Проблеми на турската геополитика

От геополитическа гледна точка, Турция представлява мост между Близкия изток, Кавказ и Европа, пълноправна част от която се опитва да стане.

От геостратегическа гледна точка, Турция е не само европейска, но и азиатска държава. В същото време тя се намира на 10 000 километра от азиатските колоси Китай и Индия и има само морска граница с Руската Федерация. Разглеждайки Турция от позицията на нейното теографско положение, става ясно, че тя има важно стратегическо значение за повечето съседни страни. От една страна, тя е естествена врата за онези държави от региона, чиито брегове се мият от Черно море. В същото време, за Турция е много важна стабилността в Ирак, макар да е ясно, че за постигането и ще е нужно още много време. Произлизащите оттам заплахи се решават от турското ръководство, съвместно със Съединените щати. Накрая, въпреки наличието на редица общи интереси между Турция и Иран, между тях съществуват и сериозни разногласия.

От друга страна, Турция е силно заинтересована от развитието на отношенията си с азиатските държави и особено с тези от Централна Азия. Тя внимателно следи развитието на събитията в този обширен регион и поддържа стабилни икономически отношения с ключовите „играчи” в него, като Русия, Китай и Индия. Но, тъй като Турция не е член на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), тя не може да оказва кой знае колко съществено влияние в региона.

Проблемите на националната сигурност

От гледна точка на турската национална сигурност, очертаващите се заплахи могат да се разделят на вътрешни и външни, като и едните и другите следва да бъдат детайлно анализирани в краткосрочна, средносрочна и дългосрочна перспектива. Основните проблеми, свързани с националната сигурност вътре в страната са попълзновенията срещу териториалната цялост на Турция от страна на различни радикални групи и течения, наркотрафикът, проблемите, свързани със световната продоволствена криза и последиците и за страната, както и появата, в тази връзка, на всевъзможни допълнителни заплахи.

Заплахите от страна на Кюрдската работническа партия

Очевидно е, че основната терористична заплаха, свързана с дейността на Кюрдската работническа партия (РКК) не може да бъде преодоляна само с военни методи и средства. Това се обяснява с факта, че повечето терористи намират убежище в съседен Ирак, където получават логистична подкрепа, а ръководството на местната кюрдска автономия предпочита да си затваря очите за дейсвията им. Използването на дипломатически ресурси за решаването на този проблем продължава да не дава конкретен положителен резултат. Освен това, някои страни, които са съюзници на Турция в НАТО, създават различни препятствия пред дипломатическото решаване на проблема с РКК. Затова, както изглежда, решаването на проблема с дейността на кюрдските сепаратисти не може да бъде постигнато в краткосрочна перспектива.

Бъдещето на Близкия изток и Ирак

Ирак, който продължава да се намира под тоталния военен и политически контрол на американските военни, и досега не може да постигне толкова необходимата му вътрешна стабилност. Основните въпроси, които пряко засягат турските интереси по отношение на развитието на ситуацията в Ирак, включват, преди всичко, решаването, в средносрочна или дългосрочна перспектива, на основния въпрос: дали Ирак ще запази териториалната си цялост или ще бъде разделен на автономни райони. Ако обаче, на югоизточната граница на Турция възникне автономна Кюрдска държава, на Анкара ще се наложи да създаде нови механизми за изграждане на отношенията си с нея и преодоляване на възможните заплахи. Докато в региона остават американските войски, може да се твърди, че (като изключим дейността на РКК) Турция няма да се сблъсква с някакви съществени проблеми. Все пак, неясната ситуация в Ливан и палестинско-израелският сблъсък, продължават да са сред най-сериозните фактори, влияещи върху турската политика.

Кипърският въпрос

Въпреки възобновяването и продължаването на преговорите за решаване на кипърския въпрос, формулировките, които държавите от ЕС и лидерите на гръцката част на острова се опитват да наложат на Турция, са далеч от онова, които би устроило турското ръководство. Основният проблем на острова е териториалното му разграничаване. Решението на гръцката част на Кипър едностранно да разшири границите на териториалните си води до 12 мили, несъмнено, представлява най-голямата заплаха за националната сигурност на Турция.

Държавите от Южен Кавказ

Фактът, че част от американския елит активно подкрепя обвиненията срещу Турция във връзка с геноцида срещу арменския народ, може да разклати отношенията между Анкара и Ереван, още повече че на официално равнище такива просто няма. Нерешеният и до днес въпрос за Нагорни Карабах, фактът че значителна част от територията на Азербайджан е окупирана от Армения и наличието на значително количество бежанци, също представляват проблем. Стратегическото сътрудничество между Москва, Ереван и Техеран, от една страна, и между Турция и Азербайджан – от друга, са основната причина за неустановяването на официални отношения между Турция и Армения.

Друга държава от Южен Кавказ – Грузия, също не може да се похвали със стабилно развитие и затова се опитва да развива стратегическо партньорство с Турция и страните от НАТО. Руската подкрепа за режимите в Абхазия и Южна Осетия и възможността за обявяването им за независими, както и предоставянето на руско гражданство на значителна част от местното население допълнително усложнява решаването на въпроса. Сериозното напрежение, което периодично възниква между Русия и Грузия и военният сблъсък между тях, през август 2008, поставят под въпрос сигурността на тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан.

Руската Федерация

Русия, която е най-сериозния съперник на САЩ в сферата на оръжейната търговия, продължава постъпателното развитие на своя икономически, и особено на енергийния, си сектори. Както и преди, основната част от руските приходи идва от продажбата на оръжие, петрол и природен газ, както и на продукция на химическата индустрия. В енергийната сфера, руско-турските отношения демонстрират устойчиво развитие. В момента потребностите на Турция от руски природен газ са 65%. Огромен брой руски туристи почиват в турските курорти, а такива отрасли като строителството и текстилната индустрия са сред основните обекти, привличащи турските инвестиции в Русия. Затова, на фона на същественото развитие на руско-турските отношения, може да се каже, че Турция вече не възприема Русия като военна заплаха.

В същото време обаче, двете страни са съперници по отношение на изграждането на газопровода Nabucco, представляващ енергиен мост между Европа и Азия. В същото време Анкара внимателно следи задълбочаващото се руско-иранско сътрудничество. Освен това, затварянето на турските образователни учреждения в някои области на Русия, отказът да се издават визи на определени турски граждани, както и връщането в Русия на студентите, обучаващи се в турски университети, не съдействат за укрепване на доверието между двете страни.

Иран

Иран е сред основните доставчици на природен газ за Турция. Анкара подкрепя реализацията на проекта Nabucco и би искала в него да се включат, както Иран, така и Туркменистан. Що се отнася до проблемите, свързани с тероризма и дейността на РКК, в това отношение между Анкара и Техеран се развива стабилно сътрудничество. Не бива обаче да се отминават някои специфични особености, свързани с активното развитие на иранската ядрена програма, добрите отношения на Техеран с Армения и разработването на нови ракетни системи от Иран. В тази връзка, Турция би следвало да помисли за създаването на собствен военно-отбранителен “щит”.

Централноазиатските държави

Измежду държавите от този регион, най-голямо внимание заслужава Казахстан. Отношенията между Анкара и Астана се развиват доста успешно и вече са достигнали едно добро равнище. Сериозна конкуренция за турския бизнес обаче, са компаниите от Китай, САЩ и държавите от ЕС. През 2007, Казахстан подписа споразумение за присъединяването си към проекта Баку-Тбилиси-Джейхан, което е важен момент за реализацията на турската енергийна политика в региона.

С друга ключова централноазиатска държава – Узбекистан, Турция засега не съумява да установи дори нормални отношения, да не говорим за някакво стратегическо партньорство. Отношенията между двете страни, които преживяха много сериозен разрив, в средата на 90-те години, напоследък сякаш демонстрират известно подобрение, но за някакво сериозно сътрудничество все още не може да се говори. Днес Узбекистан – страната с най-многочислено население в Централна Азия, не желае да поддържа никакво друго стратегическо партньорство, освен това, което вече има с държавите-членки на ШОС.

Що се отнася до Киргизстан и Таджикистан, тези две държави с недостатъчно развити икономически системи, не могат самостоятелно да играят някаква съществена роля. Сериозен натиск върху тях оказва Китай, както в рамките на ШОС, така и в тези на двустранните отношения.

Афганистан

На територията на Афганистан продължава гражданската война. Частите на Движението “Талибан”, макар че то вече не е на власт, продължават да се сражават със САЩ и държавите от НАТО, чиито военен контингент е разположен в страната. Турция отказа да изпрати свои части за борба срещу талибаните, защото не вярва, че е възможно в близко време тази бедна страна да постигне някаква стабилност. Освен това, Турция винаги е изпитвала братски чувства към народа на Афганистан, част от който са и над един милион етнически узбеки и туркмени. Тоест, турският интерес към централноазиатските държави е изключително голям, както от гледна точка на общите исторически корени, така и на икономическите и политически отношения.

Китай и Индия

Тези две държави, притежаващи най-големите човешки ресурси на планетата, в продължение на дълъг период си съперничат в научната и техническата сфери. Турция развива добри търговски отношения, както с Индия, така и с Китай. Турските пазари са наводнени с евтини китайски стоки – обувки, мотоциклети, чанти и играчки. Впрочем, по отношение на въпросните чанти и играчки, 92% от тях са вносни, което доведе до крах в някои сектори на турската индустрия. Това, на свой ред, води до нежелателен за страната ръст на безработицата. Освен това, важна роля за Турция играе наличието в Китай на родственото уйгурско малцинство, което е подложено на натиск от страна на официалните власти, както и ситуацията около традиционния китайски съюзник – Пакистан, който продължава конфронтацията си с Индия.

Заключение

Както вече отбелязах в началото, от геополитическа гледна точка, Турция играе ролята на мост между Близкия изток, Кавказ и Европа. Тя обаче се стреми да стане и енергиен мост за Европа. Днес Турската република разполага с най-многобройната и професионално подготвена армия сред всички свои съседи (като изключим Русия и Иран), с най-младото население, с развита икономика и представлява динамично развиваща се държава, която е член на НАТО и ОИК (Организация Ислямска конференция) и поддържа добри отношения с всички мюсюлмански държави. Въпреки бързо променящата се глобална конюнктура, Турция продължава да развива прагматични политически и икономически отношения. Освен това обаче, тя се стреми да подпомага родствените и народи, живеещи в съседните държави. Анкара добре помни стотиците хиляди тюркски и мюсюлмански бежанци, пресичащи територията на страната в края на ХІХ и началото на ХХ век и се стреми това вече никога да не се повтаря.

 

* Авторът е професор в Университета „Йедитепе” в Истанбул, където ръководи Катедрата по история. Автор на няколко книги, последната от които е биография на Чингис хан.

{rt}