02
Пон, Дек
4 Нови статии

Климатът като инструмент на глобализацията

брой2 2007
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

През февруари 2007 в Париж беше публикуван поредният доклад на Междуправителствената експертна група по промените в климата ( IPCC ). В него, членовете и стигат до извода, че ролята на климатичните промени в голямата политика, с годините, само ще нараства. Обявявайки началото на епохата на глобалното затопляне и обвинявайки като основен виновник за тази аномалия антропогенния фактор, експертите призовават за нови политически и икономически решения, които могат драматично да променят живота на цялото човечество.

IPCC беше създадена през 1988 от Световната метереологична организация ( WMO ) в рамките на програмата на ООН за околната среда, с цел укрепване на взаимодействието между учените и политиците, които вземат решенията в тази сфера на държавно ниво. Докладите на ІРСС се публикуват на всеки 6-7 години и се признават за официални документи от 192 държави-членки на Световната организация. Първият доклад, появил се през 1990, изигра решаваща роля при подготовката на Рамковата конвенция за ООН за промените в климата, а през 1997, въз основа на нейните изводи, беше разработен и Протоколът от Киото за борба с вредните емисии на парникови газове.
Новият доклад (който е четвърти поред) съдържа прогнози, основаващи на експериментите, извършени с изключително сложни физико-математически модели на атмосферата и океана, в които са участвали хиляди учени от 11 страни. Документът се смята за своеобразна научна основа за преговорите, които ще трябва да се проведат след изтичане действието на Протокола от Киото (т.е. след 2012), който както е известно все още не е ратифициран от най-големия „замърсител” на атмосферата – САЩ.

Основните изводи

Основните изводи от доклада са следните: глобалното затопляне на климата е несъмнено и се проявява в повишаване температурата на атмосферата и водната среда, топенето на ледниците, повишаване на океанското ниво и честотата на екстремалните природни явления. Най-важната теза обаче е, че нарастването на концентрацията на всичките три основни парникови газове е резултат от човешката дейност, като се подчертава, че въздействието на антропогенния фактор върху промените в климата е пет пъти по-голямо от това на слънчевата активност.

През последните сто години промяната на средната глобална температура на планетата е била 0,74 градуса. След 1980 започва да нараства съдържанието на влага в атмосферата, което пък води до увеличаване на количеството на валежите, особено в зоните на умерените и северните географски ширини, докато в тропиците и субтропиците количеството на валежите намалява.

Осезаемо нараства скоростта на вятъра в умерените ширини. Височината на ветровите вълни в океана нараства с 1 см годишно. През последните сто години водното ниво на океаните се е повишило със 17 см, като през последните 10-15 години нараства със скорост 3мм годишно. Паралелно с повишаване на средната температура, намалява солеността на Световния океан, което е свързано и с топенето на ледниците. Криосферата (т.е. ледниците и снегът) най-точно отразява настъпващите климатични промени и практически всички нейни компоненти потвърждават затоплянето на планетата. Най-добра илюст р ация за това е поведението на планинските ледници: от средата на ХІХ век всички ледници се отдръпват, а стопената вода се оттича в океана. През последните 40 години площта на снежната покривка в Евразия е намаляла с около 5%. Ледът в Арктика намалява със 7% на всеки десет години, а температурата на горните слоеве от вечно замръзналите арктически зони се е повишила с 3 градуса през последния четвърт век.

Според учените, сегашното затопляне е най-мащабното за последните 500 години. Освен това то протича много бързо. Изводът, до който стигат участниците в парижката конференция на ІРСС е еднозначен: технологичните дейности на човека и най-вече емисиите на парникови газове ще оказва негативно влияние върху климата на планетата през цялото Трето хилядолетие.

Липсата на единна позиция

Нека си припомним, как стартира борбата с емисиите на въглероден двуокис в атмосферата. Привържениците на класическия подход към проблема за парниковия ефект се опират на хипотезата, която шведският биохимик Сванте Арениус (1859-1927) прави още в края на ХІХ век – за загряването на атмосферата в резултат на това, че парниковите газове пропускат свободно слънчевите лъчи до повърхността на Земята, като в същото време задържат излъчването на земната топлина в Космоса. Всъщност, глобалното затопляне беше официално признато за научен факт едва през 1995 на междуправителствената конференция на ООН в Мадрид.

Сред първите критици на тази хипотеза е руския професор Андрей Капица (от Московския държавен университет), който по време на лекцията си в Британското географско дружество през 1998 квалифицира теорията за глобалното затопляне като „наукообразен мит и грандиозна научна мистификация”. Оттогава насам научният свят продължава да е разделен на привърженици и противници на въпросната теория.

Според нейните противници, затоплянето е предизвикано не от повишеното съдържание на въглероден двуокис в атмосферата, а - обратното, в резултат от затоплянето в атмосферата се изхвърляг гигантски емисии от този газ. При това без каквото и да било човешко участие. Те смятат, че в основата на глобалната промяна на климата могат да бъдат само „външни”, т.е. космически причини. Напълно е възможно например, да става дума просто за циклични колебания на параметрите на биосферата. Така, по експертни оценки, на всеки сто хиляди години (през последните 400 хиляди години) се наблюдава рязко повишаване на температурата, което очевидно не може да е свързано с човешката дейност. Между другото, значителни температурни промени са наблюдавани през ХІ, ХІV и ХVІІ век.

Не може да се изключи и влиянието на вулканичната дейност, слънчевата активност, промяната в наклона на земната ос и периода на въртене на планетата, пожарите, слънчевите петна и ред други фактори. Някои учени пък дори твърдят, че само след половин век ще настъпи глобално охлаждане, последвано от ново затопляне в началото на следващото столетие. Според тях, всички астрономически данни сочат, че се движим към нов ледников период. И тъкмо антропогенната намеса забавя процеса на глобално замръзване на планетата, което иначе би могло да настъпи още през следващите столетия.

Политическият аспект на проблема

Наред с чисто научния спорове, проблемът безспорно има и много сериозен политически аспект. Той много точно беше формулиран от британския климатолог Пиърс Корбин, според когото: „Теорията за глобалното затопляне в резултат от парниковия ефект, която сега се налага в масовото съзнание, все повече се отдалечава от истинската наука, превръщайки се в своеобразна мистична догма. Всъщност, че тя няма особена научна стойност и обслужва интересите на определени лобистки групи”.

Действително има редица факти, потвърждаващи, че в полза на въпросната теория се лобира много активно. Така, редица документи представени през 1995 в Организационния комитет на Мадридската конференция, въобще не бяха поставени за разискване. Още по-показателен е скандалът, избухнал по време на Международния семинар по проблемите на промените в климата и Протокола от Киото, проведен в през 2004 в Москва, под егидата на Руската академия на науките. Там някои от поканените западни учени потвърдиха опасенията на руските си домакини, относно присъединяването на Русия към Протокола от Киото. Веднага след това съветникът на британския премиер Блеър по научните въпроси Дейвид Кинг се опита да накара организаторите да задраскат от списъка на участващите повече от половината чуждестранни представители.


Това са само два примера за скритата политическа борба, съпровождала навремето приемането на Протокола от Киото. Имайки предвид постоянната манипулация на фактите в нея, е трудно да се каже коя от страните е права. Ясно е обаче, че борбата с промените в климата може да се окаже сред най-печелившите икономически отрасли, т.е. да се превърне в гигантски глобален бизнес.

Няма съмнение, че теорията за глобалното затопляне е изгодна за мнозина. Политиците успешно го използват като „плашило” пред избирателите в предизборните си кампания. Екологичната тема нерядко се оказва сериозна разменна карта в ръцете на едни или други партийни лидери. Според британския експерт Майкъл Хенлън, проблемът с промените в климата вече се е превърнал в достатъчно сериозен бизнес с многомилиарден бюджет, способен да привлече изключително мащабни инвестиции. При това, съвременните създатели на митове в тази сфера съвсем не са безобидни – те са готови да смачкат всеки, който застане на пътя им, опитвайки се да критикува тяхната теория. Между другото, изключително интересна интерпретация на този процес дава световно известният американски писател Майкъл Крайтън (автор на „Юрски парк”) в сензационния си трилър „Състояние на страх” (Издателство „Бард”, 2005) , където разказва за заговор, чиито участници са учени, политици и активисти на „зеленото” движение, опитващи се да дестабилизират световната икономика. За първи път в ролята на „лошите” се изявяват т.нар. „еколози”, опитващи се да докажат глобалното затопляне, фалшифицирайки резултатите от метереологичните наблюдения и искуствено провокирайки природни катаклизми.

Гражданите на планетата Ширак и Блеър

Резултатите от февруарската конференция на ІРСС в Париж, свидетелстват, че днес на глобално ниво съвсем съзнателно се лансира и налага само една теория за това, което се случва с климата на планетата. В същото време се полагат значителни усилия за да се убеди обществото, че тя се подкрепя от цялата световна научна общност. Резултатът от което е, че всички усилия изглежда ще бъдат хвърлени не за изучаване на въпроса, как човечеството би могло най-добре да се приспособи към новите условия на живот, а за борба с тях.

В това отношение е показателно, че участниците на конференцията в Париж не дават никакви политически и икономически препоръки, а се задоволяват с разработването на модели за развитие на събитията в зависимост от това, дали концентрацията на парниковите газове ще нараства според „оптимистичните”, „средните” или „песимистичните” прогнози. Показателно в това отношение е изказването на ръководителя на една от работните групи на конференцията Сюзън Соломон, според която: „ние приключихме с работата си и сега вие сами трябва да решите, как ще живеете занапред, какви политически мерки следва да се предприемат и как да се планира икономическото развитие”.

Първата политическа реакция на изводите на климатолозите беше на Жак Ширак, чиито президентски мандат изтича през тази година. Възползвайки се от присъствието в Париж на целия световен елит в областта на климатологията, той организира на 2 февруари Световна конференция по проблемите на околната среда, под надслов „Граждани на Земята”. В изказването си пред участниците в нея, френският президент призова за незабавна „тройна революция”: революция в съзнанието, икономиката и политиката. Впрочем, първата вече е почти факт, имайки предвид, че дори американският президент Буш призна сериозността на „климатичното предизвикателство”, а китайските власти вече изглеждат по-склонни да приемат необходимостта от използването на по-ефективни и чисти енергоносители.

След края на срещата „Граждани на Земята” бе приет т.нар. Парижки призив, с който представители на 46 държави подкрепиха предложението на Ширак за създаването на Световна организация за опазване на околната среда към ООН (от типа на ЮНЕСКО или Световната здравна организация) и се договориха, че ще проведат нова среща по тези проблеми в Мароко, още през пролетта на т.г. Френските медии коментираха инициативата на президента, отбелязвайки, че Ширак е стартирал световна екологична революция, „превръщайки се в нейно знаме”.

Не по-малко активен в тази сфера е и британският премиер Тони Блеър (между другото, именно британските учени и политици са най-големите „лобисти” на теорията за глобалното затопляне). Блеър, който също възнамерява да се оттегли от поста си през 2007, обяви намерението на Обединеното кралство да разработи съвместно с някои други страни, енергиен проект за предотвратяване по-нататъшното глобално затопляне на климата. Според него, проектът може да се основава на използването на технологии за „поглъщане” и последващо „складиране” (под земята или в плътната част на морското дъно) на вредните емисии от въглероден двуокис. В речта си пред долната камара на Британския парламент, през февруари, Блеър отбеляза, че целите на проекта не са окончателно формулирани и тепърва ще бъдат обсъждани с президента на САЩ и някои други световни лидери. Той подчерта, че: „за гарантиране на условия, способстващи за реализацията на необходимите сериозни промени, са необходими инвестиции в сферите на научните изследвания и новите технологии, които ще ни позволят да създадем специални устройства, способни да поглъщат и съхраняват въглеродния двуокис отделян от автомобилите например”.

Просто и само бизнес

Китай, който така и не подписа Протокола от Киото, въпреки това, навреме съобрази какви мащабни икономически ползи би могъл да получи от реализацията на съдържащите се в него решения. Непосредствено след приключването на сесията на ІРСС в Париж, в Пекин бе обявено за създаването на международна борса за търговия с квотите за емисиите на въглероден двуокис. При това в този китайски проект активно е ангажирана и ООН, която обяви, че пуска специални кредитни облигации за новата борса. Очаква се, че те ще се котират в китайската столица, както и че пекинската борса бързо ще си извоюва водещи позиции в този стратегически важен сектор от борсовата търговия. Днес общият обем на продажбите на квоти за емисиите на въглероден двуокис надминава 3 млрд долара, като основната част от сделките се реализира на специализираните борси в Лондон и Ню Йорк. Скоро към тях ще се прибави и тази в Пекин.

На свой ред, една от водещите инвестиционни банки на планетата – британската „Бърклийз кепитъл”, напук на общоприетите възгледи за разрушителния ефект от глобалното затопляне, твърди в свой доклад, че необходимостта от увеличаването на енергийните мощност с 50% до 2035, при едновременното намаляване на сегашната тотална зависимост от петрола и природния газ, ще доведе до енергийна революция. Според британските експерти, резултатите от нея ще бъдат съпоставими с тези от комерсиализацията на Интернет. В доклада се отбелязва, че: „Именно днес се формират условията за подобна революция. Всички исторически промени в прехода към нови видове гориво – от торфа, към дървата, въглищата, а после и към петрола и природния газ – са стимулирали икономическото развитие. Но, както при всяка революция, и в тази ще има победители и победени: в случая най-големите печалби ще отидат в енергийния сектор”. Проблемът за нас, българите, е в кой лагер – на победителите, или на победените, ще се окаже нашата страна.

Очевидно е, че за някои глобалното затопляне ще бъде катастрофа (най-голямата трагедия очаква Африка), за други обаче може да се окаже наистина златен шанс. И за едните, и за другите обаче, то ще означава драматични промени в политиката, икономиката и, което е особено важно, в мисленето.

Следващият етап в глобалната дискусия по проблема стартира на срещата на върха на ЕС в Брюксел в началото на март, където лидерите на страните-членки постигнаха политическо решение целите за използване на възобновяеми енергийни източници да имат задължителен характер. Според тях, това ще позволи намаляването на емисиите на парникови газове с около 20%. Малко по-късно, през април, в Брюксел ще бъдат обнародвани резултатите от дейността на Втората работна група на ІРСС, занимаваща се с анализ на конкретните последици от промените на климата на планетата. Част от тях вероятно ще залегнат в основите на революционните политико-икономически решения, които ще се наложи да приеме световният политически елит, ако иска да отговори адекватно на новите глобални природни предизвикателства пред човечеството.

* Българско геополитическо дружество

{rt}

През февруари 2007 в Париж беше публикуван поредният доклад на Междуправителствената експертна група по промените в климата ( IPCC ). В него, членовете и стигат до извода, че ролята на климатичните промени в голямата политика, с годините, само ще нараства. Обявявайки началото на епохата на глобалното затопляне и обвинявайки като основен виновник за тази аномалия антропогенния фактор, експертите призовават за нови политически и икономически решения, които могат драматично да променят живота на цялото човечество.

IPCC беше създадена през 1988 от Световната метереологична организация ( WMO ) в рамките на програмата на ООН за околната среда, с цел укрепване на взаимодействието между учените и политиците, които вземат решенията в тази сфера на държавно ниво. Докладите на ІРСС се публикуват на всеки 6-7 години и се признават за официални документи от 192 държави-членки на Световната организация. Първият доклад, появил се през 1990, изигра решаваща роля при подготовката на Рамковата конвенция за ООН за промените в климата, а през 1997, въз основа на нейните изводи, беше разработен и Протоколът от Киото за борба с вредните емисии на парникови газове.
Новият доклад (който е четвърти поред) съдържа прогнози, основаващи на експериментите, извършени с изключително сложни физико-математически модели на атмосферата и океана, в които са участвали хиляди учени от 11 страни. Документът се смята за своеобразна научна основа за преговорите, които ще трябва да се проведат след изтичане действието на Протокола от Киото (т.е. след 2012), който както е известно все още не е ратифициран от най-големия „замърсител” на атмосферата – САЩ.

Основните изводи

Основните изводи от доклада са следните: глобалното затопляне на климата е несъмнено и се проявява в повишаване температурата на атмосферата и водната среда, топенето на ледниците, повишаване на океанското ниво и честотата на екстремалните природни явления. Най-важната теза обаче е, че нарастването на концентрацията на всичките три основни парникови газове е резултат от човешката дейност, като се подчертава, че въздействието на антропогенния фактор върху промените в климата е пет пъти по-голямо от това на слънчевата активност.

През последните сто години промяната на средната глобална температура на планетата е била 0,74 градуса. След 1980 започва да нараства съдържанието на влага в атмосферата, което пък води до увеличаване на количеството на валежите, особено в зоните на умерените и северните географски ширини, докато в тропиците и субтропиците количеството на валежите намалява.

Осезаемо нараства скоростта на вятъра в умерените ширини. Височината на ветровите вълни в океана нараства с 1 см годишно. През последните сто години водното ниво на океаните се е повишило със 17 см, като през последните 10-15 години нараства със скорост 3мм годишно. Паралелно с повишаване на средната температура, намалява солеността на Световния океан, което е свързано и с топенето на ледниците. Криосферата (т.е. ледниците и снегът) най-точно отразява настъпващите климатични промени и практически всички нейни компоненти потвърждават затоплянето на планетата. Най-добра илюст р ация за това е поведението на планинските ледници: от средата на ХІХ век всички ледници се отдръпват, а стопената вода се оттича в океана. През последните 40 години площта на снежната покривка в Евразия е намаляла с около 5%. Ледът в Арктика намалява със 7% на всеки десет години, а температурата на горните слоеве от вечно замръзналите арктически зони се е повишила с 3 градуса през последния четвърт век.

Според учените, сегашното затопляне е най-мащабното за последните 500 години. Освен това то протича много бързо. Изводът, до който стигат участниците в парижката конференция на ІРСС е еднозначен: технологичните дейности на човека и най-вече емисиите на парникови газове ще оказва негативно влияние върху климата на планетата през цялото Трето хилядолетие.

Липсата на единна позиция

Нека си припомним, как стартира борбата с емисиите на въглероден двуокис в атмосферата. Привържениците на класическия подход към проблема за парниковия ефект се опират на хипотезата, която шведският биохимик Сванте Арениус (1859-1927) прави още в края на ХІХ век – за загряването на атмосферата в резултат на това, че парниковите газове пропускат свободно слънчевите лъчи до повърхността на Земята, като в същото време задържат излъчването на земната топлина в Космоса. Всъщност, глобалното затопляне беше официално признато за научен факт едва през 1995 на междуправителствената конференция на ООН в Мадрид.

Сред първите критици на тази хипотеза е руския професор Андрей Капица (от Московския държавен университет), който по време на лекцията си в Британското географско дружество през 1998 квалифицира теорията за глобалното затопляне като „наукообразен мит и грандиозна научна мистификация”. Оттогава насам научният свят продължава да е разделен на привърженици и противници на въпросната теория.

Според нейните противници, затоплянето е предизвикано не от повишеното съдържание на въглероден двуокис в атмосферата, а - обратното, в резултат от затоплянето в атмосферата се изхвърляг гигантски емисии от този газ. При това без каквото и да било човешко участие. Те смятат, че в основата на глобалната промяна на климата могат да бъдат само „външни”, т.е. космически причини. Напълно е възможно например, да става дума просто за циклични колебания на параметрите на биосферата. Така, по експертни оценки, на всеки сто хиляди години (през последните 400 хиляди години) се наблюдава рязко повишаване на температурата, което очевидно не може да е свързано с човешката дейност. Между другото, значителни температурни промени са наблюдавани през ХІ, ХІV и ХVІІ век.

Не може да се изключи и влиянието на вулканичната дейност, слънчевата активност, промяната в наклона на земната ос и периода на въртене на планетата, пожарите, слънчевите петна и ред други фактори. Някои учени пък дори твърдят, че само след половин век ще настъпи глобално охлаждане, последвано от ново затопляне в началото на следващото столетие. Според тях, всички астрономически данни сочат, че се движим към нов ледников период. И тъкмо антропогенната намеса забавя процеса на глобално замръзване на планетата, което иначе би могло да настъпи още през следващите столетия.

Политическият аспект на проблема

Наред с чисто научния спорове, проблемът безспорно има и много сериозен политически аспект. Той много точно беше формулиран от британския климатолог Пиърс Корбин, според когото: „Теорията за глобалното затопляне в резултат от парниковия ефект, която сега се налага в масовото съзнание, все повече се отдалечава от истинската наука, превръщайки се в своеобразна мистична догма. Всъщност, че тя няма особена научна стойност и обслужва интересите на определени лобистки групи”.

Действително има редица факти, потвърждаващи, че в полза на въпросната теория се лобира много активно. Така, редица документи представени през 1995 в Организационния комитет на Мадридската конференция, въобще не бяха поставени за разискване. Още по-показателен е скандалът, избухнал по време на Международния семинар по проблемите на промените в климата и Протокола от Киото, проведен в през 2004 в Москва, под егидата на Руската академия на науките. Там някои от поканените западни учени потвърдиха опасенията на руските си домакини, относно присъединяването на Русия към Протокола от Киото. Веднага след това съветникът на британския премиер Блеър по научните въпроси Дейвид Кинг се опита да накара организаторите да задраскат от списъка на участващите повече от половината чуждестранни представители.

През февруари 2007 в Париж беше публикуван поредният доклад на Междуправителствената експертна група по промените в климата ( IPCC ). В него, членовете и стигат до извода, че ролята на климатичните промени в голямата политика, с годините, само ще нараства. Обявявайки началото на епохата на глобалното затопляне и обвинявайки като основен виновник за тази аномалия антропогенния фактор, експертите призовават за нови политически и икономически решения, които могат драматично да променят живота на цялото човечество.

IPCC беше създадена през 1988 от Световната метереологична организация ( WMO ) в рамките на програмата на ООН за околната среда, с цел укрепване на взаимодействието между учените и политиците, които вземат решенията в тази сфера на държавно ниво. Докладите на ІРСС се публикуват на всеки 6-7 години и се признават за официални документи от 192 държави-членки на Световната организация. Първият доклад, появил се през 1990, изигра решаваща роля при подготовката на Рамковата конвенция за ООН за промените в климата, а през 1997, въз основа на нейните изводи, беше разработен и Протоколът от Киото за борба с вредните емисии на парникови газове.
Новият доклад (който е четвърти поред) съдържа прогнози, основаващи на експериментите, извършени с изключително сложни физико-математически модели на атмосферата и океана, в които са участвали хиляди учени от 11 страни. Документът се смята за своеобразна научна основа за преговорите, които ще трябва да се проведат след изтичане действието на Протокола от Киото (т.е. след 2012), който както е известно все още не е ратифициран от най-големия „замърсител” на атмосферата – САЩ.

Основните изводи

Основните изводи от доклада са следните: глобалното затопляне на климата е несъмнено и се проявява в повишаване температурата на атмосферата и водната среда, топенето на ледниците, повишаване на океанското ниво и честотата на екстремалните природни явления. Най-важната теза обаче е, че нарастването на концентрацията на всичките три основни парникови газове е резултат от човешката дейност, като се подчертава, че въздействието на антропогенния фактор върху промените в климата е пет пъти по-голямо от това на слънчевата активност.

През последните сто години промяната на средната глобална температура на планетата е била 0,74 градуса. След 1980 започва да нараства съдържанието на влага в атмосферата, което пък води до увеличаване на количеството на валежите, особено в зоните на умерените и северните географски ширини, докато в тропиците и субтропиците количеството на валежите намалява.

Осезаемо нараства скоростта на вятъра в умерените ширини. Височината на ветровите вълни в океана нараства с 1 см годишно. През последните сто години водното ниво на океаните се е повишило със 17 см, като през последните 10-15 години нараства със скорост 3мм годишно. Паралелно с повишаване на средната температура, намалява солеността на Световния океан, което е свързано и с топенето на ледниците. Криосферата (т.е. ледниците и снегът) най-точно отразява настъпващите климатични промени и практически всички нейни компоненти потвърждават затоплянето на планетата. Най-добра илюст р ация за това е поведението на планинските ледници: от средата на ХІХ век всички ледници се отдръпват, а стопената вода се оттича в океана. През последните 40 години площта на снежната покривка в Евразия е намаляла с около 5%. Ледът в Арктика намалява със 7% на всеки десет години, а температурата на горните слоеве от вечно замръзналите арктически зони се е повишила с 3 градуса през последния четвърт век.

Според учените, сегашното затопляне е най-мащабното за последните 500 години. Освен това то протича много бързо. Изводът, до който стигат участниците в парижката конференция на ІРСС е еднозначен: технологичните дейности на човека и най-вече емисиите на парникови газове ще оказва негативно влияние върху климата на планетата през цялото Трето хилядолетие.

Липсата на единна позиция

Нека си припомним, как стартира борбата с емисиите на въглероден двуокис в атмосферата. Привържениците на класическия подход към проблема за парниковия ефект се опират на хипотезата, която шведският биохимик Сванте Арениус (1859-1927) прави още в края на ХІХ век – за загряването на атмосферата в резултат на това, че парниковите газове пропускат свободно слънчевите лъчи до повърхността на Земята, като в същото време задържат излъчването на земната топлина в Космоса. Всъщност, глобалното затопляне беше официално признато за научен факт едва през 1995 на междуправителствената конференция на ООН в Мадрид.

Сред първите критици на тази хипотеза е руския професор Андрей Капица (от Московския държавен университет), който по време на лекцията си в Британското географско дружество през 1998 квалифицира теорията за глобалното затопляне като „наукообразен мит и грандиозна научна мистификация”. Оттогава насам научният свят продължава да е разделен на привърженици и противници на въпросната теория.

Според нейните противници, затоплянето е предизвикано не от повишеното съдържание на въглероден двуокис в атмосферата, а - обратното, в резултат от затоплянето в атмосферата се изхвърляг гигантски емисии от този газ. При това без каквото и да било човешко участие. Те смятат, че в основата на глобалната промяна на климата могат да бъдат само „външни”, т.е. космически причини. Напълно е възможно например, да става дума просто за циклични колебания на параметрите на биосферата. Така, по експертни оценки, на всеки сто хиляди години (през последните 400 хиляди години) се наблюдава рязко повишаване на температурата, което очевидно не може да е свързано с човешката дейност. Между другото, значителни температурни промени са наблюдавани през ХІ, ХІV и ХVІІ век.

Не може да се изключи и влиянието на вулканичната дейност, слънчевата активност, промяната в наклона на земната ос и периода на въртене на планетата, пожарите, слънчевите петна и ред други фактори. Някои учени пък дори твърдят, че само след половин век ще настъпи глобално охлаждане, последвано от ново затопляне в началото на следващото столетие. Според тях, всички астрономически данни сочат, че се движим към нов ледников период. И тъкмо антропогенната намеса забавя процеса на глобално замръзване на планетата, което иначе би могло да настъпи още през следващите столетия.

Политическият аспект на проблема

Наред с чисто научния спорове, проблемът безспорно има и много сериозен политически аспект. Той много точно беше формулиран от британския климатолог Пиърс Корбин, според когото: „Теорията за глобалното затопляне в резултат от парниковия ефект, която сега се налага в масовото съзнание, все повече се отдалечава от истинската наука, превръщайки се в своеобразна мистична догма. Всъщност, че тя няма особена научна стойност и обслужва интересите на определени лобистки групи”.

Действително има редица факти, потвърждаващи, че в полза на въпросната теория се лобира много активно. Така, редица документи представени през 1995 в Организационния комитет на Мадридската конференция, въобще не бяха поставени за разискване. Още по-показателен е скандалът, избухнал по време на Международния семинар по проблемите на промените в климата и Протокола от Киото, проведен в през 2004 в Москва, под егидата на Руската академия на науките. Там някои от поканените западни учени потвърдиха опасенията на руските си домакини, относно присъединяването на Русия към Протокола от Киото. Веднага след това съветникът на британския премиер Блеър по научните въпроси Дейвид Кинг се опита да накара организаторите да задраскат от списъка на участващите повече от половината чуждестранни представители.

Страница 2

Това са само два примера за скритата политическа борба, съпровождала навремето приемането на Протокола от Киото. Имайки предвид постоянната манипулация на фактите в нея, е трудно да се каже коя от страните е права. Ясно е обаче, че борбата с промените в климата може да се окаже сред най-печелившите икономически отрасли, т.е. да се превърне в гигантски глобален бизнес.

Няма съмнение, че теорията за глобалното затопляне е изгодна за мнозина. Политиците успешно го използват като „плашило” пред избирателите в предизборните си кампания. Екологичната тема нерядко се оказва сериозна разменна карта в ръцете на едни или други партийни лидери. Според британския експерт Майкъл Хенлън, проблемът с промените в климата вече се е превърнал в достатъчно сериозен бизнес с многомилиарден бюджет, способен да привлече изключително мащабни инвестиции. При това, съвременните създатели на митове в тази сфера съвсем не са безобидни – те са готови да смачкат всеки, който застане на пътя им, опитвайки се да критикува тяхната теория. Между другото, изключително интересна интерпретация на този процес дава световно известният американски писател Майкъл Крайтън (автор на „Юрски парк”) в сензационния си трилър „Състояние на страх” (Издателство „Бард”, 2005) , където разказва за заговор, чиито участници са учени, политици и активисти на „зеленото” движение, опитващи се да дестабилизират световната икономика. За първи път в ролята на „лошите” се изявяват т.нар. „еколози”, опитващи се да докажат глобалното затопляне, фалшифицирайки резултатите от метереологичните наблюдения и искуствено провокирайки природни катаклизми.

Гражданите на планетата Ширак и Блеър

Резултатите от февруарската конференция на ІРСС в Париж, свидетелстват, че днес на глобално ниво съвсем съзнателно се лансира и налага само една теория за това, което се случва с климата на планетата. В същото време се полагат значителни усилия за да се убеди обществото, че тя се подкрепя от цялата световна научна общност. Резултатът от което е, че всички усилия изглежда ще бъдат хвърлени не за изучаване на въпроса, как човечеството би могло най-добре да се приспособи към новите условия на живот, а за борба с тях.

В това отношение е показателно, че участниците на конференцията в Париж не дават никакви политически и икономически препоръки, а се задоволяват с разработването на модели за развитие на събитията в зависимост от това, дали концентрацията на парниковите газове ще нараства според „оптимистичните”, „средните” или „песимистичните” прогнози. Показателно в това отношение е изказването на ръководителя на една от работните групи на конференцията Сюзън Соломон, според която: „ние приключихме с работата си и сега вие сами трябва да решите, как ще живеете занапред, какви политически мерки следва да се предприемат и как да се планира икономическото развитие”.

Първата политическа реакция на изводите на климатолозите беше на Жак Ширак, чиито президентски мандат изтича през тази година. Възползвайки се от присъствието в Париж на целия световен елит в областта на климатологията, той организира на 2 февруари Световна конференция по проблемите на околната среда, под надслов „Граждани на Земята”. В изказването си пред участниците в нея, френският президент призова за незабавна „тройна революция”: революция в съзнанието, икономиката и политиката. Впрочем, първата вече е почти факт, имайки предвид, че дори американският президент Буш призна сериозността на „климатичното предизвикателство”, а китайските власти вече изглеждат по-склонни да приемат необходимостта от използването на по-ефективни и чисти енергоносители.

След края на срещата „Граждани на Земята” бе приет т.нар. Парижки призив, с който представители на 46 държави подкрепиха предложението на Ширак за създаването на Световна организация за опазване на околната среда към ООН (от типа на ЮНЕСКО или Световната здравна организация) и се договориха, че ще проведат нова среща по тези проблеми в Мароко, още през пролетта на т.г. Френските медии коментираха инициативата на президента, отбелязвайки, че Ширак е стартирал световна екологична революция, „превръщайки се в нейно знаме”.

Не по-малко активен в тази сфера е и британският премиер Тони Блеър (между другото, именно британските учени и политици са най-големите „лобисти” на теорията за глобалното затопляне). Блеър, който също възнамерява да се оттегли от поста си през 2007, обяви намерението на Обединеното кралство да разработи съвместно с някои други страни, енергиен проект за предотвратяване по-нататъшното глобално затопляне на климата. Според него, проектът може да се основава на използването на технологии за „поглъщане” и последващо „складиране” (под земята или в плътната част на морското дъно) на вредните емисии от въглероден двуокис. В речта си пред долната камара на Британския парламент, през февруари, Блеър отбеляза, че целите на проекта не са окончателно формулирани и тепърва ще бъдат обсъждани с президента на САЩ и някои други световни лидери. Той подчерта, че: „за гарантиране на условия, способстващи за реализацията на необходимите сериозни промени, са необходими инвестиции в сферите на научните изследвания и новите технологии, които ще ни позволят да създадем специални устройства, способни да поглъщат и съхраняват въглеродния двуокис отделян от автомобилите например”.

Просто и само бизнес

Китай, който така и не подписа Протокола от Киото, въпреки това, навреме съобрази какви мащабни икономически ползи би могъл да получи от реализацията на съдържащите се в него решения. Непосредствено след приключването на сесията на ІРСС в Париж, в Пекин бе обявено за създаването на международна борса за търговия с квотите за емисиите на въглероден двуокис. При това в този китайски проект активно е ангажирана и ООН, която обяви, че пуска специални кредитни облигации за новата борса. Очаква се, че те ще се котират в китайската столица, както и че пекинската борса бързо ще си извоюва водещи позиции в този стратегически важен сектор от борсовата търговия. Днес общият обем на продажбите на квоти за емисиите на въглероден двуокис надминава 3 млрд долара, като основната част от сделките се реализира на специализираните борси в Лондон и Ню Йорк. Скоро към тях ще се прибави и тази в Пекин.

На свой ред, една от водещите инвестиционни банки на планетата – британската „Бърклийз кепитъл”, напук на общоприетите възгледи за разрушителния ефект от глобалното затопляне, твърди в свой доклад, че необходимостта от увеличаването на енергийните мощност с 50% до 2035, при едновременното намаляване на сегашната тотална зависимост от петрола и природния газ, ще доведе до енергийна революция. Според британските експерти, резултатите от нея ще бъдат съпоставими с тези от комерсиализацията на Интернет. В доклада се отбелязва, че: „Именно днес се формират условията за подобна революция. Всички исторически промени в прехода към нови видове гориво – от торфа, към дървата, въглищата, а после и към петрола и природния газ – са стимулирали икономическото развитие. Но, както при всяка революция, и в тази ще има победители и победени: в случая най-големите печалби ще отидат в енергийния сектор”. Проблемът за нас, българите, е в кой лагер – на победителите, или на победените, ще се окаже нашата страна.

Очевидно е, че за някои глобалното затопляне ще бъде катастрофа (най-голямата трагедия очаква Африка), за други обаче може да се окаже наистина златен шанс. И за едните, и за другите обаче, то ще означава драматични промени в политиката, икономиката и, което е особено важно, в мисленето.

Следващият етап в глобалната дискусия по проблема стартира на срещата на върха на ЕС в Брюксел в началото на март, където лидерите на страните-членки постигнаха политическо решение целите за използване на възобновяеми енергийни източници да имат задължителен характер. Според тях, това ще позволи намаляването на емисиите на парникови газове с около 20%. Малко по-късно, през април, в Брюксел ще бъдат обнародвани резултатите от дейността на Втората работна група на ІРСС, занимаваща се с анализ на конкретните последици от промените на климата на планетата. Част от тях вероятно ще залегнат в основите на революционните политико-икономически решения, които ще се наложи да приеме световният политически елит, ако иска да отговори адекватно на новите глобални природни предизвикателства пред човечеството.

* Българско геополитическо дружество

{rt}

Поръчай онлайн бр.5-6 2024