Политиката на централизация и "украинизация" на Киев и центробежните процеси в Украйна

Според експертите, фактът, че в резултат от събитията в Донбас западните и централните украински региони започнаха да преобладават в електорален план над югоизточните, не е довело до намаляване на центробежните тенденции в страната, а по-скоро напротив. Това засилва опасенията на сегашните управляващи в Киев от евентуално разпадане на страната, което пък доведе до фактическа забрана на дискусиите за възможното и федерализиране, целенасочено пресичане на инициативите за децентрализация, както и до опити за ускорена "украинизация", които макар и да са насочени най-вече срещу руската общност в страната, засягат пряко интересите и на останалите, най-голяма от които е българската (205 хиляди души, според официалното преброяване през 2001, и около един милиан, според някои български учени, като проф. Божидар Димитров например).

Както е извество, през лятото на 2016 украинският президент Порошенко лансира план за промяна на Конституцията, според който на т.нар. кримски татари се предоставя автономия в рамките на Украйна, като се разчиташе те да подкрепят усилията на режима в Киев да си върне полуостров Крим, който след преврата от февруари 2014 се присъедини с референдум към Руската Федерация. И макар, че този план така и не беше реализиран на практика, той провокира серия от автономистки декларации от страна на другите етнически малцинства в Украйна. Така през юли 2016 българската общност поиска от Порошенко да и предостави териториални автономии в Одеска и Херсонска области. Според един от лидерите на нашата диаспора в Украйна Юрий Паличев (председател на Градската обществена организация "Българите на Херсон"), тази инициатива е възникнала именно във връзка с намерението да се даде автономия на татарите: "идеята за предоставяне на автономия на кримските татари съществено променя конституционното поле на Украйна и създава важен прецедент. Българите в Украйна, които компактно населяват определени райони, също следва да получат право на автономия" (1). Впрочем, още преди това с аналогичен призив към Порошенко се обърна и Асамблеята на румънците от Буковина, настояваща населените компактно с румънци райони на Черновицка област да получат статут на териториална автономия (2). Малко по-късно, инициативна група на Съюза на гагаузите в Украйна също предложи на президента Порошенко създаването на тяхна териториална автономия в Одеска област: "необходима ни е автономия за да можем да се съхраним като етнос и да разчитаме на успешно развитие, затова сме готови да проведем референдум в районите, населени компактно с гагаузи" (официално, в Украйна живеят над 30 000 гагаузи - почти всички в Одеска област) (3).

Курсът към централизация и «украинизация»

Именно тази реакция беше една от причините украинските власти да стопират т.нар. "реформа за децентрализация на Украйна" и да се ориентират вместо това към курс на централизация и "усилена украинизация" на страната. В тази връзка се предлага създаването на комплексна "Стратегия за формирането на общонационална идентичност и патриотично възпитание" (4), както и усъвършенстването и утвърждаването на "Стратегия за държавна етнонационална политика" под формата на закон или президентски указ. Смята се, че тази стратегия следва да се превърне в основа за нормативно-правната, бюджетната, образователно-културната и правоохранителната активност на държавата с цел предотвратяване на "етнополитическите рискове и формирането на гражданска лоялност сред представителите на всички национални малцинства".

При всички случаи, опитите на Киев да описва и обяснява дезинтеграционните процеси в Украйна, единствено с руската намеса и влияние, очевидно са неадекватни, затова едва ли е случайно, че напоследък все по-често в страната могат да се чуят прогнози за потенциално възможно в обозримо бъдеще разпадане на Украйна, породени изключително от вътрешни, а не от външни причини. Както посочи в тази връзка още през юни 2017 унгарският депутат Мартон Дьондьоши: "в момента не виждам предпоставки за запазването на Украйна като единна държава. Ако Киев не съумее да предложи жизнеспособно решение на всички етнически групи и ако продължи да не спазва международното право, Украйна рискува да се разпадне от самосебе си" (5). На свой ред, в интервю за Parlamentni Listy бившият чешки посланик в Русия и Украйна Ярослав Башта посочва, че: "заради проблемите, които създава на националните си малцинства, Украйна влоши отношенията с почти всички съседни държави... Киев пропусна възможността за мирна федерализация на страната, затова разпадането на украинската държава е напълно възможно" (6).

Както се посочва в последния засега доклад на Мисията на ООН за мониторинг на човешките права в Украйна, публикуван през декември 2017, в страната продължават нападенията на екстремисти срещу представители на живеещите там национални малцинства и техни клубове и иститути (7). През февруари 2018 пък, унгарският външен министър Петер Сиярто заяви пред местната телевизия М1, че екстремистките политици печелят позиции в Украйна, което притеснява малцинствените общности в страната (8).

В същото време обаче, украинският посланик в София, Микола Балтажи, коментирайки ситуацията в страната и новият закон за образованието, твърди, че "Украйна винаги е спазвали правата на националните малцинства. В страната мирно живеят над сто етнически групи. Техните права се гарантират от Конституцията и от поне десет закона. Няма да намерите друга такава държава в Европа. Винаги сме били пример за етническа толерантност и никога не сме имали проблеми в тази изключително важна и чувствителна сфера” (9).

При положение, че въпреки всичко казано по-горе, официалните украински представители твърдят, че няма проблеми в междунационалните отношения, изглежда много съмнително, че властите в Киев действително се стремят да гарантират правата на етническите малцинства, включително в сферата на образованието. За това няма да помогне приемането на поредния формален документ от типа на "Съвместната декларация на министерствата на образованието и науката относно осигуряване правото на лицата, принадлежащи към национални малцинства, да изучават родния си език”, която Украйна предложи на България да подпише.

Тук е мястото да напомня и, че официалните украински представители многократно предлагаха на страната ни да приеме и декларация за т.нар. Гладомор, в която да го признае за акт на геноцид срещу украинския народ от страна на Русия (в качеството и на правоприемник на СССР). В Киев изглежда забравят, че по онова време от глад са умирали не само в Украйна, но и в Централна Русия, Беларус и Източна Полша. Тоест, засегнати са били и украинци, и руснаци, и поляци и други народности, включително и представители на българската общност.

Впрочем, когато се поставя въпроса за "етническата отговорност" за една или друга трагедия, следва да се запитаме, дали самата Украйна би била склонна да поеме отговорността за геноцида срещу поляците в западната част на страната, осъществяван по време на Втората световна война от съюзната на нацистите т.нар. Украинска въстаническа армия (УПА)?

В тази връзка ще припомня, че в края на март 2018 полски националистически организации проведоха протестен митинг пред посолството на Украйна във Варшава, издигайки лозунги против геноцида срещу етническите поляци, осъществен през периода на Втората световна война от УПА, ръководена от Степан Бандера и Роман Шухевич, които сегашните власти в Киев смятат за национални герои. Според организаторите на протеста, „Украйна героизира убийци и потисници на поляците”. В него участваха представители на Народното движение (Ruch Narodowy), Национално-радикалния лагер (Obóz Narodowo-Radykalny) и Общополската младеж (Młodzież Wszechpolska). Те носеха плакати "Да спрем антиполската политика", "Да защитим историческата истина" и "Бандеровците не са ни приятели". Според председателя на Народното движение Роберт Виницки: " В момента в Украйна бандитите, убийците и извършителите на геноцид са издигнати на пиедестал. Киев почита съюзниците на Хитлер, убийците и потисниците на поляците и много други народности. И ние сме тук за да защитим полската държава и полската нация". Виницки смята, че "Украйна се намира на ръба на пропастта, защото - превръщайки убийци като Бандера и Шухевич в национални герои, тя поставя под въпрос бъдещето на украинския народ" (10). Демонстрацията на полските националисти беше проведена в отговор на антиполските акции, организирани от украински радикални формации в Лвов, в началото на март.

Конфронтацията на Украйна със западните и съседи

Междувременно, на 20 март 2018 унгарския външен министър Петер Сиярто изрази сериозна загриженост във връзка с плановете на Киев да прехвърли един батальон с численост между 800 и 1000 души от Източна Украйна в района на т.нар. Задкарпатие и по-точно около град Берегово, на границата с Унгария. Според него, "това означава, че украинските власти разглеждат унгарската национална общност (наброяваща около 160 хиляди души) като заплаха, което е възмутително и поради това Унгария се обявява категорично против това решение" (11). Както е известно, преди това в главния град на Задкарпатието Ужгород неизвестни екстремисти на два пъти подпалиха сградата на Унгарското културно дружество, в отговор на което Будапеща призова в областта да бъдат изпратени наблюдатели на ОССЕ, като тези, които вече присъстват в Източна Украйна. Напрежението между Унгария и Украйна възникна след като Киев прие прословутия Закон за образованието, който ограничава възможността за обучение на други езици, освен на украински. По този повод, правителствата на редица държави, включително Унгария, Румъния, Полша и Словакия, обявиха, че законът нарушава правата на националните малцинства в Украйна. Кой знае защо, реакцията на София беше значително по-мека, въпреки, че именно българското малцинство е най-голямото в Украйна (като изключим руското, разбира се). Що се отнася до Задкарпатската област, тя е исторически център на унгарската общност в страната, като 12% от населението и са етнически унгарци, а в редица училища в региона обучението се осъществява на унгарски.

Според повечето анализатори, независимо, дали ОССЕ действително ще вземе решение за изпращането на подобна мисия (тъй като такова решение трябва да бъде подкрепено от всички членове на организацията, включително от Украйна), Будапеща ще продължи да втвърдява тона си към режима в Киев. Те обаче посочват, че тъй като не разполага с правов механизъм за решаване на проблема с властите в Задкарпатска Украйна, изглежда много вероятно, че рано или късно Унгария ще стимулира сънародниците си там да създадат някакви собствени организационни структури. Що се отнася до последиците за режима в Киев от новото изостряне на отношенията с Будапеща, поне на първо време те няма да са кой знае какви. Както е известно, Украйна няма никакви реални шансове за присъединяване към ЕС и НАТО, а връзките с Унгария не са от голямо значение за украинската икономика. По-лошото за Киев е, че новото изостряне на отношенията с Будапеша окончателно превръща Украйна в своеобразна "държава-парий" в региона, тъй като (дори ако оставим Русия настрана), всичките и западни съседи (които, с изключение на Молдова, са членове на ЕС и НАТО) се отнасят все по-негативно към нея.

В тази връзка ще напомня, че на 7 февруари 2018 полският президент Анджей Дуда подписа приетите от Сейма поправки към Закона за Института за национална памет, които предвиждат затвор до три години за онези, които съзнателно се опитват да приписват на Полша престъпленията на нацистка Германия или не признават престъпленията на съюзните на нацистите украински националисти срещу поляците по време на Втората световна война. Въпросният Закон за Института за национална памет беше приет от полския Сейм на 26 януари 2018 и утвърден от Сената на 1 февруари ("за" гласуваха 57 сенатори, 23-ма бяха против", а двама се въздържаха). Според полското законодателство, след като президентът е подписал закона, той следва да бъде одобрен и от Конституционния съд.

Ще напомня също, че още през септември 2017 словашкото Външно министерство предупреди Украйна, че ще следи за стриктното спазване на правата на националните малцинства, живеещи на украинска територия и, в частност, за правото им да получават образованието си на своя роден език. Както е известно, на 25 септември 2017 украинският президент Порошенко подписа новия Закон за образованието, според който от 2018 представителите на националните малцинства в Украйна ще могат да получават образование на своя майчин език само в началните училища. Остър протест срещу този закон още тогава изразиха Русия, Унгария, Словакия, Румъния и Молдова. Обезпокоителното в случая е, че макар българското малцинство в Украйна да е по-многобройно, отколкото унгарското, румънското или молдовското (всъщност, то е най-голямото след руското), реакцията на София на новия закон, както и на проектозакона за украинското гражданство (който, ако бъде приет, ще забрани на представителите на малцинствата да имат друго гражданско, освен украинското), беше най-мека, да не кажем беззъба.

Но, докато българското правителство предпочита да не се занимава с този въпрос, натискът на всички западни съседи на Украйна върху Брюксел във връзка с нарушаването на правата на националните малцинства от режима в Киев, става все по-последователен. Създава се дори впечатление, че действията на Полша, Унгария и Румъния в тази посока са координирани. Впрочем, източноевропейските членове на ЕС се разминават с Брюксел не само по "украинския въпрос". И тъй като в момента проблемът за разпределянето на мигрантите (а и някои други въпроси) изглежда по-важен за брюкселските "еврократи", отколкото отношенията на Полша, Унгария и Румъния с Украйна, опитвайки се да постигнат съгласие по общата миграционна политика на ЕС, те могат да склонят на някакъв пазарлък с Варшава и Будапеща по отношение на техните претенции към Киев, включително и по въпроса за евентуалното изпращане на наблюдатели на ОССЕ в Западна Украйна.

Заключение

Истината е, че през периода след "февруарската революция" от 2014 централната власт в Украйна значително отслабна и в момента Киев в доста по-малка степен контролира ситуацията в отделните региона, което пък го принуждава да води постоянни пазарлъци с регионалните елити. Налице е очевидна регионализация на политическия живот на страната, която все повече се фрагментира, доказателство за което бяха още резултатите от местните избори през 2015.

Макар че Украйна представлява мултинационална държава с два основни разговорни езика, сегашната държавна идеология изисква създаването на строго мононационално общество, в резултат от което всички автономистки движения, както и движенията на многобройните етнически общности, като цяло, се разглеждат от управляващите като сериозна заплаха. За съжаление, властите в Киев вече забраняват дори да се дискутира проектът за федерализация на Украйна, който би могъл да разреши много противоречия и да стабилизира страната, под предлог, че той поставя под съмнение нейната териториална цялост. В същото време, старата териториално-административна система, която и преди не беше достатъчно ефективна, се намира е в процес на разпад заради слабостта на централната власт, тотално корумпираната система, кланово-олигархичните и междурегионални противоречия, както и заради локалните центробежни тенденции. На този фон лансираните от управляващите проекти за реформирането и, които на практика само засилват централизирането на управлението, комбинирайки го с т.нар. "украинизация" (чиито израз са законът за украинския език и проектозаконът за украинското гражданско, които на практика лишават многобройните етнически общност в страната от правото да получават цялостно образование на майчиния си език и поставят под въпрос двойното им гражданство, или по-точно гражданството, предоставено им от техните "държави-майки") нямаше как да не провокират силно негативна реакция в регионите и зоните, компактно населени с различни етнически общност, и едва ли ще бъдат успешни. В резултат от това обаче Украйна става все по-малко управляема.

Обективно погледнато, съществуващата регионална специфика (включително наличието на различна цивилизационна идентичност на населението и противоположни вектори на външнополитическа ориентация) превръща Украйна в териториално нестабилна държава, която може да се окаже неспособна да гарантира на гражданите си достатъчно високо жизнено равнище и мирно съвместно съществуване със съседните държави (при това не само с Русия, но и с Полша, Унгария или Румъния).

Липсата на привлекателен обществен модел, както и фактическият провал на усилията за консолидиране на гражданите на основата на един, единствен национален език, отсъствието на обща историческа памет или обща църква, усилват центробежните тенденции. Ето защо, можем да прогнозираме достатъчно уверено, че в обозримо бъдеще ще станем свидетели на изостряне на проблемите в отношенията между регионите и центъра (както и между самите региони), а също и между етническите малцинства и централната власт.

При възникване на нови политически катаклизми това би могло да стартира процес на разпадане на украинската държавност, което неизбежно поставя въпроса за актуализирането на проекта за федерализацията на Украйна. Както сочи световният опит, именно федералният модел може или да осигури по-голямо съответствие между политиката на централната власт и реалните потребности и настроения на населението в регионите и представителите на различните етнически малцинства, или пък (в по-лошия случай) да гарантира поне, че разпадането на страната ще стане по мирен начин (т.е. по "чехословашкия", а не по "югославския" модел).

Бележки:

1. https://www.blitz.bg/svyat/blgarite-v-ukrayna-km-poroshenko-shchom-shche-ima-avtonomiya-za-tatarite-i-nie-iskame_news425646.html
2. http://www.ibtimes.com/ukraines-ethnic-romanians-seek-autonomy-kiev-amid-eastern-conflict-report-says-2032529
3. https://lenta.ru/news/2016/07/18/gagauz/
4. Виж http://www.niss.gov.ua/content/articles/files/nats_konsol-eee72.pdf. с. 20
5. http://dnr-live.ru/raspad-ukrainyi/
6. https://intmassmedia.com/.../the-disaster-in-the-ukraine-infectious-diseases- and-the-level-of-developing-countries-in-africa/
7. http://www.un.org.ua/images/stories/12_December_20th_report_press_release_UKR.pdf
8. http://www.kormany.hu/en/ministry-of-foreign-affairs-and-trade/news/ukraine-must-suspend-the-implementation-of-the-act-and-begin-negotiations-with-transcarpathian-hungarians
9. Виж сп. Европа 2001, 3-4 и 4-7 2017
10. https://bobrtimes.com/in-warsaw-the-embassy-of-ukraine-burned-portraits-of-bandera-and-shukhevych-2/22325/
11. https://bobrtimes.com/in-warsaw-the-embassy-of-ukraine-burned-portraits-of-bandera-and-shukhevych-2/22325/

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите