пилотирани капсули, както и на свръхтежката ракета-носител SLS за полети извън пределите на околоземното пространство.
Впрочем, докато вниманието на повечето експерти е приковано към новите американски ракети от среден и тежък клас, Пентагонът напоследък отделя по-голямо внимание на леките и свръхлеки ракети. DARPA реализира редица програми в подкрепа на т.нар. "стартъпи", като сред най-ярките примери в тази посока е планираният за 2020 «Launch Challenge», т.е. последователното изстрелване на два микроспътника от две различни географски точки с минимален интервал. На пръв поглед, това не изглежда кой знае колко трудно, но ако в момента някой поиска от ULA, SpaceX или руската Роскосмос да изстреля в рамките на една седмица негов спътник, те със сигурност ще му откажат, при това по най-баналната възможна причина - че не разполагат с необходимата за това ракета-носител. Производствените цикли в тези компании са запълнени за месеци и години напред, като всяка ракета се произвежда по график и за конкретен полезен товар.
Защо САЩ биха могли да се нуждаят от подобни "скоростни изстрелвания", след като разполагат с достатъчно надеждни групировки от спътници с продължителен жизнен цикъл? На първо място, за да осъществят оперативно заснемане на конкретен регион. Така например, в орбита в момента функционират само четири от най-мощните американски шпионски спътници от серията КН-11. Разбира се, САЩ разполагат и с други разузнавателни спътници, освен това в космоса има и спътници на техните съюзници, както и комерсиални спътници, само че те могат да се окажат или недостъпни, или недостатъчно ефективни. А американските военни биха искали да могат максимално оперативно да получават информация от шпионските си спътници. Така например, компанията Capella Space, която по договор с Пентагона разполага в орбита мрежа от спътници за радиолокационно разузнаване, обещава гарантирано кратки срокове (в рамките на часове, а при добро стечение на обстоятелството и само на 20 минути) за получаване на радиолокационни снимки с висока резолюция. За целта се налага разполагането на доста ниска орбита на 36 малки спътника с тригодишен жизнен цикъл, като всяка година се изстрелват по 12 нови спътника, които да заместят отпадащите. При срочни извънпланови изстрелвания е добре да не се ползват основните космодруми, защото - ако става дума за (пред)военен период, те най-вероятно или ще бъдат ангажирани с изстрелването на "големи" спътници (например на геостационарни комуникационни или навигационни спътници), или пък вече ще бъдат извадени от строя от противника. В мирно време пък, космодрумите са ангажирани с планова комерсиална или научна дейност, която няма как да бъде "прекъсната" по такива "незначителни" поводи.
Ето защо, не е учудващо, че в момента сме свидетели на невероятен "бум" на алтернативни способи за изстрелване на спътници. В САЩ например, паралелно се реализират няколко проекта за "изстрелвания от въздуха", при които малка ракета се изстрелва от движещ се самолет. Освен сравнително рядко използваната ракета-носител Pegasus, която засега е единствената реализирана на практика система за "въздушен старт", компанията Virgin Orbit (част от корпорацията на амбициозния милионер Ричард Брансън Virgin Group) подготвя през 2020 първото изстрелване на доста по-мощната ракета LauncherOne, като за целта ще бъде използван специално преоборудван самолет Boeing 747. На свой ред, компанията Scaled Composites създаде, с помощта на екипа на легендарния авиоконструктор Бърт Рутан, гигантския самолет-носител Stratolaunch, притежаващ най-големия размах на крилата в цялата история на авиацията. Макар че въпросната компания съумя да осъществи само един полет на Stratolaunch (заради смъртта на основателя и - милиардера и меценат Пол Алън), нейните активи, включително и самолетът, бяха моментално изкупени от Cerberus Capital Management. Собственикът на последната Стивън Файнбърг е сред най-близките съратници на Доналд Тръмп и оглавява консултатитивния съвет на президента по външно разузнаване, а по непотвърдени сведения, плановете му са да използва съвсем скоро Stratolaunch за изпитания на свръхзвукови системи.
Използването на подобни самолети не е единственият вариант да се мине без голям космодрум. Така например, компанията Vector участва в споменатия по-горе конкурс на DARPA с проекти за свръхлеки ракети-носители Vector-R/H. Всичко необходимо за изстрелването им може да се събере в няколко камиона, а изборът на мястото за това се определя от наличието на достатъчно празно пространство, където да паднат отделилите се степени на въпросните ракети.
Макар че Vector очевидно беше надценила финансовите си възможности, което доведе до фалита и в края на 2019 и то след като вече беше подписала първия си договор с Пентагона, активите и веднага бяха придобити от военнопромишления гигант Lockheed Martin. На свой ред, успешният, макар и неособено популярен, космически "стартъп" Rocket Lab, създал леката ракета-носител Electron и използващ собствен космодрум в Нова Зеландия, вече осъществи четири изстрелвания на ракетата със спътници на американските военни, а през 2021 планира да осъществи за нуждите на Пентагона и първото изстрелване на своята ракета от Източното крайбрежие на САЩ, където компанията вече разполага със собствена малка пускова площадка на остров Уолопс.
Според експертите, вероятно единственият "пропуск" в списъка на американските алтернативни средства за изстрелване на военни спътници е липсата на собствена система за "морско изстрелване".
Космическият флот на Империята срещу "силите на злото"
Този скок в развитието на военните космически технологии се съпътства и със съответните организационни и доктринални промени в американските въоръжени сили. В това отношение САЩ също предприеха историческа стъпка, като – както вече споменах по-горе - в Закона за инвестициите в националната отбрана за 2020 финансова година (National Defense Authorization Act — NDAA, т.е. военният бюджет на страната), подписан от Тръмп на 20 декември 2019 беше обявено създаването на Космически сили на САЩ, в качеството им на самостоятелен, шести вид въоръжени сили. Мнозина с основание сравняват този акт с решението от 1947 с което американските ВВС стават независими от Армията на САЩ. Тези Космически сили ще се сформират в съвсем близко бъдеще чрез прехвърлянето на част от личния състав и собствеността на ВВС (които досега бяха ангажирани и с космическите въпроси), като се очаква, че ще изпълняват роля сходна с онази на Корпуса на морската пехота по отношение към Флота. Тоест, въпреки високата степен на автономност във вътрешните си работи и при изпълнението на отделни задачи, Космическите сили ще продължат да зависят от ВВС, ще действат под егидата на Пентагона и няма да имат собствен министър, който да отстоява по-ефективно интересите им. Въпреки това, без съмнение става дума за голяма стъпка напред и очевиден знак за нов етап в милитаризацията на космоса.
Според изброените в закона цели, Космическите сили на САЩ ще бъдат ангажирани със защита на американските интереси в космоса, гарантирайки им "свобода на действие" в това пространство; ще сдържат авентуална агресия към и от космоса и ще осъществяват постоянни космически мисии в интерес на всички видове въоръжени сили - от разработването на изисквания към апаратите и подготовката на личния състав, до тяхната постоянна експлоатация. Средствата, които ще се използват за целта, вече бяха бегло очертани по-горе - на разположение на американските военни е целият изключително широк спектър от пускови услуги на т.нар. "Нов космос". Нещо повече, планира се в бъдеще САЩ да не се ограничават само със своите специални спътници, а ще разполагат допълнителен "полезен товар" (т.е. военни технологии) и в комерсиалните спътници (например инфрачервени системи за проследяване на изстрелвания на ракети, летящи бойни глави и свръхзвукови глайдери). Впрочем, самите спътникови военни групировки вероятно вече няма да разчитат на малко на брой тежки спътници, ориентирайки се към популярната в момента концепция за "съзвездия" от стотици свръхлеки апарати. Подобна архитектура още днес гарантира по-висока устойчивост към атаките на противоспътниковите системи, а в бъдеще ще разкрие и редица нови възможности. Между другото, още от времето на прословутата програма "Звездни войни" на президента Рейгън е ясно, че потенциално най-ефективното средство за глобална противоракетна отбрана (ПРО) е именно създаването на гигантска групировка от космически спътници.
Разбира се, възниква закономерният въпрос, срещу кого се готвят да воюват САЩ в космоса? Ако се съди по публикациите в големите западни медии, американците и в момента разполагат с абсолютно превъзходство в космическата сфера. Що се отнася до мирния космос и научните изследвания, това е почти така, тъй като САЩ са несъмнен лидер в изследването на Слънчевата система с помощта на автоматични междупланетни станции. Приключват изпитанията на цели три пилотирани космически кораба, активно се реализира спорната, но действаща т.нар. "лунна програма". Впрочем, данните сочат, че САЩ изразходват за космически иследвания почти толкова средства, колкото и целия останал свят. Това обаче съвсем не означава, че другите държави не полагат сериозни усилия в най-важните от тяхна гледна точка сегменти на усвояването на космоса. Ето само няколко примера за това от миналата 2019. На 27 март, Индия успещно осъществи пробно изстрелване на противоспътникова ракета; на 5 юни Китай изстреля лека ракета-носител CZ-11H от специализиран морски съд, като в момента се изграждат още такива кораби; на 13 юли френският президент Макрон заяви, че страната му започва да изгражда собствени Космически сили; на 6 декември руското Министерство на отбраната съобщи за успешно приключили изпитания на спътник, предназначен да инспектира състоянието на другите руски спътници и потвърди, че се работи активно върху създаването на "спътници-изтребители"; на 7 декември Китай осъществи успешни изстрелвания на ракета-носител KZ-1A от мобилна пускова установка, създадена на базата на пусковите установки за междуконтиненталните балистични ракети; на 18 декември руските военни съобщиха, че от 1 декември 2019 лазерните комплекси "Пересвет" прикриват разгръщането на пет ракетни дивизии на стратегическите ракетни войски, като според експертите тези комплекси са в състояние - най-малкото временно - да изваждат от строя оптичните системи на противниковите разузнавателни спътници.
Списъкът е дълъг, като включва и първите месеци на 2020, но и горните примери са достатъчни да илюстрират очевидния факт, че космосът постепенно се превръща в потенциално бойно поле, а разгръщането на силите на противниците в космическото пространство вече върви с пълна сила.
Новата космическа стратегия на САЩ
В началото на февруари 2020, по време на среща в Института Митчъл във Вашингтон, зам. държавният секретар по отбраната, отговарящ за "космическата политика", Стив Китей, съобщи, че в рамките на реализацията на Стратегията за националната отбрана от 2018, Пентагонът разработва и нова космическа стратегия. Според него, тя се базира на три основни "стълба": запазване на превъзходството в космоса, осигуряване на военна подкрепа от космоса и гарантиране на стабилност "в цялото пространство". В стратегията се правят редица аналогии между космическата и морската мощ. Самият Китей твърди, че моретата и космосът са "незаменими източници и проводници на националната мощ, просперитет и престиж". Което означава, че американските Космически сили не следва да се ограничават с традиционните орбити, в които са изнесени военните спътници.
Макар да липсва яснота относно сроковете, в които следва да приключи подготовката на новата космическа стратегия на САЩ, редица инициативи на Пентагона дават известна представа за това. Така, през юли 2019 Департаментът по отбраната стартира търг за изграждане на автономна орбитална космическа станция. Тя следва да предоставя възможност за "сглобяване в космоса, осъществяване на микрогравитационни експерименти, логистика и складиране, производство и обучение, изпитания и оценка, разполагане на полезен товар и други функции". Както посочват в тази връзка експертите от американския военен портал Breaking Defense, анализирайки изискванията на Пентагона, може да се направи извод, че става дума за необитаема станция с вътрешен обем не повече от 1 куб. м и полезно натоварване не повече от 80 кг. Появата на този обект следва да подготви създаването на по-голяма орбитална станция с екипаж на борта.
В списъка с изискванията на Департамента по отбраната в рамките на въпросния търг, влизат осъществяването на "временна или постоянно стиковка с други модулни станции от същия тип (пилотирани или безпилотни)", както и "условия за транспортирането на хора", "възможност за промяна на орбитата" и "гарантиране на радиационна устойчивост с цел използването им извън пределите на ниската околоземна орбита", т.е. на разстояние над 2 хил. км от Земята. Причината Пентагонът да обяви търг за толкова малка орбитална станция е очевидна - липсата на необходимия опит в изграждането и експлоатацията на големи космически станции.
Както е известно, първата и единствена орбитална станция на САЩ "Скайлаб" беше изстреляна през май 1974 и след като прие три експедиции с кораби Apollo, излезе от орбита и се саморазруши през юли 1979. При това, за краткия период на съществуването си, тя показа сериозни технически дефекти. По-късно, през 1984, Рейгън обяви планове за изграждане на международна космическа станция и САЩ започнаха да разработват такъв проект (за орбиталната космическа станция Freedom) съвместно с експерти от Канада и Япония, разглеждайки го като своеобразен отговор на съветската станция "Мир". Работите по проекта продължиха десет години, но така и не бяха доведени до край заради неговата сложност и високата му цена. През 1993, минимизирана версия на проекта беше поставена в основата на американския сегмент на Международната космическа станция.
Тоест, почти трийсет години след провала на проекта Freedom, САЩ отново тръгват към изграждане на собствена космическа станция, при това с чисто военно предназначение. Поучени от досегашния си малък и неуспешен опит в изграждането и експлоатацията на космически станции, този път американците изглежда са решили да действат бавно, но сигурно. Така, ако някогашната станция "Скайлаб" беше с дължина 25 метра и имаше вътрешен обем от над 350 куб. м, прототипът на бъдещите американски Deep Space Nine (по името на космическата станция в сериала Star Trek) се квалифицира в специализираните американски медии като Tiny Space Station, т.е. "много малка космическа станция".
Според руските военни експерти, тази военна орбитална станция ще се използва като команден пункт за управление на полетите на космическата совалка Boeing X-37, представляващ умалено копие (с дължина само 9 м) на прословутата космическа совалка Space Shuttle. От 2010 насам Boeing X-37 е осъществил пет продължителни космически полета. През септември 2017, тази космическа мини-совалка беше изведена в орбита с помощта на ракетата носител на Илън Мъск Falcon 9, като престоя там 780 дни, след което - в края на октомври 2017 - се приземи в Космическия център "Кенеди" във Флорида.
Смята се, че Boeing X-37 може да изпълнява разузнавателни функции, а също да сваля или да овладява противникови спътници. Така по време на втория и полет, през януари 2012, китайците съобщиха, че американската совалка е доближила опасно космическата им станция "Тянгун-1", вероятно с шпионска цел. Макар че Пентагонът опроверга информацията, американските медии съюбщиха, че на борда на Boeing X-37 се намират "смъртоносни високоенергийни лазери, способни да унищожат космически обект на противника само за част от секундата".
Според експерта по лазерни оръжия в Масачузетския технологичен институт Субрата Гошрой, Boeing X-37 представлява своеобразен интегриран изпитателен стенд за всички видове свръхзвукови оръжия, като например разработения от DARPA свръхзвуков самолет Boeing-X51A - Waverider X-5 (Scramjet), постигнал скорост от 5,1 Мах.
За управлението на мултифункционалния космически самолет Boeing X-37 е необходим компактен космически команден пункт с доста по-големи размери, от тези на прототипа за който се говори в заданието на Пентагона за изграждане на орбитална космическа станция. Както вече споменах обаче, САЩ нямат успешен опит в изграждането и експлоатацията на големи космически станции, затова американските военни вероятно са решили да започнат със създаването на по-малки. При всички слуачи, за управлението на бойните действия в космоса те ще не нуждаят от по-мащабен команден пункт, разполагащ със собствени средства за отбрана и нападение. Тоест, ако използваме терминологията от сериала "Междузвездни войни", съвсем скоро следва да очакваме Пентогонът да обяви търг и за проектирането на истинска "Звезда на смъртта" (Doom Star), като тази във филма.
Заключение
Освен всичко казано дотук (включително стремежът на президента Тръмп да гарантира глобалното лидерство на САЩ чрез милитаризирането на космоса) следва, че са налице редица очевидни фактори, които няма как да бъдат пренебрегвани. В течение на дълго време, перспективите за американска военна доминация в космоса не изглеждаха особено реалистични, като сред причините за това беше фактът, че САЩ не разполагаха със собствени двигатели за ракетите-носители, способни да изведат в орбита както достатъчно количество военни геостационарни спътници, така и тежките системи за енергийно захранване. В момента обаче, благодарение на паралелно реализираните партньорски програми на Пентагона с частни компании-производители, САЩ вече разполагат с ракети-носители, способни да извеждат в околоземна орбита целия спектър от необходими спътници, както и свръхтежките енергийни системи на бойните лазери и елеткромагнитни оръдия, включително реактори или заряди за рентгеновите лазери с ядрено напомпване и електромагнитните оръдия, предназначени за атаки срещу наземни цели, чиято разработка в САЩ върви с пълна сила.
* Българско геополитическо дружество
