В края на март 2007, в сенатската комисия на САЩ по отбраната, в рамките на обсъждането на бюджета, беше разпространен доклад, подготвен от министъра на военно-въздушните сили Майкъл Уин и началник-щаба на ВВС Майкъл Мосли. В него се съобщава за създаването на ново военно командване, което ще се нарича „Команден център на киберпространството” ( Cyberspace command ) и ще действа съвместно с Космическото и Въздушното командвания на американските ВВС. Основната му задача е гарантиране на американското превъзходство в киберпространството. Така, Съединените щати се опитват да развият предимството си в сферата на създаване на нови технологии, финансиране на ІТ-сектора и контрол на Интернет-мрежата с цел да си осигурят военна доминация в едно пространство, което, поне на теория, би трябвало да се смята за „международно”.
Свободата и сигурността в киберпространството
В международното право са фиксирани основните принципи на взаимоотношения между държавите в рамките на морското, въздушното и космическото пространства. В същото време, развитието на информационните технологии, и най-вече на Интернет, доведе до появата на още едно световно пространство – то не е географско, в общоприетия смисъл на думата, но при всички случае е международно.
При това, следва да се има предвид, че макар Интернет-пространството да е основния елемент на новото киберпространство, последното не се изчерпва с него. В държавните структури, големите корпорации, както и в рамките на сравнително малки групи от ползватели на Интернет, се създават собствени „локални” комуникационни мрежи. В същото време, чрез използването на общи алгоритми на информационните технологии, достъпът отвън до тези мрежи става технически възможен, също както и тяхното обединяване. Тоест, възможна е миграцията от едно към друго под-пространство, позволяваща условното им обединяване в понятието „киберпространство”. Следва да се има предвид и растящият брой на точките за достъп до самия Интернет – т.нар. „хот-спот”-ове, които, според прогнозите на специалистите, в бъдеще ще получат толкова широко разпространение, че пространството за достъп в световната мрежа в редица зони може да стане практически непрекъснато. Защото с развитието на търговската привлекателност на услугите за достъп в Интернет, се развиват и технологиите, разширяващи обхвата на действие на системите за достъп.
Освен това, автоматизацията на системите за управление в най-различни сфери – от контролираните от държавата космически, военни, социални, или енергийни сектори, до програмите за управление на частните предприятия, средствата за осъществяване на инвестиции и плащания – всичко това също води до разширяване на киберпространството.
До скоро Интернет, в качеството му на основна част от киберпространството, устойчиво се асоциираше с разбирането за едно „съвършено свободно пространство” – или поне много по-свободно, отколкото ежедневното или социалното пространство на човека. В същото време, заедно с осъзнаването на широките възможности в сферата на комуникациите, покриващи целия свят, нараства и съзнанието за опасностите, с които е свързано киберпространството. Тук няма да изброяваме всички опасности, достатъчно е да споменем, че в различни страни, на различни нива (законодателно, обществено, експертно) са обсъждани и продължават да се обсъждат такива сериозни проблеми като: защитата на децата от некоректна или опасна информация; забрана на порнографията (която в някои страни се смята за престъпление), блокиране на информацията, носеща дискриминационен характер и съдържащи призиви към расова, религиозна и т.н. вражда, идеологическият контрол върху средствата за комуникация (като например контролът на Интернет в Китай), предотвратяване на финансовите измами с използване на информационни технолигии (незаконно теглене или преводи на средства от чужди сметки, аферите с ценни книжа, фалшификациите на документи и др.), пресичането на кибер-престъпленията (най-вече на хакерските атаки, независимо дали се извършват с конкретна користна цел или просто за развлечение) и, накрая, предотвратяване възможността за терористични нападения с използване на Интернет (например, получаване на достъп до системите за контрол в електроцентралите, космическите апарати, военните и финансови системи и т.н.). Появата на тези заплахи доведе до различни промени в структурата на правоохранителните органи на някои държави и в системите за подготовка на специалните части, както и до промени в националните законодателства, поставяйки на преден план редица проблеми, които по правило се свеждат до фундаменталната дилема – как да се запазят възможностите на киберпространството, развиващи свободата на индивида по отношение на неговия творчески и технически потенциал, като в същото време се попречи на негативното и незаконно използване на същите тези възможности. Определени промени в това отношение се очертават и на международно равнище. В частност, следва да посочим усилията за координиране на борбата с киберпрестъпленията, в рамките на Интерпол. В бъдеще, важна роля може да изиграе създаденият през 2005, под егидата на ООН, Internet Governance Forum . Струва си да отбележим и все по-високото равнище на двустранното и многостранно сътрудничество между отделните държави в тази сфера, както и активния обмен на опит и знания на научно, експертно и обществено равнище (международни семинари, конференции, изложби и т.н.)
Доминацията в киберпространството
Въпреки ръста, като цяло, на усилията (както и на техните мащаби), които предприемат отделните държави за гарантиране сигурността в сферата на информационните технологии, досега никой не беше обявил открито намерение да доминира в киберпространството и да го използва за воденето на военни действия и контрадействия. САЩ са първите, декларирали подобни намерения, доказателство за което е споменатият по-горе доклад, подготвен от Майкъл Уин и Майкъл Мосли.
Всъщност, за създаването на Командният център на киберпространството стана известно още преди появата на доклада – от заявлението на ръководството на американските военно-въздушни сили от 2 ноември 2006. Центърът ще се разполага във военно-въздушната база в Бърксдейл, където с различни дейности, свързани с военното приложение на информационните технологии, са заети около 25 хиляди души. Първото подразделение, което ще стане част от Командния център е 67-ма ескадрила за мрежова борба, дислоцирана в авиационната база Леклънд. Като цяло, новата структура ще се изгражда на базата на 8-ма въздушна армия на американските ВВС – стратегическо авиационно обединение което взе участие във военните операции в бивша Югославия и в Ирак. Командващ центъра е генерал-лейтенант Робърт Елдър. Финансирането ще стартира през октомври 2008, а окончателното изграждане на структурата му ще приключи до 2009. Предполага се, в частност, че той ще включи част от подразделенията на разузнавателната служба на ВВС. Освен това Командният център за киберпространството ще координира дейността си с Космическото командване на американските ВВС, както и с Въздушното командване.
Според официалната дефиниция на Обединеното командване на САЩ, разпространена през 2006, под „киберпространство” се разбира „зоната, където електронният и електромагнитният спектър се използват за съхраняване, модифициране и обмен на данни, посредством мрежови системи и съответните им материални инфраструктури”. Подобна достатъчно широка формулировка, според представителите на ВВС, ще позволи на новия Команден център да работи по следене на финансовите потоци, използването на GPS , радари, средства за заглушаване и др. Задачите му включват защита на собствените данни и потискане на чуждите източници на информация. В споменатия по-горе доклад, представен пред американския Сенат, се посочва, че доминацията в киберпространството излиза извън рамките на телекомуникациите и информационните технологии и изисква превъзходство в рамките на целия електромагните спектър – от постоянния ток до дневната светлина, включително радиовълните, макровълните, инфрачервените лъчи, рентгеновите лъчи, насочваната енергия, както и в такива области, за които обикновените хора дори не се и замислят, че съществуват, с цел да се гарантира глобално командване и управление, глобален достъп и глобална мощ.
В същото време се подчертава, че противниците на САЩ вече използват киберпространството за да осъществяват асиметрични атаки срещу тях, което е свързано, най-вече, с ниските разходи по проникване в това пространство и използване на ресурсите му. В тази връзка, една от задачите, които се поставят пред Командния център на киберпространството е да не допуска в него противниците на Америка.
Активизирането на американските въоръжени сили
Разбира се, киберпространството съвсем не е единственото направление, по което, в последно време, се наблюдава сериозно активизиране на американските въоръжени сили. Така, през януари 2007, Белият дом одобри новата редакция на докрината „Операции в Космоса”, в която се подчертава, че САЩ са най-напредналата космическа държава в света и техните военно-въздушни сили трябва да използват своите предимства за да гарантират сигурността и отбраната на космическото пространство. Тази доктрина развива основните постановки на президентската директива „Националната политика в космическата сфера”, в която се говори за отказ от всички международни споразумения, в резултат от които може, по един или друг, начин да бъде ограничена свободата на действие на САЩ в Космоса, включително и по отношение реализацията на техните военни програми. Освен това, в този документ се лансира тезата за правото, в случай на необходимост, да не се разрешава на противника да използва собствения си космически потенциал, ако това е във вреда на американските национални интереси (вж. статията на Франк Гафни „Американската „астрополитика” и китайските космически амбиции” на стр...- б.р.) .
Междувременно, през февруари 2007, стана известно, че президентът Буш е наредил създаването на Африканско командване. Както е известно, военните командвания на САЩ, освен на функционален, се формират и на регионален принцип. Така, доскоро в структурата на американската армия имаше пет регионални командвания: Централно командване ( CENTCOM ), Европейско командване ( EUCOM ), Тихоокеанско командване (РАСОМ), Северно командване ( NORT Н COM ) и Южно Командване ( SOUTHCOM ), като операциите на Черния континент се ръководеха от EUCOM . Напоследък обаче, Африка играе все по-значима роля, като един от най-перспективните доставчици на природни ресурси, най-вече, в енергийната сфера. За САЩ това направление придоби допълнително значение на фона на дестабилизацията на петролния добив и газодобива в Близкия изток и спада на американското влияние в Южна Америка.
Към новите направления на американската активност във военната сфера следва да добавим и създаването на глобалната система за противоракетна отбрана, чието разполагане в Европа вече стана причина за сериозно охлаждане на отношенията между Русия и САЩ.
Освен това, да не забравяме, че, като цяло, САЩ продължават да увеличават както числеността така и финансирането на своите въоръжени сили. Така, към 2012 се очаква числеността на сухопътните сили да нарастне от сегашните 482 до 547 хиляди души. До 2011 числеността на частите на морската пехота ще се увеличи от 175 на 202 хиляди души, а към 2013 числеността на частите със специално предназначение ще нарастне с 13 хиляди души.
Според проекто-бюджета, който президентът Буш внесе през февруари 2007 в Конгреса, САЩ планират да изразходват за отбрана, през 2008, 481,4 млрд долара, без да броим 93,4 млрд. долара, предназначени за войните в Ирак и Афганистан през тази година, 141,7 млрд. – през 2008 и 50 млрд. – през 2009.
Американският контрол над киберпространството
По отношение на киберпространството, освен с мащабните финансови инвестиции, Съединените щати разполагат и с още едно много сериозно предимство. Както е известно, в исторически план, нещата се развиха така, че именно в САЩ беше осъществен най-бурния и съзнателно подкрепян от държавата бум на сектора на информационните технологии и, в резултат от това, днес именно САЩ контролират Интернет. От 1998 насам, в рамките на споразумението с американския Департамент по търговията, с имената на домейните, както и с интернет-адресите, се разпорежда компанията Internet Corporation for Assigned Names and Numbers ( ICANN ). Така, макар че формално става дума за поставяне на контрола върху развитието на Интернет на комерсиална основа, де-факто, Мрежата се контролира от американското правителство. Затова едва ли може да има някакви съмнения, че новият Команден център на киберпространството ще разполага с максимално широки възможности за секретна дейност, използвайки Интернет. Тоест, очертава се ситуация, когато една държава постава под свой едноличен контрол едно от международните пространства, което макар и да не е признато де-юре, де-факто е именно такова.
Възможната алтернатива: международен контрол на киберпространството под егидата на ООН
Така очерталата се ситуация поражда недоволство у много страни, в частност, против него открито се обявиха Бразилия, Русия, Китай, ЮАР, Иран, Саудитска Арабия, Норвегия, Швейцария и др. Всички те смятат за алтернатива на едноличния контрол в Интернет, създаването на нов орган на ООН, който да представлява интересите на всички страни-членки. Тоест, на практика, става дума за международен контрол върху Мрежата, под егидата на Световната организация.
Всъщност, подобна схема вече функционира по отношение на друго международно пространство – морското дъно. В съответствие с Конвенцията на ООН по морско право от 1982, суверенитетът върху дъното на моретата и океаните, с всичките му ресурси, извън границите на националните акватории, се осъществява от т.нар. Международен орган за морското дъно.
Идеята за създаването на международен орган към ООН за контрол на Интернет-пространството се дискутира особено активно на глобално равнище, след създаването през 2005, по време на Световната среща за информационното общество ( World Summit on Information Society - WSIS ) в Тунис, на т.нар. Internet Governance Forum , действащ по егидата на ООН. Подобни срещи се провеждат веднъж годишно и на тях се обсъждат най-актуалните проблеми в сферата на информационните технологии и развитието на Интернет. Струва си да отбележим, че по време на подготовката на първия такъв форум, проведен през 2005 в Тунис, към искането за създаването, към ООН, на международен орган за управление на Интернет-пространството, се присъедини и ЕС. Според представителите на Евросъюза, днес САЩ имат възможност да упражняват едноличен контрол върху работата на световната Интернет-мрежа, което до голяма степен се дължи на липсата на съответната международна законодателна база. Тоест, именно създаването на такава база и прехвърляне правата за управление на Интернет-пространството към нов международен орган, представляващ интересите на всички страни-членки на ООН, е пътят, който може да гарантира по-справедливо и безопасно използване на това пространство.
Очевидно е, че въпросът за сигурността следва да се дискутира не само в контекста на усилване контрола върху възможностите за използване на Интернет и киберпространството, като цяло, за извършване на престъпления или терористични нападения, а и в контекста на предотвратяване използването му за военни цели или за осигуряване доминацията на една страна (група страни) над останалите. Естествено, САЩ се опитват да отстоят позицията си, използвайки такива аргументи като исторически формиралата се Интернет-система и правата върху нея, опасностите, свързани с евентуалната и промяна и нейната техническа сложност, което изисква тя да се управлява от единен център по вече отработени механизми, или пък неспособността на страни, в които нивото на развитие на информационните технологии не е особено високо, да се справят с нея и т.н. В тази връзка обаче, си струва да цитираме изказването на представителя на ООН Йосио Уцуми на втората среща на Internet Governance Forum , проведена през есента на 2006 в Атина: „Независимо от това, какво техническите експерти определят като “най-добра система”, или от оправданията, че това е единствено възможния начин на работа, знаем, че няма такива системи или технологии, които вечно да си останат най-добрите”.
Много показателно бе и изказването на гръцкия министър-председател Костас Караманлис, който разкритикува американската позиция и призова участниците в срещата да работят за „повече демокрация в Интернет”. Тоест, не само на експертно, но и на държавно равнище се признава, че Интернет, който досега се възприемаше в общественото мнение като „пространство на свободата и демокрацията”, всъщност се нуждае от демократизиране, що се отнася до формите, методите и средствата за управление на това пространство.
В същото време е ясно, че ако САЩ съумеят и по-нататък успешно да отстояват позицията си за едностранен контрол върху Интернет-пространството и отчитайки плановете за създаване на Команден център на киберпространството, можем да очакваме, че това пространство не само няма да бъде „демократизирано”, а – напротив – окончателно ще попадне във властта на едно все по-авторитарно управление, целящо световна хегемония, включително и по линия на контрола над световната Мрежа.
Освен това, киберпространството ще бъде милитаризирано, което, както се очертава, може да се случи и с друго международно пространство – космическото. Промените в космическата доктрина на САЩ недвусмислено доказват наличието на съответните планове за военно използване на Космоса. Следва да отбележим, че перспективите за поставяне под контрол на тези международни пространства, в значителна степен произтичат от относителната свобода, с която САЩ разполагат в сферата на военното използване на морското и въздушното международни пространства.
Действително, през март 2007, сред най-обсъжданите международни теми беше увеличаването на американската военно-морска групировка в зоната на Персийския залив. Държавният секретар Кондолиза Райс обясни пред Конгреса изпращането там на втора група самолетоносачи (както и снабдяването на редица страни с противоракетни комплекси Patriot -3 ), с необходимостта да се демонстрира решителната американска позиция пред Иран, който, според нея, не възприема сериозно готовността на САЩ да запазят военното си присъствие в Залива.
Разбираемо е, че практически неконтролируемите маршрути на американските групи от самолетоносачи, които реално представляват малки армии, способни да водят война във всички региони на света, са достатъчно голямо изкушение за продължаването на сегашната едностранна политика на САЩ, срещу която напоследък нееднократно се обявиха представителите на редица държави в Европа и света, включително руският президент Путин по време на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари. Там той заяви, че: „Днес сме свидетели на почти неограничено, хипертрофирано използване на сила в международните отношения, т.е. на военна сила, която тласка света в бездната на постоянно редуващите се конфликти”.
Както изглежда, ако в най-скоро време световната общност не предприеме усилия (паралелни на сегашните действия за търсене на възможности за диалог, мирно разрешаване на конфликтите и укрепване ролята на колективната дипломация), насочени към консолидирано блокиране на плановете за използване на международните пространства за военни цели, в съвсем скоро време силовата политика ще получи мощен тласък и ново развитие, включително и превръщайки се в основен инструмент за решаване на проблемите в международните отношения. Защото силовата политика, провеждана от една страна, рано или късно провокира аналогичната реакция на останалите, принудени за защитават собствените си интереси.
От друга страна, установяването на контрол върху международните пространства, който да се осъществява от името на всички страни-членки на ООН и на нейна основа, може да се окаже реална възможност за укрепване позициите на привържениците на многополюсния свят и колективния подход към мирното решаване на международните проблеми и конфликти. В този контекст, създаването на международен орган към ООН за контрол на Интернет, или на киберпространството, като цяло, може да се окаже едно успешно начало, опитът от което по-късно да се използва и за решаване на проблемите за контрола и на останалите международни пространства: морското, въздушното и космическото.
* Българско геополитическо дружество
{rt}
В края на март 2007, в сенатската комисия на САЩ по отбраната, в рамките на обсъждането на бюджета, беше разпространен доклад, подготвен от министъра на военно-въздушните сили Майкъл Уин и началник-щаба на ВВС Майкъл Мосли. В него се съобщава за създаването на ново военно командване, което ще се нарича „Команден център на киберпространството” ( Cyberspace command ) и ще действа съвместно с Космическото и Въздушното командвания на американските ВВС. Основната му задача е гарантиране на американското превъзходство в киберпространството. Така, Съединените щати се опитват да развият предимството си в сферата на създаване на нови технологии, финансиране на ІТ-сектора и контрол на Интернет-мрежата с цел да си осигурят военна доминация в едно пространство, което, поне на теория, би трябвало да се смята за „международно”.
Свободата и сигурността в киберпространството
В международното право са фиксирани основните принципи на взаимоотношения между държавите в рамките на морското, въздушното и космическото пространства. В същото време, развитието на информационните технологии, и най-вече на Интернет, доведе до появата на още едно световно пространство – то не е географско, в общоприетия смисъл на думата, но при всички случае е международно.
При това, следва да се има предвид, че макар Интернет-пространството да е основния елемент на новото киберпространство, последното не се изчерпва с него. В държавните структури, големите корпорации, както и в рамките на сравнително малки групи от ползватели на Интернет, се създават собствени „локални” комуникационни мрежи. В същото време, чрез използването на общи алгоритми на информационните технологии, достъпът отвън до тези мрежи става технически възможен, също както и тяхното обединяване. Тоест, възможна е миграцията от едно към друго под-пространство, позволяваща условното им обединяване в понятието „киберпространство”. Следва да се има предвид и растящият брой на точките за достъп до самия Интернет – т.нар. „хот-спот”-ове, които, според прогнозите на специалистите, в бъдеще ще получат толкова широко разпространение, че пространството за достъп в световната мрежа в редица зони може да стане практически непрекъснато. Защото с развитието на търговската привлекателност на услугите за достъп в Интернет, се развиват и технологиите, разширяващи обхвата на действие на системите за достъп.
Освен това, автоматизацията на системите за управление в най-различни сфери – от контролираните от държавата космически, военни, социални, или енергийни сектори, до програмите за управление на частните предприятия, средствата за осъществяване на инвестиции и плащания – всичко това също води до разширяване на киберпространството.
До скоро Интернет, в качеството му на основна част от киберпространството, устойчиво се асоциираше с разбирането за едно „съвършено свободно пространство” – или поне много по-свободно, отколкото ежедневното или социалното пространство на човека. В същото време, заедно с осъзнаването на широките възможности в сферата на комуникациите, покриващи целия свят, нараства и съзнанието за опасностите, с които е свързано киберпространството. Тук няма да изброяваме всички опасности, достатъчно е да споменем, че в различни страни, на различни нива (законодателно, обществено, експертно) са обсъждани и продължават да се обсъждат такива сериозни проблеми като: защитата на децата от некоректна или опасна информация; забрана на порнографията (която в някои страни се смята за престъпление), блокиране на информацията, носеща дискриминационен характер и съдържащи призиви към расова, религиозна и т.н. вражда, идеологическият контрол върху средствата за комуникация (като например контролът на Интернет в Китай), предотвратяване на финансовите измами с използване на информационни технолигии (незаконно теглене или преводи на средства от чужди сметки, аферите с ценни книжа, фалшификациите на документи и др.), пресичането на кибер-престъпленията (най-вече на хакерските атаки, независимо дали се извършват с конкретна користна цел или просто за развлечение) и, накрая, предотвратяване възможността за терористични нападения с използване на Интернет (например, получаване на достъп до системите за контрол в електроцентралите, космическите апарати, военните и финансови системи и т.н.). Появата на тези заплахи доведе до различни промени в структурата на правоохранителните органи на някои държави и в системите за подготовка на специалните части, както и до промени в националните законодателства, поставяйки на преден план редица проблеми, които по правило се свеждат до фундаменталната дилема – как да се запазят възможностите на киберпространството, развиващи свободата на индивида по отношение на неговия творчески и технически потенциал, като в същото време се попречи на негативното и незаконно използване на същите тези възможности. Определени промени в това отношение се очертават и на международно равнище. В частност, следва да посочим усилията за координиране на борбата с киберпрестъпленията, в рамките на Интерпол. В бъдеще, важна роля може да изиграе създаденият през 2005, под егидата на ООН, Internet Governance Forum . Струва си да отбележим и все по-високото равнище на двустранното и многостранно сътрудничество между отделните държави в тази сфера, както и активния обмен на опит и знания на научно, експертно и обществено равнище (международни семинари, конференции, изложби и т.н.)
Доминацията в киберпространството
Въпреки ръста, като цяло, на усилията (както и на техните мащаби), които предприемат отделните държави за гарантиране сигурността в сферата на информационните технологии, досега никой не беше обявил открито намерение да доминира в киберпространството и да го използва за воденето на военни действия и контрадействия. САЩ са първите, декларирали подобни намерения, доказателство за което е споменатият по-горе доклад, подготвен от Майкъл Уин и Майкъл Мосли.
Всъщност, за създаването на Командният център на киберпространството стана известно още преди появата на доклада – от заявлението на ръководството на американските военно-въздушни сили от 2 ноември 2006. Центърът ще се разполага във военно-въздушната база в Бърксдейл, където с различни дейности, свързани с военното приложение на информационните технологии, са заети около 25 хиляди души. Първото подразделение, което ще стане част от Командния център е 67-ма ескадрила за мрежова борба, дислоцирана в авиационната база Леклънд. Като цяло, новата структура ще се изгражда на базата на 8-ма въздушна армия на американските ВВС – стратегическо авиационно обединение което взе участие във военните операции в бивша Югославия и в Ирак. Командващ центъра е генерал-лейтенант Робърт Елдър. Финансирането ще стартира през октомври 2008, а окончателното изграждане на структурата му ще приключи до 2009. Предполага се, в частност, че той ще включи част от подразделенията на разузнавателната служба на ВВС. Освен това Командният център за киберпространството ще координира дейността си с Космическото командване на американските ВВС, както и с Въздушното командване.
Според официалната дефиниция на Обединеното командване на САЩ, разпространена през 2006, под „киберпространство” се разбира „зоната, където електронният и електромагнитният спектър се използват за съхраняване, модифициране и обмен на данни, посредством мрежови системи и съответните им материални инфраструктури”. Подобна достатъчно широка формулировка, според представителите на ВВС, ще позволи на новия Команден център да работи по следене на финансовите потоци, използването на GPS , радари, средства за заглушаване и др. Задачите му включват защита на собствените данни и потискане на чуждите източници на информация. В споменатия по-горе доклад, представен пред американския Сенат, се посочва, че доминацията в киберпространството излиза извън рамките на телекомуникациите и информационните технологии и изисква превъзходство в рамките на целия електромагните спектър – от постоянния ток до дневната светлина, включително радиовълните, макровълните, инфрачервените лъчи, рентгеновите лъчи, насочваната енергия, както и в такива области, за които обикновените хора дори не се и замислят, че съществуват, с цел да се гарантира глобално командване и управление, глобален достъп и глобална мощ.
В същото време се подчертава, че противниците на САЩ вече използват киберпространството за да осъществяват асиметрични атаки срещу тях, което е свързано, най-вече, с ниските разходи по проникване в това пространство и използване на ресурсите му. В тази връзка, една от задачите, които се поставят пред Командния център на киберпространството е да не допуска в него противниците на Америка.
Активизирането на американските въоръжени сили
Разбира се, киберпространството съвсем не е единственото направление, по което, в последно време, се наблюдава сериозно активизиране на американските въоръжени сили. Така, през януари 2007, Белият дом одобри новата редакция на докрината „Операции в Космоса”, в която се подчертава, че САЩ са най-напредналата космическа държава в света и техните военно-въздушни сили трябва да използват своите предимства за да гарантират сигурността и отбраната на космическото пространство. Тази доктрина развива основните постановки на президентската директива „Националната политика в космическата сфера”, в която се говори за отказ от всички международни споразумения, в резултат от които може, по един или друг, начин да бъде ограничена свободата на действие на САЩ в Космоса, включително и по отношение реализацията на техните военни програми. Освен това, в този документ се лансира тезата за правото, в случай на необходимост, да не се разрешава на противника да използва собствения си космически потенциал, ако това е във вреда на американските национални интереси (вж. статията на Франк Гафни „Американската „астрополитика” и китайските космически амбиции” на стр...- б.р.) .
Междувременно, през февруари 2007, стана известно, че президентът Буш е наредил създаването на Африканско командване. Както е известно, военните командвания на САЩ, освен на функционален, се формират и на регионален принцип. Така, доскоро в структурата на американската армия имаше пет регионални командвания: Централно командване ( CENTCOM ), Европейско командване ( EUCOM ), Тихоокеанско командване (РАСОМ), Северно командване ( NORT Н COM ) и Южно Командване ( SOUTHCOM ), като операциите на Черния континент се ръководеха от EUCOM . Напоследък обаче, Африка играе все по-значима роля, като един от най-перспективните доставчици на природни ресурси, най-вече, в енергийната сфера. За САЩ това направление придоби допълнително значение на фона на дестабилизацията на петролния добив и газодобива в Близкия изток и спада на американското влияние в Южна Америка.
Към новите направления на американската активност във военната сфера следва да добавим и създаването на глобалната система за противоракетна отбрана, чието разполагане в Европа вече стана причина за сериозно охлаждане на отношенията между Русия и САЩ.
Освен това, да не забравяме, че, като цяло, САЩ продължават да увеличават както числеността така и финансирането на своите въоръжени сили. Така, към 2012 се очаква числеността на сухопътните сили да нарастне от сегашните 482 до 547 хиляди души. До 2011 числеността на частите на морската пехота ще се увеличи от 175 на 202 хиляди души, а към 2013 числеността на частите със специално предназначение ще нарастне с 13 хиляди души.
