(Не)възможното ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения

Така, заместникът на държавния секретар по политическите въпроси Дейвид Хейл заяви в Сената, че за САЩ е приоритет да наложат такъв режим за контрол на въоръженията, който да излиза извън рамките на тесния двустранен подход, чрез включването на други държави и, в частност, на Китай, както и на по-широк спектър от въоръжения, в това число нестратегическо ядрено оръжие.

На свой ред, на семинар, организиран от Центъра "Хенри Стимсън" във Вашингтон, помощникът на държавния секретар по международната сигурност и неразпространението Кристофър Форд подчерта, че е дошло "време да бъдат създадени нови режими за контрол на въоръженията, тъй като е налице опасност от възникване на надпревара в сферата на ядрените въоръжения между Русия, Китай и САЩ". Според него, във Вашингтон този проблем се разглежда частично през призмата на това, как и до каква степен удължаването на договора "Нов СТАРТ" може да помогне за постигане на по-важната цел, а именно - създаването на такива рамки за контрол на въоръженията, които напълно да пресекат очертаващата се тристранна надпревара в ядрената сфера. При това самият Форд смята, че тя може да бъде провокирана от руската и китайската ядрени доктрини и регионални военни стратегии, както и от заплахите, които те представляват за американските съюзници.

Сбърканите представи на Вашингтон

Очевидно е обаче, че Кристофър Форд не е запознат с руската ядрена доктрина, която има изключително отбранителен характер. В нея съвършено ясно е описан единственият вариант, при който Русия би могла да прибегне до ядреното си оръжие, а именно - в отговор на използването против нея или съюзниците и на ядрено или други видове оръжия за масово поразяване, когато под въпрос е поставено самото съществуване на руската държава. Тоест, в нея не се съдържа нищо, което да се тълкува като "стремеж за провокиране на ядрена надпревара", а се говори само за "адекватен отговор" в случай на ядрено нападение.

Що се отнася до Китай, тази страна не разполага с официална ядрена доктрина, но от публичните заявления на китайското партийно и държавно ръководство все пак могат да се направят някои изводи. На първо място сред тях е, че Пекин изключва вероятността да използва пръв ядрено оръжие. В същото време, ядреният потенциал на страната следва да е в състояние да нанесе на потенциалния противник неприемлив за него ущърб в резултат от китайския ответен удар. Освен това са налице редица международни договори, в които Китай участва и които му налагат определени ангажименти. Така, през 1996 Пекин подписа Договора за всеобхватна забрана на ядрените изпитания. През 1992 пък китайците се присъединиха към Договора за неразпространение на ядреното оръжие, според който Китай няма право да предава ядрени оръжия или компоненти за изготвянето им на когото и да било, нито пък да му помага да създава подобни оръжия. Освен това, договорът задължава Пекин никога и при никакви обстоятелства да не използва (и да не заплашва, че ще използва) ядрено оръжие, срещу която и да било неядрена държава или зона, свободна от ядрено оръжие.

Нека видим обаче, какво съдържа американската ядрена доктрина. Както е известно, този документ се променя при всеки нов президент, но основните тенденции се запазват. Така, в първата ядрена доктрина след края на студената война, т.е. по времето на Буш-старши, се казва, че САЩ си запазват правото да прекратят съкращаването и да увеличат своите ядрени сили за да могат да отговорят на непредвидена заплаха. Освен това, те си оставят правото да нанасят превантивен ядрен удар (в това отношение между американската и руската ядрени доктрини съществува принципна разлика). По времето на Обама, ситуациите, при които САЩ биха могли да използват ядрено оръжие, бяха ограничени. Беше решено например, Америка да се откаже от използването на такова оръжие в конфликт с неядрени държави. В същото време обаче, Вашингтон си запазваше правото първи да използва ядрено оръжие в случаите, когато нивото на разработване на химическо или бактериологично оръжие от страна на потенциалния противник се сметне за опасно за сигурността на САЩ.

В ядрената доктрина на Тръмп на практика се твърди, че Съединените щати могат да използват ядрено оръжия и без каквито и да било основания. Става дума, в частност, за концепцията за т.нар. "ограничена ядрена война", която САЩ биха могли да водят срещу Русия в случай на конфликт в Източна Европа. В тави връзка американската доктрина включва оборудването на модифицираните ракети за подводно базиране Trident D5 с нови маломощни ядрени бойни глави с цел "сдържането на Русия и недопускане тя да използва тактическо ядрено оръжие". Тоест, стратезите във Вашингтон разчитат, че обстрелвайки Русия с подобни ракети "с малка ядрена мощност", тя няма да им отговори по същия начин, по който и, ако бъде подложена на атака със стратегическо ядрено оръжие. Само че, руснаците няма как да знаят предварително с какви ракети ги атакуват, което поражда закономерния въпрос, на какво всъщност разчитат в САЩ, създавайки подобни концепции, които неизбежно водят до ескалация на напрежението? В тази връзка, редица експерти подчертават, че става дума за "огледално повторение на ситуацията с Договора за ограничаване на ракетите със среден и малък обсег (INF Treaty), който САЩ денонсираха, обвинявайки за това Русия.

Впрочем, с това нещата не приключват. Според Кристофър Форд, Вашингтон цели създаването на потенциален тристранен механизъм за контрол на въоръженията с участието на Москва и Пекин. И тук обаче ставаме свидетели на огледално повторение на случая с INF Treaty, в който американците също искаха да ангажират и Пекин, но след като това не се случи, те просто излязоха от него.

Историята на договорите за ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения

Напоследък пък, от американска страна все по-често се чуват заплахи и за денонсирането на т.нар. "Нов СТАРТ" или по-скоро за отказ той да бъде подновен, след изтичането му през февруари 2021. За какво всъщност става дума. Както е известно, сегашният вариант на Договора за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения беше подписан през пролетта на 2010 от президентите на САЩ и Русия - Барак Обама и Дмитрий Медведев. Той обаче има много по-дълга история.

За начало е добре да си изясним, какво точно представляват стратегическите настъпателни въоръжения и по какво се различават от "нестратегическите". По правило, с това понятие се обозначава прословутата "ядрена триада”, включваща сухопътен, морски и въздушен компоненти: междуконтиненталните балистични ракети, стратегическата авиация и атомните подводници. Смисълът от разделянето на ядрените заряди между раличните видове войски е, че то дава възможност за нанасяне на комплексен удар, както и, че така не се допуска пълното унищожаване на стратегическите сили в случай на внезапно нападение - смята се, че поне един от трите ядрени арсенала ще оцелее, давайки възможност за нанасяне на ответен ядрен удар.

Сухопътният компонент включва междуконтиненталните балистични ракети със стационарно (в ракетни шахти) и мобилно (например, придвижващи се със специални влакове) базиране. Високата степен на зашита на ракетните шахти и мобилността на влаковите комплекси гарантира слабата им уязвимост. В основата на морския компонент пък са подводниците с ядрени ракети с висока степен на автономност и способни да маневрират из целия Световен океан, което силно затруднява тяхното откриване и унищожаване. Дори отделни такива подводници могат да се окажат изключително опасни - достатъчно е да си припомним твърденията на американските медии, че само една руска подводница "Борей", разполагаща с ракети "Булава", може да унищожи САЩ с един, единствен удар, а няколко такива подводници - да сложат край на цялата човешка цивилизация.

Въздушният компонент на "ядрената триада" се формира от стратегическите бомбардировачи, способни да остават продължително време във въздуха и да осъществяват полети на далечни разстояния. Подобни самолети постоянно патрулират в близост до границите на потенциалния противник.

Първият договор за ограничаване на стратегическите въоръжения (САЛТ-1) беше подписан между САЩ и СССР още през 1972, поставяйки началото на ерата на глобално разоръжаване на свръхдържавите и края на студената война, която дълги години държеше света в напрежение, заплашващо да ескалира в пълномащабен ядрен конфликт. Този договор закрепваше броя на средствата за доставка на ядрено оръжие за всяка от страните на равнището, достигнато в момента на подписването му. През 1979 беше подписан САЛТ-2, който забраняваше разполагане на ядрено оръжие в космоса и установяваше "тавани" за пусковите установки, стратегическата авиация и ракетите (но не и за самите ядрени заряди), под вече съществуващото равнище. През 1987 пък се появи Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, който директно забраняваше разработването и производството на балистични ракети с обсег от 500 до 5500 км и изискваше унищожаването на вече съществуващите.

През юли 1991 беше подписан първият Договор за ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения (СТАРТ-1), забраняващ на САЩ и СССР да поддържат в състояние на бойно дежурство повече от 1600 единици средства за доставка на ядрено оръжие (включително всички компоненти на "ядрената триада"), а максималното количество на самите ядрени заряди не трябваше да надхвърля 600. Между другото, този договор влезе в сила едва през 1994, като отлагането се дължеше на разпадането на Съветския съюз и необходимостта в Русия да бъде концентрирано ядреното оръжие от другите бивши съветски републики. Изпълнението на договора беше обсъдено от двамата участници в края на 2001. Междувременно обаче, още през 1993 беше подписан т.нар. СТАРТ-2, който трябваше да влезе в сила след СТАРТ-1. Новият договор предвиждаше съкращаване на броя на бойните заряди до 3500 единици до 1 януари 2003. Той беше ратифициран от САЩ през 1997, а през 2000 - и от Русия.

При това, още в края на 90-те години на миналия век, двете страни започнаха да обмислят изготвянето на договор СТАРТ-3 (станал известен по-късно като "Нов СТАРТ"), който трябваше да влезе в сила, непосредствено след СТАРТ-2. Първоначално, той предвиждаше съкращаване на стратегическите ядрени бойни заряди до 2000-2500 броя и трябваше да бъде безсрочен. След неочакваното решение на САЩ да излязат от Договора за противоракетната отбрана (ПРО) обаче, Москва обяви, че прекратява участието си в СТАРТ-2. В резултат от това договорът "Нов СТАРТ" беше подписан още през 2010 и предвиждаше съкращаване на ядрените бойни заряди до 1550 броя, а на междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети, инсталирани в подводници и тежки бомбардировачи - до 700 броя. При това договорът беше подписан за срок от десет години с опция да бъде удължен с още пет. Той официално влезе в сила през февруари 2011 и, съответно, ще изтече на 5 февруари 2021.

Сондажите за удължаване на договора "Нов СТАРТ"

Разговорите относно възможността за удължаване на договора стартираха още преди няколко години - след като Тръмп влезе в Белия дом. Тук е мястото да напомня, че още по време на първия си телефонен разговор със своя американски колега, руският президент Путин постави и въпроса за съдбата на "Нов СТАРТ". Тогава обаче, Тръмп с нищо не показа, че е наясно, за какво точно става дума.

Както е известно, подписването на договора от Обама и Медведев съвпадна по време с т.нар. "презареждане", т.е. периода на затопляне в руско-американските отношения. Той обаче приключи след подкрепения от САЩ преврат в Украйна през февруари 2014 и последвалото присъединяване на Крим към Русия и началото на войната в Донбас. Всичко това постави началото на нова студена война между Москва и т.нар. "колективен Запад", начело със САЩ.

Идването на власт на Доналд Тръмп действително вдъхна известни надежди за промяна на ситуацията, но те се оказаха напразни. Дори ако е бил искрен в желанието си за нормализация на двустранните отношения, Тръмп се оказа заложник на русофобския републикански елит и беше принуден да се съобразява с него. Както вече споменах по-горе, това доведе до излизането на САЩ от Договора за ограничаване на ракетите със среден и малък обсег. Впрочем, Тръмп просто се нуждаеше от повод за да предприеме тази стъпка, прехвърляйки цялата отговорност върху Москва.

Всъщност, защо САЩ трябваше да денонсират този договор? На първо място, заради невъзможността да ангажират с него Китай, който Вашингтон вече разглежда не само като основния си икономически конкурент, но и като най-вероятния си противник, измействайки дори Русия. И след като Китай свободно развива забранените от договора въоръжения, значи Америка също следва да се освободи от неговите ограничения. Още повече, че Тръмп действа изключително в интерес на своите избиратели, а те настояват за възраждане на националната индустрия, включително за максимално натоварване на военно-промишления комплекс.

Оказа се обаче, че Вашингтон е избързал, поставяйки Русия на второ място сред най-опасните си потенциални противници. В тази връзка ще напомня, че най-новите руски въоръжения - като ракетите "Кинжал", "Авангард" или "Посейдон" например, реално биха могли да притеснят американците, а и редица американски експерти открито признават, че са "проспали" не само стремително развиващият се Китай, но и възходящата (поне що се отнася до военната сфера) Русия.

Именно това обяснява и претенциите на САЩ към евентуалния нов договор - в него да бъде включен Китай, както и той да касае и редица нови видове въоръжения, по отношение на които Русия силно изпреварва Америка. При това става дума именно за нов договор, защото сегашният "Нов СТАРТ" може да бъде удължен само с пет години, да не говорим, че той очевидно не удовлетворява новите претенции на Вашингтон.

В случая Тръмп отново използва проверените методи на политическия блъф, заплахи и откровен шантаж - т.е. всичко, което преди време се опита да използва и срещу Северна Корея, макар че - въпреки цялата си остра реторикаа - така и не посмя да нанесе военен удар по тази страна. Затова пък, демонстрира пред избирателите си, че е "твърд политик", който решава всички въпроси, без да се бои, че ще провокира война. Очевидно е, че и в този случай ще се опита да действа по същия начин. Още повече, че му предстоят избори, а и обвиненията, че действа в интерес на руснаците още не са заглъхнали. Затова Тръмп може да реши да използва тази тема срещу противниците си. Ако демократите смятат "Новия СТАРТ" за своя заслуга, той няма да го удължи, обвинявайки самите демократи, че са натрапили на САЩ договор, който е изгоден само за Русия. Тоест, Тръмп ще обяви, че освобождава страната си от неизгоден за нея договор, ще опровергае онези, които го обвиняват, че подпомага Русия, ще гарантира нови гигантски поръчки за американския военно-индустриален комплекс и ще създаде нови работни места.

На всичкото отгоре, за да постигне това, няма да му се наложи дори да си мръдне пръста, защото - за разлика от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, е напълно достатъчно Доворът за стратегическите настъпателни въоръжения да не бъде удължен и той ще престане да действа. Тоест, сега Тръмп може просто да декларира подобно намериние, а да вземе окончателно решение чак след като стартира втория си президентски мандат. За него е по-важно да спечели изборите, а какво ще се случи след това, засега не го интересува особено.

Разбира се, възниква въпросът, как в Кремъл ще реагират на това, че най-важният договор за колективна сигурност се оказва заложник на вътрешнополитическите игри в САЩ? Руснаците със сигурност няма да изпаднат в паника, още повече, че предишните договори на практика позволяваха на американците да се разоръжават по-малко от тях. Просто защото, играта с договорите СТАРТ беше наложена на СССР по времето на Горбачов и Русия дълго време не можеше да преодолее последиците от нея. Сега обаче, евентуалният нов договор със САЩ задължително ще трябва да отчита и руските интереси.

Тоест, излишно е да се бърза. Няма опасност още на следващия ден след изтичане срока на "Новия СТАРТ" да станем свидетели на глобална ядрена война. По-важното е, че до февруари 2021 изборните страсти в САЩ ще утихнат и договорът ще престане да се използва като инструмент за привличане на електората. И тогава Вашингтон и Москва ще могат спокойно да обсъдят проблема, който действително е изключително важен.

Ядрените амбиции на Тръмп

Междувременно, на 10 февруари Белият дом публикува проектобюджета си за финансовата 2021 в размер на 4,8 трлн. долара. Както е известно окончателното приемане на бюджета става в Конгреса, но въпреки това проектът дава ясна представа за приоритетите в политиката на администрацията на Тръмп.

Естествено, почти всички коментатори подчертават намерението и да съкрати финансирането на програмите за социална защита и, паралелно с това, да увеличи разходите за военни цели.

Предложеният бюджет предвижда ръст на военните разходи с 0,3% и намаляване на невоенните с 5%. Разходите на Пентагона през следващата финансова година се очертават като най-големите в историята на САЩ. Както посочи в тази връзка самият Тръмп: "ще имаме много добър бюджет и много мощен военен бюджет, защото нямаме друг избор".

Предвижда се разходите за национална сигурност през финансовата 2021 (която започва през октомври 2020) да достигнат 740,5 млрд. долара, от които 705,4 млрд. долара са предназначени за Департамента по отбраната. При това в приоритет на Пентагона следва да се превърне подготовката за военно противопоставяне с Русия и Китай.

Най-сериозен ръст на разходите се планира в сферата на създаването на нови видове ядрено оръжие. В тази връзка се предлага да бъдат отпуснати повече средства не само на Департамента по отбраната, но и на агенцията на Департамента по енергетика, отговаряща за управлението на ядрените бойни глави (NNSA). Като цяло, Тръмп възнамерява да инвестира почти 44 млрд. долара в програмите за увеличаване на американския ядрен арсенал. 28,9 млрд. от тях следва да бъдат предоставени на Пентагона за модернизация на ядрения компонент на въоръжените сили (с 18% повече, отколкото през предходната финансова година).

Основните (планирани) пера в разходите на Пентагона са за усъвършенстване на командването, управлението и комуникациите в ядрените сили (7 млрд. долара); завършване разработката на новия "невидим" стратегически бомбардировач В-21 (5 млрд), както и за продължаване на модернизацията на междуконтиненталните балистични ракети с наземно базиране (1,5 млрд.).

Националното управление за ядрена сигурност на Департамента по енергетиката (NNSA) публикува своята част от проектобюджета на президента за 2021 финансова година, предвиждаща 19%-ов ръст на разходите, като значителна част от тях (15,6 млрд. долара) следва да отидат за програмите за създаване на нови ядрени оръжия. Освен модификацията на наличните ядрени бойни глави, се отпускат средства и за създаване на нови бойни глави W93 за балистичните ракети с подводно базиране Trident II D5  (3,1 млрд долара). И тъй като очевидно ще се наложи да бъдат осъществени изпитания на новите ядрени боеприпаси, Белият дом все по-ясно дава да се разбере, че няма намерение да ратифицира подписания от САЩ Договор за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО).

В представения от Тръмп бюджет се предвижда и разполагане на оръжие (без да се изключва и ядреното) в космическото пространство За първи път стремежът за военна доминация в космоса беше заложен в бюджета с отделно перо, предназначено за създадените през декември 2019 Космически сили на САЩ (досега финансирането за тези цели, минаваше през Военновъздушните сили). Средствата за космическите сили са 15,4 млрд. долара.

Мнозина, включително и американски, експерти посочват, че милитаризацията на космоса и плановете за разширяване на ядрения потенциал на САЩ само ще дестабилизират международния силов баланс. Тоест, стремежът на администрацията на Тръмп да постигне глобално ядрено превъзходство е налице. От друга страна обаче, някои анализатори смятат, че Белият дом е поставил пред Пентагона и Департамента по енергетиката, задачи, които едва ли могат да бъдат изпълнени в рамките на предвидения в бюджета времеви график.

Много ще зависи от това, дали САЩ и Русия ще вземат решение да удължат с пет години действието на Договора за мерките за по-нататъшно съкращаване  и ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения (т.нар. "Нов СТАРТ"), чиито срок изтича през 2021.

В речта си, произнесена в аналитичния център на Атлантическия съвет на 11 февруари 2020, съветникът по националната сигурност на САЩ Робърт О'Брайън потвърди намеренията на Вашингтон да преговоря с Москва по този въпрос. В същото време обаче, Тръмп предупреди, че ще приеме удължаването на "Новия СТАРТ" само, ако Китай също стане част от договора. Подобно предложение звучи странно, тъй като липсва обяснение, защо китайците трябва да се включат в преговорите и да се собразяват с ограниченията на "Новия СТАРТ", а подобно условие не се поставя на такива ядрени държави и съюзници на САЩ в НАТО, като Великобритания и Франция.

Мнозина оценяват тази американска настойчивост по отношение на Китай, като преднамерено поставяне на неприемливи условия за удължаването на "Новия СТАРТ" от страна на Вашингтон.

Макар че засега въпросът остава открит, подготвеният от администрацията на Тръмп проектобюджет в сферата на отбраната за 2021 финансова година говори по-скоро за това, че удължаването на "Новия СТАРТ" е малко вероятно.

Както заяви самият Доналд Тръмп в речта си пред щатските губернатори, произнесена в Белия дом през февруари 2020, докато САЩ нямат договори с Русия и Китай относно контрола на въоръженията, единственото, което може да направи Америка, е да създаде "най-силните ядрени сили на планетата".

Неблагопрриятните тенденции

През последните години в сферата на контрола на въоръженията се очертаха редица неблагоприятни тенденции, засегнали съвършено различни области. Разпадна се един от основопалагащите за стратегическата стабилност Договор за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, под въпрос е Договорът за установяване на режима

„Открито небе” (ДОН, подписан през 1992 в Хелзинки и влязъл в сила през 2002), беше тотално ерозиран Съвместният всеобхватен план за действие ("Иранската сделка"), през 2015 се провали обзорната конференция за Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), като не е сигурно, дали това няма да се случи и с конференцията през 2020. Не изключено, че иранският и корейският проблеми, противопоставянето между ядрените държави и привържениците на популисткия Договор за забрана на ядреното оръжие (ДЗЯО), както и деградацията на контрола на въоръженията по линията САЩ-Русия ще доведат до ерозията и дори разпада на ДНЯО.

Сред причините за пропукването на всички тези договори е деструктивната позиция на Съединените щати по отношение на тях. И това не е мнение на отделни анализатори и експерти, които могат да бъдат обвинени в "прекален антиамериканизъм", а просто констатация на факта, че САЩ излязоха от повечето от тези договори по своя инициатива, в пълно съзвучие с лозунга на президента Тръмп за "отказ от лошите сделки".  А както се оказва, "лоши сделки" са всички онези сделки които не са сключени лично от него, като сред тях - още по време на първия си телефонен разговор със своя руски колега Путин - Тръмп включи и т.нар. "Нов СТАРТ", обявявайки, че това е "една от лошите сделки на Обама", която "дава предимство на Русия".

При това този подход касае в еднаква степен всички сфери: така, в изказването си на годишното събрания на Националната стрелкова асоциация (NRA) през април 2019 Тръмп съобши, че е решил САЩ да излязат от Договора за търговията с оръжие (Arms Trade Treaty, ATT), тъй като не може да позволи "на чуждестранните бюрократи да потъпкват свободата, гарантирана ни от Втората поправка". Парадоксалното в случая е, че АТТ традиционно беше обект на критики именно заради липсата на реални мерки за контрол, да не говорим, че според този договор на американците може да бъде наложена забрана да продават оръжие, само ако отделни граждани бъдат обвинени в геноцид или при налагане на персонални санкции от Съвета за сигурност на ООН.

През януари 2020, администрацията на Тръмп, която не спира да разследва "лошите сделки" на неговите предшественици, насочи погледа си към наложената от Барак Обама забрана за използване на противопехотни мини и тя беше отменена. При това въпреки, че липсваше каквато и да било "остра военна необходимост" това да се случи именно сега, да не говорим, че решението провокира яростната критика на привържениците на контрола на въоръженията.

От друга страна, би било грешка да смятаме, че американският президент не знае, какво прави или, че действията му се ръководят от твърдото нежелание да приеме съществуващия световен ред. Всъщност, причината е, че неговата електорална база не се формира от експертите по контрол на въоръженията или по международно право, а от обикновени граждани, които въобще не са наясно за същността и ползата от едни или други договори, но пък реагират изключително остро на всяко посегателство срещу националния престиж или, което смятат за още по-лошо, опитите за "разоръжаване на Америка".

Негативните прогнози

За съжаление, всичко сочи, че Тръмп няма намерение да подпише евентуалното удължаване с пет години на срока на действие на Договора "Нов СТАРТ" (както е известно, руските власти нееднократно декларираха, че категорично подкрепят подобна стъпка). Засега изглежда, че той е решил да не поставя под въпрос рейтинга си в навечерието на президентските избори, вдъхвайки нов живот в "лошата сделка на Обама", особено на фона на продължаващата антируска медийна истерия в САЩ. Освен това, Тръмп вероятно съвсем искрено вярва, че ако спечели още един президентски мандат, ще може да постигне "прекрасна голяма сделка" в сферата на стратегическите настъпателни въоръжения, включвайки в нея и Китай. Подобен оптимизъм обаче, изглежда необоснован, тъй като дори и подписването на нов двустранен (т.е. между САЩ и Русия) договор изглежда достатъчно сложно. Просто защото, в сравнение с 2010, когато беше подписан "Новият СТАРТ", днес са налице редица нови моменти.

На първо място, новата сделка ще трябва да включва продължаване на съкращаването на стратегическите настъпателни въоръжения, защото в противен случай тя може да бъде възприета като отказ от ангажиментите за ядрено разоръжаване. При това обаче, руската страна още преди десет години оценяваше "тавана" от 1550 бойни заряда и 700 носители като минимално "комфортни", при които могат да не се вземат предвид ядрените арсенали на американските съюзници от НАТО (Великобритания и Франция разполагат общо с до 500 заряда с различна степен на готовност). На свой ред, САЩ не могат да игнорират ядрения арсенал на Китай, макар че засега не се очертава формирането на формален и стабилен военен съюз между Москва и Пекин.

На второ място, договорите СТАРТ винаги са се "опирали"на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДЛРСМО) като константа, на базата на това, че не съществуват наземни ракети с обсег 500-5500 км. В резултат от денонсирането на ДЛРСМО, както и на поредицата, стартирани от САЩ, програми за ракетни оръжия със среден обсег, в бъдеще неминуемо ще нарасне потенциалът за нанасяне на превантивен "контрасилов" удар по руските стратегически ядрени сили. При това, по чисто географски причини, Русия не би могла да даде "огледален" отговор на подобна атака, тъй като руските ракети ще бъдат насочени срещу базите на САЩ и НАТО в Азия и Европа, където няма американски стратегически ядрени сили.

На трето място, следва да посоча бурното развитие на хиперзвуковите оръжия, като цяло. В допълнение към посочените по-горе свръхточни и трудни за прихващане балистични ракети със среден обсег (БРСО) с маневриращи бойни блокове, възможностите за нанасяне на подобен "контрасилов" удар нарастват поради наличието на перспективни авиационни (руската "Кинжал" и американските AGM-183A Arrow и HCSW) и морски (най-вече разработваната в САЩ IRCPS) ракети.

На четвърто място е еволюцията на американската глобална противоракетна отбрана (ПРО). По искане на руките военни, в "Новия СТАРТ" се посочва, че по-нататъшното съкращаване ще изисква и начало на преговори за ограничаване на ПРО. Макар че развитието на сегашните прихващачи на междуконтинентални балистични ракети (МБР) на практика беше прекратено заради сбърканата му концепция, продължават усилията както за разполагане на компоненти на ПРО в космоса, така и за създаване на нови наземни прихващащи системи.

Не пето място е милитаризацията на космоса, като цяло.

На шесто място пък следва посоча повишаването (на фона на ограничаването на арсеналите на стратегически ядрено оръжие) на ролята на тактическото ядрено оръжие (ТЯО). Макар да липсват точни данни, смята се,че в сферата на ТЯО Русия разполага с голямо качествено и количествено надмощие над САЩ и НАТО. При това, трудно можем да си представим, че Москва лесно ще се съгласи да осъществи едностранно съкращаване на потенциала си в тази сфера, тъй като руските стратези разглеждат ТЯО като противовес на численото надмощие на НАТО.

На седмо място ще спомена опасенията на американците във връзка с разработващите се в момента перспективни руски носители, притежаващи стратегически възможности ("Буревестник", "Посейдон" и т.н.), но не влизащи в обхвата на "Новия СТАРТ".

На осмо място е очевидното изостряне на руско-американските и американско-китайските отношения, като цяло, както и общият негативен фон в сферата на контрола на въоръженията.

Всичко казано по-горе не дава основание да очакваме, че - като междинна мярка - може набързо да бъде съгласуван някакъв аналог на Договора за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения от 2002 (SORT/Treaty of Moscow). Както е известно, тогава между САЩ и Русия възникнаха сериозни противоречия в хода на съгласуването на CTAPТ-2 и те решиха на практика на удължат предишния договор СТАРТ-1.

Макар че днес, така очертаните проблеми все още не са започнали да ерозират сериозно силовия баланс (усъвършенстването на хиперзвуковите оръжия ще се проточи с години, системите за ПРО скоро няма да са в състояние да парират по-сериозни ракетни атаки, а екзотичните нови средства за доставка все още са далеч от въвеждането си в есплоатация), в дългосрочна перспектива дори и съществуването на "Новия СТАРТ" ще се окаже неприемливо.

Контурите на "новата голяма сделка"

Очевидно е, че за да бъде съхранена стратегическата стабилност в бъдеще, САЩ и Русия (а и целият останал свят) действително се нуждаят от "голяма, прекрасна сделка", макар и не точно от тази, за която говори Тръмп, защото до края на евентуалния му втори президентски мандат нейните контури едва ли ще станат ясни. Освен това, дотогава няма да станат реалност и новите инструменти за ерозия на тази стабилност. При всички случаи обаче, ще е по-добре подготовката на въпросната нова сделка да се осъществява в спокойната обстановка, гарантирана от удължаването на остарелия и несъвършен, но все още функциониращ сравнително добре Договор "Нов СТАРТ".

Какви ще са конкретните ползи, ако до 6 февруари 2021 САЩ и Русия все пак съумеят да постигнат компромис по въпроса за удължаването на този договор?

На първо място, те ще могат да разполагат с ефективни методи за гарантиране на прозрачността: инспекции, обмен на телеметрични данни и подробна информация за състава на стратегическите ядрени сили, безпрепятствена работа на разузнавателните спътници и функциониращи консултационни комисии. Взети заедно, те гарантират, ако не доверие, то поне увереност, че играчите се познават взаимно. Защото именно недостатъчното разбиране на противника и неговите мотиви водят до най-големите кризи по време на студената война (Суецката, през 1956 или Карибската, през 1962).

На второ място, това ще даде възможност на водещите ядрени държави да бъдат образец на поведение по въпроса за контрола на въоръженията. Както е известно, този контрол и в момента буквално "се пука по шевовете", но излизането на двете най-големи ядрени сили от "Новия СТАРТ", съпроводено с взаимни обвинения, ще се окаже последния пирон в ковчега му. Освен това, революционно настроените привърженици на ДЗЯО ще получат много нови аргументи за своите критики срещу ДНЯО и за твърдението си, че петте официално признати ядрени държави демонстрират откровено лицемерие, уверявайки, че подкрепят ключовия член VІ на ДНЯО относно "задължението да водят преговори за ефективни мерки за прекратяване на ядрената надпревара и за ядрено разоръжаване". При всички случаи, нито САЩ, нито Русия се нуждаят от появата на нови офицално признати ядрени държави.

На трето място, американско-руският компромис относно "Новия СТАРТ" би бил добра основа за по-нататъшни преговори. Едно е в бъдещото споразумение да бъдат инкорпорирани всички работещи елементи на сегашния договор и съвсем друго - ако дебатите за евентуален нов договор стартират от нулата.

Що се отнася до Русия, постигането на такъв компромис би и позволило да използва по-голяма част от военния си бюджет за усъвършенстване на своите конвенционални сили. Защото е много вероятно, че в периода между сегашния "Нов СТАРТ" и влизането в сила на новия договор, който ще го замени, в средите на руските военни неизбежно ще се усилят позициите на онези, които призовават за отпускане на повече средства за стратегическите ядрени сили, като това ще стане за сметка на армията и конвенционалните сили на военноморския флот и военно-космическите сили. В резултат от това последните няма да получат достатъчно военна техника, която да използват в реалните конфликти през следващите десетилетия, за сметка за закупуването и последващото ликвидиране на допълнителни средства за стратегическо сдържане, които - макар и да са изключително необходими – в крайна сметка няма да подобрят особено сигурността на страната.

Тук съзнателно не споменавам, че постигането на руско-американски компромис би гарантирало запазването на установените количествени ограничения на стратегическите въоръжения. Причината е, че при каквото и да било развитие тези ограничения едва ли ще бъдат премахнати, тъй като - включително и по чисто пропагандни съображение - руснаците и американците най-вероятно ще декларират, че няма да ги надвишават. Което едва ли ще е трудно, особено предвид факта, че в момента в САЩ няма серийно производство на стратегически носители, а снабдяването на наличните ракети с допълнителни бойни глави би било твърде очебийна, агресивна и бавноосъществима стъпка (така например, снабдяването на всичките 400 междуконтинентални балистични ракети Minuteman III с три бойни глави, вместо една, би отнело над три години).

При всички случаи обаче, евентуално дългосрочно прекъсване в контрола на ядрените арсенали и продължителната надпревара в ядрените въоръжения, в която неизбежно ще се включи и Китай (засега Пекин съзнателно ограничава възможностите си в тази сфера), както и общата деградация на глобалния режим на неразпространение представляват съвсем реална и то изключително сериозна заплаха. При това можем да станем свидетели на подобно опасно развитие съвсем скоро - само след по-малко от година.

* Българско геополитическо дружество